КЛЮЧЪТ НА ПЪТЯ КЪМ ЗНАНИЕТО

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

След като разгледахме книгата Загадки на най-древната история от Ал. Горбовски, открихме няколко много важни години, свързани с въпроса за древността на познанието: „Византийският историк Снелиус съобщава за някакви старинни записи, наричани „Древни хроники“, които египетските жреци водели уж в продължение на 36 525 години. А Диоген Лаертски, гръцки историк, живял през III в., твърдял, че египетските жреци пазят записи, които стигат до 48 863 години преди Александър Македонски“.
За да покажем как се изчисляват тези дати според нашето летоброене, ще направим още едно уточнение. Най-малкият период, съдържащ единична година според древнобългарския календар, е 1 година 198 дни 21 часа 30 минути и 53,8848 секунди. Също трябва да отбележим, че при изчисляването на древни дати са влизали освен целите големи цикли от 6328 години, задължително и един полупериод на цикъла и един дробен цикъл. По този начин към цели 5 цикъла (=31 640 години) прибавяме полупериод от 3164 години и един една шестнайсета период от 395,5 години. Към сбора добавяме и началната година на египетското летоброене (1322 г. пр. Хр. според Горбовски). Така достигаме до 36 521,5 години преди Христа. Годините, които предлага Снелиус, са 36 525. От една страна, е доказано, че според различните календари може да се получи 3 години разлика при измерването на по-продължителни периоди, от друга – всеки разбира, че за изчисление на няколко десетки хиляди години несъответствие от 3,5 години не означава нищо. Освен това 3,5 години е специален период от православна гледна точка. Христос е проповядвал 3 години и половина, след което е разпнат, а после възкръснал. Второто пришествие ще настъпи 3,5 години след злодейството на Антихриста. Тракийският Залмоксис, който е и един от небиблейските предобрази на Христос, също е пребивавал в своето подземно жилище 3 години и половина и чак след това е излязъл при своите последователи. В протобългарската ведическа литература енергията кундалини се навива 3,5 пъти върху фалоса на Шива. 3,5 е половината на седмицата, а тъй като започнахме разсъжденията си със сведения за Атлантида, сме длъжни да отбележим, че всичко, което изграждали там, било двойно.
Но да продължим с другата година, представена от Диоген Лаертски. Към седем цели първобългарски цикъла (=44 296 години) прибавяме един полупериод от 3164 години и един една пета период (=1054,66 години). Към сбора прибавяме още един малък първобългарски цикъл и получаваме 48 861,553 години, които трябва да се отброяват от Александър Македонски назад. Както твърди Д. Лаертски, „египетските жреци пазят записи 48 863 години преди Александър Македонски“. Виждате, че този път разликата е само 2,5 години.
Както са установили много учени, шумерите са знаели, че прецесията е ставала на 25 920 години. Нашите изчисления доведоха до малко по-друг цикъл – 25 920,689 години. Сами си направете извода колко са точни изчисленията според древнобългарския календар, който са ползвали и шумерите. И тъй като отново се спряхме на този протобългарски клон, ще разгледаме още един важен въпрос, свързан с тях.
За да се разбере, че шумерите, както и другите наши предци, са действително наследници на атлантите от княжеството Ману, ще разгледаме шумерския СПИСЪК ОТ ЛАРСА, който се е съхранявал от (принадлежал на) местните монарси. В него са назовани 10 царе. Според нас по-точно е да се разглеждат като десет царски династии, управлявали под названията на най-знатните си владетели преди потопа от 3266 г. пр. Хр. Посочена е продължителността на тяхното царуване. Различни автори я изчисляват между 10 000 и 60 000 години. Използвайки първобългарския начин на изчисление, ще предложим най-реалната година за княжеството Ману-Атлантида според шумерския документ. Списъкът приключва с думите: „След потопа царуването бе дарено свише“.
