КАЙЛАС. ГРАДЪТ НА СВЕТЛИНАТА

 Мария Герасова

IMG_20161118_122456

КАЙЛАС. ГРАДЪТ НА СВЕТЛИНАТА

КНИГА

Мари Шуан

АВТОРСКИТЕ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ

Това е една книга, която звучи като приказка.

Но читателят, ако се замисли, ще разбере

много истини, които ръководят нашият

живот.Градът на Светлината.Един символ на

Доброто и Любовта.Пътят , по който трябва

да тръгнем и вървим уверено напред.

Истините в тази книга са една същност, която трябва да ни ръководи в трудния и дълъг път на нашето битие.

Животът ни на земята никак не е лек, защото тук са болките и страданията, омразата, агресията, лъжата и още много, много пороци, от които не можем да избягаме. Освен, ако желаем да се преборим с тях. Затова се казва- вечната борба между Доброто и Злото.

Това е градът на Светлината- Кайлас. Там, където всичко е изчистено и сияе. Там, където човешката същност не може да стигне, защото е много високо. А за много хора, височината е препятствие, защото стигнали до тук, те не желаят да се изкачват нагоре. Може би, това е най-лесният път за тях.

В книгата, читателят ще има възможност за размисъл .

Нaпред към Светлината мили приятелю! Тя те вика.

Тя те приветства с “Добре дошъл при нас!”

Тази Светлина е Светлината на Новото време. На новият човек, който ще бъде еталон на подражание , спазвайки принципите на Новото учение БВС – Благородство в постъпките Вяра в Доброто и Сила в Истината /Истинска Сила /.

Да тръгнем заедно с теб, приятелю! Напред към Новото време!

От автора

 

Кайлас.Красив и недосегаем за човешкото око.  Тук, великите посветени  са изградили великолепни монументи. Огромен град  сияе със своята светлина, дълбоко в глъбините му. Малко са земните обитатели, които са допуснати, за да се насладят на това Божествено място. Да стигнат до върха, там, където земята и небето се сливат.  Там, където е изворът на  живота- божeствената прана. Тя се лее като пълноводна река  в безкрайното пространство и дава живот на всяко същество. Тя е Божествената  искра, която запълва цялото ни тяло и ни   кара да бъдем живи.  Тук е безкраят и безкрайното време.   Тук е моделиращата лаборатория, където е сътворена човешката раса. На върха , на най- високата пирамида, е вратата към лабораторията.  Огледалото на времето,   като  неземна царица е седнало на върха  и  ни наблюдава. То е живият организъм, на целия мир. Тук можем да видим всичко, що става на небето и на земята. Да се насладим на красотата на земната   природа, а    небесната,   е нейното отражение, чрез Огледалото на живота.”Туй що  е на земята,  е и на небето”. Нали така пише във вечната книга- Библията?

Менталното /мисловното / тяло. То е вечният скитник, който със скоростта на мигновението,   достига до всяко кътче на земната и небесна вис. Когато го развием и то по пътя на усъвършенстването, за нас няма да има прегради.  Така ни учат, великите посветени от Кайлас. “Тръгни по пътя на усъвършенстванито и стани посветен!”   А, всичко, било много простичко : “Просто, тръгни по пътя на Доброто и Любовта, и твоите очи ще се отворят към света! Ще виждаш това ,що другите не виждат. Ще контактуваш с всички същества, които са на земята и на небето. Ще научиш много нови неща, които не си знаел до сега.” Това е Кайлас. Градът на Знанията. От тук, великите посветени предават своите знания на земните жители. И то на кого по- точно, мислите? На тези, които са осъзнали, че пътят на Доброто и Любовта  е най- верният, по който трябва да тръгнат.

Бавно се изкачвам с менталното си тяло  нагоре, към върха.  Искам да се насладя с духовните си очи на тази красота и с мисловно- чувственото си тяло, да разговарям с великите посветени.

За читателите, на тази книга   ще звучи невероятно. Но такъв е животът. Човек има материално, ментално и духовно тяло. Дали е така? Разбира се. И примерът е на лице. Искаш да съградиш къща. Правиш план. Какво ти е нужно- материали, работници, средства. Започваш и от духовен, къщата се превръща в материален план. Вече е изградете и тя е вече материална единица. Това е. Нищо не може да се отрече. Няма никаква мистика, а всичко е реалност.

Това е Кайлас и животът, който съществува, благодарение на него. А ние, човешките  същества, благодарение на великите посветени, които ни наблюдават чрез Огледалото на времето, вървим по пътя, който ни е определен и изпълняваме своята мисия, да бъдем човеци и да живеем разумно. Дадено ни е желанието и разума  да вървим право напред,по пътя на Доброто и Любовта, без да се обръщаме настрани, защото  е опасно, да не бъдем атакувани от  невидимите   същества, които се наричат демони. Те са тези, които ни отклоняват от правия път.  Но все пак и те имат своята мисия. Чрез тях, ние ставаме по- силни, но само,ако решим да ги отклоним от себе си.Животът е вечната борба между злото и доброто.

Аз продължавам все по- нагоре и нагоре. Като, че ли  няма край. Сякаш вървиш по стълбата на живота към небето и а, още малко ще го стигнем, но пред теб се изпречва една тъмна ивица, тя е земята. Там живееш ти. Там е твоето обиталище. Така ти е писано да преминеш през ада и рая, който, ти сам си създаваш. Тук е Школата на живота, която чрез твоите действия и действията на другите като теб, чрез Учителят-Равносметката, ти показва до къде си стигнал. И ако си тръгнал по неправия път,чрез Законът, а той се нарича Карма т.е. последствия от твоите действия,  търпиш наказание- болест, страдания и пр.

Още малко и съм там, горе, на най- високият връх . На най голямата пирамида. Тя е обляна от светлина, която сияе и кара сетивата да потрепнат от приятното усещане за нещо, което не може да се види, а да се почувства. Едно особено чувство, на мимолетно щастие и любов.

Вече съм пред входа на пирамидата.  Изпълва ме приятно усещане. Светлината излиза от входа и се разпръска наоколо. Невероятна е. Пред входа се вижда

” Спектърния  камък”- чува се гласа  на Учителя Абраам Хатми.

-Той е бъдещата енергия на човечеството.

Замислям се. Това е невероятно.  Светлината е неземна, а като гледам камъка,всичко вибрира в  мен. Имам чувство, че се въртя с реактивна скорост и за момент спирам, за  да си отдъхна. Учителят полага ръка върху рамото ми и ме повежда към вратата. Прекосяваме голямата светла зала. Някъде в дъното се вижда каменен саркофаг.

- Тук се съхраняват скрижалите, за създаване на човешката цивилизация- чува се гласа на Абраам Хатми и наново ме повежда.

Пред нас се изпречва  друга врата.

- Това е входът на Градът на Светлината- продължава той.- Да влизаме!  Искам да те разведа из града. Знам, че ще ти бъде интересно.

- Да.

Мисълта ми се връща към земята. Живеем в своите панелни жилища. Липсва ни въздухът на Кайлас. Тишината и спокойствието.   Величавите монументи, които се издигат като огромни великани,  сякаш искат да ни кажат “Бъдете добри и се обичайте!”

Учителят хваща мисълта ми и се усмихва.

- Така е Мария. Вие живеете в лоното на кратера, където бълва лава от отровни газове. Вашата природа е натровена от нечистата ви мисъл и деяния.

“Колко е прав Абраам Хатми. Замърсихме нашата майка- Земя и я натровихме. Всичко бълва на тиня и отровни изпарения. А не се замисляме: Защо е  така? Пожари, наводнения, земетресения, цунамита, суша и всичко, що става на Земята. Това са нашите нечистоплътни мисли и действия. Природата вече не може да ни издържа. Тя се надига и започва да бушува. И  вече не е съгласна с нас. Ние сме нейни врагове, защото тръгнахме срещу нея.Съсипваме я, а искаме да ни върви по вода. Дойде време, когато, тя ни отвръща със същото. Да не говорим за дърветата, които ни зареждат с чиста енергия. Какво направихме от тях? Поголовна сеч и вече въздухът не ни е достатъчен. Бракониери бълват своите отровни стрели и като всевластни господари  вземат това,  що принадлежи на природата и хора.

А тук е невероятно красиво. Всичко е приказно.

- Хайде, Мария- подканя ме той. Има какво да видиш и да  научиш.

Вратата както винаги се отваря сама и ние тръгваме по безкрайният коридор. И много, много светлина. На фона на светлината се очертават човешки фигури, които прекосяват коридора и изчезват, сякаш се стопяват.

- Тук е царството на съвършените. Никой няма право да го наруши и влезе в него.

Това са мъдреците на времето. Великите посветени, наричани адепти. Адепт, значи свръх човек, който е постигнал гениалност, натрупал е много знания и опит, анализирал ги в себе си, превъртал ги в съвкупност и това му помогнало да създаде едно ново тяло. Тялото на вечността. Той може  да се променя- тялом и духом, да ходи по водата и по въздуха. Да се разрушава и наново да се сътвори. Владее опитността на материализацията и дематериализацията. Това значи, да се превърне в твърдо и въздухообразно състояние. Дух и  плът. Всичко е енергия. Плътта е сгъстена енергия- плътност между молекулите и атомите, а при духа разреждане, или рехавост между тях.

Замислям  се за живота  на земята. Човекът е преминал през хилядите векове и култури. Променил се е до неузнаваемост. А причината за неговата промяна е времето и неговият разум. Гради, руши, нови времена, нови култури, а с тях и нови хора. И така във вечността, до безкрая. Ето ни нас, съвременните хора. Какво сме в същност? В момента повече рушим, отколкото градим. И какво ще остане от нашата земя, тогава? Една пустееща, без жизнени сили и липса на енергия. Но все пак, още имаме разума. Дали пък, той няма да ни помогне да видим истинската си същност? Та ние сме създадени да градим своя живот и живота на нашите деца. Ние сме техните родители, които трябва да ги научим да живеят разумно. А какъв пример им даваме в същност? Изчезна от нас доброто и любовта, остана само злото.

- Липсва хармонията и разбирателството  във вашите домове- прекъсва ме Учителят. Остана само агресията. А като допълнение е масовата психоза, която ви се предлага от медиите, радиото, телевизията.  Дали вече можете да гледате един филм, в който да  няма убийство, наркотици? Пълна порнография- разголени

и разплути тела,   извратен секс, проституция и кражби. По страшно от Вавилон и разрушената Вавилонска кула. Вие, сами си рушите кулата  на живота.

