Monthly Archives: септември 2023

ПЪРВИЯ УНИВЕРСИТЕТ в Европа бр 274

Няма налично описание на снимката.

През 1119 година БЪЛГАРИ създават в Болоня ПЪРВИЯ УНИВЕРСИТЕТ в Европа на мястото на къщата на Булгаро де Булгарис, наречен Златоуст, начетен юрист и преподавател.
Площадът пред къщата му се нарича и до днес „ПЛОЩАД НА БЪЛГАРИНА”. На нейно място е основан „Университато Булгаро”. Там могат да се видят фамилните гербове на АЛЦЕУС БУЛГАРИНИ и на АСКАНИУС БУЛГАРИНО от Сиена. В пълна независимост от черквата, там се учат 10 000 студенти от цяла Европа. За сравнение в Кембридж , основан следващия век, учат 5000. Магнетизмът на „Университато Булгаро” привлича представители на европейската култура, като Томас Бекет, Данте Алигери, Еразъм Ротердамски, Николай Коперник… Университетският параклис и до днес се нарича „Санта Мария дел Булгари”.
Най-старото запазено изображение на световно познатия знак @ е от средата на XIV век и е български. Знакът @ е символ на века на Интернет, той е ключов за електронната поща и за общуването в социалните мрежи. До скоро никой не знаеше реално откъде идва той, пише Клеър Бейтс в началото на своето проучване. Най-ранното открито досега споменаване на @ е религиозно. Той се явява през 1345 година в български превод. Пазен днес във Ватиканската апостолическа библиотека, ръкописът показва символа @ на мястото на А в думата Амин.”
Откъс от книгата “СИЛАТА НА БЪЛГАРИТЕ”
Снимка: Университетския параклис “Дева Мария на българите”

Крепостта Овеч бр 274

 
  Овеч – Уикипедия
Овеч е Средновековна Крепост, намираща се източно от днешния град Провадия.
Разположена е върху плато над града, носещо името „Калето“.
Крепостта е изградена от византийците и функционира от IV век до началото на VII век, след това близо век не е активна. Обитаването ѝ повторно започва от XI век и завършва в края на XVII век.
Въпреки това преди основаването на Крепостта е доказано и Тракийско присъствие.
Най-голям разцвет обаче претърпява по време на Второто Българско Царство.
*/Византийците наричат твърдината Проват или Проватон,
*/Българите – Овеч,
*/а турците – Таш Хисар /Каменна Крепост.
В историческите хроники от XII век на арабския пътешественик Ал Идриси – Крепостта се споменава и с името Бурфанто.
Крепостта се намира на плато с форма на кораб от север на юг. От всички страни то е обкръжено със скални венци с височина от 11 до 25 метра.
Тесен провлак го свързва с платото „Табиите“, разположено непосредствено до него на север.
***Високи Крепостни Стени са се издигали в северната част на „Калето“, където е разположена и Главната Порта на Твърдината.
Тя се свързва с провлака към „Табиите“ посредством мостово съоръжение с дължина около 160 метра.
Над изкуствено прокопан провлак пред Портата с дължина 8 метра и дълбочина 5 метра е бил изграден – Подвижен Мост. Непосредствено от Главната Порта изсечен в скалата път, засводен на повече от десет метра води навътре към Крепостта.
Легенди разказват за това, че в карстовите пещери под самата Крепост са се съхранявали огромни запаси от жито и храна, с които се изхранвали жителите на града по време на обсада.
Една от основните причини Овеч да получи сериозно развитие по време на Владението от Българите е сравнителната му близост до Варна.
Българите не притежават солиден военен морски флот, който да даде отпор на византийския.
Поради това Варна се оказва лесна за превземане от византийския флот.
Овеч обаче е изграден като Пост, Предпазващ Средновековните Български Столици от византийско настъпление.
Днес от Крепостта са останали:
*/ напълно обновеното Мостово Съоръжение между Крепостта и платото Табиите,
*/множество кладенци за събиране на вода /един от които с дълбочина 80 м./,
*/щерни за зърно,
*/руините на трикорабна  Едноапсидна Църква Център на Овечка Епархия,
*/две Еднокорабни Едноапсидни Църкви от XII-XIV век,
*/Стражевите Кули,
*/Каменната Северна Порта,
*/затворите на благородниците и на провинилите се граждани и военнопленници,
*/Мраморните Колони на Омуртаг.
***Открити са и пещери обитавани от Античността.
Византийски период:
*/Смята се, че Проват е основан като Крепост Преден Пост на Византия срещу нахлуващите от север войнствени племена. */Крепостта получава името Проватон, което на гръцки означава „Овча крепост“.
*/Българите на Аспарух възприели направения вече от славяните буквален превод на името и във всички български документи тя се среща като Овеч.
*/В началото тя е била с Основна Отбранителна Функция, но много бързо се превръща в голям Административен и Военен Център с постоянно население.
***Крепостта е споменавана като Областен Административен Център, а след приемането на Християнството от българите и като – Епископска Резиденция.
***В града, естествено, е разположен и Солиден Военен Гарнизон.
Първо Българско Царство:
Макар че няма сигурни сведения, вероятно Овеч е съществувал и по време на Първата Българска Държава.
***Намерени са два надписа на Хан Омуртаг за времето на неговите походи срещу франките и маджарите, където загиват споменатите в надписа военачалници.
Турско робство:
През 1388 година Овеч пада под омразното турско робство.
Това става под напора на 30-хилядна турска армия под командата на везир Чандарлъ Али паша и Яхши Бей, синът на румелийски бейлербей Кара Тимурташ Паша.
***Това става с измама през нощта, когато армията нахлува, след като преди това е сключено примирие.
Според турския хронист Нешри :
***„Неверниците“ се окопитили и оказали яростна съпротива, но били „насечени на парчета“.
*/Омразните турци също понесли страшни загуби.
***През 1409 година Овеч става Център на Въстание начело с Фружин, син на Иван Шишман.
През 1413 година Муса, син на Баязид I превзема отново Крепостта и жестоко се разправя с въстаналото население.
*** Войските на Полско-Унгарския Крал Владислав III Ягело – Варненчик, нападат Крепостта през 1444 година и я унищожават до основи.
След разгрома му при Варна омразните турци отново се настаняват в Крепостта, но запазват малък военен гарнизон.
Твърдината започва да губи своето предназначение.
Турците поддържали крепостта до края на XVII век.
Българските земи се превърнали в дълбок тил на Турция и твърдината бива изоставена…
***Българското ѝ население създало днешния град Провадия.
Митове и легенди:
Разпространена сред местното население е Легендата за Отбраната на Крепостта.
Според нея черкезите с месеци обсаждали Овеч.
*/Местното население обаче си изградило желязна система за защита и си съобщавало с огньове, ако в далечината се мерне враг.
*/Веднага след като Се Появял Сигналът за бедствие, всички влизали в Крепостта и Вдигали Подвижния Мост, който свързвал платото с околността.
*/В дълбоките карстови пещери имало огромни запаси с жито, а прочутият кладенец снабдявал обсадените с прясна вода. */Според преданията той можел да се ползва и като авариен изход.
***Местните хора разказват, че преди време в отвора на кладенеца пуснали оцветена юрдечка.
Птицата изплувала след два дни в Петров дол, което е на 12 км от крепостта…
Едно от преданията за стария град Овеч гласи:
Някога градът бил дъно на море, което се простирало чак до Тимишоара и Будапеща.
Калето стърчало над водата като остров.
Идещите гемии бивали до железата.
Но по-късно Александър III Македонски прокопал Босфора и тогава водата се дръпнала.
По дъното останали черупки от морски животни, които и до днес биват откривани.
” Когато ходих в Будапеща – добавил стареца – там също намерих такива остатъци…”
Евлия Челеби разказва,
***че в гората зад „Калето“ имало извор, чиято вода местното население считало за Чудотворна.
Късовете от габър хвърлени в извора, след три дни се превръщали в зелен камък…
От този материал местните майстори на ръчни стругове правели :
*/филджани,
*/паници,
*/шишета за гюлова вода,
*/ножове и пр.
В горния край на Провадия имало погребани седем турски първенци. Хора, които посетили техните гробове заболи сухи пръчки и от тях израснали дървета, които се вкаменили.
Болни остъргвали от тези каменни дървета прах и той бил чудотворен лекувал различни болести, дори слепота…
Легенда за завладяването на Овеч:
Студ бил сковал земята през 1388 година.
В гордата и непристъпна Овечка крепост бумтял Любогреен Огън.
Неговият опияняващ дим излизал на малки струйки от комините и прибулвал като с воал Крепостта.
А там, долу – в подножието, бил спрял отряд от 5000 добре въоръжени турски конници на чело с пълководец Яхши Бей. Премръзналите коне неспокойно риели снега с копитата си, а ездачите току потривали ръцете си една от друга, за да ги стоплят.
Имало примирие между Търновския Цар Иван Шишман с турците, но никой не знаел на къде са тръгнали те сега.
Уплашен от тази неизвестност, Началника на Крепостта не искал да ги пусне горе, но вятъра се засилил.
Той вземал шепи сняг и го запращал в очите на конете и ездачите.
Снегът ставал все по-силен и заплашвал да покрие всичко наоколо с непристъпни преспи.
Тогава Християнското сърце на градоначалника на Овечката Крепост се смилило и той пуснал мръзнещите турци в крепостта.
Но вероломни в замислите си били гостите…
Тяхното посещение не било случайно.
Късно през нощта те нападнали спящите и нищо не подозиращи защитници на крепостта и ги изклали. ..
Една по една завладели Всички Кули.
Доволен от своя успех омразния убиец Яхши Бей изпратил вест на пашата чрез един пратеник на име Мурад.
На следващия ден още в ранни зори Чандарлъ Али паша вдигнал целия си стан от 25000 войска разположена край Крепостта Овчага потеглил към Провадия и влязъл в Крепостта. Така безславно паднала тази недостъпна и почти непревземаема Крепост.
Легенда за завладяването на Овеч:
След като минали Балкана, турците завладели Провадия.
Много от жителите се укрепили в Крепостта, която стояла Величествена в своята Непристъпност.
Смело отбивали българите всеки пристъп на нашествениците. Много дни наред се държала Крепостта, но дошло най-страшното…
Хранителните припаси се свършили.
Постепенно силите започнали да отслабват.
Децата взели да измират от глад.
Майките скубели косите си от мъка.
Изтощени защитници решили да изпратят тайно няколко души свои съграждани в града за храна…
Но между стотици бели винаги се намира по -една черна душа, която треперейки за собствената си кожа, става предател.
Такъв страхливец имало между пратениците.
Когато слезли в града, той се предал на турците и им обяснил тежкото положение на обсадените.
Възползвайки се от тази измяна, турците скрили в кошовете за хляб, натоварени на мулета, свои добре въоръжени войници и така, с помощта на предателя, проникнали в Крепостта.
Тук те внезапно нападнали обсадените и ги изтребили до един
Димитринка Митова 

