Monthly Archives: февруари 2024

25 БЕЗЦЕННИ ЯПОНСКИ МЪДРОСТИ БР 280

2. Седем пъти провери преди да се усъмниш в някой човек.

3. Мъката е като скъсаната дреха – мястото й е вкъщи.

4. Понякога се случва камъкът да плува, а листото да потъне.

5. Слънцето не знае кой е добър и кой лош. То свети, без да знае кого ще стопли. Бъди като слънцето.

6. Видиш ли глупав или луд – направи му път.

7. Помисли и вземи решение. А като решиш – не мисли.

8. Когато една жена иска нещо, и през скала ще мине.

9 Не задържай това, което си тръгва. Не гони това, което идва

10. Който много иска да се изкачи високо, сам ще измисли стълбата.

11. Който купува това, от което не се нуждае, един ден продава това, което му трябва.

12. В усмихнатото лице никой не се прицелва.

13. Съвършената ваза никога не може да излезе изпод ръцете на лош майстор.

14. По-добре да бъдеш враг на добър човек, отколкото приятел на лош.

15. Без обикновените хора не може да има велики.

16. Морето затова е велико – защото не обръща гръб и на малките рекички.

17. Дори и мечът да ти потрябва веднъж в живота, носи го винаги.

18. Никой не се препъва, докато си лежи в леглото.

19. Ако искаш да нарисуваш клон, трябва да слушаш повея на вятъра.

20. Направи всичко, което можеш, а за останалото се довери на съдбата.

21. Прекомерната честност граничи с глупост.

22. Побеждава този, който може да издържи половин час повече от своя противник.

23. Дълбоките реки текат тихо.

24. В подножието на морския фар винаги е тъмно.

25. Когато се отправиш на път по собствено желание, и хиляда километра ще ти се сторят като един.

https://www.gnezdoto.net/mydrost/2885-25-bezcenni-qponski-mydrosti

Таг 25 безценни японски мърости

МАХАТМА ГАНДИ: МОЯТА ВЯРНОСТ КЪМ ИСТ ИНАТА БР.76

Махатма Ганди: Моята вярност към истината ме въвлече в света на политиката  МЕ ВЪВЛЕЧЕ В СВЕТА НА ПОЛИТИКАТА

Махатма Ганди – духовен и политически водач за независимост

Човекът и неговите дела са двеост различни неща. Докато доброто дело се посреща с похвала, а лошото – с укор, извършителят на доброто или лошото винаги заслужава уважение или състрадание в зависимост от конкретния случай. „Презирай греха – не грешника!”е правило, което се прилага твърде рядко. Затова омразата се шири из целия свят.
 Ненасилието (ахимса) е отправна точка за търсене на истината. С всеки нов ден се убеждавам, че подобно усилие за търсене на истината е напразно, ако няма за основа ненасилието. Съвсем правилно е да оказваш съпротива на дадена система и да я атакуваш, но да се противопоставяш на нейния автор и да го нападаш е равносилно на противопоставяне и нападане на собствената личност.
 За да схване непосредствено универсалния и всепроникващия дух на Истината, човек трябва да бъде в състояние да обича най-незначителните създания както себе си. И ако се стреми към тази цел, той не може да стои настрана от живота във всичките му форми. Затова моята вярност към Истината ме въвлече в света на политиката. Мога без ни най-малко колебание и с най-голямо смирение да заявя: който твърди, че религията няма нищо общо с политиката, не разбира какво е религия.
 В политиката борбата от името на народа най-често се състои в противопоставяне на една неправда, проявяваща се във формата на несправедливи закони. Когато не успеете да посочите тази неправда на законодателя например чрез петиции, единственият лек, който ви остава, ако не искате да се подчините на несправедливостта е или да го заставите с физическа сила да ви се подчини или чрез страдание на собствената ви личност, като предизвикате да ви накажат за нарушение на закона. Така пасивната съпротива се явява във формата на гражданско неподчинение или гражданска съпротива. Гражданска в смисъл, че не е криминална.
Преди човек да бъде готов да практикува гражданско неподчинение, трябва да съблюдава доброволно законите и да се отнася с уважение към тях. В повечето случаи ние изпълняваме такива закони поради страх от наказание и това се отнася най-много за закони, които не изискват спазване на морален принцип. Например един почтен човек няма да започне веднага да краде независимо дали има или няма закон против краденето, но същият човек ще има угризения на съвестта, ако не изпълнява изискването велосипедът му да е с фар, когато го кара вечер. Той обаче би съблюдавал всяко подобно задължително изискване дори само за да предотврати неудобството от санкциониране на нарушението му.
 
