подбра Мария Герасова

 

 

 , за да подкрепим паметта на детето?

• Грижете се за детския сън. Качеството и продължителността на съня са от изключителна важност за развитието на силна памет в детето. Основно правило в контекста на екраните е устройството да се оставя поне 1 час преди сън и да нощува извън спалнята на детето.
• Създайте благоприятна за учене среда у дома - чисто, организирано и тихо кътче без електронни устройства минимизира разсейването. Именно в такава среда детето може да се концентрира върху домашните и да възприема и обработва информация по-ефективно.
• Създайте рутина на ученете, включваща определено време от деня за домашни, четене и преговор. Повторяемите модели укрепват паметта, създавайки невронни пътища, свързани с учебния процес.
• Включете в графика на детето повече възможност за физическа активност. Упражненията и движението, особено когато са сред природата, носят със себе си голям набор от когнитивни ползи, включително подобрение на паметта.
• Играйте игри, които подобряват паметта. Семейното време, прекарано с настолни и мемори игри, може да подобри паметта на детето по един забавен и разтоварващ стреса начин.

Как да научите детето да слуша и помни (4 супер игри) 

• Насърчавайте здравословното хранене. Добрата храна осигурява хранителни вещества, които поддържат здравето на мозъка и подобряват паметта. Такива са храните, богати на омега-3 мастни киселини, горските плодове, ядки, айца, пълнозърнести храни и т.н.
• До колкото зависи от вас, постарайте се да намалите стреса на детето. Хроничният или прекомерен стрес оказва негативно влияние върху когнитивните процеси и цялостното академично представяне на младия ученик.

Има 6 причини децата да бъдат наистина стресирани

Всички мечтаем за деца, които постигат успехи във всяка област на живота, особено в академична среда. Съветите в тази статия могат не просто да помогнат за това, но и да направят учебната година по-приятно и забавно пътешествие. А не искаме ли в крайна сметка именно това?

https://ohnamama.bg/lyubopitno/niakolko-syveta-kak-da-trenirame-pametta-na-deteto-2721

Таг родители, паметта,  детето

   които орисват с добро живота на децата ви

С идването на славяните по нашите земи славянската именна система се е наложила и териториално, и племенно, поради което имената са еднакви за цялата славянска общност.

Имената със славянски произход могат да се познаят по това, че тяхното значение е разбираемо – например Найден (намерен), Миролюба (обича мира), Златан (златен), Драган (драг, мил, скъп), Богдан (даден от Бога).

► Скъпоценни имена за момчета и момичета, които носят богатство

Голяма част от имената със славянски произход носят наставки -слав, -слава, -мир, -мира (Радослав, Красимира, Мирослава).

Славянските имена са лесно разпознаваеми, тъй като повечето от тях са с пожелателен характер. В тях е вложено пожеланието на родителите за бъдещето на детето – за живот и здраве: Живко, Здравко, за род и семейство: Братан, Байно, Везенко; за успех в живота: Първан, Видьо, Вида, Велчо, Велика, Сретен; за сила и храброст - Войн, Бойко, Страхил, Силян; качества на характера: Веселин, Ради, Драго, Добри, Мила,Искрен; физическа красота: Хубен, Ваклин, Руси,Румяна, Бела, Младен.

Снимка: iStock

 Близки до пожеланията за физическа красота са имената, които сами по себе си означават хубави и приятни неща: цветя - Иглика, Невена, Ружа, Теменужка, Роза, Цветанц; билки и треви - Билян(а), Детелин(а); дървета и плодове - Елица, Калин(а), Явор, Ясен, Ягода, Малина; птици - Гълъб, Гълъбина, Пауна, Славея, Сокол; небесни светила - Звезда, Звезделин(а), Деница, Зорница.

Често се срещат славянски заклинателни имена, които имат предпазна функция. Защитни имена, както и пожелателните, са свързани с първобитната вяра в магическата сила на словото. Били предназначени да се борят с детската смъртност. Когато в семейството първите деца умирали, родителите давали на рожбата си такова име, че да я пази от преждевременна смърт- Стойко, Стоян, Стоимен, Запрян , Трайчо, Траян, Камен, Кремена, Желязко и други.

► 15 дълги и елегантни международни имена за момчета

Имена, които предпазват от зли очи: Грозьо, Гроздан, Гроздана. Името Найден, Найда, били давани на дете без родители или изоставено.

