ИНВЕСТИЦИЯ И ИНОВАЦИЯ
Leave a reply
Monthly Archives: август 2024
ОБЕДИНЕНИЕ НА ЧАСТЕН И ДЪРЖАВЕН БИЗНЕС
ПО – ТОЧНО. СЪЗДАВАНЕ НА СЪВМЕСТНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
По време на социализма, водеща в България беше държавната собственост. В предприятията имаше голяма доза сигурност, че дори и при неблагоприятни обстоятелства ще получат помощ от държавния бюджет. Прекалената сигурност обаче често е пречка за поемане на по-големи, макар премерени рискови. А без смелост и предприемчивост не може да има добро развитие на икономиката. От друга страна, когато държавата взимаше решение за приоритетно развитие на даден отрасъл можеха да се получат добри резултати. Например развитието на компютърната индустрия, която превърна социалистическа България в четвъртата сила в света.
При частните компании нивото на предприемчивост е по-развито по необходимост, тъй като те не могат да се надяват на непрекъснати държавни субсидии. Но съществува друг сериозен проблем. При неоправдано висок риск на инвестицията може да се стигне до фалит и унищожаване възможностите за развитие.
А какво би се получило ако силните страни на публичната и частната собственост бъдат обединени? Доста често днес се говори за публично-частното партньорство.
Един интересен пример е Тракия икономическа зона около Пловдив. Тя започва, като частна инициатива на една от най-големите строителни компании в България “Сиенит Холдинг” АД и едно от най-големите частни български предприятия “КЦМ-2000″АД с техни партньори от Италия и Израел. На определен етап, когато дейността й се разраства към нея се присъединяват девет общини- Пловдив, Асеновград, Калояново, Куклен, Марица, Първомай, Раковски, Родопи, Стамболийски. Впоследствие се включват и най- важните висши учебни заведения в района. А държавата разработва и приема модерен закон за свободните икономически зони.
Така днес Тракия икономическа зона е най-развитата и голяма в България и Югоизточна Европа. Истински пример за балансирано прилагане на публично-частното партньорство, което комбинира силните страни на двете форми на собственост. Самата Тракия икономическа зона е пример за иновативен подход в организацията и дейността на икономическите субекти. Това е може би най-сериозната предпоставка за разработване и прилагане на иновативни продукти и идеи във всички сфери на социалния живот.
Големи икономисти, лауреати на Нобелова награда по икономика са доказали че промените в организацията на държавата и производството са допринесли повече за развитието на света от най- новите научни достижения на науката и технологиите.
Мария Герасова- директтор, на ЦМИ направление Иновации
Георги Караджов- – направление Медиация
ПРЕЗЕНТАЦИЯ
На 17 август 2024 година, в офиса на Съюз “Духовно възраждане” Пловдив , улица Иван Вазов 25/ срещу Административен съд/ ще се състои презентация на Шести национален алманах за проза и поезия на авторите от България и чужбина “Космически импулс”.
Мария Герасова отговорен редактор
Какво свърза древните египтяни и траките
Ядрото на древните цивилизации се намирало на границата между Древен Египет и многобройните месопотамски държави. Те си контактували предимно през Персийския залив и Червено море.
След края на второто хилядолетие местоположението на тези държави се променя и района на източното Средиземноморие става средище, от което различните древни култури си взаимодействали. Така бил засегнат и района на Балканите.
Древните египтяни вярвали, че в основата на образа на твореца е Слънцето и египетският владетел – по плът зачена от твореца, също е със слънчева аура.
Тази идея заляга и във вярата на древните траки. Те също вярвали, че техният владетел е свързан със Слънцето.
Строенето на погребални могили е една от най-разпространените обредни практики в Средиземноморието. Тези могили се осланяли на идеята за първоначалния хълм на Сътворението.
Смятало се, че на върха се срещат природните сили – земя, въздух, огън и вода. По тази теория са изградени и египетските пирамиди.
