Monthly Archives: май 2024

Евгения

Евгения Янакиева
Родена е в с. Ломница, Кюстендилско. Детството в най- ранната си младост е живяла в гр Кюстендил.Там завършва средното си образование.Висшето си образование завършва в София – в УНСС, специоналност Икономика на транспорта.Работила е като научен сътрудник първа степен в Институт по икономика на автомобилния транспорт- София.Има редица публикации по специоналността си в специализирани издания. В същото време работи като извънщатен сътрудник в културна редакция на Военно издателство – София. От 1989 г. Работи в НАП София като гл.д.инспектор .Нейни афоризми  се излъчват редовно в предаването Хоризонт на  Българско Национално Радио.Публикува свои афоризми във вестниците „ Над 55“ и „ Втора младост“. Издала е книгата „ ЖИВОТЪТ КАТО ПЪТ“. Има две дъщери. Едната е лекар – ерготерапевт.  Другата е учителка. Интересува се от последните достижения на на науката в областта на възникване на Вселената и човека., както и от изследванията на физиката за съзнанието и мисълта.
 Когато са на кръстопът  и не знаят  какво да правят,  хората най –често търсят вдъхновяващи мисли и цитати за живота , любовта , истината от древността до наши дни. Следващите кратки изречения ще ви представят моите виждания по тези въпроси.
Всяко нещо , което е без мярка , наранява.
Със смъртта си ще отнесем само това , което сме направили за другите.
Който непрекъснато прецаква държавата , не трябва да се сърди , че тя не работи.
Непремерените шеги нараняват.
Ако имаме желания , имаме и възможности.
Колкото повече знаеш , толкова по-самотен се чувстваш.
Алкохолът не разрешава проблемите , той ги създава.
Важно е да избереш хората , които ще бъдат в живота ти , но още по – важно е да решиш кои не искаш да бъдат.
Ако си честен със себе си , ще бъдеш честен и с другите.
Щастието идва , когато победим страховете и страстите си.
Животът никога няма да е лесен , но ще си струва.
Ние най – често получаваме не това което искаме , а това , което ни трябва.
Човек се познава по това , което го прави щастлив.
По-добре с истината да нараним, отколкото с лъжата да заблудим.
Какво да правим решава умът , а как се чувстваме , решава сърето.
Не можем да бъдем винаги прави , но можем да бъдем винаги добри.
В малките неща  са скрите.и великите истини за живота.
Физическият без духовният свят са немислими.
Ще запомним само тези хора , които са обикнали не само тялото ни , но и душата ни.
Човек получава това , в което вярва и за което мисли.
Преодолявайки страховете си , успяваме във всичко.
Не е важно какво казваме , а какво вършим.
Умът ни ражда страховете , а сърцето ги побеждава.
Любовте.не е  в думите , а в действията ни.
Любовта е като цвете и умира без грижи.
Колкото и да обичаш парите , те никога не ти отвръщат със същото
Когато нямаш сили да грешиш , ставаш праведен
Злото само взима, никога не дава.
Вярвай нй умния враг, не на глупавия приятел
 Любовта е таинство , от което се събуждаме плачейки.
Не можеш да бъдеш лъв , ако си роден да бъдеш мишка.
Не съществуват провали , а само уроци.
Не страшно да е празно портмонето ти , а главата ти.
Оптимизмът на някои хора е от недобро познаване на живота и хората.
Разликата между успешния и  неуспешния човек е само страхът.
Преживеният в страх живот , не си заслужава  живеенето.
Действията на пияния са мислите на трезвия
Свободата е най висша ценност , а свободията – в основата  на простотията.
Кайто не може да твори , може да руши.
Слушай сърцето си , дори и ако ти говори глупости.
Мъжът ловува , а жената го хваща.
Всеки греши      но само глупавият повтаря  грешките си.
Нещастието ще те измъчи, но и ще те научи.
Красиво е онова , което обичаш.
Ако сте кръгла нула , не очаквайте да сте нещо за някого.
Колкото по – малко говориш , толкова повече слушаш.
Търпението е горчиво , но носи сладки плодове
Колкото по-малко храна , толкова по – дълъг живот.
Мъжете обичат това , което не могат да достигнат.
Ние българите най обичаме , чужденци да се наричаме.
Тълпата е най – лошият съветник.
Неприятностите не изграждат характера – те го разкриват
След брака много хора разбират какво е щастието , но е твърде късно.
Стареем и все по – малко ни интересува чуждото мнение.
 предсавя Мария Герасова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

хумор и сатира в едно

А ТИ КАКВО ГОВОРИШ?