Снимка: iStock

Според наивното вярване на нашите баби и деди някои имена крият сила да предпазват и от други напасти, каквато бива понякога нежеланото многодетство

Когато се раждат все момичета (а всеки родител тогава е искал да има преди всичко мъжка рожба), кръщават четвъртото или петото момиче Доста, Достена или Стига, за да се роди след него момче. А когато се раждат прекалено много деца, кръщавали десетото, например, Запрян.

https://ohnamama.bg/lyubopitno/drevni-slavianski-imena-koito-orisvat-s-dobro-zhivota-na-decata-vi-729

 

ОТКЪСИ ОТ БХАГАВАД ГИТА, НАЙ-ПОЧИТАНАТА КНИГА НА ИНДУИЗМА

Бхагавад гита („Божествена песен”) е най-известната книга на индуизма, уникално явление в историята на индийската култура. Бхагад Гита е история на войната между два лагера от едно и също семейство – Пандавите и Кауравите, техните армии вече са разположени на бойното поле.

Арджуна, един от петимата братя Пандави, е изпаднал в състояние на обърканост и безпокойство, защото вижда своите приятели и роднини, с които трябва да води братоубийствена битка. Кауравите са негови братовчеди, с тях е прекарал детството си, отсреща са и тези, които са го учили на управление и изкуство – готови да се бият срещу него.

Как да се сражава срещу хора, „които са достойни за почитта му. По-добре да живее от просия, отколкото с цената на живота на тези велики души, които са негови учители.” В това душевно състояние Арджуна губи увереност в себе да взема правилни решения, объркан е относно своя дълг и не знае как да действа. „Не знаем кое е по-добре, да ги победим или да бъдем победени?”

Кришна (Бхагаван), считан за Бог, въплътен в човешко тяло, за Върховната личност, е взел страната на Пандавите, като е станал колесничар на Арджуна, главнокомандващ армията на Пандавите. Арджуна се обръща за съвет към своя колесничар и учител Кришна. Наставникът на Арджуна – Върховната личност Кришна му напомня дълга на воина, който забранява отбягването на сражение, дава му напътствия как да изпълни дълга си, как да се освободи от желанията и да постигне истински мир.

КРИШНА, ВЪРХОВНАТА ЛИЧНОСТ КЪМ АРДЖУНА

Кришна, Върховната личност, изрича следните думи: „Мой скъпи Арджуна, как се появи това замърсяване у теб? То въобще не подхожда на човек, който знае цената на живота… Не се отдавай на безсилието, което води до деградация. То не ти подобава! Преодолей дребнавата слабост в сърцето си и се изправи…

Ти скърбиш за нещо, за което не си заслужава да скърбиш. Мъдрите не оплакват нито живите, нито мъртвите…

Временното появяване на щастие и нещастие и изчезването им с течение на времето наподобяват настъпването и изчезването на зимния и летния сезон. Те възникват от сетивното възприятие и човек трябва да се научи да ги търпи, без да бъде смущаван.

Личност, която не се смущава от щастие и нещастие и е непоколебима и в двете, със сигурност е достойна за уважение.

За душата няма раждане, нито смърт. Тя не е започнала да съществува, тя не започва да съществува и няма да започне да съществува. Тя е неродена, вечна, вечно съществуваща и първоначална. Тя не е убивана, когато тялото е убивано.

Индивидуалната душа не може да бъде начупена или разтворена; тя не може да бъде нито изгорена, нито изсушена. Тя съществува винаги и навсякъде, неизменна, неподвижна, все същата..

Бог Кришна, Върховната личност към Арджуна, главнокомандващ армията, за дълга на воина

 

ДЪЛГ ДА СЕ СРАЖАВАШ ЗА РЕЛИГИОЗНИ ПРИНЦИПИ

Що се отнася до дълга ти на кшатрий (каста на воини, светски владетели, управници), знай, че няма по-добра работа за теб от това, да се сражаваш за религиозни принципи… Ако не изпълниш религиозния си дълг и не се сражаваш, със сигурност ще извършиш грехове поради пренебрегването на дълга си и така ще загубиш славата си на воин.

Хората вечно ще говорят за позора ти, а за една уважавана личност безчестието е по-лошо от смърт… Великите генерали, които почитат името и славата ти, ще помислят, че си напуснал бойното поле от страх и ще те считат за нищожество.

Твоите врагове ще те обрисуват с жестоки думи и ще се подиграват със способностите ти. Какво би могло да бъде по-болезнено за теб?

Сражавай се заради самото сражение, без да се грижиш за щастие или нещастие, загуба или печалба, за победа или поражение и като действаш по този начин, никога няма да си навлечеш грехове…

Всичко, за което служи малкият кладенец, може да бъде направено изведнъж от големия водоизточник. По същия начин всички цели на Ведите се откриват на този, който знае целта отвъд тях.

