ТРОЯНСКАТА ВОЙНА – СБЛЪСЪК НА ДВЕ

Троянската война е вечен въпрос в историографията. Независимо, че Х. Шлиман откри развалините на едноименния град и доказа не само верността на Омировото произведение, но и състоялата се битка, споровете, от различен характер, продължиха да сблъскват противоположни мнения. Можем да кажем, че битката продължава във времето и в повечето случаи целта на противоборстващите страни е да докажат, че древните герои, взели участие в конфликта на малоазийския бряг, са техни предци. Особено силно тезата се поддържа от гръцката историография. Но, когато се прегледат в съвкупност “Илиада”, “Одисея”, археологията и още няколко спомагателни науки, се разкриват съвсем други събития, генезис на героите, символики и за какво всъщност се е водила великата битка.
    Много от изследователите на епоса започват от мотива за откраднатата Елена, заради която извеждат и основната причина за започването на войната. Битката за Троя няма много общо с това, което ни е известно от запазеното художествено произведение. То се дължи на няколко много важи факта.
    Първо – късният запис, по който са направени всички следващи преписи и при промяната на който основна заслуга имат Ономакрит и Пизистрат.
   …Второ – но не по-маловажно като факт е, че Троянската война е изцяло тракийско събитие, докато по-късните изследователи изтикват на преден план елините, които по това време дори не са мислили да са се зараждат.
    Третото – Елена не е била първопричина за подобен конфликт. От древнотракийското словосъчетание, КРЕПОСТТА ИЛЕОН, малко по малко по време на древноелинските преписи на текста се е стигнало до подмяна на понятията , неправилното им тълкуване и преиначаване. Така от KALA (=КРЕПОСТТА) (E) ILION (=ТРОЯ) постепенно добива старогръцкия вариант KALA (=хубост) ELIE (=Елена) или хубавата Елена.
    Всъщност битката не е за открадната принцеса, а за принесен център на царска власт, която е била съсредоточена между Дарданелите в Илион.Както вече проучихме и доказахме, в друго наше изследване, от древни времена носовките са също тракийски, затова възприемаме ОН като голяма носовка и по логиката на нейната промяна й придаваме следващата звукова стойност – Ъ. Така в развитие названието на града би придобило името ИЛИЪ. Не трябва да забравяме обаче, че Троя е обявявана за Божия град, а Св. Илия в нашата иконография е изобразяван като Бог в колесница, явяващ се от облаците. От друга страна названието ТРОЯ се превежда като (СТРАНА; ЗЕМЯ) (=ИЯ) (на) (ТР=) ТРИЕДИННИЯ БОГ. Освен това неин основател е един от внуците на тракиеца Дардан, а именно Ил.
    И тъй като започнахме с красавицата Елена, трябва да отбележим, че още ПЪРВА ПЕСЕН ни разкрива съвсем други причини за вoйната. В началото Ахил разказва на майка си Тетида:”В поход към Тива свещена, град Етиенов, поехме…”(стр.34) Изследванията показват, че се касае за малоазийската, а не за eгипетската Тива. От молитвите на жреца Хриз към Агамемнон, се разбира, че ахейците са превзели едноименния град, намиращ се до Тива и носещ названието Хриз. Пак от думите на Ахил разбираме, че преди да стигнат до Троя ахейските съюзници плячкосват по някой “…град многолюден троянски.”(стр.22)От последното сведение установяваме, че Троя е била като столица на държава от родствени градове и както е известна в историографията, областта е съществувала под името Троада. А в съвкупност, всички тези факти ни показват, че ахейците са започнали една варварска, грабителска битка, с различни богати центрове, която, както вече отбелязахме, е нямало никаква връзка с Елена. По-нататъшната фактология в произведението също подчертава пиратската същност на ахейския съюз, но преди да развием темата искаме да обърнем внимание на един от героите в него и доблестната позиция, която той заема. Става въпрос за Ахил, който, пристигнал на троянския бряг, отказва да се бие с илионците, защото както сам се изразява:
   ”…Аз не съм тука пристигнал за копиеметци троянци, 
   с тях да се бия, понеже не са ми във нищо виновни. 
   Никога те не са грабили мои коне или крави, 
   никога те в плодородна и винокърмилница Фтия 
   жътва не са ми затрили, че нас ни делят непристъпно 
   низ планини гъстосенчести, пък и морето ехтящо.” (стр.28-29)
    В целия епос няма по-достойна позиция сред нито един от ахейските водачи.
