Едно истинско преживяване и реалност, когато вървях, за да отида на върха на Джендем тепе. Моите невидими приятели споделиха с мен, че тук е пирамидата на Светлината, която търсят много учени по света. Тук е жизнената енергия,която се дава даром на България и по цялата планета земя. Тук е енергоизточника, който се намира на върха.Тук е потъналата Атлантида.
В основата на тепето има малко засъхнало езерце ,чийто води от време на време се появяват. Веднъж, когато бях до него, чух глас, който ми каза: “Тук е духът на Посейдон. А Посейдон едно, че е бил император на Атлантида, друго, че е бог и покровител на моретата.
В следващото си споделяне, ще ви разкажа за моята ментална разходка в Атлантида.
В книгата ми, ” Кайлас. Градът на Светлината”, ви пренасям в него чрез моята ментална разходка. Предавам ви знанията , които ми даде моят Учител Абраам Хатми. Той ми каза следното: Много хора са искали да влезат в пещерния град. Много от посветените. Но това не е възможно с плътското / физическо / ви тяло, защото то е изпълнено с много токсини. Тук, ти влезе с менталното / мисловното си тяло/, като получи разрешение от нас.
Това, което ми предаде Учителят Абраам Хатми, са знания за нашата същност и послания към всички хора по света.
Затова мога само да му благодаря и да падна на колене пред него. Да му кажа: “Благодаря ти Учителю”
А това е моето преживяавне.
Импресия
Бавно вървя по калдаръмения път. Отпивам на глътки от чистият въздух и сякаш литвам, там- горе.Тук е тя- пирамидата на Светлината. Върхът и сияе, огрян от слънчевата светлина и ме приветства, с “Добре дошла в, града на бъдещето! В Новия Йерусалим.” Виждам го, огрян от онази сияйна светлина, която ме обгръща в мощната си десница и ми казва “Бъди добра! Давай любов на хората!” И Той е тук- моят любим Учител. В Стария и Новия Йерусалим. Пред мен, е целият облян в светлина. Подава ми духовнатя си дестица и ми казва “Дабре дошла, при нас!” Това е Джендем тепе. А знаеш ли какво значи! Д- е държава, Ж- на живите, Е- единства, Н- на нациите, Д- духовно, Е- единение, М- на мировете. Всъщност, държава на живите единства на нациите, духовно единение на мировете.Тепе е куполът, която ни обгръща с онази пречистваще енергия и разпръсква по цялата планета Земя.
Нечий глас прекъсва мислите ми: “Тя е бъдещата енергия на човечеството. Енергия, която сияе и изчиства всичко нечисто и порочно.”
Виждам бъдещият човек. Грее от светлина и с онази лъчезарна усмивка, която кара всяко живо същество да се приобщи към нея. Приближава се до мен. Чувствам неописуемо щастие и се питам: “Нима, това е Той? Можем ли да бъдем като него? Разбира се, че можем. Стига да поискаме. Просто, да се променим. Нали, желанието е наше? Даден ни е и Разума. Ама, май забравихме да го използваме?
Не усещам, как се изкачих на върха. Слънцето пече ли пече, а на мен ми е леко на сърцето. Чувствам се в друго пространство, където няма агресия и омраза. Тук, всичко е някак си друго. Хората покрай теб, ти се усмихват, но с онази усмивка, която излиза дълбоко от душата им. Затова обичам да идвам тук. За да почувствам топлотата и вълшебната енергия. Да се заредя с нея и наново да потегля към долината, в моя град.
Мария Герасова
тагове: път, върха