УТРО

Завръщам се в забравения свят,

 в живите пейзажи с незалязващи слънца,

в онези мигове- изящни силуети,

загатнати върху картината на спомена.

Зъвръщам се на онзи бряг.

Танцуват ветровете.

реките процъфтяват.

А аз дълбая в пясъчния лабиринт

 и търся най- невинните години.

Магдалена Маринова

ПРИЧАСТИЕ

Беше ни свидетел само Бог,

прояснил парче небето-

люшна се прозорецът висок,

над руините проблесна.

 

И в здрачевината разпознах

вдъхновените ни форми-

беше светлина, не беше грях,

и ни причисти повторно.

 

Триумфирахме от кръв и плът

 в бездните на Филипопол-

поривите нека ни простят

оня общ античен вопъл.

Минко Танев

ВЪЛНИ РАЗКЪСАНИ ЖАДУВАТ

Разчупени вълни,

Превземащи с копнеж,

Лениво влачени назад,

погаленият бряг напускат.

 

Крещи мъглата разпиляна

И спъва се, пропада,

И кротко ляга,

В долина сънува.

 

Разкъсани пламъци-

Дъх на природата,

Напред се протягат.

Прегръдка жадуват.

Александър Йорданов

 

БЕЗМЪЛВИЕ

Душата ми е с бомби разорана.

В заглъхнал стон- събуден зов!

Самотен кълн в кървяща рана.

Клокочещ кратер от любов.

 

Задъхан път към себе си вървян.

Загадки, лабиринт и спусък в мен.

Притинал кратер на вулкан.

И… звезден миг, преди да е взривен.

Диимтър Димитров

***

 Зад думите

 се крие

смешка.

Животът

все пак

е игра

Играем ли го

 по- човешки,

от дума

пръква

светлина

Розалия Александрова

 подготви: Мария Герасова

 тагове: Квантова поезия