    Когато разглеждат съюза на обсаждащите славната крепост, повечето изследователи използват за обозначаването им термините “древни елини” или “древни гърци”. Всъщност, в цялото повествование етнонимът “елени” се среща само три пъти. Тъй като записвачът на произведението, “изпято” през XII в. пр. Хр., е древноелинският шовинист Ономакрит от VI – V в. пр. Хр. Той извършва своето “дело” по заповед на другия такъв шовинист Пизистрат. Това обаче се случва през V в. пр. Хр., т. е., близо седем века след устното създаване на великия епос. Те са извършили много интерполации в произведението, които, в процеса на разсъжденията ще подложим на доказване. Най-фрапиращата фалшификация, при записването, е именно вмъкването на терминът “елини”. В XII в. пр. Хр. елини не са съществували и битката за Троя, както вече отбелязахме, е по-скоро битка за проливите между две групи, изповядващи два вида тракийска култура. Защитниците са пазещите тракийския духовен светоглед, а нападателите са опитващите се да го прагматизират. Ахейският съюз, който, често авторът нарича данайци, можем да кажем, че има и египетско генетическо разклонение на водачите, защото Данай, според митологията на елините, е внук на Бел, който е отгледан в Египет:”…Бел останал и царувал над египтяните. Оженил се за дъщерята на Нил – Анхиноя. И на него му се родили двама сина близнаци – Египт и Данай, а според Еврипид освен тях още Кифей и Финей. Бел заселил Данай да живее в Либия, а Египт – в Арабия…на Данай -(се родили;К.К.) петдесет дъщери…Данай се изплашил от синовете на Египт и по съвета на Атина избягал, съоръжавайки за първи път кораб, в който натоварил дъщерите си. Щом стигнал в Родос, Данай поставил статуя на Атина Линдийска. Оттам отишъл в Аргос, където тогавашният аргоски цар Геланор му предал царската власт.”(Аполодор;”Митологическа библиотека”; стр.54-55)
    Тази генеалогия се отнася само за някои вождове и то предимно за двамата братя Атриди, както и други живеещи по южните острови. Водачи като Ахил, Одисей, Аскалаф и Ялмен, Епстроф и Схедий, Аякс Теламонов, Елефенор, Ерехтей и Менестей Петоид, Нестор, Тоант, Протезелай и Подаркес, Евмел Адметов, Еврипил, Полипет, Гуней, Протой, са най-славните, неданайски, ахейски вождове. Някои от тях са имали земи в страната Ахиява (Асирия), но повечето са разполагали с имения и владения около Пелопонес и по Егейските острови. Самият полуостров е по името на фригийския цар Пелопс. Като цяло, заедно с островите, това е част от ареала на тракийската пеласгийска група и споменатите вождове са управлявали подплемена именно на тази общност. Според Страбон:”4.Създаването на подобен род митически разкази способства за смесване на днешни племена и плодородни земи по тази страна на река Халис, особено пък по морското крайбрежие. Затова тази страна се подлагала от различни места на нападения и през цялото време от страна на племената от противоположния континент, или пък съседните народи се нападали един друг. Нахлуванията и преселенията се случили главно в епохата на Троянската война и след това време, когато варварите и гърците били завладяни откровено от някаква страст към завладяване на чужди земи. Впрочем такива явления имало и до Троянската война. Нали и тогава съществувало племето пеласги, така като и кавкони и лелеги. Както аз вече казах по-горе, в древността те често се движили по разни места на Европа. Тези племена Омир изобразява като съюзници на троянците, но не пришълци от противоположния континент. Разказите за фригите и мизите се отнасят към времена по-древни от Троянската война. Съществуването като разделени на 2 части ликийци предизвикват догатка за това, че те са от едно племе, като че ли троянски ликийци или пък ликийци, живеещи край Кария, които колонизирали земите на други две племена. Може би, това същото да е вярно и за киликилийците, защото те се делят на 2 групи. Обаче ние не можем да дадем доказателства от този род за това, че днешните киликилийци са съществували още до Троянската война. Все пак, можем да признаем, че Телеф е дошъл зедно със своята майка от Аркадия. Когато той благодарение на брака на майка си се сроди с Тевтратом, оказвайки му гостоприемство, него започнали да считат за царски син и той унаследил властта над мизите.”(Страбон;“ГЕОГРАФИЯ”;книга XII; глава VIII) 
    Сравнявайки двете сведения стигаме до извода, че пеласгите са населявали цялото Егейско крайбрежие на Европейската част, а също така и земи от малоазиатския край. Тази теза се оформи , тъй като Страбон отбелязва, че враговете на Троя са я нападали от противоположния континент(Европа;К.К.). Това са пеласгите, които влизат и оформят ахейския съюз, а другите, които се сражават на страната на илионците са от малоазийския бряг. Същевременно обаче пеласгите са в основата на йонийци, еолийци и, както пише Страбон:”дорийци, племе от къдрави пеласги.” Годините, когато се появяват, разглежданите термини, са много след Илионската битка.Освен това Страбон оставя още едно много важно сведение за пеласгите, сързано с Троянската война:
