ИСТИНИТЕ ЗА ЖИВОТА

ИСТИНИТЕ ЗА ЖИВОТА

ЧАСТ ТРЕТА

АВТОРСКИТЕ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ

Мария Герасова

Винаги заедно

Ще имаме и този път удоволствието да се разходим задно с теб в Духовната съкровищница.

Учителят Исус наново ще ни разкрие Истините за Живота, които ще оставим в тази книга. Трите части не са напълно достатъчни, за да покажат всичко, което ни заобикаля и въпросите, които ни вълнуват.

Но да бъдем доволни, че все пак научихме част от нещата и задоволихме част от любопитството си!

Вселената около нас е така безкрайна, както е безкрайна ширината на нашата Душа, която се слива с полета на Словото.

Моят порив се слива с полета на птичето ято и лети, лети, лети… Той лудее и се скита като вятъра. Търси Истината, но не може да я намери. А може и там горе е Тя, в необятното пространство, сред огледалния образ на Нещата!…

Нека литнем заедно с теб приятелю, за да се слеем с идеалния образ – наречен Светлина! Тя е около нас, но ние не я виждаме, защото образът на Мрака е скрил Светлината. Малко ни е нужно! Да вдигнем очи към Слънцето! Да се усмихнем и запеем весела песничка за Любовта и Красотата! С широка крачка да тръгнем по пътя, който ни е определен! Но да се замислим: “Кой път е най- правилния? Кой ще ни помогне да се извисим и се слеем с цялата Вселена?”

Двамата с теб да бъдем винаги заедно!

Посланието на апостол Павел към солунците

Относно пришествието на Нашия Господ Исус Христос и нашето събрание при Него, моля ви братя, да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате, било то от дух, било от словесни послания уж от нас изпратени, като че ли вече е настанал деня на Господа. Никой за да не ви измами от никой начин, защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човека на греха, осъждение на погибел, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог. Не помните ли, че когато бях още при вас, аз ви казах това? И сега знаете какво го възпира, за да не се яви несвоевременно. Защото оная тайна, сиреч беззаконието, вече действа, но само додето се отмахне сред ония, които Господ Исус ще убие с дишането на устата си и ще изтреби с явлението на пришествието си. Това чисто идване се дължи на действието на Сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с всички измами на неправдата на ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят. И затова Бог изпраща заблуждение да действа между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата. (гл.1-12)

Срещи с невидимите приятели

Срещата с учителя Кирил Философ беше кратка, но остави завинаги оня непресъхващ извор от знания, който ще оставя на теб, приятелю.

Беше 12.ІХ.1991 година, 15:15 часа. Почувствах силни вибрации. Телепатично получих покана да взема лист и химикал. Изпълних поканата и седнах на дивана, напълно релаксирана. Взех химикала и започнах да пиша.

- Аз съм Кирил Философ – започна невидимият. Питай каквото те интересува, аз ще ти отговарям!

- Как се нарича нашето тяло? – питам аз.

- Духовно тяло в плът.

- Къде отива след смъртта?

- Смърт няма, има ново раждане.

- Кое е това ново раждане?

- Раждането на етерната материя.

- Коя е тази материя?

- Духовната, чрез мисълта и усъвършенстването на духа.

- Къде отива етерната материя, която се ражда?

- В йонизиращия слой.

- Кой е този йонизиращ слой?

- Между молекулите и атомите на човешката мисъл.

- Могат ли да се виждат с човешко око?

- Могат само от хора, с духовен мироглед. Ти ги виждаш.

- Вярно ли е, че човешката мисъл е бацил за етерната материя?

- Да. Така е. Подобно вирус.

- Всеки човек след материалната си смърт и с новата си етерна материя как продължава да просъществува?

- Как ли? Да върви по стъпалата на съвършенството, за да стигне до Бога.

Вибрациите вече не се чувстват. Ръката ми спира да пише.

Пак сме заедно с Исус в Духовната съкровищница. Той леко протяга духовната си десница. Пред мен се появява пътека от жълта светлина и се стопява. Появява се парк-градина, с езеро по средата. В него се къпят бели лебеди и се чува музика, която ми е позната. Да, това е космическата музика на Жан Мишел Жак. Спомням си концерта му в Хюстън и детските гласчета, които звучаха в унисон с великолепната мелодия на композитора.

Чува се веселото чуруликане и омайващата песен на птичи гласове. Наоколо скачат палави ангелчета с крилца и литват нагоре.

- Децата са съкровището на земята – чувам Исус. Те са житото, което трябва да ожънете, да се превърне в хляб, който ще ви нахрани.

Не разбирам какво иска да каже Учителят. Поглеждам към Него, а Той се усмихва и казва:

- Децата се раждат неуки. Вие трябва да ги научите да ходят, да ги възпитавате, за да станат човеци като хляба.

Мисля си: “В желанието си да възпитаме добри деца, ние не се замисляме дали е необходимо да  треперим толкова за тях? Та нали и те са души, които имат своя Карма и ние нямаме право да се намесваме в нея. Тъй че трябва да се замислим, до каква степен е необходимо да влизаме в техния душевен мир! Понякога ги контролираме до такава степен, че изграждаме от тях роботи, без собствена мисъл.”

- Децата са вашето бъдеще – прекъсва ме Той. Трябва да се грижите и учите от тях! Защото тяхното съзнание е чисто и не го замърсявайте със своите мисли!

- А как най-добре да възпитаваме децата си?

- Чрез личния пример. Вие трябва да бъдете еталон на подражание!

- Следва, че нашето поведение се копира от тях и те го наблюдават. Така ли е?

- Вашите пороци също. Те ви наблюдават с крехката си детска психика и не могат да преценят, кое е лошо, кое не е. Затова са образ и подобие ваше.

- Има една поговорка – продължавам аз. “Каквото почукало, такова отговорило.” В такъв случай децата чукат на нашата врата, а когато им отворим, от нас зависи какво ще им кажем, когато влязат в дома ни. Ако в нашия дом цари хармония, тя ще се предаде на тях. Ще влязат вътре и ще им бъде уютно.

- Вашият дом е техен дом. Ако в него цари спокойствие и етични взаимоотношения, децата ви ще растат спокойно и с добри обноски.

- Но след време могат да попаднат в среда с недобри приятели и тогава?

- Тук трябва да се намесите! Чрез вашето приятелство и примери от живота, можете да ги предпазите от злото. Чрез силата на словото и убеждението, трябва да им въздействате! Вижте техните слабости и влечения към нещо! Бъдете деца заедно с тях! Така ще ги спечелите на своя срана!

В парка се чува детски плач. Тъмноруса красавица държи количка, а в нея бебче около 5- 6 месеца, палаво вири голите си крачета. Жената за миг се спира. Поема детето в ръцете си и го вдига високо във въздуха. Небесно синята и рокля се подема от лекия ветрец и се слива с ефира. За миг гледката изчезва, както внезапно беше се появила жената с детето. Всичко беше една илюзия.

- Такъв е вашият живот, Мария. Вие живеете в илюзорно, мисловно-чувствено поле. Вашите мисли материализират хиляди светове, които се появяват пред вас и изчезват, умират и наново оживяват. Това е светът на ефира. Мисълта ви се носи в него и се слива с мислите на другите разумно- чувствени същности.

- Благодарение на полета на мисълта си, аз се намирам там, където се казва, че е Висш Разум.

- Това е седмо звездно небе – прекъсва ме Той. Тук е Бог със своите ангели. Нивото на Любовта и Чистотата. Светлината, която огрява душите. Тук е Раят, за който жадува всяка душа. Вие все още не сте го достигнали, защото има още много да се учите. Бог е Светлината, която ви сочи до каква степен сте се усъвършенствали.

От степента на вашето виждане на Светлината е вашето съвършенство. Бог грее от светлина. Той протяга духовната си десница над вас – материята от плът и дух, но вие не го виждате. Иска се много малко да го видите! Но не слушате вътрешния си глас. Бог е във вас, но вие не искате да го чуете, защото злото ви е заслепило с черен воал, който е толкова плътен, че не можете да виждате през него, камо ли да чуете сигнала, изпратен за вас.

Веднъж един журналист ме помоли да попитам невидимите ми приятели неща, които го вълнуваха. Телепатичният контакт се осъществи в 21:30 часа на 24.ІХ.1991 година.

- В какво намирате смисъла на съществуването си? – запитах аз.

- В идеите, които влагаме и осъщестяваме във вас – материята от плът и дух.

- Категорията време съща ли е като при нас?

- Не. Ние имаме пространствено време, което ще рече, че един миг значи двадесет пространствени минути. А една такава минута се равнява на двадесет и четири часа.

- Какво конкретно правите?

- Работим усилено за нашето усъвършенстване.

- Къде се движите? На какво се крепите?

- В пространството, което вие не виждате. Ние нямаме нужда да се крепим, защото сме духове и можем да бъдем навсякъде.

- Спите ли? Почивате ли си?

- Чувството за сън не ни е понятно. Ние си почиваме, само когато не работим.

Тук телепатичната връзка прекрати. Попитах го:

- Можеш ли да ни кажеш, кой си и колко духове сте?

- Аз съм Николай Коперник. Почти никога не съм сам в ефира. Ние се сливаме по няколко същности и образуваме една цялостна форма на Любовта, братството и равенството. Летим като ято в пространството. Ако някой от нас се загуби, всички литваме да го търсим. Това не значи, че не работим.

Сещам се, че с Исус сме в парка. Вървим между алеята. Не се чувствам уморена, но изпитвам желание да седна. Учителят долавя мисълта ми и пред нас се появява пейка. Сядаме. Той ме поглежда и се усмихва.

- Ето какво значи телепатия! По това се различавам ние – земните, че не я владеем. Тогава можехме да четем мисли и чувства, и да се предпазваме от нежелани посетители в нашата мисъл.

В момента към нас се приближава ефирна същност. Усещам силни вибрации. Обръщам се към нея.

- Какво работите приятели? Как осъществявате това?

- С нашата духовна енергия – отговаря той. Имаме духовни ръце, които могат да вършат всичко. Между нас няма некадърни духове. Няма нищо невъзможно за нас. Тук всеки работи това, което е работил на земята.

“Виж ти!”- мисля си. Това и Учителят беше ми го казал.

- Не идвате ли да работите заедно с нас?

- Ние сме винаги между вас. Изпращаме ви сигнали, но вие сте глухи и не ги чувате. Помагаме ви в начинанията. Как мислите става? Мисълта ви работи непрекъснато. Ние влизаме в нея и работим заедно. Стана ли ти ясно, защо идват различни мисли в главата ти? Защото ние работим директно вътре, във вашата мисъл. Етерната материя се намира в йонизиращи слой, между молекулите и атомите на човешката мисъл.

- А когато сте вън от нея?

- Тогава летим на воля, за да разглеждаме красотата на природата, сътворена от Нашия Господ-Бог. Творецът на всичко видимо и невидимо, на небето и на земята.

- Но все пак, кога си почивате, сядате ли, лягате ли?

- Ние си почиваме върху килими от цветна материя, която сами си правим (изработваме с мисъл). Слушаме звуците на природата, птиците, животните.

Тук сме едно с тях. Между всички цари мир и всеобщия закон на Всемира. Над всички ни стои Нашият Любим Творец на Истината – Господа, Бога, Спасителя Наш. Ако не беше Той, ние и вие нямаше да съществуваме. Той е много добър, че ни търпи с нашите прегрешения. Бог е Любов. Той е Светлина, която те кара да се примираш от щастие. Сияйно щастие.

Ефирното тяло се смалява и изчезва. Чувствам все още леки вибрации, докато изчезнаха напълно.

- Кой е почивният ден на Господ, Исусе? – питам.

- Той почива в събота. Вие трябва да почивате в този ден! Почитайте неделята на Възкресение Христово и когато са Коледните пости.

- Виж ти! Ние правим обратното. Почиваме в неделя.

- Това са вашите канони. Те са измислени от хората. Още от времето на Константин Велики.

- Аз самата почитам събота. Тогава почивам.

- Разбрала си истината.

- Исусе, искам да те попитам, защо младите хора, които си отиват преждевременно, идвайки при вас, не изпитват ли носталгия към земния живот? Все пак са оставили близки на земята.

- Тук няма граници за възраст – отговаря бледолилавото видение, което се появява пред нас. Дали тъгуваме за нашите близки? Тъгуваме и се радваме за тях. Ние се молим на Нашия Исус, за да не страдат на земята. Колкото за младите хора, които идват тук, те са щастливи, че не са останали дълго на земята, за да замърсяват телата си.

Видението завибрира няколко пъти и се стопява.

Пак се връщам в спомените. Беше 20.Х.1994 година в 23:40 часа. Чувам глас нейде в глъбините, който пролазва по тялото ми и ме кара да вибрирам силно. “Не се противи на никой, ако си решила да вървиш по пътя на съвършенството!- започва той. Обуздай себе си! Знаеш, че си Маги и не трябва да губиш енергия! Пази я за хората, които ще ръководиш! Знаеш, че ти предстои много работа на земята, която ще продължи тук, при нас. Знаем за твоето състояние. Остави ги на нас! С тия хора няма да работиш. Стига толкова! Поеми всичко на плещите си! Знай, ние в отвъдното много те обичаме! Ти си нашият ум, даваш идеите си чрез силата. Сътрудничиш с Висшия Разум, Нашият Исус и той отблизо наблюдава твоята работа. Грандиозен е Неговият план, разработен чрез теб. Ти владееш Словото и печелиш сърцата на хората. Всички ще тръгнем с теб. Ти си извора. Ти си пресятото жито. Ти ще дадеш естествен тор, за да се натори изтощената ви земя. Ще изцъркаш млякото от майките, за да нахраниш празните стомаси на чадата Божии. Кажи им, че Нашият Бог обича България, тази страдалница, в която духът е силен и ще победи скоро злото, което витае като сянка.

Слава вам Божии избраници! Бъдете твърди докрай!

Ваши приятел от седмо звездно ниво, нивото на Висшия Разум. И чувам:

Може би в час уречен,

пак ще дойда аз при вас.

В тоя късен час незнаен,

пригответе дар за мен!

Ще почукам на вратата,

отворете ми без страх!

И тогава ще ви стопля,

с оня поглед благ.

Погледнете ме в очите,

без да падне мрак!

Мойто слово поемете,

усвоете мойта реч!

И послушай ти, човече,

запомни я ти!

Щото учи на доброто,

и на злото сложи край.

Мой мили ученико,

винаги обичай и люби!

Винаги ме викай тук при тебе

и където и да съм ще дойда аз.

Посланието

11.І.1992 година, 2:35 часа в полунощ.

Намирах се в спалнята. Огнена струя пролази през тялото ми и ме накара да стана. “Вземи лист и молив!- телепатично ме помоли някакъв глас. Приготвих всичко и седнах на леглото. А сега пиши!” – продължи той.

Мили братя и сестри,

Днес е един тържествен ден, за нас и вас. Човечеството навлиза в Нова ера. Ерата на справедливостта. В 11 часа ще бъде разкрит единственият канал, който свързва Земята с Космоса. В 11 часа погледнете нагоре! Пред вас ще се разкрие Новото царство, царството на справедливия Бог. Пътят, по който ще тръгнете, е доброволен. Бог иска от вас всеотдайност! Бъдете твърди до край Божии избраници! Вие сте щастливци. Вие поставяте едно велико начало. Чрез вас ще се закрие връзката с Космоса, с който някой от вас отдавна контактуват. Не напразно Пловдив е избран за Духовен център.

Тук е началото, което няма край, както няма и начало, защото царството Божие няма граници. Бъдете твърди до край! Ние сме винаги с вас и ще работим заедно. Ние ще бъдем ваши приятели, а по-възрастните от нас, които са натрупали много знания и опит, ще ви помагат. България има нужда от помощ. Бог ще я възнагради. Плодовете вече зреят и скоро ще дадат едър плод. България ще сияе в светлина, която изпрати Нашия Исус. Той е до вас, но вие не Го виждате. Той ви напътства, но вие все още не Го чувате, защото още са слепи вашите очи и глухи ушите ви. Но ще удари празничен гонг и над България ще се реят радостни псалми. Не напрано Исус избра вас, за да дадете храна на народа си!

Помнете, ние ви обичаме.

Ваши звездни братя. Предани ваши приятели.

Ние сме с вас! Помнете, ние сме с вас.

Не отстъпвайте!

 

И сега стоим с Исус на пейката в парка, и той ми подава нещо, което все още не е материализирано според моята представа.

- Вземи я! – подканя Той. Тя ще се материализира според твоето илюзорно съзнание.

Поемам малката форма. Тя се превръща в книга. Разгръщам и чета: “Ще дойде времето, когато ще настъпи всеобхватно единение между хората. Големият мир на цялата планета ще бъде реалност. Всички народи на света ще възприемат един универсален език и писмо. Когато това се постигне, до който и град да предприеме човек пътуване, той ще се чувства в собствения си дом. Земята е само една страна и всички хора са нейни граждани.”

Връщам обратно книгата на Исус. Той я поема в ръцете си, прави няколко кръга върху нея с дясната си ръка и тя изчезва, сякаш се стопява.

- А сега искам да ти кажа една притча за Бог Тот – започва Исус. Живял на земята бог – наричали го Тот. Т – значи тяло, О – обич и Т – още едно тяло. Формулата е Т+ Т = О. Две тела свързани с обич. Могъщ и силен бил Бог Тот.

Владеел всички души на Вселената. Притежавал силата на Доброто и Мъдростта. Имал любимо цвете и животно. Цветето се наричало Рооз (роза ), а животното Кооз (коза ). Славел се Тот със своята доброта. Мир царяло във Вселената. Но вселил се дяволът в любимата му коза. Развихрила се демонската сила. Огън излизал от ноздрите й. Рогата й се превърнали в иглови борови клонки. Разярил се проклетникът. Хвърлил се връз Бог Тот и избол очите му. Уплашил се Бог Тот, защото разбрал, че дяволът е по-силен.

Не искал да се бори с него. От тогава той броди по земята и не дава мир на никой. Вселил се в душите и господства в тях. Станал господар, вместо Бог Тот. Безмилостен и жесток, порочен и алчен, владеел всяка душа. Възкачил се на престола на Бога, станал пълновластен господар.

- Учителю – прекъсвам го аз. Ти беше ми казал, че ние хората сме едно малко божество, което се ражда с добродетел, но след време порока така ни е заслепил, че ние затриваме всичко добро в себе си.

- Вие сте като козите. Бодете се един друг и си причинявате болка. Обичате розата като цвете, на глед красиво, но допрете ли се до него, то ви боде.

Премахнете ли бодлите, то става нежно.

- Защо в библията се казва, че хората се делят на овце и кози? Че овцете са добрите, а козите са лошите хора.

- Всеки добър човек е малко лош, а всеки лош е малко добър. Когато си се превърнал в коза, ти имаш защитата – рогата на злото и с тях причиняваш злините на другите. Когато си се превърнал в овца, ти ще бъдеш винаги черна, защото доброто привлича злото чрез рогата на овцата. Тъй като овцата и козата са два различни полюса, то те взаимно се отблъскват и никога не могат да влязат в резонанс, т. е. в еднакви вибрации.

В този момент към нас се приближава ефирно млечнобяло видение, което ми подава пергамент. “Вземи го, казва и нека другите да го четат!” Разгръщам и чета: “Пропуснат миг.”

О… смъртен миг поспри,

дай ми мощ момента да опиша.

Не ми отнемай таз възможност,

за теб да пиша на смъртния си одър.

И гасне огъня в очите

и трепета в сърцето ми отмира.

Умът диктува, ръцете ми не слушат

и виждам се на две разделен.

Дотук живота, по-нататък смъртта,

в средата аз облечен в бяло.

И чувам врява на врабчи гласове,

и виждам Божий пратеник за мен

Но… ти смърт красива си била,

за зла те мислех в житейските дела.

О… вий останали след мен,

не от смърт, а от грях и злоба се боете.

Век преди Христа живях

и с него тук пребъдвам.

Смъртта е миг на преход,

към любов и светлина Христова.

В любов живея и с любов ви моля,

живейте с добро на воля.

От зло и грях и гняв се вий пазете,

ако не искате да паднете на дявола в нозете.