Едуар Шуре за Космоса и планетите бр. 274

„Гледай, слушай и разбирай. Пред теб са седемте сфери на целия живот. Чрез тях душите падат и се издигат. Седемте духа са седемте лъча на Словото-Светлина. Всеки от тях управлява една сфера на Духа, една степен от живота на душата. Най-близкият до теб, с тревожната усмивка, е духът на Луната, с корона от сребърен сърп. Той управлява ражданията и умиранията. Той освобождава душите от телата и ги притегля в кръга на своето влияние. Над него бледият Меркурий насочва пътя на душите, които се спускат или издигат, със своя жезъл кадуцей, който съдържа цялото Знание и Наука. Още по-нагоре блестящата Венера държи в ръка огледалото на Любовта, и душите, като се оглеждат, ту се забравят, ту взаимно се познават. Над нея духът на Слънцето издига триумфалния факел на вечната Красота. Още по-нагоре Марс размахва меча на Справедливостта. От престола на лазурната си сфера Юпитер държи скиптъра на върховното могъщество, което е Божествената Интелигентност. На границите на света, под знаците на Зодиака, Сатурн носи кълбото на Вселенската Мъдрост…

Най-красивите души живеят в областта Слънцето, най-мощните се издигат към Сатурн. И само малка част от тях се издигат до самия Отец, като стават най-силни сред силните. Защото там, където всичко свършва, всичко вечно започва, и седемте сфери заедно възкликват: „Мъдрост! Любов! Справедливост! Красота! Величие! Знание! Безсмъртие!

