Свикнали сме да мислим света около нас и в нас, в черно бели цветове.    Отчаяни сме и не желаем да присъстваме в живота на хората около нас,  в нас или сме на върха на щастието, и сме готови да се разкрием напълно   без остатък. Но в живота крайните състояния и оценки не се срещат толкова често.  Между тях откриваме цяла палитра от мисли и чувства, които трудно може да определим еднозначно. Същото се отнася и за държавите. Има големи и влиятелни, но и  такива, които се намират в тяхната сянка или дори между техните територии и сфери на интереси, и влияние. Република Корея се намира между Китай, Русия, Тихия океан и Япония. Как се оцелява в такова обкръжение?

Най-известният корейски владетел е Седжон, наречен Велики- роден през 1397 година и починал в 1450 година. Той е най-влиятелният представител на кралската династия Чосон. Историята на неговото изкачване на престола е удивителна. Двамата му по-големи братя се оттеглят ,като наследници на трона в негова полза, защото го смятат за по-достоен от тях. Баща му също абдикира в негова полза .И това се случва без сътресения, по мирен път.

Най-малкият син доказва правотата на техния избор. Обединява корейската нация в една държава, която включва териториите на днешна Южна и Северна Корея. Но нещо по-важно- създава корейската писменост Хангъл. За да замести господстващата тогава на територията на Корея китайска писменост. Този език е признат за официален в Република Корея, КНДР и автономната префектура Яншан в Китай, където живеят предимно корейци. Той написва и първата творба на корейски език- „Ода за драконите летящи към небето“.Тече строителството на нов град в Република Корея, който ще носи името на известния владетел и ще замени столицата Сеул, като столица на държавата.

20 и 21 век особено ясно разкриват значимостта на самостоятелното съществуване на Корея.

 Byung Chul Han е роден през 1959 година е южнокорейски философ и теоретик на културата. В момента е професор в Берлинския институт на изкуствата. Завършва университетите във Фрайбург /Германия/ и Базел /Швейцария/.Изучава философията на 18,19 и 20 век, и изгражда своя оригинална философска система. Извежда някои основни, според него, характеристики на съвременното общество. Една от тях е умората. За него ние днес населяваме „обществото на умората“, защото психическото и физическото ни натоварване, не ни позволяват пълноценно да живеем, работим и се развиваме. Формулира концепцията за „бърнаут“ обществото. В него всички се намираме на ръба на психическото си оцеляване и не сме способни да се справим с кризите и депресиите, които ни връхлитат. Разобличава нареченото от него „общество на прозрачността“, където всичко е толкова отворено към околния свят, че чувства, като срам, тайна, доверие изчезват. Според него съществува позитивно и негативно насилие. Негативно- мъчение, ф тероризъм, война…Позитивно-свръх производство ,свръх постижения, свръх комуникация.

Корейските сериали са едни от най-успешните и качествени постижения на съвременната телевизионна продукция. Сред тях се откроява „Игра на калмари“. В него 456 играчи, обединени от големите си дългове са привлечени да играят  детски игри с възможност да спечелят голяма сума. Без да знаят, че загубата означава смърт. През 2019 година, той става най-гледания сериал в света на стрийминг платформата Нетфликс- получава и много телевизионни награди.

Така държава между по-големи и по-силни от нея доказва правото си на съществуване.

Георги Караджов

Един от най-важните въпроси в различните области на творчеството е отношението на твореца и неговото творение. Взаимодействието между тях е от решаващо значение за разбиране съдържанието на произведението и мотивите на автора, да го създаде по този начин. Това взаимоотношение има много измерения, които едва ли могат да бъдат разгледани изчерпателно…

Френският поет и драматург   Едион Ростан е роден през 1868 година в Марсилия /Франция/ в семейство на издател. Умира в 1918 година. Завършва литература, философия и история в Париж. Литературната му слава и престиж е концентрирана в едно произведение- пиесата „Сирано де Бержерак“. Написва я по поръчка на един от най-великите френски актьори на 19 век и 20 век. През1897 година е първата й репетиция. Прототип на главния герой е реална личност-френският мислител, драматург, сатирик и военен

  Сирано де Бержерак роден в 1619 година и починал в 1655 година. Той влиза в историята на френската литература, философия и култура с произведението си „История на държавите и империите на слънцето /1662/.