Единствената съпротива срещу правителството в истинския смисъл на думата ми се струваше, че може да бъде само да престанем да сътрудничим с него. Така стигнах до израза „несътрудничество”. Тогава още нямах представа за многостранните му последици.
Винаги съм твърдял, че само когато човек гледа на своите грешки през увеличително стъкло и прави обратното по отношение на другите, ще бъде в състояние да направи точна сравнителна оценка между двете величини. Убеден съм също, че всеки, който иска да бъде последовател на пасивната съпротива (сатяграха), трябва добросъвестно и съзнателно да съблюдава това правило.
Аз давам право на пълното ненасилие и го смятам за възможно в отношенията на човек с човека, но то не означава „отказ от истинската борба срещу злото по принцип ”. Напротив, ненасилието в моето разбиране е по-активна и по-реална борба срещу злото, отколкото отмъщението, което по самата си природа увеличава злото. Имам предвид умствена и следователно морална опозиция на неморалността. 
Аз се опитвам напълно да притъпя острието на меча на тиранина не като извадя срещу него оръжие с по-режещо острие, а като обезсърча неговите очаквания, че ще му предложа физическа съпротива. Съпротивата на духа, която ще му поднеса вместо това, ще го обезсили. Първоначално тя ще го смае и накрая ще го застави да я признае, което признание няма да го унижи, а ще го извиси.
 Хвалбите на хората не ме трогват, а всъщност твърде често ме жегват в сърцето. Овладяването на неуловимите увлечения ми се струва по-трудно, отколкото физическото покоряване на света със силата на оръжието. Откакто съм се върнал в Индия, аз съм преживявал моменти, свързани със скритите дълбоко в душата ми пристрастия. Осъзнаването им ме е карало да се чувствам унизен, но не и сразен.
Тези преживявания и експерименти са ми вдъхвали вяра и са ми доставяли огромна радост. Знам обаче, че предстои да измина труден път. Трябва да сведа себе си до нула. Докато човек доброволно не се постави на най-последното място сред себеподобните, за него няма спасение. Ненасилието (ахимса) е най-далечният хоризонт на смирението.
https://cao.bg/mahatma-gandi-moyata-vyarnost-kam-istin/
ТагМАХАТМА ГАНДИ: МОЯТА ВЯРНОСТ   ИСТИНАТА

ИЗПОВЕД: „ИВАН ВАЗОВ – ЧОВЕКЪТ” БР.278

  В СПОМЕНИТЕ НА ПРОФЕСОР ИВАН ШИШМАНОВ

Изповед: „Иван Вазов – човекът” в спомените на професор Иван Шишманов

Добродетелите и привичките на народния поет Иван Вазов
Известна е дълголетната дружба, която свързва Иван Шишманов (1862-1928), професор по всеобща литературна и културна история, с народния поет Иван Вазов. Две големи личности, вдъхновявани от един идеал – да помогнат на сънародниците си да завоюват по-високи народностни културни и нравствени ценности. Шишманов е впечатлен от изключителната скромност на човека Вазов, която сякаш изглежда неадекватна в съвременното разбиране за градация на ценностите. Ето какво заявява Иван Вазов до комитета, който трябва да организира тържественото честване на 50-годишнината от неговата книжовна дейност:
„Дълбоко съм покъртен от такава висока чест. Аз обаче се намирам в невъзможност да я приема. Сред бедствията, постигнали отечеството, при всеобщата тъга, която ни измъчва, аз считам, че не е време за шумни чествания. Сички сме скръбни и угнетени сега и всеки опит за ликуване се отзовава болезнено на българската душа. Да даде бог по-светли дни за България и тогава избликът на радостни чувства по ще си има приликата… Аз не желая да празнувам юбилей сега. За мене самата мисъл за него в днешните трагични минути е мъчителна.”
Публикуваме и известната изповед на поета, която Иван Вазов „написа в 1895 година и в която той, който рядко се откриваше на външния свят, без да иска, се е обрисувал с всичките си добродетели, вкусове и привички”. Ето и Вазовата изповед, написана във вид на отговори на зададени от Иван Шишманов въпроси:
1. Коя краска предпочитате? – Небесен цвят.
2. Коя е любимата Ви миризма? – От планински босиляк мирис.
3. Кое цвете е според Вас най-красиво? – Тръндафилът.
4. Кое животно Ви е най-симпатично? – Моят Хектор (кучето му).
5. Коя краска на коси и очи предпочитате? – Черните преимуществено.
6. Коя е според Вас най-ценната добродетел? – Милостта.
7. Кой порок мразите най-много? – Грозотата.
8. Кое е Вашето любимо занятие? – Нехара и разходките.
9. Кое развлечение Ви е най-приятно? – Etre chez moi en robe de chamber. (Да си бъда в стаята си по халат)
10. Кое е според Вас идеалът за земното щастие? – Здравето, когато си го загубил безвъзвратно.
11. Коя съдба Ви се вижда най-вече за оплакване? – На мизантропа.
12. Може ли да попита човек на колко сте години? – 45 години и нещо си… Уви!
13. Кое кръстно име бихте си взели, ако бихте си го избрал сам? – Иван.
 
