Тежките травми, преживени след Балканските войни (1912–1913), и включването (1915) на България в Първата световна война корено променят облика на Пловдив и живота на неговото население. Увеличава се броят на пострадалите от войните (инвалиди, сираци, вдовици и бежанците от Македония и Тракия), а местната власт не е в състояние ДА поддържа общинския старчески дом, защото приоритетите на кметството са в друга посока.
Създаденият през окт. 1916 г. Върховен комитет на благотворителността (ВКБ) чрез обединението на гражданските структури с участието на представители на общината и различни учреждения решава, наред с другите си задължения при подпомагането на социално слабите, ДА вземе под своето покровителство и общинския старчески дом. За ДА събере необходимите средства, ВКБ се обръща към пловдивчани ДА окажат морална и материална подкрепа. На призива се отзовава единствено Константин Х. Калчов (21 май 1856, Пловдив – 16 юни 1940, София) – общественик и политик, търговец и банкер, който натрупва голямо богатство (вж. „Константин х. Калчов“ – фондове). На 2 юни 1917 г. той прави дарение, съпроводено с учредителен акт за създаване на старчески дом извън общинския. Той купува двуетажна сграда и дворно място с обща площ 858 кв. м в стария град до църквата „Св. Богородица“. Къщата разполага с 10 стаи, 2 салона, голяма изба и 3 спомагателни постройки в двора. Имотът се оценява на 425 хил. лв., като за мебелирането и приспособяването на къщата за приют К. Калчов дава още 30 хил. лв. За издръжката на самия дом той предоставя 100 хил. лв., с които учредява „Фонд на старопиталището „Константин х. Калчов“ в гр. Пловдив“.

Приютът преминава под егидата на ВКБ, а върховният контрол се осъществява от МВРНЗ. Тъй като общинският съвет не е в състояние ДА издържа своя приют, а настанените там живеят в мизерия, през дек. 1918 г. кметът Милош Данов предлага двата приюта ДА се слеят, като общината се задължава ДА отпуска средства от своя бюджет за изпратените от нея питомци.
Според приетия устав целта на дома е „ДА се притече на помощ на бедни бездомни, недъгави – стари пловдивски граждани“, без разлика на вяра, народност, лишени от средства и от свои близки, които могат ДА ги гледат в старините ИМ. На практика в дома се приемат и по-заможни бездомни бежанци, които искат ДА получат грижи и внимание в последните дни на живота си. Прякото управление на старопиталището се осъществява от петчленно настоятелство, в което влизат двама души от рода на К. Калчов, двама представители на Комитета и един от Пловдивската община. Настоятелството е автономно и има статут на юридическо лице. Председатели на настоятелството стават последователно Никола Г. Чалъков, Ганка Ст. Калчова, София Г. Данова, Михаил Г. Стефанов и др. Длъжностите в настоятелството са почетни и лицата не получават заплата. Начело на старопитала стои управител, който се назначава. От 1919 до 1928 г. този пост заема Василка М. Балджиева.

В края на 20-те години ВКБ изчерпва своите възможности, в касата му вече не постъпват средства, а обединените дружества развиват самостоятелна дейност. Поради тези причини през пролетта на 1933 г. ВКБ взема решение ДА прекрати съществуването си. Назначена е ликвидационна комисия, която е натоварена ДА раздели двата приюта, като имуществото ДА се подели между Пловдивската община и настоятелството на старопиталището „Константин Х. Калчов“. В хода на разделянето на имотите и средствата споровете между двете страни прерастват в лични нападки и обиди в пресата. В крайна сметка ликвидационната комисия оставя сградата и капиталите на разположение на настоятелството на старопиталището „К. Х. Калчов“ със задължението то ДА изплати 25 хил. лв. на общината и дадените от нея средства за ремонт на сградата.

Подобно на аналогичните домове и този на К. Х. Калчов има малък капацитет. През 1917 г. там са настанени 11 души, като в следващите години те се движат между 25 и 30 души. След разтурянето на ВКБ и откриването на общинския старчески дом (юни 1934 г. за 50 души), техният брой рязко намалява. През 1939 г. са заети 9 легла, а в края на 1942 г. има само 2 питомци. К. Х. Калчов вече е покойник, а общината обявява, че градът няма нужда от два старопитала.
Приходният бюджет на старческия дом „К. х. Калчов“ се формира от лихвите на неприкосновения капитал на дома (дарените от К. Х. Калчов средства 100 хил. лв. през 1917 г. и 500 хил. лв. през 1929 г.), от помощите на общината, дарения от фирми, фабрики, организации и частни лица. Според председателя на ВКБ о.з. генерал Стефан Богданов от 1919 до ян. 1933 г. за нуждите на дома са изразходвани 1 838 290 лв., от тях 825 лв. са помощи от общината, независимо че тя често не изпълнява своите задължения. За сметка на това, обикновените пловдивчани са отзивчиви към проблемите на възрастните хора, като всяка година между 30 и 50 частни лица и организации подпомагат с пари, продукти и предмети. Например през 1919–1921 г. техните дарения възлизат на 2777 лв., а през 1925 г. те са 105 103 лв. Постъпленията обаче се внасят чрез ВКБ, а това предопределя бъдещите конфликти.

Дълъг е списъкът на дарителите, които са предоставили по-солидни суми и имоти. С някои от тях са оформени като дарителски фондове, но за повечето няма информация как са оформени и използвани. Сред тях са:
Димитър П. Кудоглу – най-щедрият дарител на Пловдив и неговите жители. През 1924 г. той дарява 75 хил. лв. за изграждане на модерна пералня и кухня.
Към 1928–1929 г. Израил-Насим Леви (неизв.) дарява 100 хил. лв. за учредяване на фонд на негово име.
Наследниците на Никола Г. Чалъков – Зоя Бракалова, Милка д-р Н. Золотович, Райна Г. Алтънова, Елиза Генерал Винарова – подаряват на старопиталището къща на стойност 18 хил. лв. (с нотариален акт от 31 март 1926) и осигурява годишен наем между 25 и 30 хил. лв.
Евтехия Димитрова Панова (неизв.) подарява дворно място от 150 кв. м в Пловдив на стойност 40 хил. лв. (с нотариален акт от 19 юли 1929).
Анна Х. Велева (неизв.) подарява дворно място в размер 150 кв. м на ул. „Авксентий Велешки“ (с нотариален акт от 1918).
С публично нотариално завещание от 1922 г. Анка Х. Лазарова (неизв.) завещава сумата 5 хил. лв. и цялото си имущество в дома ѝ на ул. „Братство“ № 41, оценено на 3 хил. лв.
Фанка Николова Димитрова (неизв.) завещава цялата си покъщ­нина ДА послужи на старческия дом (с нотар. акт от 26 апр. 1927).
Василка Лефтер Кирякова (неизв.) – бежанка от с. Еникьой, Ксантийско, жителка на Пловдив, вдовица. Дарява 100 хил. лв. (в облигации) с условие ДА бъде гледана в дома до края на живота ѝ.
Х. Михаил Дяков (неизв. – 14 февр. 1938) дарява 100 хил. лв. С писмо от 25 март 1932 г. Осигурително дружество „Балкан“ съобщава за завещаните от него средства. Дарител е и на Пловдивското сиропиталище.
Пловдивският митрополит Максим (светско име Марин Пелов) (14 септ. 1850, с. Орешак, Троянско – 1 март 1938, Пловдив) – висш духовник, благодетел (вж. „Митрополит Максим“ – фондове). Завещава 10 хил. лв.
Братя Илиев Калеви (неизв.) през май 1938 г. даряват 5 хил. лв.
След 1944 г. старческият дом „Калчо Х. Калчев“ и фондовете към него престават ДА съществуват. Къщата става собственост на Пловдивската община и след основен ремонт там се настанява филиалът на Дружеството на научните работници в България.

https://daritelite.bg/starcheski-dom-konstantin-h-kalchov-plovdiv/

Таг старчески,, дом, Константин Калчев„

Древен град, ловен лагер на неандерталци, каменна 3D географска карта и други ценни находки развълнуваха изследователите по света.

През 2021 г. в археологията имаше някои изумителни находки, които дадоха много данни за отминали събития, за бита, нравите и обичаите на древните. Ето и десетте най-значими открития на миналата година:

Богът паяк от Перу

Това е една удивителна фреска, на която е изобразен богът паяк, оцветен в охра, жълто, сиво и бяло. Тя беше открита през май върху стената на древен храм близо до град Ла Либертад в перуанската провинция Виру, на 500 км северно от столицата Лима. 

Самият храм е направен от кирпич и откривателите са го нарекли Томабалито – умалително от намиращия се наблизо стъпаловиден обект El Castillo de Tomabal, изграден от хората от древната култура Виру-Галинасу. Храмът е открит случайно, когато местни фермери разчиствали с багери пространството, за да разширят плантациите си за авокадо и захарна тръстика. По стената все още личат следи от зъбите на багерната кофа, която е унищожила около 60% от храма, но археолозите все пак са успели да спасят част от находката. 

Според учените храмът е изграден от хората на културата Куписнике преди около 3200 г. Някои артефакти от тази култура имат изображения на паяци, които в доколумбовата епоха са били свързвани с дъжда и плодородието. Тепърва предстои изследването на запазената неразрушена от багери около 1/3 от древния храм.

Най-старите човешки стъпки в Северна Америка

През септември 2021 г. бе намерено доказателство, че хора са обитавали Америка цели 7000 години по-рано от предполаганото досега. Свидетелство за това са 60 вкаменени отпечатъка от човешки стъпки, които група златотърсачи открива по бреговете на древно езеро в Националния парк “Уайт Сандс” в щата Ню Мексико.

Изследователите от Геоложката служба на САЩ определиха възрастта на находката чрез датиране на микроскопични семена на водни растения, открити редом с отпечатъците. Оказва се, че тези места са обитавани преди 23 000 години и това прави стъпките най-старите, откривани някога в Северна Америка.

Находката показва, че хората са заселили южните части на континента, когато е бил пикът на последния ледников период. Те са преминали от Азия през ивица суша, свързваща днешна Русия с Аляска. Преди това се смяташе, че първите заселници са достигнали Северна Америка с лодки преди 16 000 г. 

Най-старото гравирано бижу

През миналата година бе показано най-старото обработено бижу. Става въпрос за фрагмент от кост на елен, намерен още в края на 2019 г. в Пещерата на еднорога (Einhorn-hohle) в Западен Херц, на около 200 км югозападно от германската столица Берлин. Откритието се води през 2021 г., защото тогава е завършило изследването и фигурката бе показана пред света.

Според учените става въпрос за целенасочено издълбаване с цел украса, като самото изображение е “женска фигура, планински пейзаж или нещо абстрактно”. Датировката – отпреди 51 000 г., пък променя представите за неандерталците, смятани за брутални същества, способни да се хранят, обличат, ловуват, домуват, но не и на сложна и съответно творческа мисъл.

Изследователите стигат до извода, че това е украшение, и защото костта стои изправена (може би е стояла в някой ъгъл на пещерата като статуетка), тъй като долният ѝ край е изпилен до равна повърхност. Най-вероятно костта е била държана първо във вряща вода, за да омекне и да стане по-лесна за обработка с кремъчни инструменти

Изгубеният Златен град на Египет

През август известният египтолог Захи Хавас обяви откриването на смятания за най-голям древен град в Египет, останал под пясъците в продължение на 3400 години. Според експертите това е една от най-важните находки след разкопаването на гробницата на Тутанкамон.

Златният град е открит близо до Луксор в Долината на царете. Той е бил изграден по време на управлението на фараона Аменхотеп III и в него има общо три негови двореца. Градът е процъфтявал след това и при Тутанкамон и Ай.

При разкопките са открити руините на кирпичени къщи, чиито стени са достигали до 3 м височина. Досега са разкрити няколко квартала, в които личат пекарна с пещи и съдове за съхранение, помещения за сушене на месо, работилници за дрехи и сандали, както и административни и жилищни сгради.

Част от помещенията са много добре запазени и в тях са намерени предмети от бита като цветни керамични съдове и тухли с печата на Аменхотеп III. Но също така и пръстени, накити и украшения със скарабеи.

Най-старата 3D карта в Европа

Тази древна каменна плоча с размери 2х1.5 м е открита още през 1900 г. от археолога Пол дьо Шателие при разкопки в праисторическо гробище във Финистер, Западен Бретан. Тя е датирана на 1900-1650 г. пр.н.е. и е била забравена с десетилетия в замъка на Дьо Шателие - Château de Kernuz.

Артефактът, известен като Плочата от Сен Блек, е преоткрит през 2014 г., но едва през април 2021 г. учените стигат до извода, че браздите по повърхността представляват карта на район в Западен Бретан.

Това откритие бе направено от археолог любител. Джим Ъруин, син на фермера Брайън Нейлър от английското графство Рутланд, се разхождал из полето. “Бях със семейството си и изведнъж съзрях необичайна керамика сред житото. Това запали интереса ми и ме подтикна да проуча нещата. Гледайки сателитно изображение, забелязах ясни правоъгълни очертания. Така започна всичко”, разказва Джим.

Оказва се, че той е открил останки от древноримска вила, датирана на III-IV век. И с работата се заемат професионалните археолози, които при разчистването намират, че подът на едно от помещенията е покрит с удивителна мозайка с размери 7х11 м. На нея ясно се виждат хора, коне и колесници. Изследователите са категорични, че това са сцени от Омировата “Илиада”, и по-специално битката на Ахил срещу Хектор при Троя. Римска мозайка с древногръцки мотиви е откривана досега едва на няколко места в Европа и за първи път във Великобритания.

Помещението е било нещо като огромна трапезария и салон за развлечения на богат римски сановник, който е бил почитател на класическата древногръцка литература. 