Тялото ми наново вибрира с реактивна скорост, от мисълта, какво правим от себе си и как нарушаваме хармонията на нашата планета! Живеем в непрекъснат стрес и хаос, и затова боледуваме. Това е нашето време.

А тук, на Кайлас, цари спокойствие и хармония. Там, където има хармония, има много светлина.

Абраам Хатми върви пред мен и ме повежда по светлия коридор.

- Тук е Градът на Светлината- чувам наново гласът му. Ще ти разкрия истината за Моделиращата лаборатория. Сигурен съм, че това отдавна интригува твоето внимание. Ще започна от началото.  По земята нямаше жива душа. Наоколо беше само великият дух- Разум . Замисли се Той. Беше му скучно да живее сам. И реши да моделира нещо, което да се движи.

И чрез мисъл форма, създаде Лаборатория, който нарече Моделираща. В своето съзнание виждаше различни неща, дори цели образи. Реши да ги събере в едно и като взе камък и глина, започна за моделира тези образи. Така, се роди човека и цялата природа. Образите, които остави във своето съзнание, останаха невидими, и той ги нарече двоен образ. Това ще е духовната половинка на   създадените вече образни тела- реши Той. И когато образното тяло се разруши, духовното ще заеме неговото място. Този път, то ще стане образно.  И така, двете половинки вечно ще се търсят и разминават  чрез материализация и дематериализация. Духна един път в новите образни тела и те започнаха да се  движат. Това в тях, ще е   духът, който ще им бъде пръв помощник, да живеят вечно. А в същност, това е праната енергия, който се нарича жизнена,а  в нея се къпе божествената искра.

Наистина. Това ме интигува до неузнаваемост.  Звучи ми  като приказка. Но, Учителят говори съвсем сериозно. Не ми се вярва да се шегува. А Моделиращата лаборатория наистина съществува.

- Не разбра ли, Мария, че в основата на всичко стои Мисълта. Тук, в Кайлас е вечното и царство, и ние разпръскваме нейната енергия навсякъде. Ако нямаше

мисълта, нямаше да има формите. А тук, посветените я владеят до съвършенство. Тя властва над тях с пълна сила. Ето защо, чрез нея, те правят чудеса. Искат да помогнат и на вас, да се научите да я владеете, но за добри дела. Защото, ако я използване за зли дела, сами ще се унищожите. Виждам, че много от хората не са проумели това, и я използват за зли дела.

- Ох, Учителю. Става ми малко страшничко.

- Да.  Така е. Време е да разберете истината за силата на мисълта и да се осъзнаете. Защото това, което става на земята сега, е следствие от вашето незнание, за силата на мисълта.

- Сега разбирам. Че човек се ражда добър, защото е моделиран в Кайлас- в царството на Доброто и слиза в Ада, а той е земята, където цари незнанието.

- Всичко е толкова просто, а вие не можете да го разберете- прекъсва ме Той. – Правете добро и земята ще засияе. Давайте любов и всичко ще  се изпълни с щастие. Усмивката ще стане ваш патент и никой вече няма да ви я отнеме.

- Ето, от къде изхожда думата “патент”!

- Да. това е понятие за признание и собственост на притежателя.

- Охо….

-  Но аз имам едно друго виждане.

- Какво е според теб?

- Ами, аз съм против частната собственост. Само семейството си остава такова. Но неговите членове, трябва да имат право на собствена свобода, а не свободия.

Основната единица, която да ги сплотява, да бъде Любовта.

- Това е основата на всичко,  Мария. Любов в цялата Вселена и Космос. Хайде, хайде, че искам да ти покажа много неща!

Тишината и спокойствието успокояват сетивата ми. Изпадам в леко опиянение.

- Мария, Мария- чувам като шепот гласа на Абраам Хатми.

- Извинявай Учителю. Нещо ме опияни.

- Да,уловила си спокойствието.  То е този вид енергия, която те зарежда положително и ти става толкоз леко, че забравяш къде си.

- Да. Сега вече знам.  Защо човек се чувства неспокоен!Защото я няма тази

тишина. А само  крясъци и агресия. Просто,  пълен хаос.

-Ей, Вие, дето сте на твърдата земя! Научете се да търсите причината за всяко нещо, което е причинило неспокойствието! Ако я откриете, постарайте се да  я премахнете и тогава ще имате спокойствие. А то както казах, ще ви зареди с положителна енергия.

- Мога да съм ти само благодарна, за твоите добри съвети, Учителю. Нямам търпение да разгледам Града на Светлината. Може ли да тръгваме?

- Разбира се. Ще тръгнем. Тук е истината. За теб ще бъде всичко чудеса, но не е така. Има природни закони, които трябва  да се изучават и спазват.

- Кои по- точно?

- Ами законите  на паденията и възкачванията по скалата. Когато паднете, трябва бързо да станете и тогава няма да има последствия.

- Да. Разбирам те. В моят живот, не мога вече  да ги преброя.

- Такъв е животът на земята. Но тук, в Кайлс, не властва този закон. Тук всичко е научено с много превъплащения на земята. Тук, човешкото същество вече  е велик скулптор, който с виртуозност моделира. Превръща се в учител и предава знания  на своите ученици   на Земята.  Но си избира учениците.

- Как ги избира, Учителю?

- Ами, според ориентацията.

- Какво значи ориентация?

- Това значи професионална ориентираност на дадената личност и неговият интелектуален и духовен потенциал.

-  Значи, човек след многото превъплащения е развил дадена дарба и във всеки нов живот на змията , я доразвива.

- Ехей… Не очаквах от теб този отговор.

- И като е натрупал много знания по съответната насоченост, като прибавим и нивото му на усъвършенствате, т. е. изграждане на добродетели, Учителят от Кайлас сам  го намира.

- Точно така. И ти предава знания по ментален път. В един момент, ти започваш да

се чудиш, ами от къде знам това?. Всичко е много простичко. Ето ти отговора.

-  Това е доста интересно.

- Да, всичко ти се предава по телепатия. Приемаш я на подсъзнателно ниво и по пътя  на  индукцията, се изстрелва към съзнанието, и то я осъзнава.

- В книгата “Истините да живота”, съм писала за телепатията.Учителят Исус ми   каза тези истини.

- В случая, вече ти е ясно.

- Да. Телепатията е мисловна енергия, която чрез микровълни предава информацията   по пътя, който ми опомена по- горе. И е право и обратно пропорционална.

Субект- обект и обратно. Предаваш, отива към обекта и той ти я връща. И ти става чудно, как човека, за който си мислил, ти се обажда по телефона,  идва при теб, или го срещаш случайно. А случайности няма.

-Това   е закон  на  случайностите, Мария. Нищо няма случайно в Природата. А, вие сте част от нея.

- Хайде, Учителю. Искам да видя всичко! Навярно е много красиво.

- Да, градът е по подобие на Земята, но   е само светлина. Аз ще те разведа из комплекса, където са посветените. Те работят непрекъснато. Но си правят и почивки в часовете по медитация и релаксация.

Тръгваме по безкрайния коридор. Светлината ме упоява и ми става много леко на душата. Тя е мисловно- чувственото ми тяло. Затова чувствам светлината със сетива си.

- Ела тук, Мария! Хваща ме за ръка Абраам Хатми и спираме пред врата от светлина. Тя сякаш се стопява и ние влизаме вътре,  в огромна зала, също от светлина.

- Тук е занимателната зала. Тук се събират посветените и всеки твори   нови мисловни форми. Когато са готови, правят обмен по между си, след което ги експериментират.

- Как ги експериментират?

- Ами, изпращат ги на своите ученици на земята. Там, те  се материализират, т.е

превръщат се в материална единица и вече служат като форма за употребление.

- Аха. Това е много интересно. Значи, те ни изпращат модела, а ние го изработваме?

- Ето, пак стигна до истината чрез логиката.

- Радвам се, че имам логиката. А без нея, според мен, няма да можем да осъзнаваме нещата и да ги реализираме в живота.

- Ще ти кажа едно. Затова те допуснахме до тук, защото имаш добра логика. Това е едно от нещата, които притежаваш. Изчистена си от баластрата и тинята.

- Благодаря ти Учителю. Това ме радва.

- Хайде, Мария че има още много какво да видиш!

Преминаваме през светлинната врата и излизаме отново в безкрайния коридор.

Виждат се светлинни тела, които минават и заминават някъде. Учителят е пред мен и ме повежда към друга врата. Тя е обляна във  светлина. Преминаваме през нея и влизаме в друга огромна зала, която цялата е обляна в жълта светлина.

- Това е залата за знания. Тук,посветените идват, за да  четат духовни знания. Има много книги, но са в светлинната библиотека, която е ей там, в дъното. Това са знанията през вековете. Тук, те четат, допълват нещо свое и пак по телепатичен път го предават на своите ученици, на земята. Тук са книгите на великите мислители, философи, учени, откриватели. А тук са и новите знания, които още не са достигнали до земята. Но наближава това време, тези знания да достигнат до земните жители.

Мисля си: “Колко много велики умове е имало на земята. Сега също ги има, но  те остават незабелязани сред тълпата. Можем да ги познаем по високия праг на интелигентност и логическата мисъл. Но ние, хората сме устроени така, че една малка частица от нас не иска да признае,  другия, умния. Тази частица е невзрачна на вид, но с голямо по обемно съдържание. Тя властва над нас и ни задушава.  Нарича се, завист.”

- Хайде, Мария. какво пак се замисли?

- Ами, пак се върнах на земята.

- Учителю. Мога ли  да те попитам нещо, което отдавна се върти в главата ми

- Да. Слушам.

- Знам, че ние, човеците сме виновни за цялата наша природа. Още маите твърдят, че декември 2012 година щяло да има край на света.В момента цари голяма паника в психиката на хората. Пък и медиите.

- Ти нали помниш какво пише в библията. Какво казва Исус Христос, когато го питат, ще има ли край на света? Той какво отговаря: “Само Отца ми знае”. Какво ще кажеш ти?

- Че, ние не сме Бог и не можем да говорим подобни  неща. Дори, самият Исус Христос не може да каже.

