В навечерието на най-светлия, обичан и семеен празник Рождество Христово сякаш животът ни отново е обгърнат от надеждата и вярата за по-добро и хубаво утре. А то неизменно е свързано с науката и с вярата. Именно учените са онези рационални умове, които обясняват живота и правят крачките към бъдещето, а вярата ни дава усещането за закрила и упование в Божията промисъл за всеки от нас.

Задължително ли е доказателство за смисъла на вярата и възможно ли е един учен да бъде вярващ?

„Аз съм вярващ човек. Не религиозен, но дълбоко вярващ“ – казва в отговор проф. Стойчо Язаджиев. Той е преподавател по теоретична и математическа физика във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Обща теория на относителността и физика на черните дупки в университета „Еберхард и Карл“ в Тюбинген, Германия. Само преди месец проф. Язаджиев стана един от тримата новоизбрани член-кореспонденти на БАН на възраст до 50 години, беше включен и в престижната класация на Станфордския университет на най-влиятелните учени за 2020 година.

„Всеки истински учен знае, че Бог съществува. Дали има преки доказателства – е отделен въпрос, но това се усеща в естетиката на науката. Нещата са подредени така, че винаги са прекалено естетични. Велика мисъл на един от създателите на квантовата механика, Вернер Хайзенберг, гласи: „Първата глътка от чашата на природните науки прави човек атеист, но на дъното го очаква Бог“ – посочва проф. Язаджиев.

Тази мисъл на немския нобелов лауреат от 1932 година е в основата на разбиранията и на носителя на наградата за млад учен „Джон Атанасов“ за тази година – Венелин Тодоров. 34-годишният доктор по математика е категоричен, че вярата в Бог и в науката не са противоречащи обяснения на света, а по-скоро се допълват, защото науката обяснява как се случват процесите, а Бог дава обяснения защо има Вселена. Бог е идеята за смисъла и целта на нещата, които науката обяснява.

• Д-р Венелин Тодоров: Наука на световно ниво може да се прави и в България

Противно на общото схващане, вероятността човек да е вярващ не се влияе от това да е учен, казва д-р Тодоров. Неслучайно близо 60% процента от нобеловите лауреати за наука от 1901 до 2000 година са били вярващи. Сред тях са и имената, от които българският учен се вдъхновява, за да се занимава с квантова наука, като Марк Планк и Вернер Хайзенберг.„Противопоставянето между двете е фиктивно или изкуствено внушено, защото ако проследим началото на модерната наука от XVIвек, част от нейните основоположници – Нютон, Декарт, Лайбниц, Паскал – също са били вярващи. Дори Нютон в своя труд „Математически основи на натурфилософията“ завършва изчисленията си и накрая казва, че от всичко, което е постановил, вижда, че този красив свят, изпълнен със слънцето, кометите, планетите, звездите, няма как да възникне в резултат на случайност, а е дело на един интелигентен разум, който той нарича Господ. Тези учени са търсели закони във Вселената, защото са очаквали да има законодател. И може да се каже, че вярата в Бог е била като двигател на науката“ – смята д-р Тодоров.

Младият учен е бил силно впечатлен още като ученик и от биографията на Блез Паскал, който до средата на 20-те си години прави своите научни открития, а на 31 години преосмисля съществуването си и става силно набожен. Разбира се, едно от най-известните размишления в биографията на френския математик е т.нар. Облог на Паскал, който се изучава по философия:

„Облогът за мен е много интересен, тъй като е баща на теорията на вероятностите, а методите, с които работя са именно такива – вероятностни. Паскал допуска две неща – да има Бог и да няма Бог. И казва, че ако Бог не съществува, няма значение дали сме вярвали в Него или не. Ако обаче има Бог, и ние не сме били вярващи, губим всичко. Ако сме вярвали в Него – печелим всичко. И в заключение допълва, че ако човек вярва в съществуването Му, той няма да изгуби нищо, чисто прагматично може само да спечели.“

Науката е за хора, които носят в себе си Божията искрица. Те си личат по делата, категоричен е и проф. Стойчо Язанджиев. И с присъщото научно съмнение казва:

„Човек трябва да има доверие в науката, но не трябва да ѝ вярва сляпо. Тя е динамична система, която също може да има своите слаби моменти и нещо, което смятаме днес за истина, утре може да се окаже лъжа. Науката е човешка дейност и като такава изисква време.“

А на нас не ни остава нищо друго освен да отпиваме глътките живот от чашата, която е пред нас, с надеждата един ден да проверим какво се намира на нейното дъно.

