Monthly Archives: януари 2024

АНТОН ЧЕХОВ: КУЛТУРНИТЕ ХОРА УВАЖАВАТ ЧОВЕШКАТА ЛИЧНОСТ БР.277 АТ ЛИЧ НОСТ И СА СЪСТРАДАТЕЛНИ

Антон Чехов: Културните хора уважават човешката личност и са състрадателни

Писмо на Антон Чехов до брат му Николай
Преди повече от 120 години руският класик – писателят Антон Павлович Чехов написал писмо до брат си Николай – талантлив художник, но слабохарактерен и отчаян пияница. Знаейки слабостите на своя брат, писателят много страдал за него и се ядосвал заради неговото несериозно отношение към дарбата, която притежавал. Антон Чехов написал на брат си: „Загива силният руски талант, загива за грош”. И, разбира се, направил опит да го вразуми, да му обясни, че прави грешка, като живее такъв живот. В писмото  Антон Чехов изразява загриженото и топло отношение към брат си Николай, но размислите и съветите в това писмо имат общочовешки характер. Може би ние не сме алкохолици, отчаяни комарджии и загубили ориентири хора, но като цяло много от нас, както и Николай Павлович, са потънали в самосъжаление, пилеят таланта си и заемат позата „никой не ме разбира”. Така вредим не само на себе си, но и на близките си и на онези, на които не сме безразлични. Публикуваме текста на самото писмо: Москва, 1886 г. Често ми се оплакваш, че хората „не те разбират”! Гьоте и Нютон не са се оплаквали от това… Само Христос, но той е говорел за своята доктрина, а не за себе си… Хората те разбират идеално добре. Ако ти не се разбираш, вината не е тяхна. Уверявам те като твой брат и като приятел, че те разбирам и ти съчувствам с цялото си сърце. Познавам добрите ти качества, както познавам петте си пръста. Имаш само един недостатък и погрешността на твоята позиция, твоето нещастие и твоето неразположение на стомаха се дължат изцяло на него. Това е твоята пълна липса на култура. Прости ми моля те, но veritas magis amicitiae (Истината е повече от приятелството / Истината е верният приятел). Разбираш, че животът има своите условия. За да се чувства удобно сред образовани хора, за да бъде като у дома си и щастлив с тях, човек трябва да бъде образован до определена степен. Културните хора според мен трябва да отговарят на следните условия: 1. Те уважават човешката личност и за това са винаги мили, внимателни, любезни и готови да услужат на другите. Не се бунтуват заради чука или изчезналата гума; когато живеят с някого, не го карат да им се чувства длъжен за това, а когато си отиват, не казват: с вас не може да се живее! Те прощават шума, студа и изсушеното месо, и остроумието, и присъствието на непознати в домовете си… 2. Те не са състрадателни само към просяците и котките. Сърцето ги боли за това, което очите не могат да видят… Стоят будни през нощта, за да помогнат на П…, да платят образованието на братята си и да купят дрехи на майка си. 3. Те уважават имуществото на другите и затова си плащат дълговете. chehov 1 4. Те са честни и се ужасяват от лъжата като от огън. Не лъжат дори за малки неща. Лъжата е обида за слушателя и го опошлява в очите на говорещия. Не се правят на това, което не са, държат се на улицата, както у дома, не се перчат пред по-скромните си другари. Не бърборят и не досаждат с прекалени откровения, когато не ги питат… От уважение към ушите на другите те по-често мълчат, отколкото говорят. 5. Те не унищожават себе си, за да предизвикат съчувствие и помощ. Не си играят със струните на сърцата на другите хора, за да ги карат да въздишат и да ги дундуркат. Не казват „Аз съм неразбран” или „Аз съм вече непотребен”, защото целият този стремеж към евтин резултат е вулгарен, изтъркан, фалшив… 6. Не са суетни. Не се вълнуват от такива фалшиви диаманти като познаването на знаменитости, здрависването с П…, възторга на салонните посетители, популярността в кръчмите… 7. Ако имат талант, те го уважават. За него жертват останалото – покой, жени, вино, суетност… Те са горди със своя талант… Освен това са взискателни към себе си. 8. Те развиват естетическото чувство у себе си. Те не могат да си легнат с дрехите; да гледат пукнатини, пълни с буболечки, по стените си; да дишат лош въздух; да вървят по наплют под. Стараят се да укротят и облагородят половия си инстинкт. Възпитанието им в това отношение не е така кухненско. От жените им трябва не легло, не конска пот, не ум, изразяващ се в умението да те подлъжат с фалшива бременност и безконечни лъжи. … Нужна им е, особено ако са художници, свежест, изящество, човечност. Не лочат водка по всяко време на деня и нощта; не душат около шкафовете, защото не са прасета и знаят, че не са. Пият, само когато са свободни, с повод… Защото искат mens sana in corpore sano (Здрав ум в здраво тяло). И така нататък. Такива са културните хора. За да си културен и да не стоиш по-долу от нивото на своето обкръжение, не е достатъчно да си чел „Записките на клуба Пикуик” (Посмъртните записки на клуба Пикуик“, Чарлз Дикенс или да си научил монолога от „Фауст”… Необходима е непрекъсната работа, ден и нощ, непрекъснато четене, учене, воля… Всеки час е скъпоценен… Ела при нас, счупи шишето с водка, легни и чети… Тургенев, ако желаеш, когото не си чел. Трябва да се откажеш от своята суетност, ти не си дете… скоро ще станеш на тридесет. Време е! Очаквам те… Всички ние те очакваме.” Източник: zona-zdrave.com; Снимки: peshkovo.compravmir.ru;
 https://cao.bg/anton-chehov-lichnost-pismo-brat/
таг АНТОН ЧЕХОВ: КУЛТУРНИТЕ ХОРА

МАРГЬОРИТ ЮРСЕНАР: ИЗПОВЕД НА РИМСКИЯ ИМПТОР АДРИАН КЪМ МАРК АВРЕЛИЙ бр 278

Маргьорит Юрсенар: Изповед на римския император Адриан към Марк Аврелий

Маргьорит Юрсенар – „Мемоарите на Адриан” (фрагменти)

Публикуваме фрагменти от „Мемоарите на Адриан” на френската писателка Маргьорит Юрсенар (1903-1987). Това е една романизована биография на римския император Адриан. В тази фиктивна автобиография император Адриан се обръща към младия Марк Аврелий, чиито способности той е открил и го насочва в духа да служи, за да заеме по-късно достойно императорския пост в Рим. В бележките си по историята на написването на „Мемоарите на Адриан” Маргьорит Юрсенар подчертава: „Втори век ме интересува, защото за твърде дълго време е бил един от последните векове на свободни хора. Що се отнася до нас, ние сме може би вече твърде далеч от подобна епоха.” … Още не съм толкова слаб, че да се поддам на кошмарите на страха, почти толкова нелепи, колкото и илюзиите на надеждата, но много по-мъчителни. Все пак съм стигнал възрастта, в която за всеки човек животът е едно прието поражение. Да се каже, че дните ми са преброени, не означава нищо. Така е било открай време. Така е за всички ни. Известни периоди от живота ми заприличват все повече на празните зали на твърде просторен дворец, който обеднелият собственик вече не обитава изцяло.