- Да. В това е истината. Вие, човеците, чрез своите мисли и действия, можете да се самоунищожите. Както сте  тръгвали сега, кой ще ви спаси? Освен вие, самите.

- В такъв случай трябва да се замислим и да променим психиката си за добро. Ти ми каза, че мисълта е тази, която ни направлява  и гради мисъл- форми.

- Край на света няма да има, а ще има край на старото човечество.

-Е, малко да си поотдъхна. В какъв смисъл край на старото човечество?

- Хората ще променят психиката си. Ще започнат да правят само добри дела, защото ще осъзнаят истинският път в живота. Има един закон, който се нарича еволюция. Силните видове се развиват, а слабите отпадат. Не виждаш ли какво става на земята?Масово, хората умират. Слабите не издържат това голямо натоварване. В момента , от изток ви се изпраща много силна енергия. Става прочистване на Земята.  Тези, които издържат това голямо натоварване,ще бъдат новите хора, с новата психика и ще съградят новото време.

- Радвам се, че ще дойде това ново време. Хората ще станат по- добри и ще си помагат един, друг. Ще бъдат като братя и сестри. Не знам дали ще доживея до това време!

- То наближава.Скоро ще дойде.

- Хората вече не вярват, че ще дойде това време.

-Няма да властва вечно злото на земята, Мария.

-2026 годна Доброто ще се възкачи на престола и ще настъпи мир на планета Земя.

- Посветените отдавна работят за това време. Вече се материализира. А сега, хайде да тръгваме!

- Да, тук ми е много приятно, но все пак не можем да останем повече.

-Вибрационното ниво се завишава. Ти не си готова и няма да можеш да издържиш на това.

- Какво значи това?

- Трептенията на твоето тяло. Тук и налягането е много голямо. Човешка същност като твоята, не може да го издържи.

- Добре, Учителю. Да тръгваме!

Излизаме пред светлинната врата и наново сме  в коридора. Пред нас се изпречва светлинна фигура. Приближава се до Абраам Хатми.   Поглежда го с усмивка и той отговаря с усмивка.

- Великите посветени се събират в събирателната зала. Казват, че ще дойде и  Исус.

- Моля те, Учителю. Искам да ме заведеш там! Знам, че ще ми е трудно, да бъда сред тях. Те са същества от един висш свят. Човешки същества, с висша добродетел. Не знам, как ще ме приемат!

- Не  се безпокой. Ти вече си била с Учителя Исус. Наново ще направиш среща с Него.

- Но, аз идвам от Земята, от друго вибрационно поле. Тук, вибрациите са много високи.

- Нали си дошла, за да видиш  градът на Светлината?

- Да. Духът има изключителна сила. А аз съм с менталното си тяло.

- Тук никой не може да влезе с плътското си  тяло, Мария. Тук всичко е светлина и чистота.

- На теб се падна правото да влезеш и за времето, когато си тук, да станеш член на нашата общност.

- Много съм щастлива. За мен е голяма чест.

- И когато се върнеш на земята, да кажеш да земните жители, че си била в царството на Доброто и Любовта. Че там, където има Любов, има мир и разбирателство.

- Разбира се. Всичко това ще го напиша в книга, за да стигне до повече хора.

- Да, пиши, пиши. Това остава  и се запечатва в пространството.

-  Но е много трудно да бъде публикувана.

- Ти не се притеснявай!

- Добре,Учителю. Тук ми е много интересно. Има какво да видя  и науча.

- Хайде, Мария! Отиваме в събирателната зала.

Вървим по безкрайния коридор и спираме пред врата, която излъчва бяла светлина. Посреща ни висота, светлинна фигура.

- Това е един от великите посветени,  нарича се Мория.

- За него знам от книгите. От Блаватска.

- Блаватска  е превъплътена в човешко тяло.Сета, тя е в България и то в града, в който си ти.

Значи, тя е в Пловдив?

- Преподавател в Пловдивския университет. Но е в мъжко тяло.

- Е, това е интересна новина.

-Той дори не подозира това. Но притежава много знания и ги преподава на своите ученици. Знаеш ли, колко от посветените сме изпратили на земята, за  да преподават  знания?

- Дори не знаех това.

- Ето, вече знаеш. Духовните същности на Адептите, които сме изпратили на земята, са превъплътени в телата на земните жители. Така, тези знания директно се предават.

- Учителю, знаеш ли, че хората трудно ги възприемат. Смятат ги за нереални. Но все пак, има някакъв напредък.  Все повече хора започнаха да се интересуват от тези знания.

- Знам, Мария. Ние всичко знаем и виждаме, какво става на земята и с психиката на хората.

- Не може  да не се промени психиката на хората, щом като сред тях са учителите от Кайлас.- Да, вече си наясно.

- Хайде Учителю! Време е да влизаме в залата!

Абраам Хатми тръгва след Мория и аз след тях. Влизаме през  врата. Залата ни приветства и обвива със своята бяла светлина.   На земята са седнали в лотос, великите посветени. Тук е  и Учителят на Учителите- Исус. Той  се е изправил в средата на залата и  изсипва като из ведро,  лъчистата си светлина. Вдига духовната си десница  и  произнася с тържествен тон, който звучи като псалм:  “Отче Наш, който си на небесата” Та това е великата молитва на цялата Вселена. На всичко видимо и невидимо.  Една молитва, която пречиства душите и телата.

- Да. Защото, ние сме в молитвената зала. По това време  се молим  да бъде запазен светът. Да бъде запазен и вечен животът. Да има мир и любов. Да възтържествува Доброто. А то също и живо, защото е изградено чрез мисъл- форма и се разпръсква  из земното и небесното пространство. За него няма граници. Само трябва да бъде възприето и осъзнато. Защото осъзнатото добро е сияйна светлина, която осветява душите.

Исус завършва с Амин и насочва духовните си очи към моята същност. Три пъти слага кръст в пространството разпръсква жълта светлинката като из ведро из цялата зала и пристъпя към мен. Тялото ми започва да вибрира силно. Неговата светлина ме обгръща.

- Мария, радвам се да те видя наново тук, в Кайлас. Ти знаеш, че си един  от  нас.

- И аз се радвам, Учителю. Но много ми е трудно на земята, защото там цари хаос. Аз обичам хармонията, но ми е трудно да я запазя, защото има други причини, които я рушат.

- Всичко знаем. Ние наблюдаваме всяко твое действие и ти помагаме. Ние работим заедно с теб.

- Знам, че е така, но страданията ми са прекалено много.

- Така е. Знаеш, че си изпратена на земята с мисия?

- Знам, Учителю. Но много  е трудно да се живее на земята. Тук са болките и страданията.

- Да. Това е целта. Чрез болките и страданията, вие ставате по- силни и изграждате най- свише, което се нарича Добродетел и Състрадание. Как ще

помагате на ближните си, ако не познавате болката и страданието?

- Сега разбирам. Но има хора, които много страдат и се озлобяват още повече. Защо е така?

- Това е тяхното изпитание. Ще  изпратим добър човек при тях, който ще бъде еталон.

- Сега разбирам, защо в един дом има добър и лош човек. Защото лошият изкупува карма, а добрият в този случай му помага. Но все пак взема част от неговата карма, чрез страдание.

- Така е. Дори добрият има натрупана карма. Чрез страданието, той изчиства своята карма.

- Благодаря. Радвам се, че тези знания, чрез тази книга, ще стигнат до земните жители.

Мисълта ми пак се пренася на земята. Виждам, хиляди хора, замислени, отчаяни, преобразили се до неузнаваемост.

- Така е, Мария. Защото, те не могат да се обуздават. Живеят в мрак и незнание за себе си, за своята същност. Много малко се иска от тях. Да започнат да се самонаблюдават и да тръгнат по пътя на доброто. Защото, в това е истината. Това е най- верният път.

- Как ще стане това, Учителю? Духовното ниво на хората е много ниско. Във всяко нещо виждаш само най- лошото.

- Да. Когато съществува агресията, те  не могат да се променят. Необходимо е да разберат, че трябва да се примерят и да приемат всеки човек такъв, какъвто си е.

Да променят съзнанието си за по- добро. Да започнат да се самоусъвършенстват.

Това ще рече, да изграждан добродетели в себе си. Да се учат от грешките си и да не ги повтарят.

- За много хора, това е изключително трудно. Те  не могат да осъзнаят, че не трябва да правят лоши неща. Да причиняват болка на другите.

- Истината е в прошката. “Прости, за да бъдеш простен”. Нали така пише в книгата на живота? Библията.

- Съгласна съм с Теб, Исусе. Разбрала съм  това отдавна.

- А сега, аз ще се оттегля, за да  разсъждаваме върху  притчите  на Соломон. Седни при Адептите и слушай!

2. за да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на разума;

3. за да се усвоят правилата неблагоразумие, правосъдие, съд и правота;

4.за да се даде на прости разумност, на юноша- знание и разсъдливост;

5.Ако мъдър слуша, ще умножи познанието си, и разумен ще намери мъдри съвети;

6.за да разбера притча и  дълбока реч, думите на мъдреците и техните загадки;

7.Начало на мъдростта е страхът Господен; / добре разумяват всички, които се водят от него; в благоговение към Бога е началото на разбиране; / само глупци презират мъдрост и поука.

8.Слушай, синко, поуката на баща  си и не отхвърляй завета на майка си.

9. защото това е красив венец на славата ти и украшение на шията ти,.

10. Синко, ако те прелъстяват грешници, не скланяй;

11. ако кажат: “хайде с нас, да направим засада за убийство, да причакаме непорочен без вина,

12. жив да го погълнем, както поглъща преизподнята и цял като слизащия в гроб;

13.да се натрупаме всякакъв драгоценен имот, да изпълним къщите  си с плячка;

14.ти ще хвърлиш жребия си с нас, един клет ще има за всички ни”-

15. синко, не ходи на път с тях, задръж ногата си от пътека та им

16. защото нозете им тичат към зло и бързат  да проливат;

17. не напразно се разпъва мрежа пред птици.

18. Но те правят засада против кръвта си, дебнат против душата си.

19. Такива са пътищата на всекиго, който е алчен за чуждо добро; то отнема живота на оногова, който го е заграбил.

