Мария Тодорова

Предлозите в и с се състоят само от съгласна и в речта се сливат със следващата ги дума. При про­изнасяне използваме и удвоените във и със. Докато устната реч ни позволява варианти, правописът на удвоените предлози във и със е регламентиран: 1. пред думи, чийто изговор започва със звуковете [ф], [в], [с], [з], както и абревиатури (във ВМА), цифри (със 7 участника) и наименования на друг език (със CV); 2. когато върху предлозите пада логическо ударение (във или извън училището; със или без ударение).

Смесването на възможността за писмено отразя­ване на логическото ударение със свободния избор на удвоен или неудвоен изговор на предлозите в и с поражда колебания. Такъв е случаят, когато след в и с, последвани от двоеточие, въвеждаме изброяване, което не започва с [ф]/[в], [с]/[з]. Например в изре­чението Разглеждаме вратичките в: а) правописа, б) правоговора, в) семантиката наличието на двое­точие и маркери за изброяване налагат добавяне на пауза. Тя прекъсва сливането на предлога със след­ващата го дума и предпоставя удвояването му при произнасяне. Така възниква съмнението дали пък употребата на предлога не изисква логическо ударе­ние, съответно удвояване при писане. При провер­ка в Българския национален корпус (//search. dcl.bas.bg/) на съотношението на употребите на в:/ във: и с:/със:, следвани от дума, която не започва с [ф]/[в], [с]/[з], се оказва, че е налице правописно ко­лебание. Съотношението на срещанията е близко – в:във – 788:808 и с:със – 3921:3154, при това във се среща по-често от в, а с преобладава пред със.

Ключово за разрешаването на този въпрос е дво­еточието. То маркира пауза и прави удвояването на предлога излишно. Следователно, когато след пред­лозите в и с следва изброяване на рубрики, отбеля­зано с двоеточие, предлозите не се удвояват.

в. „Аз-буки“, бр. 33, 13 – 19. VIII. 2020 г.

https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/predlozite-v-vav-s-sas-udareniya-vazmozhnosti-kolebaniya/

Таг предлозите в,  във, с със, ударения, възможности, колебания

Уилям Уилбърфорс (на английски: William Wilberforce; 24 август 1759 – 29 юли 1833) е британски политик, филантроп и противник на търговията с роби.

Биография 

Роден е в Кингстън ъпон Хъл, Йоркшър. Започва своята политическа кариера през 1780 г. и става независим член на от Йоркшър (1784 – 1812). През 1785 г. приема евангелизма, което води до големи промени в неговия живот и загрижеността му за реформа. През 1787 г. влиза в контакт с Томас Кларксън и група активисти против търговията с роби, включваща Гранвил Шарп, Хана Мор и лорд Чарлс Мидълтън. Те убеждават Уилбърфорс да поеме каузата на аболиционизма и не след дълго той става един от водещите английски аболиционисти. Уилбърфорс води парламентарна кампания срещу британската търговия с роби до приемането на Закона за търговията с роби.

 

Медальон, създаден през 1795 от Джозая Уеджуд. Надписът гласи: „Не съм ли аз човек и брат?“

Уилбърфорс е убеден във важността и силата на религията, морала и образованието. Оглавява каузи и кампании като Общество за потискане на покварата, британска мисионерска работа в Индия, създаването на свободна колония в Сиера Леоне, създаването на Църковно мисионерско общество и Обществото за предотвратяване жестокостта към животните. Неговият подразбиращ се  води до подкрепата му на политически и обществени потиснически закони. Това от своя страна води до критика към него, че игнорира несправедливостта в своята страна, докато води кампании за чуждоземните роби.

В късните си години Уилбърфорс подкрепя кампанията за напълно отменяне на робството и продължава своето участие след 1826 г., когато се отказва от мястото си парламента по здравословни причини. Тази кампания води до приеманането на Закон за премахване на робството (1833), който освобождава робите в по-голямата част от Британската империя. Уилбърфорс умира три дни след като научава, че законът със сигурност ще бъде приет от парламента. Той е погребан в Уестминстърското абатство, близо до своя приятел Уилям Пит-младши.

