Фамилиите се приемат за основни стълбове в обществото. Често тяхната история е съществена част от историята на държава, континент или направление в изкуството и науката.

Понякога, самите големи и влиятелни фамилии се превръщат в обект на изследване и пресъздаване в забележителни творби- от живописта до киното, .като по този начин израстват, като символи на самото творчество, и изкуство.

Една от най-важните провинции на Северна Италия е Пиемонт. Тя има голям принос в развитието на Италия, но и неподозиран такъв в други съседни държави. Точно от там видната благородническа фамилия- Дуковете/херцози/ Дьо Бройл се заселва в съседна Франция. И тук започва история, достойна за роман…

Един от първите Дьо Бройл- Виктор Морис се прославя в служба на френската армия и става маршал на Франция /1724/.Но постиженията му са надминати от неговия наследник Албер.Той става два пъти министър-председател на Френската република през 19 век и член на Френската академия на науките- един от 40- те безсмъртни.

За да навлезем в 20 век и се срещнем с двама братя записали името си със златни букви в историята на науката, философията и в аналите на Френската академия на науките- академията на безсмъртните.

По-големият Морис дьо Бройл /Maurice de Broglie/1875-1960/ се прославя, като един от най-големите физици-експериментатори на 20 век. Но не спира до тук, разширява интересите и в други сфери на познанието, за да заслужи избирането си за член на Френската академия на науките /1934/.Защото, за да станеш неин член не е достатъчно да имаш забележителни научни постижения, но и да се докажеш, като майстор на изящната словесност на френски език. Необходимо е и да покажеш познания и интереси, които покриват различни области на хуманитарното познание- история, философия, изкуство…И тук на сцената излиза най-знаменития представител на прославения род-

Louis de Broglie /Луи дьо Бройл/1892-1987/.За тези, които не знаят името му- това е един от създателите на най-голямото интелектуално постижение на науката на 20 век- квантовата механика. За своите постижения в тази сфера получава Нобелова награда по физика .Но това което действително респектира неговите съвременници е дълбочината, с която разглежда философските последици от новите физични открития .Интересите му го отвеждат и до такива фундаментални проблеми, като как човешкото съзнание възприема заобикалящия свят, какви са неговите граници и дали света, в който живеем е познаваем за индивидуалното човешко съзнание. И всичко това на брилянтен, литературен френски език. И тогава, през 1942 година се случва нещо уникално в историята на Френската академия на науките. Луи дьо Бройл е избран за неин член на овакантеното място номер едно. А този, който го представя и приветства е брат му- Морис- член на същата тази академия от 1934 година. Това е единствен случай в историята на тази академия.

Но историята не спира до тук. Прекият наследник на славния род

Gabriel Marie Joseph de Broglie-Revel / Габриел Мари Жозеф дьо Бройл- Ревел 1931/ известен и уважаван френски историк и политик е избран за член на същата академия през 2001 год.

Една история достойна не само за увлекателен роман, но и за исторически филм по действителен  случай

 Георги Караджов

Най-  запазеното в геологично отношение е Джамбаз тепе. От юг и изток хълмът е почти непокътнат. Дори строежът на Античния театър в падината между Джамбаз тепе и Таксим тепе не е повлиял много на профила му. Тъй като камъните за изграждане на съоръжението не са добивани на място. Античният театър е построен не от сиенит, а от специално добиван мрамор от Родопите

По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

 Научната фантастика е един от най-младите литературни жанрове. Жул Верн се приема за неговия създател. Предсказанията в неговите романи продължават да се случват и днес. Жанрът еволюира в своето развитие. От една страна със засилване на научния компонент в него, от друга с включване на исторически елементи, често вдъхновени, от действителни исторически събития, случили се на земята- така нареченото фентъзи.

Първомайстор на второто направление е Джордж Толкин с неговия легендарен магнум- опус „Властелинът на пръстените“.Сред големите творци на първото се откроява американския гражданин- руски евреин Айзък Азимов.