Ако разгледаме Платоновия разказ за Атлантида, ще забележим, че и той споменава за 10 царства и 10 царе. Според шумерския списък Утнапищи (=БЪЛГАРСКОТО СЛЪНЦЕ) е последният цар преди потопа (3266 г. пр. Хр.). В акадския вариант името е познато като Зиузундра (=Зиусудра=Зиези). Седми поред е бил Енох. За него се е смятало, че е бил човек, вещ по въпросите, свързани с Бога, и първият, който извършил пророчества. Ветхият завет споменава, че „вървял заедно с Бога“, а според по-късни (спорни като авторство, но все още приписвани без доказателства на древните юдеи) текстове, бил отведен на небесата, без да умре. Последните сведения насочват към споменавания на есеите (една от шумерските духовни общини, които се отделили от град Урук към Мъртво море), че древните атланти са разполагали с летателни съоръжения. Интерес представлява и застроителният план на град Ур, който с прекараните си канали и места за акостиране на кораби изключително точно припокрива описанието, оставено от Платон за Атлантида.
Много историографи пишат за внезапната поява на високоразвитата цивилизация на шумерите в Междуречието. Последните обаче не са племена, а духовни общини, които се кланят на Бога чрез различни небесни икони. Също така устройството на страната, в която са извършвали своите ритуали и молитви, е установено от групата на хоните. Това са техни родственици, които ги оставят в уединение между двете големи реки Тигър и Ефрат, построявайки им и съоръжения (градове, пътища, зикурати и др.), които да са им от помощ в тяхната духовна дейност. По този начин много археолози се объркват, че в Средна Азия хоните създават месопотамска култура в готов вид. Тук ще предложим нашия най-коректен термин по въпроса, който смятаме, че трябва да замести всички тези погрешни схващания. И в Междуречието, и в Средна Азия е създадена протобългарска култура в готов вид.
Фактът, на който се спират най-често археолозите, е, че тази високоразвита култура се появява изведнъж. Този извод води до две много важни разсъждения:
Първо, културата е на много високо равнище, което показва, че върху нея е работено с хилядолетия.
Второ, тези наши предци са дошли с културата си от друго място. Вече отбелязахме, че по-ранният Черноморски (Адамов) потоп (5508 г. пр. Хр.) е принудил част от тях да се изселят от района на Балканите и Северното Причерноморие.
Връщайки се отново към годините, отбелязани в списъка от Ларса, можем да предложим още една наша хипотеза. Знаем, че Утнапищимовият потоп е станал през 3266 г. пр. Хр. Продължителността на царуването на представените в документа династии е между 10 000 и 60 000 години. Тъй като не можем да разглеждаме всяка една година от този промеждутък, то ще се спрем само на най-краткия и най-дългия срок, който изследователите предлагат.
Ако към 3266 г. пр. Хр. прибавим 10 000 години царуване, ще получим 13 266 г. пр. Хр., т.е. две хилядолетия преди края на Атлантида, когато тя е била в своя разцвет. Струва ни се обаче по-вероятен другият предложен срок на управление. Като към 60 000 години прибавим тези 3266 г. пр. Хр., получаваме 63 266 г. пр. Хр.
Вземайки предвид установената кръгова (наречена цяла), свещена първобългарска година (цикъл), представляваща 6328 обикновени, слънчеви български години, умножени по 10 кръга, достигаме до 63 280 години. Така получаваме разлика между двете цифри от незначителния порядък от 14 години. Изрично обаче още в началото на тези разсъждения споменахме, че използваме при изчисленията само двете крайни години, предлагани от шумеролози астролози. Освен това в контекста на десетки хиляди години един период, по-малък от 14 години, ни се струва незначителен. Искаме накрая да изясним защо използвахме 10, а не 12 цикъла, както може би е по-редно на пръв поглед. Десет са династиите, които са управлявали, според списъка от Ларса. Нашата хипотеза е, че всяка една династия има предоставен един първобългарски цикъл от 6328 години за управление. Всъщност става въпрос за династии от Атлантида насам, които не са точно шумерски, а до един момент са атлантски, после – протобългарски, и накрая, при Утнапищи (=БЪЛГАРСКОТО СЛЪНЦЕ) (българското=пищим<бехтим, слънце=утна<уту) управляващите династии носят самосъзнанието за Духовноиздигнати мъдреци или Бълги (все още нямаме арийско самосъзнание, затова в названието липсва ария). В акадския вариант на името Зиусудра преводът е ДУХОВНОИЗДИГНАТИЯТ, или отново можем да кажем БЪЛГАРИНЪТ.
