Съществува една особена категория хора, която цял живот се стреми да направи всичко по най-добрия, дори невъзможен, начин, да докаже съвършенството си или поне превъзходството си пред останалите. Да блесне със знания и с умения и всичко това, за да докаже най-вече на себе си, че може всичко, и то блестящо. Но в крайна сметка не се получава, защото въпросните хора никога не са доволни от себе си и след свършената работа вечно си казват: Можеше много по-добре! А реално то няма на къде повече. А ако случайно вземат, че харесат, това, което са направили, все ще се намери някой доброжелател, който градивно да ги изкритикува, че ливадата е прекрасно окосена, но по линията, която върви по диагонал от левия заден ъгъл на къщата, на около 30 см от оградата стърчи една тревичка. Изпитваното до този момент чувство на гордост от перфектно свършената задача (и принципно гордост от вечния стремеж към съвършенство) бива рязко пометено и заместено от вината, че не ставаме за нищо и наистина е можело много по-добре!

Перфекционистите са хора, които не успяват (почти никога) да са щастливи, удовлетворени, да изпитат истинска радост. Това качество влачи след себе си неизлекувана травма от несправедливост и върви ръка за ръка със страха да се изправиш пред недостатъците си.

Ще разпознаете перфекциониста по това, че губи много повече време да провери колко добре е свършил работата, отколкото реално е работил. Той проверява по 100 пъти дали някой от ъглите на покривката не е подгънат, дали едва забележимият камък на пръстена ще се върже с етикета на бельото, дали всеки косъм от прическата си е на мястото, преливат ли плавно от цвят в цвят и височина подредените по конец книги в библиотеката,… Не закъснява и изначалното съмнение в себе си, самонаказанието, ако случайно някой не е съгласен с него или му направи дори приятелска бележка, извинява се за всичко – дори когато звъни в център за услуги,  започва с: Безпокоя ви във връзка със…  А може би в характеристиките на телефонните оператори пише: Естество на работата –  постоянно безпокойство от виновни все за нещо граждани! Перфекционистът не умее да си почива. Той си чете ежедневно служебните мейли, дори да е на почивка на хиляди километри от офиса. Звъни да пита не го ли е търсил някой (разбира се той е на разположение 24/7 на служебния си телефон през цялата година), или дали от разстояние не може да бъде полезен с нещо. Това е човек, който се съизмерва с успехите си, които винаги подлага на съмнение и никога не се награждава за тях, или с несполуките си, които чудесно подхранват вечната неудовлетвореност от непостижимостта на съвършенството.

Живеем в свят на високи технологии, на които също се случва да се издънят, и то не рядко. Реално ли е човешкото същество да се съревновава с каквато и да е безкрайно прецизно програмирана машинка и какво в крайна сметка иска да докаже с това!? А всъщност може би е много по-лесно и удобно да се напъха в рамки, очертани от някой друг, да се самобичува, защото обожава да му е гадно – друго си е да те разяжда непрестанно вина отвътре (докато наистина те изяде целия), да избяга от действителността, защото тя не предлага нищо перфектно… и така до края на света!

Всъщност, ако това крайно мазохистично и нездравословно състояние носи някому върховно блаженство, кой би могъл да има нещо против желанието му за саморазрушение!?

 Искам,  имам необходимост от…

Запитвали ли сте се някога каква е разликата между това да искате нещо и да имате необходимост? Желанието, като логическо ниво, съответства на имам и на правя (примерно искам да ям шоколад, искам да правя гимнастика, да се разхождам, да мързелувам…), докато необходимостта – на съм (нуждая се от почивка, за да се заредя с енергия, да съм пълноценен).

Голяма част от желанията на хората не съответстват на нуждите им. Това е и причината те да се чувстват неудовлетворени, когато са приключили с изпълнението на определено желание. Случвало ли ви се е, когато сте разочаровани или изживявате силна отрицателна емоция, терапевтично да се втурнете по магазините и да си накупите какво ли не (дрешки и/ или обувки), от което нямате нужда, а просто ви харесва и компенсира негатива? За да намерите причината на това си състояние, се запитайте какви ви пречи да бъдете възникналият проблем.

*Емоция: бясна съм, че не ме поканиха с тях този уикенд!

 Реакция: Затова ще си остана сама в  къщи, ще си поръчам хиляда любими неща за ядене и ще си направя филмов маратон!

 Правилно зададени въпроси:

- Когато аз съм с тях (в добри отношения сме и сме заедно някъде), как ме кара да се чувствам това?

