Месечни архиви: септември 2023

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА НЕАВИИМОСТТА

Вашият коментар

 
Княз Фердинанд прочита Манифеста за независимостта на България на хълма Царевец.

„За да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят. Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!“, се казва в Манифеста, с който на 22 септември 1908 г. княз Фердинанд провъзгласява независимостта на България, а самият той става „цар на българите“.

За място на тържественото събитие тогава е избран старопрестолният град Търново – в храма „Свети Четиридесет мъченици“, а след това манифестът е прочетен пред народа в историческата крепост Царевец. Така на практика са отхвърлени и последните васални връзки с Османската империя.

Независимостта на България е отбелязана из цялата страна още в същия ден. Особено знаменателен е празникът в Бургас, където за пръв път звучи Химнът на независимостта. Автор е Георги Шагунов – капелмайстор на 24-ти пехотен Черноморски полк. Химнът обаче остава забравен дълги години. Намерен в архивите на композитора, той е върнат към живот в началото на новото хилядолетие.

Признаването на независимостта на страната ни е дълъг процес, за който работят всички правителства на следосвобожденска България. След сложни преговори на 6 април 1909 г. независимостта на България е призната официално от Високата порта. Така държавата ни се превръща в пълноправна на другите страни и 30 години след Освобождението отново се появява на картата на Европа.

В новата ни история 22 септември е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г.

Днес България отбелязва 115-годишнината от обявяването на своята независимост. Чествания се провеждат в цялата страна.

https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/115-godini-nezavisimost-chestit-praznik

БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ БР.274

Вашият коментар
Най-старата писменост в света е Българският Куниг. Българите имат писменост от преди 12 000 години. Българската писменост в началото е руническа писменост – Руни/Куни, после се нарича Пожаревац (жарене на скалите), по-късно Санскрит и Линеар А. Съвременната Българска азбука произлиза от древните Български писмености. В Шумер и Акад думата „Кунуку“ означавала „надпис“ или „царски надпис“. Древното Българско писмо е открито по места, населявани от Българи – Добруджа, Болго-Камското междуречие, Северен Кавказ. В произведението „За буквите“ Черноризец Храбър отбелязва, че Българското рунно писмо е служело и за гадаене. Буквите на съвременната Българска азбука са почти същите, както древните Български знаци – Куни (в днешно време популярни, като Руни): А, Б, В, О, Х, М, Е, Ш, Щ, Ц, Ж, Ъ, Ь, Ю, Ч, К, Т, голям юс, малък юс.
Най-старата книга в света е древният Български епос Чулман Толгау написан 6000 години преди новата ера и разпространен от Българския поет Кубан Боян 154 години пр.н.е. Имената и историите в Библията (и не само в нея) са взети от Чулман Толгау и най-древната духовност – Българската.
А така наречената “гръцка” азбука е създадена от Българина Орфей (О-Ра-Пей).
Силвия Найчева