14. Кой е бил най-хубавият момент от живота Ви? – Когато пръв път плаках от радост.
15. Кой е бил най-печалният (най-тежкият)? – Имя им легион.
16. Коя е Вашата най-голяма надежда? – „Уж не жду от жизни ничего я.”
17. Вярвате ли в приятелството? – Да!
18. Кой е за Вас най-приятният момент през деня? – Когато слънцето залязва над Люлин планина.
19. Коя историческа личност Ви е най-симпатична? – Napoleon Bonaparte (malgre tout).
20. Kоя личност от роман или театър? – Жан Валжан, защото прави да обикнеш доброто.
21. В коя страна бихте предпочели да живеете? – България! България!
22. Кой писател предпочитате? – Хюго, Хайне, Толстой; в юношеството – Сю.
23. Кой живописец? – Мейсоние в наполеоновските му картини.
24. Кой компонист? – Бизе, т.е. чудната му песен на Тореадора в „Кармен” и други някои късове.
25. Каква девиза бихте си избрали, ако би трябвало да имате такава? – Любите друг друга.
26. Кое е според Вас шедьовърът на природата? – Хубавата жена.
27. От кое място сте запазили най-приятен спомен? – Pilatus. (Алпийски връх при Филвалдщетското езеро)
28. Кое ястие обичате най- много? – Сарми от зелена шума и заарска белпастърма.
29. Предпочитате ли твърдо или меко легло? – Меко.
30. Кой чужд народ Ви е симпатичен? – Братушките.
31. Напишете една от Вашите мисли или цитат, смисъла на който одобрявате. – Много е по-леко да пренасяш удара на завистта, нежели да я изпитваш.
 https://cao.bg/ivan-vazov-anketa-shishmanov/
Таг ИВАН ВАЗОВ – ЧОВЕКЪТ”

За радиоточките и радиовъзлите бр.278

За радиоточките и радиовъзлите  
Днес в Sandacite.BG разглеждаме радиоточките и радиовъзлите! Елате с нас.
Радиоусилвателна уредба ТУУ-100
Радиоусилвателна уредба ТУУ-100
През втората половина на 40-те г. в България ударно навлиза т.н. жична радиофикация. Това е метод за предаване на радиосигнал по жичен път. За разлика от обикновеното безжично радиопредаване и приемане, при които имаме предавател и приемни антени, при жичното радиосигналът се разпространява по т.н. радиовъзел, подобен на електрическата мрежа. Възелът се състои от радиоцентрала (източникът на звука) и множество свързани с нея високоговорители, наричани радиоточки.
Радиоточката представлява високоговорител, свързан към радиомрежата. Има само 1 потенциометър – за силата на звука. Точката не е радиоприемник и слушателят няма възможност да търси различни станции и т.н. Затова каквото се излъчва по радиоцентралата, това ще звучи и по говорителите – няма възможност за избор. Радиоточката се нарича още абонатен високоговорител. Този начин на радиопредаване е широко развиван в България от властта преди 1990 г. Радиофицират се селища, болници, училища, заводски и административни сгради, гари, площади, паркове, салони, стадиони и т.н. Даже от първата половина на 50-те на предвидени места в стаите на сградите се оставят специални ниши с мрежа отпред и там се монтира високоговорител за озвучаването, обикновено в горната част на помещението. По-късно жилищните блокове се оборудват с отделен контакт за радиоточка в хола – там, където всички да се събират да слушат.
Озвучаване на заводско помещение
Озвучаване на заводско помещение
Снимка: С. Мартулков – ,,Радиотехника“, ч. ІІ, София, 1952.
Има няколко причини да се разпространи бързо този начин на радиопредаване. Напр. отпада нуждата от закупуване на скъп радиоприемник, който може да стане още по-скъп заради повреди на дефицитни части в него. Жичната радиофикация се оказва удобна, когато властта започва да търси начин да разпространява радиопредавания в селища, където хората нямат радиоприемници или едва току-що е прекарано електричество. А радиоточките изразходват незначителна част ел. енергия от радиоцентралата. Предаването на сигнала от нея е много чисто, защото липсват атмосферни и други смущения. А когато централата препредава към точките някоя национална станция напр., качеството на звука също е много високо, защото уредбата разполага с по-чувствителен приемник, антена и т.н.