Тук, Учителят спира и насочва вниманието си към мен. Простира дясната си ръка над всички ни и  залата засиява от великолепно сияние. Ето, нашето сияние. Тук е нашият вестник. Той разпръсква своята светлина по цялата земя и целият космос. Исус го зарежда с непресъхващата си лъчезарна енергия и  той засеява.

Усещам силни вибрации. Менталното ми тяло всеки момент ще заподскача като футболна топка. Някой иска да започне разговор с мен. Чувствам сигнали, които

ме карат да се обърна. Да. Това е Абраам Хатми.

- Мария ,  време е да тръгваме! Има още много да видиш.

Става ми тъжно. Не искам да се разделям с Учителя  Исус и великите посветени. Той сякаш прочита мисълта ми и тръгва. Излизаме и наново сме в безкрайния коридор от светлина. В далечината се вижда величествен храм. Целият е облян в жълта светлина, която сияе.

- Учителю, може ли да  отидем в храма?

- Да, Мария.

Ние тръгваме и с времето на мигновението сме там. Учителят хваща мисълта ми и казва:

- Тук няма време. Всичко е пространствено. Всичко е миг. За миг, с мисълта можеш да отидеш където си пожелаеш. Но трябва да имаш насоченост.

- Какво значи насоченост?

- Насочеността е единица за пространство.  Това ще рече. Помисляш за това пространство чрез мисъл- форма за даденото нещо и си там. Ако нямаш насоченост, ще се движиш хаотично и не се знае къде ще попаднеш.

- Затова непрекъснато се говори чрез мисъл- форма?

- Така е. Чрез нея, вие градите все нови форми. Създавате нови светове. Така е и тук. Това, което сме изградили като мисъл- форма и сме ви я подали на земята в ефирен план, вие сте я реализирали като физична величина. Това ще рече, че сте я превърнали  сгъстена материя. Двата свята работим взаимно. Подаваме и получаване. Ефирна и сгъстена енергия. Градеж и творение. И така до безкрая.

- Значи, всичко е много простичко. Трябва да разберем това и да се стараем да  мислим правилно. Защото както разбирам, нашето пространство е изпълнено с несъвършени форми. Мислите ни са несъвършени, това ще рече, че сме изпълнени с много гняв и омраза и така ги предаваме на околните.

- Да. За съжаление такава е истината. Ако хората разберат в какъв катран живеят, ще спрат за малко и ще се замислят.

- Какъв катран ,Учителю?

- Кантран от мисли.

-Спомням си една от моите лекции в програмата “Овладей себе си.” Всяка мисъл

има формата на сфера и по средата петънце, което се променя според мислите. Когато мислите ни са чисти, петънцето е с бяла светлина, когато са нечисти е черно, като катрана. Значи, този катран се разпръсква в околното пространство?

- Веднага ме разбра, Мария, защото владееш с разума си всяко нещо.

- Защо владея с разума си? Нали, той е енергия, която владее само този, който е постигнал едно по- високо ниво?

- Знаеш, че ти си посветена в истините. Владееш опитности, които другите не владеят.

- Е, моля затова сега да не говорим, защото хората все още не са настроени да вярват на тези неща!

- Но трябва да разберат, че всичко е една действителност и трябва да я приемат такава, каквато е.

- Съгласна съм с теб. Но , аз непрекъснато  се сблъсквам с неверието на хората. Смятат, че когато проповядваш тези знания, значи си секта.

- И сектите проповядват една истина, истината за Бога. Само, че са ограничено общество и вярват до фанатизъм. Искат насила да накарат някой да се приобщи към тяхната общности и да проповядват заедно.В това им е грешката. Затова, хората се страхуват от тях и смятат, че всеки който проповядва Бог е секта. Липсва им свободното слово. Правото на собствен избор.

- Във втората книга “Истините за живота”, Учителят Исус ми разкри, че това е психотронно оръжие.  По- точно, когато те карат насила да правиш нещо. А когато влезеш в спор, се превръща в психотронна война.

- Значи, в момента в целият свят има психотронна война?

- Да, насилието води до нея. Я виж какъв е светът и хората? Всеки иска да манипулира някого и насила да наложи своето мнение.

- Факт е, че властва един жесток закон, Закона на Насилието.

Да, така се нарича. Закон на Насилието. Той е закон на психотронното оръжие, което води до психотронна война.

- Ако знаеха , хората, щяха да се замислят, как да живеят, как да комуникират с приятели, близки,познати и непознати. Че не трябва да налагат насилствено своето мнение над другите като тях. Че всеки си е индивидуална личност и да мисли по своему.

Бяхме пред величествения храм, който сияеше със своят жълта светлина. Тя ни обгръща и ние засияваме заедно с нея.

- Хайде да влизаме, Учителю. Искам да разгледам храма. Интересно ми е, дали прилича на земните храмове.

Влизаме през светлинната врата и изведнъж цялата завибрирам. Ахвам от възхита.

- Каква красота, какво сияние! Интересно. Няма олтар, няма икони. Само мраморен под и белота, много белота. Чува се песента на различни птици и в унисон на гласове, които идват от  висините, образуват великолепно песнопение. Цяла  космическа оратория. По средата се вижда шадраван и  една водна нимфа,   държи в ръцете си ваза, с формата на лотос , от който излизат водни струйки Те  подскачат весело и се разпръскват  в синевата на шадравана.Чува се шумолене на вода и за миг всичко затихва. След малко тази поредица от импулси наново се повтаря  и така, всичко няма край. Едно пулсиращо пространство, което ту се издува, ту се свива. Като пулсирането на сърцето.

- Сърцето е част от големият пулсатор., от това светлинно пространство, което ту се свива, ту се издува. Мрак- светлина, наново мрак- светлина и така до безкрая.

- Значи, когато има мрак, светлинното пространство се сгъстява, т.е се свива, а когато има светлина, то се разширява? Така ли е Учителю?

- Да. Такава е истината. Вие живеете в това пространство и сте част от него. Вие сте пространствени тела с оформена пропорционалност.

- Какво значи оформена пропорционалност?

- Това значи, имате си форма, големина, ръст и тегло.

- Не ми беше ясна думата, пропорционалност.

- Сега вече, ми  е ясна. Колко много неща не ми са ясни… Затова живея на земята и изучавам нещата, в Школата на живота.

- Затова е сътворена земята, Мария, с нейните дадености. С нейната природа и енергия.

-Вече разбирам, защо ме изпртихте на земята. За да се науча  да чета и пиша. Това ще рече, да започна от А и да завърша на Я.

- Това е цялата азбука на живота. От А до Я, почивка и пак наново.

Обзема ме особено чувство  на удовлетвореност, че съм  научила толкова много неща, че съм развила разума си. Че имам бързи логични  реакции. Благодаря ти, моя мила природо! Благодаря ти, моя мила земльо! Затова, че аз съм тук, при вас и съм научила всичко това. Тези опитности идват благодарение на моите натрупани знания. И то благодарение на това, че още съм жива, че още живея тук, на тази земя, която е моята майка и където са моите учители- хората около мен.

- Това е великата истина на живота. Веднъж живееш на земята като физическо присъствие / тяло /, друг път живееш като светлинно присъствие / тяло/. Натрупваш знания на земята, натрупваш идеи като светлинно тяло.

-  Интересно. Много пъти съм се замисляла върху това. Учителю, ти прочете мисълта ми  и даде отговор на това, което не можех да си отговоря.

.- Мария, ти знаеш, че аз чета всичките ти мисли.

- Да. Много неща ме вълнуват. На много неща не мога да си отговоря. Но нека да се наслушам на тези омайни песнопения.

Изпадам в унес. Тишината в храма   ме поема в своята прегръдка и като малко дете ме люлее. Моята мила майчица, която вече е светлинно тяло ме поема и пее така нежно и ме понася там, на зелената поляна, изпъстрена, цветна градина. Легнала съм сред зеленината и цветята,а слънцето отгоре ме приветства с “Добре дошла”. Маха ми с ръка и ми се усмихва.

- Слънцето е живо същество- чувам гласа на Абраам Хатми. То е изпратено от

Бога, за да ви зарежда със светлина и топлина. Защото, ако го няма, няма  да има .живот. Неговите   кванти,  а също  като прибавим и праната енергия, те са душата на живота. А душата е жива и пулсира с ритъма на целия  Космос. Вие, като част от Космоса, пулсирате с неговия ритъм.  Ако излезете от този ритъм, изпадате в дисбаланс и тялото ви вибрира с честотата на хаоса. А изпаднете ли в тази честота, трудно ще възвърнете  хармонията.  Нужни са много усилия на самоконтрол и самодисциплина.

- Значи, все пак има спасение? За мен е желанието, а то е право на собствен избор.

-То е право на всеки човек. Собственият избор е право на волята, която е  енергия, с висока честота. Ако развиете тази енергия, ще бъдете силни и всичко ще решавате много бързо. Бързо ще се справяте със всички трудности.

- А как можем да развием тази енергия?

- Чрез самоконтрол и самодисциплина. Чрез високи етични принципи. А ти вече написа книгите за тези принципи – Учението БВС- Б- благородство в постъпките, В- вяра в доброто и С- сила в истината /истинска сила / . Това са висшите принципи на живота От време на време ги прочитай, за да си ги напомняш! Давай ги и на твои приятели, близки, и познати. Това е новото учение БВС, което ще бъде учението на новата време и новите хора.

-  Учителю. Преди години, видях на хоризонта трите букви БВС сияещи в  бяла светлина. Останах изненадана. Изпаднах в унис.Нечий глас ме изведе от униса с думите: “Това е Новото учение, учението за Живата етика- БВС.”

- Ние го изпратихме на земята до теб, за да предадеш новото учение на хората.

- Да. Ама това е много трудно. Хората все още те са го прочели  и не са се замислили, че това е тяхното спасение.

- Да, учение и спасение от този срив, в който се намират.

- А защо изпратихте учението в България?

- Защото България е Божествена страна. Тя е надарена с несметни

археологически и природни дадености. Има уникална история. От тук  Исус

слезе от планината, за да възвести истината и спаси човечеството.  Той жертва себе си, за да бъде спасена земята, за да бъдат запазени хората. Да живеят във вечността. Да няма смърт, а само духовно пречистване чрез отделяне на

.плътското тяло.

- Ето, Учителю. Аз изживях смъртта.  Излязох от себе си на операционната маса и пак се прибрах в плътското си тяло, за да докажа на хората, че смърт няма. Значи, това е възкресението, което е преживял Учителя Исус?

