Д. В. Лебедев
Концепцията на екологическата етика на Н. Н. Моисеев
Проблемата за оцеляването на човешката цивилизация започва все по-остро да звучи в научните, политическите, икономическите кръгове. И за това има достатъчно основания, свързани с необратимото влияние на антропогенния фактор върху биосферата, в резултат на което възниква реална заплаха от измирането на човечеството като биологически вид. За това има реални емпирически доказателства: изтощение невъзвращаемите минерални ресурси; катастрофическото намаляване на озоновия слой, защитаващ планетата от губителното ултравиолетово излъчване; изчерпване на биотическото разнообразие на планетата; глобалното затопляне на климата; огромните арсенали от атомно оръжие, способно да унищожи не само човечеството, но и цялата биосфера. С други думи, използвайки езика на синергетиката, човекът и биосферата се приближават към бифуркационната си точка, при достигане на която следват необратими изменения в системата подобно на тези, които е имало 60 милиона години назад при залеза на епохата на динозаврите.
Най-ярката екологическа проблематика, свързана с оцеляването на човешката цивилизация се разглежда от руските космисти. При изворите на екологическата проблематика стои Н. А. Умов, първи осветлил тази тема в статията си «За задачите на развитието на техниката във връзка с използването на природните ресурси», публикувана през 1913 г. Особено отчетливо тази тема започва да звучи в работите на К. Э. Циолковски, В. И. Вернадски и др.
В днешно време за екологическата проблема се заговори в цял свят. Провеждат се международни симпозиуми, конгреси, съвещания. Но особено ми се иска да отбележа дейността на Никита Николаевич Моисеев, в творчеството на когого екологическата проблематика зазвучава особено остро.
В настоящата разработка ще се опитам да представя на вниманието на читателите идеята за «екологическе етика» на Никита Моисеев.
Методологически основания за Единството на човека и биосферата
Един от основните тезиси, които отстоява Никита Моисеев, е тезисът за «Единството на човека и биосферата» (следва да бъде отбелязано, че традицията да се разглежда човек като неотделима част на природата (на космоса), като червена нишка преминава през многообразието от идеи у руските космисти). Само изхождайки от горния принцип, бихме могли достоверно да изучаваме процесите, произходящи на планетата, да ги анализираме и да предлагаме варианти за изход от екологическия кризис.
Еволюцията на биосферата се характеризира от три основни принципа: изменчивост, наследственност и подбор. Заимствованата от Ч. Дарвин «триада» значително е видоизменена и допълнена с принципите на синергизма. С други думи, «дарвиновската триада» придобива по-универсален характер, позволяващ да се опишат механизмите, протичаящи в която и да било открита , самоорганизираща се система.
Изменчивост. «В тази дума са закодирани множество най-разнообразни явления, създаващи поле за варианти, необходими за избора на по-нататъшнато продолжение на процеса на еволюционниата система» (Моисеев Н. Н. Логика динамических систем и развития природы и общества // Вопросы философии. 1999. № 4. С. 4).
Наследственност. «Означава, че настоящето и бъдещето на която и да било подсистема, т. е. който и да бил елемент на Универзума, не се определя, а зависи от миналото» (там).
Отбор. «Това са преди всичко законите за запазването. Никой процесс на изменение не може да се случи въпреки закона за запазването на движения» (там. С. 5). С други думи от множеството варианти за развитие системата отбира този, дисипативната функция на който е минимална, т. е. изисква за своята реализация минимум енергия.
Биосферата е откритата система, подчиняваща се на принципите на самоорганизация и изпитваща върху себе си влиянието на външните и вътрешните флюктуации (случайности). Именно тези флюктуации задвижват бифуркационния механизъм, превръщащ системата в съвършено ново състояние. В резултат на тези бифуркации на Земята са се появили първите прокариоти, след това еукариотите, сформирал се е видът Homo Sapiens.
Тезисът за «Единството на човека и биосферата» е основан на съвременните емпирически дани и научни открития.
1. Преди всичко, това е единен генетически алфавит (азбука) за цялото биотическо многообразие на планетата.