 

В селата радиоцентралата обикновено стои в кметството, а в сградите – в специална стая. Централата се състои от огромен дървен или метален шкаф, в който удобно са поместени радиоприемник, грамофон, микрофон и няколко усилвателни стъпала за усилване на сигнала, преди той да бъде предаден по жицата. Тези части са фиксирани един под друг във вид на блокове, монтирани върху вътрешни релси. Демонтират се също отвън. Целта е лесно и бързо да може да се извади за ремонт някой от блоковете, ако се повреди, или да се замени с друг.
Радиоцентралата е наричана още транслационна усилвателна уредба или радиоусилвателна уредба. Тези устройства се планират според това какви помещения и площи ще се озвучават. След като се определят видът, броят и мощността на високоговорителите, се предвиждат усилвателни стъпала с нужната за точките мощност, като се оставя и известен резерв. Съобщение до абонатите може да се направи по микрофона, музика ще се пусне по грамофона, а някоя радиостанция ще се препредава чрез вградения в уредбата радиоприемник.
Първите масово произвеждани български радиоусилвателни уредби датират още от втората половина на 30-те г., а най-често срещаните ни радиоточки са от първата половина на 50-те, с мощност 0,3 вата. Произвеждат се в Слаботоковия завод в София, който пуска няколко различни бакелитови кутии с еднакви високоговорители вътре. Едва в края на 70-те кутиите стават пластмасови, произвеждани в Завода за пластмасови детайли в Белица.
Радиоточка Тонмайстор
Радиоточка Тонмайстор
Снимка: лична колекция
В България радиоточките по селата служат напр. да се свери на обяд часовникът, защото е предавана справката за точно време. Полезни са и ако кметът на населеното място трябва да направи съобщение. Трябва да може хората да се информират бързо за местните новини. Съобщават напр.: ,,Говори радиовъзелът на село еди-кое си, еди-кой си окръг. Дядо Петко е загубил кравата – бяла на черни петна. Който я види, да му се обади“ или кога, къде и с какво ще се пръска против вредители. Радиоточковият начин на известяване е важен и в случай на аварийна ситуация или природно бедствие. Тогава няма Интернет и GSM … :) Разбира се, има и неудобството, че каквато станция се избере от уредбата или каквато музика се пусне от грамофона ѝ, само това ще се слуша по всички радиоточки.
Радиоточките се превръщат в социален феномен – преди 1990 г. всеки е слушал такава. Има и политически причини за разпространението им в България – по тях се чува само онова, което е ,,правилно“ за слушане, и няма личен избор на станции. За тези малки високоговорителчета се носят легенди, особено в съветския градски фолклор – някои хора са се страхували, че ги подслушват по радиоточките.

 

Днес намирането на радиоусилвателна уредба за експонат е събитие, а такива като тази ТУУ-100 най-отгоре (от 1955 г.) са изключително редки.
 https://sandacite.bg/%d0%b7%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b8%d0%be%d1%82%d0%be%d1%87%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b8-%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b8%d0%be%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%81%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b8/

 тАГ радиоточките и радиовъзлите  

ПЕТЛЬОВА РАБОТА БР 278

ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН

 Е хей… Много петли се навъдиха в дворовете,бе! Кукуригат, та пушек се дига. Ама един- най- перестият  е най- надутият.  Не го ли виждате?Дори песен запя. Песен юнашко хайдушка, песен за вехти войводи.Голям войвода,завалията! Ама песента му вече се изтърква от плочата.Обикаля той из двора  и плаши ярките. Плаши не плаши и на тях им омръзна гръмкото му кукуригане. Горките, те.. Все още се страхуват да се доближат до него, щото може да ги клъвне. Кълве, кълвв и хайде да те няма.Така решил да се справя с тях.Кълве, кълве, та пушек се дига.Да,ама на ярките вече им омръзна неговото кукуригане. Някой ден, когато вече им дотегне, ще се нахвърлят всичките върху него и така ще го накълват, че няма да има местенце къде да се скрие. Горкият перест петел! Жал ми е за него..Айде петльо, да идем там, в другия двор, па да си намерим рахата! Виж, при тези ярки няма да видим покой. Ще ни кълват, ще ни кълват, докато ни паднат перушините.Така ли е петльо?Я кажи, как мислиш ти? Ще отидем ли в другия двор или ще си останем тук,докато  ни изкълват перушината?Хайде, какво чакаме? Поне да си останем с нея иначе ще станем на резил…
писателят сатирик Всела Будилкова