   “Менекрат от Елия в своето съченение “За основанието на градовете” утвърждава, че цялто съвременно йонийско крайбрежие започвайки от Микале, както и от съседните острови, в предходните времена населяваха пеласги. Лесбосците, обаче, твърдят, че те били подвластни на Пилей, когото поетът нарича господар на пеласгите; по неговото име и до днес планината в тяхната страна се нарича Пилейска. И хиосците наричат основатели на своите поселища пеласгите от Тесалия. Пеласгите били племе , постоянно номадстващо и много подвижно; то достигнало голямо могъщество и след това изведнъж пропаднало, в същотото време, когато станало преселението на еолийците и йонийците ( съставени от пеласги; К.К.) в Азия.“(Страбон;”ГЕОГРАФИЯ”;книга XIII; глава III)
    Що се отнася пък до йонийците ще предложим следният цитат, който най-добре охарактеризира обстановката при тяхното зараждане:
    “(94 ред)…Йонийците доставили сто кораба. Били въоръжени като елините. Докато живеели в Пелопонес, земята, която сега се нарича Ахайя, преди Данаос и Ксутос да били дошли в Пелопонес, те, както твърдят елините, се наричали пеласги айгиалеи, а по името на Йон, син на Ксутос – йонийци. Островитяните, въоръжени като елините, доставили седамдесет кораба; и те били пеласгийски народ, който по-късно бил наречен йонийски по същата причина, както и йонийците от съюза на дванадесетте йонийски града, дошли от Атина.”(Херодот;”История”;книга седма “Ксеркс срещу Елада”)
    От цитирания пасаж на БАЩАТА НА ИСТОРИЯТА, както отбелязахме, сме извадили едно от най- конкретните сведения за произхода на йонийците, а от цитата, който ще представим, изваден от книгата на БАЩАТА НА ГЕОГРАФИЯТА, пък придобиваме изключително ясна представа за създаването на еолийците:
   “2…дорийският диалект ние считаме за тъждествен с еолийския, защото всички гърци, живеещи извън Исма, освен атиняните, мегарците и дорийците, обитаващи около Парнас, още до днес се назовават еолоийци;…и атиняните се считали за нейни изконни обитатели, винаги владеещи една и съща страна, тъй като никой не ги изгонил от нея и даже не се е стремял да я завладее. Това обстоятелство, вероятно, без да се гледа тяхната малочисленост, послужило като причина за несходството на техния език и обичаи с езика и обичаите на другите гърци. От друга страна, еолийският елемент до такава степен преобладавал в областите отвъд Истъм, че в по-ранните времена населението от тази негова страна също било еолийско; след това еолийците се смесили с другите племена, тъй като, първо, йонийците от Атика завзели Егиал и, второ, Хераклидите довели със себе си обратно дорийците, основали Мегара и много градове в Пелопонес.”(Страбон; “География”; книга VIII; глава I)
    Предложените факти от Херодот и Страбон ни дават няколко много важни извода, от които правим следната аналитична схема:
    1.Атиняните са от пеласгите айгиалеи.
    2.Те никога не са се местили, което значи, че и пеласгите айгиалеи не са се местили.
    3.Пеласгите, бидейки впоследствие атиняни, са най-древни жители по тези земи.
    4.Дорийците са племе къдраво от пеласги.
   5.Езикът на дорийците е еднакъв с този на еолийците, което показва, че и те са пеласги.
    6.Четирите групи, които образуват древноелинската мисловност са еолийци (пеласги), дорийци (пеласги), йонийци (пеласги айгиалеи) и атици-колонизирани от йонийците ( или също пеласги айгиалеи с останало местно пеласгийско население).
    По времето след Троянската война микенците унищожили Минойската култура, според Х. Мелерш в “Минойският Крит”:”Краят дошъл всъщност с падането на Троя. Това събитие се датира приблизително към 1190г. пр. н. е. То е последната голяма проява на микенците – и ако наистина са им били нужни десет години, за да постигнат целта си, както разказва Омир, то тази проява е била донякъде зле организирана и не особено резултатна. Минойците, казва Омир, били едни от ония съюзници на великия, но глупав Агамемнон, които изпратили свой контингент в боя.”(Х.Мелереш; “Минойският Крит”; стр.176) Този автор отбелязва по-напред, че първоначалната гибел на тази високоразвита култура е вследствие на неколкократни земетресения, след което минойците – дорийци доунищожили културата им, като взели най-ценното от нея. Тук ще трябва да редактираме малко Мелерш, защото, както ни подсказват древните автори дорийците се появяват доста по-късно от микенците и то именно там, където са живели микенци. Последните обаче са унищожени. За да не бъде критиката прекалено голословна, отново ще цитираме Страбон, който се спира на тези събития:
   “10…след Троянската война, когато царството на Агамемнон било разрушено, могъществото на Микена отслабнало, особено след възвръщането на Хераклидите (дорийците;К.К.), защото Хераклидите, завладели Пелопонес, изгонили предишните владетели, тъй като тези, които владеели Аргос, владеели Микенците като част от цялото. В по-късни времена Микена била до основи разрушена от аргивяните, тъй като сега не може да се намери даже следа от градовете на микенците. Доколкото микенците претърпели такава печална съдба, то не следва да се чудим, ако някои градове, считащи се подвластни на Аргос, сега са изчезнали.” (Страбон;”География”; книга VIII; глава VI)
    За края на Микена и като цяло на ахейския съюз пише и Изабел Клок – Фонтаний:
    “Рухването на Хетската империя в началото на XII век пр. Хр. се дължи на серия от кризи, глад, предизвиканите от него преселения и вътрешни размирици, които се пренасят и в страните от Егея и Изтока: разрушени са Микена и други “ахейски” градове…”(Изабел Клок – Фонтаний; “Хетите”; стр.29)