- Кое ми е важното в това общуване?

- Кои са другите начини, по които мога да постигна това състояние и да удовлетворя тази си необходимост?

 - Кой от всички начини избирам, за да я удовлетворя сега?

 - Готова ли съм да го направя и как ще се чувствам след това?

Целта е да възвърнете и да запазите вътрешния си покой. Нито хилядата любими вкусотии, нито филмите, нито каквото и да е друго НЕ необходимо нещо би компенсирало празнотата ви. Затова в шопинг терапията, няма нищо терапевтично. Ако ми кажете, че сте възстановили из основи похабените си нерви, пиейки валериан, имам основание дълбоко да се усъмня в отношението ви към себе си и не само.

Ние сме в състояние да познаваме единствено собствените си нужди. Никой друг не би могъл да ни отговори на горепоставените въпроси вместо нас. Нито пък ние да отговорим, ако някой ни ги зададе за себе си. Важното е да имаме смелостта да поемем отговорността сами да си помогнем, защото само така това ще има добри последствия за нас и резултати. В противен случай ще си влачим една нескончаема вина, без да знаем защо точно, и ще си ровим все по-дълбоко в ямата, докато самата тя ни погълне. Как ви се струва подобна перспектива!? Ако не я приемате особено радушно, знайте, че само вие можете да я промените, действайки различно – във ваша полза.

 Да простим на себе си и да се извиним на другите

Покрай еуфорията на житния режим, на наближаващите Великденски пости и на желанието да се поразтоварим физически и психически от зимата, случайно или не, от няколко дни насам се случва да работя с усещащи тежест хора, да попадам на всевъзможни идеи за олекотяване, с цел здрав дух в здраво тяло.

Много полезно и практически съвсем осъществимо ми се стори Месечното упражнение на канадския експерт по личностно развитие, Пиер Моренси.

Причините да се  чувстваме тежки. И стъпвайки върху причините,   Пиер защитава това, че, за да олекнем, най-важното е да си разтоварим психическия багаж, съдържащ вина, съжаление, угризения,… И всичко това се трупа по нас като  защитна броня, за да ни предпази от другите.

Всяко действие в миналото, което ни тежи на съвестта, е добре да го пуснем да си ходи. Е, няма да стане от сега за след малко, защото то си седи там от месеци, години,…

Първи етап

Вземете лист и напишете на него всички случаи, за които се сещате, че сте постъпили по начин, заради който след това сте се чувствали зле. Нека всяко изречение започва с: Извинявам се за това, че постъпих… С всеки написан ред, вие ще се освобождавате от вината или съжалението, защото това усещане излиза от вас материализирано. Така се освобождавате от нещо излишно, което отдавна мъкнете със себе си. Знайте, че правите това на първо място заради себе си!

 Опишете подробно всяко едно от извиненията и срещу него отбележете човека, на когото го дължите.

 Втори етап

Това е последващата част – да поискате извинение от човека, който мислите, че е пострадал от поведението ви.

Има хора, които нямат необходимостта да изразяват вербално извиненията си. Те се нуждаят по-скоро от това да простят на себе си. Което е и главната цел на упражнението. Но повечето пък искат да чуят от устата на отсрещната страна: прощавам ти!

Вие преценете кое би било по-ефикасно за вас. И действайте!

Накрая, просто изгорете листите с писанията. Това ще доведе до финалното освобождаване не само от вината, но и от натрупаните запаси навсякъде по физическото ви тяло.

Писаната паница, от която пиете виното си, не е ли била опалена в грънчарска пещ?

И лютнята, която весели духа ви, не е ли била дърво, дялано и дълбано с остър нож?

 Както се радвате, вгледайте се дълбоко в сърцето си и ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб, сега ви носи радост.

Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си и ще видите, че плачете от онова, от което сте ликували.

Чули сте да казват: “Радостта е по-велика от скръбта”, а от други сте чували: “Не, скръбта е по-велика.”

Но аз ви казвам, че двете са неделими.

Те идат заедно, и когато едната седи с вас на трапезата ви, помнете, че другата е заспала в леглото ви.

Наистина, вие висите като везни помежду радостта и скръбта си.

Само когато сте празни, сте в покой, в равновесие.

Но ако ковчежникът ви вземе, за да отмери злато и сребро, то радостта или пък скръбта ви без друго ще се надигат и спадат.

Надя Евстатиева

тагове: