Винаги ми е била интересна темата за  СВОБОДАТА ДА ПРАВИМ РАЗЛИЧНИ ИЗБОРИ и за това, как да се възползваме от това наше право  да решаваме свободно. Право, с което се раждаме и е във възможностите ни да го използваме както намерим за удачно.   Промяната започва от самите нас. Как става вземането на решение да промените себе си? Първата и много важна стъпка е да решите какво искате да промените и защо. Понякога има неща, което вие искате да правите по различен начин, а понякога има неща, които искате да правите по-добре. Но помислете, „защо” искате да се промените.  Въпросът „защо” ви води до причината, дава ви мотивацията, стимула, колко силно всъщност е това ваше желание за промяна. Какви са „вашите” критерии за собствената ви промяна? Искате да се промените, за да се харесате на някого или на себе си? Помислете много внимателно. Това е нещо, което много често не се взема предвид в процеса на промяна. Тъй като често, ние получаваме обратна връзка от другите относно нашето поведение, как всъщност решаваме, кое точно поведение да променим? Променяме ли се постоянно, за да се харесаме на всеки? Не мисля, че е така. Така, че какви точно критерии използваме, за да вземем решение? Тези критерии всъщност стоят в основата на стратегията при вземането на решение, дали да се промениш или не.   Ако критериите са установени  –  правите избор. Ако не са установени, събирате ли още информация преди да решите окончателно. И най-после, колко всъщност информация е достатъчна? Как ще разберете? Какви са вашите критерии относно информацията? Откъде си я набавяте, от кого, кога и как? Ако някой друг реши да ви даде обратна връзка относно някое ваше поведение, каква е тя? Точна ли е? Как той или тя решава, че трябва да узнаете точно това? Изисква ли това ваше поведение наистина промяна и как разбирате това? Всички, тези въпроси са свързани със стратегията ви за вземане на решения и единствено вие можете да решавате за самите вас. Макар, че съм съгласен, че е полезно да получавате допълнителна информация отвън, съвсем не е необходимо да разчитате единствено на другите да ви помагат да се промените.  Често е полезно да има някой, който да ви асистира, но само по една причина: вашата физиология може да се калибрира отвън по-добре, отколкото вие можете да го направите сам. Но когато веднъж вашия мозък се научи как да го прави, вие можете винаги да го правите сами.  Важно е да помните, че  колкото повече упражнявате вашата лична свобода, толкова повече ще можете да ú се наслаждавате. Колкото повече се учите да си помагате сам, толкова повече ще се справяте с това. Колкото повече се учите как да бъдете по-добри в нещо, отколкото преди сте били, толкова повече ще успявате да бъдете. Ако ти е трудно сам, потърси подкрепа, не утеха. Много често ми се случва да срещам с хора, които имат чудесни идеи и с особено въодушевление споделят: Ще тръгна на плуване/ фитнес/ йога; Ще си боядисам стените в различни цветове и ще подредя стаята така, че да ми е уютно; Ще се запиша на курс по…; Ще изхвърля всички ненужни вещи и ще освободя пространство за себе си; Ще отида на място, на което никога не съм бил… Наистина чудесни! Но… само идеи. Във фолклора за напразно дадените обещания има израз, тръгвам с пълна кошница. Пълна, че и хубава е тази кошница, но защо ли повечето не смеят да бръкнат вътре, да извадят нещо, пък да им влезе в работа, да им олекне малко товарът. После да бръкнат за второ, за трето и така, докато намерят употреба на всички нещица. Ама не! Защо да е леко и лесно, като може да е тежко и трудно? Няма да ú разваляме фасона на кошницата, я! Колкото и да е добра и свежа, нереализираната идея се превръща в товар. Влачи съжаление след себе си, вменява вина. Хората са царе на великите планове. Ще го науча този език, пък ако ще да не спя! Е, хубаво, ама вече трета година въпросният ентусиаст не може да си избере школа и учител. Или: Искам да мога сама да си шия тоалетите и да знам, че ще съм уникална и оригинална! Да, но дамата не сяда дори едно ревю да изгледа, ей-така – за вдъхновение. Да не говорим за купуване на учебник. Много ми хареса изявлението на друг плановик: Толкова ми се ще да нарисувам няколко картини, ама като няма къде да направя изложба и кой въобще ще ми обърне внимание? В основата на това бездействено бленуване стои не толкова незнанието от къде да се започне, отколкото страхът, че нищо няма да се получи (или няма да е точно това, което трябва да е). Инициативните, смелите и хората, които рискуват, наистина са много малко. Останалата