Превод: д-р Деян

Пенчев https://occultaphilosophia.blogspot.com/2023/02/blog-post_28.htm

Таг Едуар Шуре  Космоса  планетите

 

Мъртви и живи едновременно: бр 274

  черните дупки имат квантови свойства

Черните дупки имат свойства, характерни за квантовите частици, разкрива ново проучване, което предполага, че озадачаващите космически обекти могат да бъдат едновременно малки и големи, тежки и леки или мъртви и живи, точно като легендарната котка на Шрьодингер.
Новото изследване, базирано на компютърно моделиране, има за цел да открие неуловимата връзка между умопомрачителната физика на свръхмасивни обекти като черни дупки и принципите, ръководещи поведението на най-малките субатомни частици.
 
Изследователският екип разработи математическа рамка, която постави симулирана квантова частица точно извън гигантска симулирана черна дупка. Симулацията разкри, че черната дупка показва признаци на квантова суперпозиция: способността да съществува в множество състояния наведнъж – в този случай да бъде едновременно масивна и немасивна изобщо.
„Искахме да видим дали черните дупки могат да имат изключително различни маси по едно и също време и се оказа, че го правят“, казва в изявление водещият автор на изследването Джошуа Фу, доктор по теоретична физика в Университета на Куинсланд. „Досега не сме проучвали задълбочено дали черните дупки показват някои от странните и причудливи поведения на квантовата физика.“
Най-известният пример за квантова суперпозиция е легендарната котка на Шрьодингер: мисловен експеримент, проектиран от физика Ервин Шрьодингер в началото на ХХ век, за да демонстрира някои от ключовите проблеми с квантовата физика. Според квантовите теории, субатомните частици съществуват в множество състояния едновременно, докато не взаимодействат с външния свят. Това взаимодействие, което може да бъде прост акт на измерване или наблюдение, хвърля частицата в едно от възможните състояния.
Шрьодингер, който печели Нобеловата награда за физика през 1933 г., има за цел експериментът да демонстрира абсурдността на квантовата теория, тъй като предполага, че котка, заключена в кутия, може да бъде едновременно мъртва и жива въз основа на случайното поведение на атомите, докато наблюдател наруши суперпозицията. Въпреки това, както се оказа, докато котка в кутия може да е мъртва, независимо от действията на наблюдателя, една квантова частица може наистина да съществува в двойно състояние. И новото проучване показва, че черната дупка също го прави.
 
Американо-израелският теоретичен физик Джейкъб Бекенщайн е първият, който постулира, че черните дупки могат да имат квантови свойства. Тъй като черната дупка се определя от нейната маса, нейната квантова суперпозиция трябва да означава, че този странен гравитационен портал може да има множество маси, които попадат в определени съотношения.
„Нашето моделиране показа, че тези насложени маси всъщност са били в определени ленти или съотношения – както е предвидено от Бекенщайн“, казва съавторът на изследването Магдалена Зих, физик в Университета на Куинсланд и съръководител на изследването в изявлението. „Не предположихме, че ще има такъв модел, така че фактът, че открихме това доказателство, беше доста изненадващ.“
 
Не че сме по-близо до разбирането какво се случва вътре в черните дупки, но каквото и да е това, вероятно е дори по-фантастично, отколкото можем да си представим.
Снимка: NightCafe Creator AI
https://hicomm.bg/news/mrtvi-i-zhivi-ednovremenno-chernite-dupki-imat-kvantovi-svoistva.html
таг черните дупки имат квантови свойства мъртви  живи

Според нова теория на гравитацията бр 274

   информацията все пак може да избяга от черните дупки
 
 
АВТОР: ИВАН ПЪРВАНОВ
 

Вастрофизиката има поговорка, че “черните дупки нямат коса”.