Такава ли била работата, та тръгнахме да се гоним? Кой кого гони, аз тебе тук , а ти мене. Ама, оня видиш ли го, беш да го няма от тук! Тъй се е наваксал, чак шапката ти ще падне. А бе, може да не падне, ама като му зашлевя един, ще се превърти на 180 градуса. Ще кажеш как тъй, а? Да, ама като е тъй, не е онъй. Щото се пише на голям ербап. А ха… Хайде, добре, че са предните ми зъби. Па да си продължим. И вече не му е тук мястото. От село бил, пък тук дошъл и се надул като пуяк. Вижте го, бре хора? Без съдържание, а инак на големец се пише. Голям лидер, братче. А не може две думи да напише на български. Говори само английски. Сега било модерно. Като, че майка му не я знам. Живее си женицата на село и си говори само на български. Май селските хора не са забравили българския? Те са израснали там и са сраснали със земята. Корава е тя, много твърда. Нали е наща, българската! Селските хорица си я обичат. Тя ги храни, тя им дава животец. Пък животът се дава веднъж на земята. А нашият виждаш ли го? Забрави я таз земя. Като, че не е негова. Се по чуждото му отиват очите. За него, нащо няма смисъл. Говори си английски и хич не му пука, че е нашенец. Ей, забрави той, забрави, що е рекъл народът: “Туй що е наше, любя, тача и милея“. О, човече… Съвземи се и вдигни се, бе! Твоят род е велик. Какво ще кажеш ти, дето говориш само английски и пишеш на латиница? От кой род и родина си? Аха, тъй значи! Правиш се на разсеян! Забравяш от къде си. Като те хвана под мишка и ще те заведа ей там, в твойто село, да видиш кво правят хората. Ората сеят на тяхната земя. А тя е наща, българската. И говорят само нашият език- българският.
А ти какво говориш?…
писателят сатирик Мария Герасова / Весела Будилкова/

