„А между Тракия или Македония и Долна Мизия живеят отскоро българи, които са дошли от споменатата по-горе Голяма Скития.” (ЛИБИ 1, С. 1958, с. 393).
„Голяма Скития“ е територията от Дунав до Дон, фиксирана още от Херодот през V в. пр.н.е., докато „малка Скития“ е наричана днешна Добруджа.
Известната ни карта на Св. Йероним, където е отбелязано “Mesia hec et Bulgaria”.
Св. Йероним е живял през IV век, но не бива да се премълчава факта, че познатата карта, с която разполагаме, не е оригинала на Св. Йероним, а е един много по-късен препис от ХII в. Текстовете в нея са написани на т.нар. „варваризиран латински“ – “Mesia”, вм. “Moesia”; “hec” вм. “haec”; “Bulgaria” вм. “Vulgaria” (в единственото споменаване на българите от IV в. в Анонимния латински хронограф от 354 г. те са наречени “vulgares” а не “bulgares”), който не е характерен за IV в.
Тези наблюдения дават обяснение на надписа “Mesia hec Bulgaria”, той явно е прибавен в късния препис, като отражение на реалността след VІІ век,и очевидно е отсъствал от оригинала на Св. Йероним, съставен през IV в.
Да видим какво казва по въпроса „Равенския географ“, един документ от края на VІІ в.: „Inter vero Tratiam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant, qui ex super scripta maiore Scythia egressi sunt.”
„А между Тракия или Македония и Долна Мизия живеят отскоро българи, които са дошли от споменатата по-горе Голяма Скития.” (ЛИБИ 1, С. 1958, с. 393).
Най-важното в това сведение е, че българите са завоювали Мизия, като са дошли от Голяма Скития.
Сведението, че българите идват от Голяма Скития и не са автохтонно Балканско население е било всеизвестно на запад.
През 1544 г. в Базел е издадена „Универсална космография“ на Себастиан Мюнстер. Книга четвърта е посветена на „България“. Там четем:
„Смята се, че свирепото племе българи някога са тръгнали от Скития. Нанасяли са много вреди на константинополската власт и тормозели християните по разнообразни начини, додето по времето на внуците на Карл Велики били сключени примирия и създадени условия за мир и някаква пленница, която служела като робиня в царството на християните, сестра на българския цар, била върната. Тази царска сестра научила четмо, докато била в плен и приела християнските обичаи и кръщение, и най-сетне като била върната на брат [си], научила същия на християнското учение, посъветвала го да отхвърли идолите и да се повинува на истинския бог. И макар че царят се съгласявал със сестра си, не дръзвал изведнъж да отстъпи от бащината вяра. Обаче се предоставил случай за приемане на християнската вяра. Нали чума нахлула в страната отвсякъде и толкова свирепо върлувала повсеместно, че не стигала Либитина*. Силно обезпокоения цар помолил сестра си да измисли цяр за това зло. Но тя мислела, че само Спасителят Христос трябва да бъде призован. Съгласил се царя и се покръстил с целия си народ, след като бил извикан един от светите първосвещеници, от когото приели тайнството на вярата и веднага се проявила мощта на Бог, чумата стихнала. Говори се, че първият християнски цар на българите се нарича Требелий. Той спазвал монашески живот, след като оставил царството на по-големия от двамата си синове. Немного след това младия цар се върнал към почитането на злите демони, презирайки бащиното благочестие и обичай. И Требелий не понесъл това престъпление на сина си, и като оставил временно одеянието, което носел, облякъл царската дреха и щом като си върнал управлението на държавата, лишил от светлина потъналия в безчестието син и дал царската власт на по-малкия, понеже благочестиво управлявал съгласно установеното от него самия, и самия той доволен, че е дал пример, се оттеглил в ордена незабавно.“(цит. по доклада на Стиляна Баталова „Покръстването на българите в няколко латиноезични хроники: маркер за европейска идентичност, Братислава, 11-13 ноември 2009 г.)
*Либитина е богиня на смъртта и погребенията в римската митология, тук вероятно се има предвид, че живите не са насмогвали с погребенията.
Карта на Европа от Себастиан Мюнстер.
http://arhivar.blog.bg/history/2015/12/02/ieronim-ravenskiia-geograf-i-universalna-kosmografiia-za-byl.1411699
тагове: