Кюфтета от ориз и кайма с картофи

 

https://www.pinterest.com/pin/3518505952908611/

 Таг дамски палта

Пароксизмалната кашлица включва честа и силна кашлица, която може да затрудни дишането на човек.

Кашлицата е автоматичен рефлекс, който помага на тялото ви да се отърве от излишната слуз, бактерии и други чужди вещества.

При инфекция кашлицата ви може да продължи за дълги периоди от време, което затруднява получаването на достатъчно кислород или поемането на дъх. Това може да накара детето ви да вдиша рязко и да издиша шумно за въздух. Състоянието най-често се свързва с коклюш или т. нар. “магарешка кашлица”.

През 2012 г., последната пикова година за магарешка кашлица, Центърът за контрол и превенция на заболяванията (CDC) съобщи за близо 50 000 случая на коклюш.

Съвсем наскоро, през 2019 г., CDC съобщи за близо 19 000 случая. Много от тези случаи, особено при малки деца, включват пароксизмални пристъпи на кашлица.

Прочетете, за да научите какво причинява пароксизмална кашлица, как се лекува, как да я предотвратите и кога трябва да отидете на лекар.

Внезапна задушаваща кашлница при ларингит – шумният ужас за родителите 

Как да разберете дали кашлицата е инфекция на гръдния кош?

Ако кашлицата е причинена от респираторна инфекция в гърдите, като пневмония или бронхит, може да имате следните симптоми:

• мокра кашлица

• изкашляне на жълта или зелена слуз

• хрипове или усещане за недостиг на въздух

• дискомфорт в гърдите

• треска

• главоболие

Гръдната инфекция може да продължи около 7 до 10 дни, преди да изчезне сама. Мократа кашлица може да продължи до 3 седмици.

Как звучи кашлицата при пневмония?

Кашлицата, дължаща се на пневмония, може да е по-силна от други видове кашлица, според проучване от 2021 г. 

Изследователите събрали звуци от кашлица от 30 възрастни и след това използвали алгоритъм, базиран на изкуствен интелект (AI), за да диагностицират тези с пневмония с около 85% точност.

Звуците при кашлица при пневмония били по-силни, особено в края на кашлицата.

Как да разпознаем пневмонията 

Домашни средства при пристъпи на кашлица

Опитайте следното у дома, за да намалите пристъпите на кашлица:

1. Нека детето пие достатъчно вода на ден, за да се поддържа хидратирано.

2. Къпете го редовно, за да поддържате тялото чисто и да ограничите разпространението на бактерии.

3. Мийте ръцете му често, за да предпазите бактериите от натрупване и разпространение.

4. Използвайте овлажнител за въздух, за да поддържате дихателните пътища влажни, което може да помогне за разхлабването на слузта и да улесни изкашлянето. Не прекалявайте с овлажнителя, тъй като това може да улесни размножаването на бактериите.

5. Ако повръща, нека яде малки порции по време на хранене, за да намали обема на повръщаното.

6. Намалете или премахнете излагането му на дим от изпарения от готвене.

7. Не използвайте силно ароматизирани продукти като спрейове за освежаване на въздуха, свещи, които могат да раздразнят дихателните пътища.

Лесни домашни рецепти при кашлица 

Предотвратяване на пароксизмална кашлица

Пароксизмалната кашлица от магарешка кашлица е често срещана при малки деца. Сред двата най-чести съвета са:

1. Нека детето спи с повдигната глава, за да попречите на слузта или стомашната киселина да се движат нагоре по дихателните пътища или гърлото.

2. Нека детето се храни бавно и да дъвче поне 20 пъти на хапка за по-лесно храносмилане.

https://ohnamama.bg/lyubopitno/paroksizmalnata-kashlica-ili-magareshka-kashlica-pri-deca-kak-da-ia-poznaem-2762

Таг  пароксизмална кашлица   ”магарешка кашлица, деца

  

Изследовател обяви вълнуващо откритие – древен град в Антарктика. Според него на сателитни снимки, поради глобалното затопляне, изпод вековен сняг и лед се появява древно селище (ще гледате видеото по-долу).

Ученият предоставя снимки, показващи структури, наподобяващи пирамидални форми и шарки, подобни на улиците на древните градове.

Специалистът по сателитна археология изследва района, където преди това астронавтите на НАСА откриват гигантска подземна кухина с дълбочина около 300 метра, разположена до ледника Туейтс.

