Дълбоко ме вълнуват паметници на нашето минало. Виждам как се унищожават, за да се строят жилищни блокове, офиси и какви ли не още наши “изобретения”, които след време няма да съществуват. Така, паметта на града ни къде ще остане?! Време е да се замислим! Нека съхраним малкото, което ни е останало!
Разхождам се из моя любим Пловдив и погледът ми се насочва към сгради с олющени мазилки, а Тютюневия град в най- скоро време ще бъде заличен от картата на Пловдив.
Центърът по Медиация и Иновация в Духа, Културата и Бизнеса се намира на улица “Иван Вазов” 25. Един паметник на културата, съхранил своята история. Сграда на 150 години.Тук е оставил своята следа белгийският консул.Големият ни писател Димитър Димов е написал романа “Тютюн”. Това не е ли голяма следа? Следа, която ще остане завинаги в историята на Пловдив. А не ли и за България? Възхищавам се на красивата фасада и стабилните устои на сградата.
Когато се изкачим по каменните стълби, пред нас се изправя великолепна дървена врата, цялата в бяло.С орнаменти и дръжки, които нямат подражание.Те сякаш ни говорят за една орнаментика, моделирана от ръцете на майстора без име, но оставил следа от себе си. Майстор от преди 150 години. Отворим ли вратата, ахваме от учудване. Подът паркет, наскоро лакиран и лъщи от чистота. Таваните, не можеш да им се нагледаш. Пак майсторът и пак не известен ги е изваял от дърво, а неоновата светлина ги обгръща в нежна прегръдка. Дъното на коридора спира погледа ни. Прекрасно пано от разноцветни стъклени триъгълничета, квадратчета и още други красиви фигури играят своя неземен танц. Иде ни да затанцуваме заедно с тях. Не случайно Димитър Димов, скътан всред тишината на една от стаите, вдъхновен от времето е написал своя роман “Тютюн” , който в наши дни говори за едно велико минало, изпълнено с един оживен живот в Тютюневия град.
Това трябва да запомним, да се замислим, как да съхраним това минало.
Сградата на “Иван Вазов” 25 говори сама за себе си. Нашата цел е да върнем нейното минало и да допълним с нещо ново. Едно духовно, културно и бизнес средище за Пловдив, България и света. Да стане един Духовен дом на творците във всички области. Началото е на 1 октомври 2015 година. Аз наричам сградата един малък Дворец. Дворец на новата култура, като не забравяме и старите.
С нашите усилия и усилията на много хора, тя ще е жива и ще съществува во век. А тъй като Центърът е проект на Съюз “Духовно възраждане- България”, тя ще възроди дух, култура и бизнес.
Мария Герасова
тагове: един, малък, дворец, духовно огнище