България е имала 10 столици бр.274

Вашият коментар

24051f1a73d7ccf80aa0e781a6178da9

Според историческите данни нашата страна е имала 10 столици. Става въпрос за Дунавската българска държава.
Според историческите данни нашата страна е имала 10 столици. Става въпрос за Дунавската българска държава. В началото на Първата българска държава от кан Аспарух до цар Петър столици са Плиска и Велики Преслав. При царете Роман, Самул, Гаврил Радомир българска столица последователно е Скопие, Преспа и Охрид, а при Самуиловият племенник Иван Владислав – Битоля, за което свидетелства Битолският каменен надпис от 1016г
През епохата на Втората българска държава, близо два века столица е Търново, а след него – Никопол и Видин, където управлява цар Иван Срацимир. Десетата поред българска столица е София.
София – 1879г
По предложение на проф. Марин Дринов на 22 март 1879 г. Учредителното събрание обявява София за столица на Княжеството. София става столица и посреща избирането си за главен град на княжеството с 11 694 жители, две училища, 10 хана, 120 дюкяна и 3306 къщи.
Плиска (681-893)
Плиска е първата столица на България. В продължение на цели два века от основаването на българската държава през 681 до 893 година градът е главното политическо, военно, културно и икономическо средище. Наред с това обаче Плиска е и сред най-внушителните паметници на средновековното европейско градостроителство. Разположена на кръстопът сред обширна хълмиста местност, първата столица на българската държава е била защитена с мощни крепостни стени. Мястото за построяването на града не е било случайно избрано. Като степни хора, прабългарите са предпочитали равнинните терени за изграждане на лагерите и селищата си.Има три етапа в нейното изграждане.
Дворецът на хан Крум построен върху 500 кв.м е сред най-забележителните паметници от първия етап. Интерес представляват тайните входове, по които обитателите му са можели да напуснат незабелязано града. Дворецът е разполагал с голямо водохранилище и модерни за времето си бани.
Изключително мащабното строителство, разгърнато през втория етап от изграждането на Плиска, се свързва с името на хан Омуртаг. Сред паметниците на неговото царуване са крепостните стени, т.нар. малък дворец с жилищата за членовете на ханското семейство, новите бани със сложна отоплителна инсталация, два езически храма и изключително пищно декорираната Тронна палата.
Третият строителен етап е оставил за историята раннохристиянски култови сгради с внушителни размери. Най-забележителният архитектурен паметник от това време е Голямата базилика. Със своите 2920 кв. м тя била най-голямата християнска църква на Балканския полуостров. Огромната трикорабна базилика, дълга 100 м и широка 30 м е била оградена от голям манастир със сложна архитектура.
Плиска е градът, в който българите са покръстени в християнската вяра. Тук през 886 година княз Борис I e приел учениците на създателите на славянската писменост братята Кирил и Методий.
Владетели:
Княз Борис I Михаил (852-889)
Хан Аспарух (680-700)
Хан Крум (802-814)
Хан Маламир (831-836)
Хан Пресиан  (836-852)
Хан Омуртаг (814-831)
Хан Тервел (700-721)
Велики Преслав (893-969)
Велики Преслав е втората българска столица (от 893 до 969 или 971 г.). През 971 г. е превзет и ограбен от византийците. През ХІ-ХІІ в., в периода на византийското владичество след въстанието на Асен и Петър (1185-1187) е отново крепост.
Градът е възникнал през първата половина на ІХ век по време на управлението на хан Омуртаг като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон. Цар Симеон I премества столицата на Първото българско царство във Велики Преслав, разположен на 30 км от старата столица Плиска. Той го превръща в най-красивия на север от Стара планина и един от най-величествените градове на цяла Югоизточна Европа (епохата на “Златния век“). Тук са съхранени едни от най-значимите паметници на Плисковско-Преславската култура. Външният град (3,5 кв. км. площ) е бил обкръжен от белокаменни стени, високи 10 м., широки 3,25 м. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези на Плиска.
Във вътрешния град, също обкръжен със стена, се намира комплексът на царската резиденция: монументални каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони кръгла църква (10 в.) и др. Градът е забележителен за това време с канализацията си и водоснабдяването. Велики хора на перото са работили в Преславската книжовна школа – Наум Охридски, Константин Преславски, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх, Презвитер Козма.
Владетели:
Цар ПетърI (927-970)
Цар Самуил (991-1014)
Цар Симеон Велики (893-927)
Охрид (996 – 1018)
Слабо известен факт е, че не Велико Търново е третата Българска столица, а тя е Скопие. През IX-X в. e в състава на Първото българско царство. Охрид се оформя като център на областта Кутмичовица и най-оживеното културно средище на югозападна България от времето на Първата българска държава. След като Цар Самуил издиганал първоначално Преспа, през 996 г. премества столицата в Охрид и той е престолен град до 1018 година. Тук е от 980 г. седалището на Българската патриаршия до 1018 г. когато тя е превърната след византийското завоевание в Българска автокефална архиепископия, продължила своето съществуване като такава до 1767 година. Това показва съхранената роля на града като религиозно и културно средище до една късна епоха.
Търновград (1187-1393)
По време на Първото българско царство (680-1018 г.) градът приема името Търново и заема неизвестно по ранг, но вероятно важно място в системата на управлението. За съжаление този период от историята на града е слабо проучен, но някои паметници (златният медальон на хан Омуртаг, колоните на същия владетел и баща му хан Крум, някои византийски монети и т.н.) водят до смелото предположение, че Търново може би е сред владетелските резиденции още през ІХ-Х век. Във времето на византийската власт (ХІ-ХІІ в.) ролята на града нараства предвид нахлуванията на номадите (печенези, узи и кумани) на юг от Дунав. Названието на хълма Трапезица свидетелства, че тук е имало силен гарнизон, съставен предимно от местни българи. Представителите на българската аристокрация (болярството) по онова време държат контрола на редица крепости по “надоблачните височини”, както пишат съвременните византийски автори.
През ХІІ – ХІV в. столицата е многолюден град с население от около 15-20 хиляди души (съизмеримо с онова на повечето европейски столици от онази епоха), с високо развит градски живот, с икономика, вътрешна и международна търговия.
Османското завоевание (17 юли 1393 г.) нанася тежък удар на града и неговите водещи социални сили. Още през 1394 г. завоевателите унищожават цвета на столичната аристокрация и гражданство – Светите 110 търновски мъченици, канонизирани от св. патриарх Евтимий. Голяма част от жителите на столицата са насилствено преселени в далечни земи, а духовният им водач св. Евтимий е заточен, след което Търновската патриаршия е ликвидирана
В духовните представи на българите цели седем столетия, от 1186 до 1879 г., Търново е единствената възможна българска столица! Нещо повече, до началото ХІХ в. градът е и вечната столица, тъй като историческата памет за Плиска, Велики Преслав и Охрид е силно избледняла.
Владетели:
Княз Борис I Михаил (852-889)
Цар Иван Асен I (1190-1196)
Цар Калоян(1197-1207)
Регионални български столици са били:
Пловдив – на Източна Румелия,
Търновград – на Търновското царство при цар Иван Шишман,
Видин – на Видинското царство при цар Иван Срацимир,
Карвуна и Варна – на Добруджанското деспотство при деспот Добротица
https://www.periscop.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B5-%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B0-10-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8/?fbclid=IwAR1AZmuNTjCPFe4bBn27RnE4k6riviE6aKguoJNIGQtGaWvt8mS9MjZZ3Ko
Таг България е имала 10 столици