ТРИ НАЧИНА ЗА ПРЕЦЕНКА НА ЧОВЕШКОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ

Като всеки друг и аз разполагам само с три начина за преценка на човешкото съществуване. Изучаването на собственото „аз” – най-трудният, най-опасният, но и най-плодотворният метод. Наблюдението над хората, които най-често успяват да скрият от нас тайните си или правят всичко, за да ни накарат да повярваме, че имат такива. Книгите със своеобразните грешки в зрителната точка, които възникват между редовете. Човешкият разум отказва да приеме, че е рожба на случайността. Преходно дело на съдба, която не ръководи никакъв бог, а още по-малко самият той. Една част от всеки живот, дори най-малко достойният за изучаване, се прекарва в търсене на неговия смисъл и начало, на корените му. Не презирам хората. Ако беше така, нямаше да имам никакво право, нито основание да се опитвам да ги управлявам. Знам, че са суетни, невежи, алчни, неспокойни и способни на всичко, за да успеят, за да се издигнат дори само в собствените си очи или просто за да си спестят страданието. Зная, че съм като тях, поне на моменти или бих могъл да бъда като тях. Разликите, които забелязвам между другите и мен, са твърде незначителни, за да натежат в крайната равносметка. Старая се поведението ми да бъде еднакво отдалечено и от хладното превъзходство на философа, и от наглостта на един Цезар например. И най-пропадналите хора имат нещо светло в себе си. Този убиец свири прилично на флейта. Надзирателят, който раздира с бич тялото на роба, е може би добър син, а този глупак би разделил с мен и последния си залък хляб. Ако варварите някога завладеят света, и те ще бъдат принудени да възприемат част от нашите методи и накрая вероятно ще заприличат на нас.

ХОРАТА СА НЕПОСТОЯННИ КАКТО В ДОБРОТО, ТАКА И В ЗЛОТО

Повечето хора са непостоянни както в доброто, така и в злото. Недоверието им, повече или по-малко враждебното им безразличие се огъва прекалено бързо, почти неприлично и се превръща твърде лесно в признателност, в уважение. Впрочем може би също така краткотрайни. Дори егоизмът им може да бъде насочен към полезни цели. Що се отнася до мен, стремил съм се повече към свободата, отколкото към властта. Към властта – само защото отчасти гарантира свободата. Императорът прие новината за идването си на власт с възхитително самообладание. Отдавна го очакваше и то с нищо не променяше плановете му. Оставаше такъв, какъвто винаги е бил, какъвто щеше да бъде до смъртта си – военачалник. Но неговото достойнство се състоеше в това, че благодарение на своето чисто военно схващане за дисциплината си бе създал точна идея за онова, което се нарича държавен ред. Император-воин, но съвсем не воин-император. Не промени нищо в начина си на живот. В скромността му нямаше нито предвзетост, нито високомерие. Докато армията ликуваше, той приемаше новата си отговорност като част от ежедневието, изразявайки простодушно задоволството си пред своите близки. Бих искал да притежавам храброст, която да бъде винаги хладнокръвна, безразлична, лишена от всякаква физическа възбуда и невъзмутима като спокойствието на боговете. Не се лаская от мисълта, че съм го постигнал. Често говорим за мечтите на младите, като съвсем забравяме тяхната пресметливост. Тя също е мечта и не по-малко безумна от самите мечти.

Marg Yurs

Публий Елий Траян Адриан (24 януари 76 г. – 10 юли 138 г.), римски император от 117 до 138 г. сл. Хр.

 

ПРЪВ НА СЕЛО, ВМЕСТО ВТОРИ В РИМ

Цезар е бил прав да предпочете да бъде пръв на село, вместо втори в Рим. Не от амбиция или пустословие, а защото заемащият второто място може да избира само между опасностите на подчинението или на бунта, или на още по-страшните опасности на компромиса. Бях виновен за долното недоверие, което ни пречи да признаем величието на човека, когото познаваме прекалено добре. Разбрах, че малцина намират смисъла на живота си преди смъртта и преценявах с по-голяма снизходителност прекъснатото им дело. Виждам едно-единствено възражение срещу всяко усилие за подобряване на човешката участ: че може би хората не са достойни за него. Способен съм да си представя и по-лоши форми на робство от нашата, тъй като биха били по-коварни. Било ако успеем да превърнем хората в глупави и доволни машини, които се смятат свободни, когато в същност са зависими. Било ако развием у тях, с изключение на развлеченията и човешките удоволствия, такава настървена любов към труда, каквато е страстта към война у варварските раси.

НЕПОВТОРИМОСТ НА ПОСЛЕДНАТА ОБИЧ

Нищо не пречеше да бъде същото и с тази последна обич. Нищо, освен нейната неповторимост, която я отличаваше от останалите. Навикът и без друго щеше да ни отведе до безславния, но безопасен край, който животът поднася на онези, които се примиряват с безболезненото и постепенно изхабяване на чувствата. Страстта можеше да се превърне в приятелство, както смятат моралистите. Или в по-често срещаното безразличие. Мъдростта се състои в това да не пренебрегваш нищо от случайностите, които са самия живот, стига само да се постараеш да избегнеш най-зловредните. Вече се бях убедил, че нашият разум възприема само нищожна част от фактите. Все повече ме привличаше мъглявият свят на усещанията – тъмна нощ, в която проблясват и се въртят ослепителни слънца. Неустойчивите теории, изградени от човека като защита срещу смъртта, изразяват две тенденции. Първата представя смъртта като неизбежно зло. Напомня ни, че нито красотата, нито младостта, нито любовта могат да избегнат разложението. Тя ни доказва, че животът и съпътстващите го беди са по-ужасни от самата смърт и че е по-добре да умреш, отколкото да остарееш. Вторият вид аргументи противоречат на първия, но нашите философи не са чак дотам придирчиви. Тук вече не става дума да се примириш със смъртта, а да я отречеш. Единствено душата била важна. Самонадеяно приемаха като факт безсмъртието на тази абстрактна същност, за която не сме чували да съществува извън тялото и чиято реалност не са си дали труда да докажат.

БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКИЯ РОД И ИНДИВИДУАЛНАТА СМЪРТ

Смята се, че безсмъртието на човешкия род изкупва всяка индивидуална смърт. Говореха за слава – красива дума, която изпълва сърцето, и се опитваха да установят между нея и безсмъртието някакво измамно единство. Като че ли следата, която оставя след себе си даден човек, е равносилна на неговото присъствие. В много отношения мисълта на нашите философи ми се струваше също така ограничена, объркана или безплодна. Три четвърти от интелектуалните ни занимания не са нищо друго освен празни умувания. Задавах си въпроса дали тази нарастваща пустота се дължи на спадане на интелектуалния уровен или на нравствен упадък. Каквато и да беше причината, умствената посредственост навсякъде вървеше ръка за ръка с учудваща душевна низост. Подозирам, че зад твоята (на Марк Аврелий) добре усвоена твърдост се крие нежност и може би дори слабост. В теб отгатвам наличието на гений, който не е непременно геният на държавника. Въпреки всичко светът ще бъде завинаги по-добър, затова че ще е видял поне веднъж тези достойнства въплътени във върховната власт. Понякога ми се струва, че Ахил е най-славният от всички мъже заради своята смелост, душевна сила, знания и ум. Неотлъчни от телесна ловкост, както и заради своето пламенно чувство към младия си другар. Нищо не ми се струва по-възвишено от отчаянието му, поради което бе презрял живота и пожелал смъртта след загубата на своя любим (Патрокъл). Животът е жесток и това ни е известно. Именно защото очаквам много малко от човешкия жребий, щастливите периоди, частичните успехи, усилията да започнеш отново и да продължиш ми се струват чудеса, които са своеобразна отплата за огромната маса от злини и поражения, безотговорност и заблуди. Източник: Маргьорит Юрсенар – „Мемоарите на Адриан”; Народна култура, София, 1983; превод: Нели Захариева; Снимки: corbisimages.com; de.wikipedia.org;

https://cao.bg/margyorit-yursenar-memoari-adrian/

Таг  ИМПТОР АДРИАН КЪМ МАРК АВРЕЛИЙ  

СТИХОВЕ БР.278

«Иван Пехливанов»

КОПРИВЩЕНСК  ВЪЗПЕВ

възпев

 рав не ломи!

 
Ек от годините гордо изминати!
Храмове святи,прочути школа…
Разлив от знание…Зов за въстание…
Низ безконечен от светли дела!
 
Плочи и бюстове,паметни кръстове,
доблестен ред имена,имена…
Родно възраждала,българи раждала-
силна,размирна,сред всички- една!

