Под османска власт 

През 1364 г. османските войски, начело с Лала Шакхин паша, завладяват града. Гробът на османския военачалник и днес може да се види в двора на Шахбединова Имарет джамия. Турците наричат Филипополис Филибе. Той e главен град на османската област Румелия до 1382 г., когато управлението е преместено в София. Попадайки във вътрешността на Османската империя, Филибе губи стратегическото си значение на крепост. Постепенно всички следи от древността изчезват и започва ново строителство на обществени сгради като джамии, ханове, странноприемници и бани. Така градът се променя коренно и неговият архитектурен облик придобива типични ориенталски черти. Забележителен паметник от периода на османското владичество е Часовниковата кула, издигната през 16 век на Хълма с кулата (Сахат тепе). Смята се за първия градски часовник в Османската империя и една от най-старите часовникови кули в Източна Европа.

Възраждане 

Църквата „Св. Богородица“

В периода на българското национално Възраждане Пловдив е важен икономически център и е част от Одринския вилает. Числено нарастващата българска буржоазия укрепва икономически и получава ключово влияние в обществото. Търгувайки с Европа и Русия, тази прослойка е отворена за модерни политически и културни влияния. Тогава, заможните пловдивчани се съревновават в строителството на нов модел къщи, голяма част от които са запазени в архитектурно-историческия резерват Старинен Пловдив.

Пловдив влиза в новата българска история с приноса си в развитието на националната култура и борбата за църковна независимост, която е равносилна на мирна буржоазна революция. Пловдив играе водеща роля в тази борба в лицето на лидери като Найден Геров, доктор Вълкович, Йоаким Груев, цели родове като Чалъковите и Чомаковите. През 1839 г. в града е открито първото българско училище. В 1850 г. се поставя началото на модерното светско образование с откриването на класното училище „Св. св. Кирил и Методий”. СледКримската война през 1857 г. е открито първото руско консулство с консули Найден Геров и Алексей Церетелев[13][14]. На 11 май 1858 г. тук за първи път е честван празникът на светите братя, който впоследствие става национален празник на славянската писменост и култура. В пловдивска църква „Св. Богородица”, на Коледа през 1859 г. за първи път в България е отслужена литургия на български език. През 1868 г. училището прераства в първата българска гимназия. Негови възпитаници са най-големите интелектуалци, политически и духовни лидери на нацията.

За битката по време на Руско-турската война (1877-1878) вижте Пловдив (битка)т.1.Многовековният български град Пловдив населен с будно българско население ,което участва и в предишни борби за национално освобождение-съзаклятия,опити за въстания и комитетите на В.Левски.Гр.Пловдив се включва в подготовката на Априлското въстание.Пловдив през Априлското въстание-източник История на Априлското въстание.С.1996 г.-преиздадена-автор Димитър.Т.Страшимиров.Революционният комитет в Пловдив счита,че турското население е многобройно,добре въоръжено-има редовен гарнизон.Затова не се предвижда масово българско въстание.Планът на революционерите е знакът за бунта да бъде опожаряването на около двадесет къщи.С тази задача да се заеме пловдивчанинът Отон Иванов.На събранието в Оборище мним революционер извършва предателство и турската полиция следи пловдивските революционери.Мнозина от тях с разколебан дух решават да се откажат от палежите.Но Отон Иванов,Георги Търнев и братя Турчеви заедно с братя Свешарови вземат твърдо решение да запалят своите дюкяни.Комитета решава една чета от 30 пловдивски въстаници да се разделят на две и да поемат пътищата за с.Царацово и от Джендем тепе за с.Перущица-тъй Пловдив да участва в това общо-българско въстание.стр.97,98,99,100,101.Водачът на пловдивската чета Спас Турчев е разколебан да не въстава от брат си,който се страхува да не загинат и двамата братя.Отон Иванов не може да запали домът си-понеже неговите роднини му пречат.Само братя Свещарови-пловдивски граждани и Кочо Честеменски от с.Динката палят дюкяните си на 22 април 1876 г. В това време се намесва турската полиция ,която гаси дюкяните.Единият от братя Свещарови е арестуван по подозрение.Георги Търнев от кв.Каршияка-Пловдив отива в с.Царацово при Иван Арабаджията с когото повеждат селяни от хисарско в Копривщица.След неуспеха на бунта в този град Георги Търнев се крие в овчарска колиба в Троянско,но Г.Търнев е убит от по време на сън от турско заптие.стр.116,117,203,204,205,206,237.Другият член на пловдивският комитет Кочо Честеменски с каруца заминава за Перущица и участва в битките с турците,но зада не бъдат пленени от тях и подложени на насилия Кочо убива жена си,детето си и себе си в църквата на Перущица.Отон Иванов въоръжен и на кон на разсъмване тръгва за Джендем тепе ,зада иде в Перущица,но около тепето има турски патрул.Отон бяга от патрула и заминава за Станимака и вдига на бунт селата Бойково и Дедево,но и тук бунта не успява.След кратка битка селяните се оттеглят в горите.Отон Иванов се връща в Пловдив,но е арестуван от турците-съден и изпратен на заточение до освобождението на България от османско владичество.стр 101,102.Материала за Пловдив и Априлското въстание е изготвен от Генади Савов.

През 1877 г. избухва Освободителната война. Пловдив е освободен на 16 януари 1878 г. от войните на Предния отряд (генерал-майор Виктор Дандевил) от състава на Западния отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Пръв в града влиза ескадронът на капитан Александър Бураго.

Мария Герасова от Уикипедия

тагове:Пловдив, османска, власт, Възраждане