Monthly Archives: юли 2022

Училището преди 100 години б.261

Сега, когато наближава новата учебна година, ние, родителите, с грижа и лека тревога чакаме какво предстои на децата ни, чудим се как ще учат и как да ги подготвим за следващите месеци. Много би ми се искало обаче да ви представя училището такова, каквото е било преди повече от 100 години – първо, за да се посмеем на тогавашните проблеми, но и да се убедим, че наистина, каквото и да се е случвало и случва днес, за българина това да изучиш детето си остава едно от най-важните неща в живота. 
 Моят прадядо, Иван Милев, е бил селски учител повече от 30 години в родното си село Добри Дял. Когато се пенсионира, той написва спомените си за живота в селото. Тези спомени са писани през 1950 година на ръка и бяха останали в семейството. 70 години след написването им аз и сестра ми, неговите правнучки, ги издадохме в книга, защото разказите в тях са интересни за широк кръг читатели. 
 Ето какво пише прадядо ми за селското училище и нрави в китното селце Добри дял, а предполагам, че така е било и в училищата в цяла тогавашна България. 
 „Към 1855-1856 година бях ученик в селото Козаревец. Там вече имаше училище, отворено от поп Илия, а в нашето село още нямаше. Учители ни бяха поп Илия и някой си даскал Димитър. Учехме се в църквата – църковната килия. Седяхме на четири рогозки, постлани на земята. Дисциплината беше много строга. Много бой ядяхме. Поп Илия не беше толкова лош, но даскал Димитър беше страшилище. Той беше същевременно и обущар. Кърпеше обуща и с един дълъг осенов пърт постоянно шибаше где кого свари в стаята, за да имало тишина. А често и при гробна тишина, просто по навик прътът постоянно минаваше над главите ни. Струва ми се, че тоя безчовечен бой тогава в училище беше причина много желаещи да се учат да ги е страх да прескочат прага на училището. Просто, когато някой баща кажеше, че ще го прати на даскала и той ще го оправи, детето загубваше ума и дума пред страха от училищния бой“.
Не може да се отрече, че преди години училището е било едно  непривлекателно място за ограмотяване. Не е имало обучени учители, често такива са ставали и случайни хора. Учителят е научавал своите ученици само на това, което и той с голяма мъка е бил научил. Липсвали са педагогическите похвати, никой не е държал да събуди интерес у учениците или да се замисли да преподава материала по по-лесен или усвоим начин. Моят прадядо пише, че липсата на научната материя на много места е била запълнени с едничкото и универсално средство: телесните наказания, убеждението, че пръчката е райско дърво, тя оправя всички и всичко, казвали и родители и учители. Затова и първоначалното килийно училище, не само че не е привличало учениците, но е било синоним на някакво мъчилище, което на всяка цена десетки селски деца са се мъчили да избягнат. Съселяните му разказват, че при думите: „аз ще те пратя на даскала, той ще те оправи тебе“ всяко дете просто е изпадало в ужас, загубвало е и ума и дума и е правило всичко възможно само и само да бъде по-далеко от това мъчилище. 
Тридесет години по-късно, през 1878 година,  в селото вече има назначен истински учител, който, виждайки схлупената и негодна за нищо църковна килия, която се използва за класна стая, в един празничен ден свиква първенците на Добри дял и им казва: „Килията, както и всяка наета стаичка за училище, са крайно негодни и са просто мъчилище както за учениците, така и за учителя. Всяка работа, за да бъде извършена успешна – казвал той – трябва да си има своите дюзани (необходими помагала и условия). А за ученето е необходимо широка и светла стая. И срамота е за Добри-дялчени при свободна вече България да си блъскаме главите и да просвещаваме децата. Трябва сериозно да се замислим за постройката на сдание специално за училище.“
Жителите на малкото Горнооряховско село явно са осъзнавали силата и ценността на просветата. През 1879 година сградата на училището е била почната и през есента на 1880 година привършена. Първият учител, който започва да учи  деца в новопостроеното училище, е бил учителят Йордан Попов. Той, виждайки как децата момиченца спокойно си играят на улицата, без да се затрогват от мисълта за някакво училище, нито пък родителите им са се вълнували от това, по време на един празник свиква бащи и майки на събрание. На много простичък език им обяснява, че науката е еднакво необходима и полезна както за момчетата, така и за момичетата. Както казвал той, както войникът трябвало да пише на своята млада булка, така и булката трябва да знае да му прочете писмото и да му отговори, защото е срамота да ходи да търси други мъже да й четат писмото и да им се моли да й напишат писмо. А дали пък ще пишат това, което тя иска, или ще й надращят Бог знае какво. Както момчето трябва да знае да си прави сметката, когато купува и продава нещо, така също и момичето (жената) трябва да си разбира от сметката, за да не се подиграват с нея по-хитрите хора. Затова грехота е да останат децата ви момичета слепи, когато днес имате възможност да отворите и техните очи.
Всички помним сцената от „Под игото“ с годишния изпит на учениците. Моят прадядо също описва това събитие като празник на учители, родители, ученици и на цялото село: „Още повече и никому от ум не излизаше публичният изпит, който ставаше в края на учебната година и на който пред родители и учители всякой трябваше да покаже какво е научил и какво знае. Тоя изпит бе и едно тридневно тържество за училище и родители. 10-15 дни преди изпита се правеше постоянно повторение и изпитване върху изучения материал“.
Въпреки резките промени в живота около нас, едно е сигурно, всяка есен чакаме новата учебна година. Нека е успешна за всички – ученици, учители и родители!
Автор: Надежда Сталянова
Източник: www.mamaninja.bg
https://uchiteli.bg/interesting/uchilishteto-predi-100-godini/6638
Таг училището, 100 години