Сирано се превръща в един от най-известните театрални герои в театъра на 20 век. За своя шедьовър Ростан, получава Ордена на почетния легион, а през 1901 година става най-младия член на Френската академия на науките- академията на безсмъртните. Незабравим остава едноименния френски филм направен по нея, на големия режисьор Жан Пол Рапно, получил рекорден брой награди Сезар- френските филмови награди. Героят на Ростан става една от най-забележителните роли на великия Жерар Депардийо, за която е номиниран и за Оскар, за най-добра мъжка роля.

Но освен в сферата на изкуството Едмон Ростан създава творение и в реалния живот- синът му Жан Ростан, който е роден през 1894 година и починал в 1977 година. Тоя  е един от най- влиятелните биолози и философи на 20 век. Той е бащата на криониката- науката за нискотемпературно  запазване на хора и животни. Жан Ростан е един от най- големите майстори на афоризма в мисълта на 20- то столетие .Ето някои от тези афоризми: „Убий един човек и ще бъдеш убиец. Убий милиони- и ще бъдеш завоевател.Убий всички и ще станеш бог.“

„Науката ни направи богове, преди ние да сме се научили да бъдем хора.“

„Слабостта на разума се състои във вярата, че той е способен да убеди неразумното.“Избран е за член на Френската академия на науките в 1959 год.

Синът на Едмон Ростан и брат на Жан Ростан- Морис Ростан също  влиза в историята .В неговата пиеса „Слава“ последната си роля изиграва най-великата актриса на всички времена- Сара Бернар.

Може би трябва да си зададем въпроса, къде е границата и съществува ли такава между твореца, и неговото творение.

 Георги Караджов

Работете за щастието си
„Щастието не е нещо, което получаваме наготово. То идва от собствените ни действия.“

 Бъдете добри
„Моята религия е много проста. Моята религия е добротата“.

Бъдете благодарни, че сте живи

„Всеки ден мислете, че щом се събудите, днес сте късметлии, че сте живи, че имате един скъпоценен човешки живот и няма да го загубите.“

Приемете предизвикателствата на живота

„В Тибет има една поговорка „Трагедията трябва да се използва като източник на сила. Без значение какви са трудностите, колко болезнено ги преживяваме, ако загубим надежда, това ще е нашата истинска катастрофа.“

 Бъдете оптимисти
„Изберете да бъдете оптимисти, ще се чувствате по-добре.“

 Помагайте на другите
„Наша основна цел в този живот е да помагаме на другите. И ако не можем да им помогнем, поне да не ги нараняваме.“

Бъдете състрадателни
„Вярвам, че ако проявяваме по-често състрадание, това ще доведе до незабавно и дългосрочно щастие в живота ни.

Прегърнете неуспехите„Не забравяйте, че понякога да не получите това, което искате е невероятен късмет.“ Намерете сила отвътре„Когато срещаме нещастие в живота, ние може да реагираме по два начина – или да загубим надежда и изпаднем в самоунищожителни мисли, или да използваме предизвикателството и да намерим нашата вътрешна сила.“ Не съдете другите„Хората търсят реализация и щастие по различни пътища. Само защото не са  се загубили.  https://www.az-jenata.bg/g/2380/?i=9#photo 

Таг правила живот ,Далай Лама 

Велико народно събрание. Зад това гръмко название всъщност стои орган с богат опит в решаването на особено важни въпроси за нацията и държавата. В България тази институция се появява за първи път с Търновската конституция от 1879 година. Още в нейния първи член се посочва, че: „Намаляване или уголемяване територията на Българското Княжество (след 1908 година. Българското Царство – б.а.) не може да стане без съгласието на Великото народно събрание.“ Другото основно правомощие на Великото народно събрание (ВНС) е да разгледа предложения за изменения в конституцията.

Както може да се съди по името му, броят на неговите членове е значително по-голям от този при Обикновеното народно събрание (ОНС) и по-точно двойно по-голям. Точна цифра обаче няма, тъй като в ОНС се пада по един народен представител „на десет хиляди души от двата пола“ (чл. 86), т.е. броят и на двете събрание зависи от общия на населението. Логиката зад това решение е проста – такива значими теми трябва да се обсъдят при възможно най-голямо представителство на народа.