Фентъзито доминира съвременния световен книжен пазар и този на кино, развлекателната и телевизионна индустрия. Достатъчно е да споменем най-награждавания и гледан телевизионен сериал „Игра на тронове“ и поредицата герои на „Марвел“ на компанията „Дисни“.

Айзък Азимов /1920-1992/ е биохимик по образование и най-влиятелния представител на тъй наречената твърда научна фантастика.Той е истински феномен- създава мистерии, критически студии, есета, научна и научно-популярна литература. Автор е на двутомна енциклопедия на „Интелигентния човек“. С Робърт Хайнлайн и Артър Кларк се признати за тримата големи във фантастиката на 20 век. Вдъхновен от епохалния труд на английския историк Едуард Гибън „ Възход и падение на Римската империя“, създава знаменитата си поредица „Фондацията“ за възникването, апогея и залеза на Галактическата империя. И така се явява вдъхновител на прочутата филмова поредица „Междузвездни войни“.Формулира трите закона на роботиката: 1.Роботът не може да навреди на човешко същество.2.Подчинява се на заповедите на човешкото същество.3.Защитава съществуването си, доколкото не противоречи на първите два закона. Те стават основа за развитието на роботиката, като философия, наука и технология. Малко известен факт е, че причина за смъртта му е- спин. Заразява се при медицински манипулации в болница.

Полякът Станислав Лем /1921 Лвов- 2006-Краков/ е голямото име на научната фантастика в бившия източен блок. Творбите му са обагрени от дълбокия му философски поглед към света и невероятното му чувство за хумор и самоирония. Събратът му по перо американеца Теодор Стърджън обявява през 1976 година, че Лем е най-четеният писател-фантаст в света. Шедьовърът му „Соларис“/1961/ „изследва най-дълбоките крайности на човешкото съзнание, като превръща дълбоко скритите човешки мечти в реалност“. Прочута е екранизацията по романа на великия Андрей Тарковски. Последната е с големия  Джордж Клуни. Непреходна стойност имат неговите „открития“- стихове, написани от извънземни и роботи и невъзможни за превод каламбури.

Мозъкът зад прочутия сериал „Игра на тронове“ е американския писател, сценарист, телевизионен продуцент и истински енциклопедист

  Джордж Р.Р.Мартин /1948/.Основно вдъхновение в живота му е един…семеен провал. Дядо му по майчина линия има успешен семеен строителен бизнес унищожен от Голямата депресия през 30- те.Но винаги, когато преминава покрай бившия си дом, независимо от бедното си съществуване, се стимулира от някогашното величие .Опитва какво ли не- практикува шах на високо ниво, пише вампирски романи и романи на ужасите.Но открива призванието си във фантастиката.Той е един от основните сценаристи и продуценти на прочутия сериал с мистерии „Зоната на здрача“. Един от създателите е и на друг сериал „Красавицата и звяра“.Междувременно научно фантастичните му произведения получават награда след награда.И тогава през 1996 год. се появява романа „Игра на тронове“ първа част от поредицата „Песен за огън и лед“ .Вдъхновява се от войната на розите в средновековна Англия, легендарната поредица на великия французин Морис Дрюон „Прокълнатите крале“ и „Айвънхоу“ на сър Уолтър Скот.

Успехът е изключителен. От поредицата излизат „Сблъсък на крале“, „Вихър от мечове“, „Пир за врани“….Основата на създаването на прочутия сериал е поставено .В момента върви с голям успех друг сериал по произведение на Мартин, който се развива векове преди времето на „Игра на тронове “.Едно от най-големите качества на поредицата е богатството и реалистичността на основните персонажи. Те сякаш оживяват пред очите ни и придобиват митични измерения.  И всичко това на прекрасен и богат английски език.

Не случайно фентъзито владее умовете и сърцата на съвременните хора.

