Смятаме, че версията засяга спасеното потекло от княжеството Ману (=Мъдрост) от Атлантида (=Божията (ида) Бащина (Ат) Земя (лант), което се заселва на Балканите и създава ПРОТОТРАКИТЕ. Съвременната наука още използва за последната отбелязана група от племена термина индоевропейци, който е изключително неточен.
ТЕРМИНЪТ „ИНДОЕВРОПЕЙСКИ“ трябва да отпадне, първо, като неточен, и второ, защото назад до IX хил. пр. Хр. не намираме данни това население да е живяло компактно, за да търсим негова прародина. Ето някои съществени виждания по този въпрос на добили популярност учени: „Основният извод от нашата работа, отнасяща се до прародината на индоевропейците, е, че тя се е намирала не в Централна Европа и не по Северното крайбрежие на Черно море, а в северната част на Западна Азия, южно от Закавказието и северно от Централна Месопотамия“ (Гамкрелидзе, Т., Иванов, В. Индоевропейският език и индоевропейците. М., 1981).
„В действителност допускаме, че централното ядро на ареала на общоиндоевропейския език се е намирало между Карпатите и Балканите, да кажем, до дунавските Железни врата…“ (Дяконов, И. М. О ПРАРОДИНЕ НОСИТЕЛЕЙ ИНДОЕВРОПЕЙСКИХ ДИАЛЕКТОВ. – В: От Египта до Китая. М., 1998, с. 478).
Този термин обаче не е нещо стойностно в историографията и поради още няколко важни причини. Първото, което противостои на разглежданото определение, е придвижването на старите племена. Част от ПРОТОТРАКИТЕ (=ПРОТОБЪЛГАРИТЕ) се заселват и в района на днешна Северна Индия, което от само себе си би трябвало да обърне названието и то да звучи ЕВРОИНДИЙСКИ (на първо място поставяме носещите културата, а на второ – племената, които я приемат, и района, където тя се реализира). Но и този термин не е точен. Дедите ни (ПРОТОБЪЛГАРИТЕ) се заселват първоначално из почти цяла Азия, Горен и Долен Египет, Междуречието и двете Америки, като Северна Индия съвсем не е най-свещената земя от техните нови поселища, за да я включваме в термина. По този начин ние омаловажаваме другите региони, където дедите ни са помогнали да се създаде също много висока култура. Според нас ИНДОЕВРОПЕЙСКИ трябва да се замени или с ПРОТОТРАКИЙСКИ, или с ПРОТОБЪЛГАРСКИ.
3. Основната група от ПРОТОТРАКИТЕ, която съхранява познанието за ГОСПОД БОГ и създаването на Вселената, са БРИГИТЕ. В свое сведение Херодот предлага версията как египетският фараон Псаметих открил, че фригите са най-древните от хората, а фригите са отделили се в Мала Азия БРИГИ:
„2. Египтяните, преди Псаметих да им стане цар, смятали, че те най-напред се били родили на Земята. След като Псаметих се възцарил, пожелал да узнае кои са се родили най-напред, и оттогава египтяните смятат, че преди тях били фригийците, а те – преди всички останали. В желанието си да узнае кои се били родили най-напред Псаметих не смогнал да намери никакво друго средство и затова измислил ето това. Дал на един овчар две новородени деца от случайни родители да ги отглежда на кошарите, като му заповядал следното: никой дума да не продумва в тяхно присъствие; да стоят сами в пуста колиба и в определен час да им водят кози; когато ги нахрани с мляко, да свърши и другите работи. Псаметих наредил да се изпълни този план, защото искал, като отмине времето на безсмислените звуци, да чуе коя дума децата най-напред ще произнесат. Това и станало. Един ден, когато станали две години, откакто овчарят изпълнявал плана на Псаметих, той, отваряйки вратата, чул на прага как и двете деца, след като паднали пред него с протегнати ръце, изрекли: „Бекос“. Тогава първия път овчарят нищо не рекъл. Но понеже често ходел да се грижи за децата, много пъти чул тази дума и накрая обадил на господаря си, а Псаметих му заповядал да доведе децата при него. Чул ги и той и се поинтересувал кои хора казват „бекос“ и на какво. Узнал, че фригите викат така на хляба. Ето така, преценявайки по тази работа, египтяните приели, че фригите са по-древен народ от тях.“ (ХЕРОДОТ (V в. пр. Хр.). История. КНИГА ВТОРА. ИСТОРИЯТА НА КАМБИС. Част I. София, с. 107. Превод на български: Петър Ангелов Димитров. Преводът е направен по френското издание Herodote Histoires – Livres IV – IX, texte etablie et traduit par P. H.-E. Legrand, Paris, 1949–1968; и английското издание Herodoti Historiae. Rec. Carolus Hude. Editio aitera. Tomus posterior. Oxonii (s.a.).)