Ивет Лалова обра овациите на Спортните Икари бр.261

Ивет Лалова обра овациите на Спортните Икари
Ивет Лалова беше ослепителна на церемонията за връчване на годишните Спортни Икари, на която и Българският олимпийски комитет връчва традиционните си награди. Събитието, събрало елита на българския спорт, се проведе в Национална галерия „Двореца“ заедно със спортните
Лалова излезе последна на сцената, за да получи Спортен Икар спортно дълголетие и дълго време аплодисментите за 35-годишната спринтьорка от световняи елит не стихнаха.
Световняит шампион на 1500 м за хора с увреждания Християн Стоянов, заедно с Мария Оряшкова (самбо) и Тайбе Юсеин (борба) бяха отличени в категория “Достойно представяне”, а “Впечатляващо представяне” заслужи младата фехтовачка Йоана Илиева.
Със специалния приз на Фондация „Български спорт“ бяха наградени европейската шампионка в тласкането на гюле в зала Радослава Маврдоиева заедно с Божидар Андреев (вдигане на тежести), Радослав Панталеев (бокс), Ангел Кодинов (кану-каяк) и Българската федерация по баскетбол, която тази година отбеляза 100-годишен юбилей.
Наградите в категория “Млад и проспериращ спортист” бяха за Светла Згурова (17 г., модерен петобой) и Йосиф Миладинов (16 г., плуване), а отличието за пробив в световния спорт отиде в ръцете на световната шампионка за девойки по ловна стрелба в дисциплината “трап” Селин Али (17 години).
Призът за “Висок спортен дух” бе връчен на 11-годишният плувец Калоян Кичуков, който с риск за живота спаси 6-годишно момче от Русия, както и на 92-годишният Танчо Тенев, който спечели общо седем медала от световното мастърс първенство по плуване в Република Корея. Момчил Караилиев получи наградата за “феърплей”. Лекоатлетът помогна на съперника си Борис Линков при инцидент при приземяването му в скока на дължина по време на националния шампионат за мъже и жени.
С големия Спортен Икар за 2019-а на Фондация „Български спорт“ беше отличен Владимир Илиев. Биатлонистът бе удостоен с наградата, след като спечели сребърен медал в индивидуалната дисциплината на 20 километра на световното първенство в Йостерзунд, Швеция. Призът е уникална пластика на художника Христо Христов, придружен с диплома, които поради това, че Владимир е на състезания в чужбина бяха връчени на неговата майка.
Много овации заслужиха момичетата от определения за “Отбор на годината” национален тим по баскетбол за жени до 20 години за спечелената титла от европейското първенство в Дивизия Б и промоцията за елита.
И шампионът в хвърлянето на чук от Европейския младежки олимпийски форум Валентин Андреев, както и неговият баща и треньор Андриан Андреев, също бяха отличени от БОК за успехите си.
Връчени бяха специални призове и дипломи на ветераните, прославили България на световните мастърс шампионати през годината. Спортните ни легенди спечелиха общо 212 медала от тези първенства през 2019 г.
Проф. Пенчо Гешев – ректор на НСА „Васил Левски“, зам.-председател на БОК и председател на Националната олимпийска академия (НАО) бе удостоен с Почетен знак на БОК за особен принос в работата на БОК и НАО. Със специален медал на БОК бе отличен по повод навършване на кръгла годишнина Цено Ценов – вицепрезидент на Международната федерация по борба, президент на Европейския комитет по борба. Същевременно председателят на Фондация „Българска памет – Братя Диневи“ Йордан Динев бе награден с медал „Спортът за един мирен свят“ за принос в развитието на спорта и олимпийското движение в България.
Призът Надежда Лекарска” за етика, олимпийско образование и възпитание бе връчен на Инж. Катя Адърска – директор на Професионална гимназия “Генерал Владимир Заимов” гр. Сопот за принос в дейността на Националната олимпийска академия и разпространяване на олимпийските ценности.
БОК награди още десетки наши олимпийски медалисти, треньори и дейци по повод навършване на кръгли годишнини. Бяха отличени още медалистите от вторите Европейски игри в Минск, от Олимпийския младежки фестивал в Баку, както и техните треньори.
https://m.bgathletic.com/new.php?id=27096
Таг спортни , икари, наградите

