Monthly Archives: януари 2023
Хораций – живот и история бр.266
Големият римски поет Квинт Хораций Флак (65-8 г. пр. Хр.), е роден на 8 декември 65 г. в на границата на Пулия с Калабрия. Той е син на проспериращ земевладелец. Хораций получава добро образование, след което отива в Атина, за да разшири знанията си. Хораций е бил приятел с Брут и е участвал в борбата за републиката, той се бие при Филипи, но бяга от битката и заминава за Рим.
Вече беден, той влиза в редиците на чиновниците и се изхранва от това. Първите експерименти на поетичната му дейност му спечелват приятелството на Вергилий; по негова препоръка той е приет в кръга на познатите на Гай Цилний Меценат и скоро става негов приятел.
В къщата на този покровител, образован светски човек, в кръг от надарени и високообразовани хора, събрали се на гостоприемната трапеза на богатия благородник, Хораций успява да изпита тази светска благодат, с която са пропити неговите творби. Душевният му хоризонт се разширява, концепциите му стават ясни, вкусът му се развива.
Известният покровител на изкуствата Меценат осигурява сигурна позиция на любимия си поет, с когото има сходни вярвания. Меценат подарява на Хораций имот, оборудван с всички удобства на времето. Намира се в землището на Сабинските гори, недалеч от очарователния Тибър. Хораций живее там в уединение и тишина, понякога прави малки пътувания до Рим и до други градове на империята, търсейки подходящи места, за да възстанови лошото си здраве. Приятелството на Хораций с Меценат продължава 30 години; и двамата са починали през една и съща година и са погребани близо един до друг в градината на покровителя на изкуствата, на хълма Ескилин.
Благодарение на своето светско благоразумие Хораций успява да се постави в обществото много добре, дори в двора на Октавиан Август. Неговите творби скоро стават любими на всички образовани хора и досега остават ценност за културата на Европа.
Финото наблюдение, Сократската ирония, красотата на поетичната форма, яснотата на израза, простото и сладко изразяване, придават на мислите на Хораций обективно достойнство.
Добродушната ирония, хумористичният тон, с който той говори за себе си, са един от атрактивните аспекти на неговите творби. Хораций смята, че задачата на поета е да носи ползи, да доставя удоволствие, да учи за това, което е полезно и приятно, което той всъщност и прави през целия си живо
https://sanovnik.bg/n-112086-%D0%A5%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B9_-_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82_%D0%B8_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F
Таг Хораций – живот и история
Храната, от която се оглупява бр.266
публикувана от Петя Иванова
Ако всеки ден консумираме бързи храни като донъти и замразена пица, това се отразява не само на тялото ни, но и на когнитивните способности, сочат резултатите от изследване.
Означава ли това, че от фаст фууд се оглупява? Ето какво пише Deutsche Welle.
Хората, консумиращи редовно свръх преработени храни, са с 28% по-застрашени от спад на когнитивните способности в сравнение с хората, които употребяват по-малко от тези продукти.
Това сочат резултатите от изследване, проведено наскоро в Бразилия, в което са участвали 10 775 мъже и жени.
Към така наречените свръх преработени храни (UPS: Ultraproceeded Foods) спадат например безалкохолни напитки, снаксове и чипсове, пакетирани храни, зърнени храни с високо съдържание на захар, както и полуготови храни, които се консумират след кратко затопляне.
Правилното хранене е важно за когнитивното здраве
Статистиката показва, че в Бразилия броят на хората със затлъстяване се е увеличил значително през последните години.
Сред хората на 20 и повече години делът им е нараснал от 12,2% на 26,8% между 2003 и 2019 година.
Проблемите, причинявани от свръх преработените храни, са още по-видими в страни като САЩ и Великобритания, където тези продукти представляват над 50% от общия прием на храна.
Дори само този факт е достатъчна причина за авторите на изследването, публикувано в „JAMA Neurology“, да насочат вниманието към тревожните последици за здравето.