Въпреки косвените доказателства, изследването изисква потвърждение и автентификация от водещи експерти и организации. Но представители на НАСА все още не са коментирали тази информация.

Трябва да се отбележи, че подобни значими археологически открития изискват подробни местни изследвания, за да бъдат потвърдени или опровергани. Научната общност е длъжна да проведе допълнителни изследвания за изясняване на информацията.

Въпреки това, експедициите до отдалечени райони на Антарктида са усложнени от финансови и логистични проблеми, което прави такова изследване трудно и скъпо …https://hiddentruth.site/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%82%D0%BE%D0%BF%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BA%D1%82%D0%B8/  Таг ледовета,Антрактида, древен, град

 

Дори 156 години след закупуването на Аляска от САЩ, руското наследство на арктическата държава вълнува умовете на американците.

Жителите на Ситка разказват за мистериозна Дама в черно – руска аристократка, чиято душа не е намерила покой след смъртта.

Фолклорът на най-северния щат на Съединените щати е съкровищница за изследователите на паранормалното. За мистериозния феномен на Ситка се съобщава в книгата “Духовете на Югоизточна Аляска: Историята и призраците на Аляска”, публикувана през 2016 г.

Авторът обръща внимание на градската легенда за бившия Новоархангелск, свързана с Барановския замък. Това е името на хълма, на който е стояла резиденцията на първия владетел на Руска Аляска – Александър Баранов.

Самата сграда изгаря при пожар през далечната 1894 година, но историите за призрака на “руска принцеса”, за която се твърди, че се появява по тези места, са възникнали много по-рано

Една от първите публикации по темата може да се прочете в “Ню Йорк Таймс” от 22 август 1883 година. Статията “Историята на един призрак в Аляска” разказва за дух, който се е настанил в изоставена сграда. Мистичната “принцеса” обикновено е виждана от хората на Ситка в полунощ. Твърди се, че носи дълга черна роба, а челото, шията и китките й са украсени с диаманти

.

Във вестникът пише:

“Тя кърши красивите си бели ръце и се скита тъжно от стая в стая, оставяйки слаб аромат на диви рози на всяка крачка.”

Смели офицери от военни кораби понякога се осмелявали да пренощуват в Барановския замък, но никой от тях така и не успял да разговаря с призрачната красавица.

Смята се, че Дамата в черно е дъщеря или племенница на руския губернатор, който някога е бил известен в Ситка със своята красота и изящество. Против волята си момичето било омъжено за мъж, когото не обичала. В първата брачна нощ булката изчезнала. Скоро тя била намерена мъртва в малка стая за гости.

Според една от версиите момичето се е самоубило. Според друга е убита от нещастен любовник, моряк на един от търговските кораби.

В книгата си Джеймс Деверо дава подробности за легендата, която е открил. Той описва младоженеца на Дамата в черно като жесток и порочен човек, изнудвал владетеля на Аляска, който е участвал в революционна конспирация.

Четете още: Легендата за Мери Стокъм: Обезглавеният и дух се появява и до днес!(видео)

Дори и след годежа красавицата продължава тайно да се среща с любовника си на брега на река Колошенка. Когато губернаторът научил за това, той изпратил младежа с морска експедиция на юг по американското крайбрежие. На 18 март момичето е омъжено за “злия принц” в православната катедрала “Архангел Михаил”.

В същия ден военният кораб се завръща в пристанището. Като научила за това, младоженката избягала от балната зала, за да се срещне с любовника си. Осъзнавайки, че положението им е безнадеждно, двойката решава да умре.

Деверо пише:

“С една последна целувка те извадиха скритите си остриета, пронизаха сърцата си и паднаха мъртви на брега на реката.”

Предполага се, че влюбените са били погребани далеч един от друг. И оттогава духът на “руската принцеса” се лута из Барановския замък. В някои версии на историята се разказва, че момичето държи свещ или фенер в ръцете си, сякаш търси любимия си. Кървава рана е видяна на гърдите на мъртвата красавица и преди да изчезне призракът, обикновено се чувя ужасен вик на болка.

Според фолклора, Дамата в черно се появява веднъж на шест месеца, предпочитайки северозападната част на бившето имение на Баранов.

Няма исторически доказателства за легендата от Ситка. Както писахме по-горе, Дамата в черно се свързва с името на първия владетел на Руската Америка Александър Баранов. Полярният изследовател Фредерик Шватка приписва историята на призрака на периода на шестия владетел, барон Фердинанд фон Врангел, който е “господар” на Ситка през 1830 г. – 1835 г.