С казаното дотук не бива да пренебрегваме и други функции на Великото народно събрание – първата е свързана с избирането на нов монарх, ако предишният няма наследник (чл. 151, ал. 1), а нов владетел, възкачил се след смъртта на предишния също трябва да положи клетва пред  него (чл. 34). Органът е натоварен и с избор на Регентство (чл. 27).

Ролята на ВНС се променя в зависимост от основния закон. В т. нар. Димитровска конституция от 1947 година неговото свикване въобще не се предвижда, такова е и положението в Живковата конституция от 1971 година. Това продължава до 1990 година, когато е въведено изменение (гл. Х), предвиждащо свикване на ВНС и за първи път фиксиращо точния брой на неговите членове – 400.

В настоящата конституция броят на депутатите във ВНС отново е 400, а правомощията му включват приемане на нова конституция, изменение на територията на България и ратификацията на договори, предвиждащи такова изменение, въпросите за формата на държавно управление (прим. монархия или република) и държавно устройство (прим. федерация или унитарна държава), както и  някои други, изброени в чл. 158.

През годините Великото народно събрание е свиквано общо 7 пъти, като историята показва, че в повечето случаи това не довежда до коренна промяна в общественото и политическо развитие. Първото ВНС се състои между 17 април и 26 юни 1879 година и се явява продължение на Учредителното събрание. То се състои от 231 народни представители, заседаващи под председателството на бившия екзарх Антим I. Единствената му задача е избирането на български княз. Гласувана е единствената кандидатура, одобрена от Великите сили – Александър Батенберг, поради което може да се каже, че то има по-скоро формален характер.

Не така стои въпросът с Второто ВНС. На 27 април 1881 година княз Александър Батенберг сваля от власт правителството на Петко Каравелов и отправя прокламация към българския народ. В нея той казва: „основавайки се върху правата, които ми дава конституцията, аз реших: Да свикам в най-непродължително време Великото народно събрание — върховния орган на народната воля, — за да му обявя моето последно решение и да му предам с короната наедно съдбините на българския народ.“

Насрочените избори за Велико народно събрание, състояли се на 14 и 21 юни, се провеждат в условия на извънредно положение. В различни части на страната се стига до сблъсъци между привърженици и противници на Консервативната партия, като на места дори се намесва армията. В крайна сметка на 1 юли 1881 година в Свищов се събират 307 от „правилните“ депутати, които гласуват суспендиране на Търновската конституция и дават на монарха правомощията да управлява с укази в продължение на 7 години. Така е поставено началото на Режима на пълномощията, който остава в сила до декември 1883 година, а Великото народно събрание е използвано като инструмент за осъществяване личните стремежи на Александър Батенберг.

Именно абдикацията на монарха на 26 август 1886 година става причина за свикване на Третото ВНС. То започва на 19 октомври 1886 година и завършва чак на 2 август 1887 година, като задачата е избирането на нов владетел. Такъв бива утвърден още на 29 октомври – принц Валдемар Датски. Под влиянието на руския император Александър III обаче неговият баща крал Кристиян IX не одобрява избора. Този неочакван ход заварва неподготвени народните представители, които изпращат тричленна делегация, търсеща нов княз из Европа. В крайна сметка на 25 април 1887 година за такъв е избран принц Фердинанд Сакскобургготски, а самото събрание е разпуснато след клетвата му.

За четвърти път Великото народно събрание се свиква в периода 3-17 май 1893 година. Чрез него княз Фердинанд желае да промени общо 13 члена на Търновската конституция. Най-значими са увеличаването на мандата на Обикновеното народно събрание от 3 на 5 години, намаляване на народното представителство (1 депутат вече представлява 20 000, а не 10 000 души, както дотогава). В имиджов план най-важен за монарха е фактът, че обръщението към него се променя на Светлост. Укрепявайки своите позиции, Фердинанд вече се готви за промените в политическия живот, които ще настъпят година по-късно.

Такива настъпват и след свикването на Петото ВНС между 9 юни и 9 юли 1911 година. Фердинанд вече се титулува „Негово величество цар на българите“ и чрез промените в чл. 17 Търновската конституция още повече засилва властта си за сметка на Народното събрание – монархът уведомява парламента и министрите за сключени международни договори „щом като интересите и сигурността на страната допущат това“, т.е. по свое усмотрение. Утвърдено е изискването българският владетел да изповядва източното православие, което обяснимо не важи за тогавашния монарх.

Следващото свикване на Велико народно събрание се случва на 7 ноември 1946 година и отразява утвърждаването на БРП (к) (впоследствие БКП) като единствена и безалтернативна политическа сила. То е закрито чак на 21 октомври 1949 година, но на практика действа в нарушение на основния закон (към момента на свикването му това е Търновската конституция), тъй като функционира и като Обикновено народно събрание. Освен това в хода на неговите заседания от 1947 година са арестувани или отстранени почти всички опозиционни представители. То приема нова конституция на страната на 4 декември 1947 година, която изцяло променя нейния облик.

За последно Велико народно събрание е свикано на 10 юли 1990 година. Неговото символично откриване е във Велико Търново, но до 2 октомври 1991 година заседанията му са в София. На фона на сериозната политическа и икономическа криза, обхванала страната след падането на комунистическия режим, в крайна сметка е приета настоящата конституция на страната. Новото държавно устройство е основано на разделението на властите, като за първи път е утвърдена президентската институция.

Както показват фактите, свикването на Великото народно събрание обикновено е свързано или с формалното утвърждаване на предварително взето политическо решение (избора на български владетел, утвърждаване на царската титла на Фердинанд) или служи за укрепването на режим, който се нуждае от признаването си и на законова основа  (Режимът на пълномощията, комунистическия режим). Въпреки своя най-висш характер събранието не е панацея и промените в основния закон на страната трудно могат да се приемат еднозначно. Част от изборите за ВНС са съпроводени с подозрения в манипулации, поради което е спорно доколко участвалите в него народни представители реално отразяват избора на народа.

По материала работиха Мартин Чорбаджийски и д-р Теодор Борисов.

https://bulgarianhistory.org/veliko-narodno-subranie/

таг Велико народно ,събрание

Една от неразкритите все още мистерии е удълженият череп, открит в Перу. Той е бил открит в град Андахуайлилас и никой няма обяснение на кого е принадлежал.

Черепът е с много дълга горна част, очните кухини са огромни, а зъбите са само кътници, въпреки че според големината на долната част на черепа е очевидно, че той е детски.

Смята се, че това най-вероятно е череп на извънземно, чийто кораб се е разбил наблизо. До черепа не е открито абсолютни нищо, което да хвърли светлина по този въпрос.

Има вероятност собственикът на този череп да е вдъхновил някои племена да удължават изкуствено горната част на главите на бебетата, за да приличат на богоподобните пришълци от небето.

Друга мистерия, свързана отново с извънземните и Космоса, са огромните мегалити, пръснати из цялото земно кълбо. Загадъчните древни монументи са във Франция, в Малта, в САЩ и къде ли още не.

Тези величественни каменни руини, създадени между 4500 и 1500 година преди новата ера, най-вероятно са били своеобразни обсерватории.

Най-древните мегалитни съоръжения са в Малта. Там мегалитите достигат огромна височина. Съоръжението имитира пътя на Слънцето, а по време на слънцестоенето лъчите огряват главния олтар.

Има вероятност мегалитните съоръжения да представляват генератори на акустични или електромагнитни трептения. Повечето съоръжения са от скали с високо съдържание на кварц, който може да генерира електрически ток.

Хилядите бразди на остров Малта, които пресичат острова в различни посоки, също са неразкрита мистерия. Ширината на тези „релси” е 20 сантиметра, дълбочината им е от 10 до 70 сантиметра. Те обикалят целия остров и след това свършват във водата.

https://sanovnik.bg/n-26038-%D0%9D%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8_%D0%BF%D0%BE_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0

Таг  мистерии, света, череп, Перу

Антични рудници за добив на злато разкриха край Созопол, информират от фейсбук страницата Archeologia Bulgarica, цитирана от Флагман. Откритието е направено от интердисциплинарен екип под ръководството на археолога проф. д-р Иван Христов (НИМ).

„След анализа на теренната работа и лабораторната обработка на пробите от Шарлан баир и Алефо тумба над полуостров Буджака вече е сигурно – откритите рудници (рупи) и малката скална галерия, изсечена в скалите на Шарлан баир, са резултат от дейност за добив на злато преди много векове

По време на обходите на Шарлан баир са разкрити и основите на сграда от елинистическата епоха; намерени са още останки от дълга над 400 м оградна стена на източния склон, южна оградна стена с дължина около 150 м, основи на три сгради на северозападния склон, три каменни могили.