ех,ти,копривщица 

На Райна Каблешкова

Светло Възраждане,
светли съграждани-
почетен низ имена.
Памет и корени
в слово повторени.
Книги-поток светлина!

 

Нишки намерени,
клони разперени,
родов величествен дъб.
Святи молебени.
Кости, погребани
в земната бащина длъб.
 
Чудо на пръстите,
празник на плъстите.
Соба иконно добра.
Песни без краища.
Гозба ухаеща,
пъстро постлана софра.
 
Пусти копривщенци:
“Вижте, та вижте ни…”
Всичкото тяхно- все “най”!
Скромна усмивчица.
Ех, ти,Копривщица!
Топло, ответно “сполай”…
 представя Мария Герасова
 
 

95-ТЕ ТЕЗИСА НА МАРТИН ЛУТЕР – 31 ОКТОМВРИ 1517 ГОДИНА БР.278

95-те тезиса на Мартин Лутер - 31 октомври 1517 година

От любов и загриженост към истината и с цел нейното пълно разбиране, следните тезиси ще бъдат обект на публична дискусия във Витенберг под председателството на преподобния отец Мартин Лутер, августинец, магистрат по свещено богословие и надлежно назначен преподавател по тези предмети в това място. Той моли онези, които не могат да присъстват лично, за да разискват темата устно, да го направят писмено.

1. Когато нашият Господ и учител Исус Христос каза: „Покайте се“, Той заповяда целият живот на вярващите да бъде живот на покаяние.

2. Тази дума не може да бъде разбрана като отнасяща се до тайнството на самоналожено наказание (т.е. изповед и опрощение), отслужено от свещеника.

3. Въпреки това значението й не е ограничено до покаяние в сърцето на човека; защото такова вътрешно покаяние е безполезно, освен ако не произвежда многостранно външно убиване на плътта.

4. Наказанието за грях остава докато има омраза към себето (т.е. истинско вътрешно покаяние), а именно до нашето влизане в Небесното Царство.

5. Папата няма воля, нито сила да опрости никакви наказания освен онези, наложени по негово усмотрение или чрез църковен канон.

6. Папата не може сам да опрости вина, но само да обяви и потвърди, че тя е опростена от Бога; или най-много той може да я опрости само в случаите запазени за негова преценка. Освен тези случи вината остава непростена.

7. Бог никога не прощава вината на човек без същевременно да го направи смирено подчинен на свещеника, който е Негов викар.

8. Каноните за лично наказание са приложими единствено за живите и според самите канони те са неприложими за мъртвите.

9. Така Святия Дух, чрез папата, е добър към нас, защото в своите правила папата винаги прави изключения за случите на смърт или необходимост.

10. Тези свещеници, които в случай на смърт запазват каноническите наказания за чистилището, постъпват неграмотно и злонамерено.

11. Тези плевели на промяна на каноническите наказания в наказания на чистилище явно са били посяти, докато епископите са спяли.

12. В миналото каноническите наказания са били налагани не след, а преди опрощение, като изпит на истинско разкаяние.

13. Умиращите са освободени чрез смъртта от всички наказания, като вече са умрели за каноническите закони и имат правото да бъдат освободени от тях.

14. Несъвършено благочестие или любов от страна на умиращия непременно носи голям страх със себе си; и колкото по-малка е любовта, толкова по-голям е страхът.

15. Този страх или ужас е достатъчен по само себе си (да не кажа от други неща) да причини наказанието на чистилището, защото е близо до ужаса на отчаянието.

16. Ад, чистилище и небе се различават точно както се различават отчаяние, страх и сигурност в спасението.

17. Изглежда, като че за душите в чистилището страхът трябва непременно намалява, а любовта да расте.

18. Още повече не изглежда да е доказано нито чрез аргументи, нито от Словото, че душите в чистилището са извън състояние на заслуги, т.е. невъзможност да растат в любов.

19. Нито изглежда да е доказано, че душите в чистилището, поне не всички, са сигурни и убедени в своето спасение, даже ако самите ние сме абсолютно сигурни в него.

20. Ето защо папата, когато използва думите „пълно опрощение на всяко наказание“, няма предвид „всяко наказание“, а само онези, наложени от него.

21. Така тези проповедници на индулгенции грешат като казват, че човек е освободен от всички наказания и е спасен чрез папските индулгенции.

22. Даже папата не опрощава никакво наказание на душите в чистилището, което според канона те е трябвало да изтърпят в този живот.

23. Ако опрощаването на всички наказания, каквито и да са те, въобще може да бъде дадено на някого, със сигурност ще бъде дадено само на най-съвършените, които са малцина.

24. По тази причина повечето хора са явно заблудени, че това сляпо и високозвучно обещание ще ги освободи от наказание.

25. Тази власт, която папата има общо над чистилището, съответства на властта, която който и да е епископ и кюре има по свой начин над своята епархия или енория.

26. Папата прави добре, когато дава опрощение на души в чистилището, не чрез силата на ключовете, която той не притежава, но чрез застъпническа молитва за тях.

27. Онези които твърдят, че щом парите звъннат в ковчежето, душата излиза от чистилището, проповядват само човешки доктрини.

28. Със сигурност, когато парите звъннат в ковчежето, алчност и скъперничество могат да нараснат; но когато църквата се моли застъпнически, резултатите са в Божията ръка.

29. Кой знае дали всички души в чистилището желаят да бъдат очистени, след като имаме изключения като Св. Севериний и Св. Паскал, както и преданието разказва.

luther6-

30. Никой не е сигурен в цялостта на своето разкаяние, а много повече в това, че е приел пълно опрощение.

31. Човекът, който всъщност купува индулгенции, е рядкост, точно както този, който се кае; наистина той е твърде голяма рядкост.

32. Тези, които вярват, че могат да бъдат сигурни в своето спасение, защото имат индулгенции, ще бъдат проклети за вечността заедно със своите учители.

33. Хората трябва да се пазят особено от онези, които казват, че папските опрощения са онази безценна дарба от Бога, чрез която човек може да бъде примирен с Него.

34. Защото милостта на индулгенциите се отнася само за наказанията, изисквани от тайнства, установени от хора.

35. Тези които проповядват, че не е нужно разкаяние за онези, които искат да купят души от чистилището или право на изповед, проповядват нехристиянска доктрина.

36. Всеки истински покаял се християнин има правото на пълно опрощение на наказание и вина, даже без индулгенция.

37. Всеки истински християнин, било той жив или мъртъв, участва в благословенията на Христос и на църквата, като това му е дадено от Бога дори без индулгенции.

38. Въпреки това папското опрощение и благословение не бива да бъдат пренебрегвани, защото те са, както вече казах (Тезис 6), изява на Божествена прошка.

39. Безкрайно трудно е, дори за най-учените богослови, едновременно да възхвалят пред народа драгоценността на индулгенциите и нуждата от истинно покаяние.

40. Християнинът, който е истински разкаян, търси и иска да плати наказанието за своите грехове; цената на индулгенциите, обаче, омаловажава наказанията и кара човек да ги мрази.

41. Папските индулгенции трябва да се проповядват внимателно, за да не би хората погрешно да мислят, че те са за предпочитане пред други добри дела на любов.

42. Християните трябва да бъдат поучавани, че папата няма предвид това, че купуването на индулгенции трябва по някакъв начин да бъде сравнявано с делата на милост.

43. Християните трябва да бъдат поучавани, че онзи, който дава на бедните или заема на нуждаещите се, прави по-добро дело от онзи, който купува индулгенции.

44. Тъй като любовта расте чрез делата на любов, човек би следвало да става по-добър. Човек, обаче, не става по добър чрез индулгенции, а е просто освободен от наказание.

45. Християните трябва да бъдат поучавани, че който види човек в нужда и го отмине, а дава парите си за индулгенции, не купува папски индулгенции, а Божия гняв.