 Георги Караджов

Втори по урбанизираност е хълмът Джамбаз тепе, където още преди римско време е имало обществени постройки, но те са използвали по-пестеливо естествения релеф. От юг скалните отвеси са били естествена защита, затова и дворецът на управителя е бил построен на място, тук- почти на ръба на хълма и с прекрасна гледка надолу към равнината. И до днес около сградата на биологичния факултет на Пловдивския университет са запазени скали от върха на хълма.

По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

Точката в една история винаги е начало на следващата. Стената, в която животът те е блъснал с всичка сила, става част от нов дом. – Елчин Сафарли

Съди за всеки свой ден не по това колко си пожънал, а по това, което си посял.

Човек никога не е нито тъй щастлив, нито тъй нещастен, както си въобразява. – Франсоа дьо Ларошфуко

Трите най-съществени елемента на щастието са: нещо, което да правиш; някой, който да обичаш; нещо, в което да вярваш. – Александър Чалмърс

Започни да правиш това, което най-много желаеш, още сега. Животът няма да трае цяла вечност. Имаш само този момент, блещукащ, като звезда в ръката ти, и след това разтапящ се като снежинка. – Сър Франсис Бейкън

Ако са ти останали само две монети, похарчи едната за хляб, за да ти даде живот, а другата похарчи за цвете, за да придадеш смисъл на този живот. – Китайска поговорка

Най-голямото предизвикателство в живота е да се радваш на всичко и да не се привързваш към нищо. – Андрю Матюс

На света няма нито щастие, нито нещастие; има само сравнение на едно състояние с друго, нищо повече.

Времето ви е ограничено. Не го пропилявайте, за да живеете нечий чужд живот. – Стив Джобс

Не си задавай въпроса от какво се нуждае светът. Запитай се какво те кара да се чувстваш жив, излез и го направи. Защото светът се нуждае от хора, които живеят истински. – Харълд Уитман

Миналото не се връща никога.

Грижете се за душата си. Направете я силна и я пазете чиста. Тя е вашият най-силен и верен стълб, най-безценният дар, който ще ви придружава във вечността. – ‚150 притчи за изкуството на живота‘

Животът не ни наказва. Той ни учи. Животът е серия от необходими уроци, следващи един след друг в идеална последователност. Когато не успяваме да усвоим някой урок, се налага да го повтаряме отново… и отново! А щом го научим, идва следващият. Уроците никога не свършват! – Андрю Матюс

https://motivirai.me/1646/misli-za-zhivota/

Таг мъдри ,мисли

 Иван Ангелов

Смята се, че чорапите са били използвани за първи път през ерата на древните цивилизации като египтяните, гърците и римляните.  Въпреки че основната им цел е да запазят краката ни топли и обувките ни да са по-удобни, спането с чорапи всъщност може да подобри физическото и психическото ни благополучие. Открихме 5 причини, поради които може да искате да помислите за носенето на чорапи, преди да си легнете, а ползите са доста изненадващи! 

1. Чорапите ви помагат да заспите по-бързо 

Вярвате или не, проучванията показват, че носенето на чорапи през нощта ще ви помогне да заспите по-бързо. 

Това се дължи на факта, че затоплят краката ви. 

Когато краката ви са топли, това изпраща съобщение до мозъка да понижи телесната температура, което от своя страна сигнализира на тялото ви, че е време да си легнете.

 2. Могат да предотвратят болестта на Рейно 

Болестта на Рейно се случва, когато кръвта не може да циркулира правилно. Тя може да бъде причинена от фактори като стрес или студени температури. 

Пристъпът води до скованост в тялото или внезапна болка и подобни на спазми симптоми. 

Носенето на чорапи може да ви помогне да предотвратите атаките на Рейно, като регулирате вътрешната си телесна температура и държите краката си изолирани. 

3. Топлите чорапи могат да ви поддържат по-здрави 

Тъй като спането с чорапи понижава телесната температура и помага на кръвта ви да циркулира по-добре, имате по-голям шанс да спите по-добре. 

