СЛЕД БИТКИТЕ ИМ С МАКЕДОНИТЕ ПРЕЗ IV – III ВЕК ПР. ХР
(доклад написан през 2004г., за да бъде спряна идеята да се натрапва македонския владетел Филип II, като основател на Пловдив).
С формулиране заглавието на темата, предварително искаме да отбележим, че целта на този кратък доклад няма да бъде насочена към поднасяне на новости в историографията. Освен това институтите в БАН, занимаващи се с този въпрос, вече са единодушни и ние няма да се отклоним в общи линии от възприетия нов възглед.
Независимо, че Филип II Македонски създава една от най-силните, за времето си държави, той не успява да завладее хинтерланда на траките, живеещи на Балканите. Няколкото успешни битки, които води с губещата в този период мощ Одриска държава, както и със силното племе на гетите, не му позволяват да осъществи основната си мечта – подчиняването на всички траки. За това частично му помага Атина, откъдето осъществява политическото убийство на великия владетел Котис I. След този заговор, държавата се разделя на три, между владетелите Керсеблепт, Амадок II и Берисад.
„Стратегията на Филип II била да се отслаби Одриската държава и цяла Тракия да се постави под контрол. През 346 г. пр. Хр. македонският владетел прогонил Керсеблеп от твърдините му на Свещената планина над Пропонтида, а през 342/341 г. пр. Хр., го заставил да капитулира след тежки военни операции.“ (Йорданов, К., Тракийската държавност.,в: сб. Древните българи в основите на световната история, материалната и духовна култура и цивилизацията.,С. 2005., с. 109-114)
Доказано е, че синът на Филип II Александър III, както баща си, следва същия път по Егейското крайбрежие, покрай бреговете на Черно море, за да стигне до длетата на Дунав, където разбива гети, трибали и келти, провъзгласявайки страната като своя. Като политически акт на вижданията си за завладяна територия, той поставя начело и македонски стратег.
„Всъщност, слабата македонска власт се дължала както на персийския поход, който поглъщал всички ресурси на Македония, така и на тракийските царе. Сред тях най-популярен е Севт, наречен Трети, който през 30-те и 20-те години на 4 в. пр. Хр. възстановил частично Одриското царство. През 313/312 г. пр. Хр. Севт III, който резидира в столицата си Севтополис на р. Тунджа (ант. Тонзос), се присъединил към въстанието на западнопонтийските градове Калатис, Истрос, Томи, Дионисополис и Одесос срещу Лизимах, наследникът на Александър Велики в Тракия. Въпреки че Лизимах положил големи военно-политически усилия да наложи властта си в Тракия, той не успял. Най-доброто доказателство за това е поражението и дори пленяването му от гетския владетел Дромихайт през 293/292 г. пр. Хр.“ (пак там)
За да се види по-добре какво и до колко е било македонското влияние върху траките и културата им, през време на експанзиите на Филип II и Александър III прегледахме описанията на тракийските крепости от този период и по-специално тези в Родопите. В свои разработки, поместени в „Известия на музеите от южна България“ Иван Балкански и Недялка Петрова обръщат специално внимание на факта, че в тези центрове на живот за някои тракийски племена не се забелязват следи от военни сблъсъци, както и поне частично разрушаване на някои от крепостните стени. Най-общо казано, животът в малките селища не е бил повлиян от друг вид култура, както и не се открива експанзия на чужди племена.
Това е от изключително значение за анализа, който ще предложим в края на доклада.
След като отбележим, че македоните не успяват да завладеят траките в днешна северна България, както и западната част на Одриската държава, обособена около р. Струма, ще обърнем по-специално внимание, който до скоро създаваше доста спорове сред научните кръгове. Касае се за град Пловдив от този период.
Изграждането на паметник на Филип II Македонски в града на тепетата, преди няколко години, предизвика доста спорове и дискусии. Важното в случая бе становището на различните институти към БАН, който пряко бяха засегнати от този въпрос. Техните ръководители, както и учените, работещи в тях, бяха единодушни, че македоните не са влизали в сърцето на Тракия при нито един свой владетел Изключение прави само Филип V, който завладява Пловдив, но веднага след продължаването на военния си поход срещу другите траки, спасилите се, предимно беси, слизат от Родопите и прогонват гарнизона му.
Още през 19 в., първият министър на просвещението на Княжество България, Константин Иречек, специално отбелязва, че Пловдив не е дело на Филип Македонски, а е местно градище създадено от траките. По-късно това мнение потвърждава и големия български историк – траколог Гаврил Кацаров. Същото становище застъпва и гръцкият историк роден в Пловдив Митропулос Апостолидис, автор на многотомна история на град Пловдив. Техните изводи се потвърдиха многократно и от археологията,.
Във връзка с това не е излишно да споменем и мнението на някои антични гръцки автори, между които и негови съвременници. Един от тях е многоизвестният оратор Демостен, занимавал се специално с походите на Филип II в Тракия.