Това означава, че в Oбщата теория на относителността черните дупки са изключително опростени обекти. Всичко, което ви е необходимо, за да опишете една черна дупка, е нейната маса, електрически заряд и скорост на въртене. Само с тези три числа разполагате с всичко, което бихте могли да знаете за черните дупки. С други думи, те са “плешиви” – нямат никаква допълнителна информация.

Този аспект на черните дупки е изключително разочароващ за астрофизиците, които отчаяно искат да разберат как работят тези космически чудовища. Уви, черните дупки си остават едни от най-загадъчните и мистериозни обекти във Вселената.

Но тази концепция за черните дупки “без коса” се основава на сегашното ни разбиране за Oбщата теория на относителността, както първоначално е формулирана от Алберт Айнщайн. Тази картина на относителността се фокусира върху кривината на пространство-времето. Всяко образувание с маса или енергия огъва пространство-времето около себе си и това огъване дава указания на тези образувания как да се движат.

Това обаче не е единственият начин да се изгради теория на относителността. Съществува и съвсем различен подход, който вместо това се фокусира върху “усукването”, а не върху кривината на пространство-времето. В тази картина всяко образувание с маса или енергия усуква пространство-времето около себе си и това усукване дава указания на други обекти как да се движат.

Двата подхода, единият основан на кривината, а другият – на усукаността, са математически еквивалентни. Но тъй като Айнщайн пръв разработи езика, основан на кривината, той е много по-широко използван. Подходът на усукване, известен като “телепаралелна” гравитация заради математическото използване на успоредни линии, предлага много възможности за интригуващи теоретични прозрения, които не са очевидни при подхода на кривината.

 

Като пример – екип от физици теоретици наскоро изследва как телепаралелната гравитация може да подходи към проблема за черните дупки. Те описаха подробно работата си в статия, публикувана в базата данни за препринти arXiv през юли.

Екипът изследва потенциалните разширения на общата теория на относителността с помощта на т.нар. скаларно поле – квантов обект, който обитава цялото пространство и време. Известен пример за скаларно поле е бозонът на Хигс, който е отговорен за масите на много частици. Възможно е да има допълнителни скаларни полета, които обитават Вселената и едва доловимо променят начина, по който действа гравитацията, и физиците отдавна използват тези скаларни полета в опитите си да обяснят природата на космически загадки като тъмната материя и тъмната енергия.

 

В Oбщата теория на относителността, базирана на обикновената кривина, има толкова много начини за добавяне на скаларни полета. Но в телепаралелната гравитация има много повече възможности. Този изследователски екип откри начин за добавяне на скаларни полета към общата относителност, използвайки телепаралелната рамка. След това те използват този подход, за да изследват дали тези скаларни полета, които иначе биха били невидими, могат да се появят в близост до черни дупки.

Крайният резултат: cкаларните полета, добавени към Oбщата теория на относителността, когато се изследват през телепаралелната леща, дават на черните дупки малко “коса”.

В този случай “косата” е наличието на силно скаларно поле в близост до хоризонта на събитията на черна дупка. Изключително важно е, че това скаларно поле носи информация за черната дупка в него, което би позволило на учените да разберат повече за черните дупки, без да се налага да се потапят в тях.

 
 Вастрофизиката има поговорка, че “черните дупки нямат коса”.

Това означава, че в Oбщата теория на относителността черните дупки са изключително опростени обекти. Всичко, което ви е необходимо, за да опишете една черна дупка, е нейната маса, електрически заряд и скорост на въртене. Само с тези три числа разполагате с всичко, което бихте могли да знаете за черните дупки. С други думи, те са “плешиви” – нямат никаква допълнителна информация.

 

Този аспект на черните дупки е изключително разочароващ за астрофизиците, които отчаяно искат да разберат как работят тези космически чудовища. Уви, черните дупки си остават едни от най-загадъчните и мистериозни обекти във Вселената.

Но тази концепция за черните дупки “без коса” се основава на сегашното ни разбиране за Oбщата теория на относителността, както първоначално е формулирана от Алберт Айнщайн. Тази картина на относителността се фокусира върху кривината на пространство-времето. Всяко образувание с маса или енергия огъва пространство-времето около себе си и това огъване дава указания на тези образувания как да се движат.

