ЖИВАТА СИМБИОТИКА (Теория на единната наука)

Kamenov

 НАЙ-ОБЩО НАВЛИЗАНЕ В ТЕМАТА

Парадигмата в мисленето на сегашното човечество е изцяло обърната. Гради се винаги от най-малкото към най-голямото.
По природа най-малкото е най-голямо и то надгражда вътре в себе си, в самоподобни свои форми. Чрез пример за човека ще разясним, че всяко начало е душата (0 в Живата математика), която сътворява в себе си първата клетка (1). В нея се сътворява всяка следваща. Нулевият ден за всеки човек е най-възрастната му част или най-дългата част от живота. По начало всяко нещо е определено като съществуване в момента, в който бъде създадено. То се самонадгражда в себе си до най-малка частица. Накрая се връща в Господното информационно поле като неумираща душа (0). С всеки следващ ден, животът на човек (както и всяко друго нещо) става все по-малък, докато накрая се стига до числото, което в съвременната парадигма определяме за най-голямо, тъй като постоянно записваме дните като надграждане в живота. Като елементарен пример ще посочим, че тръгвайки на пътуване пътят е най-дълъг в началото.
Душата (0), бидейки женската частица от Господ Бог е вечна, както и Духът (9), който е мъжката половина. Човекът, както и всяко друго нещо във Вселената е отворена система, защото енергията от него и към него преминава през вход/изходи и е в постоянен баланс със системите, с които е свързан, поради ЗЗЕ (Закона за запазване на енергията), ЗЗИ (Закона за запазване на информацията) и ЗЗМ (Закона за запазване на масата).
По принцип всяко нещо е записано в информационното поле, а в същества като човека в подсъзнанието са заложени много възможности, при избиране на варианти как да бъде изминат пътя.
Елементарно е, че ако най-малкото е в основата и над него се гради, то началото на Вселената нямаше да се случи според сегашните възгледи, защото най-малката клетка няма нито енергия, нито маса, нито информация и тъй като тя би трябвало да е първата, то няма и двигател (няма Бог-Дух), който да задвижи процеса, за да се случат събитията.
Поради тези кратки факти, но не и  всички, с които разполагаме, трябва отново да отчетем, че сегашната парадигма в мисловността на човечеството е довела до един безкрайно объркан модел на мислене и начин на живот. Ненапразно голяма група от (прото-) траките  и траките, както и (прото-) българите са следвали модела в разбиранията от „Симбиотика”. По този начин те са празнували при смъртта на хората, защото по принцип животът на никой не завършва при смъртта, а само се трансформира. Приемало се е най-вероятно, че умрелият е бил избрал за изминаването на живота си най-добрия път. При тези познания (прото-) траките са извършвали повече съзидания, които са били в по-голямата си част от областта на духовното. Такива, свързани с науката и природата, а не такива, с които да трупаш повече, но ненужни за никого неща, защото тези са с временна форма. Само изкуството, вярата и науката са към вечните неща, както и името. Познанията в областта на науката обаче не са били за всички, защото те могат да бъдат използвани по различен начин, който в някои случаи е бил по-вреден, отколкото полезен за съществуването.
II
Всеки първи елемент от своята група е най-голям, най-богат и най-стар в групата си, а следващите са форми от него в него, както и форми от всеки предходен също в него.
ЕДНО (1) е първото материално число (Нулата е Душата). И според отбелязания модел всяко следващо число се съдържа в едно и е получено от него.
КАЧЕСТВОТО е категория без възможност да бъде определена. Всяко определение я вкарва в граници, които изрязват от цялото, поради което можем да говорим за второ, трето и т.н. качество. Само първо качество е неопределена категория.
Тъй както съвременната наука определя едно (1) като по-малко от две (2), три (3) и т.н., то можем да отбележим, че цялата досегашна наука се базира на некачествена парадигма и терминология. Мисленето на човечеството, от момента когато хората са отдали по-голямо внимание на материалното, а не на духовното богатство, е създала своя некачествена база, върху която гради бъдещето си. Поради това и голяма част от научните закони са неверни, предлагайки само част от отговорите на търсеното познание.
ИСТИНАТА – това е безграничното количество на първо качество в един духовен елемент, който е нулата.
Всяко първо качество притежава в себе си и всички други качества. То е най-богато, защото притежава цялото количество.
(ПРИМЕР: Адам е първи човек и в него се съдържат гените на всички останали хора. Той притежава и цялата Земя;
ВТОРИ ПРИМЕР: Първият език съдържа особеностите и характеристиката на всички останали.)