Вярата на древните египтяни в безсмъртието е крайъгълен камък за разбиранията им за света. Тази представа твърди, че човек продължава съществуването си след смъртта в друга форма, трансформирайки себе си. За египтяните човешкия живот е бил кратък миг в сравнение с вечния процес на трансформация.
Тази идея е усвоена и от траките.
Древен Египет е бил водеща цивилизация в културно отношение, която е влияела на другите народи. В първите исторически свидетелства се показва, че културните, търговските и политическите връзки между Египет и балканския район са най-засилени през XII – XI в. пр. Хр. Този период се свързва с походите на племена, които проникват от север на Балканския полуостров и го населяват.
В средата на второто хилядолетие преди Христа в средиземноморския свят настъпват промени, които бележат историята на Европа.
Минойската цивилизация изчезва под натиска на ахеите, водени от царе – жреци. Създадената нова цивилизация условно е наречена микенска, от Микена – един от най-известните центрове през тази епоха.
По същото време траките са стабилно обособен индоевропейски народ. Те също са управлявани от царе – жреци, а тяхната култура и цивилизация е била сходна с
2FlbQIxMQABHb3xne_K6COMiQeTnXrYIaAeMRXz9w1yxY1bRLTeHhP2_87IfuyN4DxhUA_aem_sTQlD2q8Xd0HyG6-szhUAw
таг древните, египтяни траките
Изобретенията на древните египтяни, които са в употреба и сега
Древен Египет се асоциира в съзнанието на съвременните хора с пирамиди и фараони, с култ към задгробния живот и множеството богове, които са преминали и у други народи. Египет от древността се свързва с мистични представи за богата и процъфтяваща цивилизация, криеща все още много тайни и неразгадани енигми.
И някъде настрани остават реалните изобретения, които използваме всекидневно днес, без да си даваме сметка, че ги дължим на древните египтяни. Ето някои от тях:
Обувките на токчета
Снимка: instagram.com
Дамите, които държат на елегантната и модерна визия, носят високи токчета. Те са символ на изисканост на дамския стил, на женската красота и изящност. Едва ли днес някой си дава сметка, че това изобретение ни е в наследство от древен Египет. И не фараоните или жреците, които са съставлявали висшето съсловие, са носили токчета, а обикновените селяни. Тогава токът на обувката е имал само практична употреба, служел е като опора, за да ходят хората по-лесно из разораната нива.
В Египет произвеждали обувките от папирус. Първоначално само фараонът и най-близкото му обкръжение са удостоявани с честта да ходят обути. Това не се отнасяло за съпругата на владетеля. Тя не била от кръга на приближените му и ходела боса, както всички останали поданици.
Хартията
Още преди около четири хиляди години преди новата ера египтяните създали едно от най-значителните си от днешна гледна точка открития – хартията. Тогава се наричала папирус. Материалът бил вид тръстика. Първообразът на хартията бил подобен на дебела хартия и бил извлечен от едноименното растение – Cyperus papyrus в долината на Нил. След обработка тя се превръщала в корав лист с лицева и опака страна, като основният текст, обикновено някакъв документ, се пишел на лицето. Когато текстът бивал заменен с нова заповед и станел ненужен, на обратната страна били записвани стихове или други произведения.
Химикалът
Универсалното пособие за писане е ползвано за първи път преди новата ера точно в Египет. Разбира се, то твърде малко приличало на съвременното средство. Като химикал тогава използвали животински кости, метални пръчки или дори остри скални късове. Постепенно се преминало на по-удобни материали. Пръчицата била заменена с тръстиково перо и мастило, с което пишели върху папируса. Изписването на йероглифи било истинско изкуство, за което били нужни дълги години на обучение и писарите били ценени служители.
