ГЕРБОВЕ И ХЕРАЛДИКА БР.126

    

Думата “герб” в българския език е директна заемка от руския. Идентична е ситуацията и със сръбския, хърватския и словенски езици, където е „grb”. В руския език „герб” е фиксиран за пръв път през 1644 г. и е заемка от полското “herb”, имащ същото значение.  В чешки е „erb”, макар че там се използва и „znak”. Етимологията на думата традиционно се свързва със старовисоконемското “erbe”, означаващо наследство. 

Гербът представлява графично изображение, създадено по определени правила, което е прикрепено към даден човек, род, област, град, държава или организация. Ако тази дефиниция бъде разгледана в чисто художествен аспект, се вижда ,че става въпрос за фигурална композиция, чиито елементи са подредени и оцветени по определен начин, тясно свързан с обекта на символизиране. Проследено в хронологичен план и елементите, и правилата не са възникнали едновремено, а са се развивали в продължение на столетия.

Родината на гербовете е Западна Европа. Най-старото изображение на хералдични елементи се  среща в печатите, с които е скрепен в 1000 г., брачният договор между Кастилския инфант  Санчо и дъщерята на виконта Гастон дьо Беран – Вилхелмина. Подобен печат има от 1136 г.Първите сигурни свидетелства за съществуването  на герб са едва от ХII в. Като най-старо такова се смята портрета от надгробната плоча на Жофруа Плантадженет (поч.1151 г.), граф на Анжу (1129-1151) и херцог на Нормандия (1144-1151), върху чийто щит на син фон са издълбани множество златни лъвове. Самата рисунка е изготвена около 1155-1160, по поръчка на вдовицата на Жофруа Плантадженет – Матилда .

Съществуват различни теории, обясняващи произхода на гербовете. Още в края на Средните векове се появават и първите хипотези, свързващи ги с Адам, Ной, Александър Македонски, Юлий Цезар, крал Артур и други митологинчи и исторически личности. Спроед друга теория гербовете са продължение на емблемите, използвани в Древна Гърция и Рим. Германските хералдици търсят произхода на средновековната хералдика в руните и скандинавските емблеми. Някои изследователи свързват появата на  гербовете с влиянието на Ислямския свят и Византия по времето на първите кръстоносни походи.Едно от най-разпространените обяснения за възникването на хералдиката е, че специфичните изображения на щита са продиктувани от чисто практичната нужда като средство за идентификация по време на битка или турнири. Всяка теория има своите подръжници и критици и да се даде еднозначен отговор е невъзможно.

В гоблена от Байо е представено завоюването на Англия от норманите през 1066 г.Върху норманските щитове ясно се виждат изображения наподобяващи гербове. Вероятно като продължение на тази традиция може да се разглежда и щитът на Жофруа Плантадженет. Спроед  английския хронист  Джон Мармутер, Жофруа получава този щит като подарък от тъста си-  английския крал Хенри І (1100-1135) около 1127-1128 г.  Показателно е че такъв щин носи и незаконородения син на Жофруа Плантадженет-Уйлям Лонгспи.

Разпространение на печати с хералдични знаци през периода 1135-1155 г се откриват в Англия, Франция, Германия, Испания, Италия.

Първите гербове се появяват през втората половина на ХII в. в различни части на Европа. В началото на ХIII в.са възприети от духовенството, а до края на века се разпространяват и сред неблагородниците, професионалните сдружения, градовете .  

 Иван Войников
 тагове: гербове, хералдика

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>