С много любов Незелит

Мисля си: “Кой ли е този Незелит, живял век преди Христа, а сега изпраща послание към нас? Разбирам го. Мъчителен е мигът на смъртта. Когато се разкъса сребърната нишка и се отделиш от физическото си тяло, чувството ти “че ще полудееш”, те обърква. Не знаеш  какво става с теб. Започваш да викаш, но никой не те чува, защото гласът ти го няма. Виждаш хора наоколо, приближаваш се до тях, но не те виждат. Ти ставаш само част от себе си, но другото, невидимо за околните. Всичко наоколо е като шепот и нещо отминало, останало в представата ти. По-точно някаква илюзия, че съществува нещо около теб. Тръгваш и обикаляш необятната страна. Срещаш хора, но никой не те вижда и чува. Ти вече си отделен от тялото си.

- Така е Мари Шуан – чувам гласа на Исус. Духът скита около тялото си след материалната смърт четири дни и отива по местата, където е живял. Сбогува се със всичко земно. Тези дни за него са изпитание. Той сам решава дали ще се върне наново на земята с нивото, което си е създал до този момент.

- А през филтъра, т. е. тунела, когато преминава духът?

- Изразявай се правилно, ефирното (мисловно-чувствено тяло). Това става в мига, в който той излиза от физическото тяло. Когато преодолее объркаността си от безизходицата в състоянието, в което е изпаднал и види Светлината. Тогава той прави равносметка на изминалия си земен живот.

- Учителю, веднъж с група от моите ученици направих интересен експеримент. Чрез метода регресия, под въздействие на хипноза, ги накарах да преминат през целия си живот.

Получиха се интересни резултати. Повечето от тях бяха стигнали до ранното си детство, а единици си спомниха, когато са били в утробата на майка си. Равносметката е, че са си спомняли само когато са правили добро.

- Доброто трябва да възтържествува на Земята! То е онази сила, която ражда световете. То разкъсва недрата на злото, алчността и неверието.

Стремете се към него! Обичайте го и го търсете, за да влезе във вашето сърце! Сливайте се с него и любовта към другите като вас! То е показател за най-висша добродетел, която разрушава твърдината в душите с неблагородни чувства. То кара несъвършения да се преклони пред него и да му подаде ръка, ръката на победителя.

Благородно е да си признаеш, че си победен, когато в теб витаят черни мисли. Те са като черните облаци, които не предвещават нищо добро.

- Благородството е първото стъпало. То е едно от показателите на Доброто. Постъпките ни трябва да се крепят на него, защото то е цената на нашето достойнство! – продължавам аз.

- Достойнството е второто стъпало Мария. То е мерило на вашата нравственост. Преминете ли през него и го запазите за себе си, отивате на третото стъпало – морала.

- Емануил Кант казва за него, прекъсвам го аз: “Моралът е условието единствено, при което разумното същество може да бъде цел само на себе си, защото само чрез него е възможно да бъде законодателен член в царството на целите. Следователно нравствеността и човечността доколкото е способно на нея е онова, което единствено има доказателство.

В царството на целите всичко има или цена, или достойнство. Автономия е следователно  основанието на човешката и всяка разумна природа.”

- Третото стъпало е правдата – прекъсва ме Той.

Спомням си една на моя статия, поместена в брой 4 от 1994 година във вестник “Сияние”. “Философско съждение върху правдата.” Започва така: “Усещането за правда възвисява душата. Тя е една благородна и мъдра постъпка на човека, който тръгва по нейния път. В тежки времена, когато надеждата ни напуска, когато демонската сила иска да ни сплаши, да ни съсипе. Когато злите сили преобладават, тогава чрез усещане за правдата нещо ще ни подскаже, че там далеч на небесата има един праведен Бог, търсещ равносметка за неправдата.

Жаждата за правда е карала цели народи да грабват оръжие срещу своя противник. Всички теглила и мъки се основават на противоречия, произлезли от въртежа на времето между писани закони и усещане на правдата. Само тя учи, че трябва да се дава на всеки своето. Тъй като това е така, какъв е смисълът, че една от големите потреби е доброто устройство на съдбата. Те са храмове на правдата. Отварят и затварят, за да отговорят на предначертанията си. Както при Божия храм не трябва да има различия в съсловията, чина, състоянието, безимотните и както богатите, слабите както и силните, трябва да са в пълно единство.

Ако проследим историята на човечеството и се върнем в древния Рим ще видим, че най-чутото място било Сбора. Той служел за съдилище, за да се даде на всеки справедливост. Така и ние трябва да се събираме, за да решаваме проблемите си справедливо! Законите са тези, които не ще ни сплашат да бъдем праведни, ако ние самите не желаем. Следователно, трябва да помъдреем да станем благородни, за да бъдем праведни. Да търсим правдата сами, защото тя е най-висшият закон на справедливостта.”

- Следващото стъпало е вярата – продължава Исус. Ще дойдат добри времена и у всеки човек ще виждаш Доброто, като спазваш принципа: “Живей така, за да не пречиш на другите!”

- Учителю, колко са стъпалата, по които трябва да тръгнем, за да стигнем до върха – Доброто?

- Те са много, но основните са седем и всеки трябва да ги знае!

- Следва петото стъпало. То е съвестта. Тя е ръководител и съдник на вашите дела. Тя е съединение от психологически факти, които съставят истинското начало на нравствеността. Истините на съвестта не само просветляват разума, но се налагат над волята като правила, които трябва да бъдат изпълнени.

- Наистина, съвестта осъжда постъпките и разпознава кои от тях са добри или лоши. Тя обхваща още радостта от изпълнения дълг или мъчителни угризения – продължавам аз.

- Мария, здравият разум признава, че съвестта съществува. Но този, който се съмнява в нейното битие, може да му се предостави едно сигурно доказателство. То е свидетелство за вътрешното самообладание.

- Шестото стъпало според мен е взаимопомощта и уважението. Всеки човек трябва да знае етичните норми на поведение и с тях да се движи сред приятели и близки.

Спомням си разговора с един от невидимите. Беше ми казал “Основната единица между нас е взаимопомощта. Когато си помагаме един на друг, ние се сливаме и нашето сливане се превръща в песен, която се присъединява към песента на цялата Вселена.”

Да видиш, че някой пада и ти да му помогнеш. Да видиш, че някой страда и ти да бъдеш първият, който ще го успокои. Както се казва в една от Божиите заповеди: “Имаш ли една риза, половината дай на ближния си!”

- Седмото стъпало е върха – прекъсва ме Исус. То е царството на Вселената. То е Любовта, която разтваря световете и ги привлича един към друг.

- Както бях писала в една статия: ” Тя няма измерение и никога не я купувайте с пари!

Ние все още сме в парка и стоим на пейката. Около нас грее много светлина и ни обгръща. Чувствам приятните и вибрации, които ме галят. Изпадам в лек унес.

Спомени от детството

Пак се връщам в моите спомени за майка Кера, която е доброволка в Отечествената война. Една смела жена-боец, в първите редици, наред с баща ми Никола, лека й пръст. Преминали заедно през Югославия, отишли на Драва, участвали в Дравската епопея, през Австрия и завършили в Унгария. Но нали и аз съм била с нея, в утробата й! Едно малко зародишче, преминало през бойното кръщение, за да се превърне в момиче и се роди в България, в град Казанлък. Командирът им Чочоулу често казвал на майка ми: “Ако се роди детето на фронта, ще го кръстим тук и ще бъде като руските бебета.” Такъв ми е бил късмета, да се родя в своята родина – България. От трети клас заедно със своите родители, тръгвам по строителните обекти и получавам най-голямата закалка на волята. Израствам като силен и волеви човек, благодарение на неблагоприятните условия, в които съм попаднала. Закалката започва от язовир “Георги Димитров”, където баща ми Никола е бригадир на изкопчийска бригада. Продължавам в язовир “Студен кладенец”, където с други деца всеки ден вървя по пет километра на отиване и пет километра на връщане, за да уча заедно с деца турчета, с които се разбирам много добре. Отличничка на класа и отряден председател, помагах на по-слабите си другарчета всеотдайно и с любов. Тук учех до пети клас и тръгнах с родителите си на друг обект – язовир “Кърджалии.”Баща ми беше миньор-фугин, майка ми на бетоново стопанство – работничка. В Кърджалии станах девойка. В тамошната гимназия завърших девети клас и трябваше да се преместим на нов обект – язовир “Медет.” Заедно с баща ми и колелото, което кръстихме “Марийка,” вървяхме заедно девет километра на отиване и още девет на връщане, за да отидем на училище. Зиме и лете, изминавахме 18 километра на ден. Понякога помагаше и майка ми. Тук, в град Пирдоп, завърших средното си образование и се запознах със съпруга си Георги. Завърза се любов между нас. Обектът свърши и заедно с родителите си трябваше да отида на язовир “Антон Ивановци.” Тук се свързах завинаги с Георги, който стана мой съпруг и родих две деца, от които едното като стажант акушерка. Детето умря на три месеца от двойна бронхопневмония в ръцете ми, в Детска клиника на Държавна болница – Пловдив. От тогава останах с едната си дъщеря Елена, която ми роди двама внука – Йордан и Георги. Това стана много по-късно.

Няма ги вече суровите несгоди. “Антон Ивановци” беше последния спомен за мен, останал от младостта ми. Живеехме с Георги на “Орехова поляна,” когато се роди Елена, по мое желание в град Пловдив. Бях приета медицина, но женитбата за мен стана по-важно нещо за всичко. По-късно записах акушерство в Пловдив и го завърших. След смъртта на втората ми дъщеря, отидох по разпределение в Родопите – село Лясково. През това време съпругът ми остана с дъщеричката ми на “Орехова поляна”, където бяха и моите родители. Година и половниа стоях сама в Родопите, след което една щастлива случайност ме освободи от разпределение и до ден днешен останах да живея в Пловдив.

Спомени, спомени, спомени. Останали завинаги в съзнанието ми. Живот, изпълнен с напрежение, радости и несгоди.

Благодарна съм на моите родители, че направиха от мен човек със силен дух и волеви характер. Може би и несгодите допринесоха за това! Изградиха търпение и любов към хората. И работата, която започвам я правя с много любов.

Баща ми беше такъв човек. Даваше непрекъснато на другите. Спомням си, когато ги водеше на планината, винаги беше пръв. Той сякаш летеше, а не стъпваше на земята!

Винаги му викаха: ” Абе, бай Кольо, какви са тия крака, та спиране няма?”

Такъв си беше той. Такъв го запомних. Добрият и всеотдаен човек, който мислеше повече за другите, отколкото за себе си. Преди смъртта си падаше по земята и пак ставаше, за да нахрани болната ми майка. Горката, десет години беше болна от инсулт, с левостранна парализа на крак и ръка. В края на живота си беше при мен и почина в ръцете ми.

Спомням си за хилядите хора изоставени от децата си. Замислям се върху тяхната съвест. Както беше казал Учителят: “Идва ден на равносметка. Нищо скрито не остава в пространството.”

Трудно ми беше да се върна назад, защото в моят живот нямаше нищо радостно. Трудно детство. Трудни години. Но животът си тече и паметта остава. Нищо не може да се върне и наново да започне. Реката тече и носи със себе си пясък и утайки, както нашата душа е изпълнена с радости и мъки, болести и страдания. Животът остава в безкрая.

Стъпалата на прераждането

Учението за прераждането води началото си от Индия, Северен Китай и Тибет, а по-късно Египет и Асиро-Вавилония.

Според историка Херодот, от Индия било принесено в Гърция от Питагор. Той учел, че душата на човек е безсмъртна, демонична същност. Тя слиза на земята в подземния свят, вселява се в тялото на човек или животно и след смъртта отново се завръща във висините. Изборът на тяло за живот не е случаен. Той изцяло е предопределен от делата, мислите и чувствата на човека през миналия му живот.

Най-виден представител на окултното учение след Питагор, бил Платон. Той твърди, че душата е безсмъртна и богоподобна и това нейно качество се налага да се освободи от тялото.

Римският поет Овидий говори за прераждане.

Едно от най-забележителните учения е Орфическата теория. Тя учи, че хората били сътворени от праха на титаните и от сърцето на Дионисий. Всеки човек е длъжен да премахне лошите (титаничните) склонности и да прояви добрите (Дионисиевите). Смъртта освобождава от злото само за кратко време. След нея душата наново бива прикована в ново тяло на човек или на животно. Така тя безсмъртно странства между слънчевия живот без тяло и в земния живот в тяло.

В свещените книги на Изтока – Упанишадите, Ведите, Бхагават-Гита се казва, че добрите хора след смъртта си отиват при боговете и не подлежат повече на превъплъщение. А злите отиват в мястото на страданието – в преизподнята.

Будизмът изповядва, че след като човек стигне до съвършенство на земята, то няма да се роди повече на земята.

Евреите също вярват в прераждането на душата. Доказателства намираме в Талмуда и Кабалата.

Теософите посочват различни места от Новия завет на Библията.

Евангелието от Матея, глава 16 : 13- 16 стр. глава 17 : 10- 13 стр.

Евангелието на Марк- глава 6 : 14-16 стр. глава 8 : 17-18 стр.

Евангелието на Лука- глава 7 : 7- 8 стр.

Евангелието на Йоан глава 9 : 1 – 3 стр.

Всичко това бях чела в книгите, а в момента съм в Духовната съкровищница. Имам чувството, че не стъпвам, а летя по мраморния коридор. Погледа ми привлича табелка, на която са нарисувани полски цветя. Преобладава макът.

Приближаваме. Вратата както винаги се отваря и ние влизаме, след което сама се затваря. Пред нас е огромна, бяла зала. На тавана някой беше изографисал летящи ангели. Под тях градина с много цветя. Сред тях човек с червена мантия и спусната до раменете му кестеняви къдрици. В очите му се виждаше много синева.

- Когато говорим за прераждане – прекъсва ме Исус, не можем да не споменем животът на духовното тяло. То прониква навсякъде. Има способност да се удължава и смалява.

- Учителю, когато съм в земното си тяло, съм виждала различни светлинни форми. Веднъж преглеждах една болна жена. В нейното тяло беше вграден образа на нейния съпруг.  Дори пожела да му направи баница с овче сирене, което най-много обичал. Жената потвърди, че когато бил жив, най-много обичал тази баница. След това тялото му започна да избледнява. Формата му придоби вретено, което все повече и повече изтъняваше пред очите ми и се сля с ефира.

- Когато се движи в ефира – продължава Исус, светлинното или мисловно-чувственото тяло при преминаване през прегради, може да променя формата си. В случая, то е било в стая с преграда и затова е било необходимо да намери място, от което да излезе.

- Но аз съм виждала и други форми на светлинни тела, като ембрион, кръг, нишка, лъч, неправилна форма и различни други.

Преди години Даниела, момичето, което направи среща с извънземният си приятел Кики ме покани у тях. Тогава се навършваше една година от идването му в нейния дом. В стаята беше пълно с гости. Почувствах присъствието му. Кики се постара да почука на масата няколко пъти. Отначало видях кръгло тяло в зеленикави нюанси. Започна да се движи. Видях го с неправилни очертания и накрая напусна стаята.

- Така е Мария. По кодиран начин ефирното (мисловно-чувственото) тяло, излиза от едно физическо тяло и влиза в друго след смъртта му. То се вселява в него в мига, когато плода промърда в майчината утроба. А когато се роди детето, му се дава диханието с първия плач. Тогава вече е с нова материална обвивка. От тук започва съжителство с нея. Понякога това съжителство става така непоносимо, че настъпват противоречия. Те се пораждат от греха, който прави физическото тяло, ръководено от съзнанието, което е негова единица. Но тъй като сърцето е пръв помощник на духовното тяло, отреагира с болка и започва да страда.

- Нали след физичната смърт, духовното тяло отива в ефира на определено ниво, в зависимост от това, на какво ниво е стигнало на земята. Но нали Ти ми каза, че те живеят непрекъснато с нас?

- Те са мисловно-чувствени тела и могат да изпращат мисли навсякъде, по пътя на телепатичната вълна. Тяхната енергия идва до вас и ви обгръща. Така вие чувствате присъствието им – отговаря Исус.

- Излиза, че когато по време на преглед са се явявали близките на човека, те идват директно да ги посетят и видят.

- Ти си връзка с нашия и земния мир. Когато даден човек реши да дойде при теб на преглед или по друг повод, много по-преди техните починали роднини са приели мислите и са се помолили на старейшината, да им разреши да слязат на земята.

Мисля си за един дух, който се внедри в тялото на съпругата си, която беше на преглед и започна да пее: “Ей балалайка, ей балалайка, чудната песен за любовта” – една стара песничка на Грета Ганчева. “Да, това беше любимата му песен” – отговори жената. Духът на съпруга и продължи: “А, как свирех на китара и пеехме!” “Да, така беше” – отговори съпругата.

Спомням си и за духа на старата жена, който каза на дъщеря си: “Жал ме е, че не можах да изплета чорапите, пред да си отида от земята. Сега са в килера. Нека ги вземе, оплете и носи!” “Така е. Не ги оплете” – потвърди жената.

Ами за дядото, който каза на сина си: “Нека да извади чехлите от шкафчето и да ги носи!”

Интересен беше духът на стареца, който каза: “Много ми е жал за козата, не знам още жива ли е? Ако е жива, гледайте я! А и зайците как са?” “Добре са тате” – потвърди синът.

Не съм говорила много турски език. Веднъж в кабинета ми дойдоха мъж и жена, турци. Яви се духът на бащата. Започна да ми говори на турски и аз предадох думите. Невероятно, говорех спокойно!

- Важното е да разбереш, че прераждането се изкачва стъпаловидно, както и физическата смърт. Смърт няма. Има преминаване от едно състояние в друго. Душа в плът и душа в ефирно тяло.

- Учителю, как става обмен на информация между човешките същности?

- Чрез енерго-информационното поле. Тук се предават вашите мисли и деяния.

Ето защо, когато човек след физическата си смърт се отдели от тялото си, близките дълго време чувстват присъствието му. Дрехите и вещите, които са попили информацията, която е носил със себе си.

- Става ясно, че човек, у когото преобладават лоши мисли, той ги предава на другите, с които контактува. В такива моменти как се чувства отсрещният?

- Със силно напрежение, замаян, чувство на люлеене в лодка, стягане в главата с обръч, гадене.

- Бихме ли могли да отстраним веднага оплакванията?

- Да. Огледайте се от къде идват сигналите около вас и ако сте в превозно средство или навън, веднага се отдръпнете! Отиде по-далеч от източника. След това чрез въображението си представете, че се намирате под душа в банята и от него тече не вода, а кристална светлина! Чрез представата си с него обгърнете цялото си тяло! Това е само един модел, който може да ви помогне да изчистите отровите си, идващи от негативен източник.

Поглеждам към ъгъла на залата. Кръгла, мраморна маса и върху нея поставена също от мрамор ваза с цветя.

- Цветята са като децата – прекъсва ме Исус. Не трябва да ги късате, защото умират! Те трябва да се гледат, поливат, чистят от плевели и да им се дава много любов. Защото липсата на любов, може да ги накара са изсъхнат.

Замислям се върху съвременните деца. Деца без духовност, амбиции и интереси. Деца, които растат в семейства без любов. Няма я връзката между родители и деца. Всеки хукнал нанякъде, а за къде бърза, всъщност не знае. Те имат нужда от нас, а ние отсъстваме както духовно, така и физически.

Отдалечаваме се от децата си и не ни е грижа за тяхната болка, страдание и преживявания. Забравихме, че сме били деца. Забравихме първият трепет на любовта. Останаха само пренебреженията и обидите в семейството, кавгите, неприятностите и лъжите. От това могат да се поучат нашите деца. Та нали те са наше подобие? Това е всичко. Друго не ни е нужно, като че ли? А те, децата се скитат, сякаш нямат дом. По кафенета, играят хазарт и пристъпят към наркотици, за да опиянят своята детска психика. За да влязат в едни друг свят – наречен вълшебен, приказен и после наново да се върнат в реалността там, където е множеството като тях – безпризорните и изоставените.

Не се замисляме: “Защо децата ни престъпят към самоунищожение?” Търсим причината другаде. Обвиняваме приятели и учители. Не се питаме: “Кой е най-добрият учител?” Не са ли нашите действия, които остават печат върху тях?

Исус ме поглежда.

- Проумяла си тази истина Мария! Нека родителите се замислят!

Той приближава до мен и ме повежда към врата.

Клиничната смърт

Вървим с Исус из съкровищницата. Спирам и Го питам:

- Кажи ми моля те? Ще има ли Трета световна война?

- Вие сте тия, които ще решите, ако продължавате да живеете така.