 от уикипедия

Таг Уилям Уилбърфорс, биография, пълното отменяне на робството

Лазерната интерферометърна гравитационно-вълновата обсерватория LIGO и европейския детектор Virgo са регистрирали сливането на черна дупка и неясен обект - много тежка неутронна звезда, много лека черна дупка или нещо съвсем друго.

Когато умират най-масивните звезди, те се колапсират под собствената си гравитация и оставят след себе си черни дупки. Когато  умират звезди, които са по-малко масивни, те избухват в свръхнова и оставят след себе си плътни, мъртви останки, наречени неутронни звезди.

От десетилетия астрономите са озадачени от празнината между неутронните звезди и черните дупки: най-масивната известна неутронна звезда е не повече от 2,5 пъти по-голяма от масата на нашето Слънце или 2,5 слънчеви маси, а най-леката известна черна дупка е около 5 слънчеви маси.

Остава въпросът: Има ли нещо в тази така наречена “пропаст на масите” (“Mass Gap”)?

Сега, в ново проучване на LIGO и Virgo, учените обявяват откриването на обект с 2,6 слънчеви маси, поставяйки го категорично в “пропастта на масите”.

Доклад за откриването е приет за публикуване в The Astrophysical Journal Letters.

^{Наблюдаваната гравитационна вълна GW190814. Кредит: LIGO Collaboration.}

На 14 август 2019 г. детекторите LIGO-Virgo откри гравитационни вълни, които пресичат Земята за по-малко от секунда и принуждават трите детектора (два в САЩ и един в Италия) да „вибрират“ за миг. Това, което предизвика гравитационната вълна GW190814, бе сблъсък на разстояние 800 милиона светлинни години между черна дупка с маса 23 слънчеви маси с друг обект, който е 2,6 пъти по-масивен от Слънцето. Резултатът от сблъсъка бе сливане на двата обекта в черна дупка от 25 слънчеви маси – разликата (0,6 слънчеви маси) се излъчва за част от секундата под формата на гравитационни вълни.

^{Масата на всички обекти, които са се сблъсквали и са се слели в черна дупка, предизвиквайки гравитационни вълни. В средата е GE190814. Кредит: LIGO-Virgo / Frank Elavsky & Aaron Geller}

Разликата между черната дупка и другия обект е огромна - девет пъти, най-голямата разлика в масите, наблюдавана някога от LIGO и Virgo. И големият въпрос е: какъв точно е бил обектът, който се е слял с тази тежка черна дупка? С маса 2,6 слънчева маса тя попада точно в ”пропастта на масите”, пропастта между теоретичните граници на масата на неутронните звезди и черните дупки. Изчисленията показват, че неутронните звезди са максимум 2,5 слънчеви маси, а черните дупки минимум 5 слънчеви маси. Най-голямата известна неутронна звезда е MSP J0740+6620, която е 2,14 пъти по-масивна от Слънцето.

По този начин GW190814 включва обект, малко по-тежък от теоретичната граница за неутронните звезди. Големият въпрос е разбира се: какъв беше тайнственият обект, много тежка неутронна звезда, много лека черна дупка или нещо друго?

Между другото, въз основа на наблюденията върху GW190814 бе измерена и константата на Хъбъл H0, която достигна 75 km/s/Mpc (километра в секунда на мегапарсек (единица дължина в астрономията). Това означава, че за всеки 3,3 милиона светлинни години, отдалечавайки се във Вселената, една галактика се отдалечава от нас с 75 км/сек.

Изследователи вече са правили такова измерване за определяне на Н0 с помощта на гравитационни вълни, а именно за GW170817, но това бе сблъсък на две неутронни звезди, които са освобождавали и електромагнитно излъчване, а не както е при последното гравитационно събитие GW190814

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/_152109.html

Таг гравитационни, вълни, тайнствен, обект

Тези дялове от средновековната българска проза не са пряко свързани с богослужнието, но са възприемани като важно средство за утвърждаване на християнския мироглед. На тях се възлагат важни идеологически задачи. Богословието, използвай някои от методите и постиженията на „външните” (т.е. дохристиянски) философи, отговаря на същностни за човека въпроси за възникването, строежа и смисъла на микро- и макрокосмоса. Средновековната философия е „разтворена”в богословието. Пример за нейните цели и за смисъла на философските знания (така, както са ги разбирали византийците и новопокръстените българи) е определението на Константин-Кирил според Пространното Житие. На въпроса какво е философия св. Кирил отговаря: разбиране на божиите и на човешките неща — доколкото човек може да се приближи до Бога, — понеже чрез деянието учи човек да бъде по образ и по подобие на Сътворилия го”. Tака в канавата от понятия, заети от древните, се изтъква словесна тъкан, чрез която се прославят всички аспекти на християнската доктрина.

Изучаването на природата в Средновековието (особено във византийския ареал) също няма самостоятелна стойност, стойността на „чистото” познание. То е част от приближаването до Бога. Щом като всички видими и невидими неща са дело на ръцете Господни, то изучаването им води до опознаване на Твореца. Това разумно изповядване на вярата е характерно именно за Симеоновата епоха и не е случайно, че усилията на българските книжовници се насочват към усвояването на славянски език на широк кръг от подобни тестове, специфични за образованите монашески общности от раннохристиянската епоха, а и до VIII в. По-късно идеята, че опознаването на света е път към познаване на Бога, ще се наложи в западното богословие, докато византийския Изток ще търси непосредственото богопознание чрез духовното озарение. Но за книжовниците от IX и Х в. заобикалящият ги видим свят е божествен знак, предназначен за човека. Следователно всяко явление и нещо от живата и от мъртвата природа трябва да говорят за Създателя. Тяхното съществуване като част от божия промисъл трябва да бъде ясно изтълкувано и високо проповядвано, а те самите да се мислят като символи и алегории, подсказващи верния път на всеки истински християнин. Със самия факт, че са, те служат и за опровержение на критиките на християнството или на отделни негови догмами. А в събудения от покръстването интерес към целил свят, приведен в ред от акта на сътворяването, знанията за света се подреждат в стойностна скала — най-много се пише и се знае за ония неща, които имат прякаили косвена връзка с тълкуването на свещените тестове (географски понятия, животински видове, скъпоценни камъни и т.н.).

Богословските и естественонаучните трактати се пишат като литературни тестове, те са плод на поетичното и образното вижане на света, емоционално заангажрани и, всъщност, имащи формалните особености на средновековната ораторска проза. Независимо от това, преводни или компилативни, те обогатяват преди всичко старобългарския книжовен език u дават на българина знания за света и вселената, чиито корени отвеждат дълбоко в дохристиянската епоха и широко към далечни земи, за които довчерашните езичници са знаели много малко или нищо.
 http://macedonia.kroraina.com/zv/zv5.html

Таг богословие, знание, света

Лао Дзъ казва:

„Мъдрият не е начетен.

Начетеният не е мъдър.“

В творчеството си той рисува образа на мъдреца –

мъдрецът е като новородено,

учи се да не желае и се учи да не учи,

той не е „благ“, а е безпристрастен към всички хора,

не трупа знания или предмети, а изхвърля,

не се сравнява, няма какво да доказва, избягва всякакви крайности,

действа чрез не-действието – не действа, а свършва, той просто Е тук и сега.

живее със съзнанието за трудностите, без да страда от тях,

той не блуждае и не търси, а разбира,

не гледа, а вижда.

Мъдрият човек е естествен, отдаден на простотата, той е в хармония, не се стреми към някаква цел, и не се бори да постигне нещо.
Той е като добрият плувец, който се носи по течение на живота и обръщайки се насам и натам, променя посоката по свое желание.

