БЕЗ ПРИНУДА

Да ходим в светлината, значи да ходим с Иисуса.За това всяка принуда е излишна.Не е необходимо да откриваме всекиму всдичко. Това зависи от вътрешното ни разберане, чрез което ходим в светлината.Гтови ли сме напълно честни спрямо брата ни” / Оръжието на светлината  е пълната отровеност/.есто пъти, това е много смиряващо, но води към нова среща с Христос и по- добро дебепознание.Тъй много сме привикнали с факта, че Бог знае всичко за нас. Че не считаме повече за нужно да издирваме собствената си съвест.Незбежното последствие е, че вече сами не се познаваме.Но ако започнем да постъпваме съвършени честно спрямо себе си и да се водим от Бога, ще опознаем себе си и своите грехове, които преди не сме никога съзнавали. Тогава ще различим неща в своя живот, които трябва да се занесат в подножието на Кръста.Затова Яков пише  да изповядаме едни други греховете си.

Ние ходим в светлината, за даримаме общение помежду си. Така четем в Йоан1:7. Колко дивно е това общение, когато ходим взаимно таа. Едиият люби другия, когато всеки е готов, като каещ се грешник да отде под Кръста. Ако препятствията бъдат отстранени и маските снети, Бог може действително да ни нарави единни. но в такова общение ,нас ни изпълва една допълнителна радост, защото сме “сигурни”.Не се боим, че другите мислят зло за нас или злопаметстват нещо против нас, без да ни го кажат.Ако заедно ходим по пътя на светлината под Кръста, веднага всяка мисъл ще се огрява в светлина, било в изповед/ако е била направена/ или без всяка любов или мили думи. Разбира се, не бива да забравяме, че ходенето ни в светлината ена първо място, ходене с Господ Иисус.Първо трябва да приведем с Него нещата си в ред и да получим от Него очистване и победа. Ако Бог тогава така ни води да разкриваме сърцата си пред другите, това е повече едно свидетелство, отколкото изповед.Ако е необходима една изповед, можем заедно да славим Бога.

предостави: Мария Герасова

 тагове: пътят, без принуда