Някои експерти, които са се запознали с изследването, смятат, че то все пак не доказва достатъчно еднозначно последиците за здравето.
„Това изследване показва само наличието на връзка между приемането на свръх преработени храни и влошаването на когнитивните способности“, коментира експертът Дуейн Мелър от британския Университет Астън.
„Проблемът е, че в случая става дума единствено за данни от наблюдения, поради което причинно-следствената връзка не може да бъде доказана.“
Негативните последици от консумацията на свръх преработени храни са добре известни, признава Мелър, но посочва, че е трудно да се каже дали тези храни са непременно по-вредни от продуктите с високо съдържание на мазнини, сол и захар.
Много фактори играят роля за влошаването на когнитивните способности.
Твърде вероятно е например, обяснява Мелър, хората, чийто хранителен режим се състои предимно от свръх преработени храни, да консумират твърде малко здравословни храни като зеленчуци, плодове, ядки, семена и бобови растения.
В такъв случай храненето им определено не е балансирано.
Влошаването на когнитивните способности – тоест, вниманието, паметта, умението да научаваш нови неща, креативността, въображението и дори силата на волята, може да е причинено и от редица други фактори.
Към тях спадат например недостатъчното движение, пушенето, употребата на алкохол, както и заболявания на сърдечно-съдовата система.
Значението на храната, която консумираме
Експертите по медицина и хранене като Мелър все пак са единодушни, че хранителният режим е един от най-сериозните фактори за здравето.
Съществуват дори недвусмислени доказателства, че затлъстяването вече се е превърнало в по-голям глобален проблем от глада.
Храните с високо съдържание на мазнини, захар и сол – независимо дали са свръх преработени или не – се разглеждат като възможни причинители на затлъстяване, сърдечно-съдови заболявания и рак.
В същото време редица изследвания доказват, че здравословни хранителни режими, какъвто предлага например средиземноморската кухня, не само помагат да се ограничи влошаването на когнитивните способности, но и намаляват риска от сърдечно-съдови заболявания.
Средиземноморската кухня се концентрира върху консумацията на пресни храни и избягва продуктите с високо съдържание на преработени мазнини, захар и сол.
„Опитайте се да консумирате разнообразна храна, основана на плодове, зеленчуци, ядки, семена, пълнозърнести храни и не прекалявайте с млечните продукти и с месото“, съветва експертът Дуейн Мелър.
Никога не е късно да започнете да се храните здравословно, добавя той.
https://www.flashnews.bg/hranata-ot-koyato-se-oglupyava/
Таг храната, оглупява
Миши празници бр.266
Вижте древните символи на любовта бр.266
Днес първата асоциация, която хората правят, когато чуят думата любов, е сърцето.
Този символ обаче не винаги е бил толкова популярен колкото е сега и през вековете, различни култури и цивилизации, са създавали свои собствени символи, които да изразяват чувството на обич и привързаност.
Вижте кои са те:
Пръстенът Кладах – ирландският символ на любовта
Този символ е свързан с легендата за Кладах, малко рибарско селище в Западна Иралндия, близо до град Голуей.
Според легендата един млад мъж, на име Ричард, бил в морето да лови риба с други мъже от семейството си, когато пирати ги заловили и отвели в Африка като роби. Минали години, много от ирландските рибари умрели, а Ричард бил нещастен, защото всичко, което искал било да се върне при любимата си у дома.
За да поддържа своя дух и да запази надежда в сърцето си, всеки ден Ричард открадвал една малка златна люспа от майсторите в златарския магазин, където работел. Минали години и Ричард събрал злато достатъчно, за да се направи пръстен. Не се знае как мъжът е избягал или е спечелил освобождаването си, но един ден той успял да се върне в Ирландия. Там неговата любима го. Именно в този ден Ричард дал на любимата си пръстена, който измайсторил, днес известен като пръстенът на Кладах.
Символът може да бъде открит не само в пръстени, но и в други видове бижута. Сърцето символизира любовта, която Ричард копнеел да сподели с любимата жена. Короната е символ на неговата непоколебима вярност, а ръцете са знак на приятелството и доверието, които всъщност са основата на любовта.