Ти имаш право да изпълняваш предписания ти дълг, но нямаш право на плодовете от дейностите си. Никога не се смятай за причина на резултатите от дейностите си и не бъди привързан към изпълнението на дълга си.

ЧОВЕКЪТ, ТВЪРДО УСТАНОВЕН В СЪВЪРШЕНО ЗНАНИЕ

В този материален свят човек, който не се влияе от доброто или злото, което го постига, и нито го възхвалява, нито го презира, е твърдо установен в съвършено знание.

Докато съзерцава обектите на сетивата, човек развива привързаност към тях. От тази привързаност се ражда похот, а от похотта възниква гневът. От гнева възниква пълната илюзия и от илюзията – объркване на паметта. Когато паметта е объркана, човек изгубва разума си, а когато изгуби разума си, отново пада в материалното блато.

Както една лодка във водата е отнасяна от силния вятър, така дори едно от блуждаещите сетива, върху които се съсредоточава умът, може да отнесе човешкия разум.

Само човек, който не е обезпокояван от непрекъснатия прилив на желания в него, както океанът остава винаги неподвижен, въпреки че реките постоянно го пълнят, само той може да постигне мир, а не този, който се стреми да удовлетворява желанията си.

Личност, която е изоставила всички желания за сетивно наслаждение; която живее свободна от желания; която е отхвърлила всяко чувство за собственост и е освободена от лъжливо его – единствено тя може да постигне истински мир…”

Откъсите са от „Бхагавад гита такава, каквато е”; издание на „Бхактиведанта бук тръст”, 1990 г.;

https://cao.bg/bhagavad-gita-duhovni-predpisaniya/

Таг Бхагават Гита съвършенствота

Ако способни сте за плач, бъдете готови за сълзи!

Речта на Марк Антоний при погребението на Гай Юлий Цезар произлиза от творчеството на Уилям Шекспир. Тази словесна версия от пиесата на Шекспир принадлежи към най-значимите политически речи в европейската история.

Събитията са се случили отдавна, но речта е завладяваща и за днешния читател. През март 44 пр. н. е. група сенатори извиква Гай Юлий Цезар на форума, за да прочете петиция, написана от сенаторите, които го умоляват да върне властта обратно в Сената. Но всъщност петицията е фалшификат. Когато Цезар започва да чете фалшивата петиция, Сервилий Каска вади кама и го пробожда в шията. Цезар се обръща бързо и хваща Каска за ръката. В този момент цялата група, включително неговият приятел Брут, замахва към него. Цезар се опитва да избяга, но заслепен от кръв, се спъва и пада; мъжете продължават да го пробождат, докато той лежи.

Последните думи на Цезар, изразени чрез латинската фраза „Et tu, Brute” („И ти ли, Бруте?“), произлизат от пиесата на Шекспир „Юлий Цезар”. Публикуваме речта на Марк Антоний от трагедията „Юлий Цезар”, издание на български език в превод на Валери Петров:

„Чада на Рим, приятели, събратя, изслушайте ме! Тук съм не да хваля, а да погребвам Цезар.

Знаем, злото, което всеки сторил е, остава подир смъртта му,

а доброто често погребваме със костите. И с Цезар да бъде тъй!

Тук доблестният Брут ви увери в това, че Цезар бил е властолюбив;

ако е бил такъв, това е тежък грях и Цезар тежко плати за него.

Тука съм сега със позволение от Брут и тези, които с него са…

Защото Брут е доблестен човек и тези с него са също доблестни -

та казвам, тук съм, за да изпратя своя Цезар в гроба.

Той беше мой приятел – при това добър и справедлив, – но Брут твърди,

че бил властолюбив, а Брут – ний знаем – е доблестен човек.

Той в Рим докара безбройни пленници, от чийто откуп хазната се препълни.

Затова ли говори се, че бил властолюбив? Той плачеше,

видял сълза бедняшка, а властолюбието е излято от по-студен метал.

Но Брут ви казва, че бил е властолюбец, а пък Брут е доблестен човек.

Видяхте как на Луперкалиите му предложих короната три пъти и как

той (Цезар) отблъсна я и трите пъти. Туй ли е властолюбие?

Но според Брут той бил е властолюбец, а пък Брут е доблестен човек.

Не ви говоря, за да оборвам неговите думи, а за да кажа туй, което знам.

Вий приживе обичахте го всички. И с основания.

Какво ви пречи да го оплачете подир смъртта му?

О, разум, как можа да изоставиш така брутално толкоз хора тук?…

Простете, но сърцето ми последва мъртвеца във ковчега му…

Ще млъкна, додето се завърне в мойта гръд.