Водният часовник
Слънчевите, наред с водните часовници, които са египетско изобретение, се смятат за най-древни. Водните часовници представляват механизъм, с който се мери времето, като се регулира струята на водата. Съдът обикновено е цилиндър или конус, на дъното на който се прави отвор и през него водата тече капка по капка. Отворът трябва да бъде такъв, че течността да тече бавно и съвсем ритмично. Тя трябва да изтича напълно. Този уред за отчитане на времето бил дело на Ктесибий, грък от град Александрия, и станал факт през ІІІ век преди Христа. Времето се отчитало денонощно, уредът стоял в помещение и не се влияел от атмосферните условия. Любопитно приложение на водния часовник е използването му за отмерване на времето за речите на ораторите в античността.
Презервативът
Звучи изненадващо, но идеята за контрацепцията е твърде стара, още от древноегипетско време. Доказателството се намира в Националния музей в столицата на Египет – Кайро. Там в изложението може да се види торбичка от кожа. За нея твърдят, че е първият презерватив, познат на човечеството, и е носен от фараона Тутанкамон. Той е станал владетел на Египет на 9-годишна възраст и е управлявал до смъртта си на 18-годишна възраст. Дали Тутанкамон е ползвал средството между 1343 и 1325 година преди новата ера, когато е управлявал, е спорно, но е факт, че египтяните използвали обвивки от плат при сексуални контакти, основно за да се предпазят от болести, не толкова от нежелана бременност.
Ако се вярва на твърденията, в онези древни времена презервативите имали и друга, странна от днешна гледна точка, функция. Те служели и като украса за мъжете. Започнали да го произвеждат от животински черва, украсявали ги със скъпоценни камъни и в най-тържествените моменти ги носели отпред на гърдите, закачени на връхните дрехи, както сега носят медалите.
Пастата за зъби
На египетските креативни умове дължим и пастата за зъби. Тя е наистина много древно откритие на жителите по течението на Великата река. Има доказателства, че още отпреди пет хиляди години в Египет са правели паста за зъби. Стривали на прах различни вещества – горени черупки от яйца, пемза и други съставки, но точната рецепта вече е изгубена.
Първата бира е произведена в древен Египет
Днес бирата е любимо питие на много хора от всички континенти и държави. Марките бира са неизброими, вкусовете, които се предлагат, са най-различни. Дължим кехлибареното питие на древен Египет. Там тя е била основна храна заедно с хляба. Употребявала се от всички – от фараона, до селяните, консумирали я дори децата. Произвеждали я в по-сладък и лек вариант и по-силно алкохолна. Леката бира се консумирала през деня, а по-силно алкохолната вечер и на празници. Била толкова важен елемент от живота в Египет, че се използвала като разплащателно средство. Строителите на пирамидите получавали 4-5 литра бира на ден като надница. Египтяните я разпространили сред останалия античен свят.
Ключалки за врата
Вратите на домовете си заключвали както в древен Китай, така и в Египет, още преди новата ера. Бравите на домовете на фараоновите поданици били от дърво с прост, но ефективен механизъм за заключване.
Медицински достижения
Днес животът на много хора се спасява ежедневно със сложни медицински интервенции. Трудно е да се повярва, но хората, които така и не достигнали до изобретяване на колелото, правели далече по-сложни неща. При изследване на мумиите са открити следи от сложни и от днешна гледна точка операции – сърдечен байпас, трансплантации на органи и други. Даже така модните пластични операции имат своите първи опити в Египет. Не е ясно как са правели такива сложни операции, нито с какви инструменти.
Играта на боулинг
Дори някои съвременни игри не са били непознати на древните египтяни. При разкопките на старо египетско селище в близост до столицата е открита зала за игри. Мястото е датирано отпреди 3200 години преди Христа. Има следи от издълбани алеи и различни по големина топки с дупки за пръстите. Няма останали писмени сведения по какви правила и по какви случаи се е играело, но играта е напълно разпознаваема.
Първият антибиотик
Официално днес знаем, че антибиотиците са изобретение на ХХ век. Първообразът на лекарството обаче е в древността, отново в Египет. Лекарите тогава са използвали плосък хляб с плесен, с който лекували гнойни рани. Лекарството действало.
Първата полиция е създадена в древен Египет
В периода на Средното царство, между 2050 и 1800 година преди Христа най-верните воини на фараона и чужди наемници, придружени от кучета и маймуни, охранявали храмовете, площадите на градовете и висшите слоеве на обществото и колесниците им. Те представляват първообраз на съвременната полиция и се доближават съвсем плътно до нейните днешни функции
https://sanovnik.bg/n-103695-%D0%98%D0%B7%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BF%D1%82%D1%8F%D0%BD%D0%B8,_%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D1%81%D0%B0_%D0%B2_%D1%83%D0%BF%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B0_%D0%B8_%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%B0?fbclid=IwY2xjawES5pdleHRuA2FlbQIxMQABHZH5j_TRDGwWQG9SJ4lWr93Svg9GmrmcMD8fr81Ppd2GtqDVbSuA5KmJkA_aem_wV25d1nQ2OAMO9Go_46fsw
Таг изобретенията на древните египтяни
Смъртта е просто илюзия на нашето съзнание
Според професора по психология доктор Робърт Ланза смъртта, каквато я знаем, не съществува, а е просто процес на преминаването на съзнанието от една форма в друга.
Психологът е убеден, че всъщност хората не умират. Самата смърт е просто илюзия, в която човек е научил сам себе си да вярва. Теорията на учена е, че съзнанието е безсмъртно.
Според него стресиращият процес от напускането на биологичната му обвивка е накарало ума ни да смята, че живеем един живот и след като умрем нашето съществуване прекъсва.
Ланза отрича биоцентричната теория, която смята, че животът е свързан единствено с физическото тяло. Нашето съзнание създава Космоса, а не обратното. Работата е в това как възприемаме света около нас.
Ако виждаме небето синьо, това е така, защото някой ни е научил, че цветът на небето е син, но връзките в мозъка могат да бъдат изменени, така че може небето да се възприеме като червено или зелено – обяснява теорията си той.
Много последователи на теорията за безсмъртието на съзнанието твърдят, че именно съзнанието или душата, задвижваща тялото, определя света около нас. Без нея нищо не би съществувало и дори Космосът е инструмент на ума.
Ланза смята, че има много доказателства за твърденията му. Животът е приключение, което надхвърля нашия линеен начин на мислене.
След като умрем, ние отново оживяваме, което е доказано чрез квантовата механика и многобройните доказателства от квантовата физика, казва още професорът.
Теорията на Ланза е жестоко критикувана от учените традиционалисти, които смятат, че констатациите от квантовата физика не могат да се тълкуват по такъв начин и да отричат Дарвиновата теория.
Според тях теорията на психолога за биоцентризма не е достатъчно обоснована, защото не работи с факти, а с предположения.
Не на последно място теорията противоречи на абсолютно всички научни изследвания в последните няколко века.
https://sanovnik.bg/n-63307-%D0%A1%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0_%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%B8%D0%BB%D1%8E%D0%B7%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%88%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5
Таг смъртта илюзия нашето съзнание
ой e Шри Шри Рави Шанкар?
Снимка: The art of livingи духовни учители, които Индия е дала на света много лидери може да се определят като посланици на мира. Те обединяват хората по света с проектите си за разпространение на човешките ценности и духовното въздигане на човека и служене на обществото.
Един от тях е Шри Рави Шанкар.
Шри Рави Шанкар е духовен водач и обществен деятел, чието име се свързва основно с международната асоциация за човешките ценности и Изкуството да живееш, чийто автор е.
Роден е през 1956 година в Тамил Наду, Южна Индия. За своята дейност получава името Рави, което на хинди означава слънце, както и името Шанкар в честа на светеца Ади Шанкар. Този свят човек е високо образован, двете специалности, които е завършил с отличие, са Ведическа литература и Физика.