Учен: Имаме неоспорими доказателства бр.274

Вашият коментар
  •  Учен: Имаме неоспорими доказателства за първите намерени обекти от друга звездна система

  за първите намерени обекти от друга звездна система 

Професорът от Харвард Ави Льоб обяви, че е приключил с анализа си на малки сферични фрагменти от космическото тяло IM1. Обектът се разби в Тихия океан през 2014 г. и от тогава се твърди, че той е от друга звездна система.
През април 2022 г. Космическото командване на САЩ разсекрети меморандум, потвърждаващ спекулациите. Според Пентагона IM1 най-вероятно произхожда от междузвездното пространство въз основа на скоростта, с която е прелетял в небето през януари 2014 г., преди да се сблъска с Тихия океан.
Проучването е събрало 700 частици от дъното в района на сблъсъка. От тях 57 са се оказали от IM1.
Проучването се концентрира в пет от малките топчета, наречени „сферули“. Те показват „композиционен състав на елементи, коитоникога не са били виждани преди в това съотношение„.
IM1 се е движел със скорост от 60 километра в секунда преди да се разбие на Земята. Това е по-бързо от 95% от всички звезди в близост до Слънцето. Обектът е запазил целостта си при скорост на удар от 45 километра в секунда.
Неговата здравина е по-голяма от всички 272 космически скали, документирани от НАСА в CNEOS-каталога на метеорите. Здравината е по-висока и от всички известни железните метеорити“Извлените сферули се анализират от най-добрите инструменти в света в рамките на четири лаборатории в: Харвардския университет, Калифорнийския университет в Бъркли, корпорацията Bruker и Технологичния университет в Папуа Нова Гвинея – чийто вицеканцлер подписа меморандум за разбирателство с Харвардския университет за партньорство в експедиционните изследвания„, заявява Льоб.
Сферулата S21 е с по-голямо съдържание на берилий (Be), лантан (La) и уран (U), по отношение на стандартния състав обектите в Слънчевата система. Именно съотношението на елементите е най-голямото доказателство за чуждия произход на IM1.
Льоб споделя, че все още не знае, дали обекта е с естествен или изкуствен произход, а само, че идва от друга звездна система. Предстои откритието на Льоб да бъде потвърдено от независими експерти.
https://it.dir.bg/nauka/uchen-imame-neosporimi-dokazatelstva-za-parvite-namereni-obekti-ot-druga-zvezdna-sistema
таг Учен:  неоспорими доказателства