част имат нужда от някого, който да ги подкрепи, който да им даде тласък, да драсне клечката, от която ще лумне пожарът. И в това няма нищо нередно, срамно, недостойно… Повечето хора се боят именно от първата крачка и точно там имат нужда от външна намеса, която да заглуши гръмогласното его, крещящо с все сила: Не можеш! Няма да успееш! Ще се провалиш! Тази намеса идва винаги от човек, който ни обича и на когото му пука за нас, човек, който ще ни провокира, ще ни подтикне към действие, а няма да ни утеши, че не сме първите и последните, които са се отказали. Знаете ли каква е разликата между подкрепата и утехата? Наскоро четох Клариса Естес – латиноамериканска авторка, която дава удивително точна метафора за това: Ако цветето ви боледува, защото го държите в тъмен килер и му говорите успокоителни думи, това е утеха. Ако го извадите от килера и го сложите на слънце, дадете му да пие вода и после му говорите, това вече е подкрепа. Недостатъчно решителният човек – или затвореното в килера цвете – няма нужда да го информират за времето навън и за случващото се под слънцето, за да понесе по-леко изгнанието си. Той се нуждае от това да бъде преместен от едно място на друго. Неблагоприятните условия убиват. Нужно е да се промени средата, да се намери подкрепа. И ако вие сте от хората, които по една или друга причина не смеят сами да направят първата крачка, потърсете вашия човек подкрепа. Той няма да ви каже: Абе, къде сега ще се мъчиш с това!? или Някой ден…, Само ако можеше…, Не му е било сега времето…, Остави за когато ще си готов…, Когато си съвсем сигурен, тогава…, Веднага щом… А до тогава? Седим в килера и вехнем? Винаги съм призовавала към поемане на лична отговорност, към незабавно действие, към тoва да имаме смелостта да допуснем грешка и това да не е краят на света. Да, но наистина са много малко хората, които са готови да си счупят рамките, убежденията и да си сменят поведението от днес за утре. Затова предлагам и един много по-лек и плавен начин за преминаване към действие. Прибягвайте към него само в началото обаче. В момента, в който усетите, че пазите достатъчно стабилно равновесие, свалете помощните колелца на велосипеда и продължете сами! Усещането е невероятно! Успех!   PostCategoryIcon Публикувано в Личностно усъвършенстване | PostCommentsIcon 2 коментара » Обърни се назад, погледни напред, живей тук и сега! някои с нов ентусиазъм, други – готови за действие, трети с облекчение… Колко от нас седнаха в последните дни на 2010-та и си дадоха сметка за ползата от изминалата година: за най-приказните моменти, които имахме, за опита, който тя ни донесе, за сбъднатите пожелания, за нещата, с които не сме успели напълно…? А дали имаме вече идеи за една по-успешна и по-добра 2011-та? Предлагам ви един съвсем лек и действащ начин за годишна равносметка и планиране, който британският НЛП треньор Джейми Смарт прилага редовно и дава отлични резултати. За целта ви трябват 5 празни листа и химикал и няколко свободни минути. На първия лист напишете нещата, които свършихте и които ви се случиха през изминалата година; всичко за което сте благодарни. Тук не става въпрос само за доброто, а за всичко, благодарение на което сте влезли в новото десетилетие по-различни. На втория лист отбележете това, от което нямате повече нужда и искате да оставите зад себе си – лоши навици, ненужни предмети, спъващи ви ограничени вярвания, хора, с които искате да прекарвате възможно най-малко време. Третият лист е полето на вашите мечти за следващата година. Ако се затруднявате да направите това краткосрочно планиране, си представете, че една сутрин се събуждате и… се е случило чудо. По какво разбрахте, кое се е променило? На четвъртия си запишете всичко, което искате да добавите в живота си – опит, умение, знание, качества или ако щете повече време с любимите хора и други неща, които ви карат да се чувствате добре. Последния пети лист оставете за целите си. Бих искала само да припомня, че целите са мечти със срок, за които поемате лична отговорност, действате по тях, имате винаги план В. Не забравяйте, че можете да работите само по собствените си цели. Сега сложете първите 2 листа от лявата си страна, третият – пред вас, а последните 2 – вдясно. Ако сте левичар и бъдещето ви е вляво, а миналото – вдясно, подредете листите обратно. Това е малка част от линията ви на времето, вашата пътека на участъка от живота ви, който включва 2 последователни години. Можете да го правите всяка година. Останете сами със себе си няколко минути, прочетете написаното и визуализирайте това, което искате да ви се случи: вижте го, чуйте го, усетете го… и действайте! Поемете отговорност за това, че бъдещето ви е във вашите ръце и зависи от това до колко сте ефективни и автентични тук и сега. Успешна и щастлива 2011-та! Личностно усъвършенстване, НЛП в действие Започни от себе си С последната простичко казана история за 2010 искам да ви пожелая да отворите сърцата си за всички онези хора и неща, които ще ви развият, ще дадат посока на вашите цели, ще променят спиращите ви убеждения, ще изградят нови вярвания и ще осмислят вашите ценности! Истинският ключ към успеха е безусловната любов. А първата стъпка към него е промяната, която тръгва от вътре у всеки от нас. И то СЕГА (не утре, не в понеделник, не от догодина). За да видим нещата от друг ъгъл, по друг начин, е достатъчно само да сменим гледната си точка. Провокирайте себе си, експериментирайте и намерете вашите лични стратегии и инструменти, с които да ставате все по-успешни и щастливи! Ще бъдем отново заедно през следващата година, която, вярвам, за всички нас ще е пълна с безброй интересни и вълнуващи предизвикателства, неочаквани изстрелващи ни във висините събития и широки хоризонти, из които смело и волно  ще летим. УСПЕХ! Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жвееех. Но и тя изглеждаше непоклатима. В залеза на моя Живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят. Сега, в края на дните си, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример, щях да променя семейството си. Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света. Простичко казано | Интуицията – най-доброто ни сетиво Интуицията не е псевдометафизично понятие за обозначаване на екстрасензорни умения. Тя е най-доброто за всеки от нас сетиво, но хората, склонни да се подчиняваме на скептичното схващане, че щом не може око да го види и ръка да го пипне, не му обръщаме особено внимание и още по-малко му вярваме. Как тогава да си обясним моменталното привличане към едни и също толкова бързо дошлото нехаресване, стигащо понякога до непоносимост, към други, които виждаме за пръв път? Кое е сетивото, което ни подава сигнала? Как вземаме решение – виждайки, чувайки, пипайки, миришейки или вкусвайки го? Мислейки,  казвате… Добре. И винаги ли мисълта (егото) е улучила десетката? Колко пъти пак тя ни е саботирала и ни е слагала непреодолими рамки? В колко случаи сърцето ви е подсказвало едно, но умът съвсем различно, и после сте се терзали безутешно дни, седмици, години…!? Мога да продължа да задавам още много въпроси, които ще сринат репутацията на егото и неговата сетивност. Но вместо това предпочитам да понапиша нещо ЗА силата на интуицията, а не ПРОТИВ властта на мисълта. От край време шестото чувство се приписва на женския пол. В същото време се смята, че е под командването на дясното полукълбо, т.е. на творческото, фантазменото, символистичното,… Това полукълбо е силно развито при композитори, художници, архитекти, режисьори и всякакви творци. Можете ли да ми изброите няколко женски, познати на света, имена в тези професии? Особено преди ерата на еманципацията. Трудничко е, знам. Защо тогава с лека ръка лишаваме такава голяма част от човечеството от интуиция? Веднага чувам отговор: Защото мъжете мислят, а жените чувстват. Добре, масовите обобщения са, за да ни улесняват подреждането на информацията в главите. Но в случая на мен това не ми върши никаква работа, защото голямата част от моя кръг познати мъже са силно интуитивни. И познавам също толкова жени, при които на пиедестал е издигнат здравият разум. За жените е много по-лесно да развият усета си и да разчитат невербални знаци, защото в първите една-две години, докато отглеждат децата си, те общуват чрез тях главно интуитивно. И го правят всеки ден и по цял ден. Понякога и по цяла нощ. И това им помага много в отношенията им с останалия свят. Но от друга страна точно жените са способни да се филмират безобразно, благодарение на фантазиите, илюзиите и умението си да четат мисли. Интуицията, вътрешният глас, сърцето или както искате го наречете, е това, което ви дава сигнал при пръв контакт с някого, когато говорим за взаимоотношения. Тя ви изпраща послания и в момент на взимане на решение. Търсите жилище (да купите или да наемете) и изведнъж получавате усещането, че точно това е вашето. А то не е толкова по-различно от останалите, които сте видели. От къде идва това? Отивате на интервю за работа и ви канят от две места да започнете. На кое от двете ще отговорите с ДА – на това, на което сте се