Днес такива пръстени се разменят в знак на приятелство или се използват като брачни халки.
Кленовият лист – символ на плодородие и вечна любов в китайската и японската култура
В регионите, където расте клена, щъркелите използват клонките му за направа на гнездото си. Това прави кленовото дърво символ на плодородието на една двойка. Кленовият лист обаче също е познат и като древен символ на любовта между двама души, който често се използва в Китай и Япония. Смисълът се крие в това, че също като сладкият и богат вкус на кленовия сироп, листата символизират сладостта и чудото на любовта, която ни кара да се чувстваме щастливи всеки ден.
Любовен възел – келтският символ на вечната любов
Келтските възли са известни с това, че при тях няма нито начало, нито край, това обуславя и асоциирането им с безкрайността на любовта, вярата, приятелството и т.н.
Този специфичен дизайн наречен любовен възел представлява вечната любов, тъй като преплетените овални форми напомнят на сплетени сърца.Смята се, че келтите обменяли тези възли почти по същия начин, както днес разменяме пръстени в знак на вярност и вечна любов. Келтският овален възел е една от най-старите и прости форми, която се е използвала и в древната мюсюлманска култура. Тогава младите жени изпращали тайни съобщения на любимите си скрити във вързопи от дрехи в специфичната форма.
Мидената черупка – символизираща защитническата роля на любовта
Според древната легенда Венера, римската богиня на любовта, излиза от морето и се запътва към брега, върху мидена черупка, както я изобразява Ботичели в известната си картина „Раждането на Венера“. Лакшми, хиндуистката богиня на красотата, любовта и плодородието, също е сътворена от пясъка и перлите в една черупка от стриди. Твърдата черупка на мидата, която служи като щит за перлата, намираща се във вътрешността и, символизира защитния аспект на любовта.
Ябълката – античният многозначен символ
Ябълката може да бъде открита в много религиозни традиции, често приемана като мистичен или забранен плод. Християните свързват ябълката с историята за Адам и Ева в Едемската градина. В скандинавската митология боговете и богините редовно ядат прекрасни златни ябълки от градината на Идун, за да се предпазят от болести и старост и да останат вечно красиви и млади.
В китайската традиция ябълковият цвят е символ на обожание. В Антична Гърция ябълката е видно доказателство за ухажване. Тя част и от обредите и обичаите на брачната церемония. През VII век пр. Хр. една щастлива двойка споделяла ябълка като символ на техния брак и надежди за плодотворна връзка.
https://www.flashnews.bg/vizhte-drevnite-simvoli-na-lyubovta/
Таг древни ,символи ,любов
РЕЦЕПТА БР.266
Късчета любов за двама
Продукти:
-
За 2 порции:
-
600-700 г пилешко филе, нарязано на малки парчета
-
сол, черен пипер, чубрица
-
2 яйца
-
лимон за декорация
-
брашно – за паниране
-
олио – за пържене
Приготвяне:
Пилешкото филе се посолява леко и се обърква, за да поеме солта. В отделен съд се разбиват две яйца и към тях се добавят малко сол, черен пипер и чубрица. Слагаме тигана с олиото на котлона и когато олиото се сгорещи започваме да поставяме хапките в него. Всяко филе първо се потапя в яйчената смес, след това се овалва в брашно от двете страни и се слага да се пържи.
Пържат се до придобиване на златист до кафеникав цвят. Декорацията е пожелание. Аз ги подреждам в подходяща чиния, като под тях може да се сложат листа зелена салата, а върху тях – парче лимон, което може да се изстиска върху хапките, за да станат още по-вкусни.
Подходящото за тях питие е бяло вино, но любителите на червеното (като мен) може да направят изключение. Така не пропускаме отбелязването и на празника Трифон Зарезан:) Името на ястието пък („Късчета любов за двама“) прави израза „Любовта минава през стомаха“ още по-буквален;) А за моя любим важи едно към едно, когато си хапва от тези вкусни хапки, защото след това ме обича още повече.