Джеймс Уеб променя представите ни за космическа мъглевинана бр 274

Вашият коментар

"Джеймс Уеб" промени представите ни за космическите мъглявини (снимки)

Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ струва 10 милиарда долара и може да ни покаже Вселената по начин, по който не сме я виждали никога.
Той заснема древни галактики, раждането и смъртта на звезди и разкрива информация за едни от най-красивите познати на човека обекти – космическите мъглявини.
Вижте мъглявините, заснети от „Джеймс Уеб“ >> >> >>
Мъглявините са междузвездни облаци от прах, газ и плазма.
Повечето мъглявини се формират вследствие на гравитационния колапс на газовете в междузвездното пространство в галактиките. Тъй като материалът се свива под собствената си тежест, съществуват условия за създаване на огромни звезди чието ултравиолетово лъчение йонизира заобикалящите ги газове, и създава плазма.
Други мъглявини се формират в резултат на избухването на супернови. Изхвърленият материал се йонизира от енергията на взрива и от тази на образуващото се сгъстено тяло, например неутронна звезда.
Трети тип са планетарните мъглявини. Тя се появяват при финалните етапи от развитието на звезди с малка маса.

Таг Джеймс Уеб променя представите ни за космическа мъглевинан

Заровените съкровища по Българските земи бр.275

Вашият коментар
Монети
 
Хазната на цар Иван Шишман също е обект на дългогодишни търсения от иманярите. Известно е, че българският цар не е дал нито едно голямо сражение на турските войски и впоследствие е бил пленен. За това, къде и как е скрита съкровищницата на тогавашната ни държава обаче няма никакво сведение. Някои историци твърдят, че по онова време страната ни е била в голям упадък и е възможно никакви богатства да не е имало. От друга страна, колкото и да е беден един царски двор, в него все е имало ценни предмети и накити предавани по наследство. Трети предполагат, че турците са взели всичко ценно от Иван Шишман.
Една версия пък гласи, че цялата хазна на шишмановия царски двор била откарана с волски каруци до Черепишките скали. Там, в една от пещерите, било скрито съкровището на последния български цар. След като укрили ценностите царските хора затрупали входа на пещерата с големи камъни и скални отломъци. После всички те загинали в различни битки у нас и в Румъния и тайната останала скрита. Не е ясно, как тази легенда е стигнала до наши дни, но стари иманяри твърдят, че е родена още преди столетие.Златни Съкровища
Друга легенда ни праща в района край Симеоновград. Там са руините на римската крепост Костанция, току на възвишението Хисар. Останали са зидове дебели по 2-3 метра. Преди години, когато тук започнали разкопки, били открити подземни тунели, които опасвали крепостта като лабиринт. Според познавачи тук отсядали последните римски императори. В тайните подземия те криели богатствата си, заграбени от различни народи. Под ударите на варварите обаче крепостта не устояла и паднала. Римляните се изтеглили, много от тях били избити. Съкровищата обаче останали под крепостта.
Подобни легенди разказват за различни съкровища заровени от римляните край днешния Тополовград. Едни били на самия връх Вишеград, други – под стените на древната крепост Палеокастро, на около 2 км западно от градаВъзбуждащи страстите са неоткритите и до днес иманета на Индже войвода, хайдут Велко, Вълчан войвода, Сирма войвода и др. Край Плевен, до моста на р. Вит, където се е предал Осман паша с войската си през Руско-турската освободителна война. Легендите разказват, че пашата скрил парите и ценностите на огромната си армия, за да не попаднат в руски ръце. Десетки иманяри са си пробвали късмета в този район, но освен някоя калъчка, ръждасяли щитове и оловни куршуми от онези времена друго не открили.
https://sanovnik.bg/n-2532-%D0%97%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%81%D1%8A%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B0_%D0%BF%D0%BE_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B8
Таг съкровища по Българските земи