46. Християните трябва да бъдат поучавани, че освен ако нямат повече от достатъчно, трябва първо да отделят за нуждите на семейството си, а не да пилеят за индулгенции.

47. Християните трябва да бъдат поучавани, че купуването на индулгенции е свободен избор, а не заповед.

48. Християните трябва да бъдат поучавани, че папата, в даването на индулгенции, има нужда и за това желае техните искрени молитви повече, отколкото парите им.

49. Християните трябва да бъдат поучавани, че папските индулгенции са от полза само ако не влагат упованието си в тях, а са вредни, ако заради тях изгубят страх от Бога.

50. Християните трябва да бъдат поучавани, че ако папата знаеше за изнудванията на проповедниците на индулгенциите, той би предпочел катедралата „Свети Петър“ да изгори до пепел, вместо да бъде построена с кожата, плътта и костите на неговите овце.

51. Християните трябва да бъдат поучавани, че папата би желал да даде всичките си пари, даже ако е нужно да продаде катедралата „Свети Петър“, на онези, от които амбулантни търговци на индулгенции са присвоили пари.

52. Напразно е човек да се уповава на спасение чрез индулгенции, дори ако пратеникът на епископа или дори папата, предложи душата си като гаранция.

53. Враговете на Христа и на папата са онези, които забраняват проповядването на Божието Слово в някои църкви, за да може индулгенции да се проповядват в други.

54. Божието слово е ощетено, когато в една и съща проповед, еднакво или повече време се посвещава на индулгенциите, отколкото на Божието Слово.

55. Със сигурност папското отношение е, че ако индулгенциите, които са много незначително нещо, се празнуват с една камбана, с една процесия и една церемония, то Благовестието, което е най-великото нещо, би трябвало да се проповядва със сто камбани, сто процесии и сто церемонии.

56. Истинските съкровища на църквата, от които папата раздава индулгенции, не са достатъчно разисквани и познати сред Христовия народ.

57 Че индулгенциите не са преходни съкровища е ясно, защото много продавачи на индулгенции не ги разпространяват безплатно, а само ги събират.

58. Нито са заслужили делата на Христос и на светиите, защото даже без папата последните винаги дават благодат на вътрешния човек, и кръст, смърт и ад за външния.

59. Свети Лоренцо казва, че бедните в църквата са съкровището на църквата, но той говори според използването на думата в своето си време.

60. Без нужда от изследване казваме, че ключовете на църквата, дадени чрез делата на Христос, са това съкровище.

61. Защото е ясно, че властта на папата сама по себе си е достатъчна прошка за наказания и обстоятелства, определени от него.

62. Истинското съкровище на църквата е най-святото Благовестие и Божията благодат.

63. Но това съкровище е естествено най-противно, защото прави първите да бъдат последни.

64. От друга, страна съкровището на индулгенциите е естествено най-приемливо, защото прави последните да бъдат първи.

 

65. Тогава съкровищата на благовестието са мрежи, с които преди са се ловяли хора на богатството.

66. Съкровищата на индулгенциите са мрежи, с които днес се лови богатството на хората.

67. Индулгенциите, които демагозите твърдят, че са най-великата благодат, са всъщност разбирани като такива, само доколкото те носят печалба.

68. А всъщност те са най-незначителната благодат в сравнение с благодатта на Бога и благочестието на кръста.

69. Епископи и кюрета са принудени да приемат пратениците на папските индулгенции с всички почести.

70. Но те са повече принудени да напрягат очи и уши, да не би тези мъже да проповядват свои сънища вместо това, за което папата ги е пратил.

71. Нека онзи, който говори против истината за папските индулгенции, да бъде анатемосан и проклет.

72. Нека онзи, който се пази против проповедниците на похот и разрешително на проповедниците на индулгенции, да бъде благословен.

73. Точно както папата справедливо се гневи срещу тези, които по какъвто и да е начин планират ощетение на продажбата на индулгенции,

74. Още повече той възнамерява да се гневи срещу тези, които използват индулгенциите като претекст да планират ощетяване на светите любов и истина.

75. Да се счита, че папските индулгенции са толкова велики, че могат да оправдаят човек, даже ако той е направил невъзможното и е осквернил Божията майка в гняв, е лудост.

76. Ние казваме противното, че папските индулгенции не мога да отменят дори и най-малките простими грехове във връзка с виновността.

77. Да се каже, че даже Свети Петър, ако бе сега папа, не би могъл да даде по-голяма благодат, е богохулство срещу Свети Петър и папата.

78. Казваме противното, че даже ако сегашният папа или който и да е папа има по-голяма благодат на разположение, то това е благовестието, духовна сили, дарби на изцеление, и т.н., както е писано.

79. Да се каже, че кръстът изобразен с папския герб и поставен от проповедниците на индулгенции като равен по значение на Христовия кръст, е богохулство.

80. Епископите, кюретата и богословите, които позволяват такова говорене да се разпространява между хората, ще отговарят за това.

81. Това разюздано проповядване на индулгенции създава трудности даже и за образованите хора да опазят почеста, която трябва да се отдава на папата от клевети или проницателните въпроси на миряните.

82. Подобно на „Защо папата не изпразни чистилището заради святата любов и нуждата на душите, които са там, а не да оправдава безкраен брой души заради клети пари, с които да построи църква?“

83. Отново „Защо погребения и годишни панихиди за мъртвите продължават и защо той не върне или позволи да се вземе от даренията за тях, след като е грешно да се дава молитва за оправданите?“

84. Отново „Каква е новото благочестие на Бога и на папата, че заради пари те позволяват на нечестивеца и враговете им да изкупят от чистилището благочестивата душа на Божия приятел, а не по скоро заради нуждата на тази благочестива и възлюбена душа да я освободи само заради любовта?“

85. Отново „Защо каноните за покаяние, дълго след като са били отменени и мъртви по същина и чрез неизползване, сега се удовлетворяват чрез раздаване на индулгенции, като че ли те са все още живи и в сила?“

86. Отново „Защо папата, чието богатство днес е по-голямо от богатството на най-богатия Красий, не построи тази катедрала Свети Петър със свои пари, а не с парите на бедните вярващи?“

87. Отново „Какво опрощава папата на тези, които чрез съвършено покаяние вече имат право на пълна прошка и благословения?“

88. Отново „Какво по-голямо благословение може да дойде за църквата, ако папата би дал тези прошки и благословения на всеки вярващ, по сто пъти на ден, както той сега прави по веднъж?“

89. Отново „След като папата търси спасението на души повече от пари чрез своите индулгенции, защо прекратява индулгенции и прошки дадени преди, когато те имат същата полезност.“

90. Да се възпрат тези доста остри аргументи на миряните само чрез сила и да не се разрешат чрез даване на причина, е все едно да се изложат църквата и папата на присмеха на техните врагове и да се направят християните нещастни.

91. Ако индулгенциите се проповядват според духа и намеренията на папата, всички тези съмнения ще бъдат разпръснати. Наистина, те не биха съществували.

92. Отмахнете всички тези пророци, които казват на Христовия народ: „Мир, мир“ , а ето мир няма.

93. Благословени да са тези пророци, които казват на Христовия народ: „Кръст, кръст“, а кръст няма.

94. Християните трябва да се увещават да бъдат прилежни да следват Христос, Главата им, чрез наказания, смърт и ад.

95. И така да са уверени за влизане в небе чрез много скръб, а не чрез лъжлива сигурност за мир.