Това обаче не е единственият начин да се изгради теория на относителността. Съществува и съвсем различен подход, който вместо това се фокусира върху “усукването”, а не върху кривината на пространство-времето. В тази картина всяко образувание с маса или енергия усуква пространство-времето около себе си и това усукване дава указания на други обекти как да се движат.

Двата подхода, единият основан на кривината, а другият – на усукаността, са математически еквивалентни. Но тъй като Айнщайн пръв разработи езика, основан на кривината, той е много по-широко използван. Подходът на усукване, известен като “телепаралелна” гравитация заради математическото използване на успоредни линии, предлага много възможности за интригуващи теоретични прозрения, които не са очевидни при подхода на кривината.

 

Като пример – екип от физици теоретици наскоро изследва как телепаралелната гравитация може да подходи към проблема за черните дупки. Те описаха подробно работата си в статия, публикувана в базата данни за препринти arXiv през юли.

Екипът изследва потенциалните разширения на общата теория на относителността с помощта на т.нар. скаларно поле – квантов обект, който обитава цялото пространство и време. Известен пример за скаларно поле е бозонът на Хигс, който е отговорен за масите на много частици. Възможно е да има допълнителни скаларни полета, които обитават Вселената и едва доловимо променят начина, по който действа гравитацията, и физиците отдавна използват тези скаларни полета в опитите си да обяснят природата на космически загадки като тъмната материя и тъмната енергия.

 

В Oбщата теория на относителността, базирана на обикновената кривина, има толкова много начини за добавяне на скаларни полета. Но в телепаралелната гравитация има много повече възможности. Този изследователски екип откри начин за добавяне на скаларни полета към общата относителност, използвайки телепаралелната рамка. След това те използват този подход, за да изследват дали тези скаларни полета, които иначе биха били невидими, могат да се появят в близост до черни дупки.

Крайният резултат: cкаларните полета, добавени към Oбщата теория на относителността, когато се изследват през телепаралелната леща, дават на черните дупки малко “коса”.

В този случай “косата” е наличието на силно скаларно поле в близост до хоризонта на събитията на черна дупка. Изключително важно е, че това скаларно поле носи информация за черната дупка в него, което би позволило на учените да разберат повече за черните дупки, без да се налага да се потапят в тях.

https://hicomm.bg/news/spored-nova-teoriya-na-gravitaciyata-informaciyata-vse-pak-mozhe-da-izbyaga-ot-chernite-dupki.html

Таг нова теория  гравитацията

Който обича, не може да е лош бр. 274

 любов обич двойка
Добромир БаневОбичането е магия. То твори прекрасни промени в сърцето на всеки човек. Прави ни по-добри, по-разбиращи и по-състрадателни. Не може да има никакво съмнение, че когато човек обича и се чувства обичан, се превръща в по-добра версия на себе си.

Едно от проявленията на любовта е да се научим да бъдем грижовни и да се отдаваме безкористно на другия. Възпитава ни на търпение, кара ни да осъзнаем силата на прошката, защото когато обичаме, ние търсим хармония и мир, а не конфликти и разруха.
https://www.edna.bg/kolonkata-na/kojto-obicha-ne-mozhe-da-e-losh-4672848
Таг обичането магия

Десислава Стоянова бр274

≈ЛИТЕРАТУРА≈

Подавам длан

Подавам в дланта си въздух,
наситен с толкова молба,
събрала в шепа този дух,
побрала Боже твоята творба!

Подавам длан за обичане,
с приятелство и вяра,
не за просия, а за вричане,
в светлината на олтара.

Подавам в длан сърцето си,
с доверие, че ще е цяло
и последвала нозете си,
отхвърлям мрачно покривало …

Подавам ето, не отнемам,
дори и въздуха ти вращам
и само огледално вземам
и само светлина прегръщам .

Десислава Стоянова -liulina

Делка Койчева Д.К./Делика/ бр 274

Като птица

Като птица в простора,волно лети

моя дързост, нежно вдъхновение.

Сбъдвай смело своите мечти,

 

връх недостигнат да е твоето достижение.

А когато…в полет отмалеят крилете

или почувстваш страх и тъга,

ти ела, опри се на мене,

ще съм пристан и лятна дъга.