Християнският брак и семейство в православна перспектива бр 274

Вашият коментар
Психологията и социологията обаче, изхождайки от своите области, които са ограничени от постановката на проблемите и областите на изследване, не могат да достигнат до пълнотата на брака и неговото предназначение както това е разкрито в опита на Църквата.
Водена от спасителната си мисия в света, Църквата отрежда на брака специално място, дава на мъжа и жената, встъпващи в брак, особено благословение наречено „тайнство“, а тайнство по думите на св. Николай Кавàсила са вратата, през която Христос се връща отново, за да пребивава в Своята Църква. Изхождайки от това, тайнството не е религиозна форма на „регистрация“, а живо общение с Христос.
Смисълът на брака като тайнство е прославянето на нововенчаните и на тяхното потомство в Царството Божие. Църквата благославя младоженците за раждането на деца и умножаването на човешкия род, което е заповед, дадена отначало на прародителите, но ги вижда и като прославяне пред Бога: „И ще бъдат двамата една плът. Тази тайна е велика, но аз говоря за Христос и за Църквата“ (Еф. 5:20-33). Именно за това св. ап. Павел нарича брака тайна, имайки предвид, че бракът се запазва в Царството на вечността. Следователно в св. тайнство Брак на първо място е преживяването на реалността на Царството Божие в св. Евхаристия, а на второ място са биологичните отношения, които се изграждат в резултат от любовта между мъжа и жената в семейството, които ги водят и съпътстват в настоящия им живот към вечния.
В тези биологични взаимоотношения, Църквата се намесва, за да даде истинните измерения на сексуалната любов, да освободи силата на любовта в човека от подчинението ѝ на природната необходимост и да разкрие образа на Църквата и дара на новия живот в единството на мъжа и жената.
Православието учи, че единственото място, където половите отношения могат да бъдат физически осъществявани, като са насочени към добро и целесъобразност, е моногамния (μονογαμία), хетеросексуалния, благословения и съпружески живот. Бракът следователно изисква изключително и пълно задължение на двама души един към друг.
Бракът е хетеросексуален поради това, че Бог „ги създаде мъж и жена“, с ясната цел да имат потомство, да се „плодят и множат“ (Бит 1:28), т. е. да продължат Неговото творческо дело чрез съединяването на два живота в едно общо любовно единство, съюз който е ново творение, правещ двамата „една плът“. Следователно от еротична и страстна, любовта трябва да се преобрази в ἀγάπη (безкористна, себеотдаваща любов), която е съединяваща любов и която въвлича душата във вечно общение с Бога. Чрез взаимния отказ от лична воля и приемането на волята на другия единството на мъжа и жената започва да се изгражда не върху природните основи на сексуалния нагон, а върху основите на църковното общение, които предполагат себе-преодоляване и себе-принасяне. Бракът получава облика си не от природните връзки, а от връзките в Небесното Царство Така християнското семейството става „малка църква“.[1] Сексуалните взаимоотношения извън брака не могат да достигнат изконната си цел, а днешните брачни съжителства-конкубинати[2] опорочават брака и не са „дори начало на брак“.[3]
За да станат една плът в смисъла, вложен от Бога, мъжът и жената трябва да приемат в отношенията си един към друг същия вид и качество на верността и саможертвата, която Христос прие за Своя народ т. е. по подобието на кръстната и спасителна любов на Христос. Съпружеският живот изобразява съюза между Христос и Църквата.[4] В брака се изграждат отношения на любов между мъжа и жената в семейството, които ги водят и съпътстват в настоящия им живот към вечния.
Според православното предание целта на брака е самият брак. Децата са негова съставна част, а не цел. Може съпрузите по някаква причина да нямат деца или да ги изгубят, така че хората би трябвало да се събират в семейство за да изживеят живота си във взаимна любов, т. е. в преодоляване на индивидуализма и егоизма си, в разширяване границите на личността и подготовка за вечния живот.
Бракът е динамично явление, цялата му сила е в движението, целеустремеността, в неговото общочовешко явление. Бракът е и символ на мъченичеството, а мъченик е онзи, който свидетелства пред целия свят някаква ценност – в случая любовта, правдата, истината, красотата – и който пред нищо не се спира, за да доведе свидетелството си до онези, които се нуждаят от него. Заради това Църквата призовава всеки жених и невеста да вярват в любовта, да вярват един в другиго с такава сила, че да свидетелстват – каквото и да им струва това – за любовта, за единството, за това че истинската любов може да победи всичко.