    Версията за природни катаклизми (най-вече поредица от земетресения), които са унищожили големите култури в източното Средиземноморие отдавна има своите привърженици, а вече се подкрепя и от археологията. Интерес предизвиква и фактът, че Троя не е била превзета от ахейците, а е разрушена от земетресение. За разлика от ахейските градове, които напълно изчезват след тези, големи трусове, Троя и центровете от тракийския хинтерланд обаче се възраждат много бързо:
    “През XIII – XII в. пр. Хр. Източното Средиземноморие е разтърсено от десетки катастрофални земетресения. В науката този природен катаклизъм носи наименованието „земетръсна буря” и обхваща периода 1225 – 1175 г. пр. Хр. Трусовете събарят стените на Троя и Микена, съсипват блестящата минойска цивилизация. От това се възползват варвари от север, които нахлуват и унищожават някога цъфтящите градове. При тези земетресения е пострадало силно и светилището при Татул.После обаче то се е възстановило и през ранножелязната епоха (XI – VI в. пр. Хр.) продължава да функционира не по-малко величествено отпреди.” (Н. Овчаров. „Светилището на Орфей при с.Татул, Момчилградско”.Варна.,стр.13)
    Тъй като “Илиада” завършва с XXIV песен, без превземане на Троя, без Троянски кон, а с погребален ритуал за Хектор, то трябва да отбележим няколко пасажа в поемата, които намекват, че градът ще бъде разрушен от земетресение. На страница 231 Бог Посейдон е наречен ЗЕМЕТРЪСЕЦ, както на още няколко места в произведението. По определението, което ни оставя авторът, можем да гадаем за функцията на Бога през този период, но същевременно Омир дава още няколко важни податки към проблематиката. Първо – боговете обърнали течението на всички реки по планината Ида Троянска. Второ – Посейдон заплашва и двете враждуващи страни, че ще сравни становете им с пясъка на морето. И, трето – отново Посейдон казва, че ще огради Троя с планина. Все намеци за големи катаклизми, които могат да се породят от силни земетръси.
    Нека се върнем обаче към основната тема. Още с описанието на снаряжението (особено на куките, които са на корабите, пригодени за абордаж) на Ахейския съюз, авторът ни предлага възгледа, че тази група е скрепена на базата на пиратска клетва и се е подготвила за подобни действия още по море:
   “а пък ахейци, високо от своите кораби черни –
   мятаха копия дълги, наставени крепко с връх меден,
   пазени в техните съдове само за морските битки.”
    (Ил.XV; 387 – 389 )
    Ще разгледаме някои от племената, които участват към двете страни, за да уточним детайли по темата. В края на ВТОРА ПЕСЕНмежду стр. 55 и 64, като двайсет и първи водач на ахейските племена е отбелязан Ахил:
   “Тия, които живееха в мир в Пеласгийския Аргос,
   тия, които владееха Алос, Трехин и Алопа,
   плодната Фтия и мака Елада с жени най-красиви,
   тях мирмидонци, ахейци и елини всички зовяха,
   имаха кораби те петдесет със Ахила начело.”
    (Ил.II,681-685)
   “И тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби,
    и заедно с тях Ахил, синът на Пелей,
    и на Тетида, дъщерята на философа Хирон,
    водейки войска от хуни-българи-мирмидонци,
    на брой две хиляди и петстотин…”(Йоан Цецес; ГИБИ;т.X; с.104)
   “И така споменатият Ахил заминал
    заедно с Атридите, като водел своя соб-
    ствена войска от три хиляди души, 
    наричани тогава мирмидонци, а сега бъл-
   гари.” (Йоан Малала; ГИБИ;т.II; с.206)
   Именно за племето (мирмидонци), за което след години византийски автори ще пишат, че са българи (или хуни) в “Илиада” се среща едно от малкото упоменавания на термина елини. Защо смятаме, че това е късна интерполация на Ономокрит или някой от неговите следовници, ще ни подскаже следващият цитат от Тукидит:
    “Не по-малко доказателство за безсилието на хората в далечната древност е, според мен, също така и следното: до преди Троянската война Елада не била извършила нещо с общи сили. Аз мисля, че тя още не е носила това общо име и че това название изобщо не е съществувало до преди Хелен, сина на Девкалион, и че областите били назовани по името на отделните племена, най-вече по името на пеласгите. Едва когато Хелен и синовете му укрепнали във Фтиотида и другите градове започнали да ги викат на помощ, тогава тези племена вследствие на общуването си с тях започнали едно след друго да се наричат с името елини, въпреки че то дълго не могло да се наложи над всички. Най-доброто доказателство за това е Омир. Той е живял много по-късно от Троянската война и все пак никъде не е нарекъл всички участници във войната с общото име, а нарича елини само тия, които били дошли с Ахил от Фтиотида. Те били първите елини; останалите той назовава в песните си данайци, аргосци, ахейци.”(Тукидит;”История на Пелопонеската война”;книга първа;стр.28)
    Имайки предвид, че ахейският съюз участва съвместно в битките, то е безспорно, че терминът елини като общо понятие не може да се отнася за тях. Относно възможността да бъде отнесен към Фтиотида и мирмидонците, трябва да отбележим, че генетичната връзка (Хелен от времето на Девкалион) е доста по-древна от Троянската война и тя е вмъкната от автори с елинска мисловност, за да се създаде благородно потекло на тази отделила се от траките култура. А в случая с Фтиотида, е важно да се знае, че мирмидоните са по-близки до траките от хинтерланда, отколкото до пеласгийските траки, от които впоследствие ще се зародят елините.
