МИОДРАГ ЯКШИЧ
Миодраг Мича Якшич е роден през 1969 г. в Белград, Сърбия. Той е основател и главен редактор на изкуството на “AРTE”, която обединява повече от 300 артисти от цял свят и на Международен арт колония в Крчедини (от 2007 г.). Той е основател и главен редактор на фестивалите в Тимишоара, Топола, Паг и др.
Като архитект е подписал около 200 архитектурни проекти, проучвания и анализи. Като писател е написал 17 книги, представени в антологии и учебници. Като издател и редактор е направил повече от 100 книги и публикации и 16 грамофонни плочи. Като журналист е написал над 1000 публикации във вестници, разкази, пътеписи, фейлетони за местни и чуждестранни вестници и води артистично радио шоу. Като дизайнер оформя лога, опаковки, книги, публикации …
Той е бил помощник заместник-министър в правителството на Сърбия и член на сръбския парламент.
Получил е награди за работата си в страната и в света. Той е член в Асоциацията на писателите в Сърбия, в Съюза на композиторите и в Асоциацията на независимите журналисти на Сърбия.
Живее и работи в Белград.
АКО ТАЗИ ВЕЧЕР ТИ БЕШЕ ТУК
Ако тази вечер ти беше тук, луната щеше да спре да свети, но това няма значение и не показва следи от загриженост.
Ние ще рисуваме мустаците на сенките върху раменете, мракът ще добие ярки тонове, за да свети и да се любиме.
Ако тази вечер ти беше тук, написаните антични стихове ще бъдат безсмислени, ще станат обикновено ненужни, ще изчезнат.
Радост биха доставили на моя врат ти и твоите бедра, и моята любов.
Ако тази вечер ти беше тук,
любовта ще се откаже да пътува до други дестинации.
Тя ще заспи, прикована към нашето създадено щастие,
като планети, когато искат да се успокоят и да станат звезди.
Ако тази вечер ти беше тук, всичко щеше да бъде, както никога не е било.
Луната няма да свети.
Радостта ще остане.
Любовта прикована за нас ще е създадена.
Само ако тази вечер ти беше тук…
НЕ ПЛАЧИ
Не плачи, когато затворя вратата и си отида!
Не си позволявай нито една сълза, дори и в паметта, когато си отида!
Не тъгувай за илюзиите, които сме създали!
Когато ги припознаеш, ще се убедиш, че ние сме се престрували.
Само това искане, тази петиция ти завещавам.
Страданието ще приема и за двамата, докато бдя и спя.
Аз те освободих от всички грехове в тези години, дни и часове
Всичко нека имаш, но само за нас не плачи!
ГРАДЪТ ОТ СНЯГ
Снежинки падат върху теб,
градът се успокои, както никога досега.
Дали тук има празник,
или това не е моят град?
Градовете са мои, когато ходиш
в кратер, в нирвана или в тази тишина.
Нищо не ми трябва повече…
Ти и аз вървим…
Здравословна е земята там,
където лоза расте.
Щастливи са само тези хора,
които имат синове и дъщери.
Винаги съм те обичал такава, каквато си.
Вписана си в мен, като таен код.
По този сняг
мога да ходя в продължение на часове,
мога да те заведа на пастет с ябълка,
на коняк и шамфъстък,
на въртележките,
където ходят щастливите момчета
и веселите момичета.
Мога да те сънувам с отворени очи наяве,
да те пия, както когато нещо се празнува,
да ти откъсна къс от небето и да ти го подаря,
да играя най-любимия ти танц…
Да те обичам така, както децата своята играчка,
моя затрупана, снежна котке!
И знаеш ли, премного ме боли,
в който град да е, месец и час,
че аз съм влюбен постоянно в нас!
ДОБАВКАТА НА ЦЕЛУВКА
Добрата дума и добавката на целувка
в мига на личните резонанси
внасят удовлетворение.
Ти чуваш отговор от небето, за което Му благодариш.
Бюстието ти нежно
гали сутрешната гледка.
Скърбяла си, чакала си!
Тихите песни, утешителните гласове,
топлото желание на устните, дочакали
утеха, освободиха вечното
тлеене, отприщиха го!..
Приближи червилото колкото се може по-бързо
до мен, като свързващо съединение,
и опознай себе си, желана жено!
Довери ми се на един дъх!
Обвързваща себе си, ще развържеш страха си.
КАКВО ДА ПРАВЯ С МЕСЕЦА В РЪЦЕТЕ СИ
Тихо птицата ми прошепна,
летейки ниско над хората,
тук до нас своя полет тя само
забавя, месеца да ми даде…
Слушам ведрия звук на крила.
Слушам… Това е усмивката на птицата.
Чувам го ясно, както теб някога, мила,
когато в полунощ млъкна улицата.
С месеца в ръцете си какво да правя?
Необуздан, жълт, той задължава
към нови пристанища, когато птиците летят,
по светлината му обратно да се връщат.
Чувам, казвам ти, най-красивия звук
от перца златни пръстени…
А усмивката й е най-обаятелен мълчалив лукс,
както някога с теб, хубава жено!
Превод: Латинка-Златна, Ловеч;
тагове: Миодраг Яшич