ХУМОР И САТИРА В ЕДНА БР.262

ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН

 ПОДХЛЪЗНА СЕ НА ДИНЕНА КОРА

Досущ бащинко. Метнал се е целия на него. Пие, пуши и лъже мацетата. А те като му вярват, нека си ги лъже. Виж го, насъбрал ги е на върволица и все им бъбри нещо. Казват, че на времето, баща му бил голям ербап. Все за голям се пишел. А като го погледнеш, педя човек, лакът брада. И е като онзи наежен пуяк, който стъпва, а не вижда къде стъпва. Гледам го, аз. Върви си значи, той, а на среща му Лилито. Знаете я, оная от махалата. С късата поличка и пъпчето отвън. Загледал се завалията в  пъпчето и въздиша. И ето ти, динената кора насреща му. Подхлъзна се горкия и а.. Какво ти а? Мацето го гледа и прихва, та чак се задави от смях. А той като видя резила си, наведе глава и започнал да плаче. Ехей.. Виждали ли сте мъж да плаче? Плаче, та пушек се дига. Плаче, ама с крокодилски сълзи. Току поглежда мацето с едното око, а с другото намига. Значи така, нашият  Перчемко. Така му думат. Прищяло му се млада мръвка да ръфа. Да я отгризе, та да му стане сладко на душата. Прищяло му се, а… Мацето извъртя апетитното си задниче и дим да го нямо.
Не се ли види Перчема на какъв хал е, ами тръгнал млади мацета да задиря! Така и синчето му. Току се шляе по кафенета и барове. Работа не похваща и все мацетата са му пред очите. Казват, времето е такова. Всеки е тръгнал и не знае къде отива. Така Перчема и Коко, синът му де. Както са я подкарали, май в скоро време ще ги връхлети вятъра и ще ги върти, не знам си на колко оборота. Щом като главите им са празни, не искат да влеят някакво съдържание в тях. Един ден и Коко излезе от бара, целият наваксан. Пиян до козирката. Върти се като панаирна въртележка и си бъбри сам. Все мацета му се увиждат.  Па и сега: „Ей, маце. Много си готина. Хайде, ела при батко си!” Но само шумът на минаващата кола му отвърна. За малко да връхлети връз него. Той изпусна една благословия из устата си. Залитна, спъната се и падна. Подложи двете си ръце под главата и захърка. Изведнъж, някой викаше над главата му : „Ей, малкият, за къде? Тук да не ти е хотел, та си се разположил така? Я ставай, докато не съм извикал полицията!
Коко отвори широко очи, стана от тротоара и подаде заканително юмруци към мъжа.
-Чакай, чакай, Коко! Кой те учи така? Да налиташ на непознат човек?
- Гледай си работата, старче?
- Пък и старче ме наричаш ! Та, аз съм на възрастта на татко ти, а ти ме наричаш старче .Не ме ли позна? Янаки, вашият комшия съм. Минавах случайно и те видях проснат на земята. Та реших  да ти помогна, а ти?    Коко залитна, и хвана Янаки за ръка. Тръгнаха.
 писателят сатирик Весела Будикова
Таг хумор, сатира