- Каква е причината за болестта Спин?

- Намалени защитни сили на човеците – отговаря Той. Те идват от порока, причинен от греха.

- А какво представлява клиничната смърт? – питам.

- Тя е временно състояние. Това е откъсване от битието и навлизане в небитието, но до определени граници. Свършва до контакта със Светлината, която излъчва много любов и кара към размисъл за всички извършени деяния, било то добри или лоши. Преди всичко иска да покаже, че след като се върне човек на земята, който е изживял клинична смърт, не трябва да прави лоши неща. Че трябва да се обичате един друг, да си помагате, да сте едно семейство. Да не мислите за ежби и войни, а само за едно, как да работите за своето съвършенство. Да се знае, че тогава вече няма да има прераждане и ще останете завинаги при Светлината.

- Ако не разберем това? – продължавам аз. Ще се раждаме десетки, а може би хиляди пъти и няма да има покой душата ни. Винаги ще търсим нещо, което ни липсва, което е само при Светлината. Това е светът на неразгаданото за нас, защото нашите очи са затворени. Те са развити само в някои хора, които са тръгнали по пътя на духовното пречистване. Пътят, постлан с много зеленина и цветя, с цвета на дъгата – Духовен път, път на Истината и Свободата. Пътят на изгрева, огрян от трите лъча Светлина, Истина, Свобода – обединени дават Правда.

- Исусе, аз също преживях клинична смърт. Мога да потвърдя това. След нея придобих ново съзнание. Започна да виждам нещата по-ясно. Чувствам хората около себе си. Виждам техните болки и страдания. Непрекъснато ги акумулирам и заедно с тях се превръщам в страдание. Приобщавам се към тях в една Космическа единица Любов и разбирам какво значи да правиш Добро от Любов. То идва дълбоко от сърцето без лъжи, преструвки и измами. Превръща се в шепот и се слива с ритъма на сърцето. То шепти: “Елате и вие с мен, мили хора! Аз ви чакам! Нека се слеем заедно и да влеем в резонанс с вибрациите на Доброто!”

Не знам защо, в момента си спомням за едно послание изпратено от Космоса и публикувано във вестник “Сияние” през 1994 година, брой 4. В него се казва: “Всеки си има своя съдба. Трябва най-сетне за разберете, че не бива да вървите срещу нея! Тя сама ви показва какво да правите, а сте тръгнали да я пришпорвате. Вие сте като ненапитият кон, жадни за приключения, но всяко нещо трябва да има граници! Вие сте игра на природата, която иска да ви повлече към извора. Той е до вас, но вие не го виждате. Той бълбука, но вие не го чувате. Вие сте като един неиздялан камък, който чака своя майстор. Той е при вас, но вие не го виждате. Ако искате да се пишете майстори, без да имате понятие от майсторлък и решите да издялате камъка, за да направите фигура, то повярвайте, ще го строшите на парчета, които ще се разпръснат по земята. Тази земя е ваша, но вие не можете да посеете онова семе, което ще покълне и ще даде едри кълнове. Вашите класове са много дребни, семето ви също, затова брашното ви не е сладко. Идете там, горе на планината! Ще срещнете мъдрец. Тръгнете след него! Той ще ви каже от къде да вземете едро жито. Тогава брашното ви ще е сладко и хлябът вкусен. Зърното сте вие чеда Мои, което все още е дребно, защото не сте пили от извора. Толкова години живяхте под сянката на акацията, която ви привличаше със своето ухание, а вие я миришехте без да разберете, защо така хубаво ухае!

Вашият век се превърна в електрически локомотив, който бълва с реактивна скорост, за да пришпори времето. Но времето е вечно и не иска пришпорване!

То бърза, но са необходими бавни обороти, за да върви равномерно! Погледнете небето! Ще видите тъмни и светли облаци, които се сменят стремглаво. Тях никой не може да ги пришпори. Те са като вихрогонен кон, който лети и няма спиране. Пазете се от тъмните облаци, защото предвещават буря, която връхлита връз главите ви! По-скоро фантазирайте, отколкото да нахлуват тъмни мисли в главите ви! Бъдете винаги нащрек! Това е най-добрата мярка за охрана на телата ви. Чрез нея се гради вашето жилище.”

Той ме накара да я запаметя, като я напиша. А аз реших да я оставя завинаги в моята книга. Благодаря ти предварително приятелю и те моля, запомни я и ти! Нека стане и твое верую!

Изведнъж се отърсвам от спомена и се връщам в действителността. С Исус сме в Духовната съкровищница. Двамата сме във вибрационен резонанс. Към нас се приближава белезникаво ефирно тяло и ме извежда от размисъл.

- Кой си ти?

- Щайнер – отговаря то.

- Значи ти си великият немски теософ и велик Учител Рудолф Щайнер?

- От къде знаеш за мен?

- Чела съм твои книги, които са ме навеждали към размисъл.

- Искаш ли да ти кажа нещо, което не си чела?

Поглеждам го и се усмихвам.

- Гравитацията съществува в полето на земния магнетизъм – подхваща той. Съществува паралелност (огледален образ). Всичко е едно отражение на ефирния свят. Ефирният свят е най-финият. Той е свят на най-фините частици на ефира, наречени флуиди. Флуидът е частица подобна на атома. Може да се нарече флуиден атом. Той е фосфоресциращ и е субстанционна ефирна маса (етерна). Е – електрон, Т – термичност, Е – еквивалент, Р – разум, Н – неутрон, А – атом, – етерна. Всичко е йонизиращ слой от атоми, къпещи се в Разум. Съществува законът на инертността. На базата на този закон, всяко нещо има подобие в пространството. Всяко нещо преминава от едно състояние в друго. Съществува кръговрат.

Тук ефирното тяло на Рудолф Щайнер завибрира силно. Извисява се над нас и се стопява.

- Така е в ефира. Всяко нещо вибрира и понякога влиза в резонанс с други неща. Това се казва сливане. А когато излезе от резонанса, тогава става част от цялото пространство. Една мъничка частица от Цялото. Ето, това става от вас след физическата смърт. Една малка етерна частичка. Невидима за физическото око.

- Както се казва – продължавам аз. “Беше на земята и си отиде от там, откъдето е дошъл.” И нищо не оставя от материалните блага за себе си. Няма как да ги носи, защото те не са му нужни. Но интелекта, който си е изградил на земята, ще използва в новото си пребиваване.

- Ако човек докато е на земята се научи да живее разумно – прекъсва ме Учителят, оставя следи. А ако сътвори нещо голямо на човечеството, тогава остава през вековете и името му ще пребъде.

- Но не всеки може да го разбере. За какво е нужно това трупане на пари? Попита ли се някой, когато ги има: “Какво направи за хората и с какво ще се запомни твоето име?”

- Радвам се за теб Мария. Разбрала си много истини.

Поглеждам Исус с усмивка и искам да целуна ръката Му. Всичко е ефир и не може да се почувства допира на устните.

- Учителю, смятам да помогна изграждането на храма на Светлината, който да се нарече Дом на Светлината.

- Това, което мислиш е нещо голямо. Нека да не остава само думи, а да пребъде в дела. Делата говорят за човека, а не думите. Личният пример е над всичко. Той кара човека да се замисли и тръгне след този, който говори с делата си.

- Учителю, излиза, че аз съм на правилен път? Това, което искам да съградя, ще бъде личния ми пример. Вярвам, че след мен ще тръгнат хиляди, които ценят личния пример.

Тук разговорът прекъсва. С Исус тръгваме наново из дългия коридор на Духовната съкровищница.

Разговор с невидимите приятели

10.І.1996 година – четвъртък

Майка ми стои на дивана в кухнята. Тя е болна от десет години от инсулт.

- Мимо, Мимо, виждаш ли ги? – казва тя. Те са три. Как са влезли в антрето?

- Не знам, майко? – казвам аз. Нали знаеш, че са невидими и могат да влизат свободно по всяко време. Те са само въздух, част от това пространство, в което живеем.

- Какво искаш да кажеш Мимо? – пита тя.

- Че това са хора, които са починали и сега идват да ни посетят.

- Едната е облечена в кафява рокля – продължава майка ми. Другата си показва лицето от вратата на хола, а третата е насред антрето. Лицата им са покрити сякаш с воал и не мога да ги видя. Стоят и мълчат. Нищо не ми говорят.

- Те не говорят майко. Това, което мислиш в момента, е техния разговор. Говорят чрез мисловно слово.

Аз самата в момента не ги виждам. Само чувствам тяхното присъствие чрез силни вибрации на пръстите и леки вибрации на тялото. Леко съм замаяна.

20.І.1996 година.

Майка ми пак седи в кухнята на дивана.

- Той е в антрето – казва тя. Юноша на средна възраст. Облечен в дънков панталон. Бялата риза е навън. На главата си е сложил шапка с малка козирка. Над козирката се вижда голяма емблема. Не мога да разбера каква е. Ето го там. Стои на средата в хола – сочи тя. Чувствам силни вибрации. Казвам на съпруга си Георги.

- Застани моля те, ето тук!

- Той застава на посоченото място. Изведнъж се хваща за главата и се оплаква от силна болка, която изчезва, след като се отдръпва от мястото. Отивам в кухнята при майка ми. Започва телепатичен контакт между мен и момчето.

- Бог ме изпрати в твоя дом, за да го умиротворя. Напоследък в него се чувства голямо напрежение. Аз съм от бойната стража на Бога – един небесен ангел. Казвам се Страхил. Твоят баща Никола е проповедник в храма. Прави духовно просвещение на душите. Той чувства голямо напрежение във вашия дом и се моли на Бог да го успокои. Бог изпрати мен. От днес ти ще станеш съветник на хората. Няма да лекуваш чрез биополе, защото си наслоила много чужда Карма (грехове) и трябва да се изчистиш. Сега те рекушират върху теб и затова се чувства такова голямо напрежение. Ще лекуваш само чрез психоанализа и билки. Можеш да лекуваш чрез биополе само деца и животни и да оперираш външни образования. Биоенергийната маншета да стане основна твоя практика!

Страхил стоя до вечерта.

18.ІІ.1996 година – неделя

В хола съм. Чувам гласа на Учителя Исус.

- Утре ти ще се прочуеш – казва Той.

Мисля си: “Как ще стане това? На 17 февруари дадох интервю в Пловдивски новини във връзка с лабораторните изследвания с апаратура върху болни хора и такива, които при допир с железни предмети се оплакват, че ги удря ток. Резултатите бяха: токсикация в организма и завишен електрически дисбаланс. По-точно, много статично електричество.

Може би това разкритие имаше предвид Учителят.

В банята съм. Чувам нежен шепот до дясното си ухо. “Не се страхувай чедо! Аз съм до теб и ще ти помагам!” Оглеждам се наоколо. Не виждам никакво светлинно тяло, а шепотът дойде отнякъде. Разбрах, че всичко е по лъча. Идва от висините и Учителят ми изпраща много Любов, като ме успокоява да знам, че мисли за мен и никога не ще ме изостави. Благодаря Му!

9.ІІІ.1996 година 17 часа – събота.

Събуждам се след следобеден сън. Чува мъжки глас. “Аз дойдох вече при теб. Казвам се Авицена.”

Чаках го от една година Учителят – бащата на медицината. Бях предупредена, но не ми беше уточнено кога.

- Ние с теб ще работим в новия тип клиника – казва той. Трябва да направим контакти с международни институти! Определено е да започнеш с Япония.

Иван – майка му го нарича Виви от София, ще бъде излекуван с моя и твоя помощ чрез психоанализа. Ще влезеш в мислите му! Ще удовлетвориш желанията му и тогава ще действаш бавно, внимателно! Ако трябва ще му се караш като на дете. Той ще започне да ти се обажда. Не повишавай тон! Бъди му и сестра понякога. Така ще се доближиш до него и ще го опознаеш по-добре. Той не е болен. Ваклуш – духът, който е влязъл в него, много те обикна и те уважава вече. Учи го и му помагай да се изкачи нагоре. Той дълго време се моли, въпреки, че не вярва в Бога, някой да му подаде ръка, за да разбере нещо повече за себе си. Нищо не му е ясно. Защо е така самичък? Къде са неговите другари! Изслушай го и го напътствай! Той започва да разбира за състоянието, в което е в момента. Не знае, че е умряло физическото му тяло. Че всичко е ефир и той е част от него. Обяснявай му това! Духът има по-голяма нужда, за да намери себе си и да отиде нагоре, за да порасне духовно, и да се отдели от тялото на Виви.

Ти си духовен водач, който ще извежда душите през моста. Ще ги учиш да не се страхуват от смъртта и ще им даваш уроци по добродетел, а тя е състрадание.

20.ІІІ. 1996 година – сряда.

Разговорът се провежда в кабинета ми на улица “Иван Арабаджията”N 2. При мен дойде бабата на Надя. Детето се е хвърлило от единадесетият етаж на Детска клиника – хирургията на Пещерска. Не е била много болна. През деня разговаряла с баба си Надя без нотка, че ще се случи нещо лошо. Но факта си е факт. Надя – внучката е починала на място.

Яви ми се малката – 14 годишно момиче. Тя ми каза, че от много време контактувала с някакво духче. Бабата потвърди истината на нейните думи. В деня на смъртта, то се явило. Пред Надя се появила бяла пътека и тя тръгнала по нея. Така знаем за останалото. Детето не знаело, че се е хвърлило, че не е живо. То говореше в стихотворна форма. Баба й Надя потвърди, че обичала да пише стихове. Малката Надя започна така: “Бъдете твърди винаги до края! Пътят към Светлината вий търсете! Когато дойдете при мен, дарете с обич моето сърце! Сега разбрах, лежа в гроб студен и тялото ми гние в земята. Бабо, ела при мен, седни до гроба ми студен! Когато дойдеш тихичко седни, тогава ще ти стане леко. Ела, ела сега до мен и двете да се слеем!

21.ІІІ.1996 година, четвъртък -15:12 часа.

Пак съм в кабинета. Правя релаксационен сеанс на моя пациентка. Чувам глас: “Вземи химикала и пиши едновременно!

“Аз съм те създал, за да бъдеш част от мене. Ти си това, което съм и Аз, ти можеш това, което мога и Аз.

Но не се възгордявай, пази се от гордостта, защото тя е пагубна!

Твой Бог. Бог на всичко видимо и невидимо

Бог на Правдата и Истината.

22.ІІІ.1996 година, петък – 15:35 часа

Наново извършвам релаксационен сеанс на същата  пациентка. Слушам гласа на Лили: “Душа, виждаш ли как ти помагам? Можеш да си доволна Мимче, скоро се видях с татко ти Кольо. Изпраща ти много поздрави. И да слушаш, казва! Не се притеснявай за него! Той е добре. Да не страдаш, казва и да не плачеш, защото му причиняваш болка. А колкото до Толи, малко съм му сърдита. Нито веднъж не ти се е обаждал, въпреки че трябва. Мимче, да знаеш колко те обичам? Мъчно ми беше когато те гледах как страдаш. Мобилизирах гвардията от мои приятели. Душите в физическо тяло имат нужда от твоето чисто лечение! Не се ядосвай на майка си! Има нужда от почистване, но не е дошло още време да дойде при нас.

Обичам те. Чао. Твоя Лили.

21.V.1996 година, петък – 17:55 часа.

Мимче, много ми е жал за тебе, защото страдаш така. Остави на съдбата! Тя ти е подготвила добър, вечен живот. Много поздрави от Никола – баща ти. Видяхме го в храма. Там той преподава на заблудените души. Да знаеш само как грее от светлина? Тази светлина виждам и у тебе. Как искам и аз да приема неговите идеи, но не мога. Много ми е трудно, защото съм неука. Съжалявам, че съм стояла така на земята, без да се науча и усъвършенствам духовно. Поне на теб ще ти е лесно, когато дойдеш в отвъдното. Пред теб виждам букет от цветя, които разстилат пътя ти. Да знаеш само колко те обичам и уважавам? Трябва да се радваш. Жал ми е за Толи, че толкова е бездуховен. Не съм вярвала това, но тук разбрах, когато го наблюдавах отвисоко.

Мимче, ти си моята най-добра приятелка, която съм виждала някога. Радвам се, че те има! В момента ти подавам светлина, затова се разгорещи.

Чао Душа. Пак ще се видим и чуем.

Твоя вярна Лили.

31.ІІІ.1996 година, петък – 17:55 часа.

Тъкмо си тръгвам от кабинета и чувам глас. Много ми е неудобно, защото повечето думи са на жаргон. Но нека да четеш приятелю, как говори съвременната младеж!

“Сладурче, много готино маце си. Аз ще ти помагам. Видях вън с каква дейност се занимаваш. Аз съм доста пробивен и малко нахалничък тъй, че ще се срещам и убеждавам другите да идват при теб. А сега малко за себе си. Скоро мисля, че си отидох от земята при автомобилна катастрофа. Бяхме няколко човека бодигардове. Бяхме си пийнали малко. Аз шофирах. Преди моста на Кричим се хакнахме в дефилето. Мисля, че другите са живи. Не съм ги виждал. Казвам се Петър, Петьо ми викат. Качихме се с момчетата и гонехме мацките. Ах, че живот беше! Но сам съм си виновен. Що ми трябваше да пия! Сега още щях да си живуркам. Голям късмет извадих. Нищо не помня. Не ми увря главата и толкоз. А сега гоня вятъра и въздхуа, но няма ги мацките. Ти можеш ли да ми помогнеш да разбера кой съм? Нищо не мога да разбера! Явно си голяма клечка, та те обикалят много хора? Днес те видях в кметството. Понрави ми се и тръгнах след теб. Цял ден те наблюдавах, но ти не ме видя. Явно, аз съм невидим! Ако можеш, обясни ми защо е така! Нима аз съм мъртъв? Няма го моето тяло? Ти как се казваш?

- Мария, Петьо. По-голяма съм от теб и ако ме слушаш, ще те изведа през моста, дето си отиде вече. Ще ти е по-лесно моето момче.

- Уф, ехе…Не мога да разбера нищо. Кой е този друг свят? Сигурно го има, ама аз не го виждам. Кака Мария – така ще ти викам. Искам да си поговорим повече, но явно ти бързаш? Ще продължим после.

Твой приятел Петьо.

2.V.1996 година, неделя 19:45 часа.

- Ехе, какво е това бе, маце? Не съм виждал и чувал такова нещо! А пиши де, пиши!

В момента пиша втора част на “Истините за живота.” По-точно, правя втора редакция.

- Аз гледам и слушам, белким ми уври главата и науча нещо за себе си. Не знам какво пише, но изглежда е нещо интересно! А пиши де, пиши! Кака Мария, чакай, чакай! Тук се говори за душа? Някъде съм слушал! Ами аз душа ли съм?

- Ти Петьо си душа, облечена в ефирно тяло и вече си невидим за хората.

- Аха…това значи? Пиши де, пиши!

Петьо се яви и през цялото време беше до мен. Чувствах неговото присъствие чрез вибрациите си по тялото. Невидимо око ме наблюдаваше и попиваше от моята книга.

9.V.1996 година – неделя

България е на Европейското първенство по футбол в Англия. Ще играе с Испания. Моята предварителна прогноза равен резултат, като българите ще открият първи. Резултатът е 1:1. България наистина откри първа. Един гол на Христо Стоичков беше отменен от съдията. Прогнозата е точна. Реално мачът щеше да завърши с 2:1 за България.

10.V.1996 година – понеделник.

Играят отборите на Румъния и Франция. И двата отбора ще играят с България. Моята прогноза е равен резултат. Резултатът наистина е 1:1.

12.VІ.1996 година, сряда 11 часа.

Нова среща с Петьо.

- Колко безценен живот съм живял! Пари бол, гаджета също. Но за какво ми са били! Сега се осъзнавам чрез теб. Чета това, което пишеш и започвам да проумявам. Кака Мария ще ти намеря спонсор за книгата! Ще я дадеш на другите! Пиши, пиши, да не те прекъсвам!

В момента правя втора редакция на книгата “Истините за Живота.”

15.VІІ.1996 година, понеделник, 15:10 часа.

Уважаеми дами и господа,

Добре доши и привет от Космоса! Генералният план на Вселената е в своя разгар. На земята е максимален хаос и объркване. Мисия “Спасение на човечеството” има думата. Христос е при вас. Той слезе на земята. Бъдете щастливи мили хора! Разприте ще спрат. Жито ще има за България! Имаше липса, защото в България липсва вярата, а тя е духовната храна, хлябът, с който се храните. Има още една гладна година. Трябва търпение! Не вдигайте бунтове! Това не е присъщо за България. Обединете се по множества, за да оцелеете! Помагайте си, кой с какво може на по-слабите и немощните! Вие ще оцелеете, ако се обедините и мислите за Добро!

