Разрушението предизвиква смут в душите ни. Пораженията от мощни наводнения, опустошителни урагани или унищожителни земетресения ни ужасяват и сякаш блокират съпротивителните ни сили.

А какво да кажем за войните, които не престават да бушуват около нас. Несигурността на днешния ден ни пречи да мислим за бъдещето, дори за собственото ни оцеляване.

Не искаме да мислим за катастрофалните последици от природните катаклизми или за пораженията, от нас самите върху…нас.

Но има и друга гледна точка. За да построите нова сграда на мястото на стара съществуваща имате различни варианти. Но ако сградата е полуразрушена и не може да бъде укрепена нямате избор- трябва да я разрушите.

Същото се отнася за унищожената техника, безнадеждно остарялата инфраструктура, непотребните сгради и съоръжения. Понякога е по-евтино и ефективно да разрушите, отколкото да съхраните.

Но нашето съзнание може да търпи същите поражения. Психическа болест, например, може да ни доведе до границата на самоунищожението. Нелечими болести на крайниците могат да ни принудят да се лишим от тях. А понякога закостенели представи за нас самите и за заобикалящия ни свят е възможно да се превърнат в истинска заплаха за нашето съществуване.

Изобщо, понякога е много по-лесно и полезно да разрушим, преодолеем собствените си предразсъдъци, разчупим закостенялото си мислене- отколкото да не го направим.

И нерядко върху руините на това, което си разрушил или от което си се отказал се появява нещо ново, различно, красиво, което неудържимо те тласка напред. Разрушението може да бъде и креативно!

Австрийският икономист и политолог Йозеф фон Шумпетер е роден през 1883 година на територията на Моравия /днес Чехия/ в Австро- Унгарската империя. Умира през 1950 година в Харвард /САЩ/.Повлиян е от великите създатели на Австрийската икономическа школа- Бьом-Баверк,Визер, Менгер и на свой ред е учител на нобеловите лауреати по икономика- Милтън Фридман, Пол Самюелсън, Джеймс Тобин.1919-20 година е министър на финансите на Австрия.

Най известното му произведение  е- „Капитализъм, социализъм и демокрация“ издадено през 1942 година. В него развива идеята на Карл Маркс за разрушителните сили на капитализма, като описва, тъй наречения „вихър на Шумпетер“. Това е процесът на непрекъснатото индустриално развитие, което революционизира икономическата структура, като разрушава старите структури и отношения и създава нови. В неговото съзнание разрушението е толкова силно, че в перспектива едва ли капитализма, като система би оцелял. Шумпетер създава и модерната представа за предприемача, като разрушител и създател на нови светове. Както  правят Елън Мъск,Марк Зукърбърг или Франсоа Пино…

Но мрачната му прогноза за развитие на капитализма се разминава с капиталистическото развитие през 20 век.

  Капиталистическата система има сериозен потенциал. Един от неговите учители Фридрих фон Визер роден през 1851 и починал в 1926 година показва, че при предприемача преобладава креативното начало- със своята дейност, той повече създава, отколкото разрушава. С откритията си във връзка с формирането на пазарните цени при капитализма доказва, че те са пряко свързани с реалните разходи и по-скоро стимулират , отколкото затормозяват икономическия процес. Когато разглежда някои изкривявания на пазара- като монополите и прекомерната сила на някои компании Визер дава и рецептата- намеса на държавата в точно определени случаи за тяхното преодоляване. От тогава това е правено неведнъж, като преобладават положителните последици от него.

Но не само държавата и самите икономически агенти също допринасят за стабилността на капиталистическата икономическа система. Енциклопедистът Джон фон Нойман роден през 1953 и починал в 1957 година има многобройни и значими приноси в науката на 20 век. Считат го за баща на съвременния компютър, основоположник е на концепцията за клетъчните автомати. Тя е в основата на съвременните информационни технологии , общество и биологични системи, доказва  математически взривния способ за детонация на атомната бомба- имплозия .Специално за икономиката от особена важност е създадената от него теория на игрите- математическо моделиране на стратегическите взаимодействия на рационалните икономически и социални агенти. Чрез нея доказва условията, при които може да се постигне равновесие на интересите, разходите и печалбите  при взаимодействието между два или повече икономически агента.Развитието на теорията на игрите носи нобелови награди по икономика на 15 световноизвестни учени в последните години.