Научен метод

Научният метод (метод има гръцки произход и означава „изследване, учение, път на познание“) е система от принципи (които се развиват и променят), с помощта на които се достига до обективно познание на действителността. Всяка наука има специфични методи на изследване.
Включва наблюденияизмервания, предположения, експерименти и верификация – в този ред. Последователното прилагане на научния метод е това, което различава науката от лъженауката и други форми за придобиване на знания.
Предмет[редактиране  
Разграничението между наука и лъженаука е общофилософски въпрос, наречен проблем за демаркацията.
Всички учени работят по един и същ начин при добиването на знанията, въпреки че отстрани това не е очевидно: някои учени разказват, че са се доверили на вдъхновение и прозрение (интуиция), докато други изтъкват систематичността като главен двигател в своите изследвания.
Вариант на точната интерпретация на научния метод е да се каже, че той не служи за придобиване на знание, а само за проверяване на вече придобито знание.
Във всеки случай има съгласие за това, че научният метод предлага начин да се гарантира, че знанието не е изкривено от субективни влияния и че грешките могат да бъдат открити.
Описание[редактиране 
Научният метод предполага извършването на следните стъпки при придобиване на знания:
  • Изследвай явлението, което искаш да опишеш. Събери данни и/или направи измервания.
  • Обмисли получените резултати и формулирай хипотеза, която ги обяснява.
  • Предположи на основа на хипотезата нещо, което все още не си наблюдавал.
  • Провери дали предположенията са верни с допълнителни изследвания и/или нови експерименти.
  • Прецени дали хипотезата може да бъде вярна. Ако не всички предположения са излезли верни, значи хипотезата не е вярна. В такъв случай формулирай нова хипотеза. Ако предположенията са излезли верни, направи нови предположения и ги провери отново.
Тези стъпки се повтарят непрекъснато, като по този начин формират все по-голям фундамент от добре проверени хипотези, които заедно могат да обяснят все повече явления. Научният метод позволява тези стъпки понякога да се изпълняват в друг ред, но при всички случаи те всички трябва да бъдат преминати. Теоретичните физици например понякога първо измислят цяла нова теория, преди да започнат да мислят какво точно искат да изследват.
Изследване[редактиране 
По време на стадия на изследване е важно всичко да бъде пълно и подробно документирано. Не е достатъчно само да се публикува хипотезата. Научният метод изисква всеки, който поиска, да може да подложи хипотезата на проверка. Затова е необходимо всички наблюдения и точният метод, по който те са направени (и това как могат да бъдат възпроизведени) да бъдат също публикувани. Възпроизводимостта е важно изискване за всеки, който иска да направи сам преценка, а тя се основава на пълна документация на всички измервания, които са направени при изследването.
При описание на експериментите учените често използват дефиниции, различни от познатите в ежедневието. Това е необходимо, за да се осигури възпроизводимостта. Много понятия, които вършат работа в обикновения живот, не са подходящи за това. Дължината на един месец например може да бъде между 28 и 31 дни, но в същото време има различни дефиниции за ден и така излиза, че и терминът „ден“ е недостатъчно точен в един научен доклад.
Обмисляне[редактиране  
При обмислянето учените търсят обяснение за наблюдаваните явления. Важен аспект на една научна теория е, че трябва да бъде възможно да се направи измерване, което би могло да доведе до отхвърляне на хипотезата (хипотезата трябва да бъде фалсифицируема за да бъде призната за научна). С други думи, ако не може да бъде измислен експеримент, чийто резултат би могъл да обори хипотезата, тя може би е истина, но в никакъв случай не е научна.
Ученият трябва да се пази да не бъде пристрастен и да не взема предвид при разсъжденията си само една част от наблюденията. Ако една теория е базирана на всички наблюдения, шансът тя да излезе полезна е много по-голям.
Важно допълнително правило при една нова теория е, че тя не трябва да бъде по-сложна, отколкото е необходимо, за да бъдат обяснени всички наблюдения. Например ако след буря дърво е паднало, възможна теория е “Това дърво е било ударено от светкавица. В тази теория има само 1 допускане – че не слон или порив на вятъра е повалил дървото, а светкавица.
Друга възможна хипотеза би била, че дървото е повалено от извънземни същества, високи 200 метра. Тази теория прави голям брой допускания – само някои от тях са, че съществуват извънземни същества, че те могат да извършват пътувания в космоса и че биологията им позволява да станат толкова големи.
Дори и при съблюдаване на правилото „колкото може по-просто“, за всяко явление могат да бъдат измислени куп хипотези. Някои явления са толкова сложни, че броят на допусканията, които са необходими за изграждане на задоволителна хипотеза, е прекалено голям. Все пак и в такива случаи, ако се съблюдава правилото „колкото може по-просто“, шансът хипотезата да е полезна е максимален. Трябва да се отбележи все пак, че това не е твърдо правило, чието спазване се изисква от научния метод.
Предположение[редактиране 
Хипотезите се смятат за толкова по-добри, колкото по-голяма предсказваща сила имат. Колкото повече наблюдения могат да бъдат обяснени с 1 хипотеза, са възможни толкова повече наблюдения, които биха могли да покажат, че тя не е вярна. Хипотезата „Всичко се превръща в шоколад, ако никой не гледа, и се превръща обратно в това, което е било, ако някой гледа“ никога не би могла да бъде отхвърлена, защото е формулирана така, че контролът е изключен. Тази хипотеза няма предсказваща сила и не е научна хипотеза. Хипотезата, която гласи „светлината се изкривява в силно гравитационно поле“ (една част от Теорията на относителността на Айнщайн) е силна хипотеза, защото ясно подсказва какви измервания могат да се направят, за да бъде проверена. Ако се върнем към поваленото дърво, хипотезата за светкавицата предсказва, че би трябвало да има следи от огън и че радарът за наблюдение на светкавици би трябвало да е отчел светкавицата.
За да се формулират прогнози, базирани на дадена хипотеза, може да се използват импликации („ако-то“ съждения). Започва се с допускането, че хипотезата е вярна и се разсъждава какви биха могли да бъдат последиците от това. Когато се получи ясен извод, чиято истинност не може лесно да се установи на базата на по-ранни хипотези, той е възможна прогноза, базирана на новата хипотеза. Например според уравненията на Айнщайн часовниците би трябвало да се държат различно от очакваното. Чрез разсъждения, базирани на допускането, че уравненията са верни, се стига до заключението, че един точен часовник в един бърз космически кораб би вървял различно от аналогичен часовник на Земята. През 1905, когато са публикувани теориите на Айнщайн, космическите кораби са били фантастика, но междувременно са извършени различни тестове на тази прогноза и всички те съвпадат с прогнозите на Айнщайн.
Проверка[редактиране 
Всяка хипотеза трябва да се провери чрез изпълнение на експерименти и измерване на резултатите. Тъй като измерванията по принцип са неточни и тъй като апаратурата става все по-добра, новите измервания често са по-точни от старите. Поради това понякога при повтаряне на измерванията се наблюдават отклонения от съществуващите теории. В идеалния случай експериментите трябва да бъдат описани така, че всеки, който иска, да може да ги изпълни многократно. Това се нарича „възпроизводимост“.
Един добър научен експеримент трябва да отговаря на няколко критерия. Трябва да има възможно най-малко свобода при интерпретацията на резултатите: свободата може да води до виждане на това, което ни се иска. Освен това един добър експеримент трябва да бъде така построен, че влиянието на външни ефекти да бъде изключено. Например при проверката на действието на ново лекарство трябва да се изключи влиянието върху резултатите на вниманието, което се обръща от лекаря на пациента и плацебо ефектa.
Проверка“ може би е заблуждаващ термин. Всъщност теорията не се проверява: единственото, което може да се направи в тази фаза, е да се достигне до заключението, че на база направените експерименти хипотезата не може да бъде отхвърлена.
Оценка[редактиране  
Всяка хипотеза може да бъде незабавно отхвърлена, ако достоверно може да се покаже, че тя невинаги е в сила, колкото и важна и стара да е съответната теория. Поради този принцип цялото научно знание е постоянно в движение: в края на краищата, във всеки един момент може да бъде направено ново наблюдение, което оборва стари хипотези. В гореспоменатия пример с поваленото дърво отсъствието на следи от огън или отсъствието на отчетена от радара светкавица биха направили старата теория неправдоподобна и в комбинация с един доклад за ураганни ветрове може да се формулира нова теория (например, че дървото е повалено от вятъра).
Друг важен аспект е, че експериментите, които водят до отхвърляне на една хипотеза, трябва да се извършат от различни учени, за да не излезе, че те се основават на предразсъдъци, объркване или измама. Научните списания използват за тази цел рецензенти — учените изпращат своите изследвания за публикуване, но преди те да бъдат публикувани, независима група експерти подлага резултатите и изводите на оценка. Недостатък на този метод е, че независимостта на членовете на групата също може да бъде подложена на съмнение. Изследвания, които са публикувани без рецензенти, могат да бъдат отхвърлени едва след публикуването им. Това нерядко води до големи скандали, като например при публикацията за студения ядрен синтез от Флайшман и Понс.
от  Уик ипедия

