Monthly Archives: юли 2022
Загадъчният Рохонцки кодекс бр.261
измислица или непозната писменост?
Вече два века неразгадаемият ръкопис озадачава учени и историци
снимки: Wikipedia
Рохонцкият кодекс е илюстриран ръкопис от 448 страници, от неизвестен автор на непознат език. Той озадачава учени и историци, откакто е открит в Унгарската академия на науките в средата на XIX век. Кодексът е кръстен на унгарския град Рохонц, където се е съхранявал, преди да бъде дарен на Академията през 1838 г. от граф Густав Батяни. Градът днес се казва Рехниц и се намира в Австрия, близо до унгарската граница.
Кодексът е с размери 12 на 10 см, като всяка страница съдържа между 9 и 14 реда знаци. Общият им брой в книгата е около 800, което е с около десет пъти повече от всяка известна азбука, но малка част от тях се повтарят. Затова е възможно да не са букви, а срички или да са с логографско естество като китайските йероглифи. Загадъчният текст е придружен от около 90 страници с изображения, съдържащи религиозни, светски и военни сцени. Недодяланите картинки изглежда показват действителност, в която съвместно съществуват християнски, езически и мюсюлмански религии, тъй като присъстват символите и на кръста, и на полумесеца, и на слънцето/свастиката.
Някои учени смятат, че кодексът е измама, но други вярват, че е истински и прекарват години в опити да разгадаят текста и илюстрациите. Анализът предполага, че е написан на венецианска хартия някъде през XVI век. Но датировката не е сигурна, тъй като хартията може да е много по-стара от самия текст. Освен това е възможно той да е препис от много по-ранен източник. Позовавайки се на илюстрациите, някои учени предполагат, че най-вероятно е създаден през XVI-XVII век.
Унгарският учен (Атила Нири – бел.пр.) опитва да разчете книгата, като я обръща наопаки, така че да наподоби шумерска лигатура (начин на изписване на букви, при който два или повече символа се сливат в един, напр. ае става æ – бел.пр.). След това, по сходство, той свързал буквите от латинската азбука с останалите знаци. Също така пренаредил буквите, за да получи смислени думи. Методите му обаче са критикувани, защото понякога превеждал един и същи символ в различна буква, и обратно – на една и съща буква отговаряли няколко различни символа.
Румънският филолог Виорика Еначиук твърди, че текстът е на простонародният латински диалект на Дакия, а посоката на писане е от дясно наляво и от долу нагоре. Предполагаемият й превод показва, че това е история от XI-XII век на народа блаки (влахи) за битките им срещу унгарците и печенегите. Нейният метод също е критикуван, защото символите, които се появяват в един и същи контекст в целия кодекс, често се превеждат в различни букви, и така структурата на изначалния код се губи. Освен това между изображенията в ръкописа и превода на Еначиук няма връзка.
Друго предполагаемо решение дава индиецът Махеш Кумар Сингх. Той твърди, че кодексът е написан от ляво надясно и от горе надолу, на недокументирана до момента версия на брахминската писменост.
Габор Токай и Левенте Золтан Кирали предполагат, че текстът е система от кодове, която не указва вътрешна структура на думите, а езикът най-вероятно е изкуствен. Те твърдят, че кодексът споменава датата 1593 г. сл. Хр. като вероятна за неговото създаване. Според тях това е обикновен католически сборник, който се състои от стихотворни версии на откъси от Новия завет за живота на Иисус.
Най-вероятно обаче тайната на Рохонцкия кодекс никога няма да бъде разкрита напълно.
https://www.spisanie8.bg/%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B8/2022/0519/%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D1%81-%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82.html
Таг загадъчен, Рохонцки, кодекс, измислица, писменост
Лечение с глад бр.261
Той помага да се преодолеят десетки заболявания, включително и рак
Спасителен глад
Слави Славов, д-р инж. Гинка Стоева, д-р Станислава Цветкова
Отровният живот, който водим през последните десетилетия чрез лошата храна, стреса, липсата на сън, замърсения въздух и облъчванията, влоши рязко здравето ни. Онкологичните и хроничните заболявания се множат, а ние ги борим с хапчета, без да опитваме да овладеем лакомията, която ни разболява. Постът присъства като практика във всички духовни учения от векове, а причината е, че той е един от най-добрите и сигурни начини да си осигурим здраве и дълголетие. Гладолечението се превръща в последен шанс на хора, отписани от медицината, заради невероятните изчистващи процеси, които предизвиква. Методът ни припомня, че човешкият организъм е съвършена машина, която ако поддържаме добре, ще ни дари с време и условия да се радваме на живота си.
-
ЦЕЛЕБНАТА СИЛА НА ПОСТА. Когато човек си даде физическа, психическа и хранителна почивка, енергията му неутрализира болните, стари и мъртви клетки, вредните бактерии и вируси и така се възстановява.
-
АДИ ЦАНОВА: ДИАГНОЗАТА РАК НЕ Е ПРИСЪДА. През 2014 г. от лекарите Милен разбира, че му остават шест месеца живот. Близо 8 години по-късно той е по-здрав от всякога.
-
СУХИЯТ ГЛАД: ЕФЕКТИВЕН, НО ОПАСЕН. Анна Гълъбова преодолява предракова лезия чрез сухoглодолечение и коренна промяна в светогледа
-
НИКОГА НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ. Това е истинската история на една жена, която побеждава рака. В битката нейни верни помощници са Гладът и Любовта.
https://www.spisanie8.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-72022-%D0%B3.htm
Таг лечение, глад, спасителен
Генералът, пред когото са сведени 200 английски бойни знамена бр.261
Епопеята при Дойран – нищо не може да спре безумството на храбрите
Снимки: www.lostbulgaria.com
На 20 май 1945 г., в красивия планински град Тетевен, престава да тупти сърцето на един велик българин – генералът от артилерията Владимир Вазов, командир на непобедимата 9-а пехотна Плевенска дивизия, която обезсмърти името си като нанесе поражение на елитния 12-и Английски корпус през септември 1918 г.
Ахил на Българската армия в отбрана, военен гений, талантлив пълководец в Първата световна война, личност с ярко военно дарование, в съчетание с удивителна храброст и решителност, ген. Вл. Вазов спасява България от окупация. Личността му е ансамбъл от ум и воля, всеотдайност и доблест, целенасоченост и удивителна, изключителна отговорност за живота на войниците от поверената му дивизия, която извършва подвиг при отбраната на Дойранската позиция през есента на далечната 1918 г. Изпреварил своето време с изграждането на непревземаемата отбранителна позиция, ген. Вл. Вазов пише: „Дълг свещен на всеки български офицер сега е да даде живота си за успеха на българското оръжие”.
Роденият на 14 май 1868 г. в Сопот Владимир Вазов завършва Военното училище, а през 1903 г. и артилерийска школа в Русия. През 1905 г. специализира във Франция. Като командир на 4-ти артилерийски полк от 1-ва пехотна Софийска дивизия участва в Балканските войни. В Първата световна война е командир на 5-та артилерийска бригада, с която участва в боевете при завоя на р. Черна и Кавадарци, където е ранен.
На 2-ри март 1917 г. поема командването на 9-та пехотна дивизия, която води тежки боеве от р. Вардар до Дойранското езеро. Военният инженер ген. Георги Вазов, фортификатор от ранга на Едуард Тотлебен, посещава позицията на дивизията и дава наставления на брат си Вл. Вазов и на инженера на дивизията подп. Милтенов относно изграждането на отбраната на 9-та пехотна дивизия. С желязна воля, целеустременост и труд, за повече от 2 години, ген. Вл. Вазов осъществява практически единството от траншейна система, огнева система, организация на взаимодействието и добре обучени части и подразделения с висок боен дух.
Дойранската позиция с дължина 14 км. не отстъпва в никакъв аспект на позициите на Западния фронт. Усиленият 12-ти корпус под командването на ген. Джордж Милн получава задача на 16 септември 1918 г. да атакува позициите западно от Дойранското езеро, да овладее масива с върховете Дуб и Кала тепе, след което да развие успеха и да овладее Струмица. Непосредствено участие в атаката срещу 9-а пехотна дивизия вземат: 22-а, 26-а и 27-а Английска дивизия, Серската гръцка дивизия, 2-и Зуавски полк и конният полк на 12-и корпус; всичко 300 картечници, 240 оръдия, с обща численост 60 000 души.
