www.vostlit.info/Texts/rus8/Mroveli/text.phtml

  В грузинското съчинение от V в. „Мокцевай Картлисай” пък се твърди, че хони и бундурк (при преписите след VІ в. е допусната формата „бунтурки”), са в региона на Кавказ още по времето на Александър Македонски (ІV в.пр.н.е), дори били воювали с него.

Според изследователят Г. Д. Грумба, „хоните са догрузинско население на Картли” (Иберия – бел.м.), което дошло „от юг на Кавказ” („Об истоках исторической концепции грузинского историка ХІ века Леонтии Мровели”).

Това сведение за „хоните” се потвърждава, според Грумба, от „древноарменските и древногрузинските писмени източници за преселението им под натиска на вавилонците”.

 „Бундурк” не са „бун-тюрки”, както се опитват някои да изкарат турци в Кавказ още по времето на вавилонците, а „Бун” (Бийан) е всъщност самоназванието на Урарту, както стана ясно при разчитането на урартските надписи.

Сиреч, ако е верно сведението на грузинското съчинение, писано преди Мровели (ХІ в.), т.е. летописа от V в. „Мокцевай Картлисай”, че Александър Македонски (ІV в.пр.н.е.) воювал към Кавказ с бундурк и хони, трябва да приемем, че негови противници са били мигриралите след VІ в. пр.н.е. по тези места урарти (бундурк) и кимерийци (хони).

„ Когато цар Александър обърна в бягство потомците на Лот и ги отблъсна към полунощната страна, тогава (той) за първи път видял свирепите племена бундурк, живеещи по течението на Кура в четири града с тяхните предградия: град Саркин, Каспи, Урбнис и Одзрах, и крепостите им (чети: цитаделите – бел.ред.): голямата крепост Саркин, правителствените (чети: царските – бел.ред.) Каспи, Урбнис, Одзрах.” (гл.І, Мокцевай Картлисай).

 „ Удивил се Александър и проучил, че те били потомци на йевусейците. Понеже не беше във възможностите му да воюва с тях, царят се отдалечи. Тогава дойде отделилото се от халдейците войнствено племе хони и измоли от владетелят на Бундур място за заселване и като даде данък, се заселиха в Занави. И владяха тези земи, плащайки данък, и тази местност се нарича Херки” (гл.

С други думи, „Мокцевай Картлисай” от V в., още преди Прокопий (VІ в.), е дало сведение, което за жалост не е анализирано задълбочено и внимателно, че пост-кимерийците в Кавказ са били наричани „хони”…

„В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури... (Прокопий Кесарийски. кн. ІV, 5. Войната с готите )”

Прокопий е формирал етнонимът на българите като „утигури” от два топонима. На юг от Кавказ, е топонимът на древните уди (Страбон), който на арменски с афикс „к” се изписва „Утик”, а на запад от тях е древната местност Гуриана, упомената в асирийските и урартските (Куриана)клинописи.

books.google.fr/books

При пристигането на иберите в Картли през ІV в. пр.н.е., бундур и хоните мигрират на север от Кавказ и проходите Дарял и Дербенд. Топонимът „Геруа” (Гар, Гур) е упоменат  през ІІ в. от н.е. от Птоломей вече на север от Кавказ.

Арменският географ от VІІ в. (Анани Ширакаци) в разширената редакция пише: „На запад от реката (устието на Волга – бел.К.М.), твърди Птоломей, живеят народите Адон (Udon), Алаидон (Olondae), Сондас (Isondas) и Геруа (Gerrus), едноименни на реките (Udon, Alonta, Gerrus), изтичащи от Кавказ до пределите на Албания.” 

Още през ХІ в. Мровели променя версията, дадена през V в. от грузинското съчинение „Мокцевай Картлисай”.

„Мровели не го е удоволетворявала вече съществуващата версия за преселение на грузинците в Картли едва в края на ІV в. пр.н.е., а така също уседналите тук до идването на грузинците други народи – хони, бунтурки (чети: бундурк – бел.м.), за които съобщава „Мокцевай Картлисай”, ето защо Мровели умълчава за догрузинското население на Картли – хоните (чети: кимерийците – бел.м.), наричайки ги „коренни картвели”, независимо, че както отбелязва Г.А.Меликишвили, малко по-долу пояснява, че това са тези „които наричаме бунтурки” (Грумба, пак там; виж: Меликишвили Г.А., К истории древней Грузии, Тбилиси., 1959, с.282).

Миграционната вълна на кимерийци от региона на по-късната провинция Кападокия към Кавказ, е през VІ в. пр.н.е.

По това време „от края на 609 г. пр.н.е. до август 607 г. вавилонската армия, под командването на Небопаласар и неговият син Новуходуносор, заедно със скитите и мидяните, атакували бившите асирийски съюзници Урарту и Ману” (…) „след окончателния разгром на Урартското царство в 590 г. пр.н.е., се проследяват мощни вълни на миграция на население от урартските области на север, в района на Кавказ” (Грумба, пак там).