почувствали по-добре или на онова, към което имате дори и 1% резерви, дори без да знаете за какво точно? В състояние ли сте да ме убедите, че можете да получите абсолютно еднакви усещания за две различни неща, хора, събития? Е, ако не сте попадали на предизвикалия ми бурни дебати материал за емоционалните сфери, моля. Преди разговора с човека, заради когото го написах, и аз бях готова да доказвам. Но само глупакът и лудият не променят мнението си. Ако случайно имате проблем с интуицията, как сте с вярата в себе си? Мислите ли, че има хора, по-способни, по-заслужаващи и по-добри от вас? С какво точно ви превъзхождат? Ще ви помоля да си направите списък с всичките си хубави качества, умения, компетенции, познания, черти,… Не го показвайте на никого, бъдете мили и благосклонни към себе си и си признайте хубостите. Поставете си постижими и краткосрочни цели и при всяко изпълнение, си вдигайте летвата. Ако не успеете съвсем сами отначало, потърсете професионалист – терапевт, личен консултант, коуч, ментор. В работата си с хора често установявам, че интуицията им праща верния отговор, но те не искат да го чуят, защото понякога е смущаващ, плаши, противоречи на здравия им разум. Имайте предвид, че тя е най-верният ви приятел. А кой желае личното ви добро повече от вас самите? Шестото чувство представлява 90% от потенциала ни – подсъзнателното, докато другите 10 се поделят между очите, ушите, носа, езика и кожа. Сериозна цифра!!!… Имайки предвид, че всички те са различно развити, на някои им се падат по 0.9% или дори по-малко. Как да не им повярва човек – 0.9 срещу някакви си 90!… Да се научим да слушаме вътрешния си глас е безкрайно полезно умение. То се появява в чист вид, когато сме на 4-5 години. След което възпитание, образование, насаждани вярвания, страхове му запушват устата и само ние можем да го накараме да говори отново. Започнете да се наблюдавате, да се слушате, да разчитате телесните сигнали, които ви се подават отвътре. Не настръхвате без причина, не ви заболява внезапно глава, не започва сърцето ви да бие учестено, не ви се схваща кракът ей-така за разнообразие. Обикновено отговорът, който ни праща интуицията е най-простичкият. И затова не му вярваме, защото сме свикнали нещата да стават по трудния начин. Най-лесно влизате в контакт с интуицията си сутрин преди да станете или вечер преди да заспите. Започнете с елементарни, ясно поставени въпроси, на които търсите отговорите. Тя ще ви ги подаде, те са вътре във вас. Опитайте да медитирате пак по това време на деня или вечерта и състояние, да изпразните главата си. Не е лесно, особено в началото. Съсредоточете се върху дишането си и опитайте да не мислите за нищо. Добре е да имате до себе си тефтер и химикал, за да запишете спонтанно появилите се идеи в тези моменти. Не казвам, че става от днес за утре или това, което интуицията ще ви подскаже, винаги ще ви харесва. Но това е верният, добрият за всички нас  и наистина най-лесният начин да живеем осъзнато и пълноценно, без ако, трябваше, можеше, дали, не знам и всякакви други излишни драми. Осигурете си лично пространство и уважавайте това на другите Всеки жив организъм на земята има естествена нужда от пространство, за да живее и да се развива. Липсата на такова е противоестествена и води до биологичния край на засегнатото същество. Човекът се нуждае от физическо, емоционално и умствено пространство. Физическото са домът му и неговият личен кът там – стаята му, леглото му, бюрото му; работното му място; здравето му, храната му. Емоционалното пространство представлява желанията, целите, ежедневните избори, които прави, близките му, приятелите, усещането му за красота,… Умственото пък са мислите, вярванията и страховете, знанията и не на последно място моментните на усамотение, от които всеки има нужда, за да си направи инвентаризация и да продължи напред. Вероятно понякога ви се случвало да мислите, че това няма как да стане, особено живеейки или работейки с хора, чиито нужди са абсолютно различни. Примерно децата с бойни викове обръщат къщата с краката нагоре, когато имате нужда от тишина, за да си починете; не харесвате приятелите на партньора си, но той държи  на всяка цена да присъствате на общите им срещи; някои от хората, с които живеете, обичат да си складират разни вещи и, според вас, ненужни боклуци, както прави Гоголевият Плюшкин, а вие сте от тези, които изхвърлят всичко, което в момента не влиза в употреба. Заявяването и отстояването на личното пространство се възпитава от ранна детска възраст. Но тъй като