Българският танцов фолклор е изключително богат и разнообразен. Историческите, политическите и социално-икономическите условия, при които се развива българският народ през многовековната си история са успели да оставят своето отражение върху танцовото изкуство. Българските народни танци, също като песните, пресъздават материалния и духовен живот на българите – техните нрави, обичаи и традиции. Основният белег, определящ стила на българските народни танци е съсредоточаването на движенията главно в краката, като главата, ръцете и тялото в своята съвкупност са израз на богато душевно състояние у танцуващия. 32 Българското народно танцово изкуство е много разнообразно по отношение на ритъм, движения, форма, начин на захващане, както и по отношение на брой танцьори, участващи в конкретния танц.

Най-популярният български народен танц е т.нар.Хоро. 
Стилът и характерът на българските народни хора се определя в зависимост от етнографската област, в която попадат.

ДОБРУДЖАНСКИТЕ  НАРОДНИ ТАНЦИ  се танцуват с уверена стъпка, като в повечето случаи пресъздават елементи от ежедневния си труд. Основните движения са насочени основно надолу, за да се покаже връзката на добруджанеца със земята. Типични за тази област са също и движенията с ръце и рамене. По-голямата част от добруджански танци започват с бавно темпо, като постепенно се забързват. Най-масовите за тази област хорà са смесените, т.е. такива, в които участие вземат и мъже, и жени. Най-популярните добруджански танци са: Добруджанска ръченица, Повлекана, Варненско хоро, Трънка, Ръка, Тропанка, Лясата и др.

Типично за СЕВЕРНЯШКИТЕ НАРОДНИ ТАНЦИ  е редуването на бавни и бързи ритми, както и използването на ситни/малки стъпки. Свободата и лекотата в хорàта е съпроводена пружиниращи движения в краката и трептене в раменете, по известно като 32 Великова, Пелагия, Светла Минкова. Стил и характер на българските народни танци – специфика.  „натришане”. В повечето случаи танцьорите се държат за ръце, но много често се захващат и за пояса. В равнинните територии на областта танците са по-опростени и умерени, докато в предбалканските части са по-сложни, ритмични и бързи. Най-популярните северняшки танци са: Дунавско хоро, Ганкино хоро, Еленино хоро, Пайдушко хоро, Ситно влашко хоро, Чичовото хоро, Грънчарско хоро, Шира и др.

ПИРИНСКИТЕ ХОРА  са сложни и разнообразни, силно повлияни от съседните държави и етнографски области. Само в този край обаче има хорà, които се играят в един размер в бавната, и в друг – в бързата част. Това говори за изключителна танцова надареност на пиринци и на чувството им за импровизация. 33 Женските танци най- често са в умерено темпо със ситни, плавни стъпки, докато мъжките са по-динамични и характеризиращи се приклякане, скачане, коленичене, притичване и въртене. Най-популярните пирински танци са: Македонско хоро, Мелнишко хоро, Огражданско хоро, Четворно хоро, Ширто, Кривата, Петруно и др.

Със собствена специфика се открояват и СТРАНЖАНСКИТЕ АНРОДНИ ТАНЦИ. Те са изключително разнообразни от умерени и кротки хорца до бързи, енергични и луди хорà. Характерно само и единствено за тази фолклорна област е „Нямо хоро”, което се танцува без музика и в което са вплетени хумористични елементи. Най-популярните странджански танци са: Копаница, Ръченица, Пайдушко хоро, Каблешково хоро, Странджанско хоро, Петрунино хоро и Елховско хоро.

РОДОПСКИЯТ НАРОДЕН ТАНЦ  е предимно сдържан и умерено бавен, като за него са типични лесните и не сложни стъпки. Танцуващите родопчани се захващат за ръце, рамо или пояс. Мъжете играят по-свободно, правят разчупени движения, приклякат и коленичат, докато жените са по-обрани и плътно застанали една до друга. Интересно в тази област е редът, в който се подреждат танцьорите в хорото – първо се захващат мъжете, а след тях и жените. Най-популярните родопски народни танци са: Йенино хоро, Митрино хоро, Чукано хоро, Момчиловско хоро, Рипни и Копче.

ШОПСКИТЕ АНРОДНИ ТАНЦИ  са темпераментни, динамични и закачливи. По своите форма и движения те са много разнообразни. Подобно на северняшките танци и тук „натрисането” е често срещано движение. Типични за тази етнографска област са провикванията от страна на мъжете по време на народния танц. Шопските хора са „сключени”, „водени”, хора „на леса” като може също да се играе индивидуално и по двойки. Най-популярно е „воденото хоро” („за пояс”), наричано още „Селското” като се играе смесено от мъже и жени. 34 Най-популярните шопски народни танци са: Граовско хоро, Петрунино хоро, Четворно хоро, Ситно шопско хоро, Трънско хоро, Бистришка копаница, Кюстендилска ръченица, За пояс и др.

Народните танци от ТРАКИЙСКАТА ФОЛКЛОРНА ОБЛАСТ също обхващат цяла палитра от движения и ритми. Типични са големите хора, както и разкъсаните такива. 33 Клуб за български танци „Акцент”. Репертоар: Пирински народни танци. Жените играят по-умерено и плавно, докато мъжете наблягат на бързите ритми. Много известно е движението „трополи”, чрез което танцьорът разговаря със земята. Най-популярните шопски народни танци са: Тракийска ръченица, Главинишка копаница, Право тракийско хоро, Въртяно хоро, Криво пловдивско хоро, Бучимиш, Трите пъти, Седи Донка и Чапраз.

 предостави от интернет Костадин Илчев

 тагове: бълтарски, народни, танци