До вчера още думата на Цезар раздвижваше земята.

Днеска той е сам недвижен и не се намира един, най-долен, да го почете.

О, граждани, ако речех за бунт да подстрекавам вашите сърца,

неправ бих бил към Брут, неправ към Касий, а Брут и Касий -

знаете го всички – са доблестни мъже; как тъй ще сторя неправда спрямо тях?

По-скоро, да, към мъртвия, към себе си, към вас несправедлив ще съм,

но не към тези тъй доблестни мъже!

На, аз намерих в стаята на Цезар тоя свитък, съдържащ завещание,

скрепено с печата на убития. Аз няма, не бива да го прочета пред вас, а ако

знаехте какво там пише, вий щяхте да обсипете с целувки кървящите му рани,

да топите в кръвта му кърпите си и отнесли за спомен някой косъм от мъртвеца,

да го записвате на първо място в предсмъртната си воля

като наследствен дар за челядта си!…

Ако способни сте за плач, бъдете готови за сълзи! Вий всички тук познавате

отдавна таз наметка. За пръв път, помня, Цезар я облече в палатката си сутринта,

когато унищожи нервийските войски. Тук с ножа си разцепил я е Касий; а тук от

завист го е ръгнал Каска; а тука туй любимецът му Брут направил е, и вижте как,

когато измъквал е проклетата стомана, кръвта е хукнала навън след нея

да провери наистина ли Брут е тоз, който е почукал толкоз грубо на входа й.

Защото всички помним, че Брут за Цезар беше свиден ангел.

Да, знаят боговете колко нежно обичаше го Цезар! И тоз удар бе най-жестокият,

защото, щом съгледа Цезар кой му го нанася, по-зле от нож предателски срази го

видът на черната неблагодарност и пръсна се великото сърце и със наметката

укрил лице, могъщият ни Юлий падна мъртъв под статуята на Помпей

(която струеше кръв през цялото туй време).

Какво страхотно падане, о, братя! Със него аз и ти, и той, ний всички,

да, всички паднахме и върху нас възтържествува грозната измяна!…

Сега заплакахте! Сега усещам, че страдате! Това са чисти сълзи!

Добри сърца, вий плачете, видели ранена само дрехата му – вижте

самия него, целия намушкан от ножа на коварната измяна!

Добри приятели, не ми се иска да хвърлям бунт във вашите души.

Извършилите туй ужасно дело са доблестни мъже. Не знам, за жалост,

какви били са личните подбуди, които са ги тласнали към него, но те са мъдри,

доблестни мъже и без съмнение ще отговорят на вашите въпроси.

Аз съм тук не да крада сърца. Не съм оратор – като например Брут, – а прям човек,

говорещ без изврътки и обичащ приятеля си; и това го знаят онез, които дадоха ми

право да ви говоря тук за своя Цезар (понеже нямам нито глас, ни речник,

ни остроумие, ни жест, ни чар да паля хората). Аз мога само да кажа туй, което

знае всеки; затуй замолих тези свети рани – нещастни устица – да ме заместят.

Но ако бях аз Брут, а Брут – Антоний, един Антоний бихте вий видели

гнева ви да раздухва и да мушва във тези рани по един език,

способен да раздвижи всеки камък от древния ви град, на бунт и смут!

Натам сами! Разбуден си, метеж, сега поемай накъдето щеш!”

Превод от английски: Валери Петров, 1973 г.;

Трагедии, Уилям Шекспир, Събрани съчинения в осем тома, том № 3; Издателство „Захарий Стоянов”

