Започваме разглеждането историята на България от най- древни времена до наши дни. Материалите са от интернет.

Палеолитът е не само най-древната, но и най-дългата епоха в развитието на човечеството. Започнала с появата на първите хора преди повече от 2,6 милиона години, тя завършва едва преди около 12 000 години. Дели се на ранен, среден и късен палеолит. По това време Земята била обхваната от няколко последователни застудявания на климата (ледникова епоха). Докато Северна Европа била изцяло скована от ледена покривка, на юг, включително на територията на днешна България, ледниците обхващали само планинските масиви. Палеолитните хора обитавали естествени пещери (пещерни хора) и се препитавали с лов на диви животни. През средния палеолит доминирали неандерталците, а през късния – кроманьонците, които се смятат за първите представители на човека от съвременен тип (Хомо сапиенс).

Палеолитни сечива от кремък

Най-древните следи от човешко присъствие в днешните български земи са от края на ранния палеолит (преди около 200-100 хиляди години). Става дума за случайни находки на примитивни каменни сечива; засега не са намирани костни останки от живелите по това време хора или други следи от техния живот.
През средния палеолит (преди около 100 000 – 40 000 г.) групи от неандерталски ловци са обитавали постоянно някои пещери в Северна България, както и поселения под открито небе край Дунава, в Черноморието и в Родопите. Впещерата Бачо Киро край Дряновския манастир са намерени най-много материали от тази епоха: остриета от кремъчни оръжия, кости от диви животни, пепел от огнища.
През късния палеолит са били обитавани много пещери в Старопланинската област и в Северна България; следи от живота на кроманьонците са открити и на други места както в планинските райони, така и край реките и по черноморския бряг. Кости от мамути, елени, носорози, диви коне, пещерни мечки, а също от разни дребни животни, птици, риби, черупки от костенурки и миди, намирани от археолозите около останките от огнища в обитаваните пещери, дават нагледна представа за живота и източниците на прехрана на къснопалеолитните ловци. Вероятно кроманьонците са събирали и диворастяща растителна храна – плодове, семена, треви, корени и гъби. Те са се обличали с дрехи от кожа и са носели накити от животински зъби. От камък, кост, рог и дърво изработвали разнообразни сечива и оръжия – ножове, копия, брадви, игли за шиене и др.

2. Неолит (Новокаменна епоха)

Климатичните промени, съпровождащи края на ледниковата епоха преди около 12 000 г., довели до постепенното изчезване на стадата от едри животни, осигуряващи препитанието на палеолитните ловци. Настъпилата хранителна криза подтикнала неолитната революция – въвеждането на земеделието и животновъдството като независими от природата източници на храна. Най-ранните неолитни земеделско-скотовъдни общества се появяват през ІХ и VІІІ хилядолетие пр.Хр. в Предна Азия.

Профил на проучения участък на селищната могила  при с. Караново, Новозагорско

Предполага се, че неолитът е пренесен на Балканския полуостров около средата на VІІ хилядолетие пр.Хр. от преселници от Мала Азия. По-късно земеделието и скотовъдството постепенно се разпространяват от Балканите към Централна и Западна Европа, които значително изостават в своето развитие от югоизточните части на континента. 
Сигурното препитание, което неолитните хора получавали от своите ниви и стада, им позволило да се заселят трайно в постоянни селища, разположени най-често в плодородните равнини. Те строели своите къщи от здрави дървени колове и греди, стените между които били запълвани с преплетени клони и измазвани с глина; покривите били от клони и слама. Поради гниенето на дървото носещата конструкция на тези постройки не била трайна и те периодично трябвало да бъдат разрушавани, а върху останките им да се изграждат нови. Тъй като много неолитни селища съществували в продължение на дълги векове на едно и също място, с течение на времето натрупването на последователни пластове със строителни останки ги превърнало в издигнати над околния терен селищни могили. Най-много селищни могили се срещат в Тракийската низина и в Североизточна България. 
Обитателите на неолитните селища се препитавали основно със земеделие и скотовъдство, но допълвали трапезата си и с лов и риболов. Най-важно стопанско значение имали зърнените култури; наред с житните ниви имало и градини с различни зеленчуци и плодове. Отглеждали овце, кози, свине и крави, а също кучета (помощници в лова и животновъдството) и котки (пазачи на зърнените запаси от мишки и плъхове). Както през палеолита, основните сечива и оръжия били изработвани от камък, кост, рог и дърво; неолитните каменни инструменти се отличават със своята гладка, полирана повърхност. От растителни влакна и животинска вълна започнали да произвеждат чрез предене и тъкане текстилни тъкани, използвани наред с кожите за облекло и обзавеждане на дома. 
Друго важно нововъведение през неолита било производството на керамични съдове. С тях за първи път станало възможно да се готви варена храна. Неолитните керамични съдове имат интересни форми, а повърхността им често е украсена в два или повече цвята. Освен съдове, от изпечена глина били изработвани и фигурки на хора и животни, свързани с религиозните вярвания и обредната практика на неолитното население. Керамичните съдове и фигурки са най-характерните паметници на неолитното изкуство.