Квантова механика бр.262

Квантовата механика е фундаментална физична теория, раздел от теоретичната физика, описващ поведението на елементарните частици и физичните явления, съпоставими по големина с константата на Планк.

При тях тя замества класическата механика на Нютон и теорията на електромагнетизма, защото те не обясняват адекватно наблюдаваните явления на атомно и субатомно ниво и предсказанията им се отличават съществено от предсказанията на квантовата механика.
Квантовите ефекти като правило се наблюдават само при микроскопични мащаби, докато класическата механика е валидна при макроскопични мащаби.
Квантовата механика адекватно и успешно описва основните свойства и поведение на атоми, молекули, йони и кондензирани среди и дори на електрони и фотони.
На свой ред квантовата механика представлява нерелативистко приближение на квантовата теория на полето.

Едни от основните понятия в квантовата механика се явяват състояние, уравнение на Шрьодингер, уравнение на фон Нойман, уравнение на Хайзенберг и уравнение на Паули.
Те са свързани с различни раздели на математиката като теория на вероятностите, функционален анализ, векторен анализ, теория на групите и други.

Математическата функция, наречена на вълнова функция предоставя информация за амплитудната вероятност на позицията, скоростта, и други физични свойства на частиците.
Математически манипулации на вълновата функция обикновено изискват разбиране на комплексните числа и линейните функционали.
Тази функция третира обекта като квантов хармоничен осцилатор, а математически е равносилно на описанието на акустичен резонанс.
Квантовата механика дава възможност за много по-динамични, хаотични възможности, според Джон Уилър.

Най-ранните версии на квантовата механика са формулирани през първото десетилетие на 20-ти век.
По същото време, атомната теория и корпускулярната теория на светлината за пръв път са широко приети като научен факт. Основите на квантовата теория са значително преформулирани в средата на 1920 година от Вернер Хайзенберг, Макс Борн, Волфганг Паули и техните сътрудници, и тълкуването на Нилс Бор в Копенхаген стана широко прието
До 1930 г. квантовата механика се обогатява допълнително с работите на Пол Дирак и Джон фон Нойман, като се акцентира на измерването, статистическия характер на нашето знание за реалността и философските спекулации за ролята на наблюдателя.
В средата и края на 20 век се появяват много повече дисциплини като квантова химия, квантова електроника, квантова оптика и други.

История
Историята на квантовата механика води началото си още от 1838 година, когато Майкъл Фарадей открива катодните лъчи. Следват няколко важни открития, които формират основите на квантовата механика.
През 1859 година Густав Кирхоф формулира законите за излъчване на абсолютно черно тяло; през 1877 Лудвиг Болцман изказва предположението, че енергийните нива на дадена физична система могат да бъдат дискретни; през 1887 година Хайнрих Херц открива фотоелектричния ефект и последно, през 1900 година Макс Планк формулира квантовата хипотеза, че всяка енергия може да се поглъща или отделя само във вид на малки порции, наречени кванти, имащи енергия ε, пропорционална на честотата ν с коефициент на пропорционалност.

Според самия Планк, уравнението е само един аспект на поглъщането и излъчването на лъчения, и няма общо с физическата представа и действителност на самата енергия.
Малко по-късно, през 1905 година, изследвайки фотоелектричния ефект, открит от Херц преди това, Алберт Айнщайн стига до извода в съответствие с квантовата хипотеза, че светлината представлява поток от отделни кванти, които впоследствие, в 1926 година са наречени фотони.
Фотоелектричният ефект се наблюдава при осветяване  на някои материали, като метали, когато електрони напускат материала, само ако светлинната квантова енергия е по-голяма от работата функция  на метала.
Терминът квантова механика е използван за първи път от Макс Борн през 1924 година в неговия труд.

Други експерименти от началото на века доказват, че класическата механика и класическата електродинамика не са в състояние да обяснят свойствата на атомите, молекулите и елементарните частици – електрони, протони, неутрони и взаимодействието им с електромагнитното излъчване. Например при опитите на Франк и Херц енергията, която характеризира състоянието на отделните атоми, има дискретен спектър, т.е. атомите могат да имат не всички, а само определени стойности на енергията.
Съгласно експеримента на Щерн-Герлах (1922 г.) дискретни стойности притежават и величините магнитен момент и момент на импулса на атомите.

Основите на квантовата механика са положени през първата половина на 20-ти век от Макс Планк, Нилс Бор, Вернер Хайзенберг, Луи дьо Бройл, Комптън, Алберт Айнщайн, Ервин Шрьодингер, Макс Борн, Джон фон Нойман, Пол Дирак, Енрико Ферми, Волфганг Паули, Давид Хилберт, Вилхелм Вин, Сатиендра Нат Бозе, Арнолд Зомерфелд и др.

В средата на 20-те години на 20-ти век, развитието на квантовата механика довежда до превръщането му в стандартна форма за атомната физика.
През лятото на 1925 г. Бор и Хайзенберг публикуват резултати, които затворят „Старата квантова теория“. От простия постулат на Айнщайнсе раждат вълнения, дебати, теоретизиране и експерименти, в резултат на което възниква нова област във физиката, а именно квантовата физика. Нейното по-широко приемане се осъщесгвява на Петата конференция във Солвей през 1927 г.

Другата насока, която води до квантовата механика е изучаването на електромагнитните вълни, като например видимата светлина.
Когато е установено през 1900 г. от Макс Планк, че енергията на вълните може да бъде описана като състояща се от малки пакети или кванти, Алберт Айнщайн доразвива тази идея, за да покаже, че една електромагнитна вълна като светлината може да бъде описана като частица с дискретна квантова енергия, която зависи от честотата.
Това води до обединена теория между субатомните частици и електромагнитните вълни, наречена корпускулярно-вълнов дуализъм, при което частиците и вълните са нито едното, нито другото, но имат някои свойства и от двете системи.

За да обясни структурата на атома, Нилс Бор предлага през 1913 г. съществуването на стационарни състояния на електрона, в които енергията може да заема само дискретни стойности.
Този подход, разработен от Арнолд Зомерфелд и други физици, често се споменава като старата квантова теория.
Отличителна черта на старата квантовата теория е съчетанието на класическата теория с противороречащи допълнителни допускания.

През 1923 г. Луи дьо Бройл предлага идеята за двойствената природа на материята въз основа на предположението, че материалните частици имат и вълнови свойства, неразривно свързани с масата и енергията.
Движението на частицата дьо Бройл описва с разпространение на вълна, което през 1927 г. получава експериментално потвърждение в опитите на дифракция на електрони в кристали.

Тази идея е взета през 1926 г. от Шрьодингер, който на нейна основа развива вълновата механика.
Датата 29 юли 1925 г. се смята за рожденния ден на релативистката квантова механика. Съотношението на Хайзенберг може да се интерпретира най-просто така — в една система можем да определим или координатите на една частица, или нейната скорост, но не и двете едновременно, като в частност това важи за атома — ние описваме не къде, а с каква вероятност може да се намира електрона в една пространствена област около ядрото, като точно тази пространствена област наричаме „електронен облак“,и можем добре да определим неговата скорост.

Изводът е, че ако се опитаме да премахнем неопределеността в координатите на електрона, то увеличаваме неопределеността на неговия импулс.
Оказва се, че произведението на тези две неопределености не може да е по-малко от определена величина, наречена константа на Планк. С аналогично съотношение са свързани и някои други характеристики на микрочастиците.
Такива характеристики на частиците се наричат спрегнати.