Оказва се, че има място за оптимизъм В човешкото общество силите на съзиданието са сякаш по-силни от тези на разрушението.

  Георги Караджов

Успехът е алфата и омегата на нашата мотивация в днешното време. Искаме да сме най-успешните, най-известните, най-влиятелните, най най най…Но ако може това да се случи днес, тук, на часа  защото нямаме време за губене.

А  знаем ли, през какво са минали истински известните личности, за да ги гледаме пред телевизионния и кино екран?

Защо  преди да мислиш за успеха, би трябвало да го дефинираш за самия себе си. Един е той за изключителния спортист, друг за човека на духа, трети за писателя и поета…А за да го достигнеш е необходимо да го заслужиш .Включително с огромни физически, умствени и духовни усилия. Поредица неуспехи и провали, от които да се учиш. За да може накрая да се усмихваш победоносно пред телевизионната камера. Затова може би по-важен от самия успех е пътят към него.  Ако си подготвен за изпитанията ще стигнеш целта, а иначе ще заседнеш някъде другаде.

Големите китайски мислители знаят много за успеха, защото са го изстрадали лично. Още повече за пътя към него. Така, че да потегляме към световната слава с- Лао Дзъ, Сун Дзъ, Хан фей Дзъ…

Лао Дзъ  живял 6-5 век преди новата ера е създател на даоизма- една от трите главни философски системи на Китай. Създадената от него школа се нарича таоизъм. В даоизма е почитан, като божество. Според някои е предшественик на китайската императорска династия Тан, поради връзката между фамилното име на династията  и името Лао Дзъ.

В китайската традиция го наричат Върховен мистериозен и първоначален император .В библиотеката на двора на царство Джоу се запознава с Конфуций. На преклонна възраст, разочарован от неразбирането на неговото учение напуска Китай на…запад. Според някои, за да достигне родината си-България. За да го пуснат през границата написва трактат от 5000 йероглифа- нарича го „Трактат за пътя /Дао/ и свойството /Дъ/“.По известен е като „Дао дъ дзин“- най-превежданата книга на земята след  Библията. Един загадъчен трактат, който и днес е предизвикателство за превод и тълкуване. Нека погледнем в него:

„Верните слова не са красиви

Красивите слова не са верни

Мъдрият не спори

Спорещият не е мъдър

Знаещият човек не се самоизтъква

Самоизтъкващият се човек не знае.“

Ключов е текст 25:

„Пътят Дао е велик,

небето е велико

земята е велика

и човекът също е велик

Във вселената има 4 ри Велики

и Човекът е едно от тях

Човекът следва земята

Земята следва небето

Небето следва пътя Дао

Дао-онова, което е..“

Лао Дзъ ни показва единството на противоположностите хилядолетия преди да бъде дефинирано като закон на развитието в новото време.  Както и изключителното значение на пътя в земното ни съществуване, който всъщност няма край…

Известният пълководец, стратег и мислител  Сун Дзъ живее през 6-5 век преди новата ера. Най-известното му произведение е „Изкуството на войната“. Днес, неговите принципи се прилагат във всички сфери на живота, включително в бизнеса, спорта, психологията. Той е своеобразен наръчник за действие на човека при промени в заобикалящата го среда. Според трактата действията му трябва да бъдат динамични, бързи и подходящи. Ние трябва да бъдем готови за неочаквани ситуации, защото плановете ни и тези на нашите опоненти непрекъснато се променят. Върху действията ни влияят икономически, тактически, дори социални фактори от заобикалящата ни среда. Необходимо е внимателно да планираме това, което правим- с оглед пътя, терена, сезоните, като показваме лидерство и способност да управляваме процесите. Необходимо е, подчертава Сун Дзъ да сме гъвкави и адаптивни, и…да сме добре информирани за плановете на нашите опоненти.