Мисия “Тракийски конник”, трябва да бъде изпълнена! Силата на коня ще победи! България винаги е била духовна страна, със своите духовни будители. Тя трябва да бъде спасена!

Обединение, обединение, обединение! Това е вашата цел! Обичаме ви и ви пазим от гибел!

11.VІІІ.1996 година, неделя, 14:30 часа.

Не знаех все още, че леля Ванга е починала. Този разговор е възпроизведен, защото се връщах от гробищата. Моята скъпа майчица почина от мозъчен инсулт на 8.VІІІ.1996 година, четвъртък в 23 часа в ръцете ми. На другата сутрин тя разговаря телепатично с мен и ми каза, че е починала от мозъчна емболия. Но за това ще говорим по късно. Нека сега продължим за леля Ванга!

- Мария – чувам гласа й на спирката. Храмът на Светлината на Дженде тепе трябва да бъда построен! Той е връзката с храма на Света Петка на Рупите.

Това ще бъде пирамидата над България! Светлината, която ще сияе над нея!

Нека това мое послание стигне до хората! Ти имаш възможност в пресата. Публикувай го! Храмът на Светлината трябва да бъде построен!

18.VІІІ.1996 година, неделя.

Втора среща с Ванга.

- Мария, ти ще ме заместиш!

- Лелю Ванге, не искам да те замествам!

- Това ти харесвам и Бог го харесва, че не желаеш тщеславието.

- Но аз не мога да се справя!

- Започни! Ти ще ме заместиш и ще продължиш моето дело! Ти притежаваш интелекта. Когато Ваня ми четеше твоята книга, остана възхитена от нея. Казах си: “Мария ще бъде благословена и да продължи мисията, която започнах аз! Бог каза, че временно ти бил дал изпитания. С моята смърт, се открехна вратата към всичко. Ти за известно време беше изгубила вярата си не в Доброто, а в хората, на които беше помагала. Те те забравиха, но Бог не те забрави! Той ти бил дал изпитания. Чрез майка ти действал с негативни мисли, да се откажеш от пътя, по който си била тръгнала, но ти въпреки падението, не си се отказала от Бога. Беше ти много тежко. Бъди благословена майко Мария! Всички те обичаме и чакаме от теб много. Ти премина през хилядите изпитания, но не се отказа от Бога. Но Бог беше всичко за теб. Обичаме те Мария, приятелко наша! Запомни, че България те чака! В теб е спасението! Бъди силна и изпълни мисията си! Обичам те Мария!

23.VІІІ.1996 година, неделя, 20:15часа.

- Майко, не се отчайвай! Бог е с теб. Много те обичам. Винаги ще бъда до теб! Получих разрешение. Ще работя до теб! Да знаеш колко души има около теб и колко те обичат. Не знаех, че си на такава почит. Имаш небесна охрана. Военните, дето съм ги виждала, били за теб.

Когато беше още жива, тя непрекъснато виждаше много военни до прозореца на апартамента ни.

- Имаш нужда от охрана, защото хищници те дебнат. Но Бог е помислил за тебе.

В момента гледам телевизия. Дават за Илинденското-Преображенското въстание.

- Едно време и ние на фронта отдавахме такава почит. Виждаш ли ма Мимо?

- Не майко, само чувствам твоето присъствие.

В момента чувствам силно напрежение в корема. Притискане и стягане в гърдите. Дишам тежко. Задушава ме.

- Мимо, ще се моля на Бог да спечелиш от тотото. Знам, ще ти трябват пари за клиниката.

Твоя майка Кети.

28.VІІІ.1996 година, сряда, 16:40 часа.

- Майко, майко, под венчилото когато си била, каква ли орисница те е орисала?

- Недей говори, недей говори майко! Ти постъпи зле с мен.

В кабинета съм. Чрез Данчето – моя приятелка виждам майка в розова аура. Промени се в тъмна.

- Мимо, не тъжи майко! Всичко ще се уреди!

- Какво ще с уреди?

- Туй дето тъжиш. Мимо, що се притесняваш? Нищо скрито от Бога не остава.

Тъй, че който лъже, да му мисли! Ще отговаря за лъжите!

Мама Кети.

16.ІХ.1996 година, 18:50 часа.

Среща с майка.

Връщам се от офиса. Намирам се в автобус 4. Чувам гласа на майка. Днес прави 40 дни. Сутринта правехме помен, а вечерта в 11 часа, тя ще се прости завинаги с земята.

- Майко, искам чрез твоите очи да видя всичко! Гледай навсякъде! Днес ще се прощавам с всичко земно. Очите ми вече ще гледат по друг начин. Аз ще виждам мислите и чувствата на другите около мен. Гледай майко да се нагледам за последно, че вече няма да виждам земята и всичко земно. Аз ще живея около нея. Около теб с мислите и чувствата за теб и останалите в къщи. Моят дух е около теб. Той няма да те напусне никога, докато си жива! Аз ще живея при теб и ще ти помагам.

Мама Кети.

29.ІХ.1995 година, неделя, 17 часа.

Днес провеждах празник Детско-юношеско надпяване “Тракийски славеи,” на площада пред Община Пловдив. Организирах, редактирах и сама водих програмата. Първото надпяване го направих на 30.V.1995 година, неделя, на площада през пощата. Имаше и награди от фирми. След празника се разочаровах.

- Май, ти днес много направи за българските деца? Плачеш, че нямаше посетители, но няма нищо. Да знаеш как те гледахме аз и моите приятели – вече духовни същности? Имаше и парад от военни. Да знаеш какви почести и какви признания ти направиха. Можем само да се радваме само аз и ти. Днес пяха божествените гласчета на площада. Хиляди Божии ангели бяха слезли и се веселяха на този празник. А ти беше сред тях. Ти си била голяма работа! Мимо, не очаквах, че съм имала такава даровита и важна дъщеря. Тук, на земята не успях да те оценя. Много те ядосвах, но нали знаеш дяволчето, когато влезе, трудно излиза. Но аз вече се пречистих и сега виждам с други очи и чувствам с друго сърце. Ти си Светлина в Мрака. Днес ти държа божествена реч накрая на празника. Всички духове ти помогнахме, за да кажеш истината на хората. Огрей ги! Бъди честна и правдива мамо! Не се съблазнявай от греха! Нека Бог ти помогне! Аз ще се моля много за теб да ти прощава греховете! Не се гневи! Моля те Мимо! Обещай да се бориш срещу гнева, който ти пречи да работиш! Сега го разбрах. Разбери го и ти! Да знаеш колко искам още да ти говоря, но друг път. Ти си уморена.

Чао. Твоя Кети.

30.Х.1996 година, сряда, 16:10 часа.

Намирам се в кабинета си на улица “Иван Арабаджията” № 2. Правя лечебен сеанс на Николай Деянов от град Пазарджик. Работя със затворени очи. Виждам много светла фигура на жена вградена в тялото на Николай. Силно сияние (ореол) около главата й. Започва мисловно-телепатичен сеанс.

- Коя си ти? – питам.

- Аз съм Света Петка българска. Идвам с послание от баба Ванга, леля Ванга я наричаш, а ние Евангелица – като евангелие. Вземи библията и чети обръщението към Солунците! От днес започва мисията Евангелица отгоре, а ти отдолу на земята. Ще работите за Доброто, хората да бъдат спасени! Много страдания ти се дадоха. Но до тук – стига! Твоята майка Кера се моли пред престола на Господа – Нашего Исуса Христа, да ти помогне и помага. Най-после намери разрешение чрез Него. Край на мъките. Помни, че трябва да служиш вярно и предано!

Мир и Амин.

1.ХІ.1996 година, петък, 20:55 часа.

Здравей како Мария. Аз съм Петьо. Отдавна не съм идвал на земята, защото работя с момчетата по охраната. Научих се да бъда разумен. Започнах да изучавам духовна наука и вече знам що е душа. Ти си една необятна Душа, която няма граници. Ти си един огромен айсберг от енергия, която осветлява душите. Ти си моят първи учител, който ме изведе от земята и приведе през моста. Благодарение на тебе аз вече съм безплътен и не се лутам. Намерих добри приятели тука, а ти си моя духовен Учител. Много те обичам Мари Шуан, но духовно, защото не чувствам и не изпитвам плътски влечения. Още веднъж много ти благодаря за всичко! Нали утре е голяма задушница? Раздай малко жито за мен, мила Мари Шуан! Пий едно кафенце за мен! А сега да свършвам, че ме чакат!

Чао. Твой предан ученик и слуга.

2.ХІ.1996 година, събота, 10:15 часа.

Голяма задушница.

Среща с Петю.

Како Мария. Благодаря ти за кафето! Пих с удоволствие. Днес се запознах с майка ти Кера и дядо Колю, който работи в Храма. Много, много съм ти благодарен за това, че ме изведе от блатото! Благодарение на теб ще стана човек. Душата ми ридае, защото така съм живял на земята. Тя е доста черна, защото съм живял на земята в мрак. Благодарение на теб, баба Кера и дядо Колю, аз вече летя. Да знаеш колко е хубаво и красиво да летиш и да виждаш такива красоти! Преборих се с глупавите приказки и жаргони. Вече израснах духовно. Когато ми говореше за Душа, тогава започнах да се замислям. Ти ми прочете книгата “Истините за живота” – твоята книга, а втора част я прочетох при кака Дарина. Дадох я и на приятелите тук, да я прочетат. Много я харесаха. Засега спирам. Продължавай да режеш лука!

Твой  приятел, искрен, Петьо.

2.ХІ.1996 година, събота, 10:30 часа.

Голяма задушница.

- Мимо, Мимо и аз съм тук с леля ти Ванга (Евангелица) и Света Петка. Виждаш ли ги?

- Не, майко. Само чувствам присъствието им. Затова ли ми се замъглиха очите!

- Ние гледаме чрез твоите очи как режеш лука.

- Мимо, много те обичаме и всички искаме да ти помогнем. Слушай Ванга!

- Мария, аз те обичам и отдавна те следя как работиш. Мъка изпитах, когато четох твоята книга “Истините за живота.” Вярно ли е, че има друга част?

- Да, лелю Ванге. Тя е в Дарина.

- Това разбрах от Петьо. Заради теб и на него ще помогнем. И той тук е с нас и ни слуша. Мария, ще ти предавам урок по сугестия, защото трябва да научиш, това, което казваш, за да го казваш сигурно, без да се двоумиш. То идва отгоре – свише, с първата мисъл, която ти идва в главата. Ти виждаш Светлината и телата като светлина. Само трябва да четеш имената! Карай ги да ти казват! Телата от светлина имат нужда от твоята помощ и надежда. Давай им я! Не се щади! Не се упреквай! Не се вайкай! Не се отчайвай! Работи!!! (напиши с три удивителни). Сега стига! Пак ще дойда да те видя и си поговорим за Светлината. А сега слушай Петка! Тя също е Светлина и грее.

- Ти прочети обръщението на солунците. Напиши в книгата второто обръщение на апостола Павла! Нека запомнят твоите читатели! Засега стига толкова! Поговори си с мама Кети! Ти така си я наричаш. Хубаво име.

- Мамо, какво да ти река и аз? Пази се! Не се дразни! Бягай от тях, както направи тая вечер! Сега до тук! Нека повече да не говорим! Нужно е да вървим напред към бъдещето!

Чао. Твоя мама Кети.

Довиждане от нас – Евангелица, Ванга и Света Петка.

Бракът- любов и святост

Животът е музика и песен, една хармония, в която ние самите можем да участваме. Бог ни е дал Разума и правото на собствен избор, т. е. желанието да творим нашия дом – нашето тяло. Ако няма хармония и уют в този дом, настъпва хаос. Как да излезем от него? Като опознаваме непрекъснато себе си! Като се усъвършенстваме! А как ще стане това? Чрез Любовта и Обичта, която даваме на нашите близки и далечни. Мир и Любов, Чистота и Истина. Това е нашата дилема. Като дадем Любов и Обич на изпадналия в беда съпруг или съпруга. Семейството е нещо свято. И ние трябва да се преклоним и пазим тази святост! Допълнителната любов ни раздвоява и прави несигурни в живота. Нестабилни и отвлечени от първосвещеното начало. Това ни обвързва и заслепява да видим истината в очите. Уважавайте човека до вас – вашият съпруг или съпруга! Спомнете си началото и Любовта! Потърсете я като тръгнете по пътя на Доброто! А онзи – другият, той е като вятъра, който духа и след време ще отлети от вас. Той е временна топлина, която само затопля, но не оставя трайна следа.”

Вървим с Исус из безкрайния коридор на Духовната съкровищница. Горният текст се вижда на фона на светлината и той леко я разсейва, и влага друга светлина, нежна като ласка и любеща като майка.

Замислям се върху семейството и децата, които са светлина в безбрежния мрак в земното ни съществуване. Две топли, детски ръчички се допират до загрубялата от работа майчина длан. Две нежни устни се допират до лицето и усмивка разцъфтява на нейните устни. “Мамо, колко много те обичам!”- признава детето. Чувство за вина се чете в очите на майката. Времената са тежки. Детето забравя майчината ласка, защото тя винаги е заета и няма време да даде любовта, която му е нужна. “Къде си мамо? Къде отиваш? – се чува вътрешен ропот от гърдите на детето. Наистина къде си майко? Защо забрави, че и ти си била дете? Нима и твоята майка те изостави така? Не, тогава времената бяха други. Тя се грижеше за теб с много любов. Не те изостави никога. Затова ти израстна и стана добър човек. А сега накъде? Спомни си за него – твоето дете! То е да теб. То те търси и моли: “Помогни ми мамо! Аз сгреших, но съм още малка.” То има още време да порасне и да стане като теб добър човек. Подай му своята ръка! Дай му своята любов! Не го изоставяй никога! Нека то да не се чувства самотно, защото самотата прави човека единак, в който са вградени съмнения, двуличност, чувство за малоценност, и търсене утеха в опияти и неоценена любов, която му дават другите. Тогава то вече никога няма да те намери. За него оставаш чужда и то ти обръща гръб. Понякога с превръща в сексуален маниак, който духовно убива жертвите си. И пак в името на какво? На любовта, която му липсва.

Понякога майко, ти с спомняш за твоите нереализирани мечти и искаш да ги реализираш в твоето дете. Но попита ли го:”Дали желае това?”

- Мария – прекъсва мисълта ми Учителят. Навремето ти беше написала във вестник “Сияние” статия за едно момиче, което беше попаднало там, където не желаеше да бъде.

Изведнъж тялото ми завибрира силно. С полета на мисълта се връщам в моя дом и търся вестник “Сияние.” Намирам статията в брой 9 от 1994 година. Тя се казва така: “Едно момиче разказва.” Прочитам я и решавам да я напиша в книгата. Започва така: “Чувствам се ужасно. Зная, трябва да уча! Опитвам се, но не мога. Търся път към себе си, но все не го намирам. Трудно ми е. Очаквам да намеря подкрепа от родители и близки, но не я получавам. Те си знаят все своето. Имам приятел, от който вече се срамувам от положението, в което съм. Мисля, че се намирам в действителна опасност. Не получавам удоволствие и удовлетворение от това, което правя. Правя го сякаш на сила. А майка ми си знае все своето, дори като опитах да се отровя. Зная, че тя не ми е майка в истинския смисъл на думата и от това ми е много тежко. Интересува я единствено това, дали уча или не. А дали ме боли окото, на нея и е все едно. Нали единствено най-важно е да уча и да вземам изпитите. Купува ми дрехи и други неща, за да уча. Като майка може би ми мисли доброто! Иска да се изуча, което ще ми помогне по-късно в живота. Сякаш го прави заради хората, да може да се хвали. Знам, че за да се чувства тя добре, трябва да уча. Опитвам се, налагам си, но нямам желание и все не успявам. Преди когато учех в техникума, не се чувствах така. Бях сигурна в това, което вършех. Имах отлични оценки. Вече нищо не е останало от това. Дори се срамувам от себе си. Такава, каквато съм сега – безволева и загубила желание за всичко. Намръщена и раздразнителна от много хора около себе си. Приятелят ми може да се отдръпне от мен. Мъжете не обичат нещастните жени. Аз искам майка, татко и приятелят ми, да се гордеят с мен! Но явно не се получава! Зная, че трябва да уча, но предметите по специалността ми се струват безинтересни и чужди. Толкова ми е тежко от всичко това, че никой не ме разбира.

По желание на момичето не споменах името й. Идвайки при мен в кабинета, то получи удовлетворение и може би желанието й да стане дизайнер ще се сбъдне. Следваше химия и физика по желание на родителите си. Искаше да напусне, за да стане дизайнер. Посъветвах я, че трябва да завърши висшето си образование и след това да се насочи към желаното професионално ориентиране.

В този момент си спомням за библията. Вземам я от библиотеката и разгръщам случайно на страница 775. Тук чета: “Мъдростта на Исуса, сина Сирахов. В глава трета пише така:

1. Деца, послушайте мене, който съм баща и постъпвайте така, за да се спасите,

2. защото Господ е възвестил баща над децата и е утвърдил майчин съд над синовете.

3. Който почита баща си, ще се очисти от греховете и който уважава майка си, е като оня, който придобива съкровища. Който почита баща си, ще има радост от децата си и в деня на своята молитва ще бъде чут.

4. Който уважава баща си, ще дългоденства, и който слуша Господа, ще успокои майка си.

5. Който се бои от Господа, ще почете баща си и като господар ще послужи на тия, които са го родили.

6. С дела и думи почитай баща си и майка си, за да ти дойде от тях благословия,

7. защото бащина благословия утвърдява домовете на децата а майчина клетва разрушава до основа.

8. Не търси слава в безчестието на баща си, защото безчестието на баща ти за теб не е слава.

9. Славата на човека е от честта на баща му и майката в безславие е позор за децата.

10. Синко, прибери баща си в старостта му и не го огорчавай през живота му

11. Ако и да е отслабнал по ум, имай снизхождение и го не пренебрегвай, кога си в пълна сила,

12. защото милосърдието към баща не ще бъде забранено, въпреки всичките ти грехове, твоето благосъстояние ще се увеличи.

13. В деня на твоята скръб ще си спомнят за тебе, както лед от топлина, тъй и твоите грехове ще се разтопят.

14. Който остави баща си е също като богохулник, и проклет от Господа е оня, който дразни майка си.

15. Синко, карай работата си с радост и ще бъдеш обичан от човек богоугоден.

16. Колкото да си велик, толкова се смирявай, и ще намериш благодат у Господа.

17. Много има високи и славни, ала тайните се откриват на смирени, защото е голямо могъществото на Господа.

18. Не търси това, що е до тебе извънредно трудно, и не изпитвай това, що е по- горе от твоите сили.

19. каквото ти е заповядано, за него размишлявай, защото не ти е нужно онова, що е скрито.

20. При многото си занятия, за излишното не се грижи, тебе ти е открито твърде много от човешкото знание,

21. защото мнозина са въведени в заблуда от своите предположения и лукави мечти почти са поколебали ума им.

22. Който обича опасност ще падне в нея:

23. упорито сърце най-накрая ще изпати,

24. упорито сърце ще бъде обременено със скърби, а грешникът ще прибави грехове към грехове.

25. Изпитанията служат за лекарство на горделивия, защото лоша билка се е вкоренила в него.

26. Сърцето на разумния ще обмисли и с внимание и с желание за мъдрия.

27. Вода угаси огнен пламък, и милостивия грехове и чисти.

28. Който отплаща за благодеяния, той мисли за бъдещето и във време на падение ще намери опора.

Моите срещи и разговори

А сега, приятелю, искам да слезем на земята заедно с теб и да ти разкажа за срещите и разговорите с хора, които потвърждават моите истини.

Василка Гурова – село Мурсалиево

Баща ми почина преди осем години. Една вечер сънувам недостроена къща. Гледам го. Той седи на първото стъпало и ми казва:

- Има още три стъпала и тогава ще доправим къщата.

Гледам го отстрани и си мисля: “Какво иска да каже? Живя още три години и почина на същата дата, когато бях сънувала съня. Не мога да го забравя.

А сега тук имам братовчед, на който почина жена му. Сънувам я и тя ми казва:

- Искам такова цвете!