Създател е на програми за образование и самостоятелно развитие, които са мощни инструменти за премахване на стреса и създаване на крепко чувство за благополучие. В световен план той е неутрална личност, която се бори за мир, създавайки проекти за решаване на световни конфликти.
Шри Рави Шанкар – лице на глобалната мъдрост и пример за служба на хората
Забележителният хуманитарен лидер Шри Рави Шанкар е автор на много програми за помощ на хората в различни области на социалния живот – жертвите на природни бедствия, оцелелите от терористични атаки и войни, децата в риск и живеещи в конфликтни общности и други.
Той създава мрежа от доброволци, чиято дейност е основана на духовността, за да осъществяват плановете му в различни невралгични точки на света.
Възраждайки традициите на йога и медитацията, Шри Рави Шанкар ги предлага на света във форма, подходяща за 21-ви век. Създател е и на нови техники за лична и социална трансформация. Една от тях е Сударшан крия, помагаща на хората да се освободят от стреса и да открият вътрешния си източник на спокойствие в ежедневието. Тези програми са признати като средство за повишаване на качеството на живота.
Този хуманитарен лидер насърчава хармонията между религиите и проповядва идеята, че мултикултурното образование е мощно средство срещу фанатизма и противопоставянето, раждащо конфликтите по света.
Неговите инициативи прокламират признаване на човечността като висша ценност„
https://sanovnik.bg/n-136871-%D0%9A%D0%BE%D0%B9_e_%D0%A8%D1%80%D0%B8_%D0%A8%D1%80%D0%B8_%D0%A0%D0%B0%D0%B2%D0%B8_%D0%A8%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0%D1%80
Таг Шри Шри Рави Шанкар
Най-голямата звезда на Мулен Руж умира в мизерия и забрава
Ако сте гледали филма Мулен Руж, не може да не сте се впечатлили от образа на Сатен, изигран от Никол Кидман. Смята се, че този образ е заимстван от легендарната танцьорка Луиза Вебер, която била муза на художниците Реноар и Лотрек.
Най-известното кабаре отваря врати в Париж в края на XIX век, а славата му се простира до днес. Наричали Мулен Руж сцената на разврата, защото там се танцувал вулгарния за онова време канкан.
От всички танцьорки обаче най-силно изпъква името на Луиза Вебер. Тя е родена на 13 юли 1866 година в бедно еврейско семейство и от малка е мечтаела да танцува на сцена.
На 16 години започва работа в малки парижки заведения, където се изявявала с кратка програма. С дръзкото си поведение и пластичност бързо привлича погледите на клиентите, а един от верните ѝ фенове бил художникът Пиер-Огюст Реноар.
Той я помолил да му позира и бързо я превръща в една от музите на Монмартр. Въвежда я в бохемските среди на Париж и я запознава с един от собствениците на Мулен Руж – Джозеф Олер.
Луиза успява да го впечатли и той ѝ предлага работа в кабарето. Всяка вечер в продължение на 6 години тя се появява на сцената в култовото кабаре и се превръща в негова емблема.
Музата на Монматрт става най-желаната компания за богатите господа. По цяла вечер те поръчвали вино и обилни трапези, за да прекарат времето си с нея. Не била любимка на всички, понеже някои посетители я смятали за твърде вулгарна, но определено умеела да привлича вниманието към себе си.
Вестниците и слисанията я наричат Ла Гулю или Ненаситната, защото се забавлявала не само по цяла вечер, но и по цял ден.
За разлика от повечето танцьорки, тя не само подскачала на сцената, а и измисляла различни закачки с клиентите, като сваляла шапките и цилиндрите им и жонглирала с тях във въздуха.
Примата на Мулен Руж е на върха на славата си през 1895 година, когато неочаквано е уволнена. Според най-популярната версия дама от висшето общество плаща огромна сума на собствениците за услугата, тъй като съпругът ѝ редовно търсел компанията на Ла Гулю.