И за да приключим въпроса с изчисленията, ще се върнем отново на Омуртаговия надпис. Между 5510 и 5508 г. пр. Хр., както сочат изчисленията от поместената година в надписа, за дедите ни се е появил истинският Бог. Най-вероятно това е акт на сключване на завет между Бога и протобългарите, който е носил названието ВЕХТИ (<БЕХТИ>БЪЛГИ>БЪЛГАРСКИ) ЗАВЕТ. Две години след него става т.нар. от нас Адамов потоп. Предполагаме, че при сключването на този завет Бог е предупредил дедите ни за предстоящия катаклизъм, а те (предимно от хонската група протобългари) се преселват в по-високопланинската и защитена по този начин от евентуално наводнение Мала Азия.
Използвайки други изчисления на този наш учен, стигнахме до извода, че Черноморският (Адамовият) потоп е траел 3 години. Този период получихме, след като от 6328 първобългарски години извадихме 823 години (защото толкова години след Христа е било дадено първото сведение за появата на истинския Бог, което се използва в Омуртаговия надпис) и получихме 5505 г. пр. Хр.
Според летоброенето на поп Йовчо, както и според византийското християнско летоброене 5508 г. пр. Хр. е началото на Адамовата епоха, описана в Библията.
Вземайки годината на сключения завет между Бога и хонската група протобългари, прибавяйки към нея още един голям български цикъл от 6328 години, получаваме 11 838 г. пр. Хр. Хипотезата ни е, че това е краят на Атлантида и началото на българската епоха, за която Висшият Бог, наречен в раннобудисткия ръкопис от Лхаса РА-МУ, казва на загиващите атланти: „Всички вие ще умрете заедно със слугите и богатствата си и от пепелта ви ще възникне нов народ. Ако и той забрави, че е по-висш, защото допринася, а не защото се възползва, ще го сполети същата участ“. Доколко изчисленията за годината на потъване на Атлантида са верни, можем да съдим и от вижданията на още един голям учен в тази област: „Бреговата линия, намираща се на дълбочина 38 метра, е била залята от водите приблизително преди 13 000 години, а бреговата линия на дълбочина 30 метра – преди 11 800 години“ (Кондратов, А. Великият потоп – митове и реалност. С., 1985, с. 245–246).
Според древнобългарския календар, обявен от ЮНЕСКО за най-точен в света, годината, когато се явява Бог на прототраките, е 5508 г. пр. Хр., т.е. той предупреждава предците ни за предстоящия потоп. Поради това те изоставят културата си и се изселват, за да се спасят. С преселението им завършва Адамовата епоха.
8. Обнародвали сме термина Адамова епоха, защото Адам не е един човек, а цяло потомство от поне пет хилядолетия.
За изключително неправилни, както вече отбелязахме, смятаме изрази както от рода на индоевропейски, така и на индоирански. Използваме като много по-точни ПРОТОТРАКИ, който е времеви генезисен термин, и ПРОТОБЪЛГАРИ, който се отнася за същото население, но е времеви духовносемантичен термин.