На 16-и и 17-и септември, английската артилерия извършва мощен разрушителен огън по цялата позиция на дивизията от Вардар до Дойранското езеро, като изстрелва повече от 300 хиляди снаряда. Окопите и ходовете за съобщения са сринати, а телефонната свръзка разрушена. Влиза в действие станцията за пощенски гълъби на връх Фурка. Офицерски кандидат Гео Милев, преводач в 34-и пехотен Троянски полк, пише: „Небето беше нажежена червена мед, хвърляща кървави отблясъци по околните върхове. Гореше Дойран, запален от неприятелските гранати. Барабанен огън. Непрекъснато, през целия ден, бетонният свод над главите ни се тресе. Цял ден. Чак додето слънцето изчезне някъде над надвисналите зад Вардара облаци”.
В Дойранската епопея участват и създават творби не само писатели, но и ходожници, композитори и музиканти. Кореспондентът на дивизията Николай Райнов създава стихотворението „Дъб” и пише „Книга за царете”, както и няколко глави от „Видения за древна България”.
Вълнуващият нежен лирик Никола Лилиев пише в дописката „Нощ над Поленин” за списание „Отечество”: „Хладната лятна вечер бавно догаря и над Поленин спуща морни крила нощ тъмна и зловеща. Езерото тъне в мълчание и неговите сънни нощи бленуват блясъка на първата отразена звезда”.
На Дойранската позиция се сражава подпоручик Сергей Румянцев. Ранен, той пише стихотворението „Финал”. Позицията посещават Йордан Йовков и Антон Страшимиров, който пише: „Бързай лодкарю, тегли към брега; езерото се запали, то гори в кървави пламъци”. Александър Морфов и Камен Луков предизвикват възхищение със своите маршове.
Нощта на 18 септември е ясна, звездна и тревожна. Звездите гаснат една след друга, някоя красиво се стрелва и пада от небосклона. Разсъмва се. Английската пехота преминава в настъпление, нахлува в предната позиция и развива успеха си на север, изток и запад. Нашите подразделения са обкръжени и подложени на картечен огън от авиацията на противника.
Пропуснато е времето за оттегляне на ротите от предната позиция, които след изразходване на боеприпасите са принудени да капитулират. Пленени са 600 войници и офицери. Връзката е била прекъсната и ротите от предната позиция не са получили заповед за оттегляне. Противниковите части стигат до главната позиция на отбраната и преодоляват първата линия окопи. Първоешелонните роти излизат от укритията и преминават в решителна контраатака с пушечен огън, бой с нож и ръчни гранати. Веригите на противника в района на връх Кала тепе са разгромени от 17-и пехотен Доростолски полк. Започва преследване на отстъпващия противник. Себеотрицанието и храбростта на българските войници са поразителни. Нищо не може да спре безумството на храбрите.
Ген. Вазов, който следи внимателно развитието на бойните действия, в 08.15 часа разпорежда две роти от 34-и пехотен Троянски полк да се изнесат в района на връх Дуб, който се отбранява от 33-и Свищовски полк, от задържането на който зависи устойчивостта на отбраната на цялата дивизия. Към обед на 18-ти септември, настъплението на 12-ти Английски корпус по целия фронт на 9-та пехотна дивизия е отразено с решителните контраатаки на българската пехота.
В 02.00 часа, на 19-и септември, противникът започва мощна артилерийска подготовка по целия фронт на дивизията. Веригите на противника настъпват по фронта на 33-и, 17-и и 58-и полк. Артилерийският огън забулва в прах и дим позицията. Англичаните овладяват първия ред окопи. Атаката е спряна след втория ред окопи с артилерийски, картечен, пушечен и бомбов огън. Войниците и офицерите от 58-и полк с командир полк. Гаврил Личев разгромяват четири атакуващи вълни. Англичаните изтръпват когато чуват страховитата команда на нашите командири на роти: „Постави ножа! След мен! Напред!” Отстъпващият противник спира северно от нашата предна позиция и започва да се организира за отбрана. Войските на ген. Джордж Милн търпят поражение
Английската пехота, наследница на традициите на пехотата, победила Наполеон при Ватерло на 18 юни 1815 г., търпи поражение от непобедимата дивизия на достолепния ген. Владимир Вазов. Храбростта на неговите войници и офицери „надхвърли здравия разум”. На наблюдателния пункт на връх Фурка, ген. Вл.Вазов в 15.30 часа на 19 септември 1918 г. пише донесение до командващия 1-ва армия ген.Ст. Нерезов и уведомява съседите си от 11-а пехотна дивизия и Планинската дивизия за хода на сражението и за неговия резултат.