Това ви дава още по-добри шансове за повече часове почивка. Повече сън се равнява на по-добро здраве, щастие и енергия, които ще ви заредят през деня. 

4. Предотвратят горещи вълни 

Горещите вълни се причиняват главно от хормонален дисбаланс в тялото, тъй като контролът на температурата не може да бъде регулиран. 

Носенето на топли чорапи през нощта може да помогне за предотвратяване на горещи вълни, особено при жени в менопауза, тъй като основната телесна температура се понижава чрез подобрена циркулация. 

5. Помагат за облекчаване на сухите крака 

Ако имате сухи крака или напукани пети, носенето на чорапи може да ви помогне да ги поддържате овлажнени. 

Нанесете масло за тяло или овлажняващ лосион върху краката си, преди да си легнете и оставете чорапите да свършат своята магия. 

Можете да използвате този метод и на ръцете си! Дръжте краката и ръцете си покрити с чорапи и „заключете“ цялата влага, за да заздравее напуканата суха кожа.

Ще бъде страхотно, ако ни последвате и споделите тази статия с приятелите си и вашето мнение (или опит) в коментарите!

https://vecherno.com/%d1%81%d0%bf%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be-%d1%81-%d1%87%d0%be%d1%80%d0%b0%d0%bf%d0%b8-%d1%83%d1%81%d0%ba%d0%be%d1%80%d1%8f%d0%b2%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d1%81%d0%bf%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82/

Източник: Vylectese.cz dama.bg

Таг чорапи заспиване качество съня

Лемурийците са третата коренна раса. Счита се, че те са обитавали континент на име Лемурия, преди 18 млн. години. Тогава по-голямата част от сушата, която познаваме днес е била под вода. Америка, Европа и Африка са се намирали на дъното на океана. От днешна Азия е съществувала съвсем малка част. Около Екваторът се е простирал огромен континент, обхващащ голяма част от днешните Индийски и Тихи океан. Това е бил именно Лемурия.

За негови останки се считат части от днешните остров Мадагаскар, Австралия и Южна Америка и др. Расата на лемурийците е била раса на гиганти, които притежавали свръхчовешка сила. Тази сила им е помагала да се защитават от гигантски чудовища от Ксенозойския и Мезозойския период. За гигантските размери на лемурийците, свидетелстват статуи, които са открити на Великденския остров. Някои от тях са с височина 6-9 метра. Открити са и т.нар. мегалитни паметници на някои Тихоокеански острови и Южна Америка, които са най-поразителните паметници за тези великани.

Цветът на кожата на лемурийците е бил черен с нюанси към червено, челото е ниско и тясно, носът – сплеснат и широк, а челюстите са силно издадени напред. Интелектуалното им развитие не е било на много високо ниво, но въпреки това успяват да създадат развита цивилизация. Това е така, защото ръководители на тази раса са били напреднали същества – Посветени, които са били завършили своята еволюция в предходни епохи.

Основна задача на лемурийците била да усъвършенства и по-късно да се научи да използва и контролира физическото тяло, по начин съобразен с тези далечни времена. Съзнанието им е било насочено точно в тази насока. Този далечен наш прародител овладявал своето тяло успоредно с неговия двойник – етерното тяло. Лемурийците са се подчинявали най-вече на инстинкта за самосъхранение и продължаване на рода. Самосъзнанието им е слабо развито, подчинено на общото съзнание на племето и рода Притежавали са неясни ясновидски дарби, използвали са силата на низшата магия. В борбата за оцеляване лемурийците са развили агресивност. Силно развитият им полов нагон обаче довел до ексцесии и извращения.

След като расата на лемурийците достигнала своя апогей, последвало и западане. Континентът Лемурия бавно започнал да потъва, разрушен от вулкани, той бил залят от вълните, в резултат на земетресения и други природни фактори. Най-големият остатък от него е днешна Австралия.

https://sanovnik.bg/n-26729-%D0%A6%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5

Таг цивилиацията, лемурийци