Невероятните археологически разкрития за филистимците

воини
 
Днес повечето хора считат, че филистимците не са нищо повече от символи в библейските истории. Те съставлявали народа, водил дълги и кръвопролитни войни с античните евреи. Голиат, който се изправил срещу Давид, също бил филистимец. Също така те били народът, владеел Палестина преди идването на Самсон и народа му.
За повечето хора днес филистимците са повече част от легендите, отколкото част от действителната история. С напредъка на археологическата наука експертите откриват все повече данни, които разкриват отдавна забравените факти за този велик някога народ.
Все повече се вижда, с осветляването на миналото им, че филистимците са играли много по-голяма роля за историята, отколкото някога сме предполагали.
Филистимците и морските народи
През 12-ти век преди новата ера в източното Средиземноморие се появили нови хора, които станали известни като морските народи. Появата им предизвикала истински апокалипсис и сложила край на редица велики цивилизации. Дълго време никой не знаеше какво е станало с тези свирепи воини. Това обаче се промени в края на миналия век, когато бе открит архив с древноегипетски папируси, където за морските народи се говори като Peleset или хулиган. Много от учените смятат, че именно от тук произлиза и името филистимци.
Напреднала технология
Документи, описващи нашествията на морските народи, ги описвали като непобедими воини. Анализи показват, че те имали военни технологии далеч по-добри от всичко, което виждали цивилизациите от стария свят. Според учените те докарали желязото на Стария континент и сложили край на бронзовата епоха.
Билките на филистимците
Кимион
Освен нови оръжия филистимците донесли в Европа и Близкия изток някои нови култури. Според изследвания след тяхно заселване в различни части на Средиземноморието започнали да се отглеждат над 70 вида нови растения. Някои от тях днес изглеждат като неразделна част от живота ни. Благодарение на тях днес използваме кориандър, кимиондафиново дърво и не на последно място – опиум.
Те донесли със себе си тъмни векове в Европа и Близкия изток
Разорението, причинено от експанзията на морските народи, хвърлило Източното Средиземноморие и Близкия изток в тъмна ера. Градове и цели империи били сравнени със земята. Цъфтящата някога търговия и културният подем замрели. Цели 200 години били необходими, за да се възстанови регионът. Това станало близо 80 години след като египетският фараон Рамзес II успял да пороби и до голяма степен избие филистимците.
https://sanovnik.bg/n-80979-%D0%9D%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BC%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5
Таг археологически разкрития   филистимците

5 очаквания за брака, които са нормални

Снимка: istock

Снимка: istock
Често се питаме какъв трябва да бъде един стабилен брак, особено ако сме израснали в нестабилни семейства. Надяваме се да не повторим грешките на родителите си, но имаме и очаквания за нашия брак. Нормално е да ги имаме. Те са важни, но още по-важно е да са реалистични. Вижте 5 очаквания за брака, които е съвсем нормално да имате.
1. И двамата ще се променяте и ще растете като личности постоянно
С годините ще забелязваме, че с партньора нис е променяме не само физически, но и като личности. Не става въпрос само за процесите на стареене, но знаем, че нивата на енергия, сексуално желание и интерес към брака също ще се променят с времето.
Когато хората се обвържат с по-ранни, по-млади версии на своя партньор, това е свързано със значително неудовлетворение от брака. Двойките, които са щастливи заедно в напреднала възраст, са се научили да приемат и дори да намират радост в израстването и промяната на своя партньор, дори ако тази промяна първоначално е в области, които ги карат да се чувстват неудобно, като нови интереси, нови приоритети или нови ценности.
https://www.az-jenata.bg/a/12-semeystvo/68318-ochakvaniya-za-braka-koito-sa-normalni
Таг 5 очаквания   брака,  нормални  