    И след като споменахме мирмидонците, то трябва да обърнем внимание и на деветото племе във “Вождовете към троянската идея” описани във ВТОРА ПЕСЕН. Става въпрос за пеоните:
   “Водеше храбро Пирехъм пеонците с лъкове вити,
   с чест обитаващи град Амидон до широкия Аксий,
   който разлива води превъзходни далеч по земята.”
    (Ил.II;848-850)
    За тях също, носителят на панелинската идея във Византия Йоан Цецес, отбелязва:    
   “А пеонци са българите. Не вярвай на глупаците,
    да смяташ, че пеонците са различни от тях.”
    (ГИБИ; т.Х; с.105)
   Прави впечатление, че както мирмидоните, така и пеоните, живеят в един и същи ареал. Първите по-на юг, вторите по-на север. Само че мирмидоните са към ахейския съюз, а пеоните към троянския. И както много други тракийски племена и пеоните са се разделили на две. Отбелязахме вече ликийци, киликилийци, мизи, бриги-фриги, пеласги. Според Дион Касий разделението на две се извършва и в посока юг – север:”Тези (от траките), които живеят отсам реката (Дунав) и до земята на трибалите, се числят към провинция Мизия и се наричат мизи от всички освен от местните жители. Ония пък, които живеят отвъд Истър, са наречени даки, било че някои от тях са гети, било че са от дакийското племе, което някога е населявало Родопите.”
(Дион Касий;”Римската история”;LI 22, 6-8)
   Средновековният български текст “Книга за имената на селищата, извлечени от деянията на апостолите” отбелязва:
   ”(11.ред) Градовете и провинциите в Тракия и Илирик
   …Мизия (в Североизточна Мала Азия между Фригия и Витиня;К.К.) провинция в Азия, сега наречена Еолида. Има обаче и друга провинция със същото име при река Дунав. Има писатели, които казват, че от Европа са преминали мизи, бриги и хуни и че по тях в Азия са назовани мизите, фригите и витините.”
    (Е.Книга за имената на селищата, извлечени от деянията на апостолите)
    Също на две се разделят ализоните, като кавказката група се включва към Троянската коалиция:
    “Одий и с него Епистроф доведоха тук ализони
    чак от далечна Алиба, където сребро се добива.”
    (Ил.II.857-858)
   А що се отнася до пеоните от Аксиос (Вардар;К.К.) от тях в Мала Азия се отделят меоните. Промяната на П в М е вследствие на началното изписване на МП, което в дадени варианти може да премине в Б, в други в М, в трети в П.
    В най-общи линии това са сведенията за племената, които впоследствие ще участват и в създаването на българската мисловност.
А сега да се върнем към темата на разработката. Както вече отбелязахме, ахейският съюз е изповядващ т. нар. пиратска практика, за да достигне до някакво благоденствие. В противовес – троянската група се придържа към сакралната тракийска култура. За да докажем тезите си, тук ще предложим поредица от факти, които ги потвърждават. Започваме със сведенията свързани с обсаждащите крепостта:
   “Зная, че толкова много ахейци по брой надминават
   всички троянци, които града обитават.Съюзни 
   копиеборци те имат, от селища разни събрани.
   Тези мъже ме възпират и твърде ми пречат в стремежа
   Троя, града многолюден, да срина и в прах да превърна.”
    (Ил.II;129 -133)
    Думите на Агамемнон показват с колко скръб е пълно сърцето на предводителят на ахейците, поради единствения факт, че не може да разруши здравата крепост.
   В песен V вождът на аргосците:
    “Храбрият цар Диомед им разпрегна конете веднага,
   заповед даде на своите да ги откарат във стана.”
   (Това са конете на убитите братя-троянци Фегей и Идей;К.К.)
    (Ил.V; 25 – 26)
    Отново Диомед в песен XI пък:
   “каза и от колесницата смъкна Тимберий на земята,…
   (заедно с Одисей)
   Там колесница плениха с най-лични мъже от народа,…”
    (Ил.XI; 316 – 328 )
   Менелай пък убива Пизандър и:
   “…смъкна от него
   кървави бойни доспехи; на свойте другари ги даде.”
    (Ил.XIII; 600 – 601 )
   Тевкър смъква “медните пъстри доспехи” на ранения от него Имбрий в XIII песен.
    За да бъде представен като най-славен сред царете, доминиращата роля в свличането и заграбването на чужди доспехи и колесници е предоставена на Агамемнон:
   “…Пръв мощният цар Агамемнон
   от колесницата смъкна цар Одий, водач хализонски.
   С копие той го удари в гърба помежду раменете,
   То през гръдта му излезе, тъй както бе хукнал да бяга.
   Идоменей пък уби меониеца Феста, син Боров,
   Който тук беше пристигнал с войските от плодната Тарна.