Превод: Д-р теол. Доний К. Донев;

https://cao.bg/95-te-tezisa-na-martin-luter-31-oktomvri-1517-g/

Таг 95-ТЕ ТЕЗИСА НА МАРТИН ЛУТЕР – 31 ОКТОМВРИ 1517 ГОДИНА

 

Човекът е микрокосмос бр278

Учителят 

Планетните системи имат собствен Монаден Свят, в който влизат всички Логоси на планетите от нашата Слънчева система, които   съставляват    Йерархията на Строителите. Всички те въплъщават Волята, Енергията и Магнетичната Сила, които се възприемат от Тях от седемте Слънчеви Плана и които протичат през Тях в различните сфери на Тяхната дейност.И така, благодарение на Тяхното обединено Творчество, е създадена организирана Слънчева система, чиято Енергия е в постоянна циркулация и чиито възникващи качества са уравновесени и проявени чрез цялата система.
Когато казваме „Бог-Творец“, разбирайки под това действителния Творец на Космоса, както и на цялата видима и невидима Природа, ние имаме пред вид преди всичко цялата колективно изявяваща се невидима Армия от множество духове - както въвлечени, така и още невъвлечени в Цикъла на Еволюцията, разбирана дословно като „Единен в многото“. Единният Бог е безкраен и необусловен и затова Той не може непосредствено Сам нещо да Твори или да има някакво отношение към крайното и обусловеното. Но Той, като начертава план и дава Мисловната основа на онова, което наричаме „Космос“, е предоставил цялата останала работа по въплъщаването на Неговите Представи на милиардите Разумни Сили – Йерархиите на Съществата-Строители.
Многобройните класове космически Същества, споменати в Библията – Архангели, Престоли, Серафими, Херувими, Вестители, Ангели, Сили ит.н., представляват „щат“, „обслужващ персонал“ и „администрация“ на Бога-Творец, които изпълняват строго своите задължения единствено в рамките на отредените им функции.Често пъти, когато роптаем от несъвършенствата на този Свят, ние забравяме, че имаме работа с произведения на макар и могъщи, но все пак обусловени Същества, които по отношение на нас, сегашните, са богове, но богове все още несъвършени.
Богът-Творец – това е Съзнанието на Седемте Богове, Които формират Вселената от вечната Материя и Които на свой ред се състоят от Съзнанията на „Множество Богове“- Девите на будистите, Дхиан Коганите на теософите,Сефиротите на кабалистите, Архангелите на християните и Елохимите на библейските писатели, зад които стои Единният и Безличностен Бог-Творец,Непроявеният Логос-Демиург (Божественото Множество), разглеждан от нас в цялата разновидност на своите Сили, в които нашият Слънчев Логос заема макар и далеч не първо място, но заедно с това и далеч не последно.
Съзнанието на нашия Слънчев Логос включва в себе си единствено само цялата периферия на Слънчевата система, всичко, което влиза в сферата на влияние на нашето Слънце – физическото тяло на Слънчевия Логос. За разпределение на Своята Сила той работи чрез седем центъра на Силата и милиарди групи, които са клетките на телата на Седемте основни Планетарни Логоса. Космическият Логос на нашата система работи и чрез седемте слънчеви системи (в това число и нашата) и милиардитесемерични групи, които съставляват НеговотоТяло.
Целта на Планетарните Логоси на нашата Слънчева система е постепенното, пряко изравняване на всички планети една спрямо друга ипо отношение на Слънцето, за да се постигне съответното положение спрямо Планетарните Логоси на системата Сириус.Този процес ще позволи на всички Логоси, които участват в него, да познаят крайната Цел на Тяхното Съществувание чрез постигане от тяхна страна на духовно Галактическо Съзнание.
Нямаме пред вид само видимите от нас планети, от които само три ще участват в завършващия етап на изравнянането и то не на Физическия, а на Етерния План. Логосът на нашата твърде млада все още планета не влиза в числото на тези Три,а неговата по-голяма сестра Венера заема място, съответстващо на Астралния План на Слънчевата система.
Трябва да се разбере, че хората са все пак само едно клонче, поникнало от общия корен на Дървото на Живота.Човекът е източникът, който поражда Разума по отношение на Материята, от която е изградено всяко от неговите седем тела.По същия начин стоят нещата и с Планетарния Логос, с неговата още по-голяма Сфера на влияние, а и със Слънчевия Логос, Който на Свой ред въплъщава Съзнанието на някаква Свръхразумна Същност, Която се заражда на съществуващите извън слънчевото Съзнание Планове.
Всеки в своята Еволюция е формирал свой Дух; всеки има цел за всяко свое въплъщение; всеки изпълнява активно определени задачи, като работи интелектуално над тяхното осъществяване;всеки проявява живителния Огън на интелекта за своята система;всеки - благодарение на своя Разум, все повече се индивидуализира, като разширява постепенно своето самоосъзнаване, докато то не включи в себе си Съзнанието за онази по-голяма Същност, чрез Която получава своя Разум;всеки получава Посвещения и в края на краищата излиза от Формата.
Всяка от проявените от човешкия Дух личности е за него това, което е  Слънчевата система за Слънчевия Логос или планетата Земя – за нашия Планетарен логос.Личността – това е полето на проявяване на Духа чрез механизма на една от своите дванадесет Души-аналози, това е метод, благодарение на който Духът може да демонстрира своя собствен замисъл.Да се разпознае замисълът на Духа – това е задачата на Душата по време на всяко от нейните въплъщения.
Достигането до замисъла се осъществява чрез всяка от проявяваните Души и може да се състои в следното:
 - да се създадат добродетелни качества като разплащане за
някакъв порок;
 - да се повиши чувствителността на Душата, стоварвайки върху нея „жестокостите“ на Природата;
 - да се развият делови качества в борбата за постигане на жизнените потребности;
 -да се отработят качествата на скромност и безкористност, като се помага на тези,които са в нужда;
 -да се достигне до окончателното убеждаване в илюзорността на всякакви материални желания и те да бъдат трансформирани в Духовен стремеж по Пътя и т.н.
Вселената прилича повече на система от мисловни процеси, отколкото на гигантски часовников механизъм. Колкото по-дълбоко учените проникват в структурата на Материята и изучават многобройните аспекти на световните процеси, толкова повече понятието за твърда субстанция постепенно изчезва от тази картина, като им оставя само архетипните шаблони, абстрактните математически формули или универсалния ред.
Следователно, свързващ принцип в космическата мрежа се явява    Съзнанието - като първичен и нередуцируем атрибут на Съществуванието. Битието и Съзнанието могат да бъдат представени като Йерархия на нива – от най-нисшите и най-фрагментарни области до висшите, най-фините и най-унитарните.
Тези нива можем условно да разделим на следните видове:
- физическо ниво на неживата Материя – Енергия;
- биологическо ниво на живата, чувстваща Материя – Енергия;
- психологическо ниво на Ума, Егото, логиката;
-фино ниво на парапсихологичните и архетипни явления;
- причинно ниво, характеризиращо се с безформено сияние и съвършена трансцеденция;Абсолютно Съзнание и Татхагата[2]на всички нива.
Всеки човек, в зависимост от своето интелектуално и преди всичко духовно развитие, има тесен контакт с информационното поле на своето ниво, което в голяма степен определя неговата мирова линия на Живота.Възприеманата от нас информация се явява Мисъл, която не принадлежи нито на това, което наричаме „Живот“, нито на това, което разбираме като „Смърт“.В тази връзка ще отбележим, че фактът за продължаване на Живота след Смъртта,означава, че в една или друга форма след Смъртта продължава и Мисълта.
Материален носител на Разума се явяват структурирани части на Вселената, затова и Разумът също е структуриран- от Разум на Вселената (Бог) до Разум на Молекулата и т. н. - в дълбочина на Материята.Най-малките частички от всяка Материя представляват енергийни вихри, затова можем да охарактеризираме Материята като форма на Енергията във вид на въртяща се спирала от Светлина.При своето въртене Светлината създава Материя, която само в Съзнанията на разумните Същества, в зависимост от степента на тяхната еволюционна организация, се разделя вече на различни типове и разновидности.Въртяща се спирала от Светлина са всъщност самите елементарни частици: електрони, протони, неутрони…
Това, което възприемаме като „Материя“, е плътната сърцевина на вихъра.Самият вихър се простира в Безкрайността и сътворява Пространството.Именно разпространяващата се Енергия на вихъра предизвиква действието на силовите полета.Взаимодействието между частиците възниква тогава, когато енергийните вихри се пресичат един с друг.Така се обясняват явления като електрическия заряд, магнетизма и гравитацията.По този начин се обясняват всички известни и все още неизвестни свойства на Материята.
https://www.iskri.net/zefira/index.php/oris/238-094
Таг човекйт микпокосмос

Има 6 причини децата да бъдат наистина бр.278

Има 6 причини децата да бъдат наистина стресирани

Повечето възрастни смятат детството си за най-щастливото време от своя живот, но децата и тийнейджърите също страдат от стрес – заради пагубния му ефект върху настроението им той може да доведе дори до депресия.