Искам да наблегна на едно задължително за мен условие, когато приготвям романтичната трапеза – това е добре украсената маса – свещи, розови листенца, любовно послание, сгънато като пергамент и оставено на масата… малките неща допринасят много за атмосферата. Разбира се, не трябва да се прекалява, за да не стане кичозно.
Това е моята представа за хубав празник. Надявам се рецептата да ви хареса.
Аз жената
Ядосвате ли се често? Вижте как да намалите гнева в живота си бр.266
![]()
|
Първият правилник за автомобилно движение в София е създаден през 1912 г. бр.266
Първият автомобил с двигател с вътрешно горене пристига в България най-вероятно през 1902 година, когато Министерството на войната закупува кола с бензинов едноцилиндров двигател от 8 к.с. Постпенно автопаркът на държавните институции и частни организации бавно се разраства, а свои лични возила закупуват и по-богати граждани. С това става необходимо да се регулира тяхното движение.
Правила за пътното движение присъстват още в първия Наказателен закон на Княжество България от 1896 година, но те се отнасят за коли и каруци с животинска тяга. На 19 март 1912 година (стар стил) в брой 71 на „Държавен вестник” е обнародван първият „Правилник за движението на автомобилите в столицата”.
Той е повече от любопитен, поради което ще го разгледаме накратко.
В него се разграничават държавни, наемни и частни автомобили. Обществените са на различните институции, частните – на техните собственици, а наемните са карат от шофьори, наети от собствениците, за да предлагат автомобила като такси и така да генерират печалба.
За да се допусне колата до движение, собственикът първо описва в специално заявление всички нейни части, а в декларация, всякакви данни за него – от производител до тегло и за какви цели ще служи. Документите се подават в „градоначалството”, а после техническа комисия преглежда автомобила и преценява годен ли е той за движение.
Сред изискванията към колата са да има две спирачки и, ако е по-тежка от 250 кг., задължително заден ход. Първите български регистрационни номера имат черни букви и цифри върху бели емайлирани метални плочки. Предната е висока 75 и широка 45 мм., а задната – 100 на 60. Разстоянието между символите е 20 мм.

А кой може да стане шофьор?
„Лице пълнолетно, здраво, не късогледо и да няма недостатък в ръцете, с добро поведение, трезвено, […] да знае по-главните улици и учреждения, по-главните хотели…” (чл. 15). Трябва да се представят и документи, включително „свидетелство за честност“. Таксиметровият шофьор „трябва да бъде порядъчно облечен… не може да бъде по риза без палто или със запретнати ръкави” (чл. 16). Според чл. 19 „шофьорът трябва да бъде услужлив и внимателен към публиката и пътниците… да намалява скоростта, когато може да причини нещастие или пък когато забележи, че животните се плашат”. Да не забравяме, че сме в началото на ХХ век и София все още е кръстосвана от множество транспорти с животинска тяга. В оживените вътрешноградски места максималната позволена скорост е едва 4 км/ч, а из ненатоварените участъци – до 15 (чл. 20).
Клаксонът на тогавашните автомобили представлява „една сигнална тръба” със „звука на морските параходи”, която шофьорът надува при „настигане, срещане, задминуване”, включително на добитък, а и при кръстовища, завои и т.н. Задните светлини са „фенер, който нощем осветлява номера и дава червен знак” (чл. 22).
А сега да видим как да ползваме такси.