2. Идентичната структура на клетките на човешкия мозък и другите висши животни.
3. Зачатъците на интеллект у човекообразните маймуни, делфините.
4. Човекът не може да съществува извън биологическата ниша, която заема.
Човекът е «обречен» да живее в биосферата и да се подчинява на нейните закони на развитие. Осъзнаването на този факт е изключително важно за човечеството, особено, както подчертава Н. Н. Моисеев, за страните от североатлантическия регион. Мировъззрението на западния човек се е сформирало под влияние на протестантския индивидуализъм. Принципите на егоизма, антропоцентризма и индивидуализма СА възпитали идеята за могъществото на природата. Техногенната цивилизация на Запада, безпощадно експлоатирайки природата, се е грижила единствено за сиюминутната (непосредствената) изгода. Решение за изход от екологическия кризис се търси в експлоатацията на изоставащите (неразвитите) страни и използването на технологически иновации. Н. Н. Моисеев настойчиво критикува егоистическите и потребителските наклонности у западния човек, доказвайки «невъзможността за преодоляване на настъпващия кризис посредством чисто технически средства» (Моисеев Н. Н. Еще раз о проблеме коэволюции // Вопросы философии. 1998. № 8. С. 26).
Никита Моисеев предлага изход от екологическия кризис чрез коеволюция на човека и биосферата, встъпването на човечеството в нова епоха, епохата на Ноосферата.
Ноосферата като коеволюция на човека и биосферата
Анализирйки понятието ноосфера, Н. Н. Моисеев е склонен да счита, че това не е нова сфера, сфера на Разума, а качественно нова эпоха в развитието на планетата, в която се осъществява коеволюция на човека и биосферата. Коеволюцията на човека и биосферата е «такова развитие на човечеството, което не нарушава стабилността на биосферата, нейната хомеостаза, съхранява необходимият за човечеството еволюционен канал» (пак там. с. 28).
Съхраняването стабилността на биосферата трябва да бъде изцяло основано на тези научни знания, които са били достигнати в предходните столетия. Човекът най-накрая е длъжен да се научи да използова предоставеният му от Природата Разум. Разумната деятелност на човека включва в себе си умението да сдържа своите егоистични стремления, да се ръководи в своите постъпки не от стихийни побуждения, а от знанията. Поради това, най-първо, новото човечество е длъжно да бъде образовано човечество. Според мен образованието не следва да се ограничава със средното такова, а да се расшири до задължително висше, което в момента се вувежда в Япония.
Икономическият живот трябва да се регулира от съвършенно нов тип пазар, «основан на по-нататъшното развитие на науките и технологите, в частност информационните» (Моисеев Н. Н. С мыслями о будущем России. М., 1997. С. 149). Пазарът, основан на моментната печалба следва да остане в миналото.
В политическия живот – интеграция на нациите в световно съобщество, основано на осъзнаването единството на цялото човечество.
Както виждаме, в основата на новата Цивилизация лежат принципите на разумността. Но човек не трябва да ограничава възможностите на своя индивидуален интелект. Човекът е длъжен да осъзнае, че неговият разум е част от Колективния Разум. Колективният Разум – това не е съвкупност от индивидуални интелекти, това е качествено ново образование, достигането на което Н. Н. Моисеев вижда посредством по-нататъшното развитие на компютърната техника (глобалната мрежа на Интернет е подтверждение за предходното). Именно Колективния Разум, в много пъти усилен от компютерната техника, има сила да съхрани стабилността на биосферата и да избере еволюционния канал, който ще обезпечи коеволюцията на човека и биосферата.
Епохата на Ноосферата преди всичко ще се характеризира с това, че човечеството ще се научит да управлява процесите на самоорганизация на биосферата. «Във всеки случай, стихийният процесс на самоорганизация трябва да влезе в някакво русло с доста стръмни брегове, които да се определят от възможността да се предвидят опасностите, които ожидат човечеството, и възможностите, с които разполага човечеството за управление на собственото си поведени в своята екологическа ниша» (пак там. С. 137).