https://cao.bg/mark-antoniy-nadgrobna-rech-v-chest-na-ga/

Таг МАРК АНТОНИЙ надгробна реч, Гай Юлий Цезар

Писмо на Антон Чехов до брат му Николай

Преди повече от 120 години руският класик – писателят Антон Павлович Чехов написал писмо до брат си Николай – талантлив художник, но слабохарактерен и отчаян пияница. Знаейки слабостите на своя брат, писателят много страдал за него и се ядосвал заради неговото несериозно отношение към дарбата, която притежавал. Антон Чехов написал на брат си: „Загива силният руски талант, загива за грош”. И, разбира се, направил опит да го вразуми, да му обясни, че прави грешка, като живее такъв живот. В писмото  Антон Чехов изразява загриженото и топло отношение към брат си Николай, но размислите и съветите в това писмо имат общочовешки характер. Може би ние не сме алкохолици, отчаяни комарджии и загубили ориентири хора, но като цяло много от нас, както и Николай Павлович, са потънали в самосъжаление, пилеят таланта си и заемат позата „никой не ме разбира”. Така вредим не само на себе си, но и на близките си и на онези, на които не сме безразлични. Публикуваме текста на самото писмо: „Москва, 1886 г. Често ми се оплакваш, че хората „не те разбират”! Гьоте и Нютон не са се оплаквали от това… Само Христос, но той е говорел за своята доктрина, а не за себе си… Хората те разбират идеално добре. Ако ти не се разбираш, вината не е тяхна. Уверявам те като твой брат и като приятел, че те разбирам и ти съчувствам с цялото си сърце. Познавам добрите ти качества, както познавам петте си пръста. Имаш само един недостатък и погрешността на твоята позиция, твоето нещастие и твоето неразположение на стомаха се дължат изцяло на него. Това е твоята пълна липса на култура. Прости ми моля те, но veritas magis amicitiae (Истината е повече от приятелството / Истината е верният приятел). Разбираш, че животът има своите условия. За да се чувства удобно сред образовани хора, за да бъде като у дома си и щастлив с тях, човек трябва да бъде образован до определена степен. Културните хора според мен трябва да отговарят на следните условия: 1. Те уважават човешката личност и за това са винаги мили, внимателни, любезни и готови да услужат на другите. Не се бунтуват заради чука или изчезналата гума; когато живеят с някого, не го карат да им се чувства длъжен за това, а когато си отиват, не казват: с вас не може да се живее! Те прощават шума, студа и изсушеното месо, и остроумието, и присъствието на непознати в домовете си… 2. Те не са състрадателни само към просяците и котките. Сърцето ги боли за това, което очите не могат да видят… Стоят будни през нощта, за да помогнат на П…, да платят образованието на братята си и да купят дрехи на майка си. 3. Те уважават имуществото на другите и затова си плащат дълговете.  4. Те са честни и се ужасяват от лъжата като от огън. Не лъжат дори за малки неща. Лъжата е обида за слушателя и го опошлява в очите на говорещия. Не се правят на това, което не са, държат се на улицата, както у дома, не се перчат пред по-скромните си другари. Не бърборят и не досаждат с прекалени откровения, когато не ги питат… От уважение към ушите на другите те по-често мълчат, отколкото говорят. 5. Те не унищожават себе си, за да предизвикат съчувствие и помощ. Не си играят със струните на сърцата на другите хора, за да ги карат да въздишат и да ги дундуркат. Не казват „Аз съм неразбран” или „Аз съм вече непотребен”, защото целият този стремеж към евтин резултат е вулгарен, изтъркан, фалшив… 6. Не са суетни. Не се вълнуват от такива фалшиви диаманти като познаването на знаменитости, здрависването с П…, възторга на салонните посетители, популярността в кръчмите… 7. Ако имат талант, те го уважават. За него жертват останалото – покой, жени, вино, суетност… Те са горди със своя талант… Освен това са взискателни към себе си. 8. Те развиват естетическото чувство у себе си. Те не могат да си легнат с дрехите; да гледат пукнатини, пълни с буболечки, по стените си; да дишат лош въздух; да вървят по наплют под. Стараят се да укротят и облагородят половия си инстинкт. Възпитанието им в това отношение не е така кухненско. От жените им трябва не легло, не конска пот, не ум, изразяващ се в умението да те подлъжат с фалшива бременност и безконечни лъжи. … Нужна им е, особено ако са художници, свежест, изящество, човечност. Не лочат водка по всяко време на деня и нощта; не душат около шкафовете, защото не са прасета и знаят, че не са. Пият, само когато са свободни, с повод… Защото искат mens sana in corpore sano (Здрав ум в здраво тяло). И така нататък. Такива са културните хора. За да си културен и да не стоиш по-долу от нивото на своето обкръжение, не е достатъчно да си чел „Записките на клуба Пикуик” („Посмъртните записки на клуба Пикуик“, Чарлз Дикенс)  или да си научил монолога от „Фауст”… Необходима е непрекъсната работа, ден и нощ, непрекъснато четене, учене, воля… Всеки час е скъпоценен… Ела при нас, счупи шишето с водка, легни и чети… Тургенев, ако желаеш, когото не си чел. Трябва да се откажеш от своята суетност, ти не си дете… скоро ще станеш на тридесет. Време е! Очаквам те… Всички ние те очакваме.” Източник: zona-zdrave.com; 

Снимки: peshkovo.com; pravmir.ru;  

https://cao.bg/anton-chehov-lichnost-pismo-brat/

 Таг АНТОН ЧЕХОВ: културните хоряа човешката личност