Според версията на The Boston Alaskan, публикувана през 1906 г., кървавата драма се разиграва през пролетта на 1826 г., когато Аляска е управлявана от Матвей Муравьов. Като главни герои на историята журналистите посочват племенницата на Муравьов, княгиня Олга Арбузова, младия мидшипман Димитрий Давидов и стария граф Василиев. Въпреки това, нито един историк на Руската Америка не споменава такива лица.

Има много други противоречия в самата легенда. Например, от описанието не става ясно защо нещастната булка е облечена в черна роба, защото сватбената рокля на руските аристократи винаги е била бяла. В някои версии на историята призракът се нарича Дамата в синьо. Очевидно в тъмното, когато се появи дух, не е лесно да се различи цветът на дрехите му.

Историята на Дамата в черно е повлияна от литературната традиция, по-специално от романа на Уолтър Скот “Булката на Ламермур”. Следователно е възможно цялата история да е обикновено изобретение на жълтата преса от края на XIX век.

Но дори и да е така, с течение на времето легендата за красивия призрак е заживяла свой собствен живот. Например, предполагаемата дата на смъртта на Дамата в черно – 18 март – се дължи на факта, че именно на този ден през 1894 г. е изгорял Барановския замък.

https://zona666.com/%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D0%B2-%D1%87%D0%B5%D1%80/

Таг легендата мистериозната дама черно Аяскя

 

Един от любимите ми филми представя една семейна история – именно „Кръстникът”. В много отношения това е история за преживяванията на американските имигранти, същевременно това е история за натиска, които семейството и традицията упражняват върху идентичността. В сцена от филма Майкъл Корлеоне разказва на годеницата си, че иска да се откъсне от гешефтите на семейството си.Но след това различни обстоятелства оказват влияние върху него и го карат да се върне в семейството. Очарователна е тази история, тъй като тя изразява нещо от този човешки опит. Вижда се как Майкъл Корлеоне се бори да спечели свободата си, но накрая това не му се удава. В това има известен трагизъм. Намирам, че това е една разтърсваща история. Майкъл Сандел, роден през 1953 г. в Минеаполис, преподава право и политическа философия в Харвард

Артур Шопенхауер, немски философ: „Всички велики поети, които са били женени, са били нещастни”

Общественото развитие доведе до едно променено схващане за семейството. Красиво звучащите, извоювалите си най-напред одобрение думи „семейството е там, където са децата“, са наполовина верни, наполовина грешни. Вярно е, че децата имат нужда от общност, за да не израстват изолирани и без чувство за сигурност. Но семейството има за предпоставка едно благонадеждно партньорство и съпринадлежност, които изцяло се развиват в брака. Да мълчиш за тази предпоставка е нарушение, първо, на основния закон и, второ, на човешкия опит. Kардинал Карл Леман, роден през 1936 г., католически духовник

Нашето определение за семейството не твърди „семейството е там, където са децата”, а „семейството е там, където родителите поемат трайна отговорност за децата и децата за родителите”. Трайността на тази отговорност не е произволна, не се включва и изключва, считам това днес за решаващото. Тя показва какво значение добива в нашето застаряващо общество отговорността на децата към родителите.

Няма нищо по-лично от това да изградиш семейство. Тук политическото настойничество няма място. Трябва да създадем възможности за свобода на избора – това предполага респект спрямо различните жизнени проекти. Уважение към жизнения проект, при който родителите се посвещават изцяло на възпитанието на децата. Както и към жизнения проект, при който мъжът и жената искат да съчетаят семейството с професията.

В центъра на нашето общество е семейството. А в центъра на семейството са нашите деца. Ето защо ние правим всичко за спойката на нашето общество, за да поощряваме съвместния живот между поколенията. Отговорността на родителите за децата и на децата за родителите. Уважението спрямо различните жизнени проекти на хората.

Социалдемократите казват: семейството е там, където са децата. Това е едно от най-безсмислените изречения, които съм чувала някога. Семейството не е нито на улицата, нито на спортната площадка, нито в детските ясли. Семейството е там, където децата поемат отговорност за родителите и където родителите поемат отговорност за децата. Без отговорност няма семейство.

Точно по тази причина, а не от случайност, бракът и семейството са под особена защита на основния закон. Точно по тази причина ние казваме с цялата си толерантност: „Еднополовите жизнени партньорства няма и не бива да получават подкрепата на държавата“

. Но ние казахме ясно: партньорствата, които са претърпели неуспех, както и майките, които отглеждат сами децата си, както и бащите, които се грижат за децата си, без да живеят заедно с майката, също принадлежат към нашата представа за семейство.