Проучванията показват, че почти един на всеки четирима млади хора ще изпита депресия преди да навърши 19 години, причинена от натиск от връстници, училищни грижи и други причини. А с ежегодните изпити много подрастващи може да се чувстват тревожни.

От британското издание HELLO с помощта на експертите от организация CABA разкриват някои от често срещаните причини децата да изпитват стрес, както и съвети как да им помогнете.

1. Училище

Много деца чувстват напрежение да се справят добре в училище. А за някои всички уроци плюс домашните, които трябва да напишат вечер, може да изглежда непосилна комбинация. Ако детето изостава със задачите си, това също може да доведе до стрес. Подобна ситуация често води до недостатъчно свободно време за игра или други забавни и разтоварващи дейности.

2. Изпити

Изпитите могат да поставят децата и тийнейджърите под натиск и според данни на британската телефонна линия за деца Childline тези на възраст 12-15 години са най-склонни да търсят помощ заради стреса от изпити. Някои от най-често срещаните притеснения са желанието да не разочароват родителите си и страхът от провал. В резултат на това тези, които са се свързали с Childline, казват, че стресът от изпита води до депресия, тревожност, пристъпи на паника и ниско самочувствие.

3. Натиск от връстници

Създаването на приятели може да бъде трудно и много деца се чувстват под натиск да се впишат. Понякога това означава, че правят неща, които не ги карат да се чувстват комфортно, или в които не са сигурни.

4. Тормоз

Според благотворителната организация Young Minds тормозът засяга над един милион млади хора всяка година. Има някои неща, за които като родители може да следите, за да подскажат, че детето ви има проблем с тормоза. По-добре обърнете повече внимание, ако забележите, че то:

  • се затваря в себе си и е нервно
  • се представя лошо в училище
  • преструва се на болно, за да не ходи на училище
  • храни се лошо или спи зле
  • има необясними наранявания като натъртвания или губи вещи

5. Световни събития

В наши дни е невъзможно да пазим в тайна от децата смущаващи новини за война, природни бедствия и терористични атаки. В резултат на това някои подрастващи може да се тревожат за своята безопасност, както и за тази на своите родители, членове на семейството и приятели.

6. Семейни трудности или промени

От преместването в нова къща до раздялата на родителите, всякакви семейни трудности и промени, били те и в нормата, могат да бъдат трудни за дете или тийнейджър и да причинят стрес.

Съвети как да помогнете на детето си да се справи със стреса и безпокойството

Отделете време за него

Всички родители са заети, но ако мислите, че детето се тревожи за нещо, е важно да прекарвате заедно повече време от обикновено. Бъдете на разположение за забавни дейности или дори просто да бъдете в една стая с него. Попитайте го за деня му и покажете интерес към нещата, които са важни за него. Но избягвайте да го принуждавате да говори за притесненията си – то ще сподели, когато се почувства комфортно.

Насърчавайте здравословния сън

Правилното количество сън и почивка може да помогне на децата да станат по-устойчиви на стрес. Децата се нуждаят от различно количество сън на различна възраст.

Давайте им здравословна храна

Опитайте да се уверите, че децата ядат поне пет порции, и то такива, в които всеки ден са включени плодове и зеленчуци. Ако децата се противят да хапват плодове и зеленчуци, има различни начини да ги включите в диетата им.

Изградете в тях нагласата, че стресът е нещо нормално

Полезно е да напомните на децата си, че да се сблъскваме с известно ниво на стрес в живота е напълно нормално – всеки е засегнат от него и трябва да намери начини да се справи. Обяснението, че няма нищо необичайно да изпитват такива чувства, може да им даде увереността, от която се нуждаят, за да управляват своите нива на стрес. Ако помага, опитайте се да говорите за моменти, в които вие сте били стресирани, и обяснете как сте се справили.

Поддържайте активност у децата

Физическата активност може да помогне на деца и възрастни да се справят със стреса, така че се уверете, че децата ви се раздвижват. Други практики, които можете да опитате с тях, включват техники за релаксация и дори дихателни упражнения. Опитайте също да дадете пример – ако използвате тези методи, за да управлявате собствените си нива на стрес, е по-вероятно децата ви да последват вашите стъпки.

Какво да направите, ако се притеснявате

Ако смятате, че детето ви може да е депресирано, не се опитвайте да се справите сами – уговорете час за преглед при личния му лекар. Той може да го насочи към специализирана помощ, която да осигури достъп до екип от експерти, включително психиатри, психолози, социални работници и терапевти.

https://ohnamama.bg/vyzpitanie/ima-6-prichini-decata-da-bydat-naistina-stresirani-2337

Таг децятя  стресирани

ВСЕЛЕНАТА И НЕЙНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ БР. 278

Въздействаме в някоя точка от Вселената върху дадено тяло или система, ние не само въздействаме на цялата останала Вселена, но получаваме и ответна реакция на това свое въздействие, т. е. с колкото по-голямо усилие въздействаме върху определено качество на Материята на Вселената,толкова по-голямо усилие трябва да можем да понесем от страна на самата тази Материя.
 Още един извод, който произтича от холографския строеж на Вселената (в това число и на нас с вас): информационното поле на Вселената се съдържа във всеки от нас, а това означава, че във всеки от нас във всеки момент от Времето винаги има информация абсолютно за всичко, което става или някога е ставало във Вселената.
Информацията, различаването, формата и шаблоните,които съставляват нашето знание за Света, са лишени от форма и размери Същности, които не можем да локализираме в Пространството или Времето.Информацията тече по вериги, които излизат извън общоприетите граници на индивидуалността и включват всичко заобикалящо.
Този метод на научно мислене прави абсурден опита ни да разберем Света посредством термините за отделни обекти и Същности, да разглеждаме индивида, семейството или рода като дарвиновски съобщества в борбата за оцеляване, да прокарваме разлика между Ума и тялото, да се идентифицираме с физическото проявление на човешкия Дух.       
Всяко устройство, което се състои от части и компоненти, образуващи достатъчно сложни затворени каузални вериги със съответните енергийни връзки, ще притежава ментални характеристики, ще реагира на различия, ще обработва информация и ще се саморегулира.В този смисъл можем да говорим за ментални характеристики на клетките, тъканите и органите на тялото, на културните групи и нациите, на екологичните системи или даже цялата планета или система.
Съществуването на атома, клетката, човека или Вселената- всичко се подчинява на едни и същи Закони.Нашата Слънчева система е същата тази космическа клетка от междузвездното пространство, която заедно с милиардите други енергийни структури съставлява частите на тялото и органите на Бога-Вселена. Както в човешкото тяло главната анатомична единица е клетката, така и всяка от слънчевите системи е главната анатомична единица от неразделната Материя, поместена в проявилата се Форма и организирана като Космос.
Всяка жива клетка се състои от протоплазма и ядро, а по-развитите клетки имат вътре в ядрото и ядърце.Това е микрокосмос, който има в себе си седем плоскости на битието, които отвън навътре можем да класифицираме по следния начин:
  1. a) стени– аналог на физическото тяло на човека;
б) вътрешна обвивка – аналог на нисшите подразделения на астралното тяло;
в) протоплазма – аналог на Праната (етерното тяло на човека;
г) гранули, разпръснати в протоплазмата – низшият Разум на човека;
д) пространства в протоплазмата – аналог на низшите желания и емоции;
е))ядро – ядро на Висшият „Аз“ на човека;
ж) ядърце – аналог на будхическото тяло, в него има център за излъчване на Енергията – синтезното слънце на Системата, където Съзнанието на клетката влиза в контакт с Атмата.
По същия начин Слънцето – Висшият „Аз“ на тялото на нашата система от Светове,е ядро на онази Космическа Клетка, която наричаме Слънчева система, а въртящите се около него проявени във Физическия план планети представляват взети заедно нисшият Манас на низшия „аз“ на тази система.
Това са същите, разпръснати в протоплазмата клетки „гранули“.За външна стена на клетката – Слънчева система, може да служи или финоматериалното струпване на магнетични сили или същото струпване, но материализирано, подобно на пръстена на Сатурн. Между другото ще отбележим, че всяко от Слънцата на нашата вселена е произлязло от едно Духовно Слънце, което символизира цялото духовно поле на Космоса.В определена степен можем да сравним всяко Слънце с „дупка“ в небето, през която Духовното Слънце излъчва своите еманации. 
„Извиси се над всички висини, спусни се по-дълбоко от всички дълбини, почувствай в себе си с усещането за всички сътворени неща – водата, огъня, сухото и мокрото.Представи си, че сиедновременно навсякъде: на земята, в морето, в небето,че никога не си се раждал, че си още ембрион, че си млад, стар , мъртъв, че си от другата страна на смъртта.Познай всичко наведнъж: времената, разделянето, нещата, качествата, количествата и ти ще познаеш Бога.“ 
https://www.iskri.net/zefira/index.php/oris/238-094
 таг    Вселената