Човек се ражда с възможност за всякакво качество в себе си, без ограничения. Само от него зависи какво ще реализира във всичкото количество, а оттам и какво качество ще даде на останалите.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО И ЗАКОНЪТ  никога не предлагат сведение за цялото, защото го ограничават, поради което изрязват от него. Всяка граница носи уточнения, но изрязва. Колкото повече граници бъдат премахнати, като се създаде възможност да се живее в свят с една категория без определение, толкоз повече субекти ще живеят в цялото.
Тясно специализираното е преминаване към второ, трето и т.н. качества, а това води до количествени отнемания и лишения. Тясно специализираното не може да представи цялото. То може да бъде представено само от единното. От тази константа следва и изводът, че цялото се съдържа в единното.
Чрез моделът за най-голямото и най-малкото, който е въз основата на качество-количество, Вселената е оформена така, че нещата съществуват едно в друго и, както ще представим в същината на Симбиотика, тя е безкрайно малка и се самонадгражда чрез самоподобни отворени системи в себе си чрез Господния Дух (деветката в математиката), в Господната Душа (нулата в математиката).
НАЧАЛО
В Познанието всеки сам за себе си  търси отговорите, защото всеки за себе си може да разбере кога нещо му е достатъчно, за да се убеди дали е вярно или не. Затуй в „Живата симбиотика” решихме да поднесем само насоките във въпросите, както и пътищата с терминологията ни, чрез които поднесените въпроси са ни убедили в нещо.
Най-важните факти, които сме установили е, че:
  1. Вселената е безначална, безкрайна и крайна. Тя е единствената затворена система, поради което е единственият възможен вечен двигател.
  2. Познанието и от миналото, и от бъдещето съществува винаги във Вселената.
  3. Единствено във Вселената като цяло съществуват ЗЗЕ, ЗЗИ и ЗЗМ.
  4. Първите два факта водят до липса на време.
  5. На базата на отворените системи, върху които се развива всичко във Вселената, човешките души също няма да имат край, но тъй като имат начало за тях не можем да кажем, че са вечен двигател.
  6. Парите са ненужна категория за общуването в човечеството, защото те са измислица само на земята, пораждайки неравновесност и дисбалансирайки системата.
Върху тези факти, когато човек, в частност учен, започне да отрича нещо дори без да се заслуша в него, то събитията в този процес се развиват без полза за никого.
  1. Освен официалното обучение е добре всеки сам да търси и науката извън него, защото при първото се върви по-скоро към ограничаване на системата в малки и малко измерения със слаби информационни полета.
Още в началото ще преструктурираме научното пространство за цялото, откъдето са изведени идеите ни и за частното, като ще променим терминологията с тази, която нас ни удовлетворява, за да отговорим на себе си по повод въпросите, които сме имали през живота си.
В използваната днес математика нулата (0) е нищо или празно множество. По този начин начален взрив във Вселената не се е случвал, защото нулата дори и да се събере със себе си или да се умножи и степенува със себе си, то нищо няма да се случи или няма да се случи и нула. Няма да има каквото и да е събитие, защото няма да съществува нито енергия, ни светлина, ни маса. Именно това е една от причините да приемем, че Вселената е безначална и безкрайна, независимо че не приемаме днешното понятие за нулата (0).
Функцията на нулата, както и някои други факти в използваната математика, като деца ни насочи към нишата да търсим друга математика. Бързо стигнахме до идеите от Живата математика, която по същото време Марко Родин е нарекъл Вихрова. Процесите са се осъществили по естествена необходимост, защото през този период Физика на торсионните полета е била набрала вече скорост. За да изясним частично Живата математика ще използваме Б.Палюшев, който в свое интервю разбираемо изяснява какво е торсионно поле:” Торсия ще рече завихряне, усукване, въртене на пространството. Явлението ни е познато от материалния свят – представете си например въртенето на течността в чаша чай, който разбърквате с лъжичка. Или въртенето на земята около оста и́. Теорията на информационните полета доказва съществуването на нов тип физическо поле, което се поражда от усукването и вихрите в пространството. То е различно от известните ни досега гравитационно, силово, електромагнитно и слабо поле.
Торсионното поле не пренася сила и енергия, то има свойството да пренася информация. Всякаква – от структурата на вселената до биологичните видове.”[1]
Тук трябва да доуточним, че е възможно в някои случаи торсионно поле да бъде заменено с вихри, докато ние сме го преобразували в информационно поле.
