Явно живея в друга страна и се срещам с други хора! Периодично пътувам, Ловеч – Русе – София – Атина и обратно.
Нямам роднини и познати в Дом за възрастни, а и не бих си помислил да го предложа на някого.
Срещам човечността ежедневно и ми е чудно защо й усещате липсата?
Възрастен човек ли? Няма такова нещо преди 108 годишна възраст. В много езици се изписват числата от 1-12г. със собствени имена, а цикълът в нас е по 9 г. /12 х 9= 108/. При нас, два цикъла по 9 е равно на 18 и е пълнолетие. При другите, три цикъла по 7 е равно на 21и е пълнолетие.
Преди години бяха нужни книги, сега има интернет и пълна информация за възстановяване на здравните проблеми. Няма болести, а има болен, който е изневерил на себе си.Да, при катастрофи, бедствия, нападения и друго посегателство, е нужна болница и доктор, но в останалите случаи не.
Претендираме за разумни същества, изговаряме въпроса пред личния лекар: ”Какво ми е?“ А зададохме ли си въпроса: “Защо си толкова краен?”
Детството ми премина между Психоболница, Старчески дом, Дом за юноши и Туберкулозен диспансер. Вижданото ме подтикна да избера учител по математика. Защо пък математика? Защото, ежедневно при нашите игри се споменаваше думата “доза.”
Зададох въпрос в курса на учителката по математика, а тя ми отговори:“Всичко подлежи на изчисления. А доброто и лошото са следствие от голямата, или малката доза равност.
“Щом е така, значи това ще уча и работя” – реших аз. След като завърших, сам си избрах работа в интерната, защото имах спомени от детството и можех да провокирам възможностите си чрез часовете по математика. Заговори се обаче за премахване на интернатите.
Но постоянно текат реклами за “Дом за възрастни” – ужасно! Всеки трябва да умре, като се занимава и прилага знанията си. Пенсионирането не е край, а ново начало на по-високо ниво.
Наблюдавам профилакториума за пенсионери, който се строи от Европейския съюз, в съседното село. Място за творчески занимания, а не място за очакване на смъртта. Няма да предложа на майка ми, дори и да е интересно мястото. Предпочитам да пътува и да разказва на правнуците си за интересни места, и хора.
Човечността съществува и е до нас, за да й се възхищаваме. Така ви казвам аз.
Никола
тагове: човечност, разказ, Никола