До всички чинове на 9-та пехотна дивизия, извоювала блестяща победа край Дойранското езеро, той пише: „Днес цяла България ще се радва и с гордост и признателност ще споменава своите синове и герои от 9-ти артилерийски Севлиевски полк, героите доростолци, свищовци, троянци, плевенци, 57-и и 58-и полк и всички други придадени части, които с небивалото си самопожертвувание проливат кръвта си, за да бранят нейната чест и бъдеще!” Вазовската дивизия извършва подвиг сравним с Термопилите, Картаген, Аустерлиц, Ватерло, Шипка, Трафалгар. Победата при Дойран се дължи на изключителната фортификация на позицията и организация на отбраната, отличното обучение, високия боен дух и храброст на войниците и офицерите, лично на ген. Вазов и дивизионното командване, което проявява високо бойно майсторство.
Като посещава Дойранската позиция, върховете Дуб, Фурка и Кала тепе, ген. Франше д’Епре възкликва: „Страшна организация. Става ясен неуспехът на англичаните”.
Въпреки значителното си превъзходство в сили и средства, противникът успява да овладее само разрушената предна позиция на отбраната. Загубите на 12-ти корпус са 11673 убити и 547 пленници. Загубите на 9-та дивизия са 454 убити, 867 ранени и 1209 пленени и изчезнали, което прави 10% от състава на дивизията. Авторът на книгата „Военните действия в Македония” Сирил Фолс пише, че за периода април-май 1917 г., 34-ти пехотен Троянски полк с командир Пано Маринов изважда от състава на 12-и корпус 2250 английски войници. Министърът на финансите Лойд Джордж казва: „В никоя война Англия не е давала наведнъж толкова много жертви, както при Дойран”.
Дойранската отбранителна битка се води с изключителна активност, упоритост и инициатива. При всяко вклиняване на противника се провеждат незабавно стремителни контраатаки, които се водят с решителност до пълния разгром на противника и възстановяване целостта на отбраната.
В своята книга „Дойранската епопея 1915-1918”, ген. Никола Недев (тогава майор, началник на оперативната секция в щаба на дивизията) пише: „Пехотата беше възпитана беззаветно да контраатакува. Спечелените победи бяха утвърдили убеждението у всички, че най-могъщото средство за запазване позицията е контраатаката”.
На 20 септември 1918 г., на връх Фурка, ген. Владимир Вазов прочита пред офицерите от своя щаб „Оперативна заповед до 1-ва армия №102”. Заповядано е отстъпление. Той не знае за катастрофата при Добро поле. В щаба на 1-ва армия разбира за създалата се изключително тежка обстановка. Отстъплението започва под прикритието на ариегарди. Позицията остава пуста
През май 1936 г. ген. Вазов е в Лондон. На гара Виктория, тричленната делегация начело с бившия командир на прославената 9-а пехотна дивизия, са дошли да посрещнат ръководители на Британския легион и фелдмаршал Милн, някогашният съперник на ген. Вл. Вазов. На 17 май, 3000 запасни офицери с 200 знамена, преминават покрай специално построена трибуна. При преминаването на българската делегация, знамената са сведени ниско в знак на особена почест. Ген. Хамилтън възкликва: „Гледайте, това е ген. Вазов, нашият силен противник на Солунския фронт. Сега той е много добър наш приятел”. Секретарят на Британския легион Гордлей, като представя думата за приветствие на ген. Вазов казва: „той е от малкото чуждестранни генерали, чието име фигурира в нашата история”. „В мое лице, пише прославеният генерал, англичаните отдаваха заслужена почит на 9-та пехотна Плевенска дивизия”. Английският историк Алън Палмър отбелязва: „Ген. Вазов беше способен войник, обожаван от неговите хора”.
