Силата на нашите предци е жива, те живеят в нас и чрез нас и Тяхното присъствие придава на живота ни причудливи “случайности”. Ние наричаме тези случайности наш живот- това се нашите преживяни радости и скърби. Силата на предците събира в себе си цялата силата на света и като такава събира силата на човешкия род и скритото познание в себе си. Тя не само тече във вените ни, не само ни води напред, тя прилича на невидима река, която преминава през нашите души и сърца и ни кара да чувстваме, да искаме и да желаем. Ние сме пропити от тази родова енергия, от енергията на родната земя. Всяка наша клетка, всяко движение вътре в нас са съпроводени от нея.
Шевица “Дървото на Живота”
Тя определя онова, което виждаме и вършим, с желание, както и онова, което не виждаме. Тя е причината да правим неща, които не искаме, но но въпреки това вършим, както, причината да не правим, нещата които искаме. В нея ще открием и нуждата да съботираме себе си и света, да се противим на правилата, да се бунтуваме, както и да недоволстваме, да се тревожим, да страдаме, да се борим с вятърни мелници…а също така и да мечтаем и да се радваме. Тази сила е определяща не само за нашите тела- какъв е цветът на косата ни, на очите ни, матова ли е кожата ни или светла, но тя е определяща и за нашите дела. В тази сила са скрити не само историческите ни и културни корени, но и духовни подтици, които са отговорни и за посоката, в която ще се развие нашият вътрешен аз, нашата душа. За това как ще израстваме, накъде ще тръгнем, колко време ще вървим, къде ще спрем за почивка и къде ще се предадем без сили и желание да продължим напред, всичко това е свързано пряко със силата на рода, на народа, на родната земя. Тази сила не е просто написан завет за поколенията или пък наследство от дедите ни скътано стари скринове, спомени и жълти снимки, нито пък е имане прилежно прибрано в прашни музейни сбирки. Тази енергия е жива, тя е част от невидимото, неуловимото, от духа. Тя е онова, което не може да се обясни и което излиза извън пределите на ежедневното, човешкото и опростенческото разбиране за света и за историята.
Енергията на рода е енергията на Живота- тя определя както движението, така и покоя вътре в нас. Истинското наследство не е това в музеите, нито пък това по площадите и старите къщи, истинското наследство е в нас самите…
В живота на всеки от нас има моменти на радости и веселие. Те преминават в наслада и пролетна омая с аромат на люляк. Но има и други моменти- тези в които сме поставени пред изпитание, трудности и липси. Това са времената на напрежение, тъга, на безпътица и лутане. В живота на човека, тези моменти наричаме трудности и те често не са неразбираеми за нас. Как, защо, какво? Това са моментите, в които ”изпадаме” от реалността, попадаме на място или в ситуация, които не познаваме, моменти на хаос и страх. И тогава можем да си спомним…за тях, за нашите предци и тяхната сила. Ако сме достатъчно мърди да не отричаме, достатъчно силни да разберем, достатъчно смирени, за да приемем, то ние ще можем да се насладим на даровете на живота, които идват от нашите корени, защото Те са даровете на Духа.