В допълнение около вилата са открити руини на други сгради – още вили, но също стопански постройки, пекарни, оръжейни помещения и др. Намерени са и човешки кости и някои украшения. Проучванията на древния комплекс продължават, но той вече е определен като най-интересната древноримска находка в Обединеното кралство в последните 100 години.

Мумии със златни езици

В края на есента екип археолози се натъкна на мумии на мъж и жена в древния египетски град Охсиринкс, на 160 км югозападно от Кайро. При това едната гробница – тази на мъжа, е била запечатана и съответно останките са отлично запазени. Находката е датирана към династията Саите, властвала в периода 664-332 г. пр.н.е. 

Гробовете са близо един до друг, което предполага, че мъжът и жената са били в близки семейни отношения. Но най-интересното е друго – и двамата имат златни листове вместо език. Че става въпрос за златен език, става ясно от останките на мъжа, чийто череп е идеално запазен и пластината е в устната кухина. Същият златен лист е намерен и в гроба на жената, който не е така добре съхранен. Наблизо е намерен и един по-малък златен език.

Погребална практика, при която балсамиращите заменят езика на починалия със злато, е известна, но много рядко са откривани такива останки. Египтяните са считали, че златният език може да помогне на починалия да убеди бога на прераждането и подземния свят Озирис да прояви милост към душата му.

В непокътнатата гробница има също така и много предмети, включително амулет скарабей, 4 глинени делви, използвани при мумифицирането на органите, както и над 400 малки керамични фигурки на мумии.

Доказателство за стъпването на викингите в Америка преди 1000 г.

За присъствието на викинги в Северна Америка много преди откриването на континента от Колумб се знае отдавна. От една от нордическите саги се знае и името на първия, стъпил на континента – Лейф Ериксон, син на Ерик Червенокосия.

Но през 2021 г. международен екип от археолози успя да докаже, че тези сурови северни хора са се заселили на канадския остров Нюфаундленд точно 1000 години по-рано.

Датирането е станало чрез анализ на късове дърво от викингското селище L’Anse aux Meadows. Използвайки методите на масспектрометрията и радиовъглеродното датиране, учените са изследвали парчета, върху които са останали следи от метални инструменти, т.е. инструменти на викингите (по това време коренните индиански племена все още не са използвали метал).

В тези парчета дърво има изотопни следи от слънчевата буря през 992 г. Такива следи се откриват неизменно във всички дървесни проби на 29 годишни пръстена от края на дървото. Ето защо екипът заключава, че викингите са обработвали дървесината с метални инструменти през 1021 г.

Стая за роби в Помпей

По време на поредната серия разкопки в древноримския град Помпей през ноември археолозите откриха добре запазена стая, в която са живеели роби. Намерени са три дървени легла (едното детски размер), камерна саксия и дървен сандък с предмети от плат и метал. Под леглата пък има големи амфори, използвани за съхранение на лични вещи, и керамични кани.

Тези находки и скромната обстановка са накарали учените да стигнат до извода, че става въпрос за жилищно помещение на семейство роби. 

Стаята е едва 16 кв. м, като светлината е влизала през малък прозорец в тавана. Не се виждат следи от стенни декорации.

Както е известно, Помпей е затрупан под огромен пласт вулканична пепел от изригването на Везувий през 79 г. Затова и всички находки са изключително добре запазени. Специално тази по думите на генералния директор на Археологически парк “Помпей” Габриел Зухтридел дава възможност да научим за начина на живот на робите, свидетелствата за който са много редки.

 

Ловен лагер на неандерталци на 76 000 г.

През април испански археолози откриха голям лагер на неандерталци в една скалиста местност – Навалмильо край река Лозоя. Проучването показва, че преди около 76 000 г. неандерталците са използвали местността като ловен лагер през топлия сезон. Те са ходели да ловуват в околностите, а след това са разфасовали улова и са пренасяли месото към пещерите – техните постоянни обиталища.

Все още не е разкрит целият лагер, който е на площ 300-400 кв. м. Досега са проучени около 80 кв. м, но вече са намерени 13  000 вкаменени останки от 21 вида животни. Става въпрос предимно за копитни - диви коне, бикове, магарета, елени лопатари, сърни и носорози. Но са намерени кости и от хищници - мечка, хиена, лъв, вълк и рис, като се предполага, че те не са убити от неандерталците, а са идвали в лагера, за да се хранят с остатъците.

Археолозите са открили и много каменни оръдия за обработка на дърво и разфасоване на убитите животни.

 NATIONAL PARK SERVICE

Тези вкаменени стъпки доказват по-ранно човешко присъствие в Северна Америка.

  си пиели бирата с метални сламки