С * Т * И * Х * О * В * Е
ДВАМИНА
Пенка Чулова
Мъничка, игрива тича по клонака.
Палава, скоклива – радост за децата.
Те обичат много да играят, тичат
и да знаеш, катериче, колко те обичат!
Бързо нека свърши таз студена зима!
Как ще караш, катериче, в дните зимовни?
Бързай и играй на воля, катеричке мила,
че земята се покрива с бели пелерини!
Всичко туй е чисто бяло, не е овехтяло.
Буен вихър клони люшна, дето залюляло
и дървото с хралупата, дето се е скрило
да не падне преспата Зайченцето бяло.
Все край тебе в гората се премята
и на завет се приютихте двамата.
СРОДЕНА С ТЪГАТА
Бианка Карбавска
Каква тъга! Понякога разяжда
понякога въздига до звездите.
В най-късния среднощен час се ражда
като прашинка дращи във очите.
Минават дните- в радост и тревоги
Една безкрайна луда въртележка.
Минутите прелитат босоноги
и гаснат като прегорели свещи…
А всяка вечер, щом сънят прогонен
от миглите ,бездомен си отива,
един внезапен и ненужен спомен
със мен под одеалото се свива.
И връща се тъгата ненаситна…
с акордите на Лунната соната.
Да я отпратя вече не опитвам.
От болката се ражда красотата.
Каква тъга! Понякога разяжда
понякога въздига до звездите.
В най-късния среднощен час се ражда
като прашинка дращи във очите.
Минават дните- в радост и тревоги
Една безкрайна луда въртележка.
Минутите прелитат босоноги
и гаснат като прегорели свещи…
А всяка вечер, щом сънят прогонен
от миглите ,бездомен си отива,
един внезапен и ненужен спомен
със мен под одеалото се свива.
И връща се тъгата ненаситна…
с акордите на Лунната соната.
Да я отпратя вече не опитвам.
От болката се ражда красотата.
ВЕЧЕРТА СЕ СЛЯ
Rosen Obretenov
С пътя към звездите
пространството се изпълни
с тишина.
Ние хората, онези земните
потомците на древни
цивилизации
живеем ден след ден
от земните си
път света да претворим
Не знам дали искат
всички да узнаят
от къде сме тук дошли?
Ние сме пътници
скитници във времето
епохи, форми, светове!
ад всичко пред нас
сои духовността!
Човек си идва със своята мисия
която трябва да осъществи! КОЯТО
Защото енергията е основа
на материята която
се разпада всеки миг!
Разумът остава вечен
и само той пътник е
във времето
под различен вид!
Да скитници сме сред звездите
така животът се градим!
НЕ УМИРАЙ БАВНО!
Пабло Неруда
Умира бавно този…
който не пътува,
който не чете и не слуша музика,
който не открива очарование в себе си.
Умира бавно този…
който разрушава себелюбието си,
който отказва помощта,
който не търси разнообразие.
Умира бавно този…
който се превръща в роб на навика,
минавайки всеки ден по същите пътеки,
който не рискува
да се облече в различен цвят
и не разговаря с непознати.
Умира бавно този…
който бяга от страстта
и водовъртежа на чувствата,
които връщат блясъка в очите
и спасяват тъжните сърца.
Умира бавно този…
който не променя живота си,
когато е недоволен
от работата или любовта си,
който не рискува
сигурността за неизвестното,
за да преследва една мечта,
който не се решава
поне веднъж в живота си
да избяга от мъдрите съвети.
Не умирай бавно…
Живей днес!
Рискувай днес!
Действай днес!
Не се оставяй да умираш бавно!
Не забравяй да бъдеш щастлив!”