Искаме да обосновем и един напълно нов термин, който сме изградили на базата на формиралото се самосъзнание за българска принадлежност. Касае се за ИДЕЯТА БЪЛГАРИЯ, чието обосноваване ще започнем с разсъждения за някои ситуации в науката, продиктувани от възгледи на Стивън Хокинг: „Какво би направил човек, когато открие, че е допуснал подобна грешка?“ (става въпрос за неправилно интерпретиране на научни проблеми; К. К.). Някои никога не биха си признали, че са сбъркали, и биха продължили да търсят нови, често взаимно изключващи се аргументи в своя подкрепа – както Едингтън се противопостави на теорията на черните дупки. Други ще твърдят, че преди всичко никога не са поддържали неправилния възглед или, ако са го подкрепяли, то е било само за да покажат, че е несъстоятелен. На мен ми се струва много по-подходящо и по-малко смущаващо, ако публично признаете грешката си. Един такъв добър пример е Айнщайн, който нарече космологичната константа, въведена от него при опит да изгради статичен модел на Вселената, най-голямата грешка в живота си“ (Хокинг, Ст. Кратка история на времето. С., 1993, с. 149).
За съжаление по-голямата част от днешните историографи капацитети са от първите две групи, посочени от Ст. Хокинг. Но и ние трябва да ги разберем. При положение, че цял живот в поредица научни трудове са защитавали едни хипотези, ако накрая признаят, че са сбъркали, практически зачеркват уж смисления си живот.
По-тъжна е ситуацията с младите, които виждат грешките си, но от себелюбие не говорят за тях, а продължават да ги преповтарят в новите си книги.
Този увод ни бе необходим, за да можем да обосновем защо е наложително да бъде въведен терминът ИДЕЯТА БЪЛГАРИЯ (да не се бърка с Българската идея). Това понятие ще използваме, когато разглеждаме културите и митологиите, разнасяни по света от прото- и древнобългарите.
Както упоменахме вече в една статия, ИДЕЯТА БЪЛГАРИЯ е предначертаност или закодираност в духа на хората, които я разнасят. За да стигнем до нея, трябва да се върнем назад в историята, още по времето на АТЛАНТСКАТА ЕПОХА. Ситуирахме тази епоха до края на XII хил. пр. Хр. Науката предлага различни варианти за края на континента държава. Всеки един от тях обаче води до промяна на полюсите на планетата ни, поради което се е променила и посоката ù на въртене, а времето за един кратък период за живите същества е започнало да тече назад (незвисимо че от психологическа гледна точка времето има само положителна посока).
Във връзка с връщането на времето ще отбележим и отделни виждания на теософи и окултисти, разглеждащи развитието на човечеството по следната схема: Младите хора се превръщат отново в зародиш, след което изчезват. По-старите се подмладяват. Починалите отдавна се разпадат в земята, тъй като времето тегли материята им (в случая телата им) към излизане от гробовете, а със същата сила, но в обратна посока, душата се стреми към прераждане. Костите се разпадат в земята, а душата временно не може да се прероди, тъй като през този период липсва генетичен материал (зародиш), в който да се всели. Нашите предположения са малко по-опростени. Според тях подобни катаклизми, повторили се неколкократно във времето, са довели до генетическа трансформация на живите същества. Затова първият човек може да е бил питекантроп, при подобен катаклизъм да се е видоизменил в кроманьонец, а при следващо обръщане на земното въртене да е добил вида хомо сапиенс. Смятаме обаче като най-реална промяна появата на хора гиганти в екваториалната област. Там гравитацията е най-слаба и в един момент на временно спиране на въртенето на земята, преди да започне да се движи в друга посока, гравитацията почти се загубва и се стига до явлението гигантизъм.
Тъй като материята, която предлагаме, е прекалено тежка за възприемане, ще подкрепим вижданията си с още няколко примера.
В диалога на Платон Държавникът, водещият повествованието мистериозен персонаж, назован от автора Чужденецът, определя разглежданите дотук събития по следния начин:
„Чужденецът: Съвсем не. Имам предвид обръщането на залеза и изгрева на слънцето и на останалите звезди, които тогава са залязвали на това място, на което сега изгряват, и обратно – изгревът им е бил там, където сега е залезът. Но когато богът станал свидетел на Атреевото дело, той въвел в кръговрата им сегашния ред.
 автор: Константин Каменов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *