***С* Т* И* Х* О* В* Е***

ОБИЧАМ ТЕ

Обичам те- думи блаженни,

наслада з всичси уши.

те правят телата нетленни.

Съгряват те нашите души.

 

Обичам- каза лъжеца

и често му вярвате вий.

Обичам те- каза глупеца,

със тях своята глупост той крий.

 

Наричат ги бързо и лесно.

Повтарят тез думи безкрай:

 единият подло, нечестно,

 а другият Бог един знай.

 

Обичам те- думи мечтани,

как трудно се стига до Вас.

Как честно понасяме рани.

И плачем по нявга на глас.

 

Да любиш е цяло изкуство.

Начало е подвига мил.

И пламва в душата ти чувство,

 което си дълго таил.

 

А после неволно се питаш,

това ли е мойта мечта?

И волно- неволно залиташ.

Залита тогава и тя.

 

Не можеш да любиш, когато

сърце ти не знае ревността.

Таз гостенка вечна

засилва у нас любовта.

 

Когато настъпи разлъка,

 то колко по- дълго ти трай,

гризе  те любовната мъка,

 не можеш без нея- признай.

 

И казваш тогава “Обичам”,

дълбоко таз дума съзнал.

Обичам те- аз всичко наричам

с твоето има, разбрал.

 

Че думите тези са святи.

И става ти леко дори.

Обичам те- думи крилати,

щом огън  у вази гори.

 

Разказах тук някаква схема.

Това е един вариант.

Безкрайна и вечна таз тема

в разцветки блести кат брилянт.

 

Обичам те, казвам, любима,

повярвай не съм пак сгрешил.

Повярвай ти в моята зима.

В косите веч сняг посребрил.

В ИМЕТО НА РАЗУМА

Кажете хора, мили братя и сестри,

защо един от друг така се отчуждихте.

Че ни съсед, че ни приятел веч дори

не ви е нужен, ближния си намразихте.

 

И само,ако някой жалък интерес

внезапно вас ви нявга може би  застави,

си спомняте за тях и с мазния финес

изтръгвате това, което ви е трябвало.

 

Каква е тази мания сега у вас

да трупате пари и всевъзможни вещи,

и питате със гузния си от алчност глас:

“Защо, о, Боже, днес света така зловещ ,?”

 

О, Господи, ще има ли война кажи,

ти няма ли да пощадиш поне децата

и още колко чувам глупости, лъжи,

нали самите ние правим я войната?

 

Войната, мили мои братя и сестри,

тъй както и мирът са дело те на всеки,

един към друг от днес станете по- добри,

простете се и със алчонстта навеки.

 

Едва тогава ще настъпи вечен мир,

едва тогава, братя, ний ще оцелеем

 и правдата ще тържествува най- подир,

 щом в името на Разума велик, живеем.

ДА БЪДЕ МИР НА ЗЕМЯТА

Съвкупност от тайни е нашата Вселена.

Велика загадка е всеки човек.

Отдавана е ясно, че необяснена

ще бъде до края на Двайсети век.

 

Не бива това сега нас да тривожи.

След време ний тайната ще разберем.

На войната време е край да се сложи

и плана за “звездни войни” да го спрем.

 

Човекът отдавна достигна Луната.

Очакват ни  нови звезди, светове…

Затуй днес е нужно да впрегнем благата-

защо да не станем и ний богове?!

 

Ето защо Разум на нас ни е даден,

а ние му готвим небивала смърт.

Нима за пари и кръв е днес жаден

отново светът? Стига! Долу страхът!

 

От призрака черен трепери земята.

Но делото мирно е в силни ръце.

Аз вярвам: мирът ще надвие войната!

Те първите стъпки са веч на лице.

РОДИНА

Кат образ мил на майка родна

аз виждам твоите черти.

Родино моя, хлебородна,

как смайват твойте красоти.

 

И не напразно казват честно,

че къс от рая си била.

Родино, моя ти невесто,

как радват твоите дела!

 

Как други днес са ти селата.

Прекрасни твойте градове.

Родино моя, майко свята,

поклон пред твойте синове!

 

С достойнство те се славно биха

за твоята скъпа свобода,

а после славно пак строиха

и те прославиха с труда.

 

Те ден и нощ стоят на стража,

Родино, твойте синове.

Готови с огън да накажат,

ако към теб се враг провре.

 

Расти, расти родино мила,

прославяй нашите земи!

Кръвта от раните измила

нагоре ти се устреми!

МОЯТА ВЯРА

Аз вярвам в звездите и простора.

В устрема на милионите напред.

В добрината в бъдещите хора,

 във всичко, що кипи ,у нас напред.

 

Аз вярвам, разумът ще тържествува

тук, на Земята и в Космоса дори.

И нашто утре, вярвам ще рисува

 в небето синьо мирни нам зари.

 

Аз вярвам в силата на таз природа.

В това що казват майчини уста.

Аз вярвам в гена, в тайната на кода.

Аз вярвам във факела на любовта.

НА РЪБА

Кажи ми, о, Боже, как да живея

и песни безброй за теб да изпея.

щом мъка вече разкъса душата,

че пак се възпява брат срещу брат.

 

Историо, що се вечно завръщаш

и черното вчера в днешно превръщаш.

И синът да дойде в образ човешки,

ний пак ще повторим старите грешки.

 

Щом пълно е с книжници и Иуди,

безброй фарисеи, алчници луди.

Тогава Отеца така отговори:

“Кой смее то нека с Бога да спори”.

 

А сина си ще пратя с огън в ръката

и АД ще настане тогаз на Земята.

За тези, които Мен не почитат.

Доброгто що дадох- само го ритат.

 

Отровиха ниви, плодни и хлебни,

създадоха куп неща непотребни.

Измряха животни, съхнат горите

 и билки с омая чудно покрити.

 

Водата мирише и вече е черна.

Едвам ту тук, тту там, риба ще мерна.

На смърт се обричат ваште роднини

любимците мои, славни делфини.

 

И дупки в небето виждам аз страшни.

И облаци плуват димни и прашни.

но тези, които имаха вяра

до Мене ще сложа мяра по мяра.

 

Надежда последна пак ви остава:

Безумците спрат ли- любов обещавам.

С любов ви създадох- мразя роботи.

И разум ви  дадох за триста живота.

 

Но хич не мисля, че съм безсилен.

Живот да затрия, дявол немирен

безкрайно духът ви да обладава-

Доброто и Злото Бог управлява

представи Мария Герасова

тагове: поетът, Васил Кальомов