“Добри мисли, добри думи, добри дела” – Заратустра
Историята на Зороастризма започва в днешна Централна Азия. Мнозина историци и до днес спорят за точната дата и място на раждане на пророка Заратустра. Хипотезите са много и различни, но в днешната историческа наука се приема че той е роден 335 години преди Александър Велики т.е. 671-594г.пр.Хр, както сочи Пехлавийската хроника. Други източници отнасят раждането му около 1000 години по-рано. Според етимолозите, името Заратустра е псевдоним означаващ Огнена звезда, или: Онзи, който обичаше Светлината. 
Зороастрийската вяра поставя един нов етап в развитието на иранските народи. Съдбата на пророка е тясно свързана със столицата на Балхара – Балх. След смъртта на Зороастър, умрял при защита на крепостта от обсада на северни номади, градът бива наричан много често и Зариаспа – град на зороастрийци/ град на големият огнен храм. Един от първите ученици и последователи на Зороастър е Бактрииският Управител Висташпа. Въпреки разпространението си из ираноезичните народи, зороастризмът никога не се налага със сила над останалите пред-зороастрийски и други видове религии.
За разлика от останалите световни религии, зороастризмът не задължава последователите си да се женят помежду си, нито да избиват невярващите. По този начин по протежението на иранското плато се оформя една уникална смес от вярващи в старите индо-ирански вярвания, и новаторската религия идваща от Бактрия. През периода 558 г. преди Христа, до 652 г. след Христа, това е държавната религия на Персийската империя (както при Ахменидите, така и при Сасанидите. Новата философия бързо прониква чак до Гърция и Египет на запад, и Индия на изток. 
Първото поражение на огромната и непобедима Персийска империя от Александър Велики отслабва иранската религия, а арабското нашествие от 7 век довършва огнената религия. За няколко десетилетия, населението насилствено приема исляма, а над 100 000 перси, верни на религията си, се изселват в Индия. Там все още затвореното персийско малцинство, изповядващо Зороастризъм, наброява 60 000 души. Днес зорострийците са не повече от половин милион, и съставляват преди всичко персийска емиграция избягала от ислямския режим, установен през 80-те години в Иран. В самата Персия има не повече от 50 000 крепители на старата неислямска вяра.
След множество спорове, днес Зороастризмът се приема за първата монотеистична вяра. Принципите на зороастризма се изразяват най-точно само с 3 думи: 
Ху мата – добри мисли! Ху кта – добри думи! Ху варша – добри дела! /от Персииското Ху – хубав;добър, мата – мисли, кта – думи, и варша – върша нещо/
За създател на всичко се приема Ахура Мазда (в превод – Мъдър Господар). Неговите послания са позитивни, принципни и неизискващи. Зороастрийската философия не изисква толкова вяра колкото разум и самоконтрол на човек спрямо делата му. Зороастризмът учи човек да бъде полезен за обществото, честен и преди всичко добър към другите. Тази религия отрича аскетизма и отшелничеството. Любопитно е че зороастризмът не осъжда и богатството, стига то да е придобито по честен начин. Зороастризмът проповядва уважение към природата и нейните дадености, с което изпреварва всички останали световни религии за времето си. 
В своите проповеди Заратустра, говори за конфликта между Доброто и Злото(Ахриман). Във вечната битка, Бог дава на човек не само свободата да избира между добро и зло (мотив застъпен от средновековните западно европейски плагиатски философски школи), но и отговорността да проповядва само добро, да се бори срещу злото, и да се усъвършенства. Проповедите на Заратустра са записани във Авестата, която е свещената книга на Зороастрийците. 
Храмовете им са малки, в повечето случай квадратна (по-рядко кръгла) форма, и не съдържащи нищо друго в себе си, освен запален огън. Култът към вечния огън, безспорно се е запазил от пред-зороастрийските вярвания на иранските народи. Огънят е символ на светлина, мъдрост и истина – основните компоненти на зороастрийската докрина. Зороастризмът отрича идолите и всякакви други култови предмети, но в това отношения няма кой знае какви затруднения. Иранските народи никога не са имали идоли, което прави това уточнение нужно едва за най-западните поклонници на зороастрийското учение, който са били в културен досег със западната цивилизация.
Зороастризмът има огромно значение за световната цивилизация. Като синтез на мъдростта на иранските народи, тази религия е определена от британския учен Мери Боуз, като: “вероятно най-повлияващата над човешкия род директно или индиректно религия”. Сократ, Платон и Аристотел са запознати със зороастризма и тяхната философия взема предвид източната мъдрост на “вярата на магите”.Паралелно със гръко-персииските войни, персийската култура се настанява в гръцкия живот, който така и не достига близо до идеите на магите.
В Римската Империя разпространен е Митраизмът, една друга иранска религия, свързана и със зороастризма. Тази религия повлиява и на християнството в редица елементи. Християнската религия приема редица зороастрийски идеи, като тези за борбата между доброто и злото, ада и рая, добрия морал, идеята за проповедника – месия, но доразвива тези идеи, със свойствените християнските наказания над грешниците, страх от Бога, послушание, смирение, и въздържание. Думите Сатана, Рай и Амин са от ирански произход.

http://www.burgasnews.com/istoriya-i-arheologiya/101114-zoroastar-ognenata-zvezda-koyato-dovede-hristiyanstvoto

 тагове: Зороастър,, Заратустра, зороастризъм, християнство, митраизъм