След подписване на примирието в Солун на 29 септември 1918 г., съглашенски офицери заявяват пред министър Ляпчев, че ако сме имали още няколко дивизии като Плевенската, друга щяла да бъде участта на България”.
На брега на Дойранското езеро има паметник, с който е отдадена почит на 14 000 загинали англичани. В камъка са изсечени следните думи: „те се сражаваха с храбър и достоен противник”.
Бойната слава и подвигът на 9-та пехотна дивизия, начело с пълководеца ген. Владимир Вазов, не ще помръкнат. Те са ярка звезда, славна страница във военната история на България.
https://www.spisanie8.bg/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/2019/0516/%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8-200-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0.html
Таг генералът, 200 английски ,знамена, Владимир Вазов
Приликата на човека с Бога бр.261
Няма религия в света, където божеството да е надарило човека с качества, каквито то притежава. Във всички световни религии божествата са недостъпни за човеците. Единствено при библейската християнска вяра Бог се идентифицира с човеците и им подава ръка, за да се уподобят на Него. Защо? Защото Бог създаде човека по Свой образ и по Свое подобие. А това означава, че човек притежава качества, които Бог притежава. Ето някои от тези качества:
Човек може да говори, както и Бог. Още първите редове на Библията показват това: „Рече Бог: да бъде светлина“ (Битие 1, 3). Освен подобието, човешката реч има и доста различия от Божиите думи. Ето само някои разлики: Бог говори само истината, човек – не винаги; Божието слово притежава творческа сила, човешките думи – не; Божието слово е градивно и спасително, човешките думи често рушат.
Човек може да мисли, както и Бог. Голяма убедителност притежава логическото мислене, благодарение на което чрез творението, което виждаме, стигаме задължително до извода, че трябва да има Творец. Това потвърждава апостол Павел, казвайки, че „Бог се вижда чрез разглеждане на творенията“ (Рим. 1, 20). Но и при тази дарба има разлики, за които сам Бог говори: „Моите мисли не са ваши мисли, … но както небето е по-високо от земята… тъй мислите Ми – по-високо от вашите мисли“ (Ис. 55, 8-9). Всеки може да потвърди, че това, което бушува в мисловния ни свят, понякога се срамуваме да го изявим.
Човек може да пише, както и Бог. В Стария Завет се казва, че Бог два пъти е писал – първия път на Синай, когато дава десетте заповеди (Изход 31, 18) и втори път – при цар Валтасар (Дан. 5, 5). За Христос се казва, че е писал само веднъж, когато доведоха при Него жената, хваната в прелюбодеяние (Иоан 8, 6-8). Струва си човек сериозно да размишлява върху съдържанието на написаното лично от Бога в Библията, тъй то има връзка по между си и засяга всеки човек. Десетте заповеди са известни на мнозина, но едва ли всеки живее според тях. Затова и Бог чрез втория текст (Мене, Мене, Текел, Упарсин) предупреждава всеки човек, и особено християните, с думите, които предавам в свободен текст: „Бог е преброил дните на живота ти. Претеглен си на везните и си бил намерен недостатъчен. Затова и домът ти ще бъде разделен и завладян от врага“. Това предупреждение към цар Валтасар се изпълни много скоро – още същата нощ, защото царят наруши заповедите Му. Днес Бог дава шанс на всеки да се покае и се обърне към живия Бог, което Христос показа към жената, хваната в прелюбодеяние: „Иди си и недей греши вече“ (Иоан, 8, 11).
Човек притежава творчески способности, както и Бог. В Своето творение Бог показа изключителната Си гениалност и богатство на творчески идеи. Да си припомним само устройството и запаметяващите възможности човешкия мозък и ДНК молекулата – нещо, което не може да се побере в мисловните ни капацитети. Е, човекът също има не малки постижения особено в областта на техниката и микроелектрониката, което обикновено е плагиятство на това, което Бог е сътворил.