Според нашите идеи всяко нещо има (вероятно) 49 семантични същности, които са седем основни, всяка от които е построена от нейни седем. Цифровата семантика оформя визията на нещата и носи основна информация за тях. Други семантики като звук, тон, цвят и т.н. са семантики, които също се предават информативно в пространство-времето математически, чрез Живата математика.
Информационните полета на всяко нещо, създадени от броя на деветките във всяко едно число от наличните, правят съществуваща цялата семантика за това нещо във всяко едно от всичките (вероятно) десет измерения. По този начин дори възникнал днес елемент, съществува семантично и в началото на Вселената. Вселената обаче, както изяснихме няма начало, защото за него не съществува семантика. Възникнал днес елемент съществува и в края на Вселената, а тя няма и край, защото и за него не съществува семантика. Вселената, бидейки безначална и безкрайна има и начало, и край, които не могат и няма да бъдат открити, защото началото не се е случвало, а краят няма да се случи.
Що се отнася до Физика на торсионните полета, то трябва да се изясни, че вакуумът, който се разглежда от това направление в науката като съществуващ при информационните полета, реално не съществува. По-точно това, което днес се назовава вакуум е вход-изходът на отворените системи, през които се осъществяват взаимодействията и най-вече информационните потоци. Според учен от физическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски” „Вакуумът е границата с по-високите измерения. От по-високите се влиза в нашия триизмерен свят, затова сякаш идват от нищото различни неща и също така изчезват, а се появяват в друга точка (пространствена или времева).”
Въз основа на тези основни идеи е развит и целият отговор в „Живата симбиотика  (теория на единната наука)”
УНИВЕРСУМ
Малко хора разсъждават върху универсума, а принципно това е единосъщност на цялото или Вселената като едно цяло. Някои го наричат пространство-време, но то не покрива целият смисъл на универсума.  Понятието е оставено още в записките на античните учени, но най-вероятно е съществувало от по-дълбока древност. Изхождайки от Вселената, че това е единен жив организъм с различни на брой съществуващи като системи (общности) елементи, ще подходим със същия възглед и към всяко друго съществуващо, дори към най-малките клетки[2]. Разликата е тази, че без универсума, всички други са отворени системи. Ненапразно великите посветени и духовни личности се отнасят към микро и макро света по един и същи начин и с едни и същи закони, защото малкото и голямото имат еднаква структура. Извеждайки възгледа ни от поднесената кратка информация ще отбележим, че познанието е единосъщно. Познанието е информацията и нейните връзки между елементите и събитията във Вселената. Информацията от своя страна е всеобщо свойство на Вселената. Науката е единно цяло познание, съществуващо като общност от части, които функционират под една тема, всяка чрез своята дейност, за достигане на един и същ резултат. Базирани върху тази тема нужно е да уточним, че първостепенната роля на науката (познанието), но вече като субект на изследване  е да открие смисълът на своята дейност, след което всяка област да работи по обособената си част, за постигане на общия търсен резултат. Така би трябвало да е построен смислово и човешкият живот, бидейки функция на елемент в субект от Вселената. Освен това е необходимо да не се нарушава съществуването и на най-малкото, защото така се вреди на хармоничното съществуване на цялото и баланса.
Поради важността от решаването на този недоглеждан в момента проблем в земното съществуване се съсредоточихме върху темата с науката. Тя е важна необходимост за доброто съществуване на всички хора, бъдещето на човечеството и Вселената като цяло. Смисълът на всяко нещо във Вселената е да живее с любов и да излъчва любов около себе си.
Настоящата разработка е изградена на силна научна основа, базирана върху различни области от познанието и е подготвена с цел да покаже, че съвременната наука не е точна. Подготвена е от учени без тясна специализация и е стремеж да се коригира емпиричната наука като в този стремеж се позовава на нея.  Голяма част от науката дълго време води реална война с духовното човечество, предлагайки му като единствен изход магистрала към гробищата. Тази разработка бе дългогодишно изследвана идея, за да се помогне на хората само с мисълта си да могат да обходят цялата Вселена. Когато това бъде постигнато всякакъв вид граници ще се превърнат в безсмислица, а парите ще отпаднат като необходимост. Засега не можем да предложим подобно практическо решение. Ще предоставим достиженията в различни области, изведени през съвършения числов математически куб като най-малка единица, равна на един псион. Няма да предлагаме осем необходими критерия, за да поставим със Симбиотиката нова научна дисциплина. Приели сме принципите на единната наука за описание на единното познание, поради което нямаме стремеж да раздробяваме още повече досегашните научни области. Що се отнася до това какво е единна наука, то след като съществува един Божи Дух за цялата Вселена, която също е една, както и Познанието в нея е едно, то трябва да има и единна наука, която да ги описва. 