Забележителният философ и държавник Хан фей Дзъ , който живее по същото време като Лао Дзъ и Сун Дзъ е основоположник на школата на легистите и основен опонент на Конфуций по отношение на принципите на управлението, и функционирането на държавата. Той е с благородно потекло- принц на царство Хан. За разлика от великия си съперник Конфуций, който залага на традициите, обичаите и фамилната йерархия Хан фей Дзъ издига в култ законите, което и дава името на школата на легистите-в превод последователите на закона. За него решаващи за успешното развитие на държавата са добрите закони, ефективните административни системи на управление и внимателното изграждане на авторитетите в обществото. За да има ефективно управление краля, трябва внимателно да балансира наказанията и наградите на своите служители, за да ги мотивира за успешна дейност. Като доказателство за своята правота, той дава прочутия в историята на държавата и правото пример, как от непочистването на една улица в даден град, може да се стигне до граждански размирици, дори до революция. Идеалът за добрия управник според Хан фей Дзъ е да управлява така, че да не бъде забелязван от своите поданици. Нещо като „невидимата ръка“ на пазара, която балансира икономическите отношения. Дори комунистическия лидер Мао Дзе Дун възхвалява легалистката  и антиконфуцианска политика на династията Цин. Независимо, че именно императора- обединител на Китай Цин Хуанди заповядва на Хан фей Дзъ да извърши ритуално самоубийство, заради- недоказан донос срещу него от негов недоброжелател. Трябва да отбележим,   че в днешен Китай най-уважаваната фигура в областта на управлението е Конфуций.

Нека се поучим от мъдростта на великата китайска традиция, преди да се впуснем по несигурния път на успеха…

 Георги Караджов

Свикнали сме да възприемаме времето в линейна перспектива.Миналото вече няма да се повтори, важен е днешният момент, когато живеем.Днес, ковем своето бъдеще с всичките му положителни страни и недостатъци.

Дотолкова сме приели този подход на разчитане на действителността, че ако се появи факт или феномен, който ни отклонява от тази линейна структура, се объркваме и не знаем какво да правим.

Ако погледнем около нас обаче ще забележим, че този линеен порядък не се среща толкова често.

Например, в икономическата история на човечеството могат да бъдат проследени различни периоди.

Ако погледнем еволюцията на Римската империя, би трябвало да отбележим, че тя започва с една обикновена земеделска община римската. Постепенно се разраства и поглъща околните селища .Икономиката излиза от руслото на земеделието .Появяват се първите занаятчийски манифактури- днешните фабрики, след това и кредитните институции- днешните банки. За да се стигне до организирането на една огромна администрация и съдебна система. И сякаш неусетно, но с течение на векове простата Римска община се превръща в могъщата Римска империя.

Особено характерно е това циклично развитие в икономиките на отделните държави. Затова след своя връх, Римската империя и икономика се свличат надолу и престават да съществуват, за да се „преродят“ в някои от най-развитите държави на средните векове- Франция,Германия,Италия, Испания, Австрия…

Икономическата теория на цикъла е френско творение. А нейните герои са Ричард Кантийон, Франсоа Кене, Ан Тюрго…

Ричард Кантийон е ирландски и френски икономист роден през 1680 година и починал в 1734 година Великият икономист Уйлям Джевънс нарича най-важния му труд- „Есе върху природата на търговията, като цяло“ – издадено през 1830 година- „люлката на политическата икономия“.

Преди да навлезе в науката Кантийон е изключително успешен банкер и търговец .Един от най-забележителните предприемачи на своето време. Не случайно е признат за баща на предприемаческата икономика. Той дава първото най-важно определение за предприемача, като икономически агент и неговата роля в икономиката. Според него, той донася равновесие в икономическия живот, защото точно може да предскаже менящите се предпочитания на потребителите .Повлиян силно от великите Исак Нютон, Цицерон, Сабстиан Вобан дефинира икономиката, като динамичен феномен на основата на причината и следствието. Икономическите действия на участниците в нея водят до определени логически свързани с тях резултати.

Кантийон извлича изводи за сложни икономически явления, на основа на прости наблюдения на икономическия живот, с което създава подхода- методологически индивидуализъм, който е в основата на Виенската икономическа школа през 19 и 20 век Негово гениално прозрение е, че стойността е пряко свързана с предлагането и търсенето на определена стока- една от основите на съвременната икономическа мисъл. Той е и първият, който разглежда икономиката, като функция от територията и местоположението на икономическите субекти.

