Стресът е най-разпространената болест на 20, а вероятно и на 21 век Той е в основата на тъй наречения бърн аут или прегаряне. Но може би защото не води директно до тежки здравословни и психични проблеми не сме склонни да му обръщаме внимание. Ако се натрупа в течение на години и десетилетия, обаче, последиците за нас биха били тежки.

Основен причинител на стреса е обикновения човешки страха. Едва ли има по-голям познавач на страха от датския философ, теолог и обявен за първи философ-екзистенциалист    Сьорен Киркегор. Роденият през 1813 година Киркегор отхвърля философията на германеца Хегел. Поставя за своя цел да изследва празнината и несигурността на човешкия живот.За него смисъла на живота не може да се формулира с математически, исторически или поетически понятия.

Ние, твърди той, се движим от силно желание, което ни води отвъд човешките ни възможности. Развенчава значението на парите в материалния свят. Счита че те просто заменят истинското значение на ежедневните усилия. Киркегор открива две страни в човека- ограничена на сетивата и неограничена на вярата и напрежението. Само при страх и трепет, твърди, той, можем да достигнем до разбиране на абсолютното- напълно изпразнено от обективно съдържание. Тук някъде проблясва пустотата в учението на будизма.

Един от най-забележителните последователи на философията на Сьорен Киркегор е испанският философ и мислител Мигел де Унамуно. Освен от датския мислител, роденият през 1864 година Унамуно  е повлиян от Свети Августин, Блез Паскал, Ницше. Централна тема за него е раздвоението на човека между смъртта и безсмъртието ,вярата и разума .Независимо че е католик по вероизповедание той през целия си живот се бори със собственото си неверие .Според  Унамуно, ние никога не можем да бъдем сигурни в съществуването на Бог, но това не е необходимо, защото Бог е създаден от човека, според неговите желания. Всъщност за испанския мислител Бог е проекция на човешката жажда за безкрайния универсум и лично безсмъртие.

Учението за стреса дължим на канадския ендокринолог от австро-унгарски

произход Ханс  Селие. Благодарение на него стреса се превръща в универсален, важен и незаобиколим фактор на нашето време. Той дава научното му име- общ синдром на адаптация към условията на живот.

Разкрива неговата структура. първият етап е реакцията на тревога, която е съпроводена с понижено кръвно налягане, тахикардия и усилено производство на кортикостероиди от организма.

Следва периода на съпротива.В него защитните сили на организма нарастват.Ако страха бъде прекратен настъпва равновесие и нормализация.Но ако продължи организмът се изтощава.Настъпват функционални,метаболични и анатомични проблеми.Някои от тях са в състояние да причинят смърт.Разглежда цял кръг болести, наречени болести на адаптацията.Сред тях високо кръвно налягане, ревматизъм,язва на стомаха и дванадесетопръстника.Препоръчва и своята рецепта за справяне: открийте оптималното си ниво на стрес,подбирайте целите си, бъдете алтруистичносебични.Според него най-лошия източник на стрес е липсата на смисъл в живота.

Спокойно- вярвайте, че  дори и да не сте открили смисъла на живота, той ви чака след следващия ъгъл!

 Георги Караджов

Едно от най-привлекателните и същевременно трудни за преглъщане явления в човешкото ни съществуване е бохемският начин на живот. Бохемите не обичат утъпканите пътища. Те не държат да се харесат на всички. Ярки индивидуалности, те и без да искат се превръщат в център на внимание. Без тях живота би бил толкова скучен и сив. А името идва от една област в днешната Чешка република- Бохемия. Историята му започва още от Хусистките  войни – столицата на хусистите  е Златна Прага.