Най-обстоятелствено за походите на Филип Македонски в Тракия говори Помпей Трог, който е написал световна история в 44 книги. „Като неприятел на траките и гърците Филип ограбил градовете, които преди това го били избрали за свой патрон. Той продал на публичен търг съпругите и децата им, частните им къщи и всецяло се добило впечатлението, че той се проявил не толкова като мъстител на светотатството, колкото като такъв, който дирил случай да светотатства безнаказано.“ И по-нататък Трог съобщава: „Като се прехвърлил в Тракия той воювал със същата вероломност. Чрез хитрост пленил съседните царе, избил ги и присъединил цялата провинция към Македонската държава. После за да опровергае мълвата, че е най-користолюбивия човек на своето време, изпратил в отделните царства и в цветущите държави хора, които да разпространяват слуха, че цар Филип е предназначил големи суми, за да се издигнат стени на градовете, и че за тази цел чрез ГЛАШАТАИ призовавал строители“, което сведение показва, че Филип никога не е построявал град Пловдив, а го е разрушавал (ако изобщо е влизал в него). Със сигурност обаче той избива много траки и техни царе, които освен всичко друго, са и наши предци.
Що се отнася до името Филипопол на град Пловдив, то отдавна е доказано, че това име е транскрипция на тракийското име Пулпудева, което преведено от тракийски на български език означава „град покрай блато“. Този превод отбелязва изтъкнатия специалист по тракийски език Владимир Георгиев. Относно превода на името Пуплудева обаче вече работим и с по-вероятната версия „ГРАД ОТ (НА) КВАРТАЛИ“. За древността на града са правени в продължение на 50 години археологически разкопки не само по Трихълмието. В споменатия археологически район обаче се откри, че той е съществувал 1000 години като град, потвърдено с мнение на АИМ при БАН, изх.№637/01.07.1992 г., подписано от директора на Археологическия институт проф. Велизар Велков, научния секретар на института Александър Бонев и завеждащ секция „Тракийска археология“ ст.н.с. Георги Китов,( и още поне 4000 години като селище) преди Филип II да завладее Тракия за 18 несигурни години. Като най-доказуем вариант за превода на Пулпудева през езика на родопските даки се спираме на варианта „ПОМАЗАН ОТ БОГОВЕТЕ“. За разяснението му е необходимо да поднесем още един доклад, но чрез библиографията всеки запознат с историческата наука сам може да достигне до този анализ.
По сведение на Амиан Марцелин, за който античните автори казват, че е винаги точен, градът е съществувал преди Филип да завладее Тракия. А всеизвестният античен автор Йордан направо нарича града с неговото тракийско име Пулпудева.
Само от тази изворова фактология, можем да посочим следните важни изводи:
Няма античен автор, съответно исторически извори, които да сочат, че Филип II е създател (основател) на Пловдив.
Има достатъчно писмени данни от епохата на този владетел, между които летописецът на Филип II, Помпей Трог, че македонският цар завладява част от Тракия с град Кабиле (до Ямбол), но няма сведения, че завладява Горнотракийската низина, където се намират Долината на Тракийските царе, Първомайският регион, а по-на запад град Пловдив. В подкрепа на това е изказването на проф. д-р Христо Данов, че в Пловдив няма елинизъм и такъв трябва да се търси евентуално в Кабиле, а цялостно археологията свидетелства, че в Града на тепетата няма нито елински, нито македонски строителен пласт. Подобни доказателства съществуват за почти всички тракийски градове от северна България и Тракийския хинтерланд.
Ще прегледаме обаче сведението на Дексип, което преди години внесе доста проблеми по въпроса за създателя и името на Пловдив:
„Градът Филипопол се намира на границата между земите на траките и македоните и лежи на река Хебър (дн.Марица). Казват че негов основател бил Филип, синът на Аминта, по чието име бил наречен и градът. Скитите нападнали този най-стар и най-голям град и го обсадили…“
На историографите, подвели се единствено по това антично сведение, убягнаха две важни подробности.
Първо – за основателя на града Дексип започва с несигурното „КАЗВАТ“. Оттук следва, че той не е убеден в това и не иска да се ангажира с подобен факт.
Второ -авторът категорично отбелязва „най-стария и най-големия град“. Тази категоричност е поднесена дори като възхищение. Тя от своя страна отхвърля като достоверна вероятността Филип II да е основател. Как би могъл най-старият град да е създаден само преди някакви си седем века от времето на Дексип?
А, между другото не бива да се забравя и фактът, че ЮНЕСКО обяви Пловдив и Дамаск за най-старите градове с постоянен жизнен цикъл, запазили местата си.
Що се отнася до категоричността, която някои изследователи на проблема предлагаха чрез думите на Тацит, ще насочим вниманието ви към една друга наука, която разглежда варианта „УПОДОБЯВАНЕ“.
Терминът Филипопол се отбелязва за първи път след Филип V в труд на Полибий, който отбелязва «…по името на известния Филип.». Той не споменава кой Филип е назован, но за творилият три века след него, Тацит по-известният отново е Филип II, , който авторът посочва като владетелят дал името си на Пулподева. Това уподобяване става, защото за Полибий не е нужно да упомене за кой точно Филип говори. За него е било немислимо да обяснява на съвременниците си, че Филип V е поставил името си върху града, защото това е било всеизвестно на всички от това поколение. Тук е необходимо обаче отново да вмъкнем една забележка. Нито трудовете на Полибий, нито тези на Тацит са запазени в оригинал, а са достигнали до нас чрез доста късни преписи. Оттук, следва и вероятността името Филипопол да идва от Римският Император Филип Араб, също да е възможна и дори по-вероятна от предходните.
От всичко написано до тук и най-вече от археологическите сведения, към които предварително отбелязахме, че трябва да се насочи вниманието, можем да направим анализа, че войната на македоните срещу траките не е повлияла в културното развитие на част от нашите предци. Освен, че са запазили своя си начин на живот, се вижда, че траките не са допуснали експанзията на македоните на достигне най-свещените им земи.