Стратегия за встъпване в епохата на Ноосферата: формиране на екологическа етика
Навлизането в епохата на Ноосферата, според мнението на Н. Н. Моисеев, следва да протече не като бифуркационен скок, т. к. всеки бифуркационен механизъм може да се развива в съвършенно непредсказуеми направления и да доведе в крайна сметка до гибелта на човечеството. Човечеството от самото начало е длъжно да контролира този преход, да разработи определена стратегия, стратегия на Разума. «Нужно е да се говори, че обществото е способно да обезпечи режима на коеволюция с биосферата в този случай, ако дейността на людете не допусне нова буфуркация, прехода на биосферата в нов канал на своята еволюция, или, ползвайки езика на теорията на динамическите системи, в нов атрактор» (Моисеев Н. Н. Логика динамических систем и развитие природы и общества // Вопросы философии. 1999. № 4. С. 10).
Разработването на стратегия – не е дело за тесен кръг лица. Принципиална за Н. Н. Моисеев се явява идеята за кооперацията на всички отрасли на знанието – естествените и хуманитарните науки. Бидейки специалист в теорията за управления и теорията за информационните системи, Н. Н. Моисеев изследва проблема за анализ на възможните канали за развитие на биосферата, изхождайки от съвременното нейно състояние. Ученият, обаче, ясно осъзнава, че само с «физикалистски» методи, т. е. с изучаване на биосферата, с анализ на нейното възможно развитие и с предложения от глобалното съобщество за конкретни действия, ситуацията не ще се измени. Необходимо е формирането на нова екологическа етика.
Ето и нясколко от принципите на екологическата етика, предложени от Н. Н. Моисеев:
1. Необходимо е да се познават законите за развитие на биосферата, и взаимодействието на човека с биосферата следва да се базира на познаването на тия закони.
2. Установяване общи правила за отношенията между човека и Природата.
3. Човекът е длъжен да живее в условия на коеволюцията на биосфера и общество.
4. Човекът е длъжен да мисли за бъдещото поколение.
5. Правото на нациите за изразходване ресурсите според количеството на населението.
6. Да се избягва въздействието над природните цикли на кръговрат на веществата.
7. Квотите за разходване ресурсите да се определят от учените и да не зависят от политическата обстановка.
В основата на екологическата етика са положени знанията за биосферата. Всеки индивид трябва да получава екологическо образование, т. е. знание за законите на биосферата. Екологическата етика е длъжна да регулира не само отношенията на отделния индивид с окръжаващата го природа, но и отношенията на цели държави и чловечеството като цяло към биосферата.
Екологическата етика е длъжна да устанановява нормите и правилата на отношението на човека към природата, които следва да обезпечат коеволюцията на чловека и биосферата.
Но екологическата етика не трябва да се ограничава с нормите, регламентиращи отношението на човека към природата. Екологическата етика трябва да се превърне в етика на взаимоотношенията между хората.
Анализирайки състоянието на съвременните мегаполиси, Н. Н. Моисеев ги намира неестествени за живота на чловека. Мегаполисите обострят човешката самота, създават практически невозможно нормално личностно общение. Бидейки постоянно обкръжени от непознати хора на улицата, в обществения транспорт, магазина, индивидът се чувствува изгубен, неговата психика постоянносе намира в състояние на напрегнатост, оценявайки възможността за заплаха.
Целта на екологическата етика в дадения случай ще бъде формирането на представа за Единството на цялото човечества и произлизащите оттук норми за взаимоотношения.
В кайна сметка, бих обелязал, че, според мен, важен принос за формирането на екологическата етика е способно да внесе философското знание. Изхождайки от натрупаните представи за формирането на моралните норми в обществото и нравственноста на личността, философията е способна да предложит стратегия за внедряване на екологическата етика в общественото съзнание.
Екологическата етика предтавлява широко поле за философския анализ и едно от възможните направления за развитие на философското знание.
Авторизиран превод: Йеродякон Петър Граматиков
тагове: концепция, Моисеев, философия, етика