Неговият най-известен последовател е друг французин – Франсоа Кене. Той е роден през 1699 година и починал в 1774 година. Кене става личен лекар на крал Луи XV и има собствен апартамент в двореца във Версайл. Най- важния му принос в икономиката е неговата „Икономическа таблица“.В нея описва пътя по който селскостопанските продукти, които според него са единствения източник на богатство, в условията на свободна размяна достигат до различните икономически класи в обществото. След това, разглежда това разпределение през призмата на намесата на държавата и правителството в него .Основно, чрез ограничения и регулации. Според него, намесата на държавата на икономическия пазар, по- скоро вреди, отколкото помага. Един негов ученик го нарича „Конфуций на запада“, заради положителната му оценка на просветения конституционен деспотизъм на Китайската империя. Трябва да признаем, че през 18 век Китай е бил пред Европа поне в две важни области- универсална образователна система и стандартизирана система на данъците.

1. Най- известният ученик на Кене е Ан Тюрго. Роден е през 1727 година и починал малко след началото на Френската буржоазна революция в 1791 година .Първоначално е определян, като физиократ, като Кантийон и Кене, но по-късно го определят като първи представител на икономическия либерализъм.Определят го като третия на голям държавник на Франция след крал Луи XI и кардинал Ришельо.

Тюрго е един от първите визионери в историята. В произведението му „Философски преглед на успешния напредък на човешкото съзнание“ издадено през 1750 година за първи път дефинира идеята за прогрес в историята. За него, прогреса е неделима цялост от хармоничното развитие на технологията, науката, социалната организация, маниерите, нравите ,институциите, правната регламентация, икономиката, обществото, като цяло. Предлага цяла серия от реформи в кралство Франция преди Френската буржоазна революция в качеството на министър на финансите. За съжаление, не успява да ги въведе поради жестоката съпротива в обществото. Отстранен е от крал Луи XVI. Според мнозина изследователи, прилагането на тези реформи би предотвратило избухването на Френската буржоазна революция. Той, за първи път дефинира модерното разбиране за лихвения процент и неговата роля в развитието на икономическия живот.

Така Кантийон,  Кене и Тюрго разкриват динамичната природа на икономическия живот .Показват и цикличния характер на икономическото развитие, в който периоди на растеж и възход се редуват с такива на стагнация, загуби и регрес

 Георги Караджов

  СЪЕДИНЕНИЕ- ЗАЩО?

Клаузите на примирието в Сан Стефано са временни илюминации, в които дори Русия не вярва. Просто, ако стане .Русия се изправя срещу по-старите си договорки с останалите велики сили, а именно предварително сключените тайни споразумения  с Австро-Унгария, по-специално Райхщадското споразумение от 1876 год. и Будапещенската конвенция от 1877 год.

Основното противоречие де състои в предварителното съгласие на Русия на Балканите да не се създава голяма държава. А такава бимогла да бъде единствено България, ако се съберат всичките й бивши земи с българско население.

По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

Първите зачатъци на научното познание се появяват в трудовете на мислителите на древния свят: Херодот, Аристотел, Страбон и др.

По време на Ренесанса (15 – 16 век) Леонардо да Винчи показа, че наличието на останки от морски организми свидетелства за движението на границите на морето и сушата и не е свързано с библейския мит за Потопа.

Учението на Н. Коперник, който показва мястото на Земята в Слънчевата система, оказва голямо влияние върху развитието на геологията.

В Русия основоположник на геоложката наука с право се смята М.В. Ломоносов, който е написал съчиненията: „По земните пластове“, „Словото за раждането на метали от земетресението“.

Важна роля в развитието на геологията изиграха първите хипотези за произхода на Земята на Кант (1755) -Лаплас (1796), които предполагаха образуването на Земята в резултат на постепенното охлаждане и компресиране на нажежаема жичка газова мъглявина.

 Английският учен W. Smith и френският J. Cuvier прилагат палеонтологични методи за определяне на възрастта на скалите, което дава възможност да се установят основните етапи в развитието на Земята и земната кора. Огромен принос за геологията на Чарлз Дарвин с неговата доктрина за еволюцията на животинския свят и Чарлз Лайъл, който предложи метода на актуализма – „Настоящето е ключът към миналото“.