Съставил: Весела Кръстева /по интервюта на Нина Цанева и Милена Воденичарова от БНР-„Хр. Ботев“/

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101572690/savremennata-nauka-ne-izkluchva-varata-v-bog

ТагСъвременната наука  вярата в Бог

Опознай своя Божествен произход

Представете си най-висшата проява на Бог като безгранично поле от чиста енергия, която няма начало и край. Тя е всичко и едновременно с това нищо. Не е подвластна на желания, страхове, ограничения и всички останали плътни форми, които познаваме в материалния свят. Наистина, не е лесно да си представиш как нещо може да е безгранично, защото в материалния свят, в който живеем, всичко е подвластно на рамки и ограничения. Пространството в нашия дом е ограничено от стени, Земята е ограничена като обем, слънчевата система, а дори и цялата Вселена е ограничена от пространството, което я изпълва и има своето начало и край. Цялото това ограничение съществува благодарение на дуалността, която е ограничила енергията в две диаметрални крайности.

В най-висшето поле на съществуване цялото е обединено в едно съвършено съзнание, което със земните си разбирания бихме описали като пълен покой. Този покой се поддържа от съвършения баланс между мъжката и женската енергия. Всичко е толкова съвършено, че на земно ниво това съвършенство би изглеждало по следния начин. Представете си, че в 12:00 и 10 секунди на обяд във вас се заражда импулс да изядете една вкусна поничка. В същия час и секунда докато все още мечтата ви изкристализира в ума същия този импулс е задействал и сътворението на поничката, за която мечтаете и докато вие улавяте импулса, че желаете да се нахраните с нея през това време тя се е приготвила и по неведоми пътища е достигнала до вас. В същата секунда в която сте осъзнали с цялата си същност че желаете да изядете поничка, тя е пред вас готова да я изядете. С други думи казано ако събитията в живота ги измерваме с минало, настояще и бъдеще, то в този свят на съвършенство минало, настояще и бъдеще са обединени в едно.

Това ниво на съществуване е отвъд духовния и материалния свят. Те са част от него и едновременно с това ги надхвърля многократно със своя безграничен потенциал, който все още не е проявен в духовния и материалния свят, където душите се стремят да го опознаят, докато го изразяват чрез творчески импулси. В това ниво на съществуване няма творчество и развитие, защото всичко е в покой и съвършен баланс. По тази причина безграничния потенциал на съвършенството не е в състояние да се изрази без да има какво да го провокира.

Ако погледнем на живота от още по-високо и осъзнаем, че времето и пространството също са изградени от енергия, която е сгъстена толкова много, че да задържи останалия поток енергия в статично състояние или поне да направи така, че да се движи толкова бавно, че да може да го преживеем осъзнато. Една от основните цели на времето и пространството са да създадат условия на душите, които да им позволят да опознаят своите творения в дълбочина, защото в духовния свят всичко се изменя с нас самите. Всичко е такова, каквото сме самите ние и нищо не е в покой. Цялото е в огромна динамика на развитие и тази динамика повлича със себе си всяка една душа като част от цялото и енергията, която се проявява, е в непрестанна динамика и развитие. Колкото по-материални са измеренията, толкова по-бавно трептят и обратното, колкото по-висши са измеренията, толкова по-бързо трептят.

В плътните светове имаме възможността да живеем като на забавен каданс, който ни позволява да опознаем и преживеем всяко едно творение на Бог в дълбочина и ширина. Разбира се, това е една много малка част от причината да съществува Вселената, със всички свои материални ограничения, които са подвластни на две велики сили, а именно, времето и пространството. Всичко във Вселената се ръководи и ограничава от времето, в което се случват събитията и от пространството, в което те се случват. Няма как човек два метра да навлезе в детска къщичка за кукли, той е ограничен от пространството на самата къщичка. В духовния свят тези ограничения не съществуват, защото душата и къщичката са частите на едно цяло и те много лесно могат да се слеят в едно, защото в духовния свят не съществуват всички ограничения, които тук на Земята ни поставят в илюзията да вярваме, че не сме едно цяло.