- Да. Не трябва да се страхувате от излизането! Това е момент на преминаване в новото. То се нарича превъплащението. дава ви се време за почивка и равносметка за своите деяния във времето, когато  живяхте в сегашното си моментно тяло.

- Как моментно? Нали ,времето прекарано на земята  е с години?

- За вас са години, а те са моменти, защото всичко е мигновение. Знаеш, че всичко е пространство, за което няма време.

- Да, дори съм го писала в една от книгите “Истините за живота”.

- Всичко е много просто, но вие сами си усложнявате живота. Спазвайте природните закони, самонаблюдавайте се и ще разберете много истини.

- Значи, всичко е закономерности, които имат своите закони? Наричате  ги природни закони.

- Да, законите на Космоса. А те трябва да се спазват, защото нали виждаш?

- Какво, нали  виждам?

- Вие, хората не спазвате природните закони и настъпи всемирен хаос. Това ще рече, че в целия свят настъпи криза. Объркани сте и не знаете какво да правите.

Лутате се насам- натам, но не можене за намерите разрешение на един от най наболелите въпроси- природата и вашата мисъл.

- Да, така е. Хайде да седнем до шадраванчето с кристално- чистата вода. Малко да си почине и мисълта ни!

-Тук умора няма. Има само там, където е   сгъстената енергия. Там  властва закона на умората. Това е така, защото тялото ви непрекъснато  се натоварва с

токсини от нечистата ви мисъл и нечистите ви деяния, а също и от деянието на  другите. Вие сте в полето на магнетизъм и взаимно си подавате един друг информацията за себе си.

Става ми много болно от думите на Абраам Хатми.

Тялото ви не може да издържа тежестта на токсините ви. Не виждате ли чернилката наоколо? Тя стана видима за очите ви.

- Да. Когато съм извън града и се прибирам, наоколо се вижда черна енергия, която се разстила над целия град. Значи, това е енергията на нашите дела. Както се казва в библията “С думи, дела и помисъл”.

- Мислите се превръщат в думи, думите в  дела. Това е един от законите на природата. А вие непрекъснато не го спазвате.

- Съгласна съм с теб, Учителю. Ние грешим на всяка крачка.

- Зависи каква е крачката. Ако е малка, тя почти не се забелязва. Лошото е да е голяма, защото остава следи. Малката грешка е поправима, но ако е голяма и не може да се поправи, тогава сами ще търпите последствията си. Никой  няма да ви помогне.

Тялото ми завебрира с ускорена честота като си помисля всичко това. Тази голяма истина.

- Всяка истина се запълва с факти. А фактите са действия.  Виждаш ли, как мисли и действия се допълват? Една грешна твоя мисъл и фактите са на лице. Действие с последствие.

- В такъв случай, трябва да се научим да мислим правилно и за добро.

- Да. Чистата и добра мисъл са един голям кристал, който излъчва ярка светлина. И тази ярка светлина огрява душите.

- Учителю, ако срещна по пътя си един много отчаян човек. А такива хора не искат да живеят. Какво мога да направя, за да му помогна.

- Дай му светлина.

- Как да му дам светлина?

- Озари го.

- Как да го озаря?

-Как да го науча да се усмихва.

-Разказвай му весели неща. Давай му сили и оптимизъм.

- Как да му давам сили и оптимизъм?

- Чрез своите действия. Знаеш вече, че фактите са действия. Показвай му фактите.

- Разбирам те. Трябва да му стана приятел и добър другар.

- Ето, това е голямата истина. Чрез логиката, стигна до нея.

- И любовта да бъде еталон между двама ви. Но истинската , от сърцето и душата.

- Една тема, която много ме вълнува е за кражбата.

Тя е следствие от вашите деяния Крадеш ли, ще те крадат, за да имам баланс. Това е законът на равносметката.

- Значи, кражбата също е закономерност.

- Да. Закономерност, която изчиства грехът. Знаеш, че всяко нещо направено със злонамереност, има своите последствия. Така и кражбата. Крадат те, защото трябва да се осъзнаеш, да не вършиш този грях. Виждаш, каква болка изпитваш, когато те крадат. Така изпитва и онзи, на който си откраднал съзнато и неосъзнато.

- Сега разбирам, че това е следствие от твоите действия. И всичко е действие от мислите, които влагаш във всяко едно нещо.

- Разбира се. На всяко действие- противодействие. Законът на Космоса. А ако и вие противодействате, следствието е психотронна война, защото от центъра на мисълта изстрелвате отровна стрела, която както знаеш е психотронен атом, т.е. психотронно оръжие.

-Разбирам сега. Мога само да ти благодаря.

- Знаеш ли, атомите образуват купчини. Под въздействието на земния магнетизъм,чрез въздействие на мисълта, а тя е силна енергия и като вложите форма, се образуват неща, които вие сте направили сами. Знаеш, че доброто и злото са живи същества, които излъчват енергия. Доброто светлина, злото отрова. И ето какво си градите вие, самите на земята.

- Затова живеем в хаос. Защото нашите мисли са такива, хаотични. Не можем да намерим себе си. Лутаме се, лутаме се и не знаем накъде отиваме. Вървим ту на ляво, ту на дясно, по- рядко направо. Вървим като опиянени, омагьосани, пак от нашите мисли.

.- Да. Вие живеете в един омагьосан кръг. Кръжите, кръжите и се въртите по спиралата на живота.  Понякога спирате, поглеждате разсеяно , замисляте се за миг, но не осъзнавате какво правите.

- Така е Учителю. Толкова сме разсеяни, че забравяме и най- малките неща. Оставяме нищо някъде и забравяме къде сме го оставяме. Търсим го и не можем да го намерим, а то е пред очите ни.

-Това  е от вашата разсеяност и механични действия.  Не мислите достатъчно.

Изключвате се от действителността.

- Какво значи изключвате се?

- Това е, защото, вие живеете в сънно състояние.   Не виждате истинската същност на нещата. Земята е обвита в паяжина, а вие като паяци сте се вплели в паяжината и това  ви ограничава. Не можете да се движите свободно. Нямате свобода на своите действия.

- Не мога да разбера смисъла на думите ти.

- Вие, хората сте много ограничени. Над вас властват парите. Те са вашата същност. Забравихме любовта и взаимопомощта.

- Времето е такова, Учителю. Без тях не може да си купиш дори и хляб.

- Аз не говоря за парите, които са ви необходими за вашето препитание. А за алчността да трупате все повече и повече.

- Сега те разбирам. За мен не се отнасят тези неща, защото свикнах да живея с много малко пари,просто, колкото да съществувам.

- Да, защото и ти сега си част от обществото. Ти страдаш заедно с многото хора, които страдат поради неправилното управление и неправилно гласуваните закони.

Необходимо и твърда ръка, бърз и аналитичен ум, съобразителност, разумност и най- вече етичност. На върха на йерархията да застане човек с високи морални и  етични качества  и висок праг на духовна интелигентност.

Дали ще се появи този човек? Дали ще имаме щастието да излезем от този омагьосан кръг на беднотия и  всичко останало?

- Зависи само от вас. Търсете човека, а и ние ще ви помогнем. Той е един от Учителите на Кайлас, но е облечен в женско тяло. Тя е сред вас и скоро ще се появи на хоризонта.

- Какво значи появи на хоризонта?

- Хората ще разберат за нея, като човек, който ще поведе народа си. Ти вече знаеш, че България ще стане президентска република и ще има автономия на градовете. Историята се повтаря. Години, векове и пак отначало.

- Сега ми става ясно, всичко това. Нека хората да знаят, тези истини, защото по- лесно ще свикнат с новото време. Затова ще ги напиша в книгата, за да се четат.

- Този срив, който става сега по света, се дължи на ниския праг на духовна интелигентност. Забравихте доброто  и любовта. Станахте човеци автомати, като част от голямата машина, машината на безверието, омразата и агресията.

- Е, Учителю, доста много неща научих, не е ли вече време да тръгваме?

- Да, Мария. Трябва да въплатите в себе си голямата сила и вяра в доброто бъдеще на човечеството!

- Е, хайде, има още много места да видим. Благодаря ти за всички тези знания.

Понасяме си леко и ефирно из големият светъл храм и излизаме навън. Коридорът   ни приветства с бялата си слънчева светлина. Тя свети още по- ярко и ме огрява. Чувствам неговата приятна топлина и изпадам в омая. Пред нас се появява разкошна градина. Багрите от цветята въздействат върху сетивата ми и тялото ми затрептява. Сякаш ще полетя ей там, горе, на най- високият връх на Койлас. Ще погледна надолу там, където всичко е като спомен. Моят живот, моето физическо тяло на земята. Защо сме устроени така, ние, хората? Защо не сме такива, които винаги да си усмихват и да бъдат щастливи.

- Щастието също е живо същ3ество. То отива при хората и се връща тук, в Кайлас. Ние ви го изпращаме, но в малки количества. Защото ако е пълно, няма да има баланс. Трябва да има и нещастие, за да се осъзнавате. Нещастието е път към

осъзнаването и доброто.

- Сега и аз осъзнавам, защото на всеки плюс има минус. На всяка добро- зло. На всяка усмивка- сълза.

- Това е закона н противоположностите. То е единствен и неоспорим. Без него, животът няма да има смисъл. Трябва да се борите със злото, т. е. с отрицателното. Тук пък действа закона на отрицанието. Виждаш, че всичко е закони. Те са Космически и ако някой ги наруши, ще търпи тяхното последствие. Баланса, също е един от законите. Той води до закона на хармонията.

- Разбирам, че всичко е закони. Ние градим своя живот на базата на законите. За нас са природни, защото,  сме част от тази природа.

- Всичко е природа. Природата също е жива и вие се сливате с нейния ритъм. Ако излезете от него, вече изпадате в закона на хаоса и ставате безтегловни. Той ви върти и вие не можене да се ориентирате. Да стъпвате да се движите   правилно.

- Учителю, сега хаосът властва на земята и ние не можем  да се   дистанцираме  от него. На какво се държи това?

- На ниското ви съзнание. Не мислите какво правите.

- Много просто и ясно. Съгласна съм с теб.

- Така, в скоро време ще се разпаднете на части.

- Как ще се разпаднем! Нали имаме спойка? Нали сме уплътнени ?

