4. Води и климат
На остров Атлантида първоначално не е имало води. Малките рекички, които извирали от Големия хълм, пресъхнали през лятото. Бог Посейдон направил така, че да избликнат два извора- единият бил студен, с голям дебит. Водата му се използвала за напояване, почистване, външна канализация, за миене и др. Другият извор бил минерален.Горещата вода се използвала както за пиене, така и за къпане и лечение. Дава се информация и за климата. Показател за него са валежите, които на острова били зимни. Това позволява да се определи климата с голяма точност.Той е бил преходен между тропичния и умерения климат, наричан субтропичен.Този климат е типичен за Средиземноморските страни и за Южна България.
Казват, че водата не се губи. Така, че изворите на бог Посейдон, някъде трябва да се покажат. Ако Атлантида бъде открита на сушата, те могат да бъдат предмет на бъдещи проучвания.
5.Не мога да пропусна блясъка на храмовете, построени на възвишението на остров Атлантида. Имало е един храм посветен на Посейдон и Клейто. Храмът бил ограден със златна стена. Вторият храм само на бог Посейдон / Нептун /. Размерите на храма били- дължина 185м., ширина 92,5 м. Отвън стените били покрити със сребро, а зъберите отгоре били златни. Вътре, таванът бил покрит със слонова кост, злато и сребро. Всичко друго- стени, колони и мазилка със слонова кос, били облицовани с медно- златна руда. Имало и колесница, със шест крилати коня, управлявани от самия Бог.Тя стигала до тавана. Около нея имало 100 нереиди и делфини.
Всичкият лукс и разточителство в столицата Атлантида, показват богатството на този град и държавата Атлантида. Важен показател за географското положение на Атлантида е наличието на медна руда., която е използвана като скала на строеж.
6.Атлантида носи името на АТЛАНТ.
Кой е АТЛАНТ?
Атлант е митологична личност. Той е от семейството на титаните Син е н на Янет и Климена, и брат на Прометей и Ениметей.Пада се чичо на Девкалион / Ной / и Пира.Негов брат е Фаетон, като син на Климена, но от различни бащи.Бащата на Фаетон е Сол. Когато Солун разказва на Сонхис казва: „защото онова, което е при вас се разказва, че някога Фаетон, синът на Хелиос се качил на колесницата на баща си и защото не знаел да кара по пътя на баща си, всичко върху земята изгоряло, а той самият бил убит от светкавица. Това звучи наистина като приказка, но вярното в нея е промененото движение на обикалящите около земята небесни тела и унищожаването на всички намиращи се върху земята от много огън, което настъпва след изминаването на големи периоди от време…“
Във веси мит има и зрънце истина. Така и митовете за Атлантида могат да ни помогнат да открием истината. А тя е защо „континета“ майка- столица на Атлантиад и държавата Атлантида са кръстени на АТЛАНТ.
Един от най- разпространените митове за Атлант е, че той държи на плещите си небесния свод. Ако разгледаме звездната карта и проследим небесната ос, тя достига до съзвездието Малка мечка, където е Северния Небесен полюс.Съзвездието Малка мечка наподобява на малко човече, на главата на което и изправена Небесната ос. Тук се е скрил Атлант- в Северния небесен полюс. Континента майка – Атлантида ще се намира на Северния небесен полюс , в съзвездието Малка мечка.
В книгата Овидий „Метаморфози“, книга четвърта / IV / има поема посветена на Атлант. В нея, той е представен в друга светлина. Освободен от тежестта на Небесната ос, той се рее във въздушното пространство, като се отклонява ту на изток, ту на запад. Вечерта слиза на земята, за да си отдъхне и прекара нощта.
Мястото, където се приземява Атлант, съвпада с жилището или палата на Сол. От тук всяка сутрин Аврора / Палантиада /извежда колесницата на Сол… не е ли това Небесната ос?
Титанът притежава градина. „Растеше там и дърво, а листата му в злато блестящи, криеха гранки от злато и в гранките три златни ябълки. Той ги пазел зорко. Оградил градината с планини. До дърветата поставил Дракон.
Персей успял да завладее градината на Атлант и да присвои трофея. С помощта на главата на медуза, той превръща Атлант в планина.
В края на поемата за Атлант се дава отговор, кой е той и каква е неговата същност. Ето как е описано преображението на Атлант: „ Брадата, косите стават гора, на била се превръщат плещите, ръцете.Туй що преди беше глава е високия връх на планината. Костите стават скали. След това нараства безкрайно / тъй богове отредиха / на всички страни и небето цяло е, заедно с всички звезди върху него почиват.
Извода е еден- Атлант, това е Божията Небесна твърд. От тук и Атлантида се превежда като Алфа- Божия небесна твърд- Небе/ Едем, Ида/.
автор:Паршкева Фичева