УВОД В ТЕМАТИКАТАс
Ще предложим още в началото основните възгледи, в които вярваме и върху които изграждаме целия си възглед, както извършваме и изследванията си спрямо тях:
  • Вселената няма първичен взрив, а е безначална и безкрайна, но и крайна. Тя е материалното проявление на Господ Бог.
  • Във Вселената няма отрицателни елементи, защото всичко съществуващо е положително. Това, което досега науката предлагаше като отрицателно би трябвало да се назовава огледално. Същевременно всеки материален елемент съдържа в себе си едновременно и отрицателна и положителна същност, които го балансират,  създавайки и магнетизъм.
  • Във Вселената няма дробни елементи, поради което всички са цели.
  • Понякога елементите не са цели, а са непълни, защото са в състояние.
  • С изключение на Вселената всички други системи са отворени.
  • Във Вселената съществуват (вероятно) десет измерения.
  • Тъй като математиката е една от най-добрите системи за описание, но тя е построена така, че да предлага най-вече количествени величини и взаимодействия, в „Живата симбиотика” ще използваме своя математика, която сме нарекли Жива математика.
Въз основа на всички тези основни възгледи ще опишем идеите в единната наука, които са изграждани с десетилетия. В момента сред научните раздели важно място заемат и по-новите области като Кибернетика и Синергетика. Тяхното доразвитие във времена преди появата на Шестата човешка раса, изискваше да разработим и Симбиотика. Основната идея в нея е науката да се оформи в единно цяло, описващо единното познание на Вселената. Всеки отделен научен раздел да започне да служи на всички останали, работейки с тях. По този начин границите между тях ще отпаднат.
Названието на Единната наука „Симбиотика” изведохме от simbiosis – съвместно живеене на два или повече организма, както и от „участници в симбиозата – симбионти”. Променихме с една фонема лексемата, защото подхождаме към нов модел на работа за изследване на единното Познание. Освен от основния модел на работа на Вселената, сме оформили разработката ни и от начина на живот на (прото-) траките. При историческите си изследвания установихме, че тези български предци са спазвали традицията големите им племенни групи да се развиват като ипостази на Господ/Вселената. По този начин при тях се оформя културата на отворения херметизъм.
Започваме постройката на „Живата симбиотика” от най-малкто към най-голямото.
Всеки един елемент е информативно краен и безкраен във Вселената. Най-лесният пример за онагледяване на това е с пускането на една буква в интернет. Тя е крайна, защото е една, а е безкрайна, защото като информация е навсякъде.
Както отбелязахме, най-лесният начин за да се опише пренасянето на информацията е чрез математиката.
Първо – чрез Живата математика всеки елемент има своя семантика. Тя се съдържа в едноцифрено число. Когато елементът е белязан чрез многоцифрено число, то едно число, получено от сбора от цифрите до едноцифрено, показва неговата семантика. При изваждането на това число от многоцифреното се открива числото, което показва колко броя деветки участват във въртенето му (завихрянето му), чрез което се формира неговото информационно поле. (Пример: Числото 124. 1 + 2 + 4 = 7. Това е неговата семантика. (124 – 7) : 9 = 117 : 9 = 13. 13 е броят на деветките, които го завихрят и чрез това се оформя информационното му поле.)
Второ – всеки елемент по начало е едноцифрен и има, както вече отбелязахме, едноцифрена числова семантика. По този начин елементите могат да бъдат групирани в девет (9) основни групи. За да бъде завихрян на всеки елемент са необходими различен брой деветки, а неговата семантика се проявява по различен начин във всяко измерение.
Трето – степенуването до десета степен показва като какъв информативно се проявява всеки елемент в различните измерения.
Четвърто – имайки предвид че информативно всеки елемент е едновременно в десетте измерения, то може да се види като каква семантика се появява той във всяко от измеренията.
Пето – освен числова семантика, всеки елемент притежава фонетична, тонална, цветова, както и още (вероятно) 45 семантики. Те също могат да бъдат представени числово. Основните семантики са седем, като всяка една от тях е изградена на седем различни нива семантика.