- Ниското ви съзнание води до разединаване на съставните ви части.

- Как до разединяване?

- Започвате да боледувате. Унищожавате органите си депа. Енергията  ви се изразходва и ето ти разпадането.

- Да. Сега разбирам. Това е една велика истина. Ние просто се самоунижаваме чрез своите действия, които не обмисляме правилно.

- Пак повтарям, че вашето съзнание е ниско, делата ви несъвършени.

В такъв случай ,какво можем за направим?

- Ами, да тръгнете по пътя на усъвършенстването.

- Този път не е никак лек.

-Да. Той е трънлив. Тръните ви бодат, то вие трябва да минавате през тях. Ще ви

създадат болка,  ще кървите, но  търпете и наново тръгнете, защото там е победата. По този начин ще се научите да се справяте с трудностите и ще станете силни, волеви. Защото нямате ли воля, вие сте слаби и животът ще ви предложи толкова изненади, с които  няма да можете да се справите.

- Да, многократно съм се уверила в това. Аз съм от хората, които иман силна воля

и се борят докрай с трудностите. Да се надявам, че и за напред ще си остана такава.

- Мария хайде да поспрем и да си поседнем на ей тади пейка в градината!

-Тук е много романтично. Каква прелест!

Около нас цветята ни обгръщаха в своята прегръдка и аромат. Какви ли нямаше! Градината беше събрала цветя от целият небеден и земен свет. А два огромни бука в края на градината бяха извисили снага и пазеха грижливо своите обитатели. Тук всичко беше от светлина и нямаше нужда от сянка. Тази светлина беше ласкава, галеща, като майка, която нежно прегръщаше рожбата си и я преспива в своите прегръдки. С Абраам Хатми стояхме замаяни,насочили вниманието си към разнообразието от множеството цветни светлини, които сияеха и стопляха душите ни. Какво екстазно чувство на щастие! Идеше  ми да подскачам от радост, но  не бях в материалното си тяло, да се усмихна и да извикам  на глас:”Обичам ви, мои милички ! Вие ме правите щастлива.” Чух гласа на Учителя- тих, шепнеш като южния вятър. Този вятър, топлеше сърцето ми.

- Мария, Мария, събуди се!

- Аз не спя , Учителю. Нали тук, с това си тяло не може да заспи?

- Да, така е. Тук всичко е светлина, която има свои нюанси, според емоциите и настроението. Тук няма болки и страдания, няма болести. Тук всичко е чисто и грее с различна светлина. Тук светлината е на степени.

- Какво значи ,степени?

- Всяка същност  свети според степента на своето духовно съвършенство, което си е изградила на земята.

- Но тук, в градът на Светлината има само съвършени и те сияят. Тях знанията ги захранват. Колкото повече знания имат и получаван от земята чрез своите

ученици, които експериментират. Подават им идеите и те ги реализират на земята.

- Преди известно време видях на фона на светлината правоъгълни плочки. На едно място бяха по една, на друго по две.

- Да една е, когато дадената идея още не е изпратена , а две, когато вече е реализирана на земята и изпратена обратно. Така преди това ти казах, че идеите се изпращат от нас,а откритието по- точно реализацията е на земята.

- Да, много интересно. Затова много често ми идват мисли с дадена идея. Дълго време работя, за да я реализирам, но по някога и  много бързо.

- Такъв е живота във вечността, Мария. Идея, реализация, пак идея и реализация в безкрая.

- Значи, животът има смисъл, а някой казват, че нямало.

- Животът винаги трябва да бъде осмислен и изпълнен с идеи, които трябва да реализирате. Защото , ние ви ги изпращаме и взаимно се учим. Ако няма идеи, няма да има живот. Идеите са живи същества. Те са енергия, която трябва да се разгори, да даде пламък, за да се превърне в светлина. Тази светлина ще дойде при нас,  в града на Светлината.

- Сега вече ми стана ясно, че вашите светлинни тела се захранват с енергията на светлината. Но, тя трябва да бъда разпалена на земята,  от хората. “Каквото е на земята, такова е на небето”- пак ми дойдоха  на ум думите, от книгата на живота- библията.

- Да. Такава е истината. Една истина, която няма начало, няма и край.

- Ако няма идеи, няма да има реализация. Няма да има отрития и тогава какъв ще бъде животът?

- Живот без смисъл. А такъв живот не е живот. Това е само съществуване на телата, които ще се влачат като просяци и ще търсят някой да ги нахрани.

- Разбирам. Значи идеите са тези, които хранят телата? Така ли е Учителю?

- Разбира се, че е така. Човек без идеи е като човек в пустиня, където няма и капчица вода. Без вода, той ще загине.

- Ето в какво се крие тайната на живота? Човек работи за своята реализация, чрез

идеите да създава все нови и нови неща, за своето и за благото на децата, семейството и за благото на народа си. За благото на своята родина.

- Чакай,чакай, не се изсилвай толкова! Трябва да работите най- вече за своето усъвършенстване. Идеите са тези, които най- много ще ви помогнат.

- Благодаря. Човек трябва да бъде скромен, да има конкретна идея, която трябва да реализира с много умение и такт. Да влага целият си разум в нея.

- Точно така. Идеята е тялото, а реализацията дрехата, която трябва да облечете.

- Да. Мисля, че е така. Всяка идея трябва да бъде добре обмислена. Защото ако не е, се стига до несъвършенство.

- Какво значи това, Учителю!

- Несъвършената идея е като една къща, която едвам се крепи. Когато я духне вятъра, тя пада  и се разрушава.

- Стана ми ясно. Това е подобно несъвършения човек, който само руши, а не гради.

- Да. Той руши собствения си дом. Нова ще рече, собственото си тяло. И накрая, няма  да остане нищо от него.

- В такъв случай, идеята трябва да бъде подплатена с много разум. Тогава, тя ще бъде съвършена и не може да бъде разрушена.

- Ние май пак се заговорихме. Нека да отидем в градината, със зеленчуците!

- Да. Там ще ти бъде много интересно. защото има какво да научиш.

Абраам Хатми тръгва, а аз след него.  Изведнъж пред вас се открива зеленчуковата градина, която сякаш няма край. В нея великолепни едри като юмрук домати, краставици, патладжани, чушки и какви ли не още зеленчуци, весело се усмихват и ни приветстват с “добре дошли при нас”.

Усмихвам се и им махам с духовната си десница.  “Привет, приятели! Благодаря ви. Обичам ви с цялото си сърце и душа.”

Мислено се принасям на земята.  Отровена и изразходвана, нашата земя с последни усилия дава своите плодове. Какво неща! Имахме великолепни селскостопанси градини. Плодовете се сипеха до земята – едри, ароматни. Но  някаква демонична сила изсече нашите дървета и земята остана пуста, цялата науката от сушата. Няма вече кой да я обработва. Тук таме се виждаха дървета и

зеленчукови градини, които частните работливи стопани започнаха да я торят и обработват. Но трябва да минат много години, за да се възвърне това, което беше и хората да се радваха на плодовете от градините. Но сега, само частникът, който има материални средства, може да обработва и продава плодът на своя труд. А този, който тъне в беднота, не може да си помисли, да похапне от ароматните плодове- ябълки, круши ,сливи, грозде и какво ли не още, което дава нашата малка, но плодотворна България. Имаме много, но внасяме от  чуждите страни. Няма ги вече работните стопани. Всеки се хвана за бизнеса да купува чужди стоки и да ги продава на двойни цени на бедните, които нямат друга възможност да купуват стоки с високи стойностни цени. Глад и беднота. Просяци и хора, които ровят по казаните, за коричка хляб. Това е нашата земя. Това са хората, които забравиха какво е да си сит и щастлив.

- Мария- прекъсва ме Учителя. За всичко това, сте си виновни само вие. Разделихте народа си на части. Имат много само хитреците, а честните хора тънат в мизерия.

- Ех. Много ми е болно и тъжно за всичко това. Обичам хората и ако има как, бих им помогнала. Но и аз съм в този кюп на страдащите. Въпреки всичко, се старая да помагам  с добри думи и приятелство.

-. Ето, такива като теб ще спасят останалите. Ако се събират на едно място само добри хора, те ще повлекат след себе си останалите и така много бързо ще се промени съзнанието на тези, които не желаят да разберат истината. Плюете се един друг, ругаете се, обвинявате другите, а не виждате себе си. В това ви е грешката.

- Да, съгласна съм Учителю. Такъв е светът сега. Хората се овълчиха и като гладно стадо тръгнаха да изяждат  последните останки от все още живуркащата  и бавно движещата се човешка същност.  Искам да видя един човек, който се усмихва срещу мен. Да му кажа “Здравей, приятелю, аз съм с теб. Обичам те, човеко мой.!

- Така е Мария. Нека повече хора да мислят като теб. Тогава няма да имам  такива,  които са постоянно намръщени и недоволни.

Аз съм доволна, че съм жива, че живея. Щастлива съм, че слънцето все още грее над мен и имам приятели, които много ме обичат. Пак много се заговорихме. Хайде да се насладим на градината! Искам да похапна от онези грамадни домати, които много обичам. Съжалявам, че няма сирене тук, за  да си похапна и от него.

- Как няма. Ти забрави, че тук е светът на светлината. Тук всичко може да се материализира чрез мисълта.

-Да. Бях забравила. Искаш ли и ти да си похапнеш! Ще материализирам повече сирене.

- Аз не съм гладен. Аз се храня със светлинна енергия, а тя е бъдещата енергия на земните хора. По тава се различаваме ние, от вас.

- Така е. Без храна, човек не може да съществува. Така е на земята. Такъв и природният закон.Не е необходимо да получаваме голямо количество храна. Аз така мисля. Човек трябва да се храни по малко и често,но само, когато чувства необходимост. Защото ние, хората поемаме голямо количество храна и ядем, докато се забравим. И после се оплакваме, че ни е лошо, че ни боли стомаха и какво ли не още.

- Голямото количество храна разширява стомаха, интоксикира организма и после много трудно е да се изчисти от тези токсини. Особено голямото количество местни храни. Тя натравя организма и човек изпада в опиянение от отровата, която излъчва.

- Да, Учителю. Знам по себе си. Когато консумирам местна храна, не се чувствам комфортно. Не съм вегитарианка.` Според мен трябва да ядем това, от което има нужда организма. Не съм против месото. Понякога има нужда от него, но в малки количества.