   …Взеха му всички доспехи слугите на Идоменея.”
    (Ил.V; 43 – 48)
    Надпреварата в смъкване и „прибиране” на троянски доспехи, щитове и колесници се води като състезателна дисциплина между всички съюзници на Агамемнон, с изключение на Ахил. За мирмидонския владетел и неговата доблест вече писахме, но тук ще отбележим, че той има и най-хубавите доспехи сред ахейската войска. Другите двама със стойностни обкови са братята Атриди Агамемнон и Менелай, които обаче получават доспехите си като дар от остров Кипър, за това че ще се сражават срещу Троя:
   “Громко Атрид заповяда аргийци за бой да се стягат,
   сам си облече веднага блестящите медни доспехи.
   Първо на свойте пищяли той два наколенника сложи,
   хубави, опнати здраво, с токи от сребро закопчани.
   Върху гърдите си после защитната ризница тури.
   Някога в дар гостолюбен за спомен Кинир му я даде,
   тъй като стигна до Кипър великата вест, че ахейци
   щели със кораби в поход за бой да отплуват към Троя.
   Да угоди той на царя, предаде му тоя подарък:
   ризница с ивици десет от черна стомана вковани,
   двадесет светли оловни, дванадесет цели от злато.
   А пък от двете страни по три змея стоманеносини
   вият се чак до врата и напомнят дъгата, която
   в облак закрепя Кронид за поличба на смъртните хора.
   Метна си през раменете и меча, по който блестяха
   гвоздеи златни, а цялата ножница около него
   сребърна беше и плътно пристегната с ремъци златни.
   Грабна си щита нашарен, красив, всепокриващ и буен.
   Имаше десет бакърени кръга по края на щита,
   още се нижеха двадесет плочки оловни и бели,
   тъкмо в средата сияеше плочка от черна стомана.
   Щитният пъп увенчаваше свирепоока Горгона,
   гледаща страшно, а близо до нея – и Ужас, и Бягство.
   Беше към щита притъкната сребърна нишка със ремък.
   Дракон триглав, тъмносин се извиваше точно над нея –
   трите глави от единствена шия му бяха израсли.
   Четириобръчен шлем на главата Атрид си надяна 
   с гребен от конска опашка, която страхотно се вее.” 
    (Ил.XI; 15 – 42)
   И въпреки тези доспехи, след като погубва Ойлей, Агамемнон му смъква троянската броня, заедно с доспехите на убития преди това Биенор – водач на войските. И както обича да се изразява Омир, сравнявайки двата вида снаряжение на войските:
   “…че им смъкна доспехите пъстри.”
    (Ил.XI; 100 )
    И тук се разкрива отново един изключително важен момент, който показва великата разлика между Ахил и Агамемнон. Няма да предложа никакъв коментар към цитата, а само ще го предоставя на вашето внимание. Той говори сам по себе си:
   “Мощният цар Агамемнон в прахта ги остави убити (Ойлей и Биенор;К.К.)
   с лъснали голи гърди, че им смъкна доспехите пъстри.
   Тръгна напред, за да вземе живота на Ис и на Антиф…
   двама в една колесница. Колар извънбрачният беше,
   брачният, Антиф, се биеше смело, изправен зад него.
   Нявга Ахил ги плени, върза с върбови пръчки край Ида,
   гдето овцете пасяха, а после ги върна за откуп.
   Широковластният цар Агамемнон сега ги погуби:
   Иса удари със копие горе в гърдите, прободе
   Антифа с меч под ухото и от колесницата смъкна.
   Щом им засвлича обаче доспехите дивни, внезапно
   той ги позна – бе ги виждал при своите кораби леки,
   гдето ги беше докарал от Ида Ахил богоравен.”
    (Ил.XI; 99 – 112 )
    Но каква е разликата между ахейските и троянските доспехи се вижда, след като Агамемнон успява да убие героя Ифидамант:
   “Цар Агамемнон на място в прахта го уби и съблече,
   взе му доспехите дивни и с тях сред ахейците тръгна.”
    (Ил.XI; 246 – 247 )
    Самият факт, че той предпочита ифидамановите, пред описаните вече негови доспехи, показва колко по-стойностна, изящна и красива е била троянската торевтична изработка.
    В песен XIII двамата Аякси се нахвърлят като два лъва и те взимат доспехите на Имбрий, а главата му отсича Ойлит, заради Амфилах, убит от Хектор и като топка я хвърля в нозете на последния.
    За описаното дело на ахейците много важен е разговорът между Идоменей Критски и Мерион, който търчи да си взима ново копие. Идоменей му казва: 
   “Копия, колкото щеш! И едно ще намериш , и двайсет
   в мойта палатка, подредени във светлия кът на стената.
   Те са троянски, отнети от вече убити герои.
   Казвам, че аз се сражавам отблизо с мъжете враждебни.
   И затова притежавам във шатъра щитове кръгли,
   шлемове, копия много и ризници, хвърлящи блясък.”
    (Ил.XIII;250 -255 )
    Сякаш грабежите за ахейците са достойно дело, с което могат да се хвалят, затова разсъдливият вожд Мерион отвръща:
   “Също във моята шатра и в черния кораб аз имам
   много троянски трофеи, но близо не са, да ги взема.