Най-превежданата чешка творба на 20 век е поемата „Нощ с Хамлет“/1964/ от

големият чешки поет- лирик   Владимир Холан-  роден 1905 година. Животът му е достоен за роман. Става член на Чехословашката комунистическа партия по време на окупацията на Чехословакия от нацистка Германия. След войната критикува поезията на Владимир Маяковски. Произведенията му са забранени от комунистическата власт. Той напуска комунистическата партия и отново влиза в лоното на католическата църква. Имало е достатъчно поводи за тази забрана. Неговият загадъчен език, мрачни теми, песимистичен поглед към живота не съвпадат с обещаните от комунистическата партия, светли перспективи за родината му. Но именно те му носят номинация за Нобелова награда по литература. А защо „Нощ с Хамлет“ придобива безсмъртна слава?! Нека прочетем пасаж от него:

„Когато прекрачваш от природата към съществуването,

стените са враждебни,

стени посрещащи таланта с миризма на урина,

стени оплюти от евнуси борещи се срещу духа,

стени, които  не можеш да пренебрегнеш, дори и да не си роден,

стени които ограждат плода в  угробата.“

Произведенията на родения през 1914 година чех   Бохумил  Храбъл са преведени на 30 езика. Храбъл, както Холан, изучава право, но не го завършва. Посещава лекции по история на изкуството, литературна история и философия но работи като…стрелочник.

В завода в Кладно, където пакетира хартиени отпадъци, които се преработват за вторични суровини чете забранени от официалната власт заглавия.1959-1961 година  подготвя декори и участва в театрални представления, като статист. Издава първата си книга през 1963 година. По книгата му „Строго охранявани влакове“ великият режисьор Иржи  Менцел създава филм, който получава Оскар за най-добър чуждестранен филм в края на 60 те години на 20 век. Основна фигура в живота му е чешкият поет и музикант Карел Мариско, който издава „Манифест на неопоетизма“ през 1945 година. И действително произведенията му могат да се характеризират, като поезия в проза в традицията на великия руснак от 19 век Иван Тургенев.Подписва „Антихарта“ в защита на официалния режим на Чехословакия срещу Харта-77.

Изключителният чешки кино и театрален режисьор, актьор и сценарист

  Иржи Менцел е роден в 1938 година. Сместа от хуманизъм, сарказъм и провокативна кинематография го превръщат в едно от големите имена на културата на 20 век. Любими литературни автори са му Бохумил Храбъл /виж по-горе/ и Владислав Ванчура. Освен „Строго охранявани влакове“, за който получава Оскар, екранизира друго прочуто произведение на Бохумил Храбъл- „Служил съм на английския крал“ Любимият чешки литературен герой е превъплътен от българина Иван Бърнев. Ревнивите чехи признават изключителното изпълнение на Бърнев и режисьорския усет на Менцел. В български театри Менцел поставя хитови постановки, като „Вечеря за глупаци“.Една от емблемите на чешката нова вълна страда от ниско самочувствие и предпочита театъра пред киното.

Ето малка част от бохемите в центъра на бохемския начин на живот-Чехия.