Математическият израз на този феномен се нарича съотношение на неопределеност и е формулиран през 1926 година от Вернер Хайзенберг.

Съотношението на неопределеност е най-известният представител от групата на функции на неопределеност, които са в основата на модерната физика.

Развитието и формирането на основите на квантовата механика все още продължава.
То е свързано например с проучвания на отворени и дисипативни квантови системи, квантова информация, квантов хаос и т.н.
В допълнение, най-важната част на квантовата теория е квантовата теория на полето.

Потвърждението на хипотезата на дьо Бройл е повратна точка в развитието на квантовата механика.
Точно както ефектът на Комптън показва корпускулярната природа на светлината, експериментът на Клинтън Дейвисън – Лестър Джърмър потвърждава неделимото съвместно съществуване с вълна, с други думи – присъщата на корпускулярната материя и характеристика на вълна.

Така се формира корпускулярно-вълновият дуализъм.
https://sites.google.com/site/naukata20225/prirodni-nauki/fizika/kvantova-mehanika
Таг квантова, механика, корпускулярно-вълновият дуализъм

Притчи 3:1-25 бр.261

Сине мой, не забравяй закона ми и сърцето ти нека пази заповедите ми, защото те ще ти прибавят дългоденствие и години на живот, и мир. Милост и истина да не те оставят – вържи ги около шията си, напиши ги на плочата на сърцето си. Така ще намериш благоволение и благоразумие пред Бога и хората. Уповавай се на ГОСПОДА с цялото си сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища познавай Него и Той ще прави равни пътеките ти. Не бъди мъдър в очите си, бой се от ГОСПОДА и се отклонявай от зло. Това ще бъде изцеление за тялото ти и освежителна влага за костите ти. Почитай ГОСПОДА от имота си и от първите плодове на целия си доход. Така хамбарите ти ще се изпълнят с изобилие и линовете ти ще преливат с ново вино. Сине мой, не отхвърляй наказанието от ГОСПОДА и да не ти дотяга Неговото изобличение, защото ГОСПОД изобличава онзи, когото люби, също както бащата – сина, който му е мил. Блажен човекът, който е намерил мъдрост, и човекът, който е придобил разум, защото печалбата от нея е по-добра от печалбата от сребро и добивът от нея – по-добър от чисто злато. Тя е по-ценна от скъпоценни камъни и нищо, което би пожелал, не се сравнява с нея. Дългоденствие е в десницата є, а в левицата є – богатства и чест. Пътищата є са приятни пътища и всичките є пътеки са мир. Тя е дърво на живот за тези, които се хващат за нея, и блажени са, които я държат. С мъдрост ГОСПОД основа земята, с разум установи небесата. Чрез Неговото знание се разтвориха бездните и от облаците капе роса. Сине мой, нека тези да не се отдалечават от очите ти, пази здравомислие и разсъдителност и те ще бъдат живот за душата ти и украшение за шията ти. Тогава ще ходиш безопасно в пътя си и кракът ти няма да се спъне. Когато лягаш, няма да се страхуваш; да, ще лягаш и сънят ти ще е сладък. Няма да се боиш от внезапен страх, нито от гибелта на безбожните, когато дойда
https://www.bible.com/bg/bible/190/PRO.3.1-25.VBG
Таг притча, сине, мой