Теории за далечни светове

Галактика
От столетия в научните среди се спори дали има живот на далечните светове във Вселената. Досега нито един от двата спорещи лагера не е успял да даде солидно доказателство за твърденията си, но за сметка на това има буквално хиляди теории с какво може да се сблъска човечеството, ако успее да научи тайната на пътуването между звездите и напусне Слънчевата система.
Любима тема за милиони хора по света е как биха изглеждали жителите на далечните планети, ако изобщо съществуват. Поради това темата е изключително харесвана и от киноиндустрията, която прави милиони всяка година, произвеждайки филми за извънземни.
Докато визията на инопланетяните е по-скоро научна фантастика, то например за вида на извънземните растения има напълно обосновани теории.
В зависимост от отдалечеността им от звездата, която обикалят, далечните планети ще имат растителност с различен цвят от тази на Земята. Ако са по-близки до Слънцето, растенията ще поглъщат синя светлина и ще имат жълт или червен цвят.
Растенията на планети, обикалящи около червени джуджета, ще имат тъмно кафяв и дори черен цвят. Това се дължи на факта, че те ще трябва да усвояват максимално количество топлина и светлина от слабата звезда. Колкото по-тъмно е едно растение, толкова повече топлина ще може да абсорбира.
Образуваните звезди от клас М излъчват огромно количество ултравиолетови лъчи. Растенията, черпещи живот от тези небесни тела, ще бъдат принудени да се скрият под водата, смятат учените.
Растенията, виреещи около звезди от клас F, ще получават прекалено много светлина. Тя трябва да се научат да отразяват по-голямата част от нея, образувайки нещо като огледална повърхност върху себе си. Техният най-вероятен цвят е синият, показват научни симулации.
Дали научните теории са верни е спорен въпрос. Сигурно е, че човечеството е изключително невежо, що се отнася до наличието на живот на другите планети и дори и за физическите закони на нашата планета.
Наскоро учени в Швейцария откриха частица, която има по-висока скорост дори от светлината, което според редица експерти означава, че законите на физиката вероятно ще трябва да бъдат пренаписани. Така че нищо чудно да се окаже, че на далечните екзопланети са валидни съвсем други физични закони и явления.
https://sanovnik.bg/n-59977-%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5
Таг Теории   далечни светове

Завръщане в миналото: Грешките, които България повтаря вече 100 години

Или как държавата успява да взима най-лошото от шареното ни миналоСнимка: Getty Images

Или как държавата успява да взима най-лошото от шареното ни минало

Ако сте гледали телевизия през 90-те и началото на новия век, няма как да не ви е попадал някой от онези филми, в които главният герой/ героиня “засяда” в определен, безкрайно повтарящ се момент във времето.

Ако в Холивуд това е сполучлив сюжет за цяла поредица заглавия, в България този т. нар. “loophole” е част от нашето битие.

Според популярния виц, страната ни е държавата с най-много часови зони – в София е 12:10, а в Добрич още е 1987 г. Тъжната действителност е, че не сме дори 1987-а, а по-скоро обитаваме някакво разтеглено пространство, в което преповтаряме най-лошите практики на периода 1920-1960 г.

Според широко разпространяван мит #ПоЦарБорисовоВреме е била златна епоха на българската държава, политика, култура и прочие. То било внезапно прекъснато през 1944 г. от шепа комунисти и Червената армия, които довели до въвеждането на човеконенавистен и изкуствено натрапен режим, който съсипал държавата ни.

Много хубаво, ама не баш. Превратът на 9-ти септември е организиран не от комунистите, а от българската царска армия. Частта с натрапването е вярна, ама до някъде.

Ако беше толкова човеконенавистно и изкуствено, защо тогава ние сме единственият народ в Източна Европа, който не се нуждае от съветска окупация след 1946 г., за да бъде кротък? “Красная” гастролира в Букурещ, Прага, Будапеща и Варшава, но не и в София. Възможните отговори на този въпрос са няколко и нито един няма да погали душата на националистите.

Тъжната истина е, че въпреки подобряващите се икономически показатели (но подобряващи се на фона на кризите след ПСВ и краха на Уолстрийт, през 1938 г., България все още е с по-ниско БВП от това през 1910 г. – б.а.), България си остава напълно зациклила в политическо отношение.