3. Енеолит (Каменно-медна епоха)

На границата на VІ и V хил. пр.Хр. неолитът на Балканите постепенно и без значителни сътресения бил заменен от следващия период, наричан енеолит или халколит (каменно-медна епоха). Много селищни могили са били обитавани последователно през неолита и енеолита, които са оставили дебели пластове с културни останки. Основната промяна през енеолита е появата на първите изделия от метал: сечива и накити, изработвани от чиста мед. Металургията на медта вероятно е била пренесена от Мала Азия, където е известна значително по-рано; отново Балканският полуостров изпреварва останалата част на Европа и служи за начална точка на постепенното разпространение на новата технология към останалите части на континента. Физическите свойства на медта, която е сравнително мек метал, не позволили примитивните медни сечива и оръжия да изместят напълно каменните, които продължавали да се използват широко; оттам и двойното наименование на тази епоха, белязала прехода от каменната ера към ерата на металите. Освен първите метални изделия, през енеолита се появяват и първите некрополи – гробищата, обикновено разположени на запад от селищните могили. Заедно с телата на мъртвите в изкопаните в земята гробове полагали гробни дарове – керамични съдове с храна и различни предмети.

Находки от гроб № 36 във Варненския некропол.  Обърнете внимание на скиптъра (в средата)и на двете  медни сечива (брадва и шило)

Дългото еволюционно развитие на земеделско-скотовъдните общества през неолита и енеолита довело до значителни културни натрупвания и относителен стопански разцвет. През 1972 г. едно неочаквано археологическо откритие в България предизвика истинска научна сензация. Става дума за проучения край град Варна некропол на голямо селище, останало днес под водите на Варненското езеро. Наред със сравнително бедните масови гробове, съпоставими с други некрополи в Югоизточна Европа, тук са открити няколко изключителни по своето богатство погребения. В тях са намерени многобройни предмети от злато, мед, кост икерамика, включително златни скиптри и диадеми – предполагаеми символи на власт. Богатите погребения отВарненския некропол предполагат формирането на аристократическа върхушка на обществото, съсредоточила в свои ръце значителна власт и богатство. Блестящите находки от тези гробове – най-старото злато в Европа, показват недвусмислено, че в епохата на късния енеолит населението на западното черноморско крайбрежие е било на равнището на най-напредналите райони на древния свят. 
Възникването на първата истинска цивилизация в Европа обаче било осуетено по причини, които все още не са напълно изяснени, вероятно в резултат на климатични промени или на масова миграция на население, стоящо на по-нисък стадий в своето развитие. Докато в Египет и Месопотамия през ІV и ІІІ хил. пр.Хр. възниквали най-древните човешки цивилизации, историческото развитие на Балканския полуостров задълго забавило хода си.

4. Бронзова епоха

Следващата голяма праисторическа епоха – бронзовата – започнала в края на ІV хил. пр.Хр. след дълъг преходен период и продължила около две хилядолетия. През тази епоха каменните оръжия и сечива окончателно били изместени от метални, изработвани от бронз – сплав от мед и калай, отличаваща се със сравнително ниска точка на топене (което облекчавало леенето) и със значителна твърдост. Стопанството оставало сравнително примитивно, основано на традиционното земеделие и животновъдство. Сред важните културни нововъведения било отглеждането на коне.

Вълчитрънското съкровище

През бронзовата епоха Балканският полуостров бил засяган нееднократно от преселения на ново население. В резултат на смесването на пришълците със завареното население постепенно се оформили древните балкански народности –тракийците в източната част на Балканския полуостров,илирийците в западната и древните гърци (или елини) в южната. Те говорели различни, но родствени езици, които спадат към една и съща езикова група – индоевропейската.
В късната бронзова епоха се датира едно от най-впечатляващите златни съкровища, намирани в българските земи – Вълчитрънското. То е открито случайно през 1924 г. край едноименното село в Плевенско. Състои се от 13 златни предмета с общо тегло над 12 килограма и се датира между ХVІ и ХІІ в. пр.Хр. Великолепната изработка и огромната стойност на това раннотракийско съкровище говорят за значителната концентрация на власт и богатство в ръцете на неговия неизвестен притежател.

 http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=628&article=1105465048

 тагове: Палеолит (Старокаменна епоха)