- Разбрала си правилно, Мария. В това е истината. Вие, хората на земята, не можете да не приемате храна. Но ще дойде време, вашата храна ще бъде енергията на Светлината. Вие ще я акумулирате в себе си и ще се храните.

- Учителю. Има хора, които се хранят само със слънчева енергия. Какво ще кажеш за тях?

- Да. Те са хората на новото време, на новото човечество. Проумели са, че могат да се хранят камо с такава енергия.

- Да. След проследяването им за здравословното и психическо състояние, всички показатели са били в нормата. Нямали са никакви отклонение. Но, ние хората не можем да ги приемем. Мислим ги,че не са добре със психиката.

- Не си права, Мария.

-Знам, така не мисля аз. Така мислят много хора. но въпреки всичко, тук, в България има вече такива хора, които се хранят със слънчева енергия. А и в други страни.

- Тук си с менталното си тяло. Имаш ли нужда от храна?

- Не. Имам нужда да се заредя с енергия, за да се движа по- леко и ефирно.

- Затова е необходимо да палите на близките си починали свещички, за да им подавате светлина и енергия, за да могат да се движат по- лесно в пространството. Палете и кандилце с олио! То много ги зарежда.

- Затова ли, през четиридесетте дни от смъртта на наш близък, палим денонощно кандилце с олио? Пък и нашите баби, лека им пръст, са палели кандилца по време на празници и за починалите. Имали са отделени кътчета, където са се молили и палели.

- Интуицията ги е ръководила. Затова, трябва да продължите тяхното дело, да палите кандилце с олио!

- Научих още нещо интересно. Ще използвам съвета ти.

- Знаеш ли, какво трябва да се научите да правите във вашите зеленчукови градини?

- Интересно. защо ме питаш? Знаеш, че не мога да ти отговоря.

- Слушай сега! Вашата земя е замърсена от замърсения ви въздух. Едно, от вашите мисли, друго от вашите деяния.

- Съгласна съм с теб.

- Ако овладеете енергията на мисълта и я използвате за добри неща. С мисловна енергия можете да изчиствате почвата от токсини, да неутрализирате отровите в нея да я наторявате с чиста енергия и да засаждате добри плодове, предварително обработени.
- Моля те, Учителю! Обясни ми по- подробно!

- Разоравате почвата да посев. След това правите лехите и минавате между тях, като насочвате погледа си към земята и с мисъл изпращате енергия, като мислите, да се неутрализира почвата и да се натори с чиста енергия. Насочете пръстите на ръцете си надолу към нея и също насочвате с мисъл енергия.

- Но всеки ли може да направи това изчистване и обогатяване на почвата?

- Да. Всеки от вас може да го направи, стига да има добър учител, който да му обясни и да му помогне да разбере, че с мисълта, може да се направи всичко.

- Значи, ние хората сме едно малко божество, с  арсенал от възможности, но не знаем как да ги използваме?

- Точна така е, Мария.Затова сме изпратили такива същности като тебе, за да им покажат тези истини и да могат да си помагат сами

-Отдавна съм разбрала, че ако разбереш силата на мисълта, ще правиш чудеса. Но чудеса не съществуват. А просто са нужни знанията , за да разбереш истините. А за да научиш тези знания, трябва  да търсиш  хората, които отдавна са ги научили и ги използват в живота. Такива хора с пълно право можем да наречем Учители. Те са тези, които ще отговорят очите и сърцето ти към тези знания. И ще разбереш, че няма нищо скрито и чудодейно, а само едни истини, които трябва да научиш и да използваш в живота.

- Да. Това е така. Ако знаехте силата  на мисълта, щяхте да се лекувате сами. Дори даром ви е дадена втората сигнална система. Да можете да се ориентирате и да се научите да приемате сигналите  за нещо екстрено, като опасност и че нещо ще се случи. Това е подобно животните. Те чрез сетивата си чувстват. И вие чрез тях чувствате, но не умеете  да се ориентирате правилно.Ето защо, в повечето случаи правите грешни ходове. Чрез сетивата и интуицията вие хващате сигнали да опасност, за нещо хубаво, или лошо и много други неща.

- Сега разбирам, защо по някога чувствам голямо притеснение. И до вечерта имам конфликтна ситуация , или получавам неприятна вест. А има случаи, когато целият ден ми и толкова леко, че ми идва да полетя. И получавам вест от някой, който ми създава радост и в този момент се чувствам щастлива. Но нека сега да продължим за земята и растенията- зеленчуците, плодовете и всичко, което трябва да засадим, за да се нахраним.

- Ако искате да имате по- добра реколта и по- едри, и по- сочни плодове, и зеленчуци, необходимо е пак да бъдат обработени с мисъл. Когато разпръсвате семената между браздите, пак с мисъл като към човек им говорите, да дадат добри и едри плодове, и зеленчуци. Знаеш, че всичко е мисъл и тя попива в околното пространство. Все едно поставяш задача на някой , не зависимо каква  и той трябва   да я изпълни. Така и семената, така и разсада за посев и всичко останало. Теб ти е ясно, че вие градите мисъл- форми. А колкото по- съвършени са те, толкова сътвореното от вас ще бъде по- съвършено.

- Всичко това ще го напиша в книгата, за да  се чете от много хора. За паметта на мисълта също знам. Дори учените вече са доказали. Имам предвид, когато човек почине и в дрехите, които   е носил дълго време се чувства неговото присъствие. Това е неговата енергия, която се е запаметила в тези дрехи. Знаем, че човек има свое излъчване и в енерго- информационното му тяло е цялата информация. Аз съм писала в моите лекции на Открит университет по природни знания. че това, което йогите наричат аура, аз я наричам енерго- информационно поле. Тук е цялата информация за всяка човешка същност. Но няма да се  повтарям. В книгата ми лекции, имам тези знания ,за това поле.

- Да, Мария. Това са новите знания, от Новата наука, наречена Космология. Ще я притежава човекът на Новото време. Чрез логиката,  по пътя на интуицията , човек ще стига до всяка истина. Тук не е необходима апаратура, а както казах, развиване на интуицията. Вече започнахме да ви подготвяме за Новото време и Новата наука. Има доста хора напреднали в това отношения. Особено в интернет, там ще ги срещнете. Там, и те и Учителите, които сме изпратили при вас, ги предават. Търсете ги и ги учете!

- Благодаря, Учителю. От книгата, хората ще научат тези неща и да се надявам, ще започнат да търсят знанията.

- Ние наблюдаваме. Вече хората се пробуждат.

- Да. Спомням си години назад, когато видях на стената в моя дом  бяла светлина и три имена “Пробуждане”, “Вечният светилник” и ” Сияние”. Нечий глас ми каза: “Ти трябва да издаваш вестник и си избери едно от тези имена!” Останах учудена “Аз и вестник”. Че можех да пиша, да, но да издавам вестник, как ще стане това?” И след време избрах “Сияние”. Месец февруари 1992 година излезе първият брой на книжния пазар. Времената бяха трудни. Хората не вярваха на тези знания. Имах Школа към Института  по приложна физика към БАН и вестникът се четеше от моите ученици. Имах ученици и в Открит университет по природни знания.Вестникът се четеше и от тях, и някой други хора, които им беше интересно. Докато едни ден чух глас: Вестник “Сияние” ще обиколи земята”. Останах изненадана. Как, ще обиколи земята! Та, той почти не се чете, защото не може да се възприеме.

- Ние наблюдавахме всяко твое действие по отношение на вестника и чакахме удобен момент, наново да излиза, за да стигне до хората. Затова ти помогнахме да се научиш да работиш в интернет. Никой не ти помогна, а сами ние, твоите учители.

- Разбирам, защо преди две години,  започна вече третата , жената, която ми издаде в сайта Спиралата трите книги “Истините да живота”,  се казва Таня – ще стане/ значи  пророчеството се сбъдва /. Вестник Сияние вече разпръсква своите лъчи в цял свят. Всеки ден наблюдавам читателите – от Испания, Италия, Гърция, Великобритания, Литва, Русия, Африка, САЩ и не мога да продължавам да изброявам. Но броят им е ограничен. Защото явно не всеки може да се докосни до тези знания. Аз сама чувствам, че вестникът сияе. Има много силно излъчване. Още като отворя първата страница, той ме грабва. Когато списвам вестника, чувствам присъствието на нечий невидим свят. И съм щастлива, че ми дават импулса, искрата да работя. Върху дизайна, като че ли някой ми дава идеи как да го направя. Щастлива съм, че издавам такъв лъчезарен вестник. Че безвъзмездно го издавам. За сега излиза три пъти в месеца. Но нека вече да ни говорим за него. Да продължим започналия разговор!

-Да. Нямам какво друго да разговаряме за земята, почвата, растенията и плодовете. Всичко си казахме. А сега, трябва да продължим разходката си и да отидем да разгледаме залата по експериментална медицина.

- Хайде, хайде Учителю! Науката за здравето много ме вълнува.

Тръгваме  и заобикаляме покрай градината. навлизаме наново в светъл коридор. Учудващо. Една светлинна врата се отваря и ние влизаме вътре. Наоколо се виждат няколко непознати медицински апарата  лекарски стол и до него още един. В дъното малка лаборатория с множество стъклени съдове и микроскоп.

- Ето, това е новият вид кабинети. Не е необходима апаратура. Човекът сам ще бъде скенер и сам чрез сетивата и интуицията ще си прави изследване.  Хората няма да боледуват, защото ще премахнат всичко лошо от себе си и няма да се направят. Няма да се правят готвени храни, а само чисти от природата.

- Това    е много хубаво. Защото когато изследвам с махалото храната,  която преминава през огъня, просто енергийният и състав е на нула. И в крайна сметка, ние не получаваме никаква енергия чрез нея.

- Разбра ли сега? Каква храна ядете? Да не говорим, че и животните, които колете, получават стрес и този стрес когато се храните, се придава на вас.

- Знам, Учителю. В САЩ има цял институт за изследване емоциите при растенията. Чрез специална апаратура, те проследяват всяко въздействие върху тях. Те изпитват радост, страх, а особено когато ги късат изпадат в стрес.Затова, когато късаме дадено растение, ние трябва предварително да го подготвим с думи чрез мисълта. Доказано е, че то приема информацията и реагира.