РАЗМИСЛИ И ЦЕННОСТИ НА АНТОАН ДЬО СЕНТ-ЕКЗЮПЕ ОТ „ВОЕННИ ЗАПИСКИ” БР.278

 Размисли и ценности на Антоан дьо Сент-Екзюпери от „Военни записки”
 Антоан дьо Сент-Екзюпери: Ценности, светоглед и човешка същност
Публикуваме избрани размисли на Антоан дьо Сент-Екзюпери (1900-1944) от неговите „Военни записки”, свидетелства за ценностите, които определят светогледа на писателя:
„Не ценя особено физическата смелост, а животът ме е научил какво значи истинска смелост: това е способността да се противостои на присъдата на обкръжението. Зная, че когато фотографирах от въздуха Майнц или Есен, от мен се искаше смелост, различна от онази, която ми позволи да понеса две години оскърбления и клевети, без да се отклоня от пътя, който ми чертаеше съвестта.
„Човекът въобще” не съществува. Катедралата е изградена от камъни. Камъните образуват катедралата. Но катедралата облагородява всеки от тези камъни. Те стават камъни, с която е построена катедралата. Така и вие ще намерите братството в нещо по-голямо от вас. Защото хората са братя „в” нещо. Не са братя въобще. Хората жадуват да си намерят някаква връзка. Тази връзка може да бъде частна. Гърбавите могат да образуват секта на гърбавите. Който не е гърбав, няма да бъде приет в нея. Но гордостта на християнската цивилизация, от която произхождаме и която принадлежи на всички нас – вярващи и невярващи, е, че търси тази връзка във всеобщото.
Под жертва разбирам безвъзмездния дар. Дар, който не изисква нищо в замяна. Вас ви формира не това, което получавате, а онова, което давате. Усилията, които отдавате на общността, образуват общността. А наличието на една общност обогатява собствената ви същност.
Не разбирате ли, че някъде сме сбъркали пътя? Човешкият мравуняк е по-богат от преди, имаме повече блага и повече свободно време и все пак ни липсва нещо съществено, което ни е трудно да определим. По-малко се чувстваме човеци, някъде сме изгубили някои свои тайнствени привилегии.
Върни ми правото да се подлагам на изпитания. Голямо интелектуално отвращение буди твърдението, че трябва да се държат в безопасност „онези, които представляват някаква ценност”. Само с активно участие в събитията може да се играе действена роля. И ако „онези, които имат някаква ценност”, са солта на земята, те трябва да се смесят със земята. Не можеш да кажеш „ние”, ако стоиш настрана. Или ако го кажеш, си просто мръсник.
Ние се бием, за да няма право никой да чете публично писмата ни, за да не бъдем подчинени на масата. За да се молим, когато ни се иска, ако сме религиозни. За да пишем както ни харесва, ако сме поети. Бием се, за да спечелим една война, която е разположена точно на границата на вътрешното царство.
Онова, което представлява достойнството на света, ще бъде спасено само при едно условие: да помним! А достойнството на света е милосърдието (зачеркнато: уважението), любовта към знанието и уважението към вътрешния човек. Вярвам, че някъде на земята това все още намира отзвук. „Не прави на ближния си онова, което не искаш да правят на теб, защото ближният си самият ти.”
 
Болно ми е за моето поколение, което е опразнено от всякаква човешка същност. То не знае друга форма на живот освен баровете, математиката и автомобилите „Бугати” и сега изведнъж се оказва въвлечено в чисто стадна дейност, която е съвършено безцветна… Всяка лиричност звучи смешно. Хората не искат да бъдат събудени за какъвто и да било духовен живот. Те и на война приличат на добросъвестни работници на конвейр. Както казва американската младеж, „ние честно извършваме тази неблагодарна работа”.
В нашата епоха на разводи хората също тъй лесно „се развеждат” и с вещите. Хладилниците са взаимозаменяеми. Къщите също, ако са сглобяеми. Жените също. Или религията. Или партията. Дори измяната става невъзможна: кому да измениш. Ако има измяна, то към кого? Човешка пустиня. Колко е послушно и кротко човешкото стадо!
Западната християнска цивилизация е отговорна за надвисналата над нея заплаха. Какво е направила тя през последните осемдесет години, за да се съживят нейните ценности в човешкото сърце? Като нова етика се предлагат формулата „Забогатявайте!” на Гизо (Франсоа Гизо, 1787-1874, един от политическите лидери на Юлската монархия във Франция) или американският комфорт.
Човечеството бе поставено пред повелителната необходимост да изтръгне човека от робството, като му обезпечи плодовете от неговия труд, поради което започнахме да отделяме голямо внимание на обменната стойност на труда. На труда като стока. Но не трябва да забравяме, че един от най-важните аспекти на труда не е заплатата, която той дава на човека, а духовното богатство, с което го дарява. У хирурга, физика, градинаря има нещо по-човешко, отколкото у играча на бридж. Едната страна на труда ни храни, другата ни изгражда. Изгражда ни себеотдаването в труда.
Осем години работех като пилот в гражданската авиация. Получавах заплата. Всеки месец благодарение на изработените пари можех да си позволя някои от желаните блага. Но ако работата ми в авиацията ми осигуряваше само тези някакви там изгоди, щях ли да я обичам толкова много? Тя ми даде много повече. Но трябва да призная, че ме е обогатявала истински само когато съм давал повече, отколкото съм получавал.
Моят труд би пропаднал напразно, ако просто само ми осигуряваше средства за препитание и не ми създаваше чувството за причастност „към” нещо. Ако не ме правеше пилот на определена линия, градинар на определена градина, архитект на определена катедрала, войник на конкретната Франция. Прокарването на новите линии обогатяваше сърцата ни, защото изискваше жертви. Линията се раждаше от нашите жертви. А благодарение на нея се раждахме и ние. Ако днес срещна някой другар, мога да му кажа: „Спомняш ли си?” Това бяха прекрасни времена, защото, свързани с общите жертви, ние се обичахме един друг.”
Откъси от „Военни записки”, Антоан дьо Сент-Екзюпери;
Военно издателство, София, 1988 г.
https://cao.bg/antoan-ekzyuperi-tsennosti-zapiski/
ТАГ АНТОАН ДЬО СЕНТ-ЕКЗЮПЕРИ ОТ „ВОЕННИ ЗАПИСКИ”ЧОВЕШКАТА ЛИЧНОСТ 