4. Това племе предава познанието за Господ Бог и сътворението пръвоначално сред всички ПРОТОТРАКИ.
5. През VI хил. пр. Хр. (5505 г. пр. Хр.) става т.нар. „Черноморски потоп“, който от сладководното дотогава езеро прави солено море.
„Тогава някои селища в Тракия и в басейна на р. Арда изглежда били сполетяни от пагубни бедствия, които прекъснали тяхното съществуване“ (Пейков, А. Фрагменти от безписмена Тракия. Пловдив, 1999, с. 84).
Нивото на световния океан е било повишено вследствие на изместването на земната ос от по-бързото топене на ледовете по старите полюси в сравнение с бавното заледяване на новите – ТЕОРИЯТА НА ПРОФ. ЧАРЛЗ ХАПГУД, според когото: „През последните двайсет години в тази нова област на палеомагнетизма бяха извършени огромно количество изследвания, които разкриха удивителен факт – позицията на географските полюси се е променяла поне 200 пъти през геоложката история и не по-малко от 16 от тези промени са настъпили през последния геоложки период – периода на плейстоцена.
Отачало се смяташе, че различните позиции на полюсите могат да се обяснят с хипотезата за разделящите се континенти, но постепенно стана ясно, че, докато много местоположения се обясняват по този начин, за много други той е невалиден. Геолозите трябваше да приемат извода, че освен движението на континентите е имало и разместване на цялата външна обвивка на Земята – литосферата – над меките слоеве магма под нея. Подобни размествания биха довели нови земи в полярните области. Причините за това все още са обект на догадки и изследвания, но те вероятно са резултат на дисбаланс при движението на магмените течения под земната кора.
В книгата си The Path of the Pole описвам по-подробно резултатите от тези изследвания и представям доказателства за три размествания на земната кора през последните 100 000 години. Според моята интерпретация на доказателствата през последната ледникова епоха заливът Хъдзън се е намирал на Северния полюс, като по този начин обяснявам самата ледникова епоха. Ледената шапка на Северна Америка е покривала около 10 362 700 кв. км и е отразявала топлината на Слънцето обратно в Космоса, създавайки огромен хладилник; духащите от него студени ветрове са преминавали през тесния Северен Атлантик и са създали по-малка ледникова епоха в Европа, заледявайки Скандинавия, много от планините на Британия и други планински региони в Европа…
Според моето тълкувание на много радиовъглеродни и други доказателства преди около 17 000 години (15 000 г. пр. Хр.) започва голямо разместване на земната кора. Това движение, разбира се, е било бавно и е приключило чак след 5000 години. Северна Америка, а след нея и цялото западно полукълбо се преместило на юг, а източното полукълбо – на север. В резултат на това голямата ледена шапка на Северна Америка се разтопила, докато Северен Сибир попаднал в зоната на големия студ. Тази теория успешно обяснява не само края на ледниковата епоха в Северна Америка и Европа, но и отдавнашната загадка за голямото количество измръзнали животни, намерени в сибирската тундра. Антарктида също е била засегната от това движение на земната кора. Тя попада в Полярния кръг. Когато Северният полюс е бил в залива Хъдзън, Южният полюс вероятно се е намирал в океана край Уилкс Кост, т.е. на по-голямата част от континента не е имало ледове. Разместването на земната кора поставя континента в днешното му положение, точно посредата на Южния полюс, което води до широко разпростиране на ледените формации, съществували дотогава. По същото време, разбира се, изчезването на северноамериканската ледена шапка и последвалото затопляне на Атлантическия океан довели до постепенното стопяване на глетчерите в Европа“ (Hapgood, C. Maps of the Ancient Sea Kings. c. 174–177).