И от някъде взема едно зелено цвете и наново продължава.

- Искам да го купя, но нямам пари, но ще го взема.

И взема цветето. Питам я:

- Колко струва цветето?

- Тринайсет лева – отговаря тя.

Изваждам от чантата си парите и ги подавам. Тя ги взема и ме целува по долната устна.

Тонка Коюмджиева – Пловдив

Аз бях в отвъдното. На 38 годишна възраст убиха баща ми. Баба остана сама с две дечица. Тогава баща ми бил на година и половина, а леля ми на три години. Баба се разболяла от испанска болест – холера. Следствие високата температура, изпаднала в клинична смърт. Близките и я чакали да почине. Облекли я. След двадесет и четири часа дошла на себе си. Разтърсила се цялата. Дори се изплашила и извикала:

- Ах, какво виждам? Цветя около мен.

Три дни не могла да стане от леглото и започнала да разправя, как дошъл Архангел Михаил на кон да я вземе. Той, качен на коня, тя след него, през поляни и реки. А баба през целия път плачела и се молила. Две дечица имам, сираци остават. Мънички са. Няма кой да ги гледа. Баща им почина. Най-после стигнали до една местност. Там имало голяма маса. До нея Свети Петър с ключове в ръка. И Архангел Михаил казал:

- Водя ти жената, за която ме изпратихте.

Свети Петър казал:

- Ще се обадим на Господ.

Викнали го.

- Жената много плаче, Господи, че няма кой да гледа дечицата й. Вие какво ще кажете?

Отворил Господ книгата.

- Друга жена трябвало да вземете и се обърнал към жената:

- Много си добра. Много услуги правиш. Със съседите се разбираш. Имаш само един единствен грях. Няма да ти кажа какъв е. Предоставям на теб да прецениш. Ще те върна обратно.

А тя се молила:

- Не може ли все пак да отворя вратата, за да погледна какво е това!

- Това е райската градина – посочил Архангел Михаил.

Баба видяла много цветя. Малки дечица на люлки, бебета, дето са починали. Други по-големи с лейки, поливат цветята и дърветата. Всеки си имал какво да прави.

- Много е хубаво тука – казала баба.

- Хубаво, но ние ще те изпратим наново на земята, за да кажеш какво е тук.

Върнали я пак по същия път. Три дни лежала безжизнена. Разтърсили я силно, защото душата наново се върнала обратно. Възстановила се след четири седмици.

Аз бях детето, когато разправяше. И ходеше по полето да сее лук, кромид, за да работи. Баща ми и викаше:

- Майко, много пари имаме и на хората даваме.

- Не сине, аз знам, че имаме. Обаче искам със собствения си труд. Каквото спечеля и детето ще бъде до мен. Ще давам в църквата.

Парите, които печелихме, все в църквата “Света Троица” ги даваше.

Христина Кирилова

Не беше минало много време, откакто мъжът ми почина. Останах сама и отидох да живея със сина си. Дълги години боледувах от инсулт с пареза. Болестта ми искаше да има човек около мен. Един ден сънувам, че мъжът ми идва от ъгъла на блока срещу мен и ми вика:

 

- Ей, Тине, добре че си излязла вън на пейката, за да те видя, защото просто съм забравил, в кой вход живее синът.

- Наистина, той отскоро живееше тук и докато беше жив мъжът ми, не бяхме идвали насам. Навярно, затова беше забравил входа! Когато се събудих, после ми направи силно впечатление, откъде знаеше той, че съм дошла тук, в “Тракия”, да живея! В съня ми каза, че беше дошъл до тук с камион и до там, където е, било толкова хубаво и е много доволен, но само му било мъчно, че мен ме няма и не съм при него. Попитах го: “Не искам ли да отида, за да ми покаже къде е?” Аз се съгласих и се качих на камиона. Тръгнахме, но и до там не стигнахме до мястото, където беше той. Карахме, карахме и донякъде се събудих. Запомних думите, които беше ми казал: “Тине, не се притеснявай! В най-скоро време ще дойда да те взема!” Всяка сутрин като се събудя, все ми идва на ум, че ще ме вземе. Не знам истина ли е, но непрекъснато оставам изненадана, че все още съм жива. Може би един ден ще дойде тихичко и ще ме отнесе там, в другия свят при него!

Лека й пръст. Тинето почина през 1998 година.

Наташа Щерева

Отивам в понеделник на гости у майка ми. Тя ме черпи с кафе и казва:

- Знаеш ли Наташа, аз ще умра до петък?

- Как така ще умреш? – учудвам се аз.

- Ами така. Снощи ми се яви човек с дълга, бяла брада, с бели коси и ми каза:

- Фани, стига вече този земен живот! Време е вече да умреш!

А аз изненадано го питам:

- Кога, скоро ли ще е?

- Да, казва, много скоро, в петък. Но няма да умреш лесно! Ще се мъчиш!

Аз бях забравила за това си гостуване у мама и разговора, който проведохме. В четвъртък мъжът ми вика:

- Наташа, Лилито (сестра ми), се обади да тръгнеш веднага. Майка ти е много тежко болна.

Когато отидох, тя получила задух и цианоза. Гледах я цял ден и в петък на обяд сестра ми каза:

- Како, отивай си до вечерта, защото мъжът ти ще се притеснява!

Тръгнах си за в къщи и си спомних за съновидението на мама. “Какво нещо? Чрез него тя си знаеше, че ще почине в петък.” Наистина, почина трудно, с задушаване и цианоза. Някъде към тридесетият ден след смъртта й, решихме да направим опит да я извикаме. Попитах:

- Мамо, тук ли си?

По леглото взе да се стържи. Стъп, стъп, чуха се стъпки по пода. Ние се уплашихме. Ето, как мама ми даде сигнал, че е при нас. След време разбрахме, че духът на починалия идва в нашия дом.

Зорка Николова

Майка ми почина преди шест месеца. Преди да почине, имаше някакво видение за нейни мъртви сестри, близки, познати. Като я питах какво вижда, казваше:

- Тук беше сестра ми. Исках да я посрещна. Но докато я посрещна, къде изчезна, не знам!

Или й се явяваха неща, които през земния си живот е вършила. Тя обичаше много да плете. Виждаше нещо изплетено, но недовършено. Виждаше конци, които искаше да отстрани. Така, докато дойде време да почине. Същият ден започна да диша спокойно, но малко по-дълбоко и аз се успокоих, че е добре. Легнах при нея, обаче в три часа през нощта се събуди. Виждам я пак така спокойна. Диша дълбоко, но няма промяна. И веднага заспива. Към три и двадесет в полунощ чувам, че някой просто ме бутна. Отварям очи и гледам, че тя е отворила уста, затворила очи и веднага ставам. Вдигам одеалото. Търся артерията на врата, но не пулсира. Слагам огледалото пред устата, няма изпотяване. И разбирам, че е починала. Преди да почине, нейните близки бяха дошли да я навестят.

Величка Спасова – Перущица

Стоя си на стола пред дома аз онзи ден и гледам с очите си, които в действителност не виждат нищо, защото ослепях. Един човек ме гледа и подава ръка към мен. Подавам моята и той слага своята върху й. Една мека, много мека я чувствам. По едно време дойде и друг като него. Викам: “Какво ме гледаш? Искам да ми помогнеш да видя, защото нищо не виждам! Погледна ме такъв и си обърна главата настрана. След това го виждам, че пак стои над мен. Викам му: “Стига вече да стоиш над мен!” И той пак седи. Мина се малко и стисна очите си. Поседях, поседях. Виждам двама седнали от другата страна. Тоя до мен, изчезна. Стоят на пейката и всеки чете вестник. Гледат вестника, гледат и мене. Викам им: “Помогнете ми бе, помогнете ми да оздравея! Не искам да съм кьорава! А те ме гледаха и пак изчезнаха. Единият беше пълничък, а другият по-слаб. Бяха облечени в обикновени дрехи. Първият беше в нещо като роба, цялата на формички, в бледо и тъмносиньо, а вторият в тъмночервено. Бяха доста по-високи от нас.

Сийка Райкова

Група жени бяхме в Кръстова гора. Някъде към полунощ, да бъда по-точна, два и половина в полунощ, се появи огнено кълбо, между параклисчето и кръста. То тръгна по средата на пътеката. Имах чувството, че в средата имаше нечие присъствие. Когато слезе на мястото, където са убити монасите, то се изгуби, както беше дошло. Сякаш се стопи или потъна нейде в земята.

Зарадвах се много, че видях нещо. Всичко беше неочаквано. Споделих с една женичка тогава, а тя ми каза:

- Честито, ти си получила видение! И вземи някой друго камъче, за да си занесеш в къщи!

Теодора Кръстева – Велико Търново

Контакт с починалото й дете Веско.

7.ХІ.1992 година

Скъпи мои. Нима вярвате, че наистина сме вече разделени? Една част от моята енергия се предава по вас и винаги е било така. Любовта на тези, които остават и плачат, които зоват, носи в себе си малко от скъпото същество, което си отива. Една част от него живее във вашата мисъл обитава във вашата душа. Не мислете, че това чувство е илюзорно. Не подсилвайте истината, тя идва по време на съня. Радвам се за вас, че имате истинска приятелка и чрез нея мога да изпратя мислите до вас. Престанете да се измъчвате от моята смърт! Тя е брънка към вечния кръговрат, в еволюцията на Вселената. Ето, аз ви гледам и се радвам, че живея в новото си лъчезарно тяло за   вас, защото вие бяхте най-прекрасните майка и татко в земния ми живот.

Толкова много неща искам да ви кажа, а трябва да вървя.

7.ХІІ.1992 година

Божествена музика и светлина се разлива край мен, цари Божествена красота. Много ми се иска да повярвам в моето реално съществуване в духовния свят. Колко бих се радвал, ако вие успеете да се приборите с твърде земните си грижи и гледета по-повърхностно на земните си блага. Тяхната стойност е краткотрайна и непотребна тук. И ето, аз долавям от моята и вашата приятелка, че твърде много ви занимава въпроса, “Кой ще ви гледа и на кого ще оставите земните си недвижими имоти?” Това са най-малките грижи, които трябва да имате, но ако искате моето мнение, то е, разполагайте с тях, както намерите за добре! И пак ви повтарям – животът не свършва с физическата смърт и всичко материално е без значение. Много от хората не почитат Бога. С Бог живота е по-смислен. Помнете моя Бог!

5.ІІІ.1994 година

Когато човек се намери зад тъмната стена, душата е свободна от своите окови. Тук се почувствах, съвсем като истински и всички прегради се сринаха пред погледа ми. Това е Божествената Светлина, изпълнена с музика и лилаво-розово сияние. Колко Тя ме радва, топли и изпълва. Колко дребни и нищожни са грижите на земния човек! Много бих искал моите родители да проумеят вечната и непоклатима истина за красивата пролет, за моето истинско съществуване в отвъдното. Често съм сред вас на гроба, обикновено в събота. Престанете да скърбите за мен! Прераждал съм се най-малко сто пъти. Живял съм в много страни, по различни краища на земята. Но България е едно от най-красивите кътчета на земната обител. Много обичам къщата с онези води и често си почивам в нея. На гроба ми посейте още чемшир, череша или вишна, бели маргаритки и сини теменужки! На 22.ІІІ., запалете три свещички на гроба ми и донесете три дискети сутринта! Не скърбете, аз съм с вас и ви обичам!

Среща, споделена с непознати

Това се случи през 1993 година – една привечер между 18 и 19 часа. Отидохме да запалим свещи в храма “Света Марина.” В черквата нямаше никой освен свещопродавачката, която се приготвяше да заключи. Бяхме стигнали до пътната врата на южната страна на двора и си приказвахме. Изведнъж се появи жена, на около 40-50 годишна възраст. От очите й се лееха сълзи, а коремът и гърдите й се тресяха невероятно от някаква мъка. Попитах я защо плаче, а тя отговори, че защото хората дадоха гръб на църквата, потъпкаха вярата, и че в най-скоро време, щели да се обърнат с лице към нея. Каза, че в министерството се борят за големи постове и големи заплати.

Запитах я:

- Коя си и какво работиш?

А тя ми отвърна, че е жена на милиционер, и че големите управници ще ядат както рибите.

- Как може така да говориш, като жена на законник? -попитах я аз.

Изведнъж жената изчезна, както беше се появила. Дълго време се чудихме. “Коя беше тя?”

Случката споделих с дядо Влайчо, лека му пръст, от село Конево. Той ми каза, че била Богородица, но аз не съм я познал.

Д. А. К.

През 1943 година по време на бомбардировките, една вечер сънувам, че над Пловдив летят много самолети. Страшно бучене. Помислих, че градът ще се срине. Изведнъж, бученето спря. На Джендем тепе (Младежки хълм), се яви голяма луна. Кацна и в нея трон, на който седеше Исус Христос. Той погледна на изток към Кичюк Париж, сега квартал “Въстанически”. Всичко беше в тъмнина. След това се затъмни на запад, а на изток стана светло. Народът бягаше към тъмнината. Всичко се повтори три пъти.

Видът на Исус Христос, беше бащински. Той искаше да ги прегърне и да каже: “Защо бягате от светлината в тъмнината?” Тази мисъл ми беше втълпена.

Чух много гласове, които викаха: “Антихрист, Антихрист, Антихрист, а не Христос. А аз извиках срещу всички: “Това е самият Исус Христос, а не Антихрист.” Христос ми се усмихна и кимна с глава. Аз се събудих. Не разбрах, сън ли беше, или действителност!

Севдалина

16.VІІІ.1992 година

Видях цялото небесно царство в ширина около четири метра и дължина, колкото Балкана. От кръста надолу слизаха Света Богородица и Исус Христос. На главата на малък, къдрав облак, беше кацнала голяма птица с разперени крила. В страни от тях, високо над главите им, ангели с разперени крила, дълбоко нарязани. От страната на Света Богородица, малко по-назад, жена с лента през челото и още друга като нея. От страната на Исуса, само мъже. Всички бяха боси, засмени и облечени в златни дрехи, които се вееха като златна паяжина. Това продължи около 15 минути и на кръста слезе обло, светло, кълбо, като пълна месечина.

Събчо

И до ден днешен не мога да разбера, сън ли беше, или действителност! Видях ясно действие, което се развиваше на Джендем тепе (Младежки хълм). Видях да препуска конник. Конят беше бял. На гърба на конника имаше колчан със стрели и лък. В лявата ръка държеше копие, а на кръста си имаше меч. Когато вече беше на върха, измъкна меча и замахна. Изведнъж конникът изчезна. От различни страни се вдигаха черни облаци. Всичко потъмня. Не се виждаше нищо наоколо. Гръм раздра небето. Светкавици свистяха. Земята започна да се тресе със сила. Паднах и започнах да се моля на Господ да ми помогне. Да ме пощади да не загина. След време всичко затихна. Земята престана да се люлее. На изток облаците се разтвориха. Огря ме силна светлина като прожектор. Тогава видях, че казармата я няма. До Братската могила само вода. Край мен бяха коленичили монаси с островърхи качулки. В този момент се появи Исус Христос с трънен венец на главата. Вдигна дясната си ръка и се прекръсти три пъти. След това ми каза:

- Бъди спокоен! Всичко ще се нареди! Но помни едно: “От вас ще стане народ, когато стане като тях, също нещо ще го последва!” – и ми сочеше към север. Това го повтори още два пъти.

Тогава знаейки, че земята е кълбо казах:

- Господи, под нас има други хора.

Но той ми отвърна.

- Знам, всичко знам, но помни това, което ти казах и никога не го забравяй! Но чакай да продължи изтребването на хората!

След тези думи той изчезна, светлината угасна, облаците отново се събраха, започна същия ад. От страх бях обезумял. Мислех, че всичко ще загине. Колко е продължило това, не знам, защото много пъти се събуждах и заспивах, а съня ми продължаваше. Когато стихна, аз се огледах и останах поразен. Изпитвах чувство, че гледам земята от някъде много високо и все пак бях на нея. Не можех да я позная. На мястото на град Пловдив, виждах развалини от огромни сгради. Там, където е Бунарджика – висока планинска верига, която трудно можеше да се премине от другата страна. А откъм парашутното поделение между Братската могила и Младежкият хълм, всичко беше потънало във вода и огромно вълни се разбиваха в брега. Днес, част от съня ми се сбъдна, защото казармите са бутнати, а войската е преместена на друго място.

Продължих да се оглеждам на всички страни. Географското положение беше напълно изменено, но някакъв вътрешен глас ми казваше: “Това е Южна Америка, това Северна, това Азия, Африка, Европа, Скандинавските страни и Австрия не се виждаха, защото бяха забулени в мъгли.

Не се виждаха и никакви селища. Всичко беше заличено от лицето на земята. Търсех да видя поне хора. След дълго оглеждане видях двама души в Южна Америка, които обработваха земята по примитивен начин. В Северна Америка, Азия и Африка, положението беше същото. Изпитвах чувството, че на нашия континент съм останал само аз, като захвърлен в пустиня, където никога няма да видя живо същество. Паднах на очи, започнах да плача и нареждам: “Господи, защо ме наказа така жестоко?

С.В.С.

Беше лятото на 1945 година. Руските войски помещаваха поделението на Братската могила. Два пъти в седмицата даваха филми. Децата от целия квартал ходиха да ги гледат. Когато се връщахме, нощта беше много светла. Вървяхме през колелото. Днес от тук минава десятката за “Острова”, а в миналото нямаше много къщи. Това е сегашният булевард “Копривщица.” Изведнъж момчетата започнаха да викат. Обърнах се и онемях. Две необикновени, високи фигури, облечени в бяло и феерично облекло, вървяха една след друга. Изведнъж изчезнаха, както се бяха появили. Питах се и не можех да си обясня. “Кои са те?” Обзе ме страх. Когато дойдох на себе си, започнах да бягам с другите момчета. И те бяха ги видели. Спряхме и започнахме да си споделяме. Решихме, че това са духове.

Сега, когато се помисля за това и книгите, които съм прочел, разбрах, че са извънземни – от друго измерение.

Явно, че те отдавна идват тук, но в миналото не се говореше за тях! От къде можех да знам, кои са!…

С.В.С.

По време на бомбардировките сънувам, че в моята стая е окачена голяма, елипсовидна икона, обиколена с венец от рози. Приближавам се до нея и прочитам: “Света днес” В нея видях младеж около тридесет и две години, който беше много замислен и отчаян.

В образът му беше цялото земно кълбо в цветно. Моретата и океаните в синьо, равнините в зелено, полюсите в бяло. Гледах непрекъснато образа. Върху бузите му имаше осем златни чаши, а в тях напръскани червени камъни – рубини. Те започнаха да падат и остана само един. Тогава се събудих.

Теодора и Роки

20. ІV.1993 година,15 часа

Отърсете се и забравете човешката злоба и другите злини, що виреят в някой човешки души! Любовта и разумът трябва да възтържествуват между Вас – жителите на планета Земя!

Утробата на земята се разтърсва от борба между силите на прогреса.

Ти, човече, с все още слаба и неукрепнала душа, се страхуваш от края на света, но пред теб стоят все още непознати светове. Близко, много близко е времето, когато ще отключиш вълшебната врата на майката земя чрез вълшебствата и загадките, и ще поправиш своя земен път. И тогава любовта ще бъде твоето най-висше благо, и края на света ще почака. И хармонично блаженство ще обгърне твоята душа, съзряла вярно Космическия път.

22.VІІІ.1993 година, 19 часа

При вас научните постижения се развиват по-бързо, в сравнение с духовното израстване и възпитание на човека. Сега вие притежавате време на разделение на противоположностите. Човекът и човешкото общество остават в своето духовно развитие. Трябва да акцентувате върху развитието на мисълта на човека, за да станете по-съвършени! Науката напредва, но тя и изостава. Получава се диспропорция между наука и духовно развитие на човека. Личността трябва да бъде свободна в своя творчески път! Тя трябва да разграничи и осмисли същността на ония сили, стоящи в основата на всички неща и преди всичко края на вашата еволюция.

Човекът е пред прага на своето духовно развитие и той ще бъде озарен по пътя си към вечността на майката природа и космически разум. И ще изпълни своето сърце с абсолютната Любов на Космическия Бог.

Основният критерий за съществуване на земните жители трябва да стане концепцията на свободата, която ще е движещ лост за бъдещето на човечеството. Човек трябва да изгради в себе си оптимистично начало и да живее с законите на красотата! Тогава ще се слее с безкрайното пространство в неограниченото време.