Въпреки че остава без работа, Луиза не губи самоувереност и понеже повечето клинети на Мулен Руж идвали в заведението заради нейните представления, повярвала, че те ще я последват и на друга сцена.
Организира собствено шоу, чийто афиш е нарисуван от Анри дьо Тулуз-Лотрек, но идеята ѝ се оказва пълен провал, защото верните ѝ фенове не ѝ били толкова верни. Накрая музата от Монмартр е принудена да танцува на улицата и дори в местен цирк, за да си купува храна.
Тя не успява да преживее това падение и унижение и се пропива. Алкохолизмът напълно съсипва тялото, с което е приковала мъжките погледи върху себе си, и така казва сбогом на танците.
Преди смъртта си е продавала цигари, кибрит и ядки в съседство с Мулен Руж и умира във фургон. През 1990 година е властите в Париж преместват останките ѝ в известното гробище Монмартр, където са погребани Виктор Юго и Оскар Уайлд.
https://novosianie.com/wp-admin/post-new.php
Таг най-голямата звезда на Мулен Руж
5 храни, които помагат при киселини
Смесването на различни видове храни, прекалените количества и консумацията на течности по време на хранене могат да раздразнят стомаха. Това състояние се характеризира с „връщане“ на киселини от стомаха към хранопровода. Кои храни можете да консумирате, за да облекчите киселините?
Зеленчуци
Зеленчуците могат да помогнат за намаляване на симптомите на киселини. Те са добър източник на фибри, с ниско съдържание на мазнини и се считат за алкализиращи или ниско киселинни храни. Можете да изберете как искате да включите зеленчуците в диетата си – използвайте зеленчуци в салатата си, добавете нарязани зеленчуци към любимите си ястия или ги смесете с плодове, за да направите пресни сокове.
Някои примери за зеленчуци, които можете да консумирате ако страдате от киселини, включват: броколи и карфиол; зеле и спанак; моркови, царевица; краставици, джинджифил; зелен боб; зелени чушки; обикновени и сладки картофи.
Пълнозърнести храни
Пълнозърнестите храни са добър източник на фибри. Фибрите играят жизненоважна роля за намаляване на симптомите на киселини. Диета с ниско съдържание на фибри може да забави храносмилането и да попречи на стомаха да се изпразни правилно. Това може да причини симптоми на киселинен рефлукс като киселини и регургитация.
Едно проучване установило, че хората, които ядат храни, богати на фибри, имат по-добро храносмилане и по-рядко изпитват симптоми на киселини. Примери за пълнозърнести храни са: кафяв ориз; кускус; овесена каша; пълнозърнест хляб.
Млечни продукти
Прясното и киселото мляко действат като временен буфер, успокояващ симптомите на киселини. „Една от причините повечето хора да са симптоматични с киселинен рефлукс е, че той причинява увреждане на лигавицата на хранопровода“, това споделя Нипапорн Пичетшоте, M.D., специалист по гастроентерология в UCLA Medical Center. „Прясното и киселото мляко покриват хранопровода, така че да не усещате, че киселината дразни лигавицата.“
Киселото мляко е богато на пробиотици, които насърчават здравословния баланс на бактериите в червата ви, помагат при храносмилането – заедно с повишаване на усвояването на хранителните вещества. Предпочитайте обезмаслени или нискомаслени разновидности вместо тези, произведени от пълномаслено мляко. „Храните с по-високо съдържание на мазнини могат да причинят повече рефлукс“, казва Пичетшоте.
Сьомга
Тази розова риба – заедно с други постни протеини като пилешко и пуешко – винаги е умен избор. Сьомгата е лесна за смилане и няма да се задържи в стомаха ви дълго време, а това намалява риска от рефлукс. Ако изберете пилешко или пуешко месо, не забравяйте да премахнете мазната кожа и изберете печене във фурна или печене на скара, вместо пържене.
Добавете вкус с билки (мислете за магданоз и босилек) вместо с подправки. Това може да облекчи работата на стомаха и да намали киселините.