Човек притежава свободна воля, както и Бог. Волята Божия е спасението на човеците. „Бог иска да се спасят всички човеци и до достигнат до познание на истината“ (1 Тим. 2, 4). На човека също е дарена широка гама на волеви желания и действия. Човек може да пожелае или рай или ад, да води войни или да се бори за мир, да върши добро или лошо, до създава концентрационни лагери за унищожение на себеподобните си или пък да върши мисионерска и благотворителна дейност. За всичко това човек има свободна воля. Той не е нито роб, нито марионетка, нито робот, нито дресирано същество, да постъпва според волята на друг. Той има собствена воля, за което един ден Бог ще поиска отговорност от него.
Човек има способност да обича, както и Бог. „Бог е любов“ (1 Иоан 4, 14), което се потвърждава и от златния стих на Библията: „Защото Бог толкова обикна света,че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Иоан 3, 16). Човек също може да притежава този безценен дар от Бога. Но един подарък може да се приеме, но може и да се отхвърли. По рождение човек идва с този дар в света. Мнозина са онези, които го губят още на младини или го заместват с друго, което те си мислят, че е любов. Има един съществен критерий, по който ще се познае, че даден човек е християнин: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“ (Иоан 13, 35). Мисля, че в това отношение доста християни трябва да се позамислят относно качеството на тяхното християнство.
Човек има способността да бъде верен, както и Бог. „Господ Бог твой е Бог верен“ (Втор. 7, 9). След грехопадението Бог обеща да изпрати Спасител на света (Бит. 3, 15) и Той изпрати Сина Си Христос. Бог обича и цени хората, които са верни: „Очите ми ще бъдат над верните на земята“ (Пс. 100, 6). Качеството вярност се среща и при хората, макар, че в много случаи с него се търгува за сметка на политически, икономически или лични интереси.
Човек търси общение, както и Бог. Бог създаде човека, за да има общение с него. И той имаше такова общение, до като грехът не застана като преградна стена между човека и Бога. Човекът също притежава чувство за общение, както с Бога, така и с хората. Пречка за общението е грехът, което е и основната причина за атеизма.
Бог е един по същество и троичен по изява. Човек също представлява триединство от дух, душа и тяло.
https://books.ekipirane.com/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D0%BE%D0%B3/8-%D0%B1%D0%BE%D0%B3-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D1%87%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%88%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B8-%D1%82%D0%B2%D0%BE/
Таг прилика, човека, Бог
РАЗЛИЧИ РАЗЦВЕТКИ БЛУЗА БР.262
https://www.romanticorner.com/detail?id=aaef14a9-6d19-40a6-a073-07586e46ebd5&path=ak_0794dtk274_test&cl=bg_bg&atm=1&source=2&u=17669478904&adgroupid=139067698472&aid=608760114644&gclid=CjwKCAjwq5-WBhB7EiwAl-HEkiUc4YG1_oRMwapW0oSADPjjFdM-mDEoHPZgJYrXojOdY2StHGnZnBoCAgQQAvD_BwE
РЕЦЕПТИ БР.262
https://youtu.be/kvE-dza-SRs
https://youtu.be/OZcmCk2pH4Y
https://youtu.be/3Em3Y-XVhz4
Лесни панирани тиквички
НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ
тиквички - 3 бр.
яйца - 2 малки
брашно
олио
сол
чесън
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ
Измиваме и нарязваме тиквичките, след което всяка я разполовяваме и режем по дължина на не много дебели парчета.
-
Посоляваме ги и като си пуснат водата я изцеждаме. Всяко парче потапяме във брашно, разбити яйца и отново брашно.
Пържим в загрято олио като обръщаме и от другата страна. За вкус добавяме пресен чесън.
Кукли от чорапи бр 261
Ако сте загубили или разкъсали един чорап, не се притеснявайте. Направете кукли от тези без чорапите, тези прости малки играчки имат свой чар и личност. В майсторския клас ще се запознаете с технологията как да направите кукла от обикновена чорап със собствените си ръце.
Майсторски клас: кукла от чорап
Това ще отнеме:
-
чорапи;
-
пълнител (синтепун, парчета гума от пяна, памучна вата и др.);
-
лента за декорация;
-
прежда или конец за коса;
-
красиви бутони;
-
плътен и водоустойчив материал за дъното на играчката;
-
движещи се очи;
-
изчезващ маркер за плата, лепило, конци, игли, ножици.
Ако сте загубили или разкъсали един чорап, не се притеснявайте. Направете кукли от тези без чорапите, тези прости малки играчки имат свой чар и личност. В майсторския клас ще се запознаете с технологията как да направите кукла от обикновена чорап със собствените си ръце.
Това ще отнеме:
- чорапи;
- пълнител (синтепун, парчета гума от пяна, памучна вата и др.);
- лента за декорация;
- прежда или конец за коса;
- красиви бутони;
- плътен и водоустойчив материал за дъното на играчката;
- движещи се очи;
- изчезващ маркер за плата, лепило, конци, игли
- Изрежете кръг от водоустойчив материал за дъното на играчката и поставете дъното в долната част на чорапа.
- Запълнете чорапа с пълнител, за да дадете стабилността на играчката, можете да поставите малки пластмасови или метални топки вътре.
- Свийте иглата напред в горната част на чорапа, прикрепете я и прекъснете излишнот
- Петата на чорапа ще бъде лицето на куклата, в центъра на която образуваме носа, затова събираме тъканта с пълнителя в кръг върху конеца и го издърпаме заедно в топка.
- Зашиване на детайла под петата по цялата обиколка, внимателно издърпване и фиксиране на нишките, отделяме багажника от главата.
- Изчертайте лицето на куклата с маркера за платното.
- Избиваме елементите на лицето с цветни нишки, докато фиксираме всички възли на задната страна на главата, т.е. Първите и последни шевове минават през цялата глава на куклата до желания елемент.
- За да украсим куклата, ние шие красиви копчета на тялото, криейки всички възли и на гърба на главата.
- Ние защитаваме части от тялото от дясната и от лявата страна – това ще бъдат ръцете на куклата. Стич ръце.
- За да създадете впечатлението, че играчката държи ръце в джобове, ние израстваме джобове в багажника на играчката.
- От прежда ние образуват нишки на косата и ги шият до главата на куклата.
- Ние правим нашата кукла късо подстригване. Когато правите кукла-момиче, тогава не къса коса, и го постави в косата си.
- Залепваме очите по лицето на куклата, като ги фиксираме с превръзка, докато лепилото изсъхне напълно.
- Сложихме шал и кукла от чорап е готова.
По същия начин можете да направите кукла-момиче.
Такива смешни кукли от обикновените чорапи ще могат да правят от собствените си ръце всяко дете под наблюдението на възрастен. По същия начин, като тази кукла, можете да шиете и други играчки от чорапа: заек , слон, кантар или мечка. Детето ще бъде два пъти по-интересно да играе с кукли от чорапи и дори да шие дрехи за тях.
-
Изрежете кръг от водоустойчив материал за дъното на играчката и поставете дъното в долната част на чорапа.
-
Запълнете чорапа с пълнител, за да дадете стабилността на играчката, можете да поставите малки пластмасови или метални топки вътре.
-
Свийте иглата напред в горната част на чорапа, прикрепете я и прекъснете излишното.
|
|
-
Петата на чорапа ще бъде лицето на куклата, в центъра на която образуваме носа, затова събираме тъканта с пълнителя в кръг върху конеца и го издърпаме заедно в топка.
|
|
-
Зашиване на детайла под петата по цялата обиколка, внимателно издърпване и фиксиране на нишките, отделяме багажника от главата.
-
Изчертайте лицето на куклата с маркера за платното.
-
Избиваме елементите на лицето с цветни нишки, докато фиксираме всички възли на задната страна на главата, т.е. Първите и последни шевове минават през цялата глава на куклата до желания елемент.
-
За да украсим куклата, ние шие красиви копчета на тялото, криейки всички възли и на гърба на главата.
-
Ние защитаваме части от тялото от дясната и от лявата страна – това ще бъдат ръцете на куклата. Стич ръце.
|
|
-
За да създадете впечатлението, че играчката държи ръце в джобове, ние израстваме джобове в багажника на играчката.
-
От прежда ние образуват нишки на косата и ги шият до главата на куклата.
|
|
|
-
Ние правим нашата кукла късо подстригване. Когато правите кукла-момиче, тогава не къса коса, и го постави в косата си.
-
Залепваме очите по лицето на куклата, като ги фиксираме с превръзка, докато лепилото изсъхне напълно.
-
Сложихме шал и кукла от чорап е готова.