Вярвам, че хората обичат да се обвързват. Никога не бих си помислила например, че всички, които са разведени, изграждат от това някаква философия, а по-скоро ще разгледам този факт просто като несполука на една връзка. Ангела Меркел, родена през 1954 г., канцлер на Германия

В епохата преди индустриалната революция семейството е голямо и животът се върти около дома. Домът е мястото, където се извършва работата, където се грижат за болните и се обучават децата. Тук е мястото за забавления на семейството. Тук се грижат за възрастните. Голямото семейство е центърът на социалната вселена.

Упадъкът на семейството като мощна институция не започна с д-р Спок или със списание „Плейбой”. Той започна, след като индустриалната революция отне повечето функции на семейството. Трудът беше прехвърлен във фабриката или в канцеларията. Болните бяха отведени в болници, децата  – в училища, а семейните двойки – в кината. Старците отидоха в старчески домове. След като всички тези задължения излязоха извън семейството, остана „семейното ядро”, поддържано не от функциите, извършвани от неговите членове, а от психологически връзки, които твърде лесно се прекъсват.

Третата вълна отново дава власт на семейството и на дома. Тя възстановява много от изгубените функции, които някога са правили семейството толкова важно за обществото. Домът става все по-силен, а ролята на семейството нараства. Но това са много различни семейства – някои са семейни ядра, други са големи фамилии, състоящи се от няколко поколения, някои са резултат на повторни бракове, някои са малки или бездетни, някои раждат деца, докато са млади, а други създават деца в зряла възраст. Това разнообразие от семейни структури отразява многообразието, което срещаме в икономиката и културата след демасовизирането на масовото общество на Втората вълна.

По ирония на съдбата, без да го съзнават, много радетели на „семейните ценности” не допринасят за укрепване на семейството, когато настояват за връщане към миналото. Те се опитват да възстановят стандартизирания модел на Втората вълна. Ако наистина искаме да укрепим семейството и отново да превърнем дома в централна институция, трябва да забравим периферните проблеми, да приемем многообразието и да върнем важните задачи на домакинството. Алвин Тофлър, роден през 1928 г., американски писател и футурист

https://cao.bg/brak-semeystvo-semeyni-tsennosti/

 ТАГ  семейство

Алберт Швайцер (1875-1965), мислител, лекар, органист, мисионер

На 4 септември 1965 г. умира един от най-великите мъже на нашето време – Алберт Швайцер. На него принадлежи мисълта, че иска да направи живота си аргумент на своето лично разбиране за човечност. Публикуваме откъс от неговите виждания за смисъла на етиката.

„Същността на доброто е: да опазваш живот, да развиваш живот, да изведеш живота до най-висшата му стойност. Същността на злото е: да увреждаш живот, да възпираш живота в неговото развитие. Значи основният принцип на етиката е преклонението пред живота. Всяко добро, което правя на някое създание, в крайна сметка помага да бъде съхранен и развиван животът му.

Хуманността (Humanitas, човечност) е доброто отношение на човека към ближния му. Думата изразява необходимостта да бъдем добри не само защото това е една от етическите заповеди, а защото такова поведение съответства на нашата същност.

ПРЕКЛОНЕНИЕТО ПРЕД ЖИВОТА

В основни линии преклонението пред живота повелява същото, което учи етическият принцип на любовта. Само че преклонението пред живота обосновава и самата повеля на любовта и изисква състрадание към всяко живо същество.

Важно е също, че етиката на любовта ни вменява само поведението към другите, но не и как да се отнасяме към нас самите. От нея не може да се изведе изискването да бъдем верни на собствената същност, което е основен елемент на етическата личност.

В действителност обаче именно преклонението пред собствения ни живот ни кара да бъдем верни на себе си, като се откажем от всякаква престореност, която в една или друга ситуация би ни послужила, и никога да не ни налегне умора в борбата за собствената ни същност.

Паметникът на Алберт Швайцер в неговото родно място – Кайзерсберг, Елзас, Франция

 

Етиката, която се занимава само с поведението на човека към себеподобните му, може да е много дълбока и жизнена. Но тя остава нецялостна. Затова беше неизбежно един ден човешката мисъл да се смути от жестокото и незабранено от никой закон отношение към другите създания и да настоява пред етиката да се смили над тях. Етиката подходи боязливо към тази сериозна задача. Едва от кратко време това начинание среща внимание в света.