В дореволюционна Русия голям принос за световната геология направиха изключителни геолози: Е.С. Федоров, А.П. Карпински, Ф. Ю. Левинсън-Лесинг, А.П. Павлов, В.А. Обручев, В.И. Вернадски, И.В. Мускетов и други.

По съветско време важен принос има плеяда учени – Д.В. Nalivkin, A.D. Архангелски, А.Е. Ферсман, Н.М. Страхов, В.Е. Khain, S.S. Смирнов, В.Н. Zavaritsky и др. Огромен принос за развитието на минерално-ресурсната база на страната направиха геолози – практици, които откриха повече от 20 хиляди нови находища на PI.

През последните десетилетия геологията започна да обхваща не само сушата, но и дълбочините на морето и космическите височини.

В основата на всички геоложки изследвания е представата за материалния състав на Земята и земната кора. От химията знаем, че повече от 100 химични елемента са известни в състава на земната кора, атмосферата и хидросферата. В същото време изчисленията на средния химичен състав на земната кора, извършени от много геолози, показаха, че> 80% са Si, Al и O2, а 98% са само 8 елемента – O, Si, Al, Fe, Mg, Ca, Na, K. Останалите елементи съставляват 2%, но без тях не би имало цялото разнообразие на минералния състав.

Минералите са естествени химични съединения или химични елементи. Те се образуват при определени физикохимични условия и имат стабилен химичен състав и физични свойства. Скалата е естествена комбинация от един или повече минерали, образувани в резултат на проявата на различни геоложки процеси във вътрешността на Земята или на нейната повърхност.

По този начин материалният състав на земната кора може да бъде представен като йерархия:

химичен елемент → минерал → скала.

https://kato.koshachek.com/articles/geologijata-kato-nauka-osnovni-ponjatija-naj.html

Таг история, развитие ,геология

Разбира се, че са различни, щом сме им дали различни имена. Но от друга страна ние „естествено“ сме убедени, че без маса няма гравитационно поле (а обратното?). Може би гравитационното поле на всяка частица играе ролята на среда с възможност за вълнообразно движение (вместо онази течност, фиг. 3 и 4). Отдавна е известно (Фурие анализът), че ако заряд се движи с постоянна скорост v, неговото поле може да се разложи на плоски монохроматични вълни с дължина на вълната λ (или честота υ/λ = kυ = ω), където k е вълновият вектор. Гравитационното поле на една малка маса има същата форма, каквато има електрическото поле на един заряд. Гравитационното поле на малка маса формално се разлага на плоски гравитационни вълни със същата дължина на вълната (1/λ = k). Остава да направим „естественото“ допускане, че k е вълновият вектор на Луи де Бройл, който е еднакъв за всички частици и зависи от масата им: k = m0υ0/(1 – υ2/c2)1/2. По-нататък можем да използваме „естествените“ си знания, за да обясним интерференцията и дифракцията на частиците (фиг. 3 и 4) и те да станат част от нашата култура. Излиза, че λ и ω са характеристики на гравитационното поле, което не може да съществува без частицата (и обратното), а константата на Планк () обединява гравитационното поле и частиците:  = pλ или  = J/ω (J и p са пълните енергия и импулс на частицата, включващи приноса на гравитационното поле). Фотонът също притежава маса и гравитационно поле. При взаимодействието на фотона с други частици гравитационното поле може да се разсее и енергията на новия фотон да намалее. Намалението е нищожно, но то води до „червено отместване“ на спектралните линии. Фотоните, достигащи до нас от по-далечните галактики, си взаимодействат с повече частици, имат по-голямо червено отместване и то сигурно маскира „виолетовото отместване“ на приближаващите се галактики. Може да се окаже, че далечните галактики имат червено отместване, което не се дължи само на техните скорости. Тогава „Големият взрив“ („Big Ben“), сътворяването на нашата Вселена – би било също голяма илюзия… Получените резултати (без да е рухнала квантовата механика) са описани в [2]. Тук ние имаме възможност само да споменем някой резултати, като препратим читателя към съответните публикации.