Всичко е енергия – реалност и квантова механика бр.261

 Светът на квантовата физика е странен, това е свят, разкриващ ни истината за света по начин, който сам по себе си предизвиква познанието.
Това, което наричаме материален свят, се оказва, че изобщо не е материално, а дори напротив. Това е доказано от множество нобелови лауреати, един от които Нийлс Бор, датския физик, с огромен принос в разкриването на атомната структура и квантовата физика.
„Ако квантовата физика не ви е разтърсила из основи, значи нищо не сте разбрали от нея. Всичко, което наричаме реално, е изградено от неща, които в никакъв случай не могат да се нарекат реални.“ – Нийлс Бор.
В зората на 19-ти век физиците започват да изследват връзката между енергията и структурата на материята. Така вярването във физическата нютонова вселена като основа на науката, се замества от осъзнаването, че материята е само илюзия. Учените започват да разбират, че всичко във вселената е изградено от енергия.
Квантовите физици откриват, че физичните атоми са изградени от енергийни вихри, които непрекъснато се въртят и вибрират, всеки от тях излъчващ свой собствен енергиен „подпис“. Означава ли това, че ние, като същества изградени от тези „частици“ сме всъщност същества от енергия и вибрация, излъчващи уникален енергиен „подпис“? Изглежда ние сме много повече от това, което предполагаме и е време да се погледнем в тази светлина.
Ако можем да разгледаме атома под микроскоп, ще забележим малко, почти невидимо, подобно на торнадо образувание, с множество безкрайно малки енергийни вихри, наречени кварки и фотони. Това са съставните части на атомите. А ако се фокусираме още по-близо върху атома, няма да видим нищо, ще наблюдаваме физична празнина. Атомът няма физическа структура, ние също нямаме такава, физическите неща всъщност нямат физическа структура! Атомите са изградени от невидима енергия, не от твърда материя.
В същината си атомът е 99.999 999…% празно пространство. Точно така – класическият модел, с който изобразяваме атома няма нищо общо с реалността, той е тотално погрешно представен. Ако увеличим ядрото на атома до размерите на футболна топка, най-близкият електрон ще се намира на разстояние от 300 км, а големината му ще бъде не повече от оризово зрънце.
„Налага се да го превъзмогнем и да приемем този неоспорим факт. Вселената не е материална, а духовна.“ – казва Ричард Хенри, професор по физика в университета Джон Хопкинс.
Получава се ребус. Опитът ни казва, че действителността е пълна с физически, материални неща, и светът съществува независимо от нас. Фактът, че вселената ни не е куп физически неща, а скупчени нематериални енергийни групи.
Какво означава това, че материалният ни свят всъщност не е материален? Може да означава много неща, но концепциите не могат да бъдат изследвани от учените, ако изследванията остават в границите на съществуването на света, както го виждаме.
„Денят, в който науката започне да изучава не-материални феномени, ще се постигне по-голям прогрес през следващите десет години, отколкото за предишните векове.“ – Никола Тесла.
За щастие много учени вече са направили тази стъпка, и са задали въпроса за значението и приложението на това, което знаем от квантовата физика. Едно от вероятните разкрития може да бъде това, че наблюдателят създава реалността. Като колективен наблюдател, ние сме лично замесени в създаването на наша собствена реалност. Физиците се принуждават да признаят, че вселената е интелигентна конструкция. Познанието клони към една не-материална реалност, вселената изглежда все повече като велика мисъл, отколкото като велика машина. Разумът вече не изглежда като случайна намеса в един материален свят.
Един чудесен пример, показващ ролята на съзнанието за физичния, материален свят, който вече знаем, че не е материален, е опитът на Юнг. Този опит е правен много пъти и се използва за определяне на ролята на съзнанието във формирането на физическата реалност. Светлина осветява тънка пластина с два успоредни процепа, и след това попада върху екран зад пластината. Чрез този опит се доказва, че фактори, асоциирани със съзнанието повлияват физичната реалност.
„Интелектът по някакъв начин е онова влияние, което превръща възможността в нещо реално. Най-същественият елемент в нашата вселена е присъствието на разум, в ролята на наблюдател“. – Лин Мактагарт
Източник: http://sharebg.eu/
https://www.nts-yambol.com/?p=564
Таг енергия, реалност, квантова, механика