   С право твърдя, че и аз не забравям военната доблест,…”
    (Ил.XIII; 257 -259 )
    Същевременно прави впечатление бедното снряжение на ахейските войски. Повечето от тях, предимно вождовете, са отбелязани с термина меднохитонни или носещи медни доспехи. Докато в XIII песен локрийците, водени от храбрия син на Ойлея, са представени с изключително бедно снаряжение и едва ли не без защитно облекло. От друга страна троянският съюз е предимно в обковани от сребро доспехи или брони покрити със сребърен обков. Когато пристига тракийската група от хинтерланда, водена от цар Резос, тя носи доспехи, които са обковани със злато, достойни само за боговете. По подобен начин са изковани и колесниците на троянския съюз. В противовес Омир ни е представил, че ахейците, не притежават колеснична технология.
    И докато за пиратската група не е отбелязан и ред относно уменията и́, свързани с писменост или език, както и с мистериалните практики, за троянският съюз картината е коренно различна. Не можем да кажем, че Омир е бил симпатизант на илионците и по тази причина е представил нещата в такъв аспект. Освен това вече отбелязахме, че повечето от песните са записани от Ономакрит столетия по-късно през елинската епоха. По тази причина можем да считаме фактите почти за действителни. В “Илиада” не е скрит факта, че на дървени плочки троянците са записвали съобщения до съюзниците си от вътрешността на Мала Азия, които последните разчитат:
   “…И нечувана ярост обхвана цар Прета.
   Все пак той имаше страх и не смееше да го погуби (Белерофонт;К.К.),
   но го изпрати във Ликия, даде му гибелни знаци.
   Прет вписа в табличка сгъната ред смъртоносни заръки:
   щом я покаже на тъста му, сам да погине от него
   Белерофонт. Той потегли за Ликия с божия помощ.
   Благополучно пристигна до Ксант бързотечен ликийски.
   …
   Ала когато изгря и десета Зора розопръста,
   царят попита младежа и знака поиска да види,
   който му носи от Прета, от зетя далечен и верен.
   Щом като царят получи прокобните знаци на зет си,
   Белерофонта изпрати да смаже химерата грозна,
   от боговете родена, а не от предходните хора:…”
    (Ил.VI; 166 – 180 ) 
   От този цитат веднага се натрапва аналогията с дървените таблички на Орфей, за които Еврипид е пределно точен:
   “Хор. Аз и чрез музите се възвисих, и с твърде много учения се занимавах, но не намерих нищо по-силно от съдбата, нито някакъв лек в тракийските таблички, на които е написано Орфеевото слово, нито лекарства, които Феб даде на Асклепиадите, като отряза корени и листа за отрудените смъртни.
   Схолион, към 968
   Орфеевото слово изпълни: Орфей бил и поет, и предсказател. Филохор в първа книга “За предсказанието” посочва неговите стихове, които съдържат следното: Наистина аз съм нещастен, че давам пророчества, но в гърдите ми напира истината. Физикът Хераклид съобщава, че действително имало някакви таблички на Орфей, като пише така: Това (светилище) на Дионис е построено в Тракия на тъй наречения Хемус, където, казват, че имало някакви писания на Орфей върху дъсчици.
   Също така: пръв Орфей уредил мистерии на боговете, откъдето и мистерията се нарича трескея от тракиеца Орфей”
    (Еврипид;”Алкестида”; 962 – 972 )
    От друга страна се показва, че троянците са имали писменост, която е можела да функционира между два родствени народа.
    Във песен II е представен ученикът на Орфей Тамирис, когато се връщал от царя ехалийски Еврит, как бил ослепен от музите защото:
   “Той се похвалил, че музите, щерки на Зевса – всесилен,
   сам ще надвие със песни, когато се с него надпяват.
   Гневни го те ослепили, отнели му дара да пее
   и го лишили навеки от меднозвучната лира.” 
    (Ил.II;597 -600 )
   Жрецът Хриз, който е към троянския съюз, извършва мистериално заклинание, свързано с една от практиките, което изпраща чумата на ахейците и унищожава част от тяхната войска. Като контрамистериален ритуал Одисей, който последно е живял сред траките на остров Самотраки, извършва във песен II :
   “А Одисей с хекатомба свещена пристигаше в Хриза
   …
   Цар Одисей хитроумен със нея пое към олтара,
   сам я предаде (дъщерята;К.К.) в ръцете на нейния татко и каза:
   “Хризе! Изпрати ме мощният цар Агамемнон при тебе
   щерката да ти върна, да дам хекатомба свещенна
   на Аполон за данайците, милост да молим от бога,
   който изсипва без жал над аргийците горестни мъки.”
   Тъй каза и Хризеида му връчи. Бащата със радост
   щерка си мила получи.Свещенната жертва веднага
   те наредиха за бога встрани от олтара изваян,
   своите длани измиха, зърна ечемичени взеха.
   …
   Целият ден непрестанно те молеха бога със песен,
   с дивен, обреден пеан далномереца славеха дружно.”