ЕТИКА НА ПРЕКЛОНЕНИЕТО ПРЕД ЖИВОТА

И ето хората вече започват да се убеждават, че етиката на преклонението пред живота, която изисква да бъдем добри към всички живи същества, отговаря на естественото чувство на мислещия човек. Когато сме етични към всички създания, ние влизаме в духовна връзка с вселената.

В света волята за живот е в конфликт със самата себе си. В нас тя желае да бъде в мир със себе си. В света тя се проявява, в нас тя се развива. Духът ни повелява да бъдем различни от света. Прекланяйки се пред живота, по елементарен, дълбок и жизнен начин ние ставаме благочестиви…

Сега е ред всеки от нас да проявява добротата, която е заложена в същността му, за да се разкрие тя като сила, даваща насока на историята, и да възвести началото на ерата на хуманността.”

Из „Култура и етика” Алберт Швайцер, Наука и изкуство, София, 1990 г.

Снимки: artikelmagazin.de; fotocommunity.de;

https://cao.bg/albert-shvaytser-tsennosti-dobrota/

Таг АЛБЕРТ ШВАЙЦЕР: ДОБРОТАТА НАШАТА СЪЩНОСТ

Документът е в процес на попълване.]

1. Общи положения1.1. В езиковата си политика сайтът се придържа към актуалните книжовни норми в българския език: граматични, правописни, пунктуационни, лексикални.1.2. В настоящия документ се включват случаите, в които езикът в сайта се разграничава от книжовноезиковите норми (най-вече от Официален правописен речник на българския език. С.: БАН, Просвета, 2012).1.3. В този документ са включени и правила, които не противоречат на актуалните книжовноезикови норми, но не са изрично уговорени и скрепени от кодификатора.1.4. Вътрешните правила се включват в настоящия документ след обсъждане от членовете на екипа и вземане на общо решение.1.5. Всички работещи във и за сайта се придържат към вътрешните правила за стил, граматика, правопис и пунктуация.2. Стил2.1. За назоваване на жени се употребяват съществителни имена от женски род.журналистката Веселина Седларска, писателката Теодора Димова, председателката на Народното събрание Цвета Караянчева, кметицата на София Йорданка ФандъковаИзключения се правят за научни степени и звания.професор Николчина, доцент Томова, инженер Пенева2.2. С латиница се изписват названията на социалните мрежи.Facebook, Twitter3. Граматика3.1. Глаголните форми на -л в състава на учтивата форма се употребяват в мъжки или в женски род ед.ч., съобразно пола на събеседника.Господине, изпратил ли сте вече отговора си?
Госпожо, бихте ли споделила своето мнение?3.2. В бройната форма на същестителните имена от м.р. с наставка -изъм гласната ъ изпада.два механизма, два фразеологизма4. Правопис4.1. Главни и малки букви.4.1.1. С главна буква се пишат названия на официални документи.Протокол №456, Решение №283 на Министерския съвет4.1.1. С малка буква се пишат думи, които не са съществителни собствени имена.еврозона4.2. Слято, полуслято и разделно писане.4.2.1. Слято се пишат думите с първа съставка фото, радио, видео, аудио.фотоапарат, радиопредаване, видеоклип, аудиокнига4.3. Изписване на думи с цифри и букви.4.3.1. Числителните редни имена се пишат със съответните арабски цифри, малко тире и последната сричка от думата.1-ви, 2-ри, 3-ти, 4-ти, 5-ти, 6-ти, 7-ми, 8-ми, 9-ти, 10-ти, 11-ти, 20-ти, 21-ви, 22-ри, 30-ти, 40-тиАко числителното редно име е членувано, определителният член се добавя.1-вият, 1-вия, 1-вата, 1-вото, 1-вите
40-тият, 40-тия, 40-тата, 40-тото, 40-тите5. Пунктуация5.1. Запетая.5.1.1. Не се поставя затваряща запетая на да-изречение.Да отричаме очевидното е наивно.5.2. Съчетаване на препинателни знаци при цитиране.5.2.1. Ако цитатът представлява самостоятелно изречение и е след въвеждащо авторово изречение, завършващо с двоеточие, затварящите кавички на цитата се поставят след знака за край на изречение – точка, удивителен знак, въпросителен знак, многоточие.Той каза: „Идеята е добра.“
Той възкликна: „Идеята е страхотна!“
Той попита: „Добра ли е идеята?“
Той каза: „Идеята е добра…“

Днес голяма част от стопаните на женски кучета избират да ги стерилизират. По същество, стерилизацията е процедура, която премахва яйчниците и матката на животното, като по този начин то не може да забременее. Ако домашният ви любимец не е преминал подобна интервенция обаче, то трябва да знаете, че при него има периоди на разгонване, по време на които животното може да зачене след чифтосване с мъжки.

Снимка: iStock

Колко често средно се случва разгонването при женските кучета?

Кучетата се разгонват средно на всеки шест месеца. Това означава, че типичната женска ще е разгонена един до два пъти годишно. Това обаче варира в зависимост от породата, здравословното състояние и размера на питомеца ви. 

Големите кучета обикновено се разгонват веднъж годишни, докато при малките това може да се случи от три до четири пъти на година.

За разлика от други животни, птици, коне и кози, при кучетата няма конкретен сезон, който да съответства на цикъла на разгонване – той може да се случи по всяко време на годината. Например, ако кучето ви се разгони за първи път през февруари, то вероятно отново ще навлезе в този период през август или септември.

Снимка: iStock

• Големи кучета

Големите кучета имат по-малко периоди на разгонване в сравнение с по-малките. Санбернарите и Немските догове, например, обикновено се разгонват само веднъж на всеки 12 до 18 месеца. Това затруднява развъждането им, а и самите котила при тези породи са по-малки, освен че са по-малко като брой годишно.

• Малки кучета

Малките кучета могат да се разгонят три дори четири пъти годишно. Това означава, че при тях това се случва на всеки три-четири месеца, а не на всеки шест. Освен че честотата на разгонване (и потенциално забременяване през този период) прави отглеждането на по-малките кучета по-доходоносно, това също означава, че ще трябва да се подготвите, че домашният ви любимец ще е разгонен много повече дни от годината в сравнение с по-голямо четириного. 

Снимка: iStock

Колко дълго продължава разгонването при кучетата?

Кучетата обикновено са разгонени между 1 до 2 седмици, като това варира спрямо размера и породата им. При някои домашни любимци разгонването може да продължи само няколко дни, докато други могат да са разгонени три и повече седмици.

Ако трябва да обобщим,

 цикълът на разгонване при кучетата може да продължи от 5 до 21 дни. 

Обикновено кучетата се разгонват два пъти годишно за по 10-15 дни. Това означава, че средно една женска прекарва 20-30 дни годишно разгонена, като това варира според размера и породата.

Снимка: iStock

Тази информация е важна за всеки, който реши да не стерилизира кучето си. Ако планирате да развъждате косматия си другар, важно е да знаете кога вашата женска е разгонена, за да можете да съставите план. Бременността при кучетата продължава средно около 9 седмици. Ако не планирате да развъждате домашния си любимец, става още по-важно да знаете кога се случва разгонването, за да предотвратите нежелана бременност и да наблюдавате питомеца си за физически и поведенчески проблеми.

В заключение, да знаете кога да очаквате кучето ви да се разгони, е важно – както за развъдчиците, така и за обикновените собственици на домашни любимци. Повечето четириноги се разгонват веднъж на всеки шест месеца или два пъти годишно, но при някои четириноги това може да се случи по-често или по-рядко, в зависимост от възрастта и размера им. 

Женските кучета обикновено прекарват между 14 до 30 дни годишно разгонени. Този период влияе на цялостното им здраве и поведение. Тази информация е от решаващо значение за хората, които искат или не да развъждат своето куче.

Колко често обаче се разгонват нестерилизираните женски кучета? Краткият отговор е: зависи. 

Повечето кучета се разгонват на всеки шест месеца, но този интервал не е еднакъв и не важи за всяко четириного. При някои домашни любимци има по-кратки между разголванията, други – по-дълги.

Колко често средно се случва разгонването при женските кучета?

Кучетата се разгонват средно на всеки шест месеца. Това означава, че типичната женска ще е разгонена един до два пъти годишно. Това обаче варира в зависимост от породата, здравословното състояние и размера на питомеца ви. 

Големите кучета обикновено се разгонват веднъж годишни, докато при малките това може да се случи от три до четири пъти на година.

За разлика от други животни, птици, коне и кози, при кучетата няма конкретен сезон, който да съответства на цикъла на разгонване – той може да се случи по всяко време на годината. Например, ако кучето ви се разгони за първи път през февруари, то вероятно отново ще навлезе в този период през август или септември.

Снимка: iStock

Големи кучета

Големите кучета имат по-малко периоди на разгонване в сравнение с по-малките. Санбернарите и Немските догове, например, обикновено се разгонват само веднъж на всеки 12 до 18 месеца. Това затруднява развъждането им, а и самите котила при тези породи са по-малки, освен че са по-малко като брой годишно.

• Малки кучета

Малките кучета могат да се разгонят три дори четири пъти годишно. Това означава, че при тях това се случва на всеки три-четири месеца, а не на всеки шест. Освен че честотата на разгонване (и потенциално забременяване през този период) прави отглеждането на по-малките кучета по-доходоносно, това също означава, че ще трябва да се подготвите, че домашният ви любимец ще е разгонен много повече дни от годината в сравнение с по-голямо четириного. 

Снимка: iStock

Колко дълго продължава разгонването при кучетата?

Кучетата обикновено са разгонени между 1 до 2 седмици, като това варира спрямо размера и породата им. При някои домашни любимци разгонването може да продължи само няколко дни, докато други могат да са разгонени три и повече седмици.

Ако трябва да обобщим,

 цикълът на разгонване при кучетата може да продължи от 5 до 21 дни.  

Обикновено кучетата се разгонват два пъти годишно за по 10-15 дни. Това означава, че средно една женска прекарва 20-30 дни годишно разгонена, като това варира според размера и породата.

Снимка: iStock

Тази информация е важна за всеки, който реши да не стерилизира кучето си. Ако планирате да развъждате косматия си другар, важно е да знаете кога вашата женска е разгонена, за да можете да съставите план. Бременността при кучетата продължава средно около 9 седмици. Ако не планирате да развъждате домашния си любимец, става още по-важно да знаете кога се случва разгонването, за да предотвратите нежелана бременност и да наблюдавате питомеца си за физически и поведенчески проблеми.

В заключение, да знаете кога да очаквате кучето ви да се разгони, е важно – както за развъдчиците, така и за обикновените собственици на домашни любимци. Повечето четириноги се разгонват веднъж на всеки шест месеца или два пъти годишно, но при някои четириноги това може да се случи по-често или по-рядко, в зависимост от възрастта и размера им. 

Женските кучета обикновено прекарват между 14 до 30 дни годишно разгонени. Този период влияе на цялостното им здраве и поведение. Тази информация е от решаващо значение за хората, които искат или не да развъждат своето куче.

Колко често средно се случва разгонването при женските кучета?

Кучетата се разгонват средно на всеки шест месеца. Това означава, че типичната женска ще е разгонена един до два пъти годишно. Това обаче варира в зависимост от породата, здравословното състояние и размера на питомеца ви. 

Големите кучета обикновено се разгонват веднъж годишни, докато при малките това може да се случи от три до четири пъти на година.

За разлика от други животни, птици, коне и кози, при кучетата няма конкретен сезон, който да съответства на цикъла на разгонване – той може да се случи по всяко време на годината. Например, ако кучето ви се разгони за първи път през февруари, то вероятно отново ще навлезе в този период през август или септември.

Снимка: iStock

 

• Големи кучета

Големите кучета имат по-малко периоди на разгонване в сравнение с по-малките. Санбернарите и Немските догове, например, обикновено се разгонват само веднъж на всеки 12 до 18 месеца. Това затруднява развъждането им, а и самите котила при тези породи са по-малки, освен че са по-малко като брой годишно.

• Малки кучета

Малките кучета могат да се разгонят три дори четири пъти годишно. Това означава, че при тях това се случва на всеки три-четири месеца, а не на всеки шест. Освен че честотата на разгонване (и потенциално забременяване през този период) прави отглеждането на по-малките кучета по-доходоносно, това също означава, че ще трябва да се подготвите, че домашният ви любимец ще е разгонен много повече дни от годината в сравнение с по-голямо четириного. 

Снимка: iStock

 

Колко дълго продължава разгонването при кучетата?

Кучетата обикновено са разгонени между 1 до 2 седмици, като това варира спрямо размера и породата им. При някои домашни любимци разгонването може да продължи само няколко дни, докато други могат да са разгонени три и повече седмици.

Ако трябва да обобщим,

 цикълът на разгонване при кучетата може да продължи от 5 до 21 дни

Обиквено кучетата се разгонват два пъти годишно за по 10-15 дни. Това означава, че средно една женска прекарва 20-30 дни годишно разгонена, като това варира според размера и породата.

Снимка: iStock

 

Тази информация е важна за всеки, който реши да не стерилизира кучето си. Ако планирате да развъждате косматия си другар, важно е да знаете кога вашата женска е разгонена, за да можете да съставите план. Бременността при кучетата продължава средно около 9 седмици. Ако не планирате да развъждате домашния си любимец, става още по-важно да знаете кога се случва разгонването, за да предотвратите нежелана бременност и да наблюдавате питомеца си за физически и поведенчески проблеми.

В заключение, да знаете кога да очаквате кучето ви да се разгони, е важно – както за развъдчиците, така и за обикновените собственици на домашни любимци. Повечето четириноги се разгонват веднъж на всеки шест месеца или два пъти годишно, но при някои четириноги това може да се случи по-често или по-рядко, в зависимост от възрастта и размера им. 

Женските кучета обикновено прекарват между 14 до 30 дни годишно разгонени. Този период влияе на цялостното им здраве и поведение. Тази информация е от решаващо значение за хората, които искат или не да развъждат своето куче.

 https://news.google.com/home?hl=bg&gl=BG&ceid=BG:bg

ТагКолко често се разгонват кучетата?

Поради що се срамите да се наричате Българи???

Шарл де Гол: „БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА Е ЛЮЛКАТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРА И ЦИВИЛИЗАЦИЯ” 1962 г.

Франсоа Митеран : “БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД Е ЕДИН ОТ СЪЗДАТЕЛИТЕ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА НА НАШАТА ПЛАНЕТА.”

Италианският президент Карло Чампи в словото си при откриването на зимната олимпиада в Торино през 2006 г каза: “БЪЛГАРИТЕ СА ЕДНИ ОТ ПЪРВИТЕ ТВОРЦИ НА НАШАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ”.

“Една от историческите заслуги на българите е тази, че задържаха успешно няколко века турците далече от сърцето на Европа. Те платиха прескъпо с кръвта си, с вярата си, свободата си и упадъка на брилянтната им култура по онова време” – Проф. Санте Грачоти, Италия

„Цар Симеон бе Карл Велики за България, но по-образован от нашия Карл Велики и много по-щастлив от него, защото положи основите на една национална литература.” – Френският историк Алфред Рамбо

“Българите бяха оня народ,който допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали подкваса за вечни времена”. Проф. Геза Фехер – византолог, изследвал също историята на древните българи и маджари, както и историческите връзки между тях. Негово дело са трудовете – „Военното дело на прабългарите” и „Облеклото и оръжието на старата българска войска”

“Украите, а също така и белорусите, и руснаците, всички си спомняме, че писмеността, културата ни и православната християнска вяра произхождат от България. Искам да припомня и факта, че двамата първи украински патриарси са етнически българи – Григорий Цамблак и Киприан”. Вячеслав Похвалски – посланик на Украйна в България.

Византийски Тропарх от 999 година: “Те, българите, някога бяха най-справедливия от всички народи и от всичко на света почитаха най-много тези добродетели и сами достигаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволн

Академик Омелян Прицак (специалист по средновековна история) от Университета “Харвард”, пред една световна аудитория е заявил следното, което ни кара да се чувстваме горди, че сме българи: “В СРАВНЕНИЕ С ПОТОМЪКА НА АТИЛА – ЦАР СИМЕОН I, ВИЗАНТИЙСКИЯТ ИМПЕРАТОР Е ИЗГЛЕЖДАЛ КАТО ПАРВЕНЮ”!

„Това е народът (българите), който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал; народ в който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, в който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение; те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои, и народ, който дълго време е извършвал войните си само с набези”. Магнус Феликс Енодий – „Похвално слово за крал Теодорих” (6 в.).

„Земята Ще се отвори (ще излезе тракийското злато) и ще се открие кои са в същност българите. Българите не са чергари, а откъдето са минали са оставили държава и бел град (белокаменни градове). Българското писмо е едно от най-старите на планетата”.

Руския академик Дмитрий Лихачов:”…И чуждите завоеватели не можаха да победят тази ДЪРЖАВА НА ДУХА, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха българският език, писменост и култура!… Българската държава на Духа се простира от Балтийско море до Тихия океан и от Северния ледовит океан до Индийския”. “…вие сте най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността, древния Рим, Гърция и т.н., но България остана като жива отломка от древната европейска култура, най-древната …отломка. И затова трябва да я съхраним, та днешна България да не бъде само последна отломка от миналото, но и първата от бъдещето – първата култура, която ще прекрачи в третото хилядолетие и ще понесе културата към бъдещето…”