По тези причина често чуваме израза: „Аз направих“, вместо израза: „Ние направихме“. Истината е, че никой нищо не прави сам, а черпи вдъхновение, сила и мъдрост от цялото, без което ние сами не бихме могли да постигнем всички подвизи, които, подвластни на илюзията, все още вярваме, че извършваме сами. Сегашното разбиране за живота и как то функционира, е нужно да претърпи големи промени, за да бъде осъзнато, по какъв начин всички заедно сътворяваме Божествените импулси във видимия материален свя

Представете си Бог като безкрайна чиста енергия, която се проявява в спираловиден вихър от дванадесет измерения. Първите измерения, които се намират най-близо до безкрайният извор от енергия на Бог, са измеренията, в които съществува духовният свят. Той не е подвластен на нито едно ограничение, което ние познаваме като хора в материалния свят. Там всичко е възможно и се постига с лекота, благодарение на творческия импулс (заряд), който всяка една душа носи в себе си. Бог ни е благословил да бъдем творци, защото всички ние сме Бог, Той се проявява чрез нас във всяко едно от дванайсетте Божествени проявления (измерения).

Когато говорим за нашето тяло, ние го възприемаме като едно неделимо цяло, чрез което нашата душа се изразява във видимия материален свят, но истината е, че то е изградено от безброй много малки клетки, които вкупом заедно изграждат нашето тяло. Фокусираме ли се върху цялото тяло, ни е много по-лесно да си го представим като инструмент, с който нашата душа твори в плътните измерения, но когато насочим вниманието ни към една от безброй многото малки клетки, които изграждат нашето тяло, тогава ни е трудно да я обожествим с вниманието, което оказваме на цялото тяло. Същото се случва и с нашите души. Източника, който накратко ще наречем Бог не би могъл да се прояви без нас в многоизмерния свят, който заедно сме сътворили и в същото време все още ни е трудно да приемем, че Бог, това сме всички ни

В тази книга няма да се задълбочавам в опознаването на всяко едно измерение, което изгражда духовния и материалния свят, но е важно да се разбере, че нищо не би могло да съществува в материалния свят, ако преди това то не е било сътворено в духовния свят. Всъщност, дори е грешно да се твърди, че всичко се сътворява първо в духовния свят. По-правилно е да се каже, че всичко се заражда първо в безкрайния чист океан от непроявена енергия. Това е знание, което душите ни все още изучават в духовния свят, по какъв точно начин се случва. Да, те там, бъдейки потопени в условия на съществуване, в непосредствена близост до Бог, са потопени в Неговата любов, сила и мъдрост и знанието е едва ли не на една ръка разстояние от тях. Но това не означава, че душите получават всичко наготово в духовния свят.

Както тук, на Земята, хората преминават през опитност, учат се да я използват и чрез нея израстват в своето развитие, по същия начин душите в духовния свят се развиват. Единствената разлика от духовния и материалния свят е, че в духовния свят ограниченията на магнетизма, който създава рамки и задържа енергията на едно място, не съществува. Вече казахме, че Вселената гравитира около две гигантски сили, в които има вложено толкова много енергия, че цялата Вселена е подвластна на тях. Разбира се, това важи за най-плътните материални измерения, защото, колкото по-ефирни и безплътни стават те, толкова по-малко влияние им оказват двата гиганта, а именно, времето и пространството.

Материята е подвластна на тях, но не и нашите дух и душа, защото те идват от много по-висши измерения, които вече нарекохме “духовен свят”. Душата има силата да преодолее огромното съпротивление на времето и пространството, и по-напред в книгата ще ви разкажа какъв път е нужно да извървите, за да можете отново да възстановите осъзнатата си връзка със своята душа, за да пробудите нейния безграничен потенциал…
Източник: https://shirinan.com/citati/kniga-8/871-opoznai-svoya-bozhestven-proizhod

https://shirinan.com/citati/kniga-8/871-opoznai-svoya-bozhestven-proizhod

Таг    своя Божествен произход