≈В¤ Е¤ С¤ Е¤ Л≈

 ≈Г¤ Р¤ Ъ ¤ М¤ О¤ Т¤ Р¤ Ъ¤ Н≈

 

ТОГАВА ЩЕ РАЗБЕРАТ

Което си е така, така си е. Ама да речете, че не е така. Ами давайте, кажете на глас, какво мислите! Хайде де! Аха, значи мълчите, а? Кажете бе, хора ли сме или животни? Виждаме онзи, дето краде и убива и, пак си мълчим. Да, да… Мълчим тук, мълчим там, мълчим навсякъде. А той си върши  злодеяние и пак мълчим.  Ако, го хванат  и съдят, тогава?… Ама той  нали е мънгизлия, брои стотарките и виж, не могат го тикнат в пандиза.Така е… Там лежат малките риби. Имам един приятел, който ми разказа нещо интересно. Двама братя, цигани откраднали джи ес ем. Били  с  качулки.  Момчето, от което го открадали,  не ги познало. Наблизо бил едно приятелче, българче. И какво мислите? Ами, те- циганите де, набидили него и вместо двамата хитреци,  осъдили приятелчето.   До ден днешен лежи в пандиза без вина..Излежава  присъда вместо крадците. Горкото момче! А ония, големите крадци, дето крадат и грабят,  няма ли да ги тикнат в пандиза, а? А аз нямам какво да кажа. Боли ме за хората, които са ограбени. Кой ли не ги граби? Ще какеш, че са будали, като се дават да ги крадат. Не са будали, ами  са много търпеливи. Май започнаха да се наддигат!  Акълът  ми  започна да идва? Казват, че чашата вече прелива?  Будалите  започнаха  да изтрезняват след дългото  опиянение. Нали дълги години живяха в летаргичен сън? Май сънят вече се превръща в действителност?  Така им се пада на ония , крадците де!. Да ги хакнат в пандиза и всичките им парички да се дадат на гладните и жадните. Не ги ли виждаш- колко просяци се навъдиха? Докато ги има ония, дето крадат, просяците ще стават още повече. Затова, нека хванем крадците за яките, за да видим кирливите им ризи! Май няма кой да им ги изпере? Нека да им ги свалим, та да останат голи. Когато са голи ще започнат да мръзнат  и тогава ще рзаберат, как мръзнат хората!…

И АЗ ТЪЙ МИСЛЯ

-Ох, мила моя майно ле… Какво е чудо станало! Станахме на просешка тояга. Хайде брат да тръгваме, че както ме е подхванал вятърът,  не знам къде ще ме завее.

– Как тъй бе, Борка? Вятърът си духа. Ний да не сме вятър?

– Вятър и още как,  брат. Говорим едно, а вършим друго. Кажи сега де? Не сме ли като вятъра. Докато духа тук, духа другаде.

– А, тъй ли било?

-Тъй е Борка. Ние май сме много вятърничеви.

– Най- сетне се усети.  Ами, ако не сме вятърничеви, нямаше да сме тъй.

– Защо нямаше да сме тъй?

– Защото сме непостоянни. Казваме едно, вършим друго. А да не  говорим колко лъжливи обещания даваме.

– И какво?

– Да ти кажа ли нещо?

– Казвай, казвай. Май…

– Какво май? Ще ти споделя нещо, което се случи с мен. Определяме си среща с един  колега, щото трябва  да вършим важна работа.

– И какво?

– Как, какво? Ами, отивам аз на срещата и какво мислиш?

– И…

– Точен съм значи там, а от него и следа. Чакам близо половин час и нищо. Обаждам му се по джи ес ема а той, ами това, ами онова. Оправдава се значи.

– Ей,май на нещо ми мирише?

– Недей да ти мирише! Вместо да се обади, да ми каже, че няма да дойде, а той ме праща за зелен хайвер.

– Какво думаш бе брат? Какъв е този зелен хайвер?

– Не разбираш ли? Имали ли зелен хайвер? Тай и той.

– Аха, сега разбирам.Такива като него са бол. На това се вика човек без достойнство. От нищо не му пука.

– Тъй е Борка. Да знаеш в какви смешни  ситуации съм изпадал. И то заради такива, като моят колега.

– Виждаш ли, брат. Докато ги има  такива като него, сме за никъде.

– Ех, Борка, Борка… Прав си мой човек. Знаеш ли колко такива ги има? Заради тях светът се обръща наопаки. Вървим с  главата надолу.

– Надува ме смях, брат.Хем ми е смешно, хем ми се плаче.Няма ли най- сетне да ни дойде акъла, та да мислим какво правим?

– И аз тъй мисля. Ама май другите не мислят като нас?…

Мария Герасова

 тагове: хумор, сатира, едно, весел, гръмотрън