Бъдещето на човечеството е в хармонията на красотата и рационалното познание. С него ще излезе в необятното пространство и ще разнищи тайните на Макрокосмоса.

Това, което трябва да знаете!

С Исус вървим, по-скоро се сливаме с блясъка, който излъчва мраморният под на Духовната съкровищница. Разговорът ни се насочва към мъдростите, които на глед са правилата на живота.

- Забравете за себе си! – прекъсва мълчанието Той. Проявете интерес към околните! Всеки Божий ден правете по едно добро дело, което да извика радостна усмивка на нечие лице!

- Учителю, излиза, че доброто е основната мярка на нашия живот, която поставя на кантара да отмери тежестта, по-голяма от безкрая. Безкрая-Вечност, безкрая-пространство, което не може да бъде отмерено. Както е безкрайната наша Душа в пространството, която лети и пее великолепна песен за красотата. Както казва Иван Вазов:

Красотата сила висша,

сила тайна, всепобедна,

на Твореца блян сияещ,

пратен на земята бедна.

- Чрез красотата истината е завършена, Мария. Тя трогва сърцето, завладява волята – прекъсва ме Той.

- В духа на красотата Питагор казва: “Когато мъдрецът отвори устата си, на нея се показва красотата на душата му, както се показва красивата статуя на храма, когато се отвори вратата му.

- Красотата само тогава е достойна – продължава Той, когато дава изящна форма на истината. Тя е естетическа наслада, но открива тайни и дава знания.

- Тя съдържа светлина, която не може да се затвори в себе си и да свети само за себе си.

- Светлината разпръсква лъчи и прогонва мрака, Мария. Тя свети на всички и сякаш казва: “Човече, тръгни по пътя на съвършенството!”

- Истината, казва Лакорден, се опира до разума, а хубавото, прониква до сърцето.

Човекът е пред прага на своето духовно развитие и той ще бъде озарен по пътя си към вечността на майката природа, и космически разум. Ще изпълни своето сърце с абсолютната любов на Космическия Бог.

Този израз заслужава да се запомни чрез многократното повторение!

Истина е. Ако направим добро на другите, ние правим добро на себе си.

Размишлявам се върху живота и физическата смърт. Върху доброто и злото. И в крайна сметка става както “Човекът и ламата,” нещо, което бях написала преди години. Ще си позволя с разрешението на Учителя да го оставя на теб приятелю, в моята книга. И така: “Ламята беше дошла отскоро по тези места. Зинала уста, от която предизвикателно се подаваха два, три остри зъба. Тя стоеше и дебнеше нещо пред изхода на леговището. Плъзна тромаво лапа между шумата и по ноктите й полепна рохкава пръст. Изведнъж край нея профуча заек и тя понечи да го догони. Две дълбоко, пронизващи очи я приковаха на място.

Прикрит зад грамадна камара пръст, човекът следеше всяко нейно движение, насочил дулото на пушката си. Рязък изстрел и тя се свлече на земята със страхотен рев, който го накара да настръхне. С последни усилия надигна тяло, прегъна се и затътри грамадното си туловище. След себе си оставяше кървава диря.

На другия ден изчезна и наново се появи.

Когато човекът тръгнеше на лов, прикрита зад някой храст, тя ехидно го наблюдаваше. Устройваше му капани, за да сломи неговата дързост. Често грабваше богатия улов от ръцете му. Веднъж, под звуците на животински рог, го привлече в най-непроходимата част на гората. И точно тогава, когато беше сигурна, че това е края, човекът изсвири двукратно с уста. Глухите усои подеха ехото и изненадващо се появиха две яки хрътки. Те забиха нокти в гърба й. Отбранявайки се, тя оставаше кървави дири върху разгорещените им тела. Из устата й изкачаше пяна. И в момента, когато повали двете хрътки на земята, из храстите изсвистя ласо и се уви около врата й.

С един скок човекът се намери до нея и с останалата част на ласото пристегна гърлото й.

На другия ден намериха ламата с разхлабено ласо, с широко отворени очи, обърната за последно към синята вис.

За миг си спомням думите на Платон, който казва, че красотата е божественото. Той я смята за висша ценност, като духовното е доброто и благо на човешкия живот.

По моему, красотата е една изящна одежда, която трябва да се облече. Тя е въплатена в прекрасните творби на изкуството. Тя доставя мир и спокойствие на човешката душа. Тя е вдъхновение и импулс за доброто и нравствената потребност. Тя излъчва сияние, което разпръсква светлина в човешкия дух и мир, който укрепва характера. Тя формира човека и го води по пътя на напредъка и спасението.

- Ангажирай своя ум с мисли за спокойствие, мъжество, здраве и надежда! Вашият живот е това, което вие мислите за него – прекъсва мисълта ми Исус.

- А как да постъпваме с нашите врагове, Учителю?

- Никога не се опитвайте да разчиствате сметките си с тях! Защото с това вие ще причините много повече зло на себе си, отколкото на тях. Никога не мислете нито минута за хората, които не обичате!

- Както се казва: “Вместо да преживявате за чужда неблагодарност, бъдете готови за нея! – прекъсвам Го аз.

- Единственият начин да постигнете щастието е да не очаквате благодарност, а да извършите благодеяние заради радостта, която ще ви достави! – продължава Той.

- Но нали трябва да водим сметка на своите успехи, а не на своите неприятели?

- Права си Мария. Не трябва да подражавате на другите! Имайте своя индивидуалност! Намерете себе си и станете такива, каквито сте! Защото завистта е невежество, а подражанието е самоубийство.

- Има една поговорка – продължавам аз. “Когато съдбата ви поднесе лимон, постарайте се от него да направите лимонада!”

- Забравете своите собствени неприятности! Опитайте се да дадете малко щастие на другите!

И пак за Доброто.

- Без Доброто Мария, никой не може да понесе продължителни несгоди. Решителен, непоклатим и умерен в речта си е добрият човек.

- Не причинявай на другите това, което не искаш да ти причинят на теб! – това съм чувала да казват.

- Уважавай себе си! Изисквай красотата в себе си! Тогава другите ще те уважават.

- Колко правдиво е Исусе. Но рядко можем да срещнем хора по пътя си, на които да се насладим и да се замислим, че и ние можем да бъдем като тях. Нали желанието е наше?

- Доброто трябва да се подкрепи с Вярата! А Вярата е Любовта – първият свещен закон, Мария. Тя царува само в чистите сфери на свободата.

Поглеждам Исус, а Той се усмихва. Подава ръка и ме повежда наново из съкровищницата.

И пак за психотронното оръжие

Спираме пред кожената врата, където пише: “Психология и телепатия.” Поглеждам Учителя и Той наново се усмихва. Може би е разбрал, че съм смутена!

- Да влезем, Мария! – подканя Той.

Вратата както винаги се отваря и затваря сама. “Това е тя – мисля си, силата на мисълта! Царицата на Вселената.” С нея можем да летим, където пожелаем. Да влизаме в приказни дворци, да се връщаме във времето и да летим в пространството. Да се срещнем с бъдещето и какво ли не още. С полета на мисълта нашите починали летят в пространството и се сливат с нашата мисъл. С нея те работят и се усъвършенстват чрез нас. Това е тя, тази чародейница, която има силата да владее всяка душа. Без нея нашето и тяхното съществуване би било немислимо. Тя е връзката с нашия и ефирния свят. Чрез телепатия ние си предаваме един на друг мисли и кореспондираме чрез морзовата азбука. Това ще рече, чрез сигналите на природата, чрез шепота на дърветата, свистенето на вятъра, песента на птиците, със скоростта на мигновението.

Навярно си спомняш от първата ми книга приятелю, че за телепатията са необходими обект и субект. Че мисълта се движи със скоростта на мигновението, право и обратно пропорционално. Така е и с природата.

- Вие сте част от нея и тя част от вас – прекъсва мисълта ми Исус. Тя ви зарежда с жизнена енергия и по този начин се влива във вас.

- В такъв случай ние сме взаимно свързани и не можем един без друг?

- Това е така, защото всичко, което е създал Творецът е неделима част от Него и вие като част от Него сте неделими.

- В такъв случай, ние трябва да мислим за природата като жива част и да я пазим така, както майка пази детето си.

- Може би си права. Ако всички мислеха така, нямаше да има такива катаклизми в нея. Бурите, градушките и всички бедствия си правите вие самите.

Гледам и не мога да повярвам.

- Защо се чудиш Мария? Съмняваш ли се в тази истина?

- Не, Учителю. Стана ми мъчно за хилядите като мен, които са тръгнали срещу природата. До такава степен я замърсяват, едно от нечистата си мисъл, друго от собствените си ръце.

- Това е така, защото съзнанието им е на ниско ниво. Те не желаят да мислят за последствията. От вас, край вас и над вас. Това е заобикалящата ваша мисъл и следствие на вашите действия.

- А как трябва да се предпазим?

- Много просто. Ще мислите правилно и за добро с много Любов. Това е пътя за спасение на вашата душа.

В този миг си спомням, когато се отделих, т. е. левитирах с тялото си. Летя през тунела. Нагоре пътят е огрян от розово-лилава светлина. Отивам до Храма. Спирам пред олтара, а той целия е от дърворезба. Красиви орнаменти и много птици. Покланям се и тръгвам обратно. Минавам по алея с много цветя. Не стъпвам, а летя над зелена ливада и стигам до черната дупка, която зее заплашително. Така виждам земята отгоре. Не желая да влизам в тая дупка. Но нали трябва да се върна от там, откъдето съм дошла. В такъв мрак живеем ние. В черната дупка. Това е нашето пространство, което е запълнено от бацила на човешката мисъл, която е негативно наслоена. Един черен воал, който се спуска над земята. Идва ми да извикам и никога да не се връщам долу. Но гласът ми чезне и аз съм само мисъл, една частица от мисълта на Твореца. Част от Неговия разум. Но все пак слизам и съм вече у дома. Тук е греха. Тук са мъките, страданията и болестите. Цялото коварство и порок.

Тук са моите близки и далечни. Тук е земята, със своя вопъл и стенание за човека, който не може да долови нейната въздишка и молба да спрем да се изяждаме и самоизяждаме. Идва момент, когато се превръщаме в развалина, за която никой не иска да знае. Роднините, близките и приятелите го забравят.

- Върху това трябва да се замислите Мария! Идвате на земята от Светлината през черната дупка в мрака. Живеете без да мислите как живеете и каква следа ще оставите след себе си. Изразходвате се ежедневно и един ден лягате и не ставате повече. Връщате се наново при Светината – вашия дом. Тя ви посреща с много Любов и нежно ви обгръща. Тогава виждате, че Тя е била винаги до вас и постоянно ви е съветвала. Но кой да я чуе?

- Изглежда, че аз непрекъснато правя среща с тази Светлина? Колко красива и нежна е Тя! Всеки, който я види, не може да я забрави.

- Светлината е вашия стремеж да летите. Тя ви сочи пътя, който трябва да поемете, но вие не желаете да я послушате.

Неочаквано в залата се появява великолепна красавица, облечена в бяла, ефирна дреха до земята. Гледам и не мога да сваля очи от лицето й. Две големи, сини очи, като небесното пространство ме наблюдават, а аз не мога да разбера какво искат да ми кажат.

- Това е Небесната царица – прекъсва мисълта ми Исус. Тя се явява тогава, когато някой влезе в тази зала. Това е нейното царство. Тук тя си почива от ежедневните си летежи.

Поглеждам и не мога да проумея.

- Небето и то е жива душа – прекъсва ме Исус. В него се обитават хилядите жители на майката Природа, а за нея вече говорихме.

- Нима и нашата мисъл не е сред нея?

- Вашата мисъл се рее в пространството, където живеете всички заедно. Един път видими, друг път невидими.

- Може ли да поговорим още малко за психотронната война? – питам аз.

- Психотронната война, това е войната на бъдещето. За нея не е необходимо оръжие и скъпа техника. Това е една евтина част от вашето тяло. Главният изпълнител е мисълта.

- Виж ти! Преди известно време бях чела, че някъде из Родопите, група хора приготвят изненада. Смятат, че ако владеят телепатията, ще манипулират съзнанието на хората. Те ще убият чрез мисъл едни, но на тяхно място ще дойдат други. Този вид война може да се прилага по всяко време. Понякога могат да се създадат изкуствени роботи, но все пак и те се повреждат. И в крайна сметка? Все пак защо трябва да се изтребваме? “Бог дал, Бог взел!” Та нали всеки човек си има код и когато му дойде времето, ще се отдели от майката-земя и ще литне в безкрайното пространство. Но тогава той ще вижда земята с други очи. Ще лети над нея и ще се радва, защото няма кой да го безпокои. Няма кой да води психотронна война и да му се усмихва ехидно.

Върху това трябва да се замислим! Как да живеем по-разумно! Как да се възхищаваме на земните красоти и да живеем пълноценно. Ако навреме не се осъзнаем, ще се превърнем в сиви човечета, които се движат като роботи. Човеци без мисъл и нужното съзнание. Ще бъдем манипулирани отвсякъде и то от нечисти сили. “И тогава накъде?” Имаме един път, който трябва да извървим. Това е пътя на Истината, Свободата и Чистотата.

Приятелю, нека литнем и се устремим към този път, който е смисъла на нашия земен живот! Един път, осеян с много светлина.

- Колко Истини си научила момичето ми!

В този момент Небесната царица се стопява и изчезва. След себе си оставя лека, синкава мъглица. Гледам я и не мога да си обясня. “Как така се появяват и изчезват тия видения пред мен!”

- Това е света на ефира, Мария – прекъсва ме Исус. Ту изчезва, ту се появява образа на любимия човек. Радвай се, когато идва при теб, защото ако не идва, значи те е забравил. А забрави ли те, значи връзката между вас се губи.

Пред нас изведнъж се появява висока ефирна фигура, която сочи нещо с ръце. Поглеждам и виждам образа на Богородица – майка. Тя ме гледа и се усмихва.

- Благодаря ти Майко! Ние често те забравяме, а ти все пак се сещаш за нас.

Тя се доближава до мен и поставя ръка върху главата ми. Става ми мъчно, защото в този момент си спомням за майка ми. Когато беше жива, лека й пръст и Бог да прости греховете й, също така си поставяше ръка върху главата ми, а след това ме прегръщаше. Аз се гушех между гърдите й и ридаех. Искам да изплача всичките си болки: “Мамо, мила мамо, къде си? Ела да ме видиш как страдам тук, на земята! Никога не ме забравяй! Искам винаги да те чувствам! Помагай ми в тежкия, земен живот! Аз имам нужда от твоята десница!”

В този момент Майка Богородица се извисява над мен и се стопява.

Аз дълго гледах, но повече не се виждаше.

Двамата с Исус тръгнахме към вратата.

Кой кого?

Излизаме от залата и тръгваме по безкрайния коридор. Мисля си: “Защо все пак човек боледува психически?”

- Истински болни хора няма – прекъсва мисълта ми Исус. Има само отхлабени защитни сили на организма. В такъв случай се отхлабват и психическите сили на организма, които се насочват върху вас самите. Тогава вие ставате една отворена система и във вашето съзнание, т. е. във вашата психика може да си играе всеки. Можете да бъдете манипулирани от други същности, а също така да се настанят ефирни тела от друго измерение, във вашето съзнание.

- Но нали изгонените души, а това ще рече лъжците, измамниците, алкохолиците, които не са се разкаяли, живеят близо до земята и могат да влязат в съзнанието на човек, който е отхлабил защитата на психичните си сили?

- Така е Мария. Тези хора чуват гласовете на починалите, които не са се изтеглили нагоре. Понякога ги виждат.

- Колко хора си отидоха от земята, които са манипулирани от такива души! Втълпяват им различни неща, поставят ги в различни ситуации, визуализират пред тях разкошни гледки и накрая светли пътеки. Превръщат се в красиви жени и ги извеждат. Много са случаите, когато през деня на някой нищо му няма и изведнъж скочил от последния етаж.

- Затова съзнанието ви трябва да бъде винаги будно! Не се поддавайте на съблазни! Балансирайте психическите си сили!

- Но как ще постигнем това?

- Като пазите психиката си! А това ще стане чрез прошката. Тя е пътя, който ще ви изведе от блатото.

Оставете ги настрани!

- Никак не е лесно това. Защото ако ти ги оставиш, другите не те оставят.

- Важното е Мария, ти да ги оставиш! Всичко да забравиш и така ще ти е по-лесно!

- Учителю, излиза, че в същност няма психически болни хора? Има само затормозена психика от нещо или от някого.

- Така е. Всеки, който върви срещу отсрещния, ще дойде време, когато ще отговаря за това.

- А равносметката за извършените злодеяния е Кармично наказание – отвръщам аз.

- Затова не трябва да вървите срещу природните закони, за да не се налага наказание! – отговоря Исус.

- Излиза, че нищо не може да ни се размине? Че всичко се крепи на закона на Доброто. “Прави Добро, за да бъдеш възнаграден!”- отговарям аз.

За момент Исус се спира. До нас се появява ефирна фигура и подава някакъв свитък. Разгръщам го и чета: “Черните мисли не предвещават нищо добро. По-добре фантазирайте, отколкото да нахлуват черни мисли в главите ви!” Гледам и не мога да проумея.

- Чети, чети! – подканя ме ефирното тяло.

Спирам за миг и продължавам да чета: “Какво е мисълта?” Тя е онази Всемирна Космическа енергия – чудото на Твореца, на всичко видимо и невидимо. Изстрелването й от Центъра става за стотна от секундата. Като мълния осветява стълбата на Живота и изгражда Кармата. Майсторът е човекът. Ако строежът е некачествен, не трябва да се сърдим на никого. Чистата мисъл излъчва чиста енергия. Тя потича по жилите на материалната същност и облива в светлина целия организъм. Нечистата мисъл отделя отрова, която изпълва тялото и причинява болка. Една част от тая енергия попива в битовата и природната среда. От тук и катаклизмите.

- Атмосферата е твърде замърсена, както от нечистата човешка мисъл, така и от доста творения на човешките ръце. Всичко това блокира вашето съзнание и то страда. Спомнете си колко ваши близки страдат от главоболие и мигрена! Разбрахте ли сега?

Тук текстът свършва. Сгъвам свитъка и го подавам на ефирното тяло. То го поема. Леко го повдига във въздуха и всичко изчезва, а с него и неговия притежател.

Поглеждам Исус и Той се усмихва. В ефирния свят всичко е възможно. Спомням си за майка ми, която си отиде на 8.VІІІ.1996 година. Почина в ръцете ми 10 години след първият инсулт. Не беше възможно да бъде спасена. Тъй като беше силен ясновидец, напоследък виждаше много интересни неща. Контактуваше с един друг свят, невидим за другите. Явно, беше дошло времето да си отиде при татко! Три дни беше в безсъзнание и в 23 часа затвори завинаги очи. “Мамо, мила мамо, много те обичам!. Ще те запомня винаги като силната и смела жена, която в името на любовта отиде на фронта, а сега прави нова жертва, да наблюдава отгоре как страда чедото й. Чувствам я винаги до мен. Тя плаче и се усмихва заедно с мен. Готви, сервира и се храни заедно с мен.”

Исус долавя мисълта ми и казва:

- Ако желаеш, можеш да се върнеш в компютърната зала!

Изненадана съм. Може би има нещо предвид! Поклащам глава в знак на съгласие. Вървим и се спираме пред вратата. Тя както винаги се отваря сама. Влизаме. Спираме пред големия компютър. Натискам клавиша и търся името и фамилията на майка ми. Пред мен се  появява целия й образ. Изненадана съм. Седи в стаята, в която почина и ми се усмихва. Става от дивана и тръгва.

- Но нали беше с парализа?- питам.

- Мимо, вече съм облечена в ново тяло, което не чувства болка и недъзи. Виждаш ли, аз вече съм здрава! Винаги съм до теб. Помагам те и те пазя. Ти не ме виждаш, а чувстваш, когато нещо лази по гърба ти. Това съм аз. Използвам твоето тяло, за да виждам какво правите.

“Виж ти!”- мисля си. И това не знаех. Истина е, че понякога усещам тръпки и нещо лази между гръбначните прешлени. А то какво било!

 

- Аз мисля чрез теб и ти чрез мен. Ние са сливаме и ставаме едно цяло. Елена (внучката й) ме сънува, защото се явявам в съня и.