 

И ще грее гордост в очите.

С обич…сила ще дам на крилата.

Ще се слеят с мечтите на дните.

С любов…ще отмия страха и тъгата.

Кръговратът на живота

Препуска времето,

годините отлитат.

Остават спомените

топлещи сърцето.

Младостта си виждаме

в децата ни пораснали,

а внуците ни-

живеца в нас възвръщат.

Това е -

кръговратът на живота

 Мъжка сълза

Много рядко плачат мъжете,

сълзите преглъщат с години.

Но в очите толкова сухи,

личат болки, дълбоко стаени.

 

Трудно капе мъжка сълза.

Трудно болка навънка извира.

Ала падне ли- тежка е тя,

тежината ѝ- камък разбит

 представя Мария Герасова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Плачат ли бебетата в утробата? бр 274

Плачат ли бебетата в утробата?
В началото на втория триместър от бременността майката може да усети как нероденото ѝ мъниче рита, превърта се и дори хълца. А дали плаче?
Макар и бременните да не могат да усетят това конкретно действие, изследване показва, че преди да си поемат първата глътка въздух, бебетата започват да се подготвят за него.
Ултразвуковите технологии ни позволяват да надникнем в матката и да наблюдаваме развитието на плода. Така например видео, публикувано през 2005 г. в Archives of Disease in Childhood – Fetal and Neonatal Edition, показва, че 33-седмичен зародиш прави лицеви изражения, които на ултразвуковия профил приличат на плач.
След като стимулират плода чрез вибрация и звук, той отваря широко уста, придърпва брадичката си назад и издава три големи последователни въздишки (гръдният му кош се издува, а главата му се накланя назад). Накрая брадичката му потреперва лекичко. Това движение е наблюдавано при 10 зародиша (около 6% от сканираните бебета).
Признаци на плач, открити в проучването от 2005 г. Източник: Gingras et al., ADC Fetal and Neonatal, 2005
И така, плаче ли бебето в утробата? Зависи от определението ви за плач.
„Ако под плач разбирате „силен нечленоразделен крясък или писък, изразяващ силно чувство или емоция“, то можем да кажем със сигурност, че бебетата не плачат в утробата“, казва Надя Рейссланд, психолог от Университета в Дърам, Великобритания, занимаващ се с човешкото развитие.
Казано иначе, в пълния с течност околоплоден мехур бебетата не могат да си поемат дълбок дъх, да изпълнят дробовете си и да накарат въздуха да вибрира посредством гласните си струни. Това ще е възможно едва след като се родят.
Екипът на Рейссланд анализира развитието на лицевите изражения в утробата, като наблюдава движенията на плода във втория и третия триместър посредством 4D ултразвук (това сканиране показва движещи се 3D снимки на бебето).
Тези лицеви изражения, които наподобяват плач и смях, са описани подробно от Рейссланд в научно изследване, публикувано през 2011 г. в PLOS One. Според учените те вероятно са предшественици на онези, които бебето използва извън утробата.
Ултразвукови изображения на плода. Долу вдясно можете да видите как плодът е направи физиономия, наподобяваща плач. Източник: Reissland et al., PLOS One, 2011
Тези предварителни лицеви изражения се развиват от 24-ата до 35-ата седмица и колкото по-голяма е гестационната възраст, толкова по-сложни стават те. Движенията от този тип са твърде фини и не могат да бъдат усетени от майката, казва  Рейссланд.
Плодът обаче, изглежда, репетира най-малкото лицевите изражения на плача и се подготвя те да се превърнат във функционален рев в мига, в който се роди.
Уви, няма как да знаем дали бебето вибрира с гласните си струи се опитва да произведе звуци в утробата. Дори да успее да създаде звукова вълна в течността, тя няма да е достатъчно силна, за да премине през нея и да бъде доловена от майката.
Нямаме никаква представа и дали тези движения, наподобяващи плач, са свързани с болка или дискомфорт. При изследванията на Рейссланд бебетата ги проявяват без каквато и да било външна стимулация.
Източник: Science Alert
https://www.obekti.bg/medicina/plachat-li-bebetata-v-utrobata
Таг бебетата  утробата майката