Страната ни преминава от едно безперспективно правителство към друго. Външната ни политика е тотален провал и единствено рухването на Версайската система под напора на Германия ни носи бонуси, които ние събираме докато останалите са заети да гледат в другата посока.

Борис III успява частично да възстанови българската армия през 1937-38 г., но само защото всички очи са вперени в демилитаризирането на Рейнланд и аншлуса на Австрия. Икономическите ни показатели уж са много перспективни, но си оставаме на нивото на най-бедните и посредствени държави в Европа.

По БВП на глава от населението България остава на нивото на Югославия и Румъния, макар да ги изпреварва, за което спомага и значително по-малкият брой на населението в сравнение с двете ни съседки.

Карта на Европа според БВП на глава от населението през 1938 г.Снимка: Александър Стоянов по данни от The Cambridge Economic History of Modern Europe Volume 2

Карта на Европа според БВП на глава от населението през 1938 г.

Оказва се че буксуването е придружено от същинско политическо роене – към средата на 1930-те години броят на партиите, представени в парламента, е 12.

Според историческия анекдот, партиите не се делят на крила, а на пера. Борбата се води усилено между клонящите все по в дясно сили около Александър Цанков, крайно левите фракции на социалистите и остатъците от предвоенната партийна клика, които се опитват да не потънат на дъното.

Превратите през 20-те и 30-те години показват политическата безпътица, в крайна сметка използвана от Борис III за установяването на авторитарен режим, следвайки характерния за тогавашна Европа модел.

Може да се каже че България в периода 1920-1944 г. доста напомня на България от периода 1990-2014 г.

И в двата случая страната ни преживява драматичен колапс в държавността – един път заради Първата световна война, вторият път заради рухването на Социализма. И в двата случая икономиката на страната ни минава през двоен катарзис – един път заради политическите събития в началото на периода и втори път – заради Световна икономическа криза (1929, 2009 г.).

И през двата периода имаме трансформация на стария политически елит в нов и изграждане на ограничена по размер богата прослойка, която е носител на културните, политически и социални ценности (друг е въпросът каква е разликата в тези ценности тогава и сега – б.а.).

Успоредно с тази клика съществува огромна маса от населението, чийто приходи са изключително ниски и неадекватни спрямо нуждите за поддържане на нормален стандарт на живот. Това от своя страна поражда радикализация, било в посока политическо ляво или политическо дясно.

В идеологически план периодите са характерни с нездрава носталгия към отминалите национални ценности (отново с уговорката за разликата между самите тези ценности през двата отделни периода – б.а.). И през двата периода политическите формации в страната се изграждат не на идеен, а на лидерски принцип.

За всички онези проблеми на "Третия райх", за които не говорим достатъчно
Не, “Чичо Ади” не беше прав

За всички проблеми на “Третия райх”, за които не говорим

Съответно политическата борба се изражда не в конструктивни противоречия около дадена програма, а около нападки на личностно ниво, обвинения в корупция и злоупотреба с власт (обикновено верни) и окарикатуряване на опонентите.

Елементарната демагогия, превърната в оръжие от Стамболийски и използвана в последствие и от Цанков, и от останалите лидери, резонира в политическата лексика на настоящето поколение държавни мъже и жени, чието образователно и интелектуално ниво не надскача, а често и изостава от това на техните предшественици близо век по-рано.

Проблемите в подземния свят са сходни. Периодът 1920-1930 г. подозрително напомня по своя размах и покушения на случващото се между 1990 г. и 2004 г. Банди, групировки и фракции, свързани и с външни пари, често от североизток, доминират криминалните хроники на съответната епоха.

И в двата случая присъдите остават неефективни, а рецидивизма – на високо ниво. Осъдени знакови политици за корупция и злоупотреба с власт също няма.

Последната прилика между периода до 1944 и до 2014 г. е, че хората и в двата случая са се залъгвали, че по-зле не може да стане.

Онова, което се случва след 1944 г. и след 2014 г. са, слава Богу, не съвсем идентични процеси. Не съвсем, но прилики все пак има и това е повод за сериозно притеснение.

През 1946 г., в България са проведени избори, на които единствената адекватна опозиция – БЗНС на Никола Петков, фактически се самоубива, призовавайки за техния бойкот. По подобен начин през 2016-2017 г., единствената по-адекватна политическа опозиция в България се самоуби, не с неучастие, а с неадекватно роене, дробене и препирни – или казано в кратце, пълна липса на далновидност и политическа перспектива.

Резултатът и в двата случая е парламент, в който доминират партии, подкрепяни тайно или явно от Москва. От там насетне следва и доста сериозно преориентиране на българската политика в посока изток.

Разбира се, членството ни в ЕС ни спасява от най-унизителните неща, които могат да ни се случат, но все пак.