За него не е нужно да търси отговори където е било, защото всичко е в него.

Най-общо казано – Мъдрият се слива със света.

• Как можем да се „научим“ на Мъдрост?

Явно знанията не могат да ни отведат до Мъдростта. А как бихме се доближили до нея – чрез опит, наблюдения, чрез експерименти…?

Мъдростта не се учи, не се достига, тя е нещо естествено, тя е във всеки от нас.

Мъдростта е когато си в единство със света, с природата.

Мъдростта е не да се съобразяваш със законите, а просто да се влееш в тях, в целия космически ред.

Когато се слее със света, човек знае какво да прави, защото това е в неговата природата.

Няма нужда да се учи каквото и да било, тъй както сърцето на човек не е нужно да се учи да бие.

Оказва се, че всъщност ние по силата на нашата природа вече знаем. Мъдростта е в нас и е естественото ни състояние.

• Как тогава да се върнем към тази простота, към тази естественост на разбиране и съзнаване?

Трябва ли да изхвърлим всичките си знания, за да бъдем отново с чисто съзнание като новородено, за да разбираме?

Често съм наблюдавала простички, неуки хора, които живеят някак естествено, които просто се сливат с природата. Те са в хармония със себе си и не си задават въпроси, съсредоточени са върху работата, която имат да свършат. Те някак по-различно възприемат света, по-лесно могат наивно по детски да повярват в нещо. Често дават съвсем съвсем прост отговор на „сложен“ въпрос и ни карат да осъзнаем колко си усложняваме живота.

Колкото повече неща човек знае, толкова повече разумът му търси доказателства, съмнява се, не приема, отрича.

https://sebepoznanie.com/razmisli/znanie-mydrost/

Таг знаещ ,мъдър, човек, разлика

Част От старейшина Д. Тод Кристоферсън                                                                Кворума на дванадесетте апостоли

Заявявайки основните истини, свързани с брака и семейството, не означава да пренебрегваме или подценяваме жертвите и успехите на онези, за които този идеал не е съществуваща реалност. Някои от вас са лишени от благословията на брака поради причини, включващи липсата на подходящи кандидати, привличане към същия пол, физически или умствени увреждания или просто поради страх от провал, който, поне за момента, побеждава вярата. Или може да сте сключили брак, който да е приключил, и да сте останали сами да се справяте с това, което заедно едва успявахте да изтърпите. Някои от вас, които са сключили брак, не могат да имат деца въпреки съкрушителното желание и умоляващи молитви.

https://www.churchofjesuschrist.org/study/general-conference/2015/04/why-marriage-why-family?lang=bul

Таг защо брак,  защо семейство

Обърнете внимание на тези въпроси, докато размишлявате над методите, които използвате в класната стая:

• Какви очаквания имате към учениците и какви процедури сте създали в класната стая, за да изградите безопасна и стабилна среда за интелектуалното и емоционално развитие на учениците?

• Какви думи и тон на гласа използвате, когато…

– окуражавате учениците?

– се опитвате да помогнете на учениците да променят поведението си?

– коментирате работата на учениците?

• Колко често показвате интерес към извънкласните дейности на учениците си и към техния живот извън училище?

• Как включвате възможности за учениците си да споделят свои лични преживявания, интереси и притеснения?

• Как реагирате, когато учениците изглеждат тъжни или разстроени?

• Как реагирате, когато учениците искат да говорят за проблемите, пред които са изправени без това да има връзка с вашия час?

• Как персонализирате подкрепата си въз основа на специфичните образователни нужди на всеки ученик?

• Как проявявате чувствителност и изразявате подкрепата си, когато някой ученик изглежда фрустриран или така сякаш е готов да се откаже?

 https://prepodavame.bg/prakticheski-narachnik-za-podobryavane-na-ucheneto-i-prepodavaneto-sedemte-sili-na-uchitelya/

таг  въпроси,, рефлексия