САМУИЛ

(Кн. сжд.2:3; 1-6; кн.Цар.1-7)

Начело с Иисуса Навина, евреите покорили по- голямата част на Ханаанската земя и се настанили  да живеят в нея по колена.

Но умрял и Иисус Навин.

Евреите нямали вече общ водител.От време на време се явявали вражди между отделните колена.

Някои се отдали на лош живот.Почнали да се кланят и на идоли.Еврейският народ отслабнал и на няколко пъти паднал под робството на съседните племена- филистимци, медиамци, амонитяни и др. В тежки дни, той се опомнял и отправял към Бога горещи молитви за помощ. Бог издигнал тогава измежду евреите храбри мъже, които освобождавали народа и го управлявали. Тези мъже се наричали съдии.Бележит съдия е пророк Самуил.

Самуил бил син на бедни, но благочестиви родители.Обречен да служи на Бога, той бил заведен в скинята още тригодишен.Там отраснал и станал послушен, и благочестив момък.

По това време, евреите били под филистимско иго и тежко страдали. Самуил ги ободрявал, като им казвал, че Бог ще ги избави.Когато народът се разкаяние и поискал  от Бога помощ, Самуил го свикал на обща молитва и жертвоприношение.

Филистимската войска узнала това и се запътила да нападне събрания народ.По Божия воля чули се силни гръмотевици. Филистимците се уплашили от техния трясък. В редовете им настъпило безредие.Тогава,Самуил повел народа си и с подкрепа на Бога, разбил неприятеля.

Така, Самуил освободил  народа и взел да го управлява. Разрешавал справедливо всякакви препирни. Обикалял от града на град и проповядвал.Всички го обичали и уважавали.

 предостави: Мария Герасова