И в двата периода, България залага на неадекватна и непродуктивна политика по македонският въпрос. Икономическите реформи и начинът, по който се гради концепцията за бъдещо развитие в производството, обещават печални резултати. Правосъдието е казионно, неефективно и тотално подчинено на политическите интереси.

Пак благодарение на строгия поглед на ЕС, днес физическият натиск е заменен с икономически, но иначе логиката на съдоприлагане в горе долу същата.

През 1946 г. в страната е проведен референдум за смяната на политическата система. Историческата ирония бе преизпълнена 70 години по-късно с нов референдум, отново за смяна на политическата система.

Възможна ли е реформата днес? Разбира се...
Защо България не успява да стане модерна държава?

Възможна ли е реформата днес? Разбира се…

Най-притеснително в цялата тази поредица от сходства е отношението към свободата на словото и третирането на приоритетни отрасли в икономиката и услугите. Излишно е да коментираме, че свободата на словото в НРБ е фактически несъществуваща и по стандартите на съвременните индекси, страната ни би била в дъното на класацията, някъде около Китай и Северна Корея.

За съжаление, след като през 2003 г., България заема завидното 34-то място (което днес се държи от Франция – б.а.), сега българската журналистика заема 111-то място, където през 2003-а е Египет на Мубарак.

По отношение на одържавяването ситуацията също е трагична – за последните три години станахме свидетели на поемане на контрол над лотарията, разпространението на печатни издания, платформите за дарения, футбола, без да броим сфери с индиректен контрол като медиите, зависимостите в икономиката от европроектите и обществените поръчки и т.н.

Накратко, новата мантра след 2014-а е като старата след 1944 г. – всички отрасли, в които се отдаде случай да минат под контрола на държавата, защото “така е по-сигурно и продуктивно”.

Печалните последици от комунизма за българската икономика, показват, че такава логика е изцяло лишена от основание и води единствено и само към колапс и застой. Нищо не илюстрира фактите така добре, както суровата статистика.

БВП в Европа на глава от населението - 1938 г. срещу 2018 г.Снимка: Александър Стоянов

БВП в Европа на глава от населението – 1938 г. срещу 2018 г.

Както е видно, една Португалия, която след 1938 г. е преминала през кървава военна диктатура, деколонизация, сериозни политически сътресения и икономически кризи, съпоставими, ако не и по-сериозни от българските, е вече светлинни години напред от нас.

Обърнете внимание и на Финландия, пристисната между Изтока и Запада през Студената война, или Румъния – наш доскорошен евровръстник, чието население е и 4 пъти по-голямо от българското и въпреки това БВП на глава от населението остава значително по-високо.

Всички показатели сочат само към едно – виновник за забатачването в социален и икономически план в България е моделът на управление и прилаганата икономическа политика през последните 70 години.

За жалост, както е видно, съвременната българска политическа мисъл не просто буксува на едно място, тя деградира обратно към най-неефективните и отрицателни черти от миналото на страната ни.

Липсата на политическа перспектива в съществуващите политически и квазиполитически структури би трябвало да е очевидна за всеки.

За нас като общество остава да се замислим и да погледнем към историята и развитието на другите европейски страни, които някога са заемали дъното като нас, а днес вървят уверено напред.

"Историята показва, че не съществува идеална политическа система."
Как се рестартира държава – няколко урока от миналото
“Историята показва, че не съществува идеална политическа система.”

Трябва да видим защо в държави като Чехия и Полша, също преминали през комунизма, нещата вървят напред, а при нас не. Трябва да разберем как така една закостеняла и управлявана от диктатура Португалия е днес два и повече пъти по-богата.

Дори и една съседна и любима на нашите туристи Гърция, с всичките й административни недъзи, характерни и за България, може да послужи като нагледен пример за това как нещата могат да стават и другояче.

С други думи, модели за изучаване и осмисляне не липсват. Очевидно това което липсва, е желанието на народа да направи каквото трябва.

https://webcafe.bg/istoriya/zavrashtane-v-minaloto-greshkite-koito-balgariya-povtarya-veche-100-godini.html

Таг миналото: грешките, България 100 години

Вечният дебат – котките или кучетата са по-добри домашни любимци?