„Очевидно в района е съществувал важен комплекс. Ако успеем да докажем, че конкретно елинистическата постройка на върха е била свързана по някакъв начин с рудника там, ще имаме сигурни репери за специфична рударска дейност през III в. пр. Хр.“, коментира проф. Иван Христов пред Archaeologia Bulgаrica. На този етап той и другите специалисти от проучването – геологът гл. ас. д-р Стефан Велев (СУ „Св. Кл. Охридски“) и инж. Тотьо Ангелов („Картпроект“), консултантите доц. д-р Красимир Ников (НАИМ-БАН) и доц. д-р Даниела Стоянова (СУ „Св. Кл. Охридски“) – допускат рудни разработки преди и след тази дата

Рудниците са вкопани в най-високата част на Шарлан баир, във високи до 4 м скали. Дъното им е запълнено с дребни ломени камъни, част от експлоатирани рудни жили. На различни места около тях са заснети отвали от рудни късове. В скалите и в отделни блокове са документирани следи от разломявания, дело на въоръжена с метални инструменти човешка ръка.

Рудните разработки обхващат площ от 8 дка. Взетите проби са изследвани в лабораторията на „Евротест-контрол“ ЕАД със средства на програма Инфрамат. Допълнителни изследвания са проведени и в лабораторията на Асарел-Медет в Панагюрище и в Централната лаборатория по консервация и реставрация на НИМ, така че не може да има никакво съмнения в заключенията на специалистите, дори на този ранен етап.

Интересен детайл е, че някога братя Шкорпил са обозначили Шарлан баир с името „Дракуса кале“. В карти от първата половина на XX век местността е известна и като Дракуса сая. Думата „дракус“ е производна на „караконджул“ (демонично същество от фолклора). Това вероятно има нещо общо с преданието, че на връх Шарлан баир имало дълбоки пещери със скрито „голямо имане“, но тези, които дръзнели да го потърсят, намирали само бърза смърт заради злите демони, „пазачи“ на съкровището.

Разбира се, съвременните изследователи знаят, че в геоложко отношение Шарлан баир попада в Източносредногорската магматична област, че за района са характерни множество медни, златни и полиметални находища. Хълмът, на който се разполагат археологическите структури, е изграден предимно от вторични кварцити.

В няколко образеца, намерени от геолози от предходни години, съдържанието на злато е над 0.03 г/т.

Аргументираните доказателства за наличието на древна рударска дейност включват наличието на шлаков материал, вторични кварцити и хидротермални скали, генетически свързани със златото, както и на подходящи разломни зони за локализирането на златни жили. Но макар да е отдавна известно, че в района има множество медни и полиметални находища, предоставяли в течение на хилядолетия на повърхността богати и лесни за преработка минерали, дори самородни метали, досега липсваха.“

https://hotpapernews.com/full/68159?stream_uuid=c84810bd-175c-4ab0-9428-c6ade86d4fbe&gclid=CjwKCAjwx_eiBhBGEiwA15gLN7Ke4QUWi4cogRo9GBjlpcoZQQ0R7idQawWgVdq8u82j4TubfThhWxoChJkQAvD_BwE&googleIdTh=0cfb804b-4132-4720-bede-8c6a1fc9afc5&id=49660&

Таг уникална, находка, Созопол ,антични ,рудници ,злато

Татяна Брага

Имената на месеците в съвременния книжовен български език са латински по произход. Те приоб­щават българския език към другите европейски ези­ци, проникват чрез гръцки в най-ранната старобъл­гарска епоха и заменят старите названия на месеците.