Шесто – тъй като Вселената е в постоянна динамика, както и всеки елемент, то и измеренията са в динамика. Според великите посветени време не съществува. Това ще покажем и ние по разбираем начин. Поради тази причина живите елементи постоянно сменят семантичната си същност не времево. Носейки информация от субекта и обратно към субекта във всяко измерение (пространство) от момента на първична проява тази промяна има различна векторна, матрична, щампова мелодика.Тъй като информацията за всеки елемент се пренася навсякъде във Вселената още в мига на възникването му, то на това, което досега назовавахме време е по-точно да казваме развитие.
Както вече отбелязахме всеки елемент има 49 семантики, включително с математическата. Когато разгледате една лексема като един елемент, освен при симетричните ще откриете едно фонетично звучене, което не съответства, ако лексемата се прочете обратно. Същото се отнася и за звуковата музикалност на лексемата. Не се променя обаче сборът на числата в двата варианта на изписване на лексемата. Този факт важи и ако другите семантики бъдат заместени цифрово. Това насочва повече към мисълта, че математиката отговаря за външната форма на елементите (системите), докато звук, тон, цвят и другите семантики за вътрешната им същност и излъчване. Всичко това показва, че формата или пространство-времето са непроменливи дори като измерения.
Тук ще поместим няколко много важни, доказани факта, отбелязани и като термини от Георги Станков. Преди това е нужно да доуточним, че Живата симбиотика трябва да се проследява внимателно през духовната нишка във всяка част, като се разглеждат всички елементи предимно през дух и душа, след което и през материята. Основният възглед е, че тъй като познанието е единно, то трябва да преформатираме и науката от раздели в единна.
„ 1) Аз успях да докажа, че всички физични закони и техните приложе­ния могат да бъдат изведени математически от Универсалния закон (универсалното уравнение) и обяснени епистемологично чрез него. Уни­версалният закон е закон за енергията.
(…)
6) Вакуум не съществува. Съществуват единствено фотони(фотон­но ниво), възприемани като пространство. Фотонното ниво прите­жава същите свойства, които има материята, т.е. то имамаса и за­ряд. Основните понятия енергия и пространство-време по същество са едно и също  те са еквивалентни в семантично отношение поня­тия. Енергията/пространство-времето е еквивалент на континуума (множеството на всички числа) в математиката. Физиката е при­ложна математика.
(…)
 7) Аз опровергавам схващането за нарастването на ентропията във вселената, както твърди вторият закон на термодинамиката и съ­щевременно доказвам, че различните математически уравнения на този закон се извеждат от универсалното уравнение.
 8) Аз реших хипотезата за континуума, доказвайки валидността на математиката в реалния свят (доказателство за съществуване, „Existenzbeweis“), оспорвана от появата на първата теорема на Гьодел през 1931 г. N-множества (множества на Ръсел) не съществуват, също както не съществува и вакуум, поради което те трябва да бъ­дат изключени като концепция от математиката и физиката. Пространство-времето е континуум.”[3]
„Физичните закони нямат реално съществуване, както и величините, които съдържат. Те са абстрактни продукти на математическото мислене.”[4] За нас математиката е част от философията. Позовавайки се на думи на Христос, както на слова на Учителя Беинса Дуно, изследвания на Божидар Палюшев, Квантовата механика, Кибернетиката, Синергетиката и  „Универсалният закон”, можем да кажем че чрез математическата философия може да бъде оформена чашата на познанието като символ на тялото на всеки елемент. Словото, музиката и още 46 нейни свойства представят цялостната семантика, пълнеща се и даваща цвят, светлина и излъчване на тялото.
Още в началото ще подходим чрез Теоремата за непълнотата на Гьодел като отбележим, че Вселената е безкрайна, а досега я описвахме с формални теории, чрез крайни на брой елементи. В Живата Симбиотика подхождаме по друг начин. Чрез краен на брой елементи във Вселената, а именно Дух, Душа и Материя (Съзнание), чрез наша формална теория я описваме като цялостното проявление на Господ Бог.  
Безспорно човек няма да притежава цялото познание, ако се стреми да познае в цялост Господ Бог или Вселената и информационната и́ същност. По-качествено е да се подходи по по-лесен и пряк път, търсейки отговорът  вътре в нас. Първо е необходимо за всеки, който се стреми към цялото познание, да се запознае с моралните категории, които ни е завещал Господ Бог. След това чрез себепознание ще се достигне и до цялото познание.
  автор Константин Каменов

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>