Моите контакти и наставления

Не знам защо си спомням месец юли 1989 година. Бях на почивка в град Банкя. Разхождах се из центъра с група почиващи. Изведнъж пред погледа ми се яви ясна картина. Видях две партии, които падат в пропаст. Изведнъж, когато да паднат в нея, се появи една трета сила, която ще спаси България. Много се изненадах, защото по това време имаше само една партия.

Дойде десети ноември и страната се раздели на партии. Две бяха водещите – БСП и СДС. Наближаваха изборите. Смятах да не гласувам. Но за моя голяма изненада, два дни преди изборите чух глас, който ми нареди: “Ти трябва да гласуваш и да пуснеш синята бюлетина!”

Да си призная, за мен и двете партии бяха еднакви. Мисля си: “Едни и същи хора се разделиха и като гладни вълци виеха!” Така видях образите им. Защо трябва да се делим на партии? Нима не сме един и същи народ? Значи вече сме се разделили на много народи и нямаме нищо общо между себе си? Божичко, вместо да се обединяваме, ние се разединяваме! Спомних си, че в библията пишеше, че ще дойде време, когато брат срещу брата ще тръгне, син срещу баща, майка срещу дъщеря. Ще има глад и мизерия, земетръси, наводнение, суши. На земята ще властват порока, парите, наркоманията, убийствата, кражбите и лъжата. Нима не настъпи времето, когато парите отидоха при крадците, лъжците и измамниците! Културата ни замира, почти унищожена. Забравихме, че имаме история и духовни будители.

Настъпиха тежки времена. Беднотия над България. Хората умират от глад. Инфарктите и инсултите чукат почти на всеки дом. Върна се и туберкулозата. Хората се отчаяха. Нямат желание за нищо. Всеки търси прехраната. Особено тежки са последните 1996, 97, 98, 99, 2000 години.

Такава е равносметката на живота на планетата Земя. Само мъки и страдания. Студ и глад, болести и какво ли не още!

Боже, опази народа ни от война, защото това ще бъде най-тежкото, което ще се случи!

6.ХІІ.1996 година, 17:10 часа

Среща с Ми Ту Шуан

Стоя до бюрото си в кабинета. Върху стола срещу мен силно се чука.

- Кой си ти? – питам.

Насочвам ръка срещу него и го моля да се материализира.

- Аз съм твоят учител, вечен пазител – Ми Ту Шуан.

Когато ми се явява, винаги ми казва така:

- Мария, предстои ти тежка работа. Двамата с теб трябва да открием Истините за Живота! Ще обединим усилията си. Ще бъдем ръка за ръка с теб. В радио “Веселина” ще бъдем заедно. Това, което забравяш, ще ти го напомням! Направете рубрика “Светлина в мрака!” Тия, които са излезли от тялото, да разкажат! Нека хората се убедят, че няма смърт. За тях са мистерии, а за нас истини. Влизай в разговор с тях! Вземай отношение в техните разкази! По този начин ще те обикнат.

29.ІІ.1997 година, 14 часа

Разговор с леля Ванга

- Много ми е тежко, лелю Ванге.

- Ам, че и на всички им е тежко. Кво си са укумила? Гимиите ли ти потъват? Я ставай!

- Не искам да живея.

- Ние с теб няма ли да работим? Да не съм чула повеч, туй що рече! Затуй, че ти речем: На где ше идеш, ако думаш тъй? България има нужда от теб, а ти си дигнала ръце и нищо не рачиш. На къде ша идеш?

Света Петка Българска та поздравява и дума: “Иди при Мария и кажи, къде отиде силата й? Заслужава много шамари, та да се осъзнае! Пътят й е към нас, а тя иска да се връща на земята. Съвземи се Мария! Вдигни гордо глава, да вървим заедно! Стига вече! Това ще те зареди с енергия, а България има нужда от тая енергия!

5.ІІ.1997 година, 22:40 часа

Гледам сватбената снимка на дъщеря си Елена. Там са майка Кети и татко Колю. Гледам майка отдалеч и я виждам много красива. Поглеждам и татко. Мустакът, който имаше, не му се вижда. Питам:

- Татко, къде е душата ти сега?

- Не знам – отговори ми той. Сега аз съм само част от мен. Един балон въздух, който се надува, когато го духне вятъра. Така е, когато съм над земята. Тук – горе съм нещо, което свети. От теб съм чувал, че се нарича светлинно тяло. Не знам, не виждам, тук няма огледало, но много леко стъпвам, сякаш летя.

- Така е татко. Ти летиш, само летиш.

- Ами как отидох в Храма на Бога и работя? Да знаеш само какви приятели имам? Майка ти се гордей и нали знаеш как кипри уста? Драго и е, че има такъв мъж. Нали я знаеш от една време каква красавица беше милата? Тя пак е красива за мен. Знаеш, обичам си я? Ако не беше тя! Голяма чистница, така си я помня. Обичам си я, макар, че много ми викаше. Нали знаеш, нервничка си е? Изглежда жените за това сте родени? Повече да гълчите. Гледам и ти си тръгнала по нейния път. А сега да свършваме, че гледам очите ти примигват.

Лека нощ.

15.ІІ.1997 година, 7:30 часа

Виждам същество, облечено в червен скафандър, който избледнява на фона на светлината. Започва телепатичен контакт.

“Аз съм посланик от другия свят, светът на Божественото начало. Искам да ти предам важно послание, което трябва да запомниш! “Започва кървав двубой. Тежка борба между Божественото начало и мрака. България е пред голямо изпитание. От вас, българите зависи дали ще отстъпите. А сега накъде? Пътят е ваш. Решавайте! Хора, мили хора, Бог, ангелите и хилядите архангели, бойната стража, са на наша страна. Изпитание, изпитание, изпитание! Трябва да устоите и да издържите напъните! България е пред падение. Не чакайте някой да я спаси! Вие сте си сами спасители. Тръгнете по пътя на Светлината! Обединявайте се! Вървете по двойки, ако се наложи по тройки! Олеле, мале… Каква какафония е на земята! Вие сами сте си я направили. Сега сърбайте кашата, която сами сте си забъркали! Тя е горчива от нечистите ви деяния. Ето и в твоя дом, кой се е настанил? Сатана. Викате, кряскате, не се услушвате. Какво искате тогава? Нужно е мъничко и много внимание от ваша страна! Етика и морал! Какво направихте от морала??? Излязохте от нормалните норми на поведение. Не само вашето семейство. Това се отнася за всички. Спрете мили хора!

Малко е нужно! Внимание, етика, такт и галантност!

Моля ви мили хора! Не правете това! Вразумете се и тръгнете по пътя на Доброто, а то и Светлината! Бог е с вас и във вашите сърца. Той ви обича и иска да помогне. Вразумете се и тръгнете по правия път! Бог е с вас и ние сме с нас! Ще ви помагаме в трудните начинания! Обичаме ви! Вървете по правия път и Бог е над вас!

Ваша бойна стража.

Ваши приятели и пазители.

Да не те притеснявам, че съм облечен в черно! Аз не съм дявол. Аз съм официален посланик и при вас е прието черният цвят за официален. Затова съм облечен в черен гащеризон. Трудно е да се проникне през хилядите бариери. Трябва да си облечен със силно защитно облекло, защото на земята витае бацила на страха и злото. Не искам той да проникне в нас и да го принесем там, в другото царства, царството на Светлината!

А сега да привършвам. Ние пак ще се видим и чуем. Ти знаеш, че имаш бойна стража, която те охранява! Не се притеснявай! Не избухвай! Това е от голямото напрежение. Заредена си много.

26.ІІ.1997 година

Урок на Айнщайн

Индеферентните лъчи, които падат перпендикулярно върху плоскостта на земята, оказват пагубно влияние върху флората и фауната, също така и върху мисловните процеси в човешкият организъм. Тези лъчи са милимикронни и имат свръхдоза интензитет, поради което създават дисбаланс в цялата природа и човека като част от нея. Тези лъчи не се виждат от човешкото око. Те се наричат солоксови и имат поляритет. Влизайки в съприкосновение с чистия кислород, стават реакции, подобно киселина с основа (киселинна реакция). Във въздуха с образуват капчици, подобно оловни с оловен цвят. Това са пръски, които се вместват във въздушните слоеве, следствие което се натравя въздуха (виж оловото и кадмия, как действат на организма!).

27.ІІ.1997 година

Разговор с Иван Рилски

Кукурякът е средство за тонизиране на организма и борба със стреса. Може да се използва по време на грипна епидемия – екстракт от кукуряк.

Приготвяне

Завира 100 грама вода и се слага една щипка от цвета. Ври половин минута и се прецежда веднага. Пие се 3 пъти по 30 грама 2 часа след хранене.

Той е прекрасен тонизатор!

12.ІV.1997 година,12:15часа

Здравей пиленце. Аз съм бай ти Иван от къщата. Много съм щастлив, че ме изведе от мрака. Да знаеш сега в каква светлина се къпя. Толкова ми е хубаво тук. Пея, летя и се сливам с полета на звездите и птиците. Кака ти Милена не е при мен. Тя си беше винаги такава и сега не мога да я срещна тук. Мъчно ми е, че напусна и се занемари къщата. Но какво да се прави. Времената са тежки, а ти трябва да ядеш. Тук съм мобилизирал гвардия от приятели, за да ти помагат в земната работа. Това е моята благодарност към теб. А сега да привършвам. Ние пак ще се видим и чуем, но запомни, че съм с теб в мисълта си. Моите дъщери са големи неблагодарници и алчни. Не съумяха да те оценят, а отгоре на всичко ти взеха грешни пари. Жал ми е, че си изтегли почти последните пари, за да им купиш водомер, който не им трябва сега.

Твой приятел

бай Иван.

13.ІХ.1967 година, 21:55 часа

Леля Ванга

“Мария, Мария – чувам глас. Аз съм леля ти Ванга. Дойдох да те видя. Къде се загуби? Кви времена дойдоа. Проектите, тъй им викат, били модерни. Ти разбрах, си внесла такива проекти.

- Да, лелю Ванге.

- И трите трябва да спемелиш! А сега речи ми как ги викат и къде са?

- “Център за бездомните” – отговарям аз. Внесох го в Българските фондации, подпомогнат от Хонландските фондации – финансово. Другият в програма Фар – Алианс, от Американските фондации. А третият е – създаване на клиника по обединена медицина.

- Туй що ще рече?

- Ами народната, наричат я природна, ще се обедини с традиционната.

- Туй ного ми се нрави. За другити проекти не държа, ама тоя трябва да ги разтърси ония търтеи, дето си пият кафето и си земат парите!

- Лелю Ванге, много благодаря, че поддържаш идеята ми!

- Я, чи как, нъл толкова години работих, но нямах сили да ги създам. Ония лентяи ми земаха душицата. Мира не видях. Отдавна знаех от Бога за теб, че ти ша продължиш моето дела. Белким им уврът главите за добро! Маре – тъй ше ти думам. Ти си чедо Божие, макар, че грешиш някога, но Бог ти прощава, защото си силен човек и пое мисията. Ного страдаш, но не се отрече от Бога. Бог рече, че страданията са от него, за изпитание. Сега вече е време за робата. Ти си спасителката на България – духовен водач. Сакам още да си подумаме, но виждам сигналите на Света Петка.

Веке ми маха да тръгвам, защото и ти имаш работа.

Твоя приятелка и сестра

Евангелица.

9.V.1998 година, 17:45 часа

Воронов Стефан

Чин, чин, златен сън,

чин, чин, пак си с мен.

Обич моя, ненагледна,

чин, чин, любя те.

- Но нали ти почина при автомобилна катастрофа? – питам аз.

- Това е вярно. Мен ме убиха т. е. бях убит. Завидяха ми на таланта. Най-близките ми хора, от които не съм очаквал. Заговорничиха срещу мен. Някои хора не ме обичаха. Защото като певец, бях и композитор. Имах тетрадка с текстове и ноти, но ми я откраднаха, а сега с тях боравят. Пишат се, че са ги композирали. Но те са от моята тетрадка. Само чувах моята музика и текстове, но едно но… явно доста хора са си играли в играта! Как искам някой да ги разобличи, но не знам кой! Мария, горните стихове са в знак на любов към теб, но не оная – земната, а космическата, която няма граници. Ти я притежаваш и се сливаш с мен и останалите слънчеви братя. Виждам четеш Беинса Дуно – великият Учител (пише с главни букви!). Има какво да се научи от него. И аз минах през неговия курс на обучение. Не съм в момента на земята, а ти изпращам информация по лъча на Божествената Любов. Моля ти се, обичай и люби всички, дори и врагове си, за да те обичат и те и ние вечно ще се сливаме с теб – любов наша.

Твой приятел

Воронов Стефан.

Искам да се върна назад с времето. Денят е 14.ІІІ.1998 година, събота, 23:15 часа

Спря завинаги сърцето на човека, с който прекарахме 33 години. Човекът, който казваше: “Ти си първата и последната жена, която съм обичал.” С обич сляхме завинаги сърцата си и с обич се разделихме с човека, който толкова много обичах. С човекът, който изпратих там, където вече никога няма да се видим, а само ще се чувстваме.

На 21.ІІІ.1998 година разговарях телепатично с него.

“Мим – така ми викаше той. Обичам те като безкрайното небе, колкото синия простор. Ти си права. Ти си последната ми любов. Каквото и да съм правил, падам на колене и ти се моля: Прости ми завинаги! Не ти дадох достатъчно всичката си любов, защото ти я заслужаваш. Карах ти се, плюх те, но не усещах как ставаше това. Черният демон е виновен за всичко. Сега разбрах, че ти си искала да ме спасиш, но нямаше кой да те слуша. Бях много изнервен. Причерняваше ми пред очите и не знаех какво говоря. След това не помня нищо. Само знаех, че те обичам, но не го доказвах. А ти имаше нужда от моята помощ, а аз не ти я давах. Каквото и да си грешила, всичко ти прощавам, както знам, че и ти ми прощаваше винаги. Видях, че водиш живот по-лош от куче, но демонът не ми даваше да дишам спокойно. Аз трябваше да умра, за да умре и той, да те отърва от него. Сега живей спокойно и в мир, както ти смяташ за добре! Не ще те ревнувам! Ти си достатъчно разумна. Знам, че ще срещнеш и друг човек, но знам едно, че любовта и обичта между нас никога няма да изчезне. Децата ще се изучат и издигнат, но знам, че аз винаги ще ти липсвам. Обичай ме винаги така, както ме обичаш и така ще бъдем винаги заедно. Колкото до това, защо се отдалечих от теб е, защото мислех, че не ме обичаш. Но сега разбрах, че не е така. Аз видях една седмица преди това смъртта и не можех да те гледам, защото не можех да ти кажа. Ето защо пиех, за да замъгля съзнанието си, за да не мисля, че ще те оставя сама. Но такъв е животът. Аз пак съм жив и ще живея чрез теб! Обичай ме, за да живее моя дух спокойно! Не се страхувам, защото ти ще ме приведеш през моста и ти обещавам, че ще отида при Вангелица, Света Петка и Исус, и всички светии, които работят за спасението на човечеството. Започнах да отвиквам от алкохола, ти сама го чувстваш и се гордея, че преодолявам себе си. Не искам да живея в ада! Искам да се включа в мисията, която ти доброволно пое! Ще се усъвършенствам чрез теб и учителите! Поздрави Сашо, Колю и всички останали и им кажи, че Бог съществува и всеки трябва да дава сметка.

Целувам те безумно

Твой Гошо

Твой верен духовен съпруг.

На 25.ХІ.1998 година наново направих среща с него.

Лежа на дивана и в този момент чувствам приятна тръпка по безименния пръст на лявата ръка. Тук е златния пръстен с опала, който ми подари съпруга ми Георги. Тръпката лази и спира до пръстена. Чувам гласа му: “Помни, че това е споменът от мен! Пази го и ще го подариш на Жорко!

Този път аз го моля да почувствам тази тръпка като галене. Наново се появява и изчезва, сякаш се стопява.

От тогава чувствам присъствието му около мен. Сънувам го често, а и майка ми наред с него. Разговаряме често и непрекъснато е притеснен за мен.

Гледа ме много тъжно и рядко се усмихва.

1.ІІ.1999 година

Свети Георги

Не властвай над себе си и другите! Не прелюбодействай! Обичай Живота и истините в него. Любовта е мерило към истината. Истината е път към живота. Живей разумно, както ти диктува разума!  Той е над всички. Той е най-висшата Вселена – път към идеала. Идеалът е истина, която е мерило към пътя, който си поела. Мери себе си, чрез своите идеали! Принципът е част от идеала, който всеки трябва да притежава! Обичай ближният си, а аз ти казвам: “Обичай врага си, защото и той ще те обикне! Прости му, макар да те боли! Прошката е най-висшето мерило. Аз ще ти помогна Марийо! От днес, ти ставаш воин на хилядите незнайни небесни войни.

6.ІІІ.1999 година, 17:20 часа

Леля Ванга

Мария, аз съм леля ти Ванга. Я ке се стресни малечко! Оти си са окумила? А се глей, що си? Нам, ке ти е много тежко! И на мен и е тежко кат гледам! Где е оная силната и устремена Мария? Съвземи са! Не ти върви, оти си станала ного материална! Остави на Бог! Той знае от кво имаш нужда. Любовта е една Мария! Тя е към Бога. Забрави ли я? Изгуби ли вярата си? Разтърси са! Съвземи са! Не търси земната любов! Няма да я намериш. Можеш да търсиш само ученици, за да ги насочваш към правата вяра!

В момента слушам радио. Леля Ванга продължава:

- Ке слушаме двете песента! Тя е от моя край. Малко да спрем!

Чувствам издърпване и изтичане на енергия от левия си крак. Щастие е да срещнеш добър човек, който да те разбира. Песента се отнася за щастието, вярата и надеждата.

- Остави ги тез мръсни думи! – казва леля Ванга.

Думите са по радио “Ритму.”

- Не са отпускай!- продължава тя. Тегля енергия от теб, за да та вида и разговаряме. Туй Георги е ного замърсен. Не може още да са изчисти. Алкохолът е замъглил съзнанието му и все още черните го властват. Умори ли се? Ного си изтощена в момента.

- Болна съм лелю Ванге.

- Туй не е болка за умиралка! Нъл си веке на крак? Начи си добре. Ти си силна и няма страшно! Блазе ти! Преди малко та нагълчих, но не са сърди! Нъл си ми дете? А сега си почивай и слушай арна музика! В момента твоя дух пей, играй и лети. Да знаеш как излъчваш? Отпусни са! Засмей са! Къде ти е усмивката?

- Изчезна, лелю Ванге.

- Знам, знам, довиждане.

Вангелица.

2.VІ.1999година, 16:45 часа

Петя Дубарова

Кажи ми любима и нежна жена,

сърцето подсказва ти фала в твоя живот.

Нима виновна си за туй що обрече се

да служиш на висш идеал.

Обичай всецяло със сърцето си,

разпръсквай искри от синя тинтява.

Тя казват била е за лек,

отровите човешки убивала.

една незабравка дарявам ти аз,

за спомен от мен и всички сестри.

Обичам те моя сестрице,

обичам и твойто сърце.

26.ХІІ.1999 година, 22:40 часа

Весито – моя колежка, акушерка

Герасче, не ми се искаше да умирам. За всичко е виновен Пешлов. Не можах да се разведа с него. Много ме тормозеше и не се прибираше в къщи. Правеше непрекъснато скандали. И следствие това направих левостранен хеморагичен инсулт, който ми костваше живота. А сега много се радвам, че те намерих. Търсех те на старото място в блок 107, но разбрах, че те няма там. Тогава реших по собствена инициатива да те потърся тук, в 209 блок. Случайно те намерих. Нали знаеш, преди време идвах тук заради детето? Много не вярвах в Бог, но Той съществува. Кажи на всички да вярват в Него, щото иначе ги чака лошо!

- Веси, чувам ясно гласа ти, леко дрезгав, какъвто беше.

- Помниш ли го?

- Да миличка – отговарям аз.