Тарифата на „пътнишките автомобили” се „изработва от градоначалството”, което „се стреми да приравни таксите за всички разреди автомобили” (чл. 31), т.е. явно видът кола не играе роля в ценообразуването, а е по-важно разстоянието. „Шофьорът няма право да иска от пътника по-висока такса” от тарифата – явно да си нелоялен е юридически нередно (чл. 33). Официалните цени са окачени на видно място в салона на колата (чл. 32), обаче „стопаните могат, по взаимно съгласие с пътниците, да уреждат по-износни условия, по които ще пътуват от едно място на друго”. Освен това, шофьорите не могат да отказват кратки курсове – „шофьорът на всеки свободен наемен пътнишки автомобил е длъжен […] да вози всеки желаещ пътник” (чл. 35). Тези точки не е зле да бъдат закачени на видно място и в някои днешни таксита…
Не е позволено да се пресича пътят на „погребални шествия, войскови части и други” (чл. 44), а също така колите „не трябва да изпускат в голямо количество пушек и да причиняват голям шум” (чл. 47). Помислете си колко стотици пъти по-малко са били тогава автомобилите в София…
Ако шофьорът блъсне и нарани човек, е длъжен да го прибере и да го откара „в най-близката лечебница” (50). Помислете, че и днес има шофьори, които отпрашват, след като причинят катастрофа. Но според този правилник, ако сторите това, ще Ви се отнеме шофьорското право (62). И както шофьорът трябва да е трезвен, така и пияни хора не може да превозва (55).
Интересен е 54-и член, който забранява транспорта на „болни от прилепчиви болести или от къщи […] под карантина, освен по указание от лекаря или полицията” – тоест при внезапно влошаване на такъв Ваш близък не можете да го превозите до болница, защото застрашавате здравето на околните.
https://bulgarianhistory.org/pravilnik-sofia/
Таг първият ,правилник, автомобилно София
Ако детето редовно закъснява бр.266
и не умее да разпределя правилно времето си, проблемът няма да се реши от само себе си

Ще трябва да му помогнете.
За липсата на точност има причини, част от които са вродени. Сред тях е например темпераментът. Някои хора са бавни по природа. Съществува и т.нар. синдром на нарушено внимание – неспособност бързо да се превключва от една дейност на друга.
Сред другите причини са навикът всичко да се върши в последния момент, неразвито чувство за време, лошият пример на родителите, които закъсняват, но не се притесняват от това.
Закъсняването може да е и проява на скрит конфликт – детето не харесва учителката и се мотае, като се приготвя да тръгва към забавачката.
Ще помогнете на сина или дъщеря си, като започнете от себе си
Винаги трябва да давате добър пример и да не закъснявате. Но не само. Ако искате да възпитате точен човек, важно е семейството да спазва седмичен и дневен режим. Навикът да се ляга и става по едно и също време подпомага формирането на т.нар. вътрешен часовник.
Търсете причините за закъсненията заедно с детето
Като ги изясните, ще трябва да се борите с тях.
Освен това запишете в две колони последствията от закъсненията. В едната посочете какво може да загуби детето, ако не е точно – приятелите ще се обидят, учителят няма да го пусне в час. В другата колона сложете евентуалните плюсове – поспало си повече, да речем. Коментирайте ги от позицията на възрастни – за 5 минути няма да се наспи, но ще си създаде проблеми. Така детето ще осъзнае какво губи от закъсненията.
За да се бори с тях, трябва да развива чувство за време. В първи клас детето трябва вече да е запознато с часовника, с часовете, минутите, секундите. Използвайте тези знания на практика, като го карате да си играе определено време.
Освен това заедно засичайте – колко отнема пътят до училище, колко бързо се облича сутрин. Използвайте визуализация. Нарисувайте кръг, разделете го на сектори по 5 минути. Отбележете за колко време детето може да се събуди и да стане, да се облече, измие, закуси и стигне до училище. Диаграмата ясно ще му покаже, че няма да бъде навреме, ако се успи или бавно се облича.
Преди да започнете да правите нещо, предполагайте колко време ще ви отнеме: „Как мислиш, за колко минути ще решиш тази задача?“ После отбележете колко време е отнело в действителност.
По този начин ще помогнете на детето по-добре да чувства времето и да го цени.
https://popantofi.com/%d0%b4%d0%b5%d1%82%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d1%8a%d1%81%d0%bd%d1%8f%d0%b2%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d0%b3%d0%be-%d0%bd%d0%b0%d1%83%d1%87%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d1%82/
Таг детето, времето, проблемът