Минакши Аман: Удивителният храм на Индия бр.262

Храмът Минакши Аман в Мадурай, Индия изглежда сякаш идва директно от психоделичните 60 -те години. Храмът разполага с 14 кули, украсени с цветни статуи на многоръки божества, полегнали крави и свирепи дракони. Цветният храм е посветен на индуистката богиня Минакши – известна още като Парвати – за която се казва, че се е омъжила за индуисткия бог Сундарешварар – известен още като Шива – на самото място, където се намира храмът.
Храмът Минакши Аман е малко необичаен, защото почита женска богиня. Казва се, че богинята Минакши се е материализирала от свещен огън, за който се предполага, че е трябвало да създаде мъжки наследник на кралските родители на Минакши. Родителите на Минакши били отчаяни, когато видели младо момиче с три гърди да излиза от огъня. Божествен глас инструктира родителите на Минакши, че третата й гърда ще изчезне веднага щом срещне мъжа, за когото е предначертано да се омъжи. Съобщава се, че третата гърда на Минакши изчезва веднага щом Минакши среща храбрия Сундарешварар.
Храмът Минакши Аман датира от приблизително 1200 г. от общата ера. Храмът е бил ограбван, нападан и на практика унищожен няколко пъти. Значителни усилия за възстановяване през 20-ти век възстановяват предишната слава на храма Минакши Аман през 1995 г. Всяка година фестивалът Минакши Тирукалянам, който празнува божествената сватба на Парвати и Шива, привлича безброй индуски поклонници.
Поклонниците са добре дошли да се разходят из залите на богато украсения храм Минакши Аман. Залата на хилядата стъпала включва сложни стенописи на пода и тавана и редици от фино издълбани колони, които отдават почит на различни индуистки божества.
 
Всеки човек, който стои в подножието на 14 -те декоративни кули на храма ще разбере защо древният храм почти се е превърнал в едно от 7-те чудеса на света. Храмът Минакши Аман е безспорно едно от най-големите съкровища на Индия.
https://naedin.click/meenakshi-amman/
 Таг Минакши  Аман, удивителният, храм,  Индия

Ражда се изобретателят на първата практически приложима батерия

В Лондон, Англия се ражда се Джон Фредерик Даниел – изобретателят на първата практически приложима батерия.
Даниел завършва престижни учебни заведения в Европа с отличие. Откроява се най-вече в експерименталната област и създаването на инструменти.
След като завършва, се занимава със захарна промишленост и дори разработва няколко техники за по-доброто рафиниране на захарта. Даниел разработва и различни осветителни тела, работещи на газ. По-късно изобретява хигрометъра, както и пирометъраНай-голям принос обаче има в областта на преносимото съхранение на електричество. През 1836 г. той създава предшественика на днешната батерия. За разлика от тази на Волта, батерията на Даниел издържала много по-дълго. Тя била снабдена с медни и цинкови електроди, потопени в разтвор от меден и цинков сулфат. Когато цинкът се оксидира, той реагира с катода и нивото на мед се намалява. Всичко това произвежда постоянна електрическа енергия.
подбрано Мария Герасова
таг първа,  приложима, батерия Джон Фредерик Даниел , изобретател

5 неразгадани мистерии на Древен Египет б.261

Виждали сме ги на снимки, възхищавали сме се от тяхната древност и внушителни размери. Някои дори са имали късмета да ги посетят на живо. Но пирамидите са много повече от туристическа атракция. С напредъка на науката идват нови и нови открития, които поставят множество нови въпроси.
1. Скрити стаи в Голямата пирамида в Гиза
През 1993 г. роботът Upuaut 2 откри малка врата в южната шахта на пирамидата, зад която по-късно е открито празно пространство и още една врата.
През 2010 г. модернизирания робот Djedi прави снимки зад първата врата, на които се виждат медни дръжки и рисунки с червена охра.
Освен това, въпреки че никой не е влизал в шахтата в продължение на 9 години, по стените и тавана са се появили нови драскотини.
2. Каква е истинската възраст на Голямата пирамида
Каменен надпис, открит в Гиза през 19 в. твърди, че Хуфу поръчал Сфинксът да бъде възстановен, а не изграден. Това, заедно с браздите по тялото му, които са резултат от ерозия в продължение на над 8 000 години, поставя съмнение за възрастта на Голямата пирамида: смята се, че Сфинксът е построен след нея.
3. Термична мистерия
Инфрачервените термографски изследвания от 2016 г. показват необясними кухини под Голямата пирамида, както и в близост до върха ѝ. Предполага се, че долните кухини са или някаква неоткрита досега камера, или подземен проход. Египетското министерство на антиките още не е дало коментари.
https://www.obekti.bg/misterii/5-misterii-na-dreven-egipet-za-koito-nyamahme-predstava
Таг  неразгадани, мистерии, Египет