- Никой не ми е кавал тъй. Колко си била нежна! Виждам много души и светлина около теб. Не се притеснявай, че не можеш да виждаш добре! Това е, защото гледам чрез твоите очи. Всички умрели, когато слизат на земята, гледат чрез очите на своите близки. Искам още да си поговорим, но ти вече си уморена. Знам, много си притеснена, но всичко ще се оправи. Здраве и живот да е! На мен ми е много тежко, защото не знаех нищо за смъртта и след нея. Трудно преминах лавината – границата между двата свята. Гората беше много тъмна и се обърках. Беше ме много страх. Гледаха ме хищни очи, които ме плашеха. Но някаква светлина ми сочеше пътя. Стигнах до черната планина. На върха й се виждаше Светлината, която грееше над мен. Тя ми даде сила и започнах бавно да се изкачвам по нея. Стигнах до нея и тя ми подаде някаква десница. Моята не виждах. Изкачих се и толкоз. От тук натам тръгнах по светла пътека, която водеше към Храма. Там ме чакаше Бог, с бяла мантия, бяла коса и брада. Усмихна ми се бащински. Разбрах, че съм спасена. А сега да спирам, за да си лягаш! Пак ще се видим.

Чао. Целувам те скъпо Герасче.

21.VІ.1999 година, 21 часа

Информацията беше получена и аз преди това много плаках и благодари на Бога за синята лента.

Днес е тържествен ден за теб. Получаваш най-висшето звание, звание на мъдрец – синята лента. Пази я Мари Шуан – нашата звезда и любима душа. Ти я заслужаваш с много послушание, сила, знания, мъдрост и търпение. Ти си вече земният апостол, който ще осени стадото земно. Давай се Мари Шуан скъпа! Ти си Шуан – душа на двата свята. Всички тук те тачим и обичаме. Вече си със синята лента – призвание на земен учител. Предай Новите знания за “Живата етика!” БВС – Новото учение. Б – благородство в постъпките, В – вяра в Доброто и С – Сила в Истината (истинска сила). Предавай Принципите на Живота, в твоята и наша Нова школа – Школата на Живота! Внедрявай принципите у децата, които получаваш от нас, като послание към земните жители. Ще ги схематизираш от книгата и ще ги извадиш на компютър! Пожелаваме ти успех!

До нови срещи сестра Мария,

Мари Шан, Маги..

Успех в новото начинание!

7.ІV.2000 година, 7:30 часа

Бъди ни бойка стража ти,

Марийо, майчице добра.

О сана, сана, сана.

Бъди ни винаги добра,

сестра и майка ти бъди ни.

Разпръсквай истинни слова!

О сана, сана, сана.

Обичаме те Маги ний,

защото с обич ни помагаш.

Лекуваш ти духа ни, да.

О сана, сана, сана.

Прославяме те ний сега,

во веки да живееш.

Бъди ни винаги така!

О сана сана, сана…

В това време се явява съпругът ми Георги.

- Честито Мим. Да си жива и здрава! – казва той.Целува ме по челото и гали косата ми като дете.

- Това е за теб – и ми подава червено лале.

След това се явява майка ми. Аз се доближавам до нея и я прегръщам. Тя ми подава китка здравец.

- Да си жива и здрава Мимо! – казва тя. Помагай на хората! Не бъди алчна, защото всичко се овижда!

Идва и татко.

- Миме, какво да ти пожелая? Духовен летеж и да се усъвършенстваш! Бъди ми все така добра! Чуй камбанен звън! Това е тържествен гонг. Той е за теб.

Идва и леля Ванга.

- Маре, от мен благословията. Да изпълниш започнатата мисия! – и полага ръка върху главата ми. Знаеш, че аз не обичам късани цветя? Те са детски ръчици.

Идва и Света Петка българска, православна.

- Пожелавам ти да изградиш моята църква! Запомни мисията за Джумаята! Ще ти даваме сили и кураж!

Виждам много хора.

- Ние сме душите, на които си помогнала да отидат в отвъдното. Ние сме душите, които ти си излекувала. Ние сме душите, които ти духовно си просветила.

- Маре, аз съм Елена – свекърва ти. Какво да ти пожелая? Здраве и да ми простиш!

- Аз съм ти простила всичко. Ти какво си ми направила?

- Сега съм спокойна, защото го чух от устата ти. Обичам те, Маре.

- Мимче, душа. Аз съм Лили, твоята приятелка актрисата. Тук правим театър. Аз вече съм директор на новия театър. Даваме представления за децата. Скоро направихме пиеса за детето Исус (Исса). Целувам те душа, пълна с любов.

- Како Мария, аз съм Петю. Прекланям се пред твоята велика душа! Ти си нашата светлина. Железният светилник, който никога да не угаснеш, ти пожелавам!

- Аз съм бай Иван от къщата в офиса на Иван Арабаджията. Прекланям се пред теб! Любя те душица свидна!

- Ний сме Николай Коперник и Кук. Обичаме те духовна сетро. Обичаме твоята сила и нежност. Учи земните жители на това, което притежаваш!

- Аз съм Исус. Какво да ти река? Да бъдеш благословена майко, наша! Раздавай духовна храна на стадото ни! Разпръсквай искрите от светлина по цялата земя и небе! О сана, сана, сана…

- Аз съм Ми Ту Шуан. Идвам от Хималаите. Учи се и се усъвършенствай! А така ще учиш другите души.

-Аз съм Абраам Хатми – твоят духовен учител. Вече получи звание за мъдрост, търпени и етика. Това е най-високият сан, който сме дали скоро на земен жител. Избирай приятелите си! Не позволявай да те ограбват!

- Вута Хунда плийс, Маги. Обичам те силно, сестра моя! Ти си вече силно Маг. Умееш и владееш висш пилотаж, да кажем висша техника. Давай знания само на тези, които заслужават!!! Подбирай учениците си!

- Душа, Мария, Маги, Мари Шуан. Обичаме те всички.

О сана, сана, сана…

Аз съм Петя Дубарова

Живей и пей, играй,

защото това е истината знай!

В косите твои китка здравец аз ти сложих,

да си жива, здрава, до амина!

Бъди ни истинска до края

и с тебе вечно ще се слеем.

Да вземем китка от твойта доброта

и от нея да отпием.

Поздрави от висините

О сана, сана, сана…

8.ІV.2000 година- 22,25 часа

Иван Рилски – Отшелникът

Когато падне здрач в очите ти,

спомни си образа за мен!

Разкрий ти болката в гърдите си,

Помилвай своето дете.

Това бяха поздрави за моя рожден ден 12 декември

24.V.2000 година, сряда

Кирил и Николай

Маги, така ще те наричаме. Моя сестра силна по дух и нежна като жена. Наша сестрице, волна душице. България ще бъде президентска република. Чиста и свята, както казва Апостолът. Светлина над България.

Бог е Любов! Той обича тая малка, но плодородна страна, защото е Богоизбрана. Тук започна началото на човешката цивилизация. Тук е потъналата Атлантида.

Да знаеш само в момента каква светлина грее над тебе?

В Сахаджи йога е истината! Истината за голямата Матер, Бог Вишну, Бог Тангра, Исус. Четете Бхагават Гита и се учете! Там е съвършенството. От там ще се научите, как да се усъвършенствате. Как да станете по-добри. Доброто е в Любовта към всички хора. Обичайте се един друг! Помагайте си!

Не съм против интимността. Но не забравяйте за Бога на щастието, а то се крие във всеки човек. В момента светът е залян от сексуална енергия, която е пагубна за всички хора. Изгорете я и ще има покой в душите ви! Не съм против обичта, но истинската, към всички хора. Двете половинки нека да се сливат в любов, но приобщена към океана на Всеобщата – Вселенската! Не се разкъсвайте! Не се отделяйте! Не се разединявайте! Не се чувствайте господари над другите! Това е типично за земната Любов. Приятелството е най-силното, но онова, истинското, което разтваря световете. Свят, значи Вселена, а Вселена е Любов. Така да знаете!

Твой верен брат Кирил

До мен е Николай.

3.V.2000 година,3 часа в полунощ

Филипов

Мария, аз съм чичкото ти Филипов. Дойдох да те видя. Тук вече няма болка и страдание. Тук вече няма ежби и омраза. Тук има само Любов и братство. Взаимопомощ и уважение. Всички души сме едно цяло. Едно семейство, което непрекъснато се усъвършенства. Тук сме всички приятели и другари. Тук няма близки и познати. Тук няма връзки, а сам много обич и Любов. Аз пак съм журналист. Обикалям страната и търся интересни личности. Занимавам се и с космонавтика, но тя ми е малко трудна, защото не съм я научил на земята. Необятна е Вселената, а да не говорим за Космоса. Колко много същества го обитават! Аз се движа спокойно в ефира. Вече имам знания по левитация. Адаптирам се спокойно в необятното пространство. А с теб какво стана? Нещо много ти замряха работите?

- Така е Филипе. Нали знаеш, аз бях началото?

- Така е Мария. Ти беше искрата, а тя вече се възпламени. Името ти ще остане в забвението на земята, но тук е факелът, който ни свети. Ти вече си една ярка звезда, която свети ярко. Твоето име звучи в целия Космос.

- Чувствам се неудобно, като ми говориш така господин Филипов.

- Така е Мария. Ти си първоначалника на Новото учение за Живата етика. Учителят на Новата школа. Разгори нова искра! Възпламени я Мария! Запомни, ти си факел, който ще свети вечно! Колкото за твоите приятели от Егерийската планета, те са високо ерудирани личности, които са придобили много знания и желаят да ги предадат на вас – хората. Абраам Хатми – учителят, нали го знаеш и той идва в твоя дом. Дойде време и той да се материализира в човешко земно тяло. Той преподава в Пловдивския университет древна култура, в катедрата по филология. Скоро ще се срещнеш с него. Засега няма да ти кажа името му.

Тонито е прикрепена към мисията. Контактувай с нея! За сега трябва да тръгвам, защото пропяха първите петли. Довиждане скъпа Мария! Ние пак ще се видим.

Чичко ти Филипов

29.VІ.2000 ггодина, 23:55 часа

Весито

Герасче, аз съм Веса. В момента се връщам от молитва. Бях в Храма. Нека си разправят, че няма Бог. Има и още как. Трябва да разберете това и да вярвате силно в Него. А Исус Христос колко е хубав! Грее от светлина. Всички сме влюбени в Него.

А сега малко за себе си. Аз се качих едно стъпало нагоре, благодарение на теб. Казах, че си била колежка на земята. Да знаеш как те почитат духовете тук? Не знам каква е причината! Само се чудя. Знам, че си много важна личност, но каква не знам! Виждам, че си много уморена. Чувствам по излъчването. Не се тревожи за нищо! Мисли с Добро и Любов! Пешлов виждала ли с го? Как е детето? Аз съм му простила. Така да му кажеш ако го видиш! Аз още съм на земята. Много малко зная за другите светове. Нямам натрупан опит и още ми е много трудно. Но знам, че ти ще ми помогнеш! Идвам на твоите лекции, а и водя мои приятели. Нали няма да ми се сърдиш? Искам да се учим, за да се усъвършенстваме. Това ще ни издигне нагоре. Нали Герасче? Ти четеш книгата “Тайното учение” и аз виждам чрез твоите очи. Не мога да разбера много неща. Трудно ми е още в тая материя, а трябва да уча, за да се усъвършенствам. Смисълът на земята е, човек да се усъвършенства, за да израсне духовно. Но нямало кой да ми го каже. Сега чак трябва да се уча и то чрез теб.

 

Засега спирам. Пак ще се чуем.

Веса Карова

Новите знания

Импулсите

Вие действате чрез Големия Природен импулс. Вашите импулси правят диаграма. Вашите и природните импулси влизат в резонанс и създават хармония. Затова трябва да се научите да усещате импулсната вълна на природата! Тя пулсира с ритъма на целия Космос – малък и голям. Импулс, значи моментно усещане на сетивата. Може да се нарече моментна сетивност и усещане преминала през “Центъра на мисълта” и чрез импулсна вълна предадена на сетивата. Импулс, значи още и прилив на енергия, много фина и е съставена от духовни нишки, които се предават на подсъзнанието. То е състояние на интуитивния Аз. То е състояние на самосъхранението. Трябва да се научите да се съхранявате чрез моментния импулс! Той е реакция на организма, т. е. на духовното тяло. Той е даден свише.

Импулсивно действат животните, а вие сте част от тях. Само че те имат силно чувство на съхранение, а то е чрез развит нюх или разпознаване на миризмата, или енергията на живата и неживата природа. Всеки има определен вид или миризма. Живият човек мирише на пръст, а животните на  мърша. Ето защо трябва да развиете тази сетивност на усет! Тогава ще умеете да се самосъхранявате и да запазвате енергията си в чист вид. Защото тогава няма да има разграждане. Разграждане има там, където има плътност на материята, а тя е в зависимост от съзнанието.

Простите неща

Трябва да анализирате нещата, защото те са много прости! А простите неща са най-съществени. Всяко нещо намира място в пространството. А за да стане въпрос за него, то е намерило място, за да израсне в съзнанието и да се превърне в знание.

Не проявявайте двусмислие и неверие!

Въпрос

Каква е дължината на вълната на електромагнитните трептения и възможно ли да се осъществи връзка с други светове. Сравнете с наши мерни единици – манометри, микрометри?

Отговор

Вълните са инфрачервени, ултракъси. Апаратът може да се нагласи на ултракъси вълни 584 мегахерца, за да се направи връзка с нас.

Времето

Ние можем да променим времето. Винаги се връщаме назад. Нашата ротация или въртене е в обратна посока на часовниковата стрелка. Вие все вървите напред, без да се обръщате назад и затова стареете. Визуализирайте себе си, като извиквате образа си от миналото и така во веки! Това е лесен процес, стига да овладеете визуализацията, чрез представата и въображението. Извиквайте магнитните сили, за да ви помогнат при обратното въртене! За миг ще се спре времето и ще се върне назад, според вашето желание.

Понятие за Бог

Бог съществува извън границите на вашето съзнание. Той е разредена етерна субстанция плюс разума на цялата природа. Природа, значи Вселена и Космос. Това е кислородният атом, от който има нужда всяка одухотворена природа. Той е енергията, която ви зарежда, за да дишате. Той е същността, без която не можете. Кислород плюс водород, става вода. Това е Бог. Той е живата вода, без която не можете да живеете. Тя се движи в спирала в троичност – един атом кислород плюс два атома водород и така до безкрая. Той е първичният въглерод, който образува верига до безкрая.

Обичта

За да се обичат двама души, не трябва да свикват, да са непрекъснато заедно! Защото свикването се превръща в навик и вече не е любов. Раздялата е най-сигурното средство за изпитание на чувствата. Това е свише и то е духовното. Колкото двама човека се обичат, те все повече се разделят, за да може наново да се съберат с върховна сила. Това е екстазно чувство на щастие. Силата на любовта е в изпитанието, което е нейната мерна единица. Не говори много за Любовта, по-добре действай! Тук думите са излишни! Обичай и доказвай! В Любовта не задоволявай животинския си нагон, а се сливай нацяло с обичния човек! Това е щастие. Истинската Любов те кара да се чувстваш пълноценен човек, който винаги има криле и умее да лети трансцедентално.

Азбука на символите

ТРИЪГЪЛНИК – вечният триъгълник на Мъдростта, опита и знанията.

МОЛИВ И ГОРЕЩА СВЕЩ – свещен знак на огъна и знанията

ГОЛЯМО М – Великата Матер. Бащата на Вселената, първоизточника на енергията

ПЕПЕРУДА – Душата, която лети на воля в безкрайното пространство, жадна за знания

ФАКЕЛ, ХИКС, ПРЕЧУПЕНА СТРЕЛА заедно едно в друго

Факел – огъня и силата

Хикс – вечната борба между Доброто и Злото

Пречупена стрела

а) надолу – пътя, който изминава всяка Душа, стъпила на земята

б) нагоре – за да стигне до Бога

Информацията

При предаване на информация или знания, се настройваме на една мисловна вълна с вас, т. е. влизаме в резонанс относно вибрационните полета. Затова информацията се предава според вашето интелектуално или реторично изказване или изказ. Стараем се да не надвишаваме нивото на вибрациите по време на реторичен обмен, защото информацията ще стане неразбираема. Ние я свеждаме до ниво опростеност, за да бъде разбираема за всяка същност. Всеки да я види от своята гледна точка, или своя ъгъл от прозореца на своите знания. Тя може да бъде интерпретирана или изменена при изказа на съответната същност, но тя е от гледната му точка.

Насочваме мисълта си за дадено нещо. Ние ви помагаме да я реализирате, т. е. материализирате.

Ако не е във ваша полза, не се реализира.

Срещите

На 21.VІ.1999 година в дома ми се появиха моите добри приятели от Егерийската планета. Контактът се реализира чрез почукване по бюрото в кабинета ми. Започнаха да разместват предмети от едно място на друго. Но това не беше най- важното.

През месец декември се преместих от блок 107 в блок 209, вход “А” апартамент 2 в жилищен район “Тракия”. Те наново се появиха и представиха.

1. Бенада – музикантка, която свири на реажар – духов инструмент, подобен на тръба. Още в блок 107, тя изсвири свои композиции, т. е. импровизира с пръстите. Интересно беше. Импровизира рок и поп музика. Каза, че слуша радио “Ритму.”

2. Вдожомил (Ачо, значи австронавтика, чисто космическо око). Той е космически учен

3. Керма – пианистка. Тя също импровизира свирене на пиано и свои композиции

4. Йо – готвач, келнер

5. Абил – пилоти

6. Рути – бегача

7. Ян

8. Азян – машинен инженер

9. Жаки – куче

10. Мис Бебе – новородено на година и шест месеца

11. Жана – акробатка

12. Мил – готвач

13. Джиджи – лекарка

14. Гил – наблюдател

15. Нед – куче

16. Йох – пазач на бегача

17. Бен – капитан на бегача

18. Мимина – майката на Бедана, която гледа Мис Бебе, което е на Бидана и Йох

19. Даби – машинен инженер

20. Абиб – механик на кораба (бегача)

21. Виду – водач на групата

ТЕН – ТЕН – благодаря на техен език

АДЖ- мерна единица – 1 АДЖ = 1см.

Те са високи 12 АДЖ = 12 см земни

АМБРОЗИЯ – тяхна храна (течно- млечна)

 

ДИВНА – храна с много витамини – плодова

РЗАМВА – значи храна на техен език

Тяхната храна е поставена в контейнери и на една година отиват да ги зареждат на Егерийската планета.

БЕГАЧ – летящ обект (кораб), който се намира на Джендем тепе (Младежки хълм), точно под енергоизточника на върха на тепето.

Допълнителна информация

Представителите на тази планета са дошли с моето раждане. Аз съм член на Егерийската планета – планетата на великите съвършени, близо до Божествената планета. Натрупали са много знания и опит, а  през този си живот ги припомнят (чрез случайностите, които са чисто предопределение).

Всичко се осъществява чрез проблясъците в съзнанието и се превръща във визуализация. Визуализация, значи виждане чрез духовното око, като взема участие представата. Тя идва от натрупаните знания на съзнателно ниво. Там е големият шкаф, в чийто чекмеджета по азбучен ред за подредени. От тук по компютърен път, се набират и се визуализират.

Трябва да се разгърне съзнанието, т. е. да се натрупат много знания и опит, за да се черпят по азбучен ред на науката. Науката е Божествена. Всичко в природата е Бог. Тя е първичната Материя и Разум, който притежава цялата Природа, която е одухотворена. Духът е над всичко. А той е най- висшата Аура на Божеството, което и Първотворецът – без начало и без край. Всичко е Вечен Абсолют. Абсолют, значи Безначие. Безначие значи Безличност. Безличост, значи Безкрай.

Книгата е в своя край. Чрез нея заедно с Учителя Исус разкрихме Истини, които са част от голямата Истина на нашия Живот.

Също и аз се постарах без да променя нищо, да разкрия част от моя живот, в моите трудни делници, както и за цяла България.

 

Срещите ми с душите от Отвъдното, ме правят щастлива. От тях аз опознавам техния свят – светът на мисловно-чувствените тела.

Толкова съм признателна за миговете, когато са ми помагали да намеря себе си, а също така и миговете на отчаяние. Обичам ги за това, че и те ме обичат и взаимно си помагаме в знанията, търпението и упоритостта.

Искам и да благодаря на моите читатели, които вярват в истините на тази книга, дадени от моите учители и най-вече от Исус.

Летете устремени мои приятели към знанията, които остави Учителят чрез мен! Да се слеем заедно и да прегърнем книгата на Живота! Тя няма страници, защото е вечна и необхватна по големина.

Ако се уморим, да поседнем за малко, за да си починем и наново да четем, без да спираме!

 

Успешен път, приятелю!

КРАЙ

 

 

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>