Какви каузи да подкрепим? бр.278

Това е много индивидуално решение. Аз помагам на проекти, които подкрепят хората сами да се справят в живота. Това е като историята с рибата – по-добре дай на някого въдица и го научи да лови, отколкото да му даваш цял живот риба и той да разчита на теб. Ако говорим за последната трагедия в Хитрино, според мен, държавата не трябва да възстановява къщите на хората, защото те ще разчитат винаги на нея, когато имат проблем. Вместо това, да се осигури правна помощ за добри адвокати, за да могат пострадалите да си търсят правата в съда и да получат обезщетение от фирмата, причинила катастрофата. Така е справедливо, нали?
За децата от домовете ще е много по-полезно в дългосрочен план да се научат на някакъв занаят и да им се помогне при търсенето (не намирането) на работа, отколкото да разчитат на подаяния цял живот. Има ли занемарена детска площадка или игрище във вашия квартал? Защо да чакаме общината или държавата да я боядиса и възстанови, а не го направим ние? Да, плащаме си данъците, но пък да си признаем, че държавата ни не е толкова богата и няма пари за всичко. По-добре да запретнем ръкави и да направим нещо добро за квартала, а не децата ни да пострадат на някоя развалена люлка и само да се оплакваме.
Има още много други каузи и хора, които имат нужда от помощ, но са достатъчно горди, за да не правят кампании със SMS-и или да просят на улицата. Нека ги намерим. Те са около нас.
Как и какво да даряваме?
Най-лесният начин да помогнем на някого е с пари. Може да определим процент от нашите доходи (5%-10%, а може и повече), които да отиват за благотворителност. Хубаво е това да става автоматично от нашата банкова сметка, за да не „нагласим“ тези пари за нещо друго. Даването е доброволен акт и не трябва да става, защото така трябва или другите правят така.
Това не са сериозни причини и всеки път ще съжаляваме за дадените пари. Самото действие трябва да ни носи удоволствие. За мен, сияещите лица и усмивките на децата нямат цена и това ми е абсолютно достатъчно, за да продължавам да дарявам. Колкото и да не звучи добре, аз го правя за себе си и онова чувство, че си помогнал и зарадвал друг човек в нужда. Дали Вселената ми се отплаща, не знам, а и няма нужда от това.
Може да помагаме на различни каузи и с личен труд в свободното ни време. Аз предпочитам физическите активности като товарене, копаене, пренасяне и други, но може да го правите и вкъщи пред компютъра. Ако сте графичен дизайнер или програмист, може да помогнете на някоя благотворителна организация с изработване на лого, сайт или нещо друго, от което имат нужда. Може да се включим като доброволци и като част от корпоративната социална отговорност на нашата компания. Обикновено, работодателите са ангажирани с някакви каузи и насърчават служителите да се включат.
Напълно съм наясно, че не всеки има възможност да участва в благотворителни инициативи или да отделя от свободното си време за това. Всеки има на първо място базови нужди, които да задоволи, а след това идва желанието да помагаш на другите (а и на себе си, в крайна сметка).
Не искам да обобщавам, но една от основните причини да сме още в преход (въпреки всичко, което притежаваме в България), е липсата на чувството за заедност и общност. Ние се обединяваме само пред лицето на трагедиите, които ни сполетяват, но след това се връщаме в ежедневието си и сме индивидуалисти, които се интересуват само от себе си и това, което става до входната ни врата.
Ежедневната благотворителност е нещото, което ще ни накара да погледнем отвъд нашия собствен свят. Така ще израснем като хора и нация. Всеки е силен във Facebook, но трябват и действия, а не само думи. Ако се чудите от къде да започнете, изчистете снега пред вашия вход и или пред автомобилите в квартала. Вашите съседи ще са ви благодарни. Аз взимам лопатата за сняг, шапката и ръкавиците, и излизам… А, ти?
https://manager.bg/komentari/ne-e-nuzhno-da-si-bogat-za-da-pomagash-na-drugite
Таг Каузи

Авраам Бен-Дауд

Тези тенденции могат да бъдат изразени като математическа вероятност с характерни вълнови свойства.Не бива да разбираме вълновата картина на Светлината или субатомните частици буквално.Под вълни се разбират не триизмерни конфигурации, а математически абстракции или „вълни на вероятността“, които отразяват вероятността за откриването на частицата в дадено време и на дадено място.
На субатомно ниво светът на твърдите материални тела се разпада на сложна картина от вълни на вероятността.Субатомните частици като отделни Същности нямат смисъл; можем да ги разберем само като взаимовръзки между подготовката на експеримента и последващите измерения.
Затова вълните на вероятността в крайна сметка представляват не вероятности на конкретни неща, а вероятности на взаимовръзки.Материалните неща могат да се създават от „чиста“ Енергия и при обратния процес отново да се превръщат в „чиста“ Енергия.
 Следователно, източник на Силата и Материята се явяват динамични шаблони, наричани частици. Понастоящем известните частици не подлежат на по-нататъшно делене.Частиците не могат да се отделят от пространството, което ги заобикаля.Те не са нищо друго освен сгъстяване на постоянно поле, което присъства в цялото Пространство.Частиците могат спонтанно да възникнат от „Празнотата“ и отново да изчезнат в нея.Вакуумът също се намира в състояние на „Празнота“, на нищожност, но независимо от това той съдържа всички форми от света на частиците. 
„Разбери Бога като имащ в Самия Себе си всички Свои Мисли, целия свят.Ако не можеш да станеш подобен на Бога, не можеш и да Го разбереш.Подобното разбира подобното.Извиси се на висота безпределна, която се издига над всички тела, минава през всички времена; направи се вечност и ще разбереш Бога.Нищо не ти пречи да осъзнаеш себе си като безсмъртен и знаещ всичко: изкуството, науките и чувствата на всичко живо.“ 
https://www.iskri.net/zefira/index.php/oris/238-094
Таг Светлината   субатомните частици

