Времето и пространството, сами по себе си, не са реални величини. Те зависят от съзнанието. Например, като се говори за продължителността на времето, това е въпрос, който се отнася до съзнанието. Ако се движите с бързината на обикновен трен, вие ще стигнете до Слънцето за 250 години; ако се движите с бързината на светлината, ще стигнете за осем минути. Значи, вашето съзнание може да се движи още по-бързо. Следователно, времето, пространството зависят от съзнанието. Съзнанието е извън времето и пространството, извън противоречието, извън страха и съмнението. Пространството произвежда страх, времето – съмнение.

Освен времето и пространството, съществува и друго нещо, което обхваща времето и пространството. То е реалността на живота. Физическият живот се проявява във времето и пространството; духовният живот е извън времето и пространството. Нещастията на човека се дължат на това, че той живее във времето и пространството. Едно е нужно за вас: да дойдете до реалността. Вие търсите реалността там, където не е. Реалността е извън времето и пространството. Който живее в света на времето и пространството, той сам се ограничава. Трябва да излезете от него и да влезете в света на реалността – третото състояние. Понеже реалността обхваща времето и пространството, тя дава истинска свобода на човека.

Бог е Великата Реалност, Абсолютната Реалност, а човек е проява на реалността. Има абсолютна и относителна реалност. Тъмнината е пак реалност, но без образ. И светлината, сама по себе си, е проявление на реалността. Ръката, това е една реалност. Ръката е тясно свързана с човешкия дух. Човешкият дух е реалност. Реалността произвежда една малка радост. Реалността на живота не седи в това, че той е безсмъртен.

Думите „Бог е Дух”, съдържат реалността на живота. До реалността на Духа се отива чрез любовта. Любовта е единствената реалност, чрез която Духът се проявява в Битието. Затова е казано още: „Бог е Любов”. Мировата Любов е същината на живота. Мировата Любов е енергия, която излиза от центъра на вселената и отива към периферията. Космичната обич пък е енергия, която излиза от периферията и отива към центъра на Битието.

Космичната стълба на реалността е следната:

Материята е кондензирана енергия;

Енергията е кондензирана светлина;

Светлината е кондензирана мисъл;

Мисълта е кондензирана любов;

Любовта е кондензиран Дух.

Духът е първичната проява на Бога.

Бог е изявление на Абсолютното, Непроявеното.

Следователно, Духът и материята са два полюса на Битието. Духът – това са най-бързите трептения. Материята – това са най-бавните трептения. Всичко в света е трептения, от най-бавните до най-бързите.

Какво значи Бог? – Бог на гръцки е дума, чийто корен е санскритски и означава движение в права посока на твоето битие. Значи, Бог е туй Начало, което дава подтик за правилното движение у вас, както Слънцето дава подтик на посятото семе да расте нагоре, стимулира го. Движението се превежда с думата любов; защото само Любовта е, която образува движение. Следователно, Бог е Първата Причина на движението, извор на живота. Любовта към Бога е абсолютната реалност. Любовта към ближния е относителната реалност. Тези две неща остават явни в света. Единственото реално в света, единственото неизменно – това е любовта към Бога. Това е връзката и единството с Бога: „Аз и Отец ми сме едно”. Тази тайна разкрива най-великото посвещение на душата, когато Божественото Начало у човека се слива с Първопричината на живота – с Бога.

Боян Боев

тагове: време, протранство, реалност