Monthly Archives: март 2024

ДО КОГА ЩЕ Е ТАКА?

Да. Случайно узнах. Нашата рубрика, т..е в трибуната на Съюз “Духовно възраждане- България”-   вестник “Сияние”, ,някой не знам  как,  взаимства чрез НПО- същото име- “Пловдив най- древен в Европа” Дали е възможно това! Ог нашата рубрика- НПО организация. Като издател и главен редактор на вестника, а и председател на Съюза, как да подходя.Имам идеята:, “Вие да ми кажете как?”.
Мария Герасова- журталисть писател  гл, рекатор председател на СДВБ

27 март – Световен ден на театъра

Световният ден на театъра се отбелязва от 1962 г. по инициатива на Международния театрален институт (International Theatre Institute ITI). Датата е 27 март, защото на този ден се открива сезона на “Театър на нациите” (“Theatre of Nations”).
От този ден, всяка година, един от начините на отбелязване на празника е изтъкнат артист да отправи своето годишно послание. За първи път през 1962 г. това прави Жан Кокто (френски поет, писател, дизайнер, художник, скулптор и режисьор). Театърът е едно от най-древните измежду 7-те изкуства. Разпространено е във всички култури на света и има свой универсален език. Театърът има несравнимо органично присъствие сред нас, има тази непосредствена комуникация, която въздейства интуитивно и каквито форми да приема, ще има своето място в живота ни.
Посланието на Световния ден на театъра обикновено се превежда на над 50 езика, разпространява се по медии и се чете преди постановка, ако така реши съответният театър.
 
 
 https://www.hera.bg/s.php?n=4867

ПЕТИ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС

«ЗА ПРОЗА И ПОЕЗИЯ “ЧОВЕКЪТ НА НОВОТ ВРЕМЕ” НА ВЕСТНИК “СИЯНИЕ”»

След обсъждане  на журито Мария Герасова- председател

Членове: Георги Караджов Елена Иванова

Реши и присъди..

 «РАЗКАЗИ»

Първа награда  Кристиан Духовников-  Дядо Петър

Втора награда  Ибрахим Баяз-  Богатство

Третатаграда  Десислава Стоянова- В края на краищата

 «СТИХОВЕ»

Първа  награда   Дочка Василева  -   За да привикна с ритъма на бурите  

Втора награда  Жени Щеерва  -   Мелодията на сърцето  

Трета  награда  Маргарита Петкова -  Великани и джуджета  

 председател на журито: М. Герасова

17 март 2024 г

Александър Егорович Конкевич

  – Бележитият баща на военния флот и на морското образование в България
Капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Петров Пеев
Интернационален екип от изследователи на 7 март 2024 година за пръв път представи на международна научно-практическа конференция уникален доклад за Създателя на българския Военноморски флот и на морското образование у нас: Александър Егорович Конкевич – бележитият баща на военния флот и на морското образование в България.
Авторски екип: Илия Петров Пеев – капитан I ранг от запаса, професор, доктор на психологическите науки, инженер, бивш преподавател по психология и педагогика във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, Варна; Владимир Владимирович Матвеев – капитан I ранг от запаса, кандидат на техническите науки, инженер; Валентин Георгиевич Смирнов – капитан I ранг от запаса, доктор на историческите науки, директор на Руския държавен архив на ВМФ, Санкт-Петербург; Елена Владиславовна Асатурова – ръководител на Литературния клуб „Писатели за добро” при Международния съюз на писателите „Св. Св. Кирил и Методий”; Максим Юрьевич Семёнов – главен редактор на вестник „Валдай” в град Валдай, Новгородска област, родния край на Александър Егорович Конкевич.
Портрет на капитан-лейтенант Александър Егорович Конкевич
Личността на Александър Егорович Конкевич, Мурмански, свети като ярка звезда и пътеводен маяк сред българската и световната морска история. Даровитият мореплавател с две околосветски плавания, публицист, организатор, изследовател, проектант, изобретател и общественик, блести с ярки личностни качества, които и днес впечатляват съвременните читатели и почитатели на морската история.
(XXX)
На 12 август (31 юли по стар стил) 1879 г., една година след освобождението на България от турско робство, в град Русе, за пръв път е вдигнат българският военноморски флаг и е положено началото на Военноморските сили на България. Първоначално флотът е носил името ”Флотилия и Морска част”. В състава на Флотилията са влизали 4 парахода, 7 парни катера, 1 шхуна, 1 баржа и 5 гребни лодки, подарени от Русия. Първият набор от 145 български военни моряци са били обучавани от 9 руски офицери и 58 унтерофицери и матроси. Първият командир на българския военен флот е капитан-лейтенант Александър Егорович Конкевич („Заведующ“Флотилията и Морската част).
Нашият пръв командващ капитан-лейтенант Александър Егорович Конкевич е командвал българския Военноморски флот (Завеждащ Флотилията и Морската част) четири години – от 1879 година до 1883 г., а от 30 юли 1883 до 23 септември 1885 г. – командва флота наследникът му капитан-лейтенат Зинови Петрович Рожественски.
В края на XIX век е създаден флот и на Черно море. На 12 ноември 1897 година военният флот е разделен на Дунавска флотилия с щаб в Русе и Морска част (Черноморски флот) с щаб във Варна. От момента на своето създаване българският военен флот участва в три регионални и две световни войни.
Александър Егорович Конкевич е основател и на морското образование в България. Капитан-лейтенант Александър Егорович Конкевич, „Заведующ“ Флотилията и Морската част (официалното название на ВМС на България през ХІХ в.) е инициатор на формирането на Морско училище. Основите на родното морско образование са положени в гр. Русе на основание Циркуляр №7/16 януари 1881 г. на Военното министерство на Княжество България. В циркуляра се обявява, че се формира Морско училище, считано от 9 януари 1881 г.:
Циркуляр № 7 – учредителен документ за създаване на Морско училище на 9 януари 1881 г., официален празник на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”