Пространство и Време бр.278

В древните времена обитателите на Далечния Изток казвали: Името на Вселенското Дихание е Дао. И в древните книги четем: Няма проявена форма на Великия Дао и все пак Той сътворил небесата и земята и ги пази. Няма страст у Великия Дао и все пак Той заповядва на Слънцето и Луната, и на всички звезди да изгряват и да залязват. И няма име Великият Дао, и все пак Той дава растеж на всичко; Той диктува времето за посев и времето за жътва.
Великият Дао е един; Единият става Двама; Двамата стават Трима; от Тримата произлизат Седем, които изпълват Вселената с проявления; и Великият Дао изпраща на всички и нещастие, и благо, дъжд, роса, слънчева светлина и цветя; от своите богати запаси Той храни всичко.
И в същата книга четем за човека: той е свързан духовно с Дао, с Душата, Която живее в Седемте Духа на Великия Дао; а тялото на страстите израства от почвата на плътта. Духът обича чистото, доброто, вярното; тялото на страстите превъзнася користното „аз“; Душата става бойно поле за тях. И благословен е човекът, чийто Дух е победоносен и чието нисше „аз“ е очистено, чиято Душа е чиста и достойна да бъде вместилище на проявленията на Великия Дао.“
Евангелие на Иисуса Христа, 9:15-29. 
„Да се мисли, че Земята е единственият населен свят в безпределното пространство, би било такава вопиюща нелепост, както да се твърди, че в едно огромно засято поле може да израсте само един пшеничен клас.“
Митродор (ученик на Епикур) 
Вселената е организирана в определена Йерархия: видима Вселена, група Галактики, нашата Галактика, нашата Слънчева система, планетата Земя, живите клетки – организмите на Земята (растения, животни, човек) , живите клетки на организмите (на растенията, животните и човека), молекули, атоми и т.н. Всяко следващо ниво „трансцендира” и включва всички предхождащи, но не и обратното. Тъй като низшето е създадено от по-висшето (в процеса, наричан „инволюция“), висшето не може да бъде обяснено от низшето. 
Всяко от по-долните нива има по-ограничен и контролиран кръг Съзнание, отколкото по-горе разположеното. Елементите от низшите Светове не са в състояние да възприемат Висшите Светове и не знаят за тяхното съществувание, макар че последните ги пронизват. Различават се две форми на интерпретация: хоризонтална, вътре във всяко ниво, и вертикална – между нивата. Вътре във всяко ниво съществува холоархия - всички елементи са приблизително равни по статус и са взаимопроницаеми. Неравенство и Йерархията съществуват само между нивата.
Нашият Свят е създаден от Енергии, които се разпространяват със скоростта на Светлината. Всичко в този свят има отношение към скоростта на Светлината. С тази скорост Енергията се движи или във формата на вихър - и тогава се получават елементарните частици (фотони)или във формата на вълна - тогава възникват квантите на Светлината. Значи, могат да съществуват и други Светове, изтъкани от вихри и вълни. Действително съществуват Свръхсветове, възникнали като резултат от движението на Свръхенергии, които се носят със скорости много по-високи от скоростта на Светлината.
Под „Вселена“ разбираме най-големият възможен обем Пространство заедно с цялата Материя и излъчване, които се намират в него, което чрез Съзнанията на различните нива на космическата Йерархия може по някакъв начин да ни въздействува. Съществуват милиарди Вселени, но ВИДИМА ЗА НАС е само една. Нашата Вселена- това е този обем Пространство, който ние наблюдаваме и който понастоящем се простира във всички посоки на разстояние около 17 милиарда светлинни години.
Можем грубо да сравним структурата на Вселената с тази на руската „матрьошка“, при която всеки Свят е йерархически свързан с по-висшите Светове, включително и Абсолюта, т. е. Висшите Светове включват в себе си другите Светове, създадени от Енергии с по-ниски скорости. 
Нашият Физически Свят е най-малката кукличка в „матрьошката“ на нашата Вселена – Свят, изтъкан от Енергии, които се движат със скоростта на Светлината. Освен че е банка с информация, той играе още и ролята на изначален регулатор в човешките съдби и човечеството като цяло.
Както най-малката кукла от „матрьошката“ не знае нищо за голямата кукла, в която се намира и която не може да види, така и ние в нашия Физически Свят не знаем нищо за Световете на Свръхенергиите и затова казваме, че те не съществуват. Световете нямат никакви „реални“ граници - нито низши, нито висши. Всичко се свежда до способността на човека да влиза в контакт с вибрациите на този или онзи Свят.
Работата не е в това, че Вселената е слоеста като пирог, на върха на който тържествено седи Бог, а в това, че мозъкът на всеки от нас е способен   да възприема от заобикалящото ни Пространство само информация с определен диапазон качества ( Тази способност на Мозъка напълно зависи от това какво качество вълни (какво биополе) е способен да генерира Духът, който населява едно или друго човешко тяло. които също са вълни)
„Корените на всяко растение имат земно минало, родено в тъма. Стеблото и цветът са само независими последствия от корените. Но цветът нежно се грижи и носи зърното за бъдещите корени.
Целта на живота е непрекъсната и се губи в тъмата на миналото така безпределно, както и в далечината на бъдещето. Затова е непрактично да забравяме миналото, както е неразумно без усилия и без лишения да очакваме прекрасното от утрешния ден.
Така, изсмуквайки както филизите от корените, всички най-хубави сокове от миналото, трябва да напрегнем всички действени сили, за да творим Бъдещето като безсмъртие на нашия живот.
 https://www.iskri.net/zefira/index.php/oris/238-094
Таг пространство време

Как да станем по- добри бр.278

Напоследък, нещо ни кара да бъдем по-добри. Дали това е наше желание, или предизвикателство от времето, което живеем?

Вероятно и двете.

Но какво ни липсва да бъдем щастливи? Защо замлъкнаха песните, хората и ръчениците? Духовно обединяване на нацията, а в основата на това студенина в общуването ни, липса на любов, доброжелателност, доверие, човечност. Няма я вече истинската любов. Взаимопомощта остана като символ на човешката добродетел, плодовете на проявление липсват. Търсим духовна храна – реално не намираме. Къде е вярата на човека в доброто – всепобеждаваща истина? Осъзнахте ли, че лошите обноски не предвещават нищо добро. Нужни са повече коректност и внимание в семейството, работата, на улицата, автобуса или на чашка кафе.

Има ключ, с който можем да отворим сърцето си. Той е промяната в нашето мислене, а това ще стане след като започнем да опознаваме себе си. Ежедневно контролираме всяка своя мисъл и действие. Не прави това, което не искаш да стигне до нас!

Хората са различни, но обединяващо е Любовта. Нима добрите думи и дела не са ни носили топлина? Трябва да я съхраним и запазим чиста, и да я предадем на другите в същия вид. Да се освободим от завистта, злобата, алчността. Когато сме искрени и безкористни, добрите думи идват сами. Подадената любов ще задължи отсрещния, да се отзове по същия безкористен начин. Няма абсолютно лоши хора. Колкото и лош да е даден човек някъде светлината на доброто мъждука, а ние трябва да я възпламеним.

Да обичаме родителите си. Те имат нужда от малко топлина, защото са в края на пътя си, по който и ние вървим. Примерът ще бъде урок на нашите деца. Не трябва да забравяме и нуждаещите се от помощ хора. Да обичаме наред с всичко растенията и животните. Отношенията ни към тях е тест за самите нас – за моралната, човешка добродетел.

Да издигнем символът на доброто! Да тръгнем смело с вяра! Тогава всички бариери пред нас ще паднат. Минали спокойно, недокоснати от падащите камъни ще стоим от другата страна на няколко стъпала по- високо от другите, тихичко изпълнени с Любов и Щастие ще повтаряме: “Колко сме щастливи, колко е хубаво всичко около нас?” А Светлината ще очертава пътя ни, по който все по-смело и уверено изпълнени с Любов към всичко и всички, ще я следваме неотклонно.

Доц. Пенка Костадинова

Медицината в Древен Египет бр.278

Медицината в Древен Египет

Имхотеп (ок. 2750 пр.н.е.) е висш чиновник от времето на III египетска династия. Той е навярно първият гений, за чието съществуване има достоверни данни. Имхотеп e бил върховен жрец, астроном, мъдър съветник, архитект, лекар и първосвещеник, предполага се, че има заслуги за въвеждането на календара. В по-късните епохи е почитан като бог на лечението, а гърците пренасят култа към него и го свързват със своя бог на медицината – Асклепий. Имхотеп бил един от малкото хора с неблагороден произход, които били обожествени. Древните египтяни изпитвали към него такова уважение и възхищение, че по-късно го обявили за покровител на писарите. (http://bg.wikipedia.org/wiki/Имхотеп)Нивото на развитие, постигнато в областта на медицината в Древен Египет, е доста изумително. Откритията, направени по време на разкопките, изумили както археолозите, така и историците, тъй като нито един историк не очаквал една толкова силно развита технология у цивилизация, живяла 3,000 години преди новата ера.Било разкрито, посредством рентгенови анализи върху мумиите, че в Древен Египет е била практикувана мозъчна хирургия. При това тези операции са били провеждани с помощта на високопрофесионални техники. Когато били изследвани черепите на мумиите, които са били подложени на операция, можело да се види, че оперираните страни са били разрязани много правилно. Били открити дори зараснали черепни кости, което доказва, че тези хора са живели след мозъчната операция.Друг пример пък са някои лекарства. Благодарение на бързия напредък в експерименталната наука през 19-и век бе направена и голяма крачка в областта на медицината. Откриването на антибиотиците бе едно от най-големите постижения, направени през този век. Думата ,,откритие” обаче не е много правилна, защото много от тези техники вече са били известни на древните египтяни.По време на разкопките били разкрити също така и множество медицински техники и инструменти, използвани от древните египтяни преди 5,000 години, освен тези за мумифициране. Можем да изброим множество подробности във връзка с това:♦ Жреците, заангажирани с медицина в Древен Египет, лекували всички видове болести в своите храмове. Точно както днес, египетските доктори са се били специализирали в различни сфери на медицината. Всеки един доктор притежавал свой собствен клон. От очни лекари до зъболекари, множество специализирани лекари оказвали услуги на народа.♦ Лекарите в Древен Египет били ръководени от държавата. Ако пациент не успеел да се възстанови или умре, то държавата разследвала причините и определяла дали методът на лечение, който бил използван от доктора, противоречал на правилата или не. Ако по време на лечението бил допуснат някакъв пропуск, това се установявало и докторите били наказвани в рамките на закона.♦ Всеки един храм притежавал добре оборудвана лаборатория, в която били приготвяни и съхранявани лекарства.♦ Първите стъпки на фармакологията и примери за употреба на превръзки и компреси датират от времето на Древен Египет. Папирусът на Смит описва как лепкави ленти, направени от лен, са били използвани за лечението на рани. Ленът също така бил и идеален материал за извършването на превръзки.♦ Археологическите открития са разкрили подробна картина на медицинската практика. Освен това били открити и имената и титлите на повече от 100 лекари, специализирали се в собствените си сфери.♦ В релеф на стената на храм в Ком Омбо имало направена дупка, а в нея била поставена кутия с хирургически инструменти. Тази кутия съдържала голяма метална ножица, хирургически ножове, триони, сонди, шпатули, малки куки и клещи.♦ Използваните техники били многобройни и разнообразни. Счупвания и пуквания били съединявани, били използвани шини и отворени рани били зашивани. Счупвания, излекувани с голям успех, могат да бъдат забелязани при повечето мумии.♦ Въпреки че по мумиите не били открити никакви следи от хирургически шевове, в папируса на Смит (който изцяло е посветен на медицината) съществуват 13 справки за шиене на рани. Това показва, че египтяните са умеели правилно да зашиват рани, при което бил използван ленен конец. Иглите по всяка вероятност са били направени от мед.♦ Египетските лекари са можели да правят разлика между стерилни рани и инфектирани такива. Те използвали смес от козя мас, масло от ела и счукан грах за почистване на инфектираните рани.♦ Откриването на пеницилина и антибиотиците бе направено относително неотдавна. Древните египтяни обаче използвали първия органичен вариант на тези терапии. Нещо повече, египтяните били запознати с различните видове антибиотици. Те пишели рецепти, подходящи за различните видове болести.http://www.kamennataepoha.com/kabatas_devri_02_b.php


Лекарите-магове натрупвали знания в т. нар “школи на живота” – едновременно храмове, болници и университети. Там те научавали всичко, което им било необходимо, за да пазят човешкото здраве. Лечението в Древен Египет било смесица между медицина и богослужение.

В Египет натрупва медицински знания и самият Хипократ, най-великият медик на древността. Той отишъл в долината на Нил през 458 г. пр. Христа и останал там на тригодишно обучение. По-късно наученото Хипократ предал на западните цивилизации.
Много изрази, използвани днес, са доказателство за това, че съвременната медицина дължи невероятно много на Египет. Така например, думата “фармация” идва от pharmaki, което на египетски означава “този, който гарантира сигурност”. “Фармаки” е и едно от 300-те имена на бог Тот.
 https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?topic=309.0

Таг Медицината  в Древен Египет