https://www.phys.uni-sofia.bg/annual/archive/101/full/GSU-Fizika-101-05.pdf

Тяг обектите, маса,  гравитация

Знаете ли защо розата се счита за символ на любовта? В много култури розата е обект на възхищение, символ на красота и любов. Вероятно никое друго цвете не е било посветено на толкова много стихотворения, песни, истории и легенди. Историята на розата започва на Изток. Розовите листенца и розовото масло са били използвани за прогонване на злите духове. Мислителят и учен от древен Китай Конфуций изпя розата като божествено цвете. В Египет розата също е била на почит. Според една от легендите кралица Клеопатра заповядала да поръси пода с розови листенца със слой от половин метър, за да изненада чуждестранните гости. В древна Гърция и древен Рим розите се отглеждали в големи количества в кралските градини. Хората от онова време почитаха розата и я смятаха за дар от боговете. В древна Гърция розата се е смятала за цветето на богинята Афродита.

За много народи розата е кралицата на цветята, символ на любов, възхищение и уважение.

Розите са любимите цветя на повечето представители на нежния пол.

Какво символизират розите, според цвета им?

Белите рози са символ на чистота и искреност. Човекът, подарил тези благородни цветя, изглежда казва: „Ти си красива, възхищавам се на твоята чистота и невинност“. Белите рози представляват искрена и чиста любов.

Червените рози са символ на любов и страст. Дарителят показва своето уважение и възхищение. Букет от червени и бели рози символизира единство, единомислие, хармония на две души.

Жълтите рози погрешно се тълкуват като символ на раздяла. Всъщност жълтите рози представляват грижа и гордост, пожелания за благополучие и щастие.

Розовите рози символизират началото на връзка, съчувствие, младост, светли мечти.

Сините рози не са съществували в природата, това е изкуствено отгледан сорт, така че те символизират някаква мистерия. Това е изключителен сорт, така че сините рози обикновено се дават на мистериозни и недостъпни хора.

Оранжевите рози символизират топли чувства, желание за общуване, активност и ентусиазъм.

 https://zamunda.info/zashto-rozata-se-schita-za-simvol-na-lyubovta/

таг розата символ  любовта

Всеки е чувал легендата за кораба “Летящия холандец”, от който моряците са се страхували като от чума. Морските легенди са многобройни. Има редица истории за изчезнали кораби и екипажи. Повечето от тях вероятно са само измислица, но предизвикват любопитство и остават мистерия и до днес. И със сигурност историите, независимо дали са истина, са интересни.

“Мария Селесте”

Вторият най-популярен след кораба призрак “Летящия холандец” е корабът “Мария Селесте”. Но за разлика от “холандеца”, “Селесте” е наистина съществуващ кораб. Още от самото начало преследва серия от неуспехи: по време на плаването е бил убит капитанът. След това се случват още редица странни неща, сякаш корабът е прокълнат.

През 1872 г. на пътуване от Америка до Европа изчезва, а месец по-късно “Мария Селесте” е открит, плаващ безцелно към Гибралтарския проток. Корабът е бил без никакви щети и товарът остава непокътнат. Но на борда не е останал никой – всички членове на екипажа и пътниците са изчезнали и от тях няма и следа. Тяхната мистериозното изчезване все още остава загадка.

“Carol A. Deering”

Не по-малко загадъчна е историята на изчезването на екипажа на кораба ” Carol А. Deering”. Той е построен през 1919 г. от J. J .. Deering. Собственикът на компанията кръщава кораба на сина си. Корабът плава около 2 години, докато през 1921 г. край бреговете на Северна Каролина е открит без екипаж. Проведени са няколко разследвания, но напразно. Някой считат, че екипажът е изчезнал, защото е отвлечен от пирати, а други вярват, че е изчезнал мистериозно в Бермудския триъгълник, от където преминава малко по-рано.

“Копенхаген”

“Копенхаген” е един от най-модерните и големи кораби, плавали на онова време. Построен е в датска корабостроителница през 1921. Корпусът е направен от неръждаема стомана и на борда е имало електрически лебедки за вдигане на платната и най-новата навигационна техника. Изненадващо на 21 декември 1928 година комуникацията с кораба е изгубена.

Корабът изчезва безследно, заедно с 61 членове на екипажа. В търсене на кораба са изпратени няколко експедиции, но всички са без резултат.

https://zamunda.info/3-misteriozno-izcheznali-korabi/

Таг мистериозно кораби

.