Силно земетресение разкъсва връзката между Европа и Африка, образувайки Гибралтарския проток. През него водите на Атлантика нахлуват със страшна сила и достигат Черноморското езеро, като унищожават Дуранкулашката неолитна култура, потапят пирамидалните съоръжения край полуостров Крим (до Севастопол) и принуждават носителите на прототракийската култура в по-голямата си част да емигрират към Азия, северно от Черно море. Групата, която емигрира, са прототраките витини, поселени дотогава северно от Северозападна Стара планина. Тяхното основно племе са хоните (=живеещите по северния склон на планината; планинците от северния склон; духовноиздигнатите от северния склон). Преди да заселят почти цялата южна част от Сибир, от Японско море до Урал, от тях се отделя през проходите на Кавказ една група, която създава Елам. Хоните в Азия са известни като хуни. Друга тяхна племенна група създава културите Мохенджо Даро и Харапа. По тази причина последните две култури са пълно подобие на Еламската.
6. В лекция през 70-те години в СУ „Св. Климент Охридски“ индуският лингвист проф. Рама Каушик определи Чипровският камък за най-старият санскрит в света. Той е от времето на споменатия потоп и е издялан на камък от местна скала. Изводът е, че хоните са занесли санскрита от Балканите към Индия.
7. Омуртаговият камък, който е унищожен, не дава пълна информация за съдържанието си, защото още преди частичното му разчитане текстът е бил погубен.
И тук нека направим нова ретроспекция към потъването на Атлантида, което е станало през 11 838 г. пр. Хр. До този извод стигнахме, като се възползвахме от изчисленията на българския учен Борис Рогев, който скоропостижно се спомина след издаването на труда си. Като цяло книгата му има много слабости. Два момента от нея обаче са изключително ценни с научните си попадения и именно тях ще използваме в следващите наши разсъждения.
Според Б. Рогев най-продължителният цикъл в слънчевия български календар е 6328 ГОДИНИ. Той достига по много особен начин до тази цифра. Намираме за най-неоспорим факт, подкрепящ това виждане, цитираният от изследователя Омуртагов надпис, който за съжаление, както вече споменахме, е унищожен. Ще го представим така, както го е предал нашият изследовател: „…Името е (…) Годината на появата на истинския Бог бе 6328. Пренесоха се жертва и се заклеха за (…) книгите“ (Рогев, Б. Астрономически основи на първобългарското летоброене. С., 1974, с. 84). Многоточията, които авторът поставя в текста, са части от него, които са били унищожени още по времето, когато е писал книгата си. За съжаление този български учен не е успял да забележи, че, когато дедите ни упоменават някакво свещено събитие, свързано със света или с тях самите, и посочват голям годишен период, който ги разделя от това събитие, то този цикъл най-вероятно е кръгъл период от нашето летоброене. Застъпваме тази теза, защото в други прото- и древнобългарски текстове, в които също се споменава за някакво свещено събитие, почти винаги към него е засвидетелстван голям цикъл от слънчеви първобългарски години. Това не се е правило само за да се фиксира събитието, а и защото дедите ни са спазвали принципа на познанието и са вписвали само тогава годишни цикли, когато те са изпълвали своята завършеност. Такъв е случаят с Омуртаговия надпис.
Другото важно разсъждение на Рогев е начинът, по който достига с изчисленията си до този годишен цикъл. Астрономът използва при пресмятанията си Питагоровите възгледи по геометрия, които обаче са древноорфически (прототракийски=протобългарски). Оттук, несъзнателно използвайки геометричната функция, която ползват при изчисленията си и протобългарите, Рогев е стигнал до действително съществувал протобългарски цикъл от слънчеви години, равен на 6328 години.
Тъй като целта на подготвените разсъждения не е да разглеждаме древнобългарския календар, само ще отбележим няколко важни факта, произлизащи от него. Първият от тях е новият термин, който предлагаме и извеждаме от функциите на календара, а именно ПЕРИОД НА ПРЕДЗНАМЕНОВАН КАТАКЛИЗЪМ (ППК). Засега само ще отбележим, че на определени цикли според нашия календар се случват гибелни катаклизми на различни части от Земята.