Слънчева система бр.278

Слънчевата система е група астрономически обекти, включваща Слънцето и небесните тела, обикалящи около него – планети, планети джуджета,  спътници,  астероиди, комети, междупланетен прах и газ. Всички те са образувани при разпадането на молекулярен облак преди около 4,6 милиарда години.
Най-масивни след Слънцето са осемте планети. Техните орбити са почти кръгови и лежат приблизително в една равнина – равнината на еклиптиката.
Четирите планети, най-близки до Слънцето, са Меркурий, Венера, Земята и Марс. Те са по-малки от другите и носят названието планети от земен тип или вътрешни планети. Съставени са главно от скали и метали.
Следващите четири планети са Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Наричат се газови гиганти или външни планети. Те са по-масивни и са съставени предимно от водород и хелий.
Слънчевата система включва и две области с концентрация на по-малки обекти. Астероидният пояс, разположен между орбитите на Марс и Юпитер, е сходен по състав на планетите от земен тип. Намиращите се извън орбитата на Нептун транснептунови обекти са съставени главно от замръзнали вещества – вода, амоняк и метан. В тези области има пет обекта, които са достатъчно масивни, за да бъдат заоблени от собствената си гравитация, поради което са класифицирани като планети джуджета: Церера,  Плутон, Хаумея,  Макемаке  и Ерида. Шест планети и три планети джуджета имат естествени спътници, а външните планети имат и пръстени от прах и други частици.
Разстоянията в Слънчевата система обикновено се измерват с помощта на средното разстояние между Земята и Слънцето, наричано астрономическа единица (AU, съкр. от astronomical unit). Най-близко до Слънцето е планетата Меркурий – средно 0,387 AU, а най-отдалечена планета е Нептун – средно 30,068 AU. Слънчевият вятър – поток от плазма, идващ от Слънцето – образува своеобразен балон в междузвездната среда, наричан хелиосфера и достигащ далеч отвъд последните небесни тела на Слънчевата система. Хипотетичният Облак на Оорт, откъдето се предполага, че идват кометите с дълъг орбитален период, би трябвало да е разположен на разстояние от Слънцето, около хиляда пъти по-голямо от хелиосферата.

Структура

Основният компонент на Слънчевата система е Слънцето – звезда от главната последователност от спектралния клас G2. Слънцето съдържа 99,86% от масата на цялата система, поради което гравитацията му е определящ фактор за структурата на системата.  Четирите най-големи тела, обикалящи около Слънцето – газовите гиганти, съдържат 99% от останалата маса, като само на Юпитер и Сатурн се падат повече от 90%.

Общата структура на известните области от Слънчевата система включва Слънцето, четири сравнително малки вътрешни планети, заобиколени от пояс скални астероиди, и четири газови гиганта, заобиколени от замръзнали малки обекти в Пояса на Кайпер. Понякога тази структура се разглежда като няколко самостоятелни области: вътрешна Слънчева система, включваща четирите планети от земен тип и Астероидния пояс; и външна Слънчева система, включваща четирите газови гиганта. След откриването на пояса на Кайпер, най-външните части на Слънчевата система се приемат за отделна област, съставена от всички тела извън орбитата на Нептун. 
Орбитите на повечето големи тела, обикалящи около Слънцето, лежат приблизително в една равнина – равнината на еклиптиката (т.е. равнината на земната орбита). Орбитите на кометите и на обектите от Пояса на Кайпер често са наклонени под значителен ъгъл спрямо земната орбита.  Освен това всички планети и повечето други обекти обикалят около Слънцето в посоката на околоосното му въртене – срещу посоката на часовниковата стрелка, гледано от северния полюс на Слънцето. Сред изключенията от това правило е Халеевата комета.
от Уикипедия
Таг Слънчева система

Какво е благотворителността за нас? бр;278

 Аз не съм привърженик на просията по улиците и много рядко давам пари. Бил съм свидетел как млад мъж с хубава кола докарва възрастна баба пред една от сградите на жълтите павета в София, за да проси, а вечер я прибира, заедно с изкараните пари. Не вярвам и на даването на пари на хора, носещи снимки на болни деца. Всеки път, когато съм искал банкова сметка, за да преведа пари директно за каузата, съм получавал отговори от типа „Няма банкова сметка. Ако не искате да помогнете, просто ми кажете, а не се правете на интересен…“. Може да има и съвестни и коректни хора, които събират пари по този начин, но те са малко.

За мен, благотворителността не се изчерпва с даването на пари, въпреки че подкрепям една кауза всеки месец с превод от моята банкова сметка. Аз отделям много от моето свободно време, за да помагам с това, от което разбирам и правя най-добре – да споделям опита и знанията ми в сферата на личните финанси. Досега съм играл моята игра „Умни пари“ с деца от много социални домове, училища и читалища в цялата страна. За няколко часа научават повече за парите, отколкото за години в класната стая. Правя и много безплатни презентации през студенти и хора с по-ниски доходи. Това е моят начин да съм полезен на останалите.
Благотворителност е и да направиш градинка пред входа или бетонови рампи за майките с деца и хората с инвалидни колички. Тя е и да отнесеш храна на възрастните хора в съседния блок, или да им помогнеш да пресекат безопасно на пешеходна пътека. Учим дъщеря ни да си дава старите играчки на деца, които не могат да си ги позволят. Правим всичко това, за да създадем навици у нея и тя да продължи това, което правим със съпругата ми.
Как и какво да даряваме?
Най-лесният начин да помогнем на някого е с пари. Може да определим процент от нашите доходи (5%-10%, а може и повече), които да отиват за благотворителност. Хубаво е това да става автоматично от нашата банкова сметка, за да не „нагласим“ тези пари за нещо друго. Даването е доброволен акт и не трябва да става, защото така трябва или другите правят така.
Това не са сериозни причини и всеки път ще съжаляваме за дадените пари. Самото действие трябва да ни носи удоволствие. За мен, сияещите лица и усмивките на децата нямат цена и това ми е абсолютно достатъчно, за да продължавам да дарявам. Колкото и да не звучи добре, аз го правя за себе си и онова чувство, че си помогнал и зарадвал друг човек в нужда. Дали Вселената ми се отплаща, не знам, а и няма нужда от това.
Може да помагаме на различни каузи и с личен труд в свободното ни време. Аз предпочитам физическите активности като товарене, копаене, пренасяне и други, но може да го правите и вкъщи пред компютъра. Ако сте графичен дизайнер или програмист, може да помогнете на някоя благотворителна организация с изработване на лого, сайт или нещо друго, от което имат нужда. Може да се включим като доброволци и като част от корпоративната социална отговорност на нашата компания. Обикновено, работодателите са ангажирани с някакви каузи и насърчават служителите да се включат.
Напълно съм наясно, че не всеки има възможност да участва в благотворителни инициативи или да отделя от свободното си време за това. Всеки има на първо място базови нужди, които да задоволи, а след това идва желанието да помагаш на другите (а и на себе си, в крайна сметка).
Не искам да обобщавам, но една от основните причини да сме още в преход (въпреки всичко, което притежаваме в България), е липсата на чувството за заедност и общност. Ние се обединяваме само пред лицето на трагедиите, които ни сполетяват, но след това се връщаме в ежедневието си и сме индивидуалисти, които се интересуват само от себе си и това, което става до входната ни врата.
Ежедневната благотворителност е нещото, което ще ни накара да погледнем отвъд нашия собствен свят. Така ще израснем като хора и нация. Всеки е силен във Facebook, но трябват и действия, а не само думи. Ако се чудите от къде да започнете, изчистете снега пред вашия вход и или пред автомобилите в квартала. Вашите съседи ще са ви благодарни. Аз взимам лопатата за сняг, шапката и ръкавиците, и излизам
https://manager.bg/komentari/ne-e-nuzhno-da-si-bogat-za-da-pomagash-na-drugite
Таг благоторителноста, нас