ЗЛАТНОТО ПРАВИЛО НА ОБНОСКИТЕ БР.129

На “ти” или на “вие”? До неотдавна общоприетата форма на обръщение в службата или към непознати хора беше “Вие”. Днес, тя като че ли вече излиза от употреба. Това обаче не прави общуването по-лесно. Тъкмо напротив.

С какво трябва да се съобразяваме, за да минаваме за хора с добри обноски? Това най-добре знае експертът Ханс Михаел Клайн. Той е председател на германското дружество “Книге” и организира семинари за добри маниери, в които видно място заемат и формите на обръщение. В личния и в професионалния живот важат съвършено различни правила, казва той: “В личната сфера по-възрастният е този, който може да предложи да си говорите на “ти”. В службата дали формата на обръщение ще е “ти”, определя по-висшестоящият в йерерхията.” Когато се срещнат двама равнопоставени, например шефове на отдели, служителят с по-дълъг стаж е този, който може да предложи свойското “ти”.

Не говори на “ти” с шефа си!

Общуването на “ти” има много разновидности. В Хамбург например е възприета особена форма на общуване между началник и подчинен. Учтивата форма се съчетава с малкото име: “Маркус, бихте ли свършили тази работа?”. Хамбургското “ти” се използва в асиметричните контакти, сиреч когато шефът се обръща към подчинения си. Не е прието обаче подчиненият да говори на “ти” с шефа си. Това е признак на лоши обноски.

Баварците пък комбинират неофициалното “ти” с фамилното име: “Господин Хубер, ела незабавно в кабинета ми!”. В политическите среди е разпространена още една разновидност на неформалното общуване: социалдемократите например си говорят на “ти”, защото се чувстват като част от общество на единомишленици.

И в общуването – като във всичко – е важен най-вече балансът

Обръщението – огледало на нравите

Формите на общуване се променят, казва говорителят на Дружеството за немски език Холгер Клате. “Формата на обръщение винаги е израз на промените в обществото и на динамиката в определена група, към която принадлежим”, казва той. Впрочем, още през Сревновековието се наблюдават подобни промени. Към високопоставени личности обръщението дълго време е “Вие”: “Ваше величество” и пр. Впоследствие в социалния регламент се налага обръщението “той” или “тя”: “Желае ли Господарят закуска?”. По времето на абсолютизма е възприето монархът да говори от свое име в първо лице множествено число: “Ние, наше величество, повеляваме!”.

Фамилиарното днешно време

В днешно време обръщението на “ти” е нещо обикновено. Особено силно тази форма се налага в рекламата. “Икеа” например използва в рекламните си клипове формата “ти”, за да привлича потенциални клиенти, подчертавайки, че и те са част от една по-особена общност.

Кои обаче са типичните клопки при общуването на “ти”? На първо място в класацията е следният пример: на фирмено парти шефът казва, че сега вече всички ще си говорят на “ти” и всичко тече наистина по мед и масло. Само че какво става на другия ден? Шефът вече напълно е забравил за дружеското си предложение. В такъв случай избягвайте директното обръщение, съветват езиковедите. Неопределената форма е най-добрият вариант: “Нямахме ли намерение да говорим днес по темата Х?”. Най-добре е подчиненият да изчака реакцията на шефа и да не му напомня за неудобното “ти”.

Златното правило на добрите обноски гласи: реагирайте според ситуацията! Нека тя ви диктува кое е правилното обръщение – дали “ти” или “вие”.

http://www.dw.de/ 

тагове: златно, правило, обноски

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>