- Така е Мария. Във всяко нещо има живот. Всяко нещо е жива природа. Това значи, е дори и неодушевените предмети излъчват енергия и по нея ако развиете сетивата си, можете да откривате всяко нещо, което сте забравили. Нали съществува и магнетизма. Чрез него можете много да си помагате. Очите, това е полето на магнитната енергия. Чрез нея, смятате, че е несъзнателно, а то не е, виждате неща, които сте забравили на дадено място. Хвърляте един поглед и по този начин намирате.

- Да, Учителю. И аз много пъти се чудя.Забравила съм нещо къде съм го сложила и изведнъж, погледът ми се насочва към него.

- Това е така. Защото влиза във взаимодействие с твоята интуиция. Както казахме на втората сигнална система. Магнетизъм и интуиция, когато им се доверите, правят чудеса. Това ще рече, помагат ви при трудно положение, тай- вече когато не можете да откриете нещо.

- Ето сега, ти ми отговори на въпроса, който толкова време беше ангажирало моето съзнание. Винаги съм се питала, какво е това чудо? Дали някакво невидимо същество ми помага? А ето, какво било.

- Мария. ти вече знаеш, че съществуват природни и космически закони. Ако ги познавате, няма да имате никакви трудности. Трябва да се доверите най- вече на интуицията си. Това ще рече на вътрешния си глас.

- Бързам, час по- скоро да  напиша в книгата, защото много хора ще научат тази истина. Благодаря ти, че ми даде знанието за нея.

- Има още много истини да се учат. Всичко научено трябва да се усвои и запамети. Тогава, лесно ще се използва във вашето битие.

- Какво да разбираме под битие?

- Вашето ежедневие, вашият живот.

- Доста често се използва думата битие, но има различни тълкования за нея. Щом ти ми казваш, че е така, вече знам, истината за нея.

- Има много прости неща, а вие не можете да ги тълкувате. Казват се, прости истини.

- Защо прости истини?

- Защото са толкова лесни за тълкуване?

- Защо за тълкуване?

- Защото, повечето неща за вас са загадка.

- Защо загадка?

- Защото не можете да разберете тяхната истина. Всичко, което не можете да разберете, за вас е загадка.

- Да, така е Учителю. И тогава започваме да се ядосваме и да хабим нерви напразно.

- Трябва да се примирите в такъв момент, да се успокоите и тогава в съзнанието ви ще просветне искра.

- Как, искра ще просветне?

- Ами, ще видите чрез вътрешното си зрение истината за даденото нещо.

- Благодаря. Ето нещо ново,което е простичко, но няма кой да се досети.

- Чрез тази книги, то ще стигне до много хора.  Хайде, Мария. Може би трябва да излезем от тук.

- Защо, Учителю? Нали сме в залата по експериментална медицина. Защо се нарича експериментална?

- Експериментална, защото ние тук правим експерименти с човешката същност. Пускаме им различни идеи и те трябва да ги реализират. Все още не сте разбрали, че не трябва да се тровите с толкова много лекарства. Те убиват организма ви. Ставате подобно наркомани и все повече ги увеличавате. Има много природни методи на лечение.

- Установила съм това. Аз също не използвам лекарства. Много рядко аспирин и витамин Ц, но предпочитам лимон.

- Да, аспирина е универсално средство, което тонизира организма. Трябва да търсите причините за вашите болести, а това са стресовете на земята,а те са навсякъде  не владеене на емоциите, отрицателни деяния чрез греха,

- Къде ли няма стресове! Навсякъде се сблъскваме с тях. Да не говоря, че най- често в нашето ежедневие.

- Знам, вие не можете да не реагирате на тях.Но стресове трябва да има. Те са вашето внимание. Те ви предупреждават и предпазват от много по- лоши неща. Държат вашият организъм буден.

-  Разбирам.Значи, стресът е реакция на организма, която ни предпазва и държи будни.

- Да

- Но от него, ние не се чувстваме добре. Всеки стрес има последствия.

- Разбира се, но ако се отстрани навреме, няма  да има последствия. Стресът изчиства организма от токсините.

- А. Как така!

- Ами завишава се вибрационното нито.  Това ще рече, електричните частици започват да трептят с ускорена честота и по този начин, излишната атомна маса, която се е насъбрала се изтласква към периферията и излиза навън ,чрез порите на кожата.

- Това наистина е доста интересно. Има логика. Сега, къде ще продължим разходката си?

- Отиваме в залата на чудесата?

- Как на чудесата.

- Нали, вие хората обичате да казвате  на всяко нещо, което не ви е познато, чудо? Нещо, което сте чакали дълго време и не става и изведнъж стане, казвате, че е чудо. Като в приказките.

- Хайде, хайде да влезем в тази зала? Сигурна съм, да използвам думата, че ще стане някакво чудо.

Тръгваме с Учителя  и прекосяваме коридора. Пред нас се изпречква огромна стъклена врата.

- Каква е тази врата, Учителю?

- Тя е илюзорна врата. В същност не е стъклена. Ти си мислиш, че е такава и тя може да се материализира.

- Как става това?

- Със силата на мисълта.

- Да, да. Това вече го знам, но трябваше само да ме подсетиш и да си спомня.

- Разбра ли, сега. Всичко е запечатано в мисълта ти. Само трябва да си го припомниш. Но затова е  важно непрекъснато да развиваш мисълта си.

- Как да я развивам?

- Трябва да я държиш непрекъснато будна.

- Как така, будна. Не трябва ли да спя?

- Нямам предвид съня. А за всяко нещо трябва да мислиш и да влагаш разум. Да се пазиш от непредвидени неща. Защото ако не внимаваш, можеш да попаднеш под гумите на някой кола.

- Да, разбирам. Зорко трябва да бдя над себе си.

- Ето, че ме разбра.

- Радвам се да чуя тези думи от теб.

- И аз се радвам, Мария че влагаш разум във всяко нещо и се получава единение между нас.

- Какво значи единение?

- Ами мислим еднакво,. А това създава хармония. Вие трябва да търсите своите половинки, както се получи сега, за да имате хармония и да живеете в спокойствие.

- Много ми харесва това. Да намеря човека, който ще ме разбира и аз него и ще живеем в хармония.

- Да, така е.

- Животът се гради върху хармонията. Но вие живеете в хаоса и не търсите  хармонията.

- Аз я търся, то не мога да я намеря. Трудно се живее без хармония.

- Да. така е. Вие ще я търсите непрекъснато, но трудно ще я намерите. Хармонията е живо съществото, което живее сред вас, но е обгърната във воал, в който не можете да я видите. Ако успеете да разкъсате този воал, от там ще излезе тя и ще ви помогне да намерите вашия двойник.

- Как двойник?

-Ами хармонията се гради с вашия двойник. човекът, който прилича на вас. На вашата характеристика.

- Сега разбирам, какво значи двойник. Човек, който мисли и чувства като мен.

- Да. Така е.

- Ами как да го намеря.

- Интуицията ще те води. Когато го срещнеш, ще го познаеш. Тук вече магнетизма оказва влияние.  Да го  почувстваш чрез привличането. Когато двама човека се привличат, тогава те са хармонични един за друг.

. Ще послушам съвета ти Учителю. Пък  чрез книгата, ще го предам на хората.

Вече сме в огромната зала. Както винаги тишина и само тишина.

- Ето ти залата на чудесата.

- Да, ама тук няма нищо.

- Как да няма. Помисли си и ще има.

- Е, пак ме изненада. Мисълта е тази, която прави чудесата.

- Какво искаш да видиш, Мария?

-Ами, ами, чакай да си помисля! Да. Искам да видя човекът, който е едентичен с мен.

- Изгради си образ за него и ще го имаш! Нали сме в царството на чудесата?

- Да ,аз отдавна го виждам в себе си, но все още не е до мен.

- Скоро ще дойде и ще живеете в хармония.

-За сега още е в царството на чудесата. Когато дойде при теб, ще стане чудото. Ето, това е вашият живот.

-Вие живеете в това царство. Мислите и си изграждате светове, в които живеете.

- Сега разбирам. Ние живеем в един илюзован свят. Като в приказките. Свят омагьосан и все вървим и не знаем накъде.

- Затова сте на земята. Тя също е обгърната във воал, от който не можете да излезете. Все търсите нещо и не можете да го намерите

- Да. Съгласна съм с теб.

- Трябва да разкъсате воала и да се освободите. Духът е нас всичко. Духът и мисълта правят чудесата. Те летят в безкрайното пространство, като волни птички. Отпуснете се и чрез мисълта литнете със своя дух. Ще се срещнете с хиляди същества и ще разберете, че светът е един и безкраен.

- Интересно.Колко нови неща научих от теб.

- А сега, Мария искам да те помоля, да тръгнем към изхода на пещерният град. Видя и чу неща,  които хората не знаят. Много посветени като теб са идвали с материалните си тела до тук, но не са успели да влязат. Просто, защото не са се досетили, че мисълта е тази, която можеше  да ги доведе до тук и с разрешение на великите посветени, да влязат в града на Светлината. Сега вече всички ще разбират, за какво не са успели да влязат. Физичните тела са интоксикирани и не могат да внесат тази отрова тук, защото въздухът ще се замърси, светлината ще намали светлината   си  на светене.

- Вече ми е ясно всичко. Но чрез тази книга, те ще научат тази истина и няма да се подлагат на толкоз изпитания да дойдат тук и да пожелаят да влязат през вратата.

А аз ,мили  читатели съм към края на моята ментална разходка в града на СВЕТЛИНАТА.  Да се надявам, че ви е било интересно и научихте заедно с мен нови знания . Разпространявайте ги сред своите приятели, защото който стигне до тези знания, ще стане по- добър и ще разпръсква любовта си по цялата планета Земя, по целия необитаем Космос. А Кайлас и великите посветени ни наблюдават непрекъснато чрез Огледалото, и ни дават все нови идеи, които трябва да реализираме, защото чрез тяхната реализация и те се учат от нас. Затова, трябва да бъдем във физическо си тяло / плътско /, за да ги реализираме,защото само в такова тяло имаме разум и физически ръце, с които можем да  реализирам планът на най- Висшия Наш Учител, Учител над Учителите- Исус Христос.                        На добър път към бъдещето, защото всичко е вечност. Всичко е един кръговрат, без начало и без край.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>