родителите обикновено залитат към една от двете крайности – пълен контрол над детето или да прави каквото ще! – а да не забравяме, че единици са тези, които дават личен пример в тази насока, мисията придобива почти невъзможен характер. Таасертивните хора, усетили неизбежната необходимост от лично пространство, трудно успяват да се наложат в един объркан и нездравословен свят. Междуличностни взаимоотношения Излишни килограми!? – Всичко е в главата! PostDateIcon November 5th, 2010 | PostAuthorIcon Автор: Надя Колко пъти сте се хвърляли с небивал ентусиазъм към поредната появила се в пространството диета? Колко пъти сте се отказвали от нея, минавали сте на друга, прекъсвали сте я с тайната мисъл, че нищо няма да стане сега, ако изядете едно парче шоколад или сладкиш, или през цялото време сте мислили как само да свърши тази омразна диета и ще погълнете несметни количества от всичко, каквото си поискате? Колко пъти сте отваряли меню с фразата: Ох, от всичко ми се яде? Кога най-често мислите за ядене? – Когато сте си го забранили, естествено! Кога най-често изпитвате вина? – Когато сте престъпили забранената зона, разбира се! А колко пъти сте си давали сметка как реагира подсъзнанието ви на всички тези терзания, продиктувани от онези незначителни 10% от вашия потенциал, които цял живот се опитват да ви дават тон, без да са изпели нито един верен такъв!? Най-верният път към постигането на хармония между физическото, умственото и емоционалното тяло е работата с интуицията и удовлетворяване на техните истински нужди. За всичко това вече писах подробно, така че ще добавя само, че тялото най-добре знае какво, кога и дали изобщо иска нещо. Достатъчно е само да се научите да го слушате. Много по-лесно е в началото да започнете с учител, но съм убедена, че разчетете ли веднъж подаден знак или сигнал от тялото си, и сами можете да стигнете до превръщането му в навик, което автоматично ще ви избави от всички ненужни драми и вини. Ще ви изброя само най-често срещаните причинни за трупането на килограми, които нямат нищо общо с храната, която приемаме. Отбележете тези, които ще откриете у себе си и си излъчете 5-има победители: Към мен е имало високи изискания от страна на родителите; Страхувам се да не ме засрамят; Не умея да казвам НЕ; страхувам се да не нараня някого; Често се оказвам в ролята на помирител (между чука и наковалнята съм) Приемам всичко много лично; Случва се да се съмнявам във възможностите си; Важно ми е какво мислят хората за мен и как ме приемат; Имам склонност към това да спасявам света; Не приемам физическото си тяло; Не си позволявам неща, които ми харесват; Изпитвам вина, когато ям нещо непозволено; Не приемам и не обичам себе си; Сексуалният ми живот не ме удовлетворява; Бих искал(-а) да съм представител на другия пол; Умишлено се старая да не бъда привлекателен(-а); Мястото, на което живея, не е моето; Минават ми мисли, че по-добре да не бях се раждал(-а); Не обичам да споделям: знание, емоции, преживяно, опит…; Мисля, че все още не съм заел полагащото ми се място; Не мога да погледна всички части на тялото си в огледалото; Сдържам много емоции в себе си; Притеснявам се, че мога да не се окажа на нужната висота. Каквито и да са вашите причини фаворити, промяната им започва с тяхното приемане. Ако не харесвате определена част от тялото си примерно, не се отричайте от нея, защото тя ще си остане такава. Приемете я, гледайте я в огледалото. Едва когато се убедите, че я приемате и обичате, тя ще ви отвърне със същото и ще последва идеята ви за промяна. Бихте ли могли да промените примерно краката на ваш приятел? Как тогава искате да промените нещо, което не признавате, че е ваше и не го приемате като такова? Ако причината е друга, дайте си правото да се съпротивлявате, да бъркате, да се спъвате. Започнете с повторението на следната фраза, докато я превърнете в свое убеждение, което ще работи за вас: АЗ СЕ ПРИЕМАМ И ОБИЧАМ ТАКЪВ(-А), КАКЪВТО(-АТО) СЪМ ПОНАСТОЯЩЕМ. Започнете да се храните при почувствана нужда, а не по навик, за компенсация, пред телевизора, механично, от лакомия… И всеки път преди хранене си казвайте: На никого не съм длъжен(-а) да давам сметка за каквото и да било, единствено на себе си. ДА!, мога да ям каквото и когато искам. Но имам ли нужда от него сега? Готов(-а) ли съм да платя цената за това, ако то не ми е необходимо? Всичко е в главата! Влезте в контакт с нея, работете с интуицията си и се оставете тя да ви води, защото тя наистина знае верния път.

Мая Христова    

тагове:свободата, решаваш,