Днес обаче всеобща констатация е, че модерният човек е силно секуларизиран, дори в съвременното европейско и американско общество се говори за постхристиянска култура, заменят се старите ценности с нови като днешният човек се стреми повече да произвежда и повече да консумира, както материални така и духовни продукти. Това се отразява върху взаимоотношенията между мъжа и жената и върху брака и техните последици върху децата. В последните десетилетия драстично са се увеличили разводите, трафикът на хора с цел сексуална експлоатация, а производството на порнографски материали носи милиарди долари годишен приход на създателите си. Лесният достъп до тях чрез интернет допълнително формира образа на едно консуматорско отношение към мъжа и жената и загубването на личностното отношение към тях. Изневярата (прелюбодеянието) се приема за нещо нормално и разводите породени от егоизма стават факт, който има тежки последствия най-вече върху децата и тяхната психика.
Православната църква обаче смята, че неразторжимостта е едно от съществените свойства на брака: „Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ (Мат. 19:6). Разтрогването на брака се явява само по себе си тогава, когато между съпрузите е унищожена основата на брака – любовта. Заради това църковната власт не разтрогва брака, а само юридически констатира печалния факт, че законният брак е изгубил своята основа.[5]
Разводът една от най-големите и чести трагедии, които могат да сполетят съвременния човек. Той представлява не само край на любовта, която е обусловила брака, но и край на надеждите за един цялостен живот, пълен с радост, дълбочина и смисъл.
Защо се стига до там, че двама души, обичали се доскоро, изведнъж откриват, че помежду им любовта се е изчерпала и че им остава само да се разделят? Причината е в това, че твърде много бракове се сключват от недостатъчно зрели хора, които нито защитават брака си, нито се грижат за него. В такъв брак ние откриваме духа на индивидуализма. Ето защо ние, православните християни, отчитайки, че човешкото сърце бива жестоко и кораво (Мат. 19:8), твърдо и неустойчиво смятаме, че разводът е възможен, въпреки че го възприемаме като една от най-големите трагедии в съвременния ни живот. Нещо повече – приемаме това върху себе си, защото отговорност за разводите носи и цялата Църква, т. е. ние, християните, трябва да възпитаваме хората, при това не само с думи и проповеди, но най-вече с пример.
А що се отнася до съвременното разбиране за допустимостта на аборта, това само по себе си говори за изумителното безчувствие на човека и въобще на обществото, към живота на отделната личност. Диво и нечовешко е да се мисли, да се говори за святост на самия човешки живот и в същото време да се разрешава и узаконява убийството, наречено аборт. И наистина парадоксално е, че в страна, където абортът е узаконен, никой, започвайки от правителството и свършвайки с обикновения гражданин, няма право да говори, че човешкият живот е светиня, защото абортът е убийство.
Брак, в който децата са нежелани, е основан на повредена егоистична и похотлива любов. Давайки живот на другиго, човекът подражава на творческия акт на Бога и, отказвайки се от това, той не само отхвърля своя Творец, но изкривява и своето собствено естество, защото без желание да подражава на Твореца на живота и Отца, по всякакъв начин човекът престава да бъде „образ и подобие Божие“.
Абортът, извършващ се от двойка или от жена, допуснала да зачене нежелано от нея дете, и искаща да се отърве от него, не е нищо друго освен престъпление – предумишлено убийство. Жените, извършили аборт, не знаят какви ще са последствията от това – както психични, така и физиологични.[6]
Случва се обаче човек да се опомни, да дойде в себе си (Лука 15:17) и след като сме извършили грях трябва така или иначе да поправим този грях. Злото, което сме сторили другиму, може да бъде изгладено, но да отнемеш живота на живо същество е непоправима загуба. Единственото, което можем да направим е, да молим Бог да даде вечен покой на тази душа, на която ние не сме дали възможност да се осъществи и да бъде жив човек – било то поради лекомислие, нецеломъдрие, поради някаква душевна или телесна алчност.
С аборта семейството се лишава от най-великата радост на детераждането и възпитанието на децата си, което е Божие благословение. Не съществува християнски брак без чистото и горещо желание на двамата родители да притежават тази радост и да я споделят помежду си.
Както виждаме, пред съвременното семейство съществуват много предизвикателства, на които ние трябва да отговорим със съборния глас на Църквата. Трябва да подчертаваме абсолютната уникалност на брака, пред обществото, и че чрез св. Евхаристия любовта в брака се проектира във вечното Царство Божие. Това означава, че ние, православните, не можем да се съгласим, че бракът съществува само докато смъртта ни раздели, а вярваме във вечността му, тъй като това е венчаване със слава и чест в Христа Възкръсналия, истинския Бог и истински Човек.
Ние сме длъжни да свидетелстваме, че в тайнството на брака човешката природа, без да губи пълнотата на човешкото естество, участва в по-високата реалност на Светия Дух. Човечеството става още по-човечно и изпълнява своето изключително предназначение да бъде свещеник и медиатор между Бога и творението, че това е дарът на новия живот в единството на мъжа и жената
https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,118/catid,83/id,6887/view,article/
Таг Християнският брак   семейство 

Мъдростта- това е умението да разбереш кога трябва да спреш 274

Вашият коментар

Животът ни е пълен хаос. Вървим по безкрайни улици, лутаме се в тъмни лабиринти. И защо? Защото така трябва ли? Всеки от нас се възхищава на търсещите, любопитните, както и на тези който твърдят, че намират мъдрост в това и онова. Но наистина ли той е по- мъдър от мен? Онзи човек, който цял живот търси, търси истината, себe си, дори най-малкият знак, който да му покаже пътят към мъдростта, към величието. Не, не мисля така.

Аз не търся почти нищо, единственото, което искам да намеря е края на пътя. Но не на житейския път, не! Искам да открия  края на хаоса, онзи момент, когато всички емоции ще се слеят в едно и БУМ!, спираш да търсиш. Но уви, никой от нас не спира. Отново и отново тичаме, удряме се един в друг, досущ като електроните в батериите, промъкваме се, опитвайки се да се измъкнем от битието. Но не, пак сме тук, на същата позиция, от която сме започнали.

Питаме се кога да спрем, кога най-после ще се примирим с това, че единственото, което можем да открием всъщност, е това че сме загубили живота си на празно.  Баба ми винаги ми казва “Хвърли зад теб, за да намериш пред теб.”, и до скоро нямах и идея за какво ми говори. Но сега разбрах. Всичко това, което се опитваме да намерим, всъщност идва от нас. Кой ли да знае? Не и ние нали? Всичко, което се опитваме да намерим, да заграбим и след това опустошим, защото не искаме никой друг да го намира, това сме ние. Аз сама търся себе си, аз разрушавам себе си, губя се. И кое от всичко това по-точно е мъдрост? Това че губим личността си или това че губим живота си, в опити да разберем това, което вече знаем и притежаваме.

Животът е странна поредица от случки, които всъщност ние пишем. Чертаем си карта, с която да намерим съкровището, което сами сме заровили. Колко иронично е, че не го осъзнаваме и всичко това само защото търсим мъдростта, безсмъртието и душевното спокойствие. А всъщност не намираме нищо от това.