Старобългарските имена за дванайсетте месе­ца са коренно различни от латинските: просинець ‘януари’ (вероятно от глагола просияя, защото слън­цето започва да свети по-дълго през този месец), сѣчець ‘февруари’ (от глагола сека, тъй като студът сякаш сече през този период), соухы ‘март’ (от сух, понеже месецът е безводен), брѣзовь ‘април’ (от бреза, защото брезите започват да се развиват по това време), изокъ ‘май’ (от название на скакалец, който напада посевите през този период), трѣвень ‘юни’ (от трева, понеже тревата израства буйно през юни), чръвенъ ‘юли’ (от название на червеи, които се събират през юли за добиване на червена боя), заревъ ‘август’ (от глагола зарева, тъй като елените започват да реват в края на лятото), руенъ ‘септември’ (от руен със значение ‘жълто-червен’ поради обагрянето на растенията), листопадъ ‘ок­томври’ (от листопад поради падането на листата), груденъ ‘ноември’ (от грудки, защото земята става на грудки от студ), студенъ ‘декември’ (от студен, тъй като месецът е много студен). Както се вижда, произходът на тези названия е свързан с климата, растенията и животните. Нашите предци въз основа на своя вековен опит създават свой собствен набор от имена на месеци. Днес тези имена не се използват, запазени са само в някои диалекти, във фолклора и в ръкопи­си, например в едно евангелие от с. Тича, откъс от което публикува Г. С. Раковски. Старобългарските имена са родствени с имената на месеците в други съвременни славянски езици – хърватски, чешки, полски, белоруски, украински.

брой 10, 9 – 15. III. 2023 г.

https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/krasivite-stari-imena-na-mesetsite/

Таг красиви ,стари имена

Кучетата са изключително приятелски настроени както към стопаните си, така и към непознати. Това е характерно за повечето породи, а изключенията са статистически редки. Четириногите скачат по нас, ближат ни. Вероятно дори биха ни купили къща, ако можеха. И ние ги обичаме за това, дори и понякога да са твърде ентусиазирани. Но истината е, че до момента реалната причина за този тип поведение не беше известна на науката.

Сега ново изследване установи, че причината най-вероятно е генетична и то определено изненадваща. Учените са изследвали генетичните свойства на кучетата и вълците и са се натъкнали на изненадващо откритие. Оказало се е, че най-добрият приятел на човека има обща хромозомна структура със заболяване, което се среща при хората. То се нарича синдром на Уилиамс – Бюрен* и, парадоксално или не, може да обясни невероятната приятелска нагласа при кучетата.

Този синдром представлява рядко невродегенеративно заболяване, характеризиращо се с проблеми в развитието, наличие на говорни дефекти, сърдечно-съдови проблеми, хиперкалцемия и други. Друга отличителна черта на това заболяване обаче е и хиперсоциалността. Пациентите, страдащи от Уилиамс – Бюрен, се характеризират с липса на каквито и да било социални задръжки. Те са приятелски настроени дори към непознати и имат висока емпатия.

“Новите данни сочат, че кучетата наистина имат генетични причини за своята силна мотивация да търсят социален контакт, особено като се сравни поведението им с това на вълците – коментират учени от екипа – Не сме открили „социален ген“, а по-скоро важна генетична съставка, която оформя характера на животното и е допринесла за процеса на опитомяването на дивия вълк“.

Източник: Science Alert

https://www.obekti.bg/nauka/kuchetata-sa-tolkova-priyatelski-nastroeni-zaradi-genite-si

Таг кучетата приятелски  гените

Обикновено споменаването на думата „будител“ предизвиква асоциация с личности от епохата на Възраждането. Третата българска държава също има фигури, които успяват да вдъхновят своите съвременници и допринасят за развитието на просветното дело. Без съмнение сред първите имена, които заслужава да се отбележат е професор Иван Шишманов.

Спаначени топчета с джоджен

• спанак – 400 г

• лук – 2 стръка пресен

• яйца – 4 бр.

• брашно – 2 ч.ч.

• сирене – 200 г

• масло – 60 г

• червен пипер – 1 с.л.

• магданоз – 6 стръка

• джоджен – 1 щипка сух

• сол – 2 щипки

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ

Брашното, две от яйцата, солта и накълцаният магданоз се омесват на тесто, което се разточва и с чаша се изрязват кръгове. Лукът и спанакът се нарязват и се сваряват в подсолена вода.

Оставят се да се отцедят и се пасират, а водата се запазва. Добавят се останалите яйца, натрошеното сирене и джодженът. Разбърква се добре и от тази плънка се слага в тестените кръгчета, които се подгъват и се оформят като топки.

Водата от варенето на спанака се слага да заври и в нея се сваряват топчетата. Готовите спаначени топчета се отцеждат и се заливат със запържения в маслото червен пипер

Ориз с джоджен и кисело мляко