Георги Караджов

 Княз Борис І

В началото на Борисовото управление българите влизат във военни конфликти с Източнофранското кралство, Византия и  Хърватият  Византийският   император Константин Багренородни пише накратко за един неуспешен поход на Борис в съседното Сръбско княжество, при който престолонаследникът Владимир заедно с дванадесет велики боили попада в плен. Тогава от скръб по сина си Борис се вижда принуден да сключи мир .През 862–863 г. Борис I сключва военен съюз с крал Лудвиг II Немски и преговаря с него за приемане на християнството в България от Римокатолическата църква. За да разруши съюза, Византия в коалиция с Великоморавия и Хърватско през 863 г. започва война срещу България. За Борис I тази война е неуспешна и това разклаща значително влиянието на българите в среднодунавските земи В отговор на молбите на Ростислав през есента на 863 г. Византия нахлува отново в българските земи. Заетите на запад български войски не могли да окажат сериозен отпор на Византия. Започват мирни преговори и впоследствие е сключен мирен договор между България и Византия. Борис I се задължава да разтрогне съюза си с немския крал Лудвиг и заедно с народа си да приеме източноправославното християнство от Цариградската патриаршия. Българският владетел приема християнството тайно, за да избегне засилването на съпротивата сред някои прослойки на народа. В надписа от албанското село Балши се съобщава, че покръстването се е състояло през 6374 г. от сътворението на света, което съответства на периода 1-висептември 865 – 31-ви август 866 г. Българският владетел приема името на своя „духовен отец“ – византийския император Михаил III. Приемането на християнството води и до законодателни промени. Непосредствено след покръстването избухва бунт в средите на 52 недоволни български боляри. Техните основни опасения са от засилващото се византийско влияние. Когато влизат в двора на двореца пред тях се изправят няколко стари хора, държащи кръстове. Тогава бунтовниците разбират смисъла на християнството. Борис I потушава бунта и заповядва водачите на бунта да бъдат обезглавени. Твърдението, че заедно с водачите са избити и целите им родове, е спорно .Отказът на Византия и на Константинополската патриаршия да признае самостоятелна българска църква принуждава княз Борис I да търси сближаване с папата в Рим. Български пратеници занасят списък със 115 въпроса до папата и са посрещнати с голяма радост. Отговорите на папа Николай I – 105 на брой, съставени от Анастасий Библиотекар са прости и ясни. Основният въпрос на българския владетел е относно ръкополагането на главата на българската църква за патриарх. В България са изпратени кардинал Формоза Портуенски, епископ Павел Популонски  и свещеници. Борис спира своя избор за архиепископ на България върху кардинал Формоза Портуенски, бъдещ папа в периода 891 – 896 г. През 867 г. български пратеници пристигат в Рим с молба папата да назначи Формоза. Папа Николай I отказва. На 13 ноември 867 г. Николай I умира и новият папа Адриан II още по-решително се противопоставя на назначаването на кардинал Формоза за глава на Българската църква. В България са изпратени други двама епископи – Гримуалд Полимартийски и Доминик Тривенски. Папата предлага на Борис да избере архиепископ на България между тях и Павел Популонски. Борис отправя ултимативно искане за български архиепископ да бъде ръкоположен дякон Марин или някой от кардиналите на папата. Въпросът е не толкова до съответната личност, а до това кой ще определи главата на българската църква. И това искане на Борис е отхвърлено. Този отказ се оказва съдбоносен за българо-римските отношения. Борис отново започва преговори с Константинопол. На Четвъртия Константинополски събор (869-870 г.), на извънредно заседание, състояло се след закриването на събора на 4 март 870 г., българският църковен въпрос е решен чрез компромис – учредява се български църковен диоцез, начело на който е поставен гръкът  Георги, с титла „митрополит на Дръстър“ (дн. Силистра) (870- ок. 886 г.), със седалище в Плиска, директно подчинен на Константинополската патриаршия. Папските пратеници получават голям подкуп и са изпратени обратно в Рим. Българската църква има 7 митрополии и е устроена по византийски модел, като са възприети духовните санове хартофилакс, синкел, екзарх. Единствено църковникът  е сан с български произход .През 879 г. на патриаршеския престол в Константинопол сяда за втори път патриарх Фотий и свиква нов църковен събор. На 24 декември 879 г. Фотиевият събор постановява, че Константинополската патриаршия повече няма да ръкополага в България дори да бъде отправена подобна молба. На практика това означава, че Българската църква става автокефална (самостоятелна). Начело на българската църква застава Йосиф I, архиепископ и първи български патриарх, който провежда прославянската политика на Борис и по-късно на Симеон.По същото време Борис приема радушно учениците на Кирил и Методий – Наум, Ангеларий и Климент, изпращайки Климент Охридски като епископ в Охрид със задачата да създаде книжовна школа в областта Кутмичевица. През 893 г. Климент е заменен в Охрид от Наум. Борис, както и Симеон, следят за насаждането на славянския църковен елемент и в Охрид. С тяхната поддръжка българските епископи в Македония разпространяват там славянската писменост без спънки от страна на официалните гръцки предстоятели.След продължително 36-годишно управление, през 889 г. княз Борис се отказва доброволно от престола и се оттегля в манастир. Борис има четирима сина: Владимир-Расате, Гавраил, Симеон и Яков. За свой наследник посочва първородния си син Владимир-Расате.  Неумелата антивизантийска политика н княз Владимир-Расате, съпроводена с опит за възстановяване на езичеството принуждава княз Борис I да напусне манастира и да предприеме решителни мерки. Той сваля Владимир-Расате от престола, ослепява го и го хвърля в тъмница. Непосредствено след това свиква народен събор, на който оповестява възкачването на третия си син Симеон на престола и преместването на столицата от Плиска във Велики Преслав.

https://historicuse.alle.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-853-1018/Таг  България-853-1018

С пълен член членуваме подлога в изречението и неговите съгласувани определения.

Ако можем да заместим същ. име или словосъчетание с той, трябва да го членуваме с пълен член:

УченикЪТ (той)обича трудностите.

ЛюбознателниЯТ човек (той) обича предизвикателствата.(Съгласуваното определение любознателният према пълен член)

Най-големиЯТ приятел на брат ми (той) е компютърът.

Именната част в съставното именно сказуемо и нейните  съгласувани определения.

 Естествено ще попитаме защо и КОМПЮТЪРЪТ (в последното изречение) е членуван с пълен член. Защото е част от съставното именно сказуемо. За практиката обаче ни е достатъчно да знаем, че

ако трябва да членуваме същ. име от м.р., стоящо след спомагателния глагол  Е или миналата му форма беше, използваме пълен член (Това е учебникът, който търся; Това беше учебникът, който търсех).

 • Някои глаголи, употребени като полуспомагателни, също образуват съставно именно сказуемо:

 Иван стана най-известният фотограф в училището. .(Съгласуваното определение най-известният  приема пълен член) В това изречение стана е полуспомагателен глагол и затова може да се замести с форма на спомагателния глагол съм → Иван беше най-известният фотограф в училището.    

Нека да сравним: Иван стана от стола – тук глаголът стана е употребен в прякото си значение и е пълнозначен глагол; не можем да го заменим с форма на спомагателния съм → Иван беше от стола.   Членуваме с пълен определителен член  подлога, именната част в съставното именно сказуемо и техните съгласувани определения.                               

 Ако пред думата стои предлог ( по, за ,на, без , около и др.), тя НИКОГА не се членува с пълен член.

  Да си припомним, че при членуване има лесен начин да разберем коя част трябва да членуваме с пълен и коя с кратък член : ако можем да заменим думата с той, пишем пълен член; ако можем да я заменим с него (го), пишем кратък член:

Учителят хареса романа → Той го хареса;

Романът е харесан от  учителя → Той е харесан от не

https://gramatika-bg.com/pravopis.html

Таг пълен определителен член

Едно истинско природно чудо

Великата синя бездна се намира край бреговете на Белиз, в Карибския басейн. Това всъщност представлява много голяма дупка в морското дъно. Диаметърът й е над 300 метра, а дълбочината е точно 125 м. Тя е тъмносиня, почти индигово синьо, а формата й е правилен кръг. Водата в морето около нея блести в тюркоазено.

Предполага се, че е възникнала още когато морското дъно е било част от сушата. Смята се, че някога е представлявала пещера, чийто покрив обаче е пропаднал при покачването на морското равнище. Според друга версия на изследователите таванът й се е срутил при земетресение. Така се е образувала и Великата синя бездна.

Това е и причината, поради която в тази невероятно дупка можем да видим един впечатляващ пещерен свят с огромни сталактити и най-различни видове пещерни обитатели.

Добива особена популярност, когато Жан-Ив Кусто (френски морски офицер, океанограф, еколог, журналист, режисьор, фотограф, известен по света като капитан Кусто или просто Жак Кусто), я определя като едно от най-добрите места за гмуркане.

Великата синя бездна е включена и в списъка на световното богатство на ЮНЕСКО.  

https://www.obekti.bg/priroda/velikata-sinya-bezdna

Таг Великата синя бездна

Всяка среща или мимолетно познанство има своята цел.

Понякога се нуждаем от хора, които да ни пробудят и да ни помогнат да променим посоката на живота си; понякога имаме нужда от хора, които да ни развеселят и да ни напомнят, че сме живи. Някои от тях ще вървят с нас през целия път, а други ще бъдат просто случайни минувачи.

Не е необходимо да знаем дестинацията на всеки пътник, който влиза в контакт с живота ни

Целият свят е съставен от своеобразни нишки и всяка една отразява всеки от нас. Всички наши животи си влияят един на друг. Понякога си мислим, че това взаимодействие е сведено до минимум, но промяната в съзнанието ни настъпва, когато осъзнаем, че нищо в живота ни не се случва от само себе си.

Не всичко ще се задържи за дълго. Има срещи, които ще ни предпазят от отрицателни, понякога дори плачевни ситуации (макар и тази първоначална среща също да е натоварена с негативизъм). Има хора, които ще ни станат близки приятели и ще се появят, когато имаме най-голяма нужда от тях. Друг човек пък ще разкрие в нас способността да обичаме. Понякога Вселената ни изпраща хора, които да ни помогнат, дори и това да са напълно непознати, хора, които (привидно) нямат никакво значение за нас.

Не можем да предвидим бъдещето, но можем да забележим подобни житейски изненади.

Хората, които трябва да ни пробудят, са онези, които не идват при нас на мига. Първоначално те се появяват за кратко, след това ни навестяват отново след известно време. Понякога се превръщат в нашата втора половина, в сродната ни душа.

Те са тези, които могат напълно да променят живота ни – хората, които ни напомнят кои сме.

Човек често се губи по житейския си път – това е нормално. В суматохата на ежедневието забравяме кои искаме да бъдем, какви са истинските ни мечти, забравяме действителната ни същност. Просто се увличаме в зрелостта, окачваме куп отговорности върху себе си, потискаме чуждите очаквания и отговорността за всички и всичко. В случая дори не става въпрос за това къде работиш или в кой град живееш, а за душата ти и вътрешния ти мироглед.

Всеки е важен дори в случаите, когато неговият път се пресича с нашия само за миг.

Ще има моменти, когато сърдечен разговор с напълно непознат човек ще бъде изпълнен с такава топлина, каквато отдавна не сте изпитвали никога при общуването с хората около вас. А може някой случаен минувач просто да ви се усмихне. Всичко това е проява на Бога.

Всяка среща има своя смисъл, дори и този човек да не остане с нас за дълго време. Всичко в този свят има смисъл. А самият живот е невероятно непредсказуем, защото никога не знаем кога ще срещнем някой, който ще промени живота ни.

Пътуването е завладяващо и ако искате да стане лесно и интересно, трябва да си позволите да живеете.

Източник: cluber.com.ua

Таг Няма случайности: всяка среща  послание   Бога

  са достатъчни за подобряване на здравето

От доста време се твърди, че 10 000 крачки на ден са магическото число, което е необходимо човек да е в добра физическа форма и здрав, но ново проучване показва, че по-малко от 5000 крачки са достатъчни, за да се постигне това, предаде Би Би Си.

Анализът на повече от 226 000 души от цял свят показва, че и 4000 крачки намаляват риска от преждевременна смърт по каквато и да е причина.

Малко над 2300 пък са достатъчни, за да повлияят благоприятно на сърцето и кръвоносните съдове.

Колкото повече крачки прави човек, то ползите за здравето му се увеличават, твърдят изследователите, цитирани от БТА. Всички допълнителни 1000 крачки над 4000 намаляват риска от ранна смърт с 15 процента до 20 000 крачки.

Научен екип от Медицинския университет в Лодз, Полша, и Медицинския факултет на университета „Джон Хопкинс“, САЩ, установи, че ползите от ходенето се отнасят за всеки пол и  и възрасти, независимо от мястото на живеене.

Най-големи обаче са те за хората под 60-годишна възраст.

Професор Мачей Банах от университета в Лодз казва, че макар броят на съвременните лекарства да се увеличава, то те не са единственият отговор. „Смятам, че винаги трябва да подчертаваме, че промяната в начина на живот, включително диетата и физическите упражнения – основен герой на нашия анализ, могат да бъдат поне толкова или дори по-ефективни за намаляване на риска от сърдечносъдови болести и за удължаване на живота“, каза той.

По данни на Световната здравна организация недостатъчната физическа активност е причина за 3,2 млн. смъртни случая всяка година – четвъртата по честота причина в глобален мащаб.

Хани Файн, личен треньор и фитнес инструктор, казва, че тези проблеми са резултат от прекалено дългото седене. „Това може да забави метаболизма, да повлияе на растежа и силата на мускулите, което да причини болки“, казва тя пред Би Би Си. „Прекалено дългото седене също може да доведе до различни проблеми с гърба – това се наблюдава често при хората, които работят в офиси“, добавя Файн.  Според нея „стоене прав, носене на покупки, миене на под, чистене с прахосмукачка, раздвижване, докато провеждаме разговор телефона – това са всички малки неща, които ни правят по-активни и ни помагат да изгаряме калории по-ефективно“.

https://www.obekti.bg/chovek/po-malko-ot-5000-krachki-na-den-sa-dostatchni-za-podobryavane-na-zdraveto

Таг 5000 крачки   ден  здравето