    (Ил. I; 442-448; 472-473 )
    Описаният ритуал е изцяло тракийски, а песнопението пеан се запазва като тракийско дори и след възникването на елинската мисловност.
    Но да обърнем малко внимание и на “Одисея”. Както са забелязали изследователите на двата епоса доста отдавна, това са книги съставени от различни автори. Възгледът, който се оформи, при внимателното проучване на тези произведения е, че “Илиада” е дело на Омир, а “Одисея” на Тамир. Освен стилистиката, като начин на представяне на събитията, която е коренно различна в двете поеми и не се нуждае от особени наблюдения, за да се стигне до това констатиране, другата важна подробност е стихотворната тъпка:
   “24…мислите и езикът трябва да бъдат хубави. Всичко това Омир е използвал пръв, и в достатъчна степен. И наистина всяка от двете му поеми е съставена така, че “Илиада” е проста и патетична, а “Одисея” –заплетена (тя е цяла опозиция) и характерописна…
    Епосът се различава по обем на състава и по стихотворния си размер.”
    (Аристотел;”За поетическото изкуство”)
    Не само спрямо другите произведения, но и помежду си двете поеми се различават по стихотворен размер. Обикновено на това може да се опонира, че авторът е познавал всички поетични стъпки. Разглеждайки обаче творците от древността не може да не ни направи впечатление, че поетите, работят с една поетична стъпка, която е присъща само за тях. Историографите, географите и житеописците винаги използват един начин на изразяване и поднасяне на фактологията, което изключително много е улеснявало техните меценати и ценители.
    За темата на нашата разработка обаче не е токова важно кой е автор на “Одисея”, колкото нейната VIII песен, в която за първи път се появява ТРОЯНСКИЯТ КОН. Когато Одисей и неговите спътници са отседнали при феаките Алкиной подканя Демодока божествен да възпее пред неговите съплеменници и пред госта му подвизите на вожда от Итака и на всички ахейци. В един момент Одисей остроумен се обръща към певеца и му казва пред всички:
   “Вярно поред участта на ахейците ти превъзнасяш,
   техните подвизи, мъки, тегла, претърпени край Троя,
   сякаш си бил очевидец или си участници слушал.
   Но продължи и запей за строежа на оня кон дървен,
   който създаде Епей с помощта на богиня Атина,
   как го въведе в града Одисей богоравният хитро,
   как го напълни с бойците, които порутиха Троя.”
    (Од.VIII; 489 -495 )
    Когато обаче Демодок уж възпява подвизите на ахейците, които разрушават Троя и между тях в челните редици е хитроумният цар Одисей, Алкиной съзира нещо нелогично в поведението на госта си. Феакът се учудва как при разказите за подвизите му Одисей рони жалостни сълзи и:
   “Все пак пред другите гости прикриваше рукнали сълзи,
   но Алкиной се загледа и зърна единствен скръбта му –
   близо до него бе седнал и чуваше тежките вопли.”
    (Од.VIII; 532 -534 )
    Тук е моментът да се запитаме – ЗАЩО СТРАДА ОДИСЕЙ, КОГАТО СЛУША ВЪЗПЯВАНЕ НА ПОДВИЗИТЕ НА СВОЯТА КОАЛИЦИЯ?
    Да не би, защото песента е измислица и фактите в нея не показват истинската версия на събитията? Защото ако са превзели града, за който лично Агамемнон се произнася, отчитайки неговите строително-инжинерни достойнства:
   “…широкодрумната Троя не можем със бой да превземем.”
    (Ил.II; 141 ), то няма никаква причина да бягат след войната.
    Да не би да страда, за това че не са успели да вземат никаква плячка в продължение на 10 години обсада? След това са принудени да се скитат като просяци  из моретата, защото по родните им места никой няма да ги приеме без ценни дарове.
    Да не би да страда, за това че почти всички ахейски царе са се прибрали преди него, но са заклани от роднините си или от новодошли племена? Агамемнон е убит от Клитеместра и Егист, а брат му Менелай продължава да се скита още 8 години из моретата след войната. Според Страбон Елена не е била изобщо в Троя. Тя е стояла в египетската Тива, откъдето се качва на един от петте останали кораба на Атрида, който потегли към Троя със 60 кораба. Връщайки се в Спарта, той не може да си възвърне царската власт и е изгонен от града.
    Можем да задаваме въпросите от тоз характер до безкрайност, защото те са риторични и игнорират битуващата версия сред научната общественост, за великата елинска култура от ахейци, която се бори за достойнството си, свързано с откраднатата Елена, и побеждава Троя вследствие на гениалното изобретение на троянския кон. За съжаление, възможностите на една докладна разработка или сказка ни предоставят място само за фрагментиране на основните грешки в изградените досега хипотези по въпроса. Все пак ще посочим и най-важният си извод – Ахейският съюз не успява да пренастрои или да унищожи духовната тракийска култура, за да я прагматизира. След няколко века премахването на духовната същност като най-важна в културата ще извършат техните потомци. Така след тях названието елини, както отбелязват и немалко антични автори ще означава не народност, а (нова, прагматична) мисловност.
автор: Константин Каменов

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>