котка и кучеСнимка: iStock

Колкото и лесен да изглежда този въпрос, той няма еднозначен отговор. И котките, и кучетата са прекрасни и много обичани домашни любимци, които пълнят сърцата ни и ни дават много радост.
Котките и кучетата са доста различни животни и много зависи от стопаните и какъв искат да е техният пухкав приятел. Ако целта ви е повече разходки, социализация и пухкав приятел, който да ви придружава във всички приключения – кучето със сигурност звучи като по-удачен вариант. Ако предпочитета повече спокойствието, и искате домашен любимец, който да се гушка с вас у дома – мъркащите животни ще се справят чудесно с тази задача.
Според изследване относно личностните характеристики на котешките и кучешките стопани, публикувано в Psychology Today, първите се характеризират като „срамежливи, обичащи спокойствието и тишината, сериозни, но също така креативни, сантиментални, независими и самодостатъчни“. Кучешките стопани пък могат да се опишат като „земни, прагматични и послушни, както и топли, общителни, експресивни и ориентирани към други хора или животни“.
Нека да направим фино съревнование между характерите и способностите на кучетата и котките.
котка и кучеСнимка: iStock
 
Кой има по-добри сетива – котките или кучетата?
  • Слух
И котките, и кучетата чуват по-добре от хората, но котките могат да чуят почти една октава по-високо от кучетата. Докато кучетата, в зависимост от породата, имат около 18 мускула, контролиращи движението на ушите (което звучи като фуния), котките имат почти два пъти повече мускули. Това позволява на котките да движат всяко ухо независимо – което създава превъзходни умения за слух.
  • Обоняние
Всички знаем, че кучетата имат невероятно обоняние, но гальовните животни превъзхождат кучетата, а ние, хората можем само да им дишаме прахта!
 
котка и кучеСнимка: iStock
 
  • Усещане за вкус
Кучетата имат около 1700 вкусови рецептора, а гальовните приятели – само около 470. Докато всеядните кучета (и хората) могат да открият пет различни „вкуса“ на нещата – сладко, кисело, горчиво, солено и пикантно – котките могат да усетят само четири. Тъй като са задължителни месоядни животни, те нямат необходимостта да вкусват сладки неща, защото това просто не е било необходимо. Въпреки че много любители на котки биха посочили колко умна е тази котка, тази важи за кучетата.
  • Зрение
Кучетата имат по-широки зрителни полета от котките – 240 градуса за кучета до 200 градуса за котки. Кучетата могат да виждат по-далеч от котките, но котките имат по-добро зрение наблизо от кучетата. Специалната форма на роговицата на котките също им помага да виждат добре през нощта – около два пъти по-добре от кучетата при слаба светлина. По отношение на цвета, както котките, така и кучетата не виждат гамата от цветове, която ние виждаме, но те нямат нужда. Те са специализирани в движението, за да определят нещата, а не в цвета – но така или иначе кучетата могат да виждат повече цветове от котките.
Кой има по-добро усещане за допир – котките или кучетата?
Кучетата и котките са доста вързани тук. И двете животинчета имат много чувствителни мустаци, които им помагат да открият и най-малката промяна във въздушните течения и налягането, за да се ориентират в околната среда, както и да открият плячка, хищници и препятствия в тъмното.
Кой има по-добри спомени – котките или кучетата?
 
котка и кучеСнимка: iStock
 
И двете животинчета могат да имат както дългосрочни, така и краткосрочни спомени – независимо дали си спомнят къде е заровено лакомството или свързват човек или място с хубаво (или лошо) преживяване.
Кой живее по-дълго – котките или кучетата?
Продължителността на живота на кучетата има много общо с техните породи, но като цяло котките печелят това. Списание Science отбелязва, че „котките живеят средно 15 години, в сравнение с около 12 години за кучетата“. Самотният характер на котките, които не излизат навън и не общуват с други видове ги предпазва от редица заболявания.
Котките също не са имали толкова човешка намеса по отношение на генетиката, колкото кучетата – размножаване в продължение на поколения, за да развият определени характеристики, които хората намират за желани. Много пъти развъждането води до здравословни проблеми – например проблеми с дишането при породата „Мопс“, дисплазия на тазобедрената става при по-големите кучета и други – докато повечето котките в по-голямата си част са еволюирали естествено, запазвайки чертите, които работят най-добре, и се лишават от тези, които не са.
Кои грижи струват повече – котка или куче?
 
котка и кучеСнимка: iStock
 
Това е интересен въпрос – особено като се има предвид, че котките живеят по-дълго, но пък от друга страна не излизат навън и шансът да се разболеят от нещо, или да да изядат нещо опасно за тяхното здраве е доста по-малък. Също така те са по-малки на размер животни и голяма част от ветеринарните процедури биха стрували по-малко. Вероятно животът със здрава котка, която не страда от заболявания и, която не трябва да приема лекарства може да струва доста по-малко.
Кой домашен любимец е по-добър е доста субективно и зависи какво харесвате вие. Независимо дали имате котка, куче или и двете (може би най-добрият вариант!) със сигурност може да се похвалите с много радост, забавление и гушкане на дивана!
https://dogsandcats.bg/kotki/vechniiat-debat-kotkite-ili-kuchetata-sa-podobri-domashni-liubimci
Таг котките кучетата  по-добри домашни любимци?