Банани
Този нискокиселинен или алкален плод може да помогне за неутрализиране на стомашната киселина чрез покриване на раздразнената лигавица на хранопровода. Бананите са не само алкални – те също са богати на пектин – това са разтворими фибри, които помагат на храната да „тече“ добре през храносмилателния тракт.
Това може да ви помогне да се чувствате сити по-дълго, така че е по-малко вероятно да преядете. Други алкални храни включват: пъпеши (особено пъпеш и медена роса); зърна (като див ориз, овес и киноа); карфиол; бадеми
https://www.az-jenata.bg/a/5-zdrave-i-krasota/71613-5-hrani-koito-pomagat-pri-kiselini
Таг 5 жрани киселини
Какъв е партньорът ви в любовта, според семейството, в което е израснал
Знаете ли, че семейната среда, в която сме израснали, на по-късен етап в живота ни се отразява на това какви партньори избираме за любовни връзки, какви партньори ще бъдем ние за другия. Отношенията, които градим с родителите си, за добро или лошо бележат любовния ни живот.
Вижте някои от любовните типове партньори и какво е характерно за всеки от тях.
Угаждащият
Угодниците в любовната връзка обикновено са тези хора, които са израснали в лоши, контролиращи и осъждащи семейства. Ако родителите ви винаги са намирали недостатъци в нещо, което сте направили, или ако смятате, че са ви показвали любов, само когато сте имали добро представяне в училище, то във връзката ви с партньор, вие ще сте този, който ще угажда.
Такива партньори търсят приемане и утвърждаване и винаги се уверяват, че поставят щастието на всички останали пред своето собствено. Ако се разпознавате в този тип партньор, то много е вероятно да проявявате и пасивност, нерешителност в любовта.
Жертвата
Този тип партньори обикновено са възпитавани в семейства на груби и агресивни родители. Жертвата е потайна, не обича да се говори за нея. Понякога някои от тези деца си изграждат цял вътрешен свят, за да се изолират и да се предпазят от действителността, изпълнена с грубост, а и нерядко с насилие.
Като възрастни може да им е трудно да осъзнаят стойността си и често могат да се чувстват неспокойни, незаинтересувани и апатични. Те дори могат да се окажат във връзка с контролиращ партньор и да се придържат към неговите нужди, както са се съобразявали с родителите си.
Ще го разпознаете по това, че той крие емоциите си. Избягващият тип партньор като дете не е получавал привързаност в семейството си, родителите му не са споделяли с него свободно положителни емоции, а са били хладни и затворени. Той се е научил, че да разчиташ на себе си е най-сигурно. В любовната връзка такъв партньор е склонен да прикрива емоциите си, да не е емоционално достъпен за другия. Липсата на интимност и близост пък поражда други сложни казуси във връзката.
Контролиращият
Такъв тип хора се нуждаят да имат контрол върху определени аспекти от живота, защото това им позволява да елиминират емоциите, през които са преминали като деца. Този контрол всъщност е тяхната защита от негативни емоции като страх, тревожност и безсилие, пише az-jenata.bg. В любовен план те са смели, волеви, склонни да разчитат предимно на себе си, вместо на партньора си и е по-малко вероятно да поискат подкрепа и помощ от него.
Колебливият
Колебливият партньор е израснал с родители, които са били ненадеждни, нестабилни и непостоянни, когато са изразявали любовта и топлината към децата си. Такива родители често са обещавали неща, които след това не са се случвали, не са оказвали подкрепа, в резултат на което децата са се чувствали пренебрегнати.
На по-късен етап, порасналото дете вече се е превърнало в колеблив партньор и се стреми да намери надеждна и стабилна връзка, нещо, което може би никога не е имал като дете. Колебливите търсят идеалната любов и не обичат да се чувстват изоставени. Тъй като любовта никога не е съвършена, такъв човек може да се окаже разочарован и огорчен.