Знам, че си мислите каква песимистка съм и защо точно аз трябва да говоря тези неща след като не съм достатъчно мъдра. И сте много прави. Не съм мъдра, не повече от вас, защото и аз още търся. Все още скитам из онези тъмните лабиринти и вървя по стръмните, безкрайни улици, които не водят до никъде. Но надеждата умира последна, нали. В мен все още стоят онези капчици, които ме успокояват, че моментът, в който ще намеря това, което търся, е онзи момент, в който не само мозъкът, но и сърцето ми ще разберат, че търсенето е приключило. Надеждата, че ще бъда достатъчно мъдра и ще успея да спра търсенето, я има. Все пак колко от вас могат да кажат, че са мъдри. Само онези, които са спрели. Спрели са да търсят. И са намерили.

Лили Дерибанова 11 а клас

http://zpg-sandanski.com/blog/2015/08/%d0%bc%d1%8a%d0%b4%d1%80%d0%be%d1%81%d1%82%d1%82%d0%b0-%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%b5-%d1%83%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%b4%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b1%d0%b5%d1%80%d0%b5%d1%88-3/

ДАВАМ КОНСТРУКТИВНА ОБРАТНА ВРЪЗКА БР 274

Вашият коментар
 Учителят дава полезна, навременна и конкретна обратна връзка.
  • Учителят дава конкретна, нагледна и не прекалено дълга обратна връзка за работата на учениците, която е обвързана със стандартите и съгласуваните критерии за успешно представяне.
  • Обратната връзка върху работата на учениците е фокусирана върху това да ги подкрепи да развият мисленето си и умението да решават проблеми самостоятелно.
  • Обратната връзка на учителя е индивидуална спрямо всеки ученик с цел да определи следващи стъпки за неговото развитие.
 https://prepodavame.bg/prakticheski-narachnik-za-podobryavane-na-ucheneto-i-prepodavaneto-sedemte-sili-na-uchitelya/
Таг  КОНСТРУКТИВНА ОБРАТНА ВРЪЗКА

В ЦАРСТВОТО НА КОТКИТЕ БР. 274

Вашият коментар
Остров Таширо – царството на котките
Остров Таширо – царството на котките
 
Любовта към котките датира много отдавна. В някои древни култури си е направо култ. Неведнъж съм споменавала за необяснимото си привличане към котки, но днес попаднах на информация за място, където наистина „бъка” от котки. Записвам си го като местата, които един ден ще посетя задължително или МКЕДЩЗ (няма такава абревиатура, измислих си го) и препоръчвам същото и на вас.
Сред хилядите малки острови, които съставляват вътрешното море Сато, остров Таширо в префектура Мияги се откроява по една конкретна причина. Котките са царете на най-известния японски остров. Горе–долу на всеки човек се падат по шест котки. Разположен близо до брега на Сендай, островът е отворен за туристи и задължително трябва да се види от любителите на котки и природата.
По време на периода на Едо,  много от островите Тачиро отглеждали копринени буби за производство на коприна, но това е увеличило популацията на мишки. Гризачите унищожили рибарските мрежи, благодарение на които местните жители хващали риба. За да решат проблема и да се отърват от мишките, местните жители донесли котки на острова. След време, котките започнали  да превъзхождат техните собственици. На островът живеят 120 котки,  докато броят на хората е 22.
Въпреки фактът, че в японската култура се смята, че котките носят късмет, те не са опитомени на остров Таширо и свободно се движат навсякъде. Самият остров е малък и се простира между два малки пристанищни града, които са разположени в двата му края.
 
Пристанището  Nitoda е град, където котките са най-много. Малък град,  в който има безброй криволичещи пътеки и срутващи се сгради. В Нитод няма какво да се прави, освен  тихите улици, където котките се лутат безгрижно. На запад от града има малък музей, където срещу скромна такса може да се види малка колекция от отпечатани снимки.
Къщата Манга е едно от малкото места на Таширо, където може да се отседне. Тя е широко известна със своята котешка архитектура. Разположена е на хълм, на тревиста поляна, къщата Манга е чудесно място за почивка през деня.
 Светилището за котки е малък храм, разположен в покритото с дървета сърце на острова. Посветено е на пухкавите жители на Таширо и